Войводи‎ > ‎

Капитан Петко Войвода

..."докато има на света България, споменът за Капитан Петко войвода ще продължи да буди интерес и да вълнува въображението на всички българи."
Николай Хайтов

Капитан Петко войвода
Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.

източници:     frognews.bg, Капитан Петко войвода: Те погребаха България!
автор: д-р Петър Ненков, връзка към цялата статия - линк

Роден е през 1844 г. в голямото тракийско село Доган хисар, Дедеагачка околия, Западна Тракия. Майка му Груда е от съседното на Доганхисар село Тахтаджик , от рода на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Той има осем братя и сестри. Бил е висок и пъргав и обичал да пее родопски песни .Първоначално учи в родното си село при даскал Лефтер. Едва седемнайсетгодишен, на 6 май - Гергьовден 1861 г.хваща хайдушките пътеки и става войвода на малка чета от седем хайдути , за да отмъсти за смъртта на своя брат Матю и братовчед Вълчо, убити по заповед на местния турски бей. Не след дълго успява да ликвидира Мехмед Кеседжи бей и неговите джелати убили Матю и Вълчо. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разбиват турската потеря, като убиват двама и тежко раняват още няколко турци. След още няколко успешни боя четата на Петко войвода става легендарна .

На 6 януари 1863 г. една потеря от 130 души открива и обгражда четата край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се убити, а Петко войвода заедно с трима свои другари са ранени, пленени и хвърлени в затвора в Гелибол. Те не се отчайват и организират бягство, но са заловени и преместени в Солен в затвора "Камлъкуле". Там са подложени на жестоки инквизиции, но не издават останалите си другари. Турците решават да ги прехвърлят в затвора в Драма. По пътя хайдутите успяват да се избягат отново , но попадат на турска засада и всички, освен Петко Киряков са пленени.През 1864 г Петко сформира нова чета . През юни същата година води тежки боеве с турските потери юни при крепостта на Момчил Буруград, при езерото Буругьол , Ксантийско и в планината Саръкая, Маронийско. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата прочутият кърагасъ Осман ага, който победил преди това четата на Ангел войвода . Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е победен, заловен и опозорен от Петко войвода . Заради това когато се връща в Одрин , вбесеният паша го хвърля в затвора. През август и септември същата година Петко войвода и неговата чета водят успешни боеве с турците в планините Карлък и Шапкъна, край Гюмюрджива .

През есента на 1864 година българският войвода е привлечен от гърците в борбата им за освобождение. Той заминава в Атина, където постъпва във Военното училище. След това предприема революционна агитационна обиколка в Македония.

Прелом в неговия живот изиграва срещата му през 1865 г. с легендарния борец за свободата и обединението на Италия, Джузепе Гарибалди. През 1866 г. двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на Петко Киряков е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа срещу турците в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието "капитан". Въпреки че проявяват лъвска смелост в боевете с турците, волонтирите на Гарибалди не могат да спрат настъплението на турските войски и въстанието е удавено в огън и кръв . Местното население е подложено на жестоко клане . Капитан Петко войвода прикрива с дружината си, беззащитните жени, деца и старци от развихрилата се дива вакханалия на турците.

След въстанието, се скита по далечни и екзотични земи. Живее за кратко в Александрия в Египет, Марсилия във Франция, Италия, в Македония и в Атина, Гърция ,откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.Запознава се с редица известни революционери. Самообразова се и чете вестника на Георги Раковски “ Дунавски лебед” и вестник “Свобода” на Любен Каравелов . Мирогледът му постепенно се променя. От хайдутин става съзнателен борец за освобождението на поробената си родина.

На 12 май 1869 г. капитан Петко войвода събира четата от 82 души и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами "правят инспекция" на турският гарнизон в крепостта Сир, остров Митилин/ Лесбос/ и благополучно 3 юни 1869 година пристигат в Енос при устието на река Марица. През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с турски потери в Дедеагачка, Еноска и Кешанска околии и успява да ги отблъсне. През 1872 г. одринският валия изпраща срещу четата на Петко войвода Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани по затворите Петкови помагачи . Пашата в Одрин само двадесет и четири часа след това освобождава всички тях от Одринския затвор, а на 30 юли 1872 година каймакамшът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири !!!

Народът боготвори своя закрилник и съчинява песни за него. По тъмни доби Петко войвода създава революционни комитети по селата и заклева съзаклятниците над кръстосаните кама, револвера и светото евангелие. Апостолът на свободата Васил Левски високо цени неговата революционна дейност в Тракия. Петко Киряков написва Устав на създадените от него революционни комитети .Дружината му се структурира със свои бойна част-"четници", тилова част-"ятаци", разузнаване - "шпиони", счетоводство - "каса", снабдена е с добро оръжие и с палатки. През 1873 г. дружината му достига до петстотин души и става въстаническа. Петко войвода създава устав и печат с надпис „Тракийска революционна българска дружина”.

През Руско турската Освободителна война 1877- 1878 г., капитан Петко войвода с четата си от 300 души води девет тежки сражения с турците в Родопите и Беломорието, брани местното население от издевателствата на башибозука и всява паника всред врага с внезапните си набези. Постепенно изтласква турците и създава свободна територия с център град Марония . Участвал с четата си в разгрома на башибозушки и дезертьорски турски части в Родопите, водени от английския офицер, граф Сен Клер. В тези боеве получава тежка рана и само благодарение на усилията на руските военни лекари, оживява.

