Войводи‎ > ‎

Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю)

Дядо Жельо войвода
ЖЕЛЬО ХРИСТОВ ЧЕРНЕВ (дядо Жельо Войвода) е един от най-известните възрожденци от нашия край. Роден е през 1828 г. в Ямбол, израства в с. Карапча (Маломир).
През 1858 г. е хайду­тин в четата на Дими­тър Калъчлията. В 1867 г. е помощник на войвода­та Панайот Хитов, където знаменосец е Ва­сил Левски. По време на Априлското въстание Жельо войвода е в Браила, откъдето заминава за Сърбия. Там Пана­йот Хитов, главен войвода на българските че­ти, отново го определя за свой помощник-войвода. Жельо Христов е упълномощен да събира доброволци в Сърбия, Румъния, Русия и Бълга­рия. На 20 август 1877 г. с разрешение на рус­кото командуване е създадена доброволческа­та чета на дядо Жельо, наброяваща около 300 души. В края на 1877 г. тази чета се обединява с четата на Панайот Хитов и наброява около 1000 души.
Под ръководството на двамата вой­води четниците действуват в Еленския и Котленския Балкан, където ги заварва вестта за сключването на Санстефанския мирен дого­вор.
През 1885 г. дядо Жельо участвува в Сръбско-българската война.
За участието си в Освободителната рус­ко-турска и Сръбско-българската война е наг­раден с кръст за храброст и сребърен медал.


ПЕЧАТИТЕ НА ДЯДО ЖЕЛЬО ВОЙВОДА
Във фондовете на Ямболския исторически музей се съхранява личният печат на Жельо Христов Чернев (дядо Жельо войвода), както и печата на четата на Панайот Хитов, в коя­то той е подвойвода от 1867 г.
С първия печат са подпечатвани докумен­ти, свързани с живота на войводата след Съ­единението. Той е кръгъл по форма, бронзов печат, с текст "ВАЙВОДА ЖЕЛЮ ХРИСТОВЪ", вписан между два концентрични кръга. В сво­бодното вътрешно пространство на печата е изобразен лъв, изправен на задните си кра­ка, с вдигната опашка, обърнат наляво и стъ­пил върху повалено турско знаме. Диаметър -23 мм; височина на. буквите 3 мм.
Печат на ДЯДО ЖЕЛЬО ВОЙВОДА
Дръжката е дървена, обла.

Вторият печат е от времето, когато Жельо Христов е подвойвода в четата на Па­найот Хитов (1867 г.). Представлява кръгла медна пластина с надпис "НАРОДЕНЪ БЪЛГАР­СКИ ПЕЧАТЪ БАЛКАНСКИ "867". В средата на печата е изобразен лъв надясно, който в ед­ната си лапа държи кръст. Върху главата на лъва има корона с кръст. Диаметър - 47 мм.
Печатът е включен в националния музеен фонд.
Печат на ДЯДО ЖЕЛЬО ВОЙВОДА
Тези два уникални печата от фонда на от­дел "Възраждане" са експонирани в Историчес­кия музей (Изложба "Участието на Ямболци във войните").

Христина ЖЕНКОВА отдел "Възраждане"

източник:, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


Паметникът на Желю Войвода в с. Маломир, Ямболско
Паметникът на Желю Войвода в с. Маломир, Ямболско

източник на изображението - Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата - линк
------------------------------


знамето на доброволческата чета на Жельо войвода.jpg
От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Жельо войвода, която участва в Руско-турската освободителна война от 1877-78 г.- линк
Оцеляло в огъня на боевете и грижливо пазено , днес то е една от най-ценните бойни реликви в музея. Неговата стойност е още по-голяма, като се има в предвид, че е единственото запазено знаме на българска доброволческа чета у нас.
На 20 август (1 септември) 1877 г. е рождената дата на четата на дядо Жельо. Същия ден тя получава своето трицветно знаме. За произхода на знамето липсват преки данни.
Върху знамето на четата на дядо Жельо войвода е избродирана датата на нейното създаване - „1877 ав. 20”. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици - бяла, зелена и червена - с тази особеност, че външната му страна е изрязана зигзагообразно. Изработването на знамето на дядо Жельовата чета в същия ред на цветовете показва, че този ред вече се е наложил в съзнанието на народа. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода”. Цялото знаме е шито на ръка.
Пръв честа да носи знамето има един от най-достойните на четата - Гочо Тодинов от с. Медникарово, Харманлийско (Старозагорска област).

Из статията на Ташо И. Ташев - Към въпроса за знамето и дейността на четата на Жельо войвода, Известия на НВИМ, Т.ІІ, София, 1977 г.- линк

източник  - Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата - линк
------------------------------

През 2005 г. Михо Г. Михов написва исторически очерк за Дядо Желю Войвода и тази мъничка книжка излиза на бял свят благодарение на него и издателство " ИСПОР " Ямбол.
дядо Жельо войвода книга

Автор: Михо Г. Михов
Издателство: "ИСПОР" Ямбол
Година на издаване: 2005
Брой страници:

източник  - Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата - линк
------------------------------

Наследниците на дядо Жельо войвода
Желю войвода е бил женен за бесарабската българка Мария, родена в Болград- Русия, починала в М.Търново през 1923г. От този брак е имал 2 деца Василка и Христо. На снимката е семейството му- в дясно- съпругата му Мария, в центъра- сина му Христо и в ляво дъщеря му Василка.

източник  - Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата - линк
------------------------------

Има спор къде е роден Желю войвода- в Сливенска, или Ямболска област. В една история се говори за това как около 1854 г. Желю войвода спасява от турска разправа в Ришки проход две млади българки, отвличани от татари. Тази случка послужва на Илия Блъсков, да напише повестта си „Изгубена Станка" и дава повод на сливналии, да нарекат едно село, което съществува и до днес на името на войводата. Моето семейство е приело (без кой знае какви доказателства), че Желю е роден в с. Маломир, Ямболско.

паметна плоча дядо Жельо войвода

източник  - Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата - линк
------------------------------

Гробът на Желю Войвода в с. Маломир
Гробът на Желю Войвода в с. Маломир.

източник  - Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата - линк
------------------------------