Балчо войвода е един от най-видните български хайдути от времето на Голямата турска война (1683–1699), свързан с Поибрене, Панагюрско и Пазарджишко, макар в някои списъци по погрешка да фигурира и като „Балчо войвода (19 век)“. Според най-надеждните изследвания той е роден във втората половина на XVII век в село Поибрене, по професия колар и войник (войниган), който по време на австро‑турските сблъсъци напуска турската служба и се превръща във войвода на голяма чета.
Произход и преминаване в хайдутлук
Сведенията за ранния му живот идват от османски документи и по-късни историографски реконструкции. Балчо произхожда „от средата на войниците“ – тоест от групата привилегировани военнослужещи (войнуци/сеймени), които охраняват пътища и важни обекти. По време на Голямата турска война (особено около 1689–1690 г.) той служи като сеймински началник със задача да преследва и убива хайдути, както и да охранява турската хазна по пътищата в Пазарджишко и Тракия.
При едно пренасяне на хазната Балчо и дружината му организират бунт, присвояват парите и оръжието и преминават на страната на разбунтуваните християни – така той от преследвач се превръща в войвода на хайдушка чета. От този момент насетне османските власти започват да го преследват като опасен разбойник, а в народната памет той се утвърждава като защитник на раята.
Дейност в Пазарджишко, Панагюрско и Тракия
Балчо войвода първоначално действа в района на Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Мечка и Поибрене, където става „изразител на антитурското брожение“ през 1689 г. С дружината си напада турски чифлици, кервани и военни части, като се опира на подкрепата на войнуците от местните села; османска заповед от 1689 г. постановява ареста на няколко войнуци от Панагюрище, Мечка и Поибрене заради това, че „укривали хайдутина Балчо“.
Според реконструкции, базирани на австрийски и османски сведения, в хода на войната Балчо със своята чета се насочва на запад – към Кюстендил и Щип – и действа в този район „със своите бунтовници“, паралелно с въстанието на Карпош и действията на Страхил войвода. В края на XVII и началото на XVIII век той продължава да води дружина в Средногорието, Западна Тракия и Родопите, като в изследванията е отбелязан и с титул „жупан Балчин“ (1689–1708 г.) – вероятно отразяващ статута му като местен бунтовнически водач в очите на австрийците.
Образ и рецепция
В по-късните краеведски и научно‑популярни текстове Балчо войвода е представян като „юначен народен борец“, „прочут войвода“ и един от ранните предшественици на Родопското и Средногорското хайдутство от XVIII–XIX век. Някои съвременни списъци, които не са внимателно датирани, го извеждат и като „Балчо войвода (19 век)“, но наличните исторически данни недвусмислено го поставят във втората половина на XVII и началото на XVIII век.
Селото Поибрене изрично изтъква Балчо като свой войвода в местната история, а в панагюрските страници, посветени на хайдутите, той е в първите редици редом със Стоян войвода, Илю Стоянов, Яна и Драгула войводи. Така Балчо войвода заема важно място в „по-стария слой“ на хайдутската традиция по тези места.
Основни източници
- „Балчо войвода“, Уикипедия.
- „Списък с български хайдути“ – биографичен запис за Балчо войвода.
- „Хайдутите в Пазарджишко“, pzhistory.info – очерк за Балчо войвода и дейността му.
- „Поибрене“, Уикипедия – заповед от 1689 г. за войнуците, които укриват Балчо.
- Краеведски публикации за Балчо войвода като секбан‑башия, обърнал оръжието срещу османците.
- Списъци „Балчо войвода (17 век) / Балчо войвода (19 век)“ – пояснение за грешната късна датировка.