Руското командване е във възторг от неговите подвизи и го награждава с орден за храброст. За съжаление, след жестокия Берлински конгрес на Великите сили, голяма част от Тракия и Родопите остават отново под турско робство. Покруса ляга в душите на местните българи.Напразно са отишли стотиците, хиляди жертви.

След войната, капитан Петко войвода заминава за Русия. Там е представен на император Александър II .Той го произвежда в чин капитан от руската армия, награждава го с орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

Капитан Петко войвода
През 1880 г. година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък, която е сестра на известния книжовник и общественик Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на капитан Петко войвода за тракийското движение. По негова инициатива на 12 май 1896 г.в град Варна се създава Одринско емигрантско дружество "Странджа", с което се поставя началото на тракийската организация на българите- бежанци от Тракия. Петко войвода е сред основателите на Демократическата партия във Варна.През 1891 г. е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата - 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението в Киевска губерния. Петко Киряков е хвърлен във варненската тъмница и е изтезаван сто и четиридесет дни. “Сопаджиите на Стефан Стамболов го смилат от бой, без да има капчица вина. Единственият му грях е , че е русофил и че остро критикува разбойническите методи на управление на Стамболов .Без капчица уважение към заслугите му за свободата на България, жандармите го малтретират по височайшата заповед на градоначалника на Варна Спас Турчев , а турците живеещи във Варна , срещу които е воювал цял живот, му помагат с каквото могат, за да си стъпи на краката. Те се отнасят към него с почитание, защото знаят, че през робството той не е воювал срещу бедните и малоимотни турци, които наравно с българите, са делили тежестите на данъчното бреме, а срещу българските чорбаджии и турските бейове, свалящи и последната кожа от гърба на народа. С разбито здраве след излизането му от затвора е интерниран в Трявна. Вследствие на тормоза и жестоките инквизиции във влажните килии на Варненския зандан, се разболява . Огорчен до дъното на своята душа от гаврата с него , той, който участва в повече от сто боя с турските поробители и има над тридесет рани от ятагани и куршуми, издига черно знаме върху покрива на къщата, в която живее и изрича паметните думи по адрес на управлявашата дворцова камарила на Фердинанд и Стамболовистка крика: “ Те погребаха България!”

След падането на Стамболов на 18 май 18984 г. той се връща във Варна, но на 19 февруари 1900г. умира скоропостижно на56 годишна възраст .

д-р Петър Ненков


източник на снимката:libvar.bg Изложба "Капитан Петко Войвода - живот отдаден на България", връзка към страницата -линк

----------------------------------------------------------
Книги разказващи за живота на Петко Киряков можете да намерите в секция "Книги"

Текстове на песни и препратки към видеоклипове с изпълнения на песни за Капитан Петко се намират в секция Песни за войводи - линк
----------------------------------------------------------

„Не ща везирин да ставам, не ща в сараи да седа, стига ми мене царството, дето ме тачи народа“…
----------------------------------------------------------

Действия на отряда на Капитан Петко Войвода 6.V.1861 - VI.1879г.

Действия на отряда на Капитан Петко Войвода

източник: bg.wikipedia.org
картата в по-голям размер можете да отворите от следната връзка - линк

----------------------------------------------------------
Връх в Антарктида носи името на Капитан Петко войвода.

На негово име има наречено и село: Капитан Петко войвода е село в Южна България. То се намира в Община Тополовград, Област Хасково.

Много квартали, площади и улици на градове в България носят името му.
----------------------------------------------------------

БИТКАТА В СЕЛО ПЛАВО НА 2 ЮНИ 1878 ГОДИНА

По разказа на Капитан Петко Войвода

(обн. в.”Тракия”, бр.3, 1927 г.)

Беше около 15/27 май. Аз бях извикан в руското комендантство в Одрин, а момчетата ми бяха пръснати на няколко отряда покрай демаркационната линия и зад нея, за да дават отпор на постоянно увеличаващите се Сенклерови башибозуци. В това време в руското комендантство в Одрин идвали нарочно пратеници от село Плаво, Димотишко (дн.Пелевун, Ивайловградско), за да молят защита от русите против башибозуците, които заплашвали селото им с опустошаване. Плаво не беше много далеч от демаркационната линия, ала не беше и твърде близо, тъй че русите не можаха нищо да направят. От комендантството ми дадоха четири конника казака под моя заповед и ми възложиха да отида в Плаво, и ако има възможност, да изведа селяните и ги прекарам отсам линията. Зех си и двама от моите момчета, а из пътя случайно ли, как ли, не зная, присъединиха се и още трима одринчани, които отиваха уж и те за Плаво да купуват тютюн. Те беха въоръжени с мартинки. След това аз поръчах на моята дружина да бъде готова при първо известие от моя страна, какво да прави, като предизвестих, де отивам. На 20.І.юинй стигнах благополучно в Плаво, без да забележим по пътя нещо, па и в селото никой не бе идвал. Свиках първенците начело със свещеника и им казах кой ме е пратил и защо, като ги поканих, ако се опасяват и ако искат да приготвят селяните на другия ден да напуснат селото и ги заведем зад демаркационната линия, дето няма от що да се боят. Въпросът остана окончателно да се реши на утрото, когато по случай празника св. Константин ще бъдат всички в черква. Сутринта бяхме на литургия в черква, когато ми известиха, че край селото приближават башибозуци и ни обграждат от всички страни. Стана голяма паника между всички в черквата, аз заповядах на мъжете никой да не мръдне от черквата, а същевременно да усмиряват жените и децата, доде видим каква е работата и какво трябва да правим.

