Войводи‎ > ‎

Стоил войвода

източници: heritagebg.net
                   връзка към цялата статия - линк, автор Иван Костадинов
                   bg.wikipedia.org
                   връзка към цялата статия - линк

Деен участник в националноосвободителното движение, войвода на чета през 1876 г.

Стоил Иванов Вучков
е роден през 1841 г. в с. Инджекьой (Горово) в семейство на селяни земеделци. Още като юноша започнал да работи за прехраната си като ратай. Когато поотраснал, подирил късмета си в Добруджа.
През 1864 г. се главил за овчар при богатия чорбаджия Петър Хаджиматеев. След няколко години слугуване Стоил не изтърпял скъперничеството му, черкезките и татарските грабежи и произвола на турските власти, захвърлил гегата и станал хайдутин. Започнал да мъсти и наказва потисници и разбойници по цяла Добруджа. И така продължавал докъм 1873 г., когато се прехвърлил в Котленския балкан.
. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета във Башовската гора. От там прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Преоблечени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без никой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан.

През 1875 г. емигрира в Гюргево, Румъния. Там се свързва с революционната емиграция.
Когато гюргевските апостоли решили да вдигнат ново освободително въстание в България, те намерили и разчитали на Стоил войвода, на хайдушкия му опит и храброст. Гюргевският комитет определил Стоил войвода за пръв помощник главен апостол на II Сливенски революционен окръг.
Около средата на февруари 1876 г. Стоил войвода и Георги Икономов пристигнали в Сливен. Подготовката там се затруднявала от обстоятелството, че в града имало съсредоточени значителни полицейски и военни турски части, които били нащрек, понеже от Старозагорското въстание били минали само няколко месеца. При това неблагоприятно положение Стоил войвода предложил на комитетските дейци да създадат тайна въстаническа база в района на местността Сините камъни край Сливен, която да служи за склад на храни, оръжие, боеприпаси, а също и за укритие на заподозрени от властите революционери.
През втората половина на април 1876 г. Стоил войвода напуснал Сливен и се озовал в Балкана. Властите изпратили потеря по дирите на четниците, но опитният хайдушки войвода им устроил засада, прострелял главатаря на преследвачите си и отрядът им се пръснал. Тази случка увеличила напрежението в гр. Сливен; междувременно властите успели да заловят и арестуват комитетски куриери и дейци и направили още разкрития. В такъв момент пристигнало известието за избухването на въстанието в Тракия. Не на последно място за лошото състояние на нещата в окръга допринесла и липсата на достатъчно оръжие. Голяма вреда на движението нанесъл и току-що пристигналият от Влашко самозван деец на Букурещкия БРЦК - Димитър Топалов, който убеждавал сливенските революционери да не въстават, а да изчакат идващите многобройни чети от Румъния начело с генерал Кишелски. След тази агитация мнозина дейци се отказали и се укрили. За да избегнат провал на делото, апостолите Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Стоил войвода решили да вдигнат бунта незабавно; да изпълнят набелязания план и да вдигнат селата от Котленския край независимо от броя на силите.
Междувременно турската власт не бездействала. Осведомена за движението на четата, тя мобилизирала башибозука и редовни войскови части. След няколко кръвопролитни сражения оцелелите четници били заловени на 13 май край с. Икисча (Близнец). Озверелите врагове се нахвърлили върху пленения Стоил войвода и го смазали от бой. Понесли към Сливен отрязаната му глава, набучена на кол, като ценен трофей, за страх и назидание на раята.
Допълнителна информация
•    За съставянето на статията са използвани следните източници:
Йонков, Христо. Личности от Българското Възраждане. - София : Анубис, 2001. - 176 с.












                                                                                                                                                        Паметник на Стоил Войвода (Сатма чешма)


Книга за живота и делото на Стоил Вучков:
Стоил войвода

Биографична повест
автор: Иван Василев
Издателство:Народна младеж
Година:1966
Cтраници:353



ВМРО възстановиха паметната плоча-чешма на Стоил войвода и Злати Чорбаджи

източник: dariknews.bg, връзка към цялата статия - линк

Младежите от местната организация на ВМРО в Сливен са възстановили с доброволен труд паметната плоча-чешма на Стоил войвода и Злати Чорбаджи в местността Равна река в Сливенския балкан, съобщиха за Дарик от ръководството партията. В благородната инициатива на воеводите е помогнал скулпторът Борис Дамянов, преподавател по изобразително изкуство във ОУ „Хр. Ботев”.
На мястото на паметната плоча-чешма е подмамен и убит дядото на Панайот Хитов - Злати, който е бил старей на християнската община в Ново село. В навечерието на Априлското въстание там е станало стълкновение на четата на Стоил войвода с турска потеря. Малко след това Стоил войвода, заедно с Георги Икономов засилва действията си за подготовката на въстанието
Възстановяването на паметната плоча е първи етап от инициативата “Паметни знаци на българската героика” на младежката организация на ВМРО в Сливен. През август предстои поставяне в квартал „Клуцохор” на паметна плоча на загиналия в Илинденското въстание подпоручик от българската армия Георги Папанчев.
От ВМРО са обезпокоени от увеличаването на вандалските актове в местността Карандила край Сливен. Според тях коритото на възстановената чешма е било разбито след сектантско сборище миналото лято, а наскоро са изрязани и металните букви от скалата на Панайотхитовата поляна на Карандила.


137 год. от гибелта на Стоил войвода беше отбелязано в с.Близнец

източник: tvarditsa.org, връзка към цялата статия -линк