Ятаците на Хаджи Димитър - списание ОСЕМ

Всички в Свежен и Мраченик знаели, че войводата е в гората, но никой не се омърсил с предателство

Хаджи Димитър снимка Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Ето какво гласи версията, свързана с последните дни на Хаджи Димитър, популярна из Средна гора и подкрепена със свидетелствата, които ви представяме тук:

В подножието на вр. Къдрафил - между селата Свежен и Мраченик, според разказите на местните хора, носачите на Хаджи Димитър правят колиба от клони, в която подслоняват тежко ранения войвода. Може би вече не е имал сили да издържа преход. Четниците и помагачите им, които го били настанили на импровизирана носилка от клони, се свързали с пастири от двете села. Те дни наред се грижили за ранения Хаджи Димитър и придружителите му - носили им храна и лекове.

Христо Николов и жена му Ана Свинарови (Свинарски) от Свежен са първите, с които се свързват носачите на Хаджи Димитър, за да търсят помощ. Срещат ги в гората под Къдрафил, където семейството пасе свине. Свинарите и други пастири от Свежен и Мраченик снабдяват с храна, вода и билки войводата и четниците в продължение на около 2 седмици. 

Целият брезовски край помни имената на ятаците Христо Николов Свинарчето, Димо Божков Говедаря и дядо Паско Пасков от Аджар (Свежен); също и  на козарите Гърди (Гръд) Пандурски, Слав Мочуков и Тодор Патювски от Мраченик.

Инж. Христо Христов от Казанлък - изследовател на Хаджи Димитър, разказва: „Прадядо ми Тодор Стоев Мочука от Мраченик е роднина на Слав Мочуков, един от мраченишките ятаци на Хаджи Димитър. Винаги в нашето семейство се е знаело, че войводата е лежал под Къдрафил, защото нашите предци точно там са му носили храна и билки. Никой в Мраченик не се съмнява, че точно него са погребали под върха."

Другият прадядо на инж. Христов - Стойко Христов, е един от тези, които вдигат останките на Хаджи Димитър от импровизирания гроб под Къдрафил и ги пренасят в двора на свеженската църква през 1880 г. За тези събития инж. Христов знае от баба си Мария Стойкова, дъщеря на  Стойко. Тя разказвала също, че баща ѝ се е срещал със Захари Стоянов при една от обиколките му из Източна Румелия, когато събирал материал за книгата си „Четите в България" и му разказал какво се е случило с Хаджията. Не е останал спомен обаче каква е била реакцията на Захари Стоянов. По-късно при посещение на Стефан Стамболов в Калофер разказал и на него същото, но това ядосало Стамболов, който наредил да го откарат в Пловдив. По пътя бил здравата набит и после хвърлен за седмици в пловдивските зандани. След този злополучен опит да сподели каквото знае за гибелта на Хаджи Димитър, дядо Стойко повече не отворил дума по темата.

Последователите на тезата, че Хаджи Димитър е починал на вр. Къдрафил, са събрали и много разкази от наследниците на хората от Мраченик и Свежен, които са се грижили за войводата.

През 1980 г. Стойко Вълков от Свежен, по онова време вече 65-годишен, решава да запише разказа на баба си Ана Христова Свинарска, за да не се забрави след неговата смърт.

Ятаците на Хаджи Димитър-Христо Свинаров от Свежен

Списание 8 се срещна и с друг наследник на Ана – 89-годишния Христо Свинаров от Свежен. Неговият дядо Христо, на когото е кръстен, е мъжът на Ана, починал през 1918 г. в Свежен. Той много пъти водил внука си на мястото, където била колибата на войводата – малко встрани от мястото, където сега е паметникът под Къдрафил. Когато местните намерили войводата мъртъв и затрупан с клони, му изкопали гроб. За да не се забрави мястото, го белязали с голям бял валчест камък „като тъпан". Като бил дете, родителите на дядо Христо много пъти го водили на това място да му показват къде е почивал героят.

В своята статия „За родовата памет и още нещо" полк.о.р. доц. д-р инж. Георги Кокеров говори за спомените на своята баба от Мраченик. Ето какво пише той:
„Съвременничка и свидетелка на събитията от 1868 г. е Неделя Кокерова, жителка на с. Мраченик, преселила се по-късно в Кадършик (Стрелци). По това време е 29-годишна и след пет умрели деца ражда шестото – Петко който остава жив и здрав. След него ражда още един син – Марин и две момиченца – Пенка и Денка. През 1877 г. при нашествието на башибозука е посечена, загубва двете малки момиченца. Успяват да се спасят по-големите момчета. Тази жена оздравява и след Освобождението ражда още един син, моя дядо Георги Кокеров и дъщеря – Дена. Тя има 13 внука и 8 внучки, които живеят в с. Стрелци. Умира на 29.04.1923 г., три месеца преди да навърши 84-годишна възраст“.

