Войводи‎ > ‎

Иван Кулин (Кнез Иван Кулин)

Иван Кулин
Много са героите и поборниците от Видин и неговия регион, които обричали живота си на старопрестолния град. Геройски посрещащи дори и смъртта, те вярвали, че тя - саможертвата - е само следващото стъпало към скорошното освобождение на Родината!
Един от тези поборници е големият родолюбец, страстният борец за свобода и горещо привързания към Видин "великан на духа" - Кнез ИВАН КУЛИН
Името на този човек е свързано с всички действия, заговори, чети, въстания и съзаклятия във Видин и Северозападна България в борбата против турската власт.
Роден през 1803 г. в с. Медковец, Ломско, той от юноша свързва живота си с борбата на раята от Видин, Белоградчик, Лом и Раковица. Главен организатор на Видинското въстание през 1850 г, кнез Иван Кулин, лично води четите в сраженията при Връшка чука, Раковица, Салаш и Белоградчик. Предвожда обсадата на Белоградчишката крепост. Създава революционна организация в Белоградчик от типа на онези, които двадесет години по-късно Левски ще основе в поробена България. Участвал е в Първата българска легия през 1862 г, а след това е ръководил малки чети в пограничните села на Видинския санджак.
Достигнал до възможно най-високата степен на образование за своето време, като е знаел пет езика, между които писмено и говоримо турски, той заслужено е избран за кнез на с. Медковец.
Като човек, Иван Кулин е имал изключителен авторитет сред населението заради големите си знания и ерудиция, затова постоянно е бил избиран за представител на българите пред турските власти във всякакви комисии, делегации, анкети и пратени-чества. Османските управници са знаели за неговото обаяние сред населението, затова зорко са следели да не "разбуни раята". Постоянно е бил преследван от полицията и шест пъти е изпращан в затворите на Падишаха. Забележително е това че и шестте пъти е успявал да избяга от затвора, като три пъти - от Видинския затвор.
Колко голям е бил патриотичният заряд на този изключителен човек, говори направеното от него след потушаването на Видинското въстание. Турците го хванали и за да бъдат сигурни, че повече няма да може да избяга от затвора и да бунтува раята, го заточили на остров Измит в Мраморно море. Когато през октомври 1853 г. избухнала Кримската война и русите окупирали Силистра, вестта за това стигнала чак до остров Измит. Сърцето на заклетия поборник щяло да изхвръкне от радост. И той с помощта на един българин - мохамеданин пак успял да избяга от затвора. Добрал се до брега на Мраморно море и от там, ден и нощ, криейки се от преследване и издайници, за малко повече от един месец, прекосил пеша цялата робска българска земя.
Каква воля, физическа издръжливост и българолюбие е притежавал стария харамия, за да измине повече от хиляда километра пеша, с изранени крака, гладен и дрипав, за да застане една вечер на прага на бащиния си дом! Радостта на семейството му била неописуема. На съселяните му също. Вестта за завръщането му се разпространила със скоростта на светлината. Тя достигнала и до официалните турски власти. Спешно били организирани потери от башибозуци, кърджалии, заптиета и арнаути, за да заловят "опасния комита"!
Сред българите обаче, освен предатели, повечето са били радетели, кристално чисти патриоти и поборници. Верните му другари го скрили, а преданият на делото бай Стоян от Лом го прехвърлил през Дунава на румънския бряг. От там в Букурещ чрез д-р Ив. Селимски се свързал с руския командващ граф Паске-вич. Последният му предложил да замине за Белград. Там Иван Кулин съживил отново поборническото движение в Северозападна България и специално във Видинския край.
