Войводи‎ > ‎

Яне Сандански

Яне Сандански е роден на 18 (30) май 1872 г. в махала на село Влахи, Мелнишко. В Дупница завършва начално училище и учи две години в прогимназията.

От 1892 до 1894 г. е войник в българската армия - в 13 пехотен полк в Кюстендил. След уволнението си като ефрейтор от казармата се завръща в Дупница и започва работа като помощник-просбописец.

През есента на 1895 г. през Дупница минава формираната край Рилския манастир Серска чета на стария войвода Стойо Костов. Яне тръгва с нея за Родопите. Четата е от около 200 души, мнозина са войници от българската армия, сред тях има и 12 млади български офицери, тогава поручици. Четата напада и подпалва помашкото село Доспат, при атаката са убити 40 от жителите му. След това преследвана от войска и башибозук, четата се изтегля в България и се разпуска.

През 1897 г. в Дупница е формирана нова чета на Върховния комитет под войводството на Кръстьо Захариев, състояща се от тридесетина четника, към които се присъединява и Яне Сандански. Четата навлиза в Пиринско. По-късно в сражение с аскер Сандански е ранен в лявата ръка и по-големият му брат Тодор Сандански, също в четата, го връща в Княжеството за лечение.

Сандански научава за съществуването на ВМОРО и е разочарован от дотогавашната си дейност. Организирана му е среща с Гоце Делчев, след която подкрепя идеята народът да се подготвя за въстание.

В редник до лидер на ВМОРО

През 1901 г. той окончателно решава да се включи в революционните борби на страната на ВМОРО, изоставя годеницата си Елена Кьосева и напуска държавната си работа като управител на затвора. Яне незабавно сформира първата си чета от осем души, с която тръгва на агитационна дейност в полза на ВМОРО из Горноджумайско и Разложко.

Остро липсват пари за въоръжаване. Така се стига до идеята да бъде отвлечена протестантската мисионерка Елън Стоун и започва аферата Мис Стоун. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 г., четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза.

Междувременно нараства напрежението между ВМОРО и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев.

В началото на април 1902 г. Сандански се връща в Македония. Той започва да обикаля заедно с Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов селата по брега на Струма и Разлог, опитвайки се да се противопоставят на действащите в района чети на Върховния комитет. Тримата агитират и срещу идеята за преждевременно въстание, подкрепяна от върховистите. В чета на Сандански влизат 16 души. Започват братоубийствени сблъсъци с чети на върховистите.

Макар официално да е само войвода на Мелнишки революционен район, Сандански постепенно се издига в основен авторитет в целия Серски окръг.

Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение за въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Той се противопоставя и не се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, но четата му участва активно в боевете.

След въстанието Сандански е един от последните, които се изтеглят в Княжеството.

Очертава се ново разцепление не само с върховистите, но и вътре във ВМОРО. Именно Сандански слага начало на кървавите междуособни борби с организираната засада на една върховистка чета.

След смъртта на Дамян Груев в организацията настава борба за власт. Сандански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на десницата, водена от задграничните представители Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов. През 1907 г. Георги Герджикович се среща с Яне Сандански и Тодор Паница в София и им осигурява средства, с които по-късно е организирано убийството на задграничните представители. Така Сандански организира екзекуциите на Борис Сарафов и Иван Гарванов.

Яне Сандански застъпва и идеята, че македонският въпрос не трябва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа и подкрепя тезата за Балканска федерация. От тази гледна точка всички, които агитират за обединението на Македония и България, трябва да бъдат посрещани от ВМОРО враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори. Всичко това създава непреодолими пречки за каквито и да е обединителни процеси във ВМОРО. На организирания от десницата Кюстендилски конгрес на ВМОРО Яне Сандански и Тодор Паница са осъдени на смърт. От своя страна левицата организира Банския конгрес, на който е взето е решение за създаване на нова Македоно-одринска революционна организация.

След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците. Той приема идеите на османизма, който дошлите на власт младотурци провъзгласяват за официална идеология.

