Войводи‎ > ‎

Бойчо войвода (Бойчо Цеперански)

В спомените си за стари български войводи Панайот Хитов споменава за Бойчо войвода от с. Цапараните - Търновско, - който отвлякъл за откуп казанлъшкия чорбаджия Манеоолу и с месеци го държал в плен, за да избави сиромасите от неговите зверства, „защото този Манеоолу беше продал на много сиромаси воловете и от него беше проплакала цялата околия“ — завършва разказа си старият войвода Хитов. Тази случка също е възпята от народа и песента запазена.

Чудомир - Спомени, пътеписи, статии и бележки

-------------------------------------------------------------

Бойчо Цеперански [*ок.1800/1805+ юли 1856,с.Злати рът-Старозагорско], с прозв. Бойчо войвода [*с.Цепераните-Тревненско, ок.1805+], войвода. Ратай при тревненеца Генко П. Даскалов. Хайдутин при войводите Маньо Кършака и Цоньо; войвода на Курте байрактар, Филип Тотю, Димитър Калъкчията и Пею Буюклията. Във Влашко 1826, участва със своя чета в Руско-турската война 1828-29. След Одринския мир 2.ІХ.1829 е съратник на Георги Мамарчев за повдигане на въстание в Северна България, но след намеса на руски политик Капитана е арестуван, а Войводата е отпратен в Русия. От пролетта на 1830 се подвизава из Тревненския балкан - залавя в с.Белица-Габровско самозабравилия се събирач на данъци Стойко, в Трявна всява смут сред чорбаджиите 23 февруари 1830. Напада турски села из Тузлука и Делиормана, убиват и обират богат чокой във Влашко, за което е осъден на заточение в Сибир 1830-32, откъдето избягва. Странства с дружината си из Разградско 1847, Стара планина от Видин до Варна, отново навестява тревненските чорбаджии 1851. Участва в Кримската война 1853- юни 1854. Отново е войвода - залавя в с. Твърдица данъчния злоупотребител Маньо чорбаджия от Казанлък. Убит от турци в м. Касов камък впри колиби череша / Бели бук при Хаин боаз. На него е посветена поема "Бойчо воййвода" 1930 от Христо Никифоров Даскалов [*Трявна,1843] = І. ?; ІІ. ? Брак от ок. 1833 в с.Пороище-Разградско.

източник:Енциклопедия на български родове - bulrod.blogspot.com
връзка към статията - линк
-------------------------------------------------------------



-------------------------------------------------------------

 "ЗАКОН НА БОЙЧО ВОЙВОДА"

Новият другар, преди да се приеме в горската дружина, трябва да го познава добре някой от нея и тогаз да се пусне да я види. След това той трябва да положи клетва пред войводата и цялата дружина:
1. Че ще бъде верен на другарите си и точен юнак на работата
.2. Докато е с дружината, той няма да има среща ни със своя, ни с коя да било друга жена, нито пък ще има каква и да било работа с жени.
3. Няма да пие вино или ракия, или друго упоително питие.
4. Няма никога да скрива нещо от другарите си: било пари, било друго, защото всичко е общо до раздялата му от цялата дружина.
5. Длъжен е да слуша войводата, който е гласът и челото на дружината.
6. За новия другар войводата се грижи да му набави оръжие, ако няма и да му даде пушка, нож, чифт пищови, силяхлък, чифт цървули, навуща и върви, фишеклици, барут и куршуми; като го научи да бие добре с пушката и да владей ножа си сръчно и да му набави нужния хляб, както и отгдето се падне.
7. Войникът ще дава от дела си десетата част на войводата си.
8. Войводата не трябва да обажда ятаците си на новия другар, докато не служи безукорно поне 6 месеца в дружината.
9. Войводата трябва нощно време никога да не си води четата по пътя в гората, а денем да гледа да осъмва на високи места, от които да може да разгледва и измерва през къде ще мине нощес, със или без път, както му се падне.
Той трябва добре да познава местата, пътищата и пътеките, кладенците и пр.
Трябва да знай от забелязаните в народа звезди нощно време коя къде изгрява, къде бива в полунощ, след полунощ и къде призори, защото по тях звезди той често пъти ще налучква пътя си.
Войводата никога не си води дружината два пъти на едно място да пие вода.
Никой от момците му да не пуши тютюн сутрин рано, докато не изгрей слънцето и докато не слети росата, защото сутрин ако мине близо край тях дебнешком някоя потеря, лесно може по росата да угади дружината по миризмата на тютюня.
Никога войводата не трябва да си ляга, преди да провери поставени ли са стражите по двама на 5-10 крачки един от друг, от които едина спи, а след 1/4, 1/2 час събуждат другаря си за смяна, ако четата е уморена, а на 1,2 часа става смяната, ако си е починала.
Всеки от дружината трябва да носи в чантата си сюнгер в едно тенеке, вързан о него с връвчица, който да попива до 1/2 ока вода и който сюнгер да бъде винаги напоен в тенекето, за да служи войнику да си кваси устата, когато се случи да няма никъде вода. В случай, че няма вода да го напои, сутрин го повлича с връвта по росата, докато се напои, и си го прибира в тнекето.
Освен това всеки да с носи куршум или оловно топче и ако се случи да се източи сюнгера му от вода и да няма такава, тогаз да вардаля куршума в устата си и няма да усеща толкова голяма жажда.
Всеки да има в чашата си малко сладък мехлем, тефтик и няколко парцала за спиране на кръвта и връзване на раните. Освен това всеки да има в чантата си от хайдушкия корен. Когато раната е лека (без да е строшен кокал) и не може да
се извади куршума от нея, обвива се в ленения парцал този корен и се турва в раната, която се усладява от него и я прави да не дава оток. После три часове ще извади корени, ще ги напои в мляко, ако намери, ще го завие в тефтика и последния като намаже с мехлема, ще намести тъй корена в раната до куршума.
Щом се рани някой, трябва веднага да си изсмучи раната, докато потече кръв; ако не може да стори това, да накара другаря си.
За първото спиране на кръвта трябва да се има поне една суха гъба "пърхавица", която запира кръвта лесно и после, като се отвлече настрана, да работи, както е казано по-горе.
Като се тури "пърхавицата", трябва яко да се притегне раната.
От непоправимия курварин, пияница и раздорник се спасява четата, както от издайника - със смърт. Да се освобождават живи не трябва, защото са клетвопрестъпници и стават опасни за четата. Всеки да има котки ( железа с шипове за под цървулите ) да не се хлъзга човек по тревата."