Кнез Иван Кулин превърнал Белград в организационен център за подготвящото се въстание във Видинско. В своя щаб, освен Це*о Петров включва кнез Цвятко, Манчо Кръстев, Първул Станков, братята Нино и Герго Цветкови - всички от село Ракови-ца. Били привлечени на страната на справедливата кауза и Христо Тодорович, Пенчо Механджията, Неготинския окръжен началник Коста Янкович, Станко Йованович-търговец на оръжие и Стоян от Пирот. Всички те купували оръжие и боеприпаси, които през Неготин, прехвърляли във Видин. Сам кнез Иван Кулин и щаба му често прескачали до Видин, от където пътували до Белоградчик, Раковица и Лом, за да добият представа за готовността на българите за бунт. Във Видин Иван Кулин научил, че съгласно т.т. 24 и 25 от Хатихумаюна, султанът е разрешил на християните да участват наравно с турците в османската армия. Очите му светнали от радост, защото стария и опитен военен деец веднага пресметнал, каква огромна военна сила ще бъдат тези 16000 българи, които ще трябва да се включат в състава на турския гарнизон във Видин. Това са две напълно обучени дивизии за преследване на голямата българска мечта. - свободата..
Но когато въпросът бил поставен от Садък паша / известния полски генерал Михаил Чайковски - б.а./ за утвърждаване от Султанския съвет, английския посланик Редклиф рязко и гневно го реплекирал: "Това значи християнските поданици след няколко години да имат на свое разположение армия, способна да се сражава. Това няма да стане. Ние не за това се грижим за неприкосновеността но турската империя...".'Сякаш този англичанин не е раждан от майка християнка, а се е пръкнал на бял свят някъде в Анадола!
Така, корпусът от българи, участващи в състава на турския аскер във видинската кааза бил снижен до 3000 бройки. Това не обезсърчило обаче стария комита Иван Кулин, защото считал, че и тази сила ще е полезна за освободителното дело.
¦ Когато на 25 май обявили въстанието в Северозападна България, лично Иван Кулин и Димитър Петрович развели знамето на свободата в Раковица и Влаевич /днешното Подгоре -б.а/ Всички членове от щаба на кнез Иван Кулин били на първата линия, с изключение на оръжейния търговец Христо Тодорович, който се оказал турски шпионин и издал плановете на турците. Колко мерзка е ролята на предателите във всяка справедлива борба. А в нашата история, почти не е имало общонародно дело, защитаващо националните интереси, и да не е имало предатели! Една трагична истина, която ни съпътствува в най - новата ни история и до днес...
* * *
Богатата ерудиция и голямата култура на кнеза на Медковец намерила блестящо потвърждение на срещата на пратеничес-твото от Видин със султана през 1850 година. Делегацията на видинлии се е водела от кнез Иван Кулин. На тази среща, за първи път от пет века, турците допуснали преговори от представители на раята с министър-председателя, а след това и със султана. Това е безпрецедентен случай в историята на Османската империя! Чрез преговорите, косвено се признава българската държавност. Представителите от Видин били посланици на българския народ. И първият българин, водил преговори с Падишаха, е кнез Иван Кулин.
Тогава всичката земя в империята е била на султана. След пледирането на Иван Кулин, на перфектен турски език, Абдул Мед-жит разпоредил земята на видинските селяни да им бъде дадена в собственост!
Великият владетел бил силно впечатлен от голямото умение на кнез Иван Кулин да води преговорите и то на перфектен турски език!
В знак на истинско уважение, Падишахът му подарява златен пръстен и красива сабя. Днес тази сабя се намира на съхранение във Видинския музей.
Този случай е описан и в книгата на Петър Кузманов: "В края на срещата, падишахът подава скъпоценна сабя на Иван Кулин, за да го привлече на своя страна"!/Кузманов П. "Воеводата Цеко Петков", ВИ, София, 1989г., стр.45/. Едва ли някой може да се съгласи с последния извод на П. Кузманов- "за да го привлече на своя страна"! Такава илюзия сигурно не е хранел и султан Абдул Меджид, защото цял един живот, посветен на борбата за освобождението на българите, не може да бъде разменен за една сабя, колкото и хубава да е, пък и дори подарък от самия
султан...
Двадесет години след този случай, турските власти постоянно са наблюдавали действията на Иван Кулин, като особено видинските паши и каймакамина9 не са могли да преглътнат "обидата", че султанът е пренебрегнал тях и е наградил един "гяурин"!
* * *