В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес на ВМОРО на 24 септември 1908 г. Тане Николов, заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, извършва неуспешно покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун, при което загиват телохранителите на Сандански Мицо Врански и Танчо Атанасов, но самият Сандански се спасява и е само ранен.

През 1909 г. по заповед на Тодор Александров и Тодор Лазаров група от няколко човека, между които Кочо Аврамов, Йордан Иванов и Владе Сланков прави нов неуспешен опит за атентат срещу Сандански в Цариград.

На 14 август 1909 г. Владе Сланков прави трети, също неуспешен опит за убийството на Сандански пред кафене „Коломбо“ в Солун. Разочарован от младотурците, изплашен от атентатите и изключен след тежки конфликти от Народната федеративна партия, Сандански се оттегля през 1910 г. в Роженския манастир.

В началото на Балканската война Яне Сандански организира чета от 500 четници: на 17/30 октомври 1912 г. влиза в опразнения от турски войски Мелник, след което отбранява позиции северно от Рупелското дефиле по нареждане на командването на Седма рилска дивизия. На 17 октомври е назначен за кмет и военен комендант на Мелник, но към 20 октомври Яне Сандански е в авангарда на дивизията и подпомага настъплението й. Участва в навлизането на българските войски в Солун. Като авангард на Седма пехотна рилска дивизия, около 300 четници-кавалеристи на Яне Сандански заедно с кавалерията на майор Цонев влизат в Солун след предаването на града от Тахсин паша на гърците на 8 ноември 1912 година.

На банкет с български офицери в града Сандански вдига тост за независима Македония, което довежда до скандал. Офицерите заявяват, че след толкова много жертви от българска страна, за никаква независима Македония не може да става и дума. По-късно обаче Сандански е включен в щаба на новосформираната в Одринско 15-та щипска дружина.

След Междусъюзническата война и подялбата на Македония Сандански се оттегля в България.

Убийството

Макар Сандански да е амнистиран от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Самият той знае, че ще загине от насилствена смърт и казва за себе си: „Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя“. На 20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в родното си село Влахи. На сутринта продължава сам. Движи се без охрана.

Засадата го чака в местността Блатата, където го посреща залп. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката. Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва.

Смята се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства. Трупа му намират керванджии. На около 200 м. източно от Роженския манастир е църквата „Св. Св. Кирил и Методий“, построена през 1914 г. Неин ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: "Да живееш, значи да се бориш - робът за свобода, а свободният за съвършенство."

След известието за заговора срещу него, Фердинанд вероятно е подкрепял идеята Яне да бъде ликвидиран, но на погребeнието изпраща венец, който е поднесен от Йонко Вапцаров.

/По материали в интернет/

източник:blitz.bg, връзка към цялата статия - линк
----------------------------------------



Яне Сандански командва двойна екзекуция от Семинарията

Oколо убийството на Яне Сандански и до ден днешен се вихрят научни и политически пристрастия. Не по-малко са те и за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов, извършено от Тодор Паница, което се сочи най-често като причина за екзекуцията и на самия Яне Сандански. Много историци смятат, че тези две убийства са от най-значимите в българската история, които донасят на отечеството ни безчет беди.

И ето че от дневниците на дългогодишния архиерейски наместник на град Сандански отец Ангел Столинчев изскочи още един крайно интересен спомен, записан от него преди 50 години, в далечната 1964 г.


Пътува отец Столинчев към град Гоце Делчев, по последния път на Яне Сандански през Папаз чаир, за честване на 20-годишнината на народната власт и 15 години на Движението за мир, заедно с отец Апостол, син на отец Стамат, ятак и четник на Яне, зверски убит от турците в село Пирин.

Отец Апостол му разказва нещо напълно неизвестно дотогава, а и до ден днешен, че през целия следобед преди убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов, на 28 ноември 1907 год., Яне Сандански е бил не другаде, а в Семинарията в София, в която Андон се учи за свещеник.

А досега повечето изследователи твърдят, че Яне Сандански е очаквал екзекуцията на двамата видни дейци на Македония, скрит някъде из своето "царство" - Пирин планина. Оказва се, че той не само че не се е спотаил, но от този спомен се вижда, че екзекуцията е била ръководена от него.