През лятото на 1689 г., когато австрийците се намират пред Ниш и отправят призиви към християнското население в Софийско и Пловдивско да се вдигне на борба против османската власт, Тракия активизира дейността си още един хайдушки главатар – Балчо. Той е секбанбашия, т.е. началник на отряд сеймени, които са набирани от местното население и на които е възложено да осигуряват спокойствието в особено размирни райони и да преследват хайдутите. Но както на много места постъпват дервенджиите, мартолосите и войнуците, в тия размирни години и сеймените се надигат против османската власт.
В една заповед от първата половина на октомври 1689 г. до войнукбея и други служебни лица във войнишките селища се съобщава, че „Балчо заедно с хората си шетал из каза Татарпазарджик, избивал хора, ограбвал имущества и нямат край подобните му метежи и разбойничества“. И вместо населението да ги преследва, след като поръчителствувало за тях, хората от войнушките селища Панагюрище, Копривщица, Мечка и Поибрене укривали хайдутите и дори ги подпомагали в техните действия. От властите се изисква споменатине Балчо и хората му на всяка цена да бъдат заловена. Тази заповед и съдържащите се в нея сведения са много показателни за усилията на османската власт да си осигури пътя от Одрин и Пловдив за Ихтиман, София и Ниш. Показателно е също така, че по едно и също време се надигат трима хайдушки главатари: Страхил, Карпош и Балчо. И докато първите двама заминават на запад, за да обединят усилията си с австрийци за обща борба против турците, Балчо продължава да действува в тила на турската армия.
Размирните действия на хайдутите в Тракия продължават през цялото време на Австро-Турската война. Според една султанска заповед от края на март 1690 г., до властите в Одрин дошло оплакване от мохамеданското население, че не можело да се има доверие на войнуците от планинските краища на Пловдив, Пазарджик, т.е. на Родопите и Средна гора, тъй като сред тях имало „такива, които се сдружавали с хайдутите“.
Изпратеният преди време в тази райони бостанджийски началник извършва надлежно разследване и иска чрез шериатския съд те да си поръчителствуват взаимно. Мнозина от тях, поради съпричастие с действията на метежниците, не успяват да си намерят поръчители. Ето защо султанската заповед изисква такива хора „колкото и да са“, т.е. става дума за мнозина, да бъдат заловени и затворени в крепостта, а списък с имената и отличителните им белези да се изпрати в султанската канцелария.
Посочената по-горе заповед не визира конкретно името на Балчо. Тя обаче се отнася до район, в който именно действува дружината на Балчо войвода. Освен това тя по удивителен начин се схожда със заповедта от октомври 1689 г., в която се говори за надигане на войнушките селища в Средногорието. Очевидно е, че се отнася до един и същи район, за едни и същи хора, за едни и същи събития.
Името на Балчо се среща в изворите 18 години по-късно. В една султанска заповед от края на януари 1708 г. до джизиедаря на Видин Елхадж Мехмед, до диздаря на Белоградчик и до забитите на крепостните гарнизони в тези градове се съобщава следното: Преди време в околностите на Кюстендил и на Щип се бил появил хайдутинът Балчо, който със своите бунтовници върлувал и причинявал щети на мохамеданите. Тук той действувал със своя сподвижник Алагьоз. След това двамата преминали и се установили в санджака Аладжа Хисар (Крушевац). По-късно напуснали този санджак и дошли в района на Белоградчик. Тук Балчо взел от крепостта няколко бойци, с чиято помощ пренесъл вещите си от Аладжа Хисар, в този край. Научавайки всичко това, бегларбеят на Румелия наредил на властите във Видин и Белоградчик да извършат разследване и да установят къде се намират въпросните хайдути. Името Балчо и то като на хайдушки главатар не се среща другаде, поради което твърде голяма е вероятността да става дума за едно и също лице. А ако това е така, то и Балчо, подобно на Страхил и Карпош, ще да е пренесъл бунтовническата си дейност към западните български краища. – Кюстендил, Щип и Белоградчик.
източник: promacedonia.org
от книгата „Карпошовото въстание (1689 г.)“, Проф. д-р Петър Петров