След провала на Видинското въстание, местните власти са станали, "ортаци с дявола", само и само да се докопат до славния войвода, избягал в Сърбия.
Антибългарското правителство на Сърбия и областните управители на Зайчар, Чуприя, Ягодина, Княжевац, Пожаревац и Белград са получили спешни указания да заловят Иван Кулин и другарите му. Наградите за това били осигурени от видинския управител Мухамер паша.
Сръбската полиция заловила Иван Кулин, Никола Гергов и Манчо Кръстев и през Връшка чука ги предали на видинската полиция. Пашата, от своя страна наредил на жестокия турски следовател Рамзи бей да сломи гордите български "комити"! Следователят приложил най-тежки инквизиции, като опитал дори убийството им.
На разпита на Иван Кулин е записан монолога на освирепе-лия Рамзи бей: "Абе, Иване, ти баш комита, милостивият ни господар ти подари златен пръстен и сабя, за да мируваш, и ти пак се не остави от този мерак: да бунтуваш и тревожиш рахатлъка на мирната рая. Ти си лош човек, бе! Ах, комита, пезевенк"!
След тези думи Рамзи бей извадил револвера си и с ом раза стрелял три пъти към Иван Кулин. Може би рефлекторно или тренирано Иван Кулин паднал на пода след първия изстрел, без да бъде засегнат и без да дава признаци на живот.
Гражданите на Видин се разбунили, когато научили за свин ството на Рамзи бей. Чуждите консули във Видин, начело с Австрийския и Руския се застъпили пред Мухамер паша за живота на кнез Иван Кулин.
Колко голямо е било обаянието на Иван Кулин във Видин и вилаета говори фактът, че само няколко часа след този случай с Рамзи бей, видинския първенец Цанко Хаджи Ангелов подкупил когото трябва, за да "забрави" вратата на кауша отключена и Иван Кулин веднага се озовал на румънския бряг. Когато на другия ден сестрата на Иван Кулин Йонка Стамболийска дошла във Видин с огромен подкуп при члена на меджлиса Севастаки Гънзовянов, той и казал: "птичката вече е изхвръкнала от касреза!"
Останалите бунтовници също се спасили, като близките им предали на валията Мухамер паша огромни суми, като "дарение"!
Изглежда, че корупцията не е патент на 20 - и и 21 - и век!
И както днес, когато трябва да се прикрият престъпленията и безобразията на властимащите, се съставя "комисия", която да установи "истината" за случая /до като потъне в забвение -б.а./, така и Мухамер паша обявил подсъдимите борци за "обикновени разбойници", напълно безопасни за империята и Падишаха! Той е получил своя "пай" чрез платения подкуп!
* * *
За голямото признание и авторитет на Иван Кулин съдим и от факта, че лично гениалният Раковски е изявил желание да се срещне с него. На 8 февруари 1857 г. той пристига в Белград специално за срещата с Иван Кулин. Раковски знаел всичко за неговата безкомпромисна борба с турците, както и това, че е взел от сръбския търговец Милош Симич 140000 гроша и от българина от Белоградчик Станко Станков, живеещ в Неготин - 280000 гроша за закупуване на оръжие и снаряжение за бъдещата война с Турция. Раковски е искал да обединят усилията си за обща борба с врага. Разбиранията на Раковски и Иван Кулин били сходни, разногласието между двамата било в това, че Раковски държал на своето разбиране, отразено в "Горски пътник" - "да се борим не за лично отмъщение, а за общонародно освобождение"!
Във всички свои действия и решения, големият революционер и стратег Г.С.Раковски се е съветвал със стария поборник
Иван Кулин.
Всички свои писма и инструкции до българските революционери в Белград Г.С.Раковски завършвал така:
Поздравете особено чича Ювана, /Иван Кулин - б.а./ прочетете му нему все! Здраствуйте, ваш искрен съотечественик доброжелател Г.С.Раковски Или:" Кажи незабавно чичу Ювану, ако е възможно да доди у Новий Сад, нека по-скоро доде. Понеже имам да му говоря доста..."/писмо от м.март 1857 г. до Петър Оджаков.
В писмото до Петър Ранов от 4 април 1857 г, Раковски след подробни указания завършва: "Здраствуйте и прочети чичю Ювану сее мое писмо реч по реч, а другимо кому мислиш е потребно. Твой искрений приятел Г.С.Раковски".
* * *