Не може да се тълкува другояче изнесеното, че часове преди убийството, надвечер на 28 ноември 1907 год., Тодор Паница се среща с Яне Сандански в парка на Семинарията и разговарят насаме, а веднага след убийството отново идва тук и двамата потъват незабавно в гората край нея.

Навярно биха могли да се предложат още тълкувания на този прелюбопитен спомен. Струва ми се, че неговата автентичност не буди съмнение и той ще допринесе за разбулването поне на частичка от мистериите около смъртта не само на Борис Сарафов и Иван Гарванов, но и на самия Яне Сандански.

Предлагаме ви страници от дневника на отец Ангел Столинчев. Запазен е оригиналния правопис на автора.


Христо Георгиев

През настоящата 1964 год. се навършват 20 години от 9.ІХ.1944 год. и 15 години от основаването на Движението за мир в България.

По случай тия годишнини народното правителство взема почина те да бъдат най-тържествено отбелязани, с чествувания, утра, вечеринки, самодейни прегледи, събрания, на които да се изнесат доклади и беседи с музикални програми.
Мероприятия на правителството бяха по бляскав начин изпълнени навсякъде в България.

По тоя повод Св. Синод излезе със специално окръжно да се отбележат и по църковна линия Св. Неврокопската митрополия също нареди в нашата епархия да се отбележат по тържествен начин тия славни годишнини. Определи се чествуването на Гоцеделчевска и Разложка околия да стане на 24.VIII. в местността Папаз чаир над Гоце Делчев в Пирин.

За Санданска и Петричка околии определи се чествуването да стане при новостроящата се хижа "Беговица" над Попина лъка на 31.VІІІ.1964 год. и за Благоевградска околия да стане в Благоевград на 21.IХ.1964 год.

Определи се на тая конференция-чествуване да присъствуват свещеници на съответните околии и на всички конференции и Архиер. Наместници.

Първото чествуване стана на Папаз чаир в Гоцеделчевска (Неврокопска) околия на 24.VІІІ., понеделник. На 23.VІІІ., неделя служих в гр. Сандански и след службата с рейса тръгнах за село Пирин, за да продължа оттам пеша на другия ден за Папаз чаир. Взех билети за мен и за о. (отец - бел. ред.) Димитър Тодоров и се качихме на рейса. Тръгнахме добре.

По пътя за с. Левуново се спука задна гума на рейса. Понеже задните гуми са двойни, само на едната стигнахме до с. Чучулигово - там спряхме, за да залепят гумата. Това отне два часа време на шофьора. Закъсняхме с два часа.

В Катунци ни чакаха о. Иван Джолев и о. Павел Петков. Продължихме за с. Пирин. Пристигнахме към 8 часа. Чакаха ни о. Апостол Стаматов и новият свещеник о. Стоян Смиленов. Спахме у младия свещеник о. Стоян.

Сутринта в 4,30 часа поехме аз, о. Димитър, о. Апостол и о. Стоян за Папаз чаир. Като се изкачихме над селото видяхме как рейса в 5,10 часа, тръгна за Сандански и поехме пътя за Папаз чаир, по който е тръгнал Яне Сандански преди да бъде убит. Това е станало през 1915 год.

Яне Сандански е живял тогава в Роженския манастир, през последните две години от живота си. След 1913 год., когато се освобождава Пиринския край от турското робство, Яне Сандански се е занимавал с търговия на тютюн
През 1915 год. Стоян Филипов от гр. Неврокоп, също търговец на тютюн, поканил Яне да отиде в Неврокоп, за да уредят някои търговски сделки и сметки. Яне приема поканата и тръгва за Неврокоп.

Хората, които са били около него в манастира, не са били съгласни да отива в Неврокоп и са го възпирали, но той им казал, че дал дума и трябва да отиде. Сестра му, която била в манастира, не се съгласявала да го пусне.

Но той останал непреклонен. Качил се на кобилата и тръгнал за с. Пирин. Кобилата му не тръгвала, на няколко пъти се връщала и не желаела да тръгне, но той я насилил и тя, най-после тръгнала.

