Войводи‎ > ‎

Атанас Узунов (майор)

..."Аз съм се учил да превземам, а не да предавам крепости!"..
Така отвръща защитникът на Видинската крепост през Сръбско-българската война капитан Атанас Узунов на предложението на командира на Тимошката армия генерал Милойко Лешанин да предаде фортовете и града без бой, защото, според сръбския генерал, изходът на битката е предопределен.

Българският офицер, майор Атанас Узунов, е герой от Сръбско-българската война от 1885 година и участник в национално-освободителните борби, опълченец в Руско-турската война 1877-78 година. 

Узунов е роден през 1857 година в Русчук. Той   участва в Старозагорското въстание, организирано от БРЦК. Въстаник е  в Червеноводската чета. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния.

Узунов участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година  през 1876 г., сражавайки се при гр. Зайчар и гр. Корито. Същата година постъпва на служба в 60-и Заморски Пехотен полк на Руската армия. След войната завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса.

При обявяване на Руско-турската война  1877-78 година Атанас Узунов  се записва в Българското опълчение.  Той е опълченец в III-а рота на II-а Опълченска дружина. Участва в боя при Стара  Загора, сражава се на вр. Шипка, Шейновската битка  и в Котленския балкан. Награден с Войнишки кръст „Свети Георги“ IV ст. и е повишен в офицерско звание прапоршчик през 1878 година.

След Освобождението  Атанас Узунов служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във II-а Кюстендилска Пехотна дружина, а след това в XXII-а Пазарджишка Пехотна дружина и I-а Софийска Сапьорна рота.  Той е първият офицер в Българската войска , който завършва Военно-инженерната академия в Санкт-Петербург.

По време на Сръбско-българската война от 1885  година  Атанас Узунов  е началник на Северния отряд  и комендант на Видинската крепост.  Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на силно укрепени градове като Одрин и Тутракан.

В битката за Видин българите проявяват умение да воюват срещу превъзхождащ ги противник. Обсаден във Видин, Узунов е призован от сръбския генерал Лешанин,   герой от Сръбско-турската война, да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г.  я принуждава да се оттегли.

Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите-русофили, който избухва на 19 февруари 1887 година,  за което е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари с.г. на платото „Левенттабия“ край Русе.

Като началник на 3-та пехотна бригада и комендант на Русе през февруари 1887 г. Атанас Узунов вдига неуспешен метеж срещу Регентството. Заради бунта е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари на платото Левенттабия недалеч от града.

Обявен е за почетен гражданин на Видин през 1886 г. На негово име са наречени село Майор Узуново, много улици в България, както и Спортното училище в Русе.


Офицерски звания


прапоршик, 27 април 1878 г.
подпоручик, 1879 г.
поручик, 24 март 1882 г.
капитан, 24 март 1885 г.
майор, 1885 г.

Награди

Орден „За храброст“ III степен
Орден „Св. Александър“ V степен
Войнишки кръст „Свети Георги“ IV степен




Допълнителни материали -
статия "Капитан Атанас Узунов – смелият следосвобожденски поборник" в сайта bulgarianhistory.org можете да отворите от този линк.
статия "Атанас Узунов" и откъси от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов от сайта vidin-online.com можете да отворите от този линк.


източници:  teenproblem.net - линк към статията - тук
                    bg.wikipedia.org - линк към статията - тук
                    armymedia.bg - линк към статията - тук