Войводи‎ > ‎

Видул войвода

Видул войвода (ок.1777 - 1833)  (псевдоним на Видул Кунчов Видулов) - български войвода, чичо на Васил Левски, и не бива да се бърка с другия, малко по-късен войвода на име Видул Странски от Калофер.
Видул войвода е потомък на род с бунтовна дейност, която може да бъде проследена в продължение на повече от два века. Според изследванията на Данаил Кацев-Бурски най-ранният представител на рода е спахи Драгой (1600-1680); негов син пък бил спахи Видул (1650-1730); син му бил спахи Кръстил (1709-обесен в Цариград през 1741г); негови синове били спахи Видул и спахи Тудур. Спахи Видул бил убит в Пловдив през 1758; негов син бил Кунчо(1757-1830), а внук Видул Кунчов Видулов, или както остава известен Видул войвода.Видул е най-големия син на Кунчо и Виша Видулови; следвали синовете Руси, Тудур и Иван (бащата на Левски), и дъщерите: Кула, Виша и Елка. Видул през 1796 г. избягал от родното си село Кочмаларе (дн. с. Отец Паисиево) и се заселил във Войнягово, понеже при нападение над селото от кърджалии, той събрал дружина и избили нападателите в местността "Скокът". След 16 години (през 1812 г.) при сина си във Войнягово забягва и Кунчо Видулов с двамата си сина Тудур и Иван и дъщеря си Елка, а Руси, Кула и Виша остават в Кочмаларе. Бягството на Кунчо е заради убийството на Сабри бей от Пловдив. Тук във Войнягово Кунчо, който междувременно е овдовял, се жени повторно за войняговката Яна Искрюва, от която има син Вълю. През това време докато бил във Войнягово Видул Кунчов, или Видул войвода както бил по̀ известен вече, събрал дружина и зашътал с нея по близки и далечни краища.

Има всички основания да се смята, че при него са карали "стажа" си като хайдути, а по-късно и изявили се като войводи Вълко Буздрев (Вълко войвода) от Войнягово и Генчо Панов (Генчо войвода)от съседното Хисар Кюселере (дн.с. Момина баня - квартал на гр.Хисар).В четата на Видул участвал и брат му Тудур, който паднал убит при Одрин през 1829 г., като участник в похода на ген.Дибич-Забалкански. През 1833 г. при една схватка с преследващи ги потери Видул бил тежко ранен и по-късно починал от раните си. Той бил едър, плещест мъж със сини очи и руса коса и мустаци, за което по-късно сестрата на Левски Яна казвала, че родителите и роднините ѝ, винаги оприличавали брат ѝ с чичо им Видул.

източник: bg.wikipedia.org, връзка към цялата статия - линк

....

"Голяма смелост и съобразителност проявява и Видул войвода при зашитата на с. Арапово, на 4 км източно от Карлово, което е нападнато от турски шайки. Тъй като с. Арапово е вакъфско (в него има вакъфски – мюсюлмански имоти, които се пазят от местните селяни) и жителите му са въоръжени, те отказват отпор на нападателите. Една мома успява да се измъкне от селото и известява Видул войвода за бедата, сполетяла селото. Конната чета на Видул войвода, която наброявала 30 души препуска още същата нощ, на разсъмване напада лагера на турската шайка в местността Свети Панталеймон при с. Арапово и я разгромява. Карловският мюдюрин организира потеря, за да настигне и унищожи Видуловата дружина. По пътя за Калофер към потерята се присъединява Кюсе Абдил ага, който се представя за търговец на овни, придружен от 20 души охрана. Търговецът дава богат обяд на потеряджиите в една калоферска кръчма. След угощението потерята продължава преследването на Видуловата дружина. Привечер, на около 3 км от Ново село, потерята попада на засада и е разбита. Оказва се, че Кюсе Абдил ага, който напоил заптиетата и притъпил бдителността им, е не друг, а Видул войвода. Слухът за пътя на четата бил пуснат от негови хора, за да се насочи потерята към предварително устроената засада.

                Към оригинална хитрост Видул войвода прибягва и при нападение срещу турски разбойници в района на с. Кочмарларе (дн. Отец Паисиево). Начело на 150 отбрани момци той напада османлиите в тила. Те понасят големи загуби и се оттеглят. Но през нощта Видул напада лагера им. Хайдутите са облечени като кукери, накичени със звънци, в ръцете с пръти, обвити с кълчища, напоени в катран, които запалват и хвърлят по неприятеля. това предизвиква страшна паника. Турците се разбягват към селата Курухимитли и Бегово и раказват на единоверците си, че през нощта от джендема излезли страшни шейтани (дяволи) с дълги вили и от устата им излизали пламъци."..

източник: История на българите том V (Военна история), книгоиздателска къща "Труд", Издателство "Знание"