Цончо Родев  - Тътени

източник:nikolinavalentinova.blog.bg
връзка към статията - линк
-------------------------------------------------------------

Бойчо войвода от Трявна е български хайдутин и революционер от първата половина на 19 век. Революционерът произхожда от рода Цепераните от едноименната махала – с.Цепераните.

Той е виден участник във въоръжената антиосманска съпротива на българите, участник в българското въстание в Тракия 1829, водач на български отряди в боевете за Силистра през Руско-турската война 1828-1829 г. и в Кримската война 1856 г., създател на първия устав на хайдушкото движение, останал в историята като Закона на Бойчо войвода, спазван от четите в 19 век. Цели 27 години се бие с турците като хайдутин и участник в 2 руско-турски войни. Негови ученици са войводите Филип Тотьо, Панайот Хитов, Димитър Калъчлията, Пейо Боюклията, Златьо Конарчанина и много други бивши хайдути и четници.
Семейство

Бойчо е роден около 1802 г. (между 1800 и 1805) в тревненските колиби Цепераните, днес част от с. Вонеща вода до Трявна. Баща му също е бил хайдутин, убит от турците, оставил сираците Бойчо на 7 години, а по-големия му брат Петър на 12 и по-малкия Георги на 3 години. Георги загива в Сибир в 1831 г. Братята напускат тревненския Балкан и Петър се жени към 1832 г. в с. Геленджик (дн. Победа) край Добрич, а Бойчо се оженва в с. Пороище край Разград и се установява там, като много хора считат, че е местен българин, но често сменя местожителството си, живее заедно със семейството си в Провадия, Варна и дори в Цариград.
Въоръжена съпротива

Бойчо войвода заедно с братята си Петър и Георги организират самостоятелна българска дружина и се поставят в разположение на руското командване. Дружината участва при обсадата на Силистра и в боевете за осигуряване предвижването на армията към Шумен и в превеждането ѝ през старопланинските Айтоски и Върбишки проходи в 1829 г. Заедно с разезд казаци дружината събира данни за противника и действа като авангард. При срещен бой с башибозушки табор (войскова единица, равна на батальон) дружината (с числен състав под рота) разгромява напълно противника, който дава 50 убити, а останалите се спасяват с бягство от разярените българи.

По време на въстанието в Тракия в 1829 г. дружината на Бойчо войвода предприема активни действия южно от Балкана, като унищожава турски обози с храни и дрехи, напада башибозушки шайки и снабдява въстаниците с така нужното им оръжие.

След Одринския мир от септември 1829 г., игнорирал напълно българите, войводата възмутен се присъединява към отряда от 500 души на Георги Мамарчев в опит да вдигнат въстание в Сливенско, Котелско, Дряновско, Габровско и Търновско за провъзгласяване независимостта на България в Търново. Движението е потушено в зародиш от руската окупационна власт. Пратени са 200 казаци, които арестуват Мамарчев и видните водачи, в т.ч. и Бойчо войвода с двамата си братя. Бойчо войвода и братята му са осъдени на заточение в Сибир и 2 години са затворени в крепост там, докато успяват да избягат, при което по-малкият му брат Георги загива.

След женитбата си в разградско и преселването си в Провадия Бойчо войвода действа не само по Балкана, но (както свидетелства Панайот Хитов, тогава негов четник) шета по цялото владяно тогава от османците Подунавие и Черноморие - "от Видин до Варна и от Варна до Цариград".

При Кримската война в 1856 г. Бойчо войвода, загърбил заради България руската неблагодарност, отново е с дружината си волонтир в армията на Императора в обсадата на Силистра през лятото. При оттеглянето на русите от България през юли и задаващия се неблагоприятен край на войната войводата не се прекланя и минава към самостоятелни действия в Балкана. Той способства да излязат и много други чети, които се присъединяват към него и образуват изцяло хайдушка армия в тила на турците. Фактически султанските сили попадат в партизанска война, подпомагаща обсадените в Севастопол от тях и западноевропейци руски части. Това принуждава сливенския управител Зейнил паша да разгърне широкомащабна офанзива срещу бунтовниците. В Стара планина се разгарят ожесточени сражения. След издайничество четата е обкръжена и Бойчо войвода загива в бой с поробителя в местността Косов камък при колиби Череша или при Бели бук на Хаинбоаз в началото на юли 1856 г.

Брат му Георги ликвидира турския шпионин, а наследници на Бойчо войвода от Трявна стават неговите ученици в освободителната борба: Филип Тотьо, Панайот Хитов, Димитър Калъчлията, Пейо Боюклията, Златьо Конарчанина и много други бивши негови четници и хайдути, спазващи революционния „Закон на Бойчо войвода“

източник:Уикипедия - bg.wikipedia.org
връзка към статията - линк

-------------------------------------------------------------