Войводи‎ > ‎

Балчо войвода 17 век

източник: promacedonia.org
от книгата "Карпошовото въстание (1689 г.)", Проф. д-р Петър Петров

Балчо войвода

През лятото на 1689 г., когато австрийците се намират пред Ниш и отправят призиви към християнското население в Софийско и Пловдивско да се вдигне на борба против османската власт,  Тракия активизира дейността си още един хайдушки главатар - Балчо. Той е секбанбашия, т.е. началник на отряд сеймени, които са набирани от местното население и на които е възложено да осигуряват спокойствието в особено размирни райони и да преследват хайдутите. Но както на много места постъпват дервенджиите, мартолосите и войнуците, в тия размирни години и сеймените се надигат против османската власт.

В една заповед от първата половина на октомври 1689 г. до войнукбея и други служебни лица във войнишките селища се съобщава, че "Балчо заедно с хората си шетал из каза Татарпазарджик, избивал хора, ограбвал имущества и нямат край подобните му метежи и разбойничества". И вместо населението да ги преследва, след като поръчителствувало за тях, хората от войнушките селища Панагюрище, Копривщица, Мечка и Поибрене укривали хайдутите и дори ги подпомагали в техните действия. От властите се изисква споменатине Балчо и хората му на всяка цена да бъдат заловена. Тази заповед и съдържащите се в нея сведения са много показателни за усилията на османската власт да си осигури пътя от Одрин и Пловдив за Ихтиман, София и Ниш. Показателно е също така, че по едно и също време се надигат трима хайдушки главатари: Страхил, Карпош и Балчо. И докато първите двама заминават на запад, за да обединят усилията си с австрийци за обща борба против турците, Балчо продължава да действува в тила на турската армия.

Размирните действия на хайдутите в Тракия продължават през цялото време на Австро-Турската война. Според една султанска заповед от края на март 1690 г., до властите в Одрин дошло оплакване от мохамеданското население, че не можело да се има доверие на войнуците от планинските краища на Пловдив, Пазарджик, т.е. на Родопите и Средна гора, тъй като сред тях имало "такива, които се сдружавали с хайдутите".

Изпратеният преди време в тази райони бостанджийски началник извършва надлежно разследване и иска чрез шериатския съд те да си поръчителствуват взаимно. Мнозина от тях, поради съпричастие с действията на метежниците, не успяват да си намерят поръчители. Ето защо султанската заповед изисква такива хора "колкото и да са", т.е. става дума за мнозина, да бъдат заловени и затворени в крепостта, а списък с имената и отличителните им белези да се изпрати в султанската канцелария.

Посочената по-горе заповед не визира конкретно името на Балчо. Тя обаче се отнася до район, в който именно действува дружината на Балчо войвода. Освен това тя по удивителен начин се схожда със заповедта от октомври 1689 г., в която се говори за надигане на войнушките селища в Средногорието. Очевидно е, че се отнася до един и същи район, за едни и същи хора, за едни и същи събития.

Името на Балчо се среща в изворите 18 години по-късно. В една султанска заповед от края на януари 1708 г. до джизиедаря на Видин Елхадж Мехмед, до диздаря на Белоградчик и до забитите на крепостните гарнизони в тези градове се съобщава следното: Преди време в околностите на Кюстендил и на Щип се бил появил хайдутинът Балчо, който със своите бунтовници върлувал и причинявал щети на мохамеданите. Тук той действувал със своя сподвижник Алагьоз. След това двамата преминали и се установили в санджака Аладжа Хисар (Крушевац). По-късно напуснали този санджак и дошли в района на Белоградчик. Тук Балчо взел от крепостта няколко бойци, с чиято помощ пренесъл вещите си от Аладжа Хисар, в този край. Научавайки всичко това, бегларбеят на Румелия наредил на властите във Видин и Белоградчик да извършат разследване и да установят къде се намират въпросните хайдути.

Името Балчо и то като на хайдушки главатар не се среща другаде, поради което твърде голяма е вероятността да става дума за едно и също лице. А ако това е така, то и Балчо, подобно на Страхил и Карпош, ще да е пренесъл бунтовническата си дейност към западните български краища. - Кюстендил, Щип и Белог'радчик.