“Черквата беше хубава каменна сграда, с широк наоколо двор, тоже обграден с каменни зидове. На единия край имаше и висока камбанария, на която аз се изкачих с двамата си другари, а на казаците поръчах да пазят тишина в черквата, като заповядах да им доведат конете от квартирата. От камбанарията аз видят, че работата съвсем зле отива: башибозуците са оградили вече цялото село наоколо, но още не навлизат, а при това са и голяма сган. За мене беше лесно, но за селяните аз  мислех, като какво ли да се стори, за да не станат жертва на турския фанатизъм. Нямаше какво, зех бързо  решение какво да се прави и обявих на другарите си и тримата въоръжени наши спътници, че ще се противим и браним селяните, додето ни дойде помощ, която скоро ще стигне. Друго оръжие нямаше, за да имаме помощ и от самите селяни. След това разпоредих всичките жени и деца да стоят в черквата, мъжете да ги успокояват, като им казах, че който се опита да излезе вън или не се покорява, ще бъде на минутата застрелян. В това време почнаха да приидват изплашени и други жени, деца, бабички, които не бяха по-рано в черква. Заповядах да ги пущат, па пратих 5-6 по-сърцати бабички да обикалят из селото и предизвестят и на другите хора, които биха се намерили из къщите. В същото време написах четири еднообразни записки до близкия руски военен пост и моята дружина, па ги връчих по една на всеки казак и им заповядах по четири посоки да излезат от селото и се постараят да стигнат колкото се може по-скоро на местоназначението си. Казаците се метнаха на конете си, прекръстиха се и пуснаха конете си към четири страни точно тъй, както им заповедах, а аз наблюдават от камбанарията. Когато се щурнаха през редовете на башибозуците, нададоха се изстрели и в дима аз не можах да видя никого от четиримата, сполучи ли да мине някой от тях през колелото. Отпосле се оказа, че тримата паднали убити, убили и конете им, а четвъртият сполучил да избяга невредим, ала без кон и поради това пеш и чак след пладне едва стигнал и занесъл записката на руския военен пост и оттам на дружината ми”.

“По едно време башибозуците почнаха да навлизат в селото и като видяха де са хората, занаближиха към черквата. В черковния двор имаше струпани дъски и дървета, готвени от селяните да си строят училище. Аз заповедах всичките да ги залостят на двете врати на черквата, оставих по един от въоръжените ми другари на пет места около черквата на позиции и им поръчах, щом доближи някой от башибозуците, да стрелят на месо, а аз се покачих изново на камбанарията. Започна се ожесточена битка и десятки трупове вече се търкаляха около черковната ограда, а в черквата жените и децата пищят. Трябваше да се дава отпор на две страни: на башибозуците отвън и на хората отвътре, които по едно време почнаха да насилват да се предават. Наближаваше вече икиндия (навеждаше се слънцето на запад), а нас патрони не останаха, а пък башибозуците сполучиха да запалят струпания дървен материал при едната врата. Аз пък бях ранен в бузата и рамото и когато ме видяха хората в черквата привързан, още повече се отчаяха и обезумяха. Тогава аз прибегнах до следната хитрост: дигнах от камбанарията бяла кърпа в знак, че се предаваме. Гърмежите престанаха и настъпи едно весело брожение между обсадителите. В това време извиках да дойдат при горящите врата двама души да се уговорим. Дойдоха не двама, десетина, на които казах, че повече нема да се противим и че сме в техните ръце вече, обаче, да ни дадат два часа време да поусмирим изплашените жени и деца и да приберем оръжието и да убедим тези, които биха ни упорствали на предаването. Това време аз исках, защото се надявах, че все ще могат да пристигнат момчетата, ако би да им е отишло с време известието за положението ни, или ако не, да се засмрачава и се опитаме да избягаме.”

“Като направихме договора, аз влезох в черквата, успокоих обсадените и им казах, че ако жалят живота си, да ме слушат и  изпълняват каквото им кажа. В това време башибозуците се разшаваха из селото, напостлаха черги близо до черковния харем на една хубава поляна и след малко насядаха големците им водители, на които донесоха ракия и разни мезета. Тогава аз извиках моите двама другари скритом на камбанарията и им посочих кой кого ще застреля, когато им дам знак, от наседалите башибозушки големци. Аз избрах и познах кои им са водителите, като гледах на кого най-напред подават да черпят, като знаех как строго се пази и почита йерархическия ред и чин на турците. Слънцето вече залезваше зад хоризонта, а нашите обсадители беха се вече добре уталожили, па сигурно и попрекалили в пиенето си. В това време аз заповедах на другарите ми да изпразнят пушките си, и в същия час трима от големците башибозуци –водители се търколиха на местата си. Това неочаквано убиване внесе една паника между всички башибозуци и както се разбра, помислили си, че са ги нападнали наши хора, наново пристигнали в селото. В един миг оставиха всички черги, убитите и всичко друго, що имаше на поляната, а някои и оръжието си, и с един устрем се подбраха и излезоха към края на селото. Почна и да се смрачава. Тогава обаждам на селяните в черквата да излизат и без да се отбиват или делят, да следват подире ми, ако искат да бъдат избавени от башибозуците. На двамата въоръжени одринчани (единият беше убит вече) казах да вървят напред, а аз с другарите и още некои от селяните, на които дадохме по някое оръжие от оставеното от башибозуците, останахме най-отдире. След като изведохме по тоя начин всички селяни от селото вън, упътихме се из нивите по прек път по-скоро да доближим линията. След два часа ни посрещнаха моите 200 момчета, между които имаше и 10-ина руски войници, изпратени тутакси след пристигането на оцелелия казак.”

