Войводи‎ > ‎

Георги Трънкин

Този български юнак се родил около 1828 г. в Сливен. Истинското му име било Георги Пеев Смеденов. Известно време бил овчар в Добруджа. Панайот Хитов, който е бил четник в неговата дружина, му е дал следното описание: „Георги беше рус и грапав, около 32 годишен, изкопан от шарка.“
    Предполагаемата причина, поради която Георги Трънкин войвода е станал хайдутин, е една случка в Сливен през 1849 г. Участвал в борба с турски пехливанин и го победил. Това го принудило да „хване лявото хоро“. Станал четник в дружината на Димитър Калъчлията. Четата многократно участвала в сражения за оказване помощ на угнетеното население. Георги Трънкин бил извънредно смел и неустрашим, нетърпящ турските своеволия. Веднъж отишъл при брат си Христо, у когото имал най-сигурното си убежище и там го заварили няколко души – турци, които започнали да притесняват домакина. Георги Трънкин се справил с натрапниците и спасил брат си..
    След време сам станал войвода. В четата му дошли опитните хайдути Панайот Хитов и  Жельо Чернев от Ямбол, и  младият Хаджи Димитър. Един ден, през 1860 г. дружината се разполагала в Стара планина, завардила пътя от Сливен през Стара река и Беброво за Елена и Търново, близо до мястото Кална усоя. Там ги настигнала потеря четири пъти по-многобройна от тяхната чета, но войводата решил да даде сражение. В това сражение Георги Трънкин, с револвер и сабя в ръце се нахвърлил срещу потераджиите и загинал с юнашка смърт. След него дружината избрала за войвода Панайот Хитов. Хайдутите изкопали с ятаганите си плитко гробче и погребали Георги Трънкин войвода. Не след много време турците се върнали на мястото на битката, за да приберат своите убити. Те разровили гроба на Георги Трънкин войвода, отсекли му главата, наболи я на една върлина и я занесли в Сливен за поругание. Годината била 1860.  По-късно народът запял песента „Хайдушка глава“. За съжаление не са известни опити за издирване погребението на тази глава.

източник: nikolinavalentinova.blog.bg
Автор: Николина Валентинова
връзка към цялата статия - линк
----------------------------------------------------------------------------

ТРЪНКАТА
/Да би гората думала/

А. Веднъж дядо Христо, брата на Георги Трънкин, отишъл с магарето си на лозе и набрал две кошници грозде. На лозето отишъл и брат му Трънката, за да се видят. Като си отивал, дядо Христо бил срещнат от двама турци, които му взели магарето. Единият се качил на магарето, а другият го карал отподир, а пък дядо Христо трябвало да го кара отпред. Георги Трънкин гледал всичко това от височината на лозята в местността "Айвълъ-дере", не се стърпял, настигнал турците и ги съсякъл. След това отсякъл клони от дърветата и зашумил убитите турци. Качил брат си на магарето и казал: "Карай, пътят ти е вече чист!"
Б. Веднъж Георги Трънкин отишъл с момчетата си на почивка във воденицата на брат си, дядо Христо. Той сложил да им пече агне и заровил да пече в пещта и хляб. В това време турска потеря нахълтала във воденицата. Като видели, че в пещта има нещо да се пече, те казали на дядо Христо: "Хайде, вади от пещта каквото има, инак ще ти отрежем главата!" Дядо Христо им казал да не бързат, нека да се опече хубаво, че то пак е тяхно. След това излязъл през комшулука на мелницата и отишъл при брат си Трънката, който бил налягал из храсталаците с четата си зад мелницата, и им казал за турците. Тогава всички наскачали. Но Трънката им заявил: "Не се безпокойте, аз сам ще се справя с тях!" и се обърнал към дядо Христо: "Ти, бате, иди и заключи комшулука, като го завържеш с тел, а пък аз ще отида да ги науча как се яде хайдушко ядене."
Тогава отишъл и гръмнал с пищова си и турците се разбягали из мелницата. Тъй като комшулукът бил затворен, те трябвало да излязат само през вратата. Там ги чакал с нож в ръка Трънката и един по един ги съсякъл. До последният се натъркаляли в домузлука. Тогава той казал на брата си да впрегне колата и да откара до кладенеца избитите турци и да ги хвърли вътре. След това с две-три коли пръст засипал кладенеца. В този кладенец били заровени 12 души.
________________________________________
Сливен; непубликувани (зап. 1968 г.).

източник: Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
връзка към цялата статия - линк
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

------------------------------------------------------------------------------

Отмъщението на майката за смъртта на войводата Геарги Трънкин
/Извадки от втория том на книгата/

Отмъщението на майката за смъртта на войводата Геарги Трънкин
В посока към Овчарската махала в моята виртуална камера излизат кадри от към средата на по миналия век от рода на Силдарови. Клуцохорските потайности откриват хайдушкото гнездо на един активен деец в четническото освободително движение. Това е войводата Георги Трънкин, носещ името на майка си Трънка, която със съпругът си, убит от турците са притежатели на воденицата на семейството.
Георги хванал Балкана и се подвизавал в Добруджа, когато в 1860 г., заедно с П. Хитов, шуря му, Х. Димитър и Никола Аджема се прехвърлят от Влашко в България Те обхождат Шуменско, Търновско и Пловдивско, когато става и бастисването на Али Ефенди в Сливен. Изостреното противоборство на турската власт с българските чети се проявява в редица потери от турски аскер против четниците, когато местността Кушбунар се превръща в тяхен хайдушки стан под ръководството на Георги Трънкин. Слизайки от местността "Узана" в Габровския Балкан, след прогонване на потеря се спускат към Бабина локва и Кална усоя, където четниците отпочиват.. Предупредени, към тях се насочва потеря. След два дни прекарани в отмора, третия ден е злощастен за Трънкин, който иска да им устрои засада. Завързва се престрелка при която падат две заптиета. Четниците излизат от прикритието и войводата се втурва да сече агаряните, но вражи куршум го поразява в сърцето и той зарива глава в шумата. С хитрост П. Хитов спечелва битката и става заместник на убития войвода, а за байрактар е избран Никола Аджема. Впоследствие турски части изравят загробения тук Георги Трънкин и отрязват главата му, изпратена в Сливен за поругание. Нещастната бунтовна майка се отнася с твърдост към смъртта на легендарно загиналия син. Отплата за отмъщението продължавала да тлее в старческото сърце на осиротялата съпруга и майка, когато нов тласък на агаряните заплашвал спокойствието на Клуцохор. Силите били насочени към къщата на поп Юрдан в Драгойчева махала, където бил тайника на оръжието на сливенската четническа организация. Старицата вече била осмислила своето участие в тази схватка. Въоръжена с пищовите на Димитър Дишлията тя се насочила към дома на свещеника. Готова на всичко изпразнила пищовите в редицата на низамите, част от които повалила. В маньоври по Овчарска и Драгойчева махали, тя разкарвала турската команда. Близо да собствения й дом обаче била застигната от два куршума и старческите кости рухват в прахта на улицата. В последната си среща с останалия син, с брат си и с близки тя затваря очи с твърдата си доволна усмивка. Една героична съдба и кончина на клуцохоците баща, майка и син – Пею, Георги и Трънка.

източник: new.sliven.net
връзка към цялата статия - линк