Войводи‎ > ‎

Пенчо Рачков

Пенчо Рачков

Роден:     18 век Михайлово
Починал: 19 век

Пенчо Рачков е български хайдутин. В края на 18 век постъпва в четата на Янка войвода от село Манастирище. В битка с турците Янка е убита и войвода на дружината от 30 хайдути става Пенчо Рачков. Тази чета е разбита по-късно в местността „Любеново бранище“ между селата Черни връх и Войници, Ломско. Пенчо войвода бяга в Румъния, а семейството му се премества във Вълчедръм, където потомците му носят фамилното име Рачкови.

Източници

    Илчев, Захари и Цветан Петров. Разказ за Михайлово, Издателство ПИК В. Търново, 2006, с. 199. ISBN 954-736-139-2
    Николов, Богдан. От Искър до Огоста: История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг. София, Алиса, 1996, 342 стр. ISBN 954-586-011-1

източник: bg.wikipedia.org , връзка към цялата статия - линк

-----------------------------------------------------
Вълчедръм – докосване до миналото
Й. Перчинков

10. Борба за освобождение от османско иго

..."..След нейната смърт войвода на четата станал Ненчо. В знак на почит към жената-войвода той наредил на мястото, където била убита, да се издигне паметника „Янкин камък”. На това почетно място са давали клетва за вярност новоприетите хайдути. И всяка година в деня на нейната смърт четата забивала байрак на паметника, който се развявал цял ден. Нито българин, нито турчин се осмелявал да го свали. Първите от любов и преклонение пред смелата героиня, а вторите - от страх пред непреходната й слава, дала сила и вяра на раята.
Колко време Ненчо е водил четата, няма сведения. Знае се само, че в тази чета е бил четник Георги Попадийски. От него е запазен един разпис в старопечатната книга „Трендилион”, която се намира в черквата. Разписът е от 1819 г. Георги Попадийски бил учител и свещеник. За него се разказва, че след като изпълнил свещеническите си задължения в празнични дни, препасвал сабята и пищовите и с коня си се отправял при четата. Турците научили за това и решили да го хванат, но той узнал за намеренията им и избягал в Румъния, където останал няколко години. Върнал се отново във Вълчедръм, но турците не били забравили бунтовническата му дейност и търсели удобен случай да го обвинят и заловят. И го намерили. В двора на Георги имало щъркелово гнездо. Тъй като щъркелите носели жаби и змии да хранят малките си и понякога ги изпускали в двора му, той решил да ги прогони; вдигнал пушката и стрелял. Турците от конака, кой го се намирал наблизо, разбрали, че той е убил щъркел, а щъркелите те смятали за свещени птици. Задържали го и го затворили в конака, в кулата на втория етаж, като смятали да го изпратят при каймакамина. Георги решил да избяга. Скочил от кулата през прозореца, паднал зле и след няколко дни починал. "


източник:promacedonia.org, връзка към цялата статия - линк
-----------------------------------------------------

Вълчедръм – докосване до миналото
Й. Перчинков
10. Борба за освобождение от османско иго

След 1860 г. по поречието на р. Цибрица бродела чета, водена от Пенчо войвода. Той бил родом от с. Долна Гнойница (Михайлово), Врачанско и бил чичов син на Петър Рачков от Вълчедръм.

Негов помощник бил Петко Оризарски от с. Люта (Владимирово). Майка му го довела у Бългъзовци заедно със сестра му Велика. Четата наброявала 35 души. В нея участвали: Иван от с. Сърбеница, Петър Гузелский, Томо Попов от Вълчедръм, братов син на поп Тодор Торнев, Цветан Първанов Третяков от с. Разград, Иван от Лесковец и други. Четата имала скривалите в местността Близнашки връвища, Сечевете, край Ередански дол.

Говори се, че в местността Сечевете, където има много стари круши, всеки хайдутин е засадил по една круша за спомен. И сега там има три круши, засадени в триъгълник. Ятаци на тази чета са били Бългъзовци, Цонинци и Видинци. Вида (дала име на фамилията им) им носела често храна в скривалището в Сечевете. Разказва се, че веднъж, когато четата била в това скривалище (то се намирало в окопа на даскал Тодор Томов), три циганки отишли да събират съчки и видели скривалището и хората в него. Тогава войводата наредил да ги убият, за да не ги издадат. Убили ги и ги закопали. Мястото и днес се нарича „Алтънини гробове” по името на една от циганките.

Богат турчин от Долни Цибър тормозел много раята - карал ги да му работят ангария и да плащат големи данъци. Пенчо и четниците му решили да го убият, но било трудно да се доберат до дома му, който бил истинска крепост. Решили да действат с хитрост.

Изпратили двама от четниците да се наемат слуги у турчина. Уговорен бил ден за извършването на убийството и обира. Но единият от четниците издал на турчина замисъла на хайдутите и в уречения ден той настанил в дома си цял орляк заптиета. Когато четата пристигнала, портите внезапно се отворили и заптиетата се втурнали насреща им. С бягство хайдутите едва успели да се укрият в с. Чупрене, където престояли цяла година, а след това четата се преместила в селата Салаш и Смоляновци. По тези места действала около три години. Тук тя била разкрита от турска шайка, начело на която стоял бившият юзбашия на Лом - Мола Мехмед, занимаващ се само с гонитба на хайдушки чети. Той гонил четата от с. Смоляновци до с. Черни връх, където успял да я обгради в местността Любеново бранище (еврейско гробище).

През нощта Пенчо войвода успял да се свърже с Мола Мехмед, подкупил го и той направил коридор, по който четниците избягали. Останали само 14 души, които един по един се прибрали по домовете си. С това през март 1873 г. се слага край на четата на Пенчо войвода. Тази чета е действала 13 години, от които 9 във Вълчедръм и 4 в други райони.

Интересен е и друг случай, свързан с тази чета: Пенчо с четниците си решили да заминат за Цариград и да откраднат сина на султана, но по пътя били разкрити и подгонени. За да се спасят, те влезли в една река. Нарязали тръстикови стъбла, през които да дишат и се потопили в една река. Така потерята загубила следите им. С тази хитрост Пенчо войвода успял да спаси четата си. Сведенията за Пенчо войвода и четата му са дадени от Велика Ангелова Перчинкова - сестра на Петко Оризарски, помощника на войводата.

източник: promacedonia.org, връзка към цялата статия - линк