            “Ние бяхме след това вече спасени.

Селяните изпратихме с няколко момчета зад демаркационната линия, а аз с дружината, макар и ранен на две места, гонихме през нощта башибозуците. Влезохме в селото Плаво, жив човек не намерихме и не видяхме. Подминахме Плаво и преди разсъмване сгащихме башибозуците между селата Демирлер и Миселим, съседни на Плаво. Схватката беше кръвопролитна: башибозуци паднаха 200 души, ранени неизвестно, а от нашите 1 убит и 4 ранени. Башибозуците се разбягаха и от тоя ден в Димотишко и Дедеагачко на Сенклеровите золуми се тури край”.

Послеслов: Църквата в с. Пелевун е съхранена и основно ремонтирана от СТДБ през 1989-1991 г. Запазени са и следи от куршумите. Пред нея, на площада, е издигнат величествен паметник на героя. В съседното, старо училище е създадена музейна сбирка за Капитан Петко войвода.

Тракийско дружество “Антим Първи”
----------------------------------------------------------

“Животът му е сравнително добре проучен. Той има четирима биографи: Стою Шишков, Филип Симидов, Георги Димитров и Христо Константинов. Студиите им са подробни и изчерпателни. Някои от тях са имали директен контакт с него, а той самият е бил с много силна памет за стотиците битки, които е водил. Известни са и много документи от Форин офис, където навремето консулите на Нейно Величество са докладвали. До излизането на книгата на Николай Хайтов, която, естествено, съдържа много белетристика, и филмирането на сценария от Неделчо Чернев обаче информацията за Капитан Петко се разпространяваше едва ли не апокрифно сред нас, тракийците”, казва Каракирков.
източник: silnabulgaria.com, връзка към цялата статия - линк
----------------------------------------------------------

Капитан Петко Войвода – митът, роден от живата история

Два епизода от героичната биография на легендарния българин

„Петко ле, капитанине,
Петко ле, командирине,
Яла се, синко, остави,
От това пусто хайдушко...”

Борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без разлика от вероизповеданието – българи, гърци, турци. Посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите – Капитан Петко Войвода – име легенда в българската история.

18 годишна е богатата хайдушко-революционната му. Десетки са сраженията, в които е участвал. 33 пъти е бил раняван. Само телеграфното им споменаване ще изпълни няколко страници. А, от друга страна, за всяко от тях би могло да се напише разказ или сценарий за приключенски филм. Защото спомените, преплели истина и легенда, разказват за невероятната смелост на Петко Войвода, за неговата съобразителност и хладнокръвие.

Първите му животописци и биографи – Филип Симидов и Стою Шишков са негови съвременници.
През 1974 година Николай Хайтов прави обстоен художествено документален преглед на всичко, съхранено за легендарния „Капитан Петко Войвода".
На следващата година по негов сценарий започват и снимките на многосерийния биографичен филм на Българската телевизия с режисьор Неделчо Чернев. Спомняме си изпълнението на актьора Васил Михайлов. Той сам е споделял многократно колко близка до сърцето му е ролята на Петко Войвода, колко обича и пее с удоволствие любимите песни на Войводата и другите, посветените на него. Спомняме си „Руфинка болна легнала". Епизодът в кръчмата, където Петко Войвода /Васил Михайлов/ подема песента и всички обръщат очи към него. Замлъкват и само песента остава да звучи до финала на филма.

Ще си позволя да преразкажа само два епизода от героичната биография на легендарния българин, защото поборническите години от живота му не могат да се поберат в няколко страници. Образът му не се помества в рамка. Колкото и голяма да е тя, ще му бъде тясна.
Петко Кирков (Киряков) Калоянов е роден в българското село Доган Хисар – на 26 км от Дедеагач – на 18 декември 1844 година.

Седемнайсетгодишен, голобрадият юноша
събира 7 връстници и излиза да мъсти за смъртта на брат си. Последват още няколко успешни битки с поробителя и за хайдушката дружина започват да се разказват легенди.
Следват сражения с потеря от 130 души, залавяне, бягство от „Камлъкуле" (Кървава кула), известна днес като „Бялата кула" в Солун.

