Войводата и неговите братя

Автор : Петър Ненков

братя Ботеви– Стефан, Христо, Боян и Кирил.JPG
Всички те посвещават живота си в името на България

Безспорно една от най-емблематичните възрожденски фамилии в историята на България е тази на даскал Ботьо Петков. Тя  има роднински връзки с родовете на  Васил Левски, Иван Вазов, Найден Геров, Иван Богоров, Евлоги и Христо Георгиеви, Кирил Нектариев, Пулиеви и Палавееви. Голготата, през която преминават Ботев и неговите по-малки братя след ранната смърт на именития им баща, е малко известна, но е достойна за преклонение.
В  семейство на Ботьо и Иванка Петкови се раждат девет деца – седем сина и две дъщери. Неписаната майчина педагогика на природно интелигентната калоферка Иванка Дрянкова, съчетани с ерудицията на даскал Ботьо Петков, създават онази благодатна почва, в която покълват и избуяват семената на неутолимия стремеж към знание и свобода, така характерни за представителите на тази фамилия.

Високият авторитет на даскал Ботьо Петков и гордият му свободолюбив дух оставят своя отпечатък върху въз­питанието на синовете му. Калоферският краевед и историк, академик Никола Начов, ще го нарече  „истинска ренесансова личност, саможертвен до забрава”. Атмосферата на пламенно родолюбие, култът към знанието и любовта към Русия, която създава в дома си даскал Ботьо, съчетани с над 300 народни песни, които знае жена му, формират светоусещането на неговите синове, водеща фигура сред които е Христо Ботев.
Туберкулозата рано го отнася в гроба през 1869 г. и принуждава жена му да работи по богатите калоферски къщи като слугиня, за да изхранва многобройната си челяд.

Биографията на първородния син в семейството – Христо, е широко известна. Няма българин, който да не знае за неговата чета и делата му в служба на родината. На 6 януари ще отбележим 168 г. от неговото рождение.
По-малко известна е обаче съдбата на неговите братя, които също са дали своя достоен принос за свободата на България.

Третият син на родолюбивата фамилия – Стефан Ботев, е роден на 18 септември 1854 г. в Карлово. Той завършва с отличен успех мъжкото четирикласно училище, след което се опитва безуспешно да продължи образованието си в медицинските училища в Цариград и Букурещ. Затова заминава за чешкия град Табор, където постъпва в пети клас на местната гимназия.

Там обаче живее в мизерия и заболява от туберкулоза. Завръща се в България и през 1873 г. започва работа като учител в Панагюрище. През 1875 г. заминава при Христо Ботев във Влашко, където се включва в живота на българската революционна емиграция, а и замества брат си като учител в българското училище в Букурещ.
В продължение на 12 години Стефан Ботев работи в една от търговските кантори на своя богат сродник Евлоги Георгиев в Олтеница. Той е петият по ред директор на народната библиотека и музей в Пловдив и управлява с много ентусиазъм тази институция от 9 юли 1889 г. до преждевременната си смърт на 15 април 1890 г.

Въпреки че се лекува от пристъпите на туберкулозата в Кайро, в крайна сметка жълтата гостенка отнема живота му.
Четвъртият син на даскал Ботьо е генерал-лейтенант Кирил Ботев. Той е роден на 20 април 1856 г. в Карлово. Завършва класното училище в Калофер при своя баща, след което заминава при Христо Ботев в Румъния.
В Букурещ, а по-късно и в Гюргево, учителства в българското училище, където преди това са преподавали по-големите му братя Стефан и Христо. Успоредно с това прави опити да пише стихове.

През май 1876 г. се записва в четата на брат си Христо Ботев. След боя при Веслец се откъсва от дружината заедно с Иваница Данчов. Двамата са задържани от турската  полиция при опит да преминат река Дунав. Осъдени са в Русчук (дн. Русе) на 15 години каторга. След подписването на Сан-стефанския мирен договор се завръща в родината и постъпва във Военното училище. Завършва Кавалерийската школа в Сомюр, Франция, както и Генералщабната военна академия в Брюксел, Белгия. През 1885 г. взима участие в Сръбско-българската война, като в сражението при Сливница командва конен отряд на левия фланг на българската позиция.

След войната е назначен за командир на 3-ти конен полк в Пловдив. Със своето подразделение и останалите войски от Пловдивския гарнизон участва в контрапреврата срещу офицерите русофили, които детронират княз Александър Батенберг през 1886 г. Бил е командир  а 3-та пехотна Балканска дивизия. На два пъти е назначаван за началник на Военното училище.

На 2 август 1912 г. по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Кирил Ботев е един от тях. Това е първият случай в историята на българската армия, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то се е давало само на офицери от запаса. 

През Междусъюзническата война Кирил Ботев е заместник-министър на войната. През 1914. преминава в запаса. Умира на 6 февруари 1944 г. в пернишкото село Студена, където семейството му е евакуирано, заради англо-американски бомбардировки над София.
Неговият единствен син – майор Христо Кирилов Ботев, завършва Военното училище на 4 септември 1910 г. и е произведен в първо офицерско звание-подпоручик. Той служи в Лейбгвардейския конен полк и взима активно участие във войните за национално обединение. Уволнен е от армията през 1920 г.

Най-малкият, пети син в семейството на поета революционер, е портупей юнкер Боян Ботев. Той е роден на 6 май 1866 г. в Калофер. Завършва  местното класно училище. След смъртта на баща си заминава с майка си при своите по-големи братя във Влашко.
След Освобождението заедно с доведения син на Христо Ботев – Димитър Рашев, е изпратен да учи от Българското централно благотворително общество със стипендия в град Николаев, Русия.

Но прекъсва обучението си и постъпва в кадетския корпус на  гимназията в Елисаветград. След това  се завръща в България и постъпва във Военното училище.
През Сръбско-българската война от 1885 г. с Указ №38 на княз Александър Батенберг на випускниците на Военното училище, сред които е и Боян Ботев, е присвоено предсрочно звание портупей юнкер и им е разрешено да постъпят като доброволци в армията.

Боян е назначен в 7-а рота на 5-и пехотен Дунавски полк.
Воден от вдъхновяващата храброст на своя брат Христо Ботев, в сражението на Сливница от 5 до 7 ноември 1885 г. портупей юнкер повежда  бойците си в щикова атака, но е тежко ранен на няколко места от сръбски куршуми и щикове. Умира в една софийска болница в ръцете на брат си, капитан Кирил Ботев.

Така тази бележита фамилия дава на България един изтъкнат възрожденски учител, един гениален поет революционер, един генерал- лейтенант и един подпоручик, както и един от първите директори  на Пловдивската народна библиотека и музей.
Пред Олтара на Отечеството семейството дава и своя свиден „кръвен данък” – двамата си сина Христо и Боян Ботеви.

източник: в-к Десант Брой 340
връзка към цялата статия - линк
------------------------------