През целия си живот Иван Кулин е имал една цел - борба с турците и само една мечта - да види Отечеството си свободно. Патологичната омраза към агаряните е пламнала в душата на малкото момче още, когато е бил на 8 години. През 1811 г. баща му Ангел Кулин се завърнал в Медковец от Сърбия, където със своята чета участвал във войната за освобождаването на нашата съседка от турците. Властите знаели това и след идването му, нахлули в неговия дом. Извели го на двора и там, на дръвника, пред очите на жена му и трите деца му отсекли главата. След това палачът седнал на дръвника с гръб към тях за да си изпуши лулата. Малкият Иван грабнал брадвата, за да отмъсти за баща си. Само навременната намеса на запазилата самообладание майка, предотвратила убийството и на малкото момче.
Постоянно затварян, инквизиран и преследван от турската власт, на професионалният бунтовник Иван Кулин било забранено да живее в пределите на царството.
За да бъде най - близко до скъпия си град Видин и до своето семейството, в началото на 1870 г, се установил на девет километра от българската граница в град Зайчар. Тук продължил революционната си дейност, като поддържал оживени връзки с комитите от Видинско. Закупил голямо количество барут и оръжие от сръбски търговци, с цел прехвърлянето им във Видин.
Видинската полиция обаче, следяла действията му и постоянно контактувала с полицията в Зайчар. Видинският паша с официално писмо поискал от министъра на вътрешните работи на Сърбия, незабавното екстрадиране на Иван Кулин във Видин. В същото време се водил и съдебен процес в Зайчар срещу хората, събирали споменатия барут и оръжие. Но старият поборник останал чист, защото у него нищо не намерили и нямали основание да го екстрадират.
За да угоди на турците, сръбският министър ибрикчийски се поклонил на видинския паша и му отговорил, че "комитата" ще бъде поставен под строг контрол и всеки ден ще се подписва при зайчарския полицейски началник. Тази мярка действително била разпоредена.
Усърдието и на сърбите и на турците обаче се оказало закъсняло. Два дни по-рано, на 6 юли 1870 г. големият българин издъхнал.
На гроба му в Зайчар бил поставен каменен кръст, на който пишело: "Хладна плена, хладна къща на дядо Иван Кулин, кнез на Медковец, 1870 г."
Във вестник "Сърбия", излизащ в Белград, бил публикуван некролог със следното съдържание:
Западната война/френско - пруската - б.а./тъче покров на моето нещастно отечество ". С тези думи на уста внезапно почина от сърдечен удар на 12 т.м. нашия незабравим баща, известният на неговите приятели "дядо Иван", български емигрант. Като член на Българския комитет в Букурещ и като истински поборник за освобождението на своя народ занесе в студения гроб мисълта, че ще умре като роб, преди отечеството му да бъде освободено, ко-ето
и стана.
Горното съобщаваме на всички познати, негови приятели и другари с молба да присъединят своето съчувствие към нашата преголяма скръб.
Синове Ангел и Христо, братя Иванови. Зайчар, 16 юли 1870 г. Година преди смъртта си, лишен от правото да посещава родината си, Иван Кулин постоянно говорил на близките си: "Родолюбивото ми сърце тупти само за освобождението на българския народ".
След смъртта на Кулин, старият му другар и поборник Панайот Хитов казал: "Дядо Иван беше един от ония българи, които са посветили сичкия си живот на България и нейната свобода".
Град Видин, който Иван Кулин безпределно обичал, е длъжник към неговата светла памет. Неговото име с нищо не е увеко-вечено, ако не се счита една малка уличка в крайния квартал "Акджамия", без барелеф или паметна плоча.
От импровизираната ми анкета с дванадесет случайни граждани живеещи на същата улица, на въпроса знаят ли чие име носи тя, само един отговори така: "Мисля, че е на борец против турското робство" /цитирам дословно -б.а./.
Останалите или не знаеха нищо, или предполагаха, че е на "партизанин", "ятак", или "артист"! Жалък факт за непризнател-ните поколения...
* * *
Големите патриоти и борци също са смъртни, но техните дела остават, за да обезсмъртят името им в съзнанието на потомството. Поборникът от Медковец, кнез Иван Кулин с достойнство е спечелил своя лавров венец - безсмъртието.