Привлечен от гърците в борбата им срещу османските поробители, през 1864 година Петко Войвода е слушател във Военното училище в Атина. Само две години по-късно се среща с Джузепе Гарибалди. Организираната „гарибалдийска дружина" от 220 италианци и 67 българи, участва в Критското въстание. Тук Петко Войвода спечелва званието „капитан". Между другото под влиянието на Гарибалди той изживява в себе си илюзиите на старото хайдутство като изолиран бунт, свързан само с личното отмъщение, и си поставя високата цел – освобождаването на своя поробен народ.

През 1869 година отново събира дружина, но не вече хайдушка, а въстаническа, която ще върви да се бие за освобождението на Тракия. Тръгват от Атина по море към родината.

„Осемдесет и двамата души – македонски и тракийски българи - се събират в една взета под наем гръцка гемия с намерението да се доберат до някое турско пристанище на беломорския бряг и да навлязат оттам в родната Тракия. Гемията се отправя на път при хубаво време, но в открито море се появява неочаквана буря, която ги изтласква пред турската постова крепост „Сир" на остров Митилин (Лесбос). Първото желание на бунтовниците било да се върнат назад в морето, но проклетият вятър не стихвал, а разбунтувалото се море било не по-малко опасно от турската крепост. От друга страна, припасите били на привършване.

В тази решителна и страшна минута Капитан Петко войвода, както ще се нарича той отсега нататък, дал една невероятна заповед: „Спусни котва!". Заповедта му се посрещнала с недоумение. Но докато гемиджията спускал котвата, Петко изчезнал в своята каюта и оттам след малко се появил един облечен в бляскава униформа военен турски паша, снажен и висок. Първата му заповед била всички да се облекат в низамски униформи. Техният войвода на тръгване от Атина съобразил да набави не само своята пашовска униформа, но и стотина други – войнишки – за да може безопасно да дебаркират на беломорския бряг. Ето че тези униформи дали възможност на дръзкия бунтовник да приведе в действие един невероятно рискован и опасен план. „Да се спусне лодка!" – изкомандвал младият паша. Междувременно на кораба вече се развявало турското военно знаме, развявало се и на лодката, която плувала към брега.

От тук нататък случилото се звучи като в приказка. Младият паша тръгнал от Стамбул по проверка на морските гарнизони. Посрещнат с подобаващи почести, той пристъпва незабавно към преглед на крепостта. Поздравява коменданта за отличната военна готовност на поверената му артилерия и обещава да докладва за него на високото началство в Стамбул. Комендантът е трогнат от тази оценка. Закуската, на която го кани, е отрупана с печени кокошки, пилафи и всякакви видове риба. Малко преди сбогуването, „ревизорът" се досеща, че на неговата гемия хранителните припаси са май на привършване и моли коменданта да сложат в лодката му за „зор заман" някаква храна.
Комендантът моли да съпроводи драгия гост до гемията, но под предлог, че много бърза, пашата успява да отклони любезното предложение и претоварената с хора и провизии лодка се отправя към застаналата в залива гемия. В момента, в който се качват, топовен гръм разтърсва въздуха и бяло облаче дим се появява над крепостта. Първата мисъл на бунтовниците е, че измамата е разкрита и крепостната артилерия стреля в гемията, но след първия следва втори, трети... пети, шести гърмеж – шест топовни салюта – последен поздрав към симпатичния стамбулски паша от гарнизона на военната крепост Сир.

Три дни след „ревизията" на Сир гемията хвърля котва на пристанище Енос, до устието на река Марица, и бунтовниците, отново преоблечени във военни униформи, слизат на родния беломорски бряг. Родопските възвишения скоро приютяват двегодишния изгнанник заедно с неговата бунтовна дружина."

Отново за главата на Петко войвода е обявена фантастичната награда от 5 000 лири.

„Играта с огъня" този път захваща жандармерийският началник в Одрин, прочутият Арап Хасан

„Първата работа му била да подбере за потерята си от добрите най-добрите. Седемдесет души, отраснали с ятагана и барута, млади, яки и безстрашни, готови да следват своя прославен началник дори в ада.

Арап Хасан тръгнал от село на село по местата, където действала дружината на Петко Войвода. Хващал заподозрените като ятаци на хайдутина и с побоища се мъчел да изтръгне от тях признание къде се крие „Големия" и кои са неговите помагачи по селата. Петко узнал, разбира се, веднага всичко: и къде ходи Арап Хасан, и какви закани му отправя, и какви безобразия извършва, и макар че много пъти имал сгода да се разправи с неговата потеря, намислял, вместо да троши силите на своите хайдути в кървав бой, да залови Арап Хасан жив и го накаже. За да изпълни плана си, решил да накара най-напред Арап Хасан спокойно да се отпусне, като знае, че дружината на Петко Войвода е далече.
Край селото, в което се установила потерята на Арап Хасан, имало турски чифлик и стопанинът, някой си бей, поканил предводителя на потерята да му гостува. Многобройните Петкови съгледвачи веднага донесли до знанието на войводата, който с невероятна бързина, само за едно денонощие, успял да пристигне на мястото и да заложи хитрия капан, в който трябвало да попадне Арап Хасан. Преди изгрев слънце той разположил дружината си в една горичка, недалече от чифлика, където бил поканен Арап Хасан. Самият войвода с двама от хайдутите се преоблекли в скъсани дюлгерски дрехи, нарамили торби с чукове и се разположили уж да обядват някъде по средата на пътя между селото и чифлика, по който трябвало да мине Арап Хасан. Преди да се раздели със своята дружина, Петко заръчал да му идват на помощ само ако пукне пушка. По едно време се зачул конски тропот. По пътя се задали трима конници. Очевидно Арап Хасан с двамата си придружители. Забелязал хората, бинбашията спрял коня и запитал зидарите, които станали прави и почтително го поздравили, кои са и закъде пътуват. Поискал им тескеретата и сбутал коня си към тях.

