Войводи

"Борбата на българския народ срещу османския поробител не прекъсва през всичките векове на чуждоземния гнет. Тя се води с различна интензивност, използват се различни форми, търсят се, според условията, различни съюзници, но крайната цел е една — възстановяване на българската държава. "

Иван Стоянов
История на Българското възраждане



Списък с имената на войводи.

Алтънлъ Стоян
Ангел войвода (Ангел Кариотов)
Ангел Зотев (Ангел войвода или Стария Ангел)
Апостол войвода (Постол войвода)
Аршинко войвода
Балчо войвода 17 век
Балчо войвода 19 век
Бачо Киро
Бързак войвода
Богдан Маринов
Богдан войвода (Копривщица)
Богдан войвода (Якоруда)
Бойчо войвода
Боряна войвода
Бояджи Станко войвода
Браню войвода (Асеновград)
Будак Стоян (Ямбол?)
войводата Велко
войводата Димитър Гатев
войводи Стойно Иванилеца и Маньо Кършака
Вълко войвода
Вълчан войвода
Върбан Йорданов
Генчо войвода
Георги Пеячевич
Георги Симеонов (революционер)
Георги Христов Маламата
Георги Трънкин
Гоце Делчев
Гуга войвода
Гунчо войвода (Илия Господинов)
Гълъб войвода
Даглъ Стоян (Ямбол?)
Дамян войвода
Дельо Войвода
Димитър Калъчлията
Димитър Маджаров
Добри войвода
Дончо войвода
Дончо Ватах
Драгаш войвода
Драгой войвода (Копривщица)
Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю)
Злати войвода
Иван Ваклев
Иван Кулин
Иван и Михаил Станиславови
Ильо войвода (Илия Попгеоргиев)
Индже войвода
Калифер войвода
Капитан Георги Мамарчев
Капитан Дядо Никола (капитан Никола Филиповски)
Кара Кольо
Кара Съби
Кара Танас
Карпош войвода
Кера войвода (Калъч Кера, Айдут Кера)
Коле войвода и Дамян Вуков от Голямо Белово
Конда войвода
Коста войвода
Коста Димински
Коста Евтимов
Крум Савов
Кьосоглу Вълка
Макавей войвода
Мамин Кольо
Мангър (Копривщица)
Мануш войвода
Марин войвода
Мария Попгеоргиева
Матея Пеячевич
Мирчо войвода
Млъчко войвода (дядо Млъчко)
Моню войвода
Недельо войвода
Никола Войводов (Никола Хаджикръстев Върбанов)
Никола Сръндак
Орчо войвода
Панайот Хитов
Паскал Воевода
Пенчо Рачков
Петко Радев (революционер)
Петър Пармаков
Петър Топалов (Димитър Топалов; Димитър Войняговеца)
Пею Буюклията
Поп Мартин
поп Харитон
Пуйо войвода
Рада войвода (Рада Барачкина)
Радич войвода
Радан войвода
Радон войвода
Радослав войвода
Румена войвода
Саво войвода
Сталакин Тодор
Сейко войвода
Стамен войвода
Стоян войвода
Стоян Карастоилов
Стоян Трайков
Танчо войвода (Малко Белово)
Тодор Александров
Тодор Ганчев (Момина клисура)
Тодор Харбоолу (Тодор Денев Харбов)
Точо войвода
Трифон войвода
Филип Тотю
Филчо войвода
Хаджи Димитър
Хайдут Велко
Христо войвода
Христо Патрев
Цеко Петков (дядо Цеко войвода)
Цоньо войвода
Чавдар войвода
Чакър войвода (Христо Проданов)
Черноречкия (Тимошкия) поп
Яна войвода
Янка войвода
Яне Сандански

===================================================================

И така, в песните са възпети 132 войводи: Мармаруш, Йерушим, Добрю, Димо, Стоян, Калин, пак Стоян, пак Димо, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Кара Георги, трети Стоян, Стоил, Чавдар, Йорги, Индже, Кара Колю, Богдан, Милош, Страшил, Диман, Петър, Минчо, Стойко и Стефан, Велко, Драган и Стефан, Стратил, Диман, