Ботев умира без кръвни наследници

Болести убиват братята и сестрите на великия революционер още в ранна възраст

автор: Вероника Лазарова
Христо Ботев
Много смърт и траур бележи живота на калоферската фамилия. Когато вдигат първата сватба в семейството, Иванка и Ботьо Петкови не предполагат, че скоро след радостното събитие ще загубят най-голямата си дъщеря Ана. Родена две години след брат си Христо - през 1850 г., тя се омъжва в родния си град Калофер за Христо Груев. Умира едва 17-годишна при раждането на сина си Тодор. Малко след това същата участ спохожда и детето.

ЧЕРНА прокоба тегнела над рода на Христо Ботев.

134 години след гибелта на великия революционер историците продължават да изследват корените на фамилията му. Ботеведите откриват, че макар в общественото пространство и до днес да се тиражират имена на негови наследници, нито самият Ботев, нито някой от осемте му братя и сестри оставя преки кръвни роднини.
"Кирил Ботев е единственият от фамилията, които има родственици. От справка в архива на вътрешното министерство се вижда, че генералът не е имал родени деца, а е осиновил син с белгийско гражданство - Ноел Шарл. Така че великият революционер няма кръвни наследници", обобщава в една от книгите си проф. Стефан Каракостов, след като дълги години събира сведения за родословното дърво и съдбата на Ботевата фамилия.
Този факт стои дълго време далеч от вниманието на широката общественост, коментират ботеведи.
"За случая с осиновеното дете се е знаело в по-тесен кръг. Нещо нормално. А и генерал Кирил Ботев едва ли е искал да го афишира, макар че го е признавал. Знае се също така, че нищо не може да остане неогласено, колкото и старателно да се пази в тайна", категоричен е изследователят Станислав Велчев.
Имената на повечето от синовете и дъщерите на даскал Ботьо Петков са потулени в забрава.
Тежки болести ги погубват още като деца, а доживелите до по-зряла възраст умират, без да успеят да продължат великия си род. Без да остави наследници, едва 30-годишна през 1906 г. този свят напуска и Иванка - единствената дъщеря на Христо Ботев и възлюбената му Венета.
Много смърт и траур бележи живота на калоферската фамилия. Когато вдигат първата сватба в семейството, Иванка и Ботьо Петкови не предполагат, че скоро след радостното събитие ще загубят най-голямата си дъщеря Ана. Родена две години след брат си Христо - през 1850 г., тя се омъжва в родния си град Калофер за Христо Груев. Умира едва 17-годишна при раждането на сина си Тодор. Малко след това същата участ спохожда и детето.
Смъртта на Ана завърта черното колело. Животът на втория син Петко е труден и тежък. Ботевият брат е прикован на легло още като младеж. Умира едва 20-годишен след цели 8 години мъчително боледуване. Същият трагичен край има и четвъртото дете на Ботьо Петков. Роденият на 18 септември 1854 г. Стефан завършва мъжкото класно училище в Калофер и отива в Табор. Там живее в ужасни условия и мизерия и заболява от туберкулоза. Умира през 1890 г., когато е директор на областната библиотека в Пловдив. Няма сведения да се е женил и да е оставил наследници.
Най-щастлива според изследователите е съдбата на четвъртия син - Кирил, роден през 1856 г. той остава в българската история като най-известния родственик на Христо Ботев. Има късмета да получи добро образование. Завършва мъжкото класно училище в Калофер, след това заминава за Одрин, където учи в католическата гимназия. Минава школата на военното училище в София и военната академия в Брюксел. В белгийската столица се запознава със съпругата си Мария Оли Шарл. Двамата имат 49-годишен брак, който е белязан от друга семейна драма. На петата година след венчавката им двамата разбират, че няма да могат да имат свои деца.
След Кирил в семейството на Ботев се раждат още трима наследници, които последват участта на по-големите си братя и сестри. Тота, появила се на бял свят през 1859 г., и двамата Геньовци - през 1861 г. и 1863 г., умират още в ранна възраст, пише в студията си, посветена на Ботевото родословно дърво, историчката Атанаска Петкова.
След тях Ботьо и Иванка Петкови имат още един син. Близо 20 години след като се ражда първородният Христо през 1866 г., семейство Ботеви се сдобива с деветата си рожба - Боян. Като дете той прекарва драматичните 1875-1876 г. при брат си Христо в Букурещ. Запален от патриотичните възгледи на батко си, години по-късно младият Боян участва в Сръбско-българската война. Още незавършил военно училище, той командва рота "В сражението на 7 ноември 1885 г. показва чудеса от храброст, а след два дни умира от раните си едва 19-годишен", уточнява Атанаска Петкова.
Събраните от нея факти, както и документите, на които се натъква по време на дългогодишните си изследвания проф. Стефан Каракостов, дават категорично доказателство че Христо Ботев няма  кръвни наследници.
В края на XIX век последователно умират двама от останалите живи братя на революционера - Боян и Стефан. След тях през 1906 г. смъртта отнася и единствената му дъщеря Иванка. В спомените на съвременниците си тя е описана като необикновено скромна, жизнерадостна и общителна. През 1906 г. Ботевата дъщеря се омъжва за дългогодишния си приятел д-р Стоян Христов, който среща във видинския клон на Българската земеделска банка. Двамата се радват на любовта си твърде кратко. Няколко месеца след венчавката Иванка последва злата участ на повечето от чичовците и лелите си. Умира едва 30-годишна след мъчително боледуване и неуспешна операция.
Баба и Иванка, надживяла повечето от децата и внуците си, си отива от този свят през 1911 г. Жив от семейството остава единствено генерал Кирил Ботев, който умира през 1944 г.

Приема сина на Венета като роден
РОДЪТ на Ботевата любима произхожда от Търновско. Дядото на Венета по майчина линия е сред най-заможните местни кожухари.
Въпреки възможностите на знатното семейство Венета не посещава училище, а вместо това едва 17-годишна е омъжена за младия сарафин Дончо Петков. Мъжът є печели добре, но често проявява инатливия си и тежък характер. Тягостната обстановка не се променя дори след раждането на сина им Димитър. Затова три години по-късно Венета взема невръстното дете и заминава при вуйчо си, който е владика в Букурещ. В румънската столица през топлата есен на 1874 г. младата търновка среща калоферския поет Христо Ботев. Двамата се венчават без поп, без камбани и църковен обред. Ботев приема доведения си син и се грижи за него като за свой собствен, а Димитър наследява от него любовта си към учението и по-късно става известен като един от най-добрите даскали по френски във Видин и София.

Кирил осиновява белгийче
След като разбират, че няма да имат свои потомци, Кирил и Мария Ботеви започват да проучват възможностите за осиновяване.
Спират се на едно момиче от родния край на великия революционер. Калоферчето Въла Минчева, която по-късно оставя спомените си в местния музей, е уговорено да стане законна дъщеря на младото семейство. Проблемът е, че Въла е сравнително голяма на години, разплаква се и настоява да се върне при родителите си.
Следващата стъпка на семейството е по-сигурна. През 1890 г. в България пристига сестрата на Мария, която дава за осиновяване сина си Ноел. Така племенникът от Белгия е прекръстен и получава името Христо Кирилов Ботев. Самият той не крие произхода си, а в калоферския музей дълги години се пази документ, който потвърждава този правен акт. След осиновяването Христо Кирилов Ботев живее при баща си Кирил до 1919 г. Тогава се жени за дъщерята на ген. Марков Надежда. Христо напуска армията, където служи като гвардейски офицер, и става канцелар в персийската легация, показва документ от архива на Министерството на външните работи. Не след дълго на младото семейство Ботеви се ражда дъщеря. В кръщелното свидетелство от 21 април 1921 г. момиченцето е записано като Мария. По-късно самата тя се прекръства на Венета. Днес името на внука Боян Ботьов се спряга за единствения кръвен роднина на Христо Ботев.
"Напъните му да докаже, че е кръвен потомък на великия българин, са чиста спекулация", категоричен е изследователят Станислав Велчев.
източник:168chasa.bg, връзка към цялата статия - линк
------------------------------