Зидарите затарашували из пазвите за тескеретата и наближили към тримата конници, за да им ги покажат, но когато били вече съвсем близо до тях, по даден знак изведнъж всеки от тримата с едната ръка хванал поводите на един кон, а с другата извадил нож. „Аз съм Петко войвода! – извикал най-едрият „дюлгерин". - Все се търсим и не можем да се срещнем, разгеле, видяхме се!" Името „Петко войвода" и ножът в ръката му не оставяли място за съмнение. Вдървеният от внезапната уплаха Арап Хасан покорно се отпуснал в ръцете на войводата.

За един миг тримата турци били обезоръжени и заедно с тримата хайдути изчезнали в гората, където с нетърпение ги очаквала дружината. Конете на пленените били дадени на един овчар и му било заповядано да ги предаде на потерята в селото, като й обади, че нейният предводител, заедно с двамата му придружители, ще бъдат известно време гости на Капитан Петко в горите. Така че да не ги мислят. Ужасната вест за пленяването на Арап Хасан така разтревожила неговите бабаити, че те забравили заръчаното вкусно ядене и пиене, качили се на конете и заминали за Гелибол, за да обадят на мютесарифа за постигналото ги нещастие.

След пленяването на Арап Хасан мнозина от Петковите четници поискали да бъде наказан със смърт заради неговите зулуми, но Капитан Петко Войвода взел решение да пощади живота му и да издейства чрез тоя драгоценен залог освобождаването на всички задържани по затворите с обвинение, че са Петкови помагачи и приятели. В тоя смисъл Петко изпратил чрез ференския каймакамин писмо до Вали паша в Одрин и само двадесет и четири часа подир това Вали паша изпратил телеграма, че всички Петкови приятели в Одринския затвор са освободени. По този случай на 30 юли 1872 година каймакаминът на Фере Мустафа Сусам пратил следното оригинално писмо до Петко войвода.

„До горския самоуправен владетел Петко Киркоолу
Писмото ви, което бехте проводили до мене, бях го препратил до моето високо началство с молба от моя страна да ви се уважи, и тази ваша молба се уважи. Съгласно вашето искане и на основание телеграфическата заповед с днешна дата, вашите роднини и приятели са освободени всички от Одринския затвор. Затова ви моля да освободите Хасана заедно със заптиите, всички които се намират във вашите ръце. При това пращам ви моя добър приятел Хасан бея, който ще ви донесе моите добри пожелания към вас.
Ференски каймакамин
Мустафа Ефенди Сусам"

Може би това е единствен документ в историята на хайдутството. В писмо каймакамин да нарича хайдушки войвода „самоуправен" (независим) владетел и да му поднася черно на бяло капитулацията не на незначителен местен бей, а на всесилния одрински Вали паша! Нещо повече, както се узнава от съхранената сметка на Петко войвода за постъпленията и разходите на дружината му през 1872 година, ференският каймакамин е бил принуден да заплати допълнително за освобождаването на Арап Хасан огромната за времето сума 6000 златни турски лири.

И все пак Арап Хасан е трябвало да изтърпи едно малко наказание, за да помни кога се е хващал да си „играе с огъня" – и на него подобно на Осман ага му били обръснали левия мустак и дясната вежда. След тази малка операция, която завинаги опозорила жестокия и самонадеян бинбашия, той, без никъде да спира, се явил на каймакамина в Енос, а каймакаминът веднага го препратил в Одрин на Вали паша, където го чакало разжалваме и тригодишна присъда във Видинската крепост."

Десетки са подвизите, дебнещите опасности, хитроумно заложените капани, съобразителните и смели ходове за спасение, с които било изпълнено хайдушкото ежедневие на Капитан Петко Войвода – славен народен бранител и герой.

Над 22 броя са паметниците, издигнати да напомнят на поколенията за този необикновен българин. В Ивайловград, Чепеларе, Варна, Пловдив, Стара Загора, Асеновград, Бургас, Хасково... В родното му село Доган Хисар в Гърция, в Рим – редом с паметника на Джузепе Гарибалди и последният, открит на 10 септември тази година – в Киев.

източник: club50plus.bg, връзка към цялата статия - линк
----------------------------------------------------------

За големия авторитет на Капитан Петко Войвода пред турските военни власти ни сочи официално писно на турския полковник – командир на военна част в Пашмакли (Смолян) до Петко Войвода публикувано във в.Родолюбие.
писмо до Капитан Петко


Петко Войвода получил писмото, но не направил нищо от поисканото. Той останал в Широка лъка докато се изяснят въпросите с границата. Граничната линия се определя и Капитан Петко Войвода завършва с успех мисията си, разпуска отряда и Широка лъка.