Баба Неделя разказва на своите внуци спомени от с. Мраченик за своите премеждия през 1877 г. В спомените ѝ особено място заемат събитията от 1868 г. От нейния разказ следва, че в селото се е знаело за ранения войвода на връх Кадрафил, но хората са мълчали и никой не е споменавал това, което знае.

В същата статия Кокеров дава сведения за това как се пази паметта за извършеното от ятаците на войводата и какво се е случило с тях. За да се оценят тези факти, трябва да се има предвид, че при отстъплението на турците в Освободителната война през август 1877 с. Свежен е опожарено, а повече от 100 души са изклани в местността Касапната, включително даскал Гено - бащата на бъдещия полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите. Може някои от участниците и свидетелите на тези събития просто да не са оцелели.

Ето какво пише Кокеров за съдбата на ятаците:
„Самите помагачи са били скромни хора и не са оценявали значението на това, което са направили. Те смятат, че са постъпили като човеци и това е техен дълг, не се нуждаят от оценка и признание (...)

През лятото на 1877 г. след оттеглянето на руските войски на Шипка по селата тръгват башибозуци. Тодор Патьовски е убит. Неговите потомци - Гръд Пандурски и много семейства от Мраченик, се преселват в село Кадършик (днес Стрелци), Пловдивско.

Слав Мочуков се преселва в село Караджа Охат (днес Сърнегор), Пловдивско. Заедно с хората върви и преданието (за това, че са помагали на Хаджи Димитър – бел. ред.).

Гръд Пандурски има един син, четири дъщери и доведен син. Всички живеят в с. Стрелци. Има 15 внука и 9 внучки. Умира в с. Стрелци преди 1897 г. Засега не са открити следи за него в архивите. Наследниците му нямат и запазена снимка. Сред потомците му има артисти, художници, музиканти. Правнук на Гръд Пандурски е покойният артист от Пловдивския театър Георги Гърдев (1917 – 1988). Друг негов потомък е покойният пловдивски художник Младен Гърдев (1950 – 1985). Пряк потомък на Гръд Пандурски е и поетът Иван Вълев. Бабата на поета по майчина линия Ивана Кукова е правнучка на Гръд Пандурски“.

„За гроба на Хаджи Димитър“

Спомените на Ана Свинарова, която 25-годишна осигурява храна за умиращия войвода

думите на своята Ана Христова Свинарска

Още от свидетелствата на ятаците, помогнали на Хаджи Димитър в последните му дни, според „Къдрафилската хипотеза“

Дядо Христо Николов и жена му баба Ана Свинарови (Свинарски) от Свежен са първите, с които се свързват носачите на Хаджи Димитър, за да търсят помощ. Срещат ги в гората под Къдрафил. През 1980 г. Стойко Вълков от Свежен, по онова време вече 65-годишен, решава да запише разказа на баба си Ана, за да не се забрави след неговата смърт. 

Ето и оригиналното свидетелство:

Пасяхме свини с мъжа ми Христо в местността "Новата кория" покрай връх Кърдафил. Явиха се при нас четници и ни задължиха да носим храна, че има един тежко ранен техен другар. Ний носихме около 10-12 дена мляко, хляб, сирене. И други хора носиха. Най-после не дойдоха четниците. Отидохме и видяхме гроб. Умрял Хаджи Димитър и някои хора го закопали. По него имало рани и едната му ръка одрана да ни му личи името, което било написано - дупчено с въглища и игла. След време костите опяха и донесоха в Аджарската черква "Петър и Павел". След години майката на Х. Димитър с протоколно решение си прибра костите в Сливен. Позна своя син по черепа, по счупения преден зъб. Разказа легенда за него. "Когато бил малък бил буен и закачлив. Вземал фесовете на малките турчета, удрял ги в земята. Ако изпухти утре било празник. Сборяли се с едно силно турче и си счупил предния зъб."

Закопава костите в град Сливен. На плочата пише "Х. Димитър умрял в с. Аджар на вр. Кърдафил. След време първият голям паметник на който пише Х. Димитър - умрял на вр. Бузлуджа".

Паметникът на вр. Кърдафил стои ограден с камъчета и се посещава и сега. 

Стойо Иванов Вълков - 65 год. грамотен
с. Свежен, Л-Х-Л 1980 г. 
Предава думите на своята баба Ана Христова Свинарска, която е била в Турско на 25 години.

източник: Списание ОСЕМ (Юли 2016)
връзка към цялата статия - линк