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

източник:vidin-online.com, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


Иван Кулин – българинът, който пръв развял трицветния байрак

Той бил знаменосец на Първа българска легия, чието знаме Раковски разпоредил да бъде зелено, бяло, червено

Както вече ви разказахме, първото българско знаме с цветовете бяло зелено и червено, но в друг ред е влязло в бой с Първата легия на Георги Раковски. За да разберем, кой е българинът държал този първообраз, дори неточен, на днешния ни трикольор, трябва да разберем, кой е бил знаменосец на Първа българска легия, помогнала много за освобождението на Белград от турско робство, но не успяла да мине на българска земя и да помогне на събратята си.

Знаменосец на Lегията бил старият войвода Иван Кулин. Роден е през 1803 г. в село Медковец, днешна област Монтана. Като юноша е хайдутин, а по-късно става войвода на чета. В периода 1834-1837 г. той участва в Берковско-Пиротските въстания. След това е избран за кнез на родното си село. През 1848-1850 г. е баш кнез на Ломската каза.

Иван Кулин има доста богат революционен опит. Той е един от водачите на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Целта му е извоюване на автономия на българите в този район и премахване на едрото турско земевладение. Във въстанието участват около 16 000 души българи от Ломско, Видинско и Белоградчишко. При липса на военен опит и слабо въоръжение въстаналите българи са разбити.

Една от причините за неуспеха на това въстание е коварната политика на западната ни съседка Сърбия. Българите в граничния район, въставайки против турския поробител, са разчитали на помощта на „братята сърби”. Такава помощ обаче не идва. Нещо повече, сръбското правителство репресира оцелелите от въстанието българи, които търсят убежище на сръбска територия. Част от водачите на въстанието от 1850 г. са арестувани, а някои - пратени по-късно на заточение. Иван Кулин е заловен и хвърлен в затвор, но успява да избяга и емигрира във Влашко.

Иван Кулин е участник и в Първата легия на Г. Раковски през 1862 г. При разделянето на силите на легията, плод на сръбските агитации и раздори сред участниците в легията, четниците на Иван Кулин се установяват в Крагуевац. Иван Кулин се ползва с високо доверие сред легионерите и лично пред Г. Раковски. Това личи от факта, че носи знамето на легията.

източник:kmeta.bg, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


книги за Иван Кулин

Княз Иван Кулин

Автор: Змей Горянин
Издателство: Завети
Година на издаване: 1936
Брой страници: 101


Кнез Иван Кулин

Автор: Петър Кузманов
Издателство: Военно издателство
Година на издаване: 1970
Брой страници: 321


Лето 1850

Автор: Владимир Зарев
Издателство: Хермес
Година на издаване: 2013
Брой страници: 304

Романът „Лето 1850“ разглежда съдбовните събития, разтърсили Северозападна България през хиляда осемстотин и петдесета година. По своето величие, мащабност, преживян народен възторг и трагизъм това въстание против турските поробители не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по-рано. И все пак за него се знае малко, върху него покълва тишина и то не оставя ярки следи в националната ни памет, забравата е неговото истинско и най-ужасяващо поражение. Ето загадката, която измъчва автора и го предизвиква към размисъл...
В романа е пресъздадена неповторимата атмосфера на ония далечни години в Ломския, в Белоградчишкия и във Видинския вилает, разказана е и историята на последните наследници от рода на цар Иван Шишман. Всички герои, от Първул Станков до Иван Кулин, са силни личности със своя индивидуална драматична съдба. „Лето 1850“ е и роман за блясъка и величието на Словото, защото Словото е не само споделяне и изповед в насилието, но и незабрава. То е най-истинската и непоклатима национална памет. Макар и исторически, романът засяга редица проблеми, свързани с нравствените устои и духовните въжделения на нашия съвременник. Написана увлекателно, с богат и звучен език, тази книга възстановява част от звездните мигове и паденията в народната ни съдба.