В Широка лъка се намира къщата (музей), където от 1878г. до 1879г. е живял Капитан Петко Войвода.
източник: shirokalaka.net, връзка към цялата статия - линк
----------------------------------------------------------


Паметници на Капитан Петко войвода

Всички паметници на Капитан Петко Войвода са събрани в книга

Всички паметници на Капитан Петко Войвода, у нас и по света, събра в книга потомката му Пенка Генева. Премиерата на сборника бе снощи в Димитровград. Генева, която е българист и литератор е описала 18 паметника, 6 барелефа и 4 паметни плочи. Подредени са по ред на откриването с дати и години. Първият паметник на Капитан Петко е открит в Кърджали през 1955 г., вторият, и най-автентичен, според авторката, е в Хасково, а третият - във Варна.По света паметници на Капитан Петко Войвода има в Рим, Демир Хисар - Гърция, Киев и в Чикаго, САЩ.

източник: bnr.bg, връзка към цялата статия - линк

Паметник на Капитан Петко войвода се извиси в Киев

Паметник на Капитан Петко войвода в киев
На 8 септември 2011 г. в украинската столица бе тържествено открит  бюст-паметник  на една от най-ярките личности в историята на национално-освободителното движение на България и най-популярният тракийски бунтовник и революционер - Капитан Петко войвода.

По повод 165-годишнината и рождението на капитан Петко Войвода бе открит бюст-паметник на националния герой в централния градски парк на  Киев. В украинската столица той ще бъде 33-тият паметник на Петко Киряков. В България те са 30, един има в Рим и един в частен двор в родното място на войводата - гръцкия град Осини /Доган Хисар/. Той е изграден по инициатива и съвместни усилия на  Съюза на тракийските дружества в България и Асоциацията на българите в Украйна с подкрепата на Киевската градска  държавна администрация.
    Идеята за създаване на паметник на капитан Петко Войвода в Киев е на покойния председател на Съюза на тракийските дружества в България Костадин Карамитрев.
 
Негов автор е известният български скулптор проф. Валентин Старчев.
източник: rodinabg.net, връзка към цялата статия - линк

Паметник на Петко войвода ще се издига в Киев
20.07.2011, trud.bg
връзка към цялата статия - линк



бюст-паметник на Капитан Петко войвода в Рим
бюст-паметник на Капитан Петко войвода в Рим
Мраморният бюст е дело на проф. Валентин Старчев.

Паси откри паметника на капитан Петко войвода в Рим
източник: mediapool.bg, 02.12.2004

Външният министър Соломон Паси откри в четвъртък паметник на капитан Петко войвода, който бе поставен редом с този на Джузепе Гарибалди на хълма Джаниколо в Рим. С това бе тържествено отбелязана в чужбина 160-годишнината от рождението на войводата.
връзка към цялата статия - линк


Паметник на Капитан Петко Войвода в Чикаго


Паметник на Капитан Петко Войвода в Гърция
Грък издигна паметник на Капитан Петко войвода в двора си
източник: , връзка към цялата статия - линк

Откритието е направил екипът на предаването “Отечествен фронт” на Мартин Карбовски. Те потърсили следите на войводата в родното му село в северна Гърция - днешното село Есими (името е останало още от турско време).

Там екипът на предаването открил гръцкия гражданин Маки, който вдигнал паметник на Капитан Петко войвода. Маки обяснил, че е чувал за биографията на Петко войвода, написана от Николай Хайтов, но не я е чел никога, защото я няма преведена на гръцки. Въпреки това решил да почете паметта войводата, като издигне паметник на българина, който е герой за свободата и на България, и на Гърция.

Мъжът дори е искал да постави монумента в центъра на селото, но съселяните му се възпротивили. Така Маки поръчал паметника на войводата да бъде изграден в собствения му двор.
Паметник на Капитан Петко Войвода в Гърция

Разрушиха паметника на капитан Петко Войвода в родното му село Есими
28.05.2010, btvnovinite.bg
източник: , връзка към цялата статия - линк

Разрушен е паметникът на капитан Петко Войвода в родното му село Есими, което се намира в Северна Гърция. За това сигнализира наш зрител в рубриката "Аз, репортерът". Паметникът се намира в частен имот. Изкъртен е постаментът, върху който е положен бронзов бюст.

Положеният венец пред паметта на великия българин не е разколебал неизвестния вандал да разруши основата на паметника.



Паметник на Капитан Петко Войвода в Широка лъка
Паметник на Капитан Петко Войвода в Широка лъка
източник: shirokalaka.net, връзка към цялата статия - линк


Паметникът на Капитан Петко войвода в Хасково
Паметникът на легендарния войвода в Хасково, изработен през 1963 година от скулптора Стою Тодоров
източник: haskovo-online.com, връзка към цялата статия - линк
подробна информация за този паметник има на страницата на Областна администрация Хасково - линк

Паметник на Капитан Петко войвода във Варна
Паметник на Капитан Петко Войвода във Варна

Паметника на капитан Петко Войвода е официално открит на 14 Юни 1959 г. зад Окръжна болница, а 16 години по-късно е преместен в градинката на новия Тракийски дом, където се намира днес. Идеята за паметника идва от варненските тракийци, които се обърнали с писмо до председателя на ГНС - Варна, с предложение да се построи паметник на капитан Петко Войвода, който е живял във Варна, учредява и ркъводил дружество "Странджа" до последния си дъх.

За три месеца под ръководството на проф. Далчев през 1958г. Соловея Ленкова моделира монумента от клей. Те пристигат във Варна и възлагат задачата  за изграждането на монумент на строителя Колю Фичето. Дизайна и конструкцията на пиедестала са дело на Жечко Чолаков. Изграждането на монумента е завършено на 18-ти Февруари в паркът за Окръжна Болница. На 14-ти Юни 1959г. с голям парад и празненства е открит паметника на Кап. Петко Войвода.
През 1975г. той е прееместен в градинката пред Варненския Районен Съд, където се намира и днес.

източници: moreto.net, връзка към цялата статия - линк
                   varnaeye.com, връзка към цялата статия - линк


Паметник на Капитан Петко войвода в Момчилград
Паметникът на Петко войвода в Момчилград
източник: bg.wikipedia.org


Паметник на Капитан Петко войвода в Сливен
Бюст паметник на Капитан Петко Войвода в Сливен
източник: new.sliven.net, връзка към цялата статия -линк

Откриха паметник на капитан Петко войвода в Сливен
17.12.2014, cross.bg
връзка към цялата статия -
линк


Паметник на Капитан Петко войвода в Чепеларе
Бюст паметник на Капитан Петко Войвода в Чепеларе
източник: chepelare.com, връзка към цялата статия - линк

Дата на построяване и откриване - 1978г.
Паметната плоча указва мястото, където се е помощавал щаба на Капитан Петко войвода.
източник: Анкетна карта от Областен регистър на военните паметници - гр. Смолян
паметна плоча в Чепеларе


Паметник на Капитан Петко войвода в Бургас
Паметник на Петко войвода в Бургас
източник на изображението: bg.wikipedia.org


Паметник на Капитан Петко войвода в Стара Загора
Паметникът на Капитан Петко войвода се намира в парк Тракия. Представлява гранитен постамент с мраморна облицовка и бронзов бюст. Открит е тържествено по време на честванията на 155 години от рождението на капитан Петко войвода през 1999 г.

Описание
Вид:паметник
Открит: 1999
Материал: гранит, мрамор, бронз
Географски обхват: Стара Загора
Тематика : националноосвободително движение, войводи, революционери, Руско-турска освободителна война
Лица :Капитан Петко войвода
Колекция :     Областен регистър Военни паметници - Стара Загора

източник: epamet-sz.org, връзка към цялата статия -линк



Паметник в Стара Загора


Бюст на капитан Петко войвода в Кърджали
Бюст на капитан Петко войвода в Кърджали
източник на изображението: light.standartnews.com, връзка към цялата статия - линк


Паметникът на Капитан Петко войвода в Крумовград

Паметникът се намира на главното пътно шосе, пресичащо Крумовград. Издигнат е в памет на легендарния тракийски войвода Капитан Петко войвода. Скулптор на паметника е Петър Иванов Димитров от гр.София. Паметникът е открит на 03.10.1975 г.


източник: iztochnirodopi.info, връзка към цялата статия - линк






Паметник в Крумовград

Паметник на Капитан Петко войвода в Димитровград
паметна плоча на Капитан Петко Войвода в Димитровград
източник на изображението: dariknews.bg


Възпоменателна плоча на капитан Петко войвода в Ивайловград
Възпоменателна плоча в Ивайловград
източник:bg.wikipedia.org


Барелеф на Капитан Петко войвода в едноименното основно училище в кв. "Галата", Варна


Паметникът на Капитан Петко Войвода в село Плевун
Паметникът на Капитан Петко Войвода в село Плевун е разположена в центъра на селото до църквата "Св.Панталеймон". Представлява 3-метрова каменна статуя на великия хайдутин в цял ръст. Към паметника има надпис:

"От оградата на този храм Свети Великомъченик Пантелеймон в деня на Свети Константин и Елена през 1878 г. Капитан Петко войвода от с. Доган-Хисар Деде-Агачко, с двама свои въоръжени четници и четирима руски казаци, спасиха жителите на с. Плевун при обсадата му от многоброен турски паши-бозук из ордите на англичанина Сенклер и отведе спасените жители в освободената част от Ортакьойско".

Паметник на Капитан Петко Войвода в Плевун
източник:poseti.guide-bulgaria.com, връзка към цялата статия -линк



----------------------------------------------------------

Пушката на капитан Петко войвода

Пушката на капитан Петко войвода е един от уникалните експонати, показани в изложбата на Регионалния исторически музей в Смолян по повод Националния празник 3 март и 135-годишнината от Руско-турската освободителна война. Прочутият закрилник на родопчани по времето на Сенклеровия бунт 1878 година е предал оръжието си на сбогуване на устовския свещеник Атанас Келпетков /1856-1926 година/, който е бил негов секретар през тази размирна година, разказа внукът на попа-комита 80-годишният Атанас Попатанасов.
източник: Смолян днес!, връзка към цялата статия - линк
----------------------------------------------------------

Групи във Фейсбук:

Капитан Петко Войвода във Фейсбук
Капитан Петко Войвода


Капитан Петко Войвода във Фейсбук
Капитан Петко Войвода

----------------------------------------------------------
Факелно шествие за Капитан Петко войвода

Факелно шествие по случай 169 години от рождението на Капитан Петко войвода мина през центъра на Варна

връзка към цялата статия - линк