Пристигнал в с. Пирин. Тук го чакали неговите хора. Яне изказал желание вечерта да се съберат всичките му приятели в с. Пирин на обща трапеза, за да се видят и да си поприказват.

Изпичат агне и се събират приятелите му на хапване и пийване. На вечерята се поставя въпроса защо тръгва сам, като знае, че има присъда за убийствата, които той извършил.
Той казал: "Моята смърт няма да бъде естествена, сигурно някой някъде ще ме убие, но това няма да стане сега", защото той бил амнистиран и сега нямало кой да го преследва. Поставили въпроса, утре като тръгне сутринта, да му изпратят охрана, но той категорично отказал.

Въпреки отказа му на сутринта, на тръгване, хората изпратили с него човек, който да го придружава до Неврокоп, да му бъде охрана. Като тръгнал, кобилата пак отказала да тръгне, като на няколко пъти се завръщала, но най-после, под ударите на камшика му, тръгнала с него и с човека, определен да го придружава. Изкачили по стръмното над селото и на кръстопътя за (не се чете - бел. на съст.) и за блатата.

Яне Сандански върнал човека, определен да го придружава, и въпреки нежеланието си, той се върнал и Яне продължил пътя си сам.

Пътят, по който пътувал Яне с кобилата си, е хубав и живописен, обраснал, обграден с хубави букови гори. Що е мислил по пътя за лобното му място, какви мисли са го занимавали, мислил ли е, че скоро ще го убият наемните убийци на същия Филипов, който го викал да отиде в Неврокоп, това остава вечна тайна.

Яне пътувал спокойно и стигнал до мястото, където трябвало да се изкачи малко, за да влезе в първото блато. На отсрещното място двама души с пушки го причакват и когато почнал да се качва, стрелят в кобилата му, тя пада и Яне се събаря от нея, но кракът му се закачва в зингията и не може да се откачи, през това време, докато се откачи, го раняват.

Той откача крака си и се добира, пълзешком до една бука и от тука почва да стреля срещу убийците си. Изпратил към 10-тина патрони. През това време един от убийците го заобикаля и му стреля отзад и го убива на място.

Яне, пиринският орел, е повален мъртъв в сърцето на Пирин, вече в свободна България.
Онова, което не са могли да направят турците на човека, който се бореше против тях, против тяхната власт, направиха ония, за които той се бореше да ги освободи. Той падна убит в свободна България. Странно, но факт.

Защо беше убит Яне Сандански? Над него тегнела присъда за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов в София от Тодор Паница. За тия убийства той бил амнистиран от българското правителство, но В.М.Р.О. не му простила. В.М.Р.О. чрез Филипов в Неврокоп изпълни присъдата си над Пиринския орел Яне Сандански и той паднал мъртъв чрез измама при блатата над Папаз чаир.

Когато е било извършено убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов в София, Яне Сандански е бил в София, и то надвечер, в Семинарията при о. Апостол Стаматов. О. Апостол Стаматов от с. Пирин е бил любимец на Яне Сандански, като син на негов четник - дядо п. Стамат.

В деня на убийството следобед Яне е бил в Семинарията и са се разхождали с о. Апостол, тогава като ученик той в Семинарията. Пред убийството на Сарафов и Гарванов Тодор Паница идвал в Семинарията при Яне Сандански, извикал го настрани от о. Апостол, казали са си нещо и Паница веднага изчезнал, а Яне продължил разходката си из парка с о. Апостол.

Когато Паница извършил убийството на Сарафов и Гарванов, идва веднага в Семинарията. Яне се сбогува с отец Апостол и веднага изчезнали в гората на Семинарията. Къде отишли, той не узнал.

След това се разнесла новината, че Сарафов и Гарванов са убити от Паница Докато Яне бил с о. Апостол, на него той не е казал нищо затова как са се гласяли с Паница и го задържал под различни предлози, за да му прави компания.

За тези, и може би и други убийства, въпреки амнистирането и помилването му от властта, В.М.Р.О. не му простила и през 1915 година изпълнила пъкления си замисъл.
Бащата на о. Апостол - дядо поп Стамат е бил революционер от четата на Яне Сандански. Той е бил ятак на четата в с. Пирин. Но в селото имало и лоши хора, които клеветели пред турската власт.

Когато пристигнал в селото човек на каймаканина от гр. Мелник, за да провери как е селото, спокойно ли е, или минават през него чети, той отишъл в общината, при техния пълномощник и почнал разговор по тоя въпрос.

Повикал и своя доносник. Когато доносникът почнал да разправя, че има чета в гората
и си имат ятаци и посочил имената им, между които бил и дядо поп. Върнал се човекът на каймаканина в Мелник и докладвал на каймаканина за положението в с. Пирин и казал кои са ятаците на четниците в с. Пирин. При каймаканина имало един турски военен лекар-арменец

Когато почнал човекът на каймаканина да му докладва, лекарят се отдалечил до прозореца, като чул имената на ятаците в с. Пирин, записал ги, излязъл и веднага отишъл във воденицата, където имало воденичар, един човек на Яне Сандански и му дал бележка за Яне Сандански, за да я отнесе веднага. В нея съобщил на каква опасност са изложени ятаците от предателя.

Яне получава бележката и веднага изпраща хора да предупредят ятаците, че са издадени и да избягат. Преди да стигне турската потеря, за да ги залови, те, вече придружени от човека на Сандански, напускат селото и отиват в четата на Яне Сандански. С тях отива и дядо поп Стамат и се спасява от явно убийство. Оттам е връзката на Яне Сандански и сина на дядо поп Стамат, о. Апостол.

Дядо поп ходил близо две години време с четата на Сандански, като скришом идвал в селото, за да води религиозни треби на християните си.

При едно такова идване бил предаден и на сутринта къщата му била заградена от аскер. Той искал вечерта да не остане да спи, но го успокоявали, че няма опасност и в това време бил издаден и му скроили клопка. Сутринта аскерът обкръжил къщата и го хванали, като зверски се нахвърлили върху му. Били го в къщата му безмилостно и след туй го извели извън селото и го убили.

Предателството е лоша и непочтена работа. Арменският военен лекар, който спасил ятаците в с. Пирин, като съобщил на Яне Сандански да вземат мерки, казал на воденичаря: "Нашите арменци дигнаха въстание против турците, но бяха предадени и тогава много невинен народ загина, съобщи веднага на Яне да не загинат и ваши хора от това предателство."

Всички тия данни ми ги съобщи о. Апостол, когато ходихме по пътя, по който Яне беше ходил за "Папаз чаир" преди да го убият.

Не е чудно, когато Яне е тръгнал от с. Пирин, да е имало човек, който е тръгнал преди него от с. Пирин и да съобщи на убийците, че Яне е тръгнал.

Пътувахме с о. Апостол и по целия път тоя ни беше разговора. Пътят е прекрасен. Пътува се в хубава букова гора. Навлизаме в шосето, което съединява с. Пирин с Неврокоп. Това е хубаво шосе, но не е поддържано. Това е преди пътя Сандански, Катунци, с. Пирин и гр. Неврокоп. Хубав живописен път и много приятен.

Пристигнахме на лобното място на Яне Сандански.
Убийците са избрали добро място, защото няма къде да се скрие, а те са на добър прицел. До буката, където се е добрал Яне за защита и откъдето е стрелял, сега има поставена след 9.ІХ.1944 год. мраморна плоча, на която пише, че тук е лобното място на легендарния пирински войвода Яне Сандански, убит от наемни убийци на В.М.Р.О.

Стигнахме мястото, поклонихме се, разгледахме местността и продължихме. На горното блато спряхме да закусим. Закусихме домати и чушки, понеже бяхме в богородичен пост...
25.ІХ.1964 год.
гр. Сандански

Откъсът е от подготвената за печат книга на Христо Георгиев "Църква. Летописи"

източник:24chasa.bg, връзка към цялата статия - линк
----------------------------------------