Войводи‎ > ‎

Дончо Ватах

... става въпрос за виден хайдутин от 19-ти век, значим на територията на цялата страна, живял в Копривщица и бил лелинчо (свако, калеко) на Тодор Каблешков.

Фамилията Ватах била типична за Кладница през 13-19-ти век. Така наричали майсторите на мадана - устройство за обработка на желязна руда, която се е добивала в района. По тази причина се счита, че Дончо войвода е от Кладница. Иначе, прозвището ватах в превод от турски означава съдебен чиновник, надзирател. Има версия, също, че думата "ватах" е с прабългарски произход и означава вожд, предводител, главатар на русалийска дружина. Думата ватах е засвидетелствана във Виргинската грамота, писана след битката при Траянови врата (986 г.).

Легенда разказва как е станал хайдутин. На младини живеел в Кладница, имал многобройно стадо овце и ги изкарвал на паша из Витоша, където го чакали хайдутите. Той им носел храна, заедно клали тлъсти агнета, отмъщавали на турците, празнели тежките пушки. Турците заподозряли, че Дончо е от хайдутите, причакали го, хванали го и го отвели в манастира над селото. Там от него и от манастирския свещеник поискали пари за откуп. Свещеникът паднал на колене и започнал да се моли. Дончо Ватах останал горд, суров и непреклонен. „Пуснете човека - рекъл - той е беден - Аз имам тежко имане, ала сега е в къщи. Пуснете ме да се покача на високото, па да запея една песен. Аз имам жена къщовница, щом зачуе гласа ми, ще дойде и ще поръчам да донесе имането". „Пей, гяурино!" - извикали турците. Дончо въздъхнал дълбоко и заредил тъжна песен. Изпял я и седнал да чака. Не се минало много време и манастирските порти хлопнали припряно. Турците помислили, че стопанката идва и отворили. Но вътре нахлули страшните хайдути и освободили Дончо.

Сестрата на Дончо, хубавицата Станка, станала годеница на друг известен войвода - Детелин. След едно от посещенията си в Белград Детелин донесъл на Дончо скъп дар - пушка, два пищова, две паласки, силях и една дамаска сабя. Хайдушките дружини бродили из покритата с вековни гори Витоша. Манастирите „Св. Никола" край Кладница и „Св. Йоан Богослов" край Ковачевци (Самоковско) за тях били естествени убежища. Но пловдивски кадия отвлякъл девойката Станка и искал да я вземе в харема си. В опит да я спаси, Детелин и Дончо направили смел, но несполучлив опит да я освободят, нападайки къщата на кадията в Пловдив. На 21 септември 1839 г. Детелин и Станка загиват, а Дончо е арестуван. Макар и осъден на смърт, той успява да избяга и възстановил четата си. Водил повече от десет години хайдушки живот.

Султанът редовно пращал войска със специалната задача да обезвредят Дончо войвода, но хайдутите били смели и изобретателни. Веднъж на Дончо войвода се удало да плени пашата сред 600 низами. Воеводата великодушно го освобождава с поръка: да каже на султана, че „царство ще му отнеме, ако не махне тез пусти делибашии".

Бил е ученик на дядо Никола Кърджалията. Хайдутувал е близо трийсет години. Подвизавал се из Стара планина, Средна гора, Родопите и Странджа. Често слизал и в Одринско и Димотишко. Имал е 300 хайдути дружина, веднъж е успял да разбие групата султански наместници превозваща данъците от Северна част на империята. След това парите са раздадени обратно на хората. Българският Робин Худ!

Оженил се за Пенка от Копривщица, дъщеря на известния поборник Петко Рагин и леля на Тодор Каблешков. След смъртта на Стойка - съпруга на брат ѝ хаджи Лулчо Дончов Каблешков и майка на Тодор Каблешков, "мама Пена" се грижи за Тодор Каблешков и 5-те му братя и сестри. Пена и Дончо нямали свои деца.

Дончо воевода загива в бой с турците край Копривщица през 1860 г. Погребват го на връх Вълк в Средна гора по хайдушки обичай: без саван и опело.

Ето какво пише за него в "История на българите" Константин Иречек:

„Най-бележит юнак измежду всички български хайдути бил Дончо Ватах от Копривщица, вероятно съратник на гонителя на кърджалиите Дядо Никола. Живеейки ту по балканските и родопските височини, ту край устието на Марица, той преследвал еднакво както грабителите турци, така и султановия низам, па и чорбаджии българи. Придобитите пари раздавал на бедни, както християни, тъй и мохамедани : купувал им волове и им изплащал дълговете. Затова той се ползвал с такова уважение сред българското, гръцкото и турското селско население, че никой нищо не можел да му направи. В 1848 г. против него били изпратени 200 низами от Одрин, от които само 60 се върнали живи. Оттогава чиновниците го оставили на мира. За него разказват, че той притежавал свръхестествени — вълшебни — сили, толкоз повече, че често прекарвал край Узункюприйския мост и дори спял под сводовете му; казвали, че там се срещал със самодиви. Турските войници били преизпълнени със суеверен страх пред него. Както едно време албанците за гръцкия клефт Никоцар на Олимп, така сега низамите разказвали за Дончо, че той е неуязвим, и дори твърдели, че те виждали как отскачат от него куршумите. До каква степен всичко напомняло средните векове, се види от това, че одринският паша, честен стар турчин, освободил хванатия веднъж и доведения при него Дончо, защото му станало жал да погубва такъв храбър юнак. “

източник:kladnica.com, връзка към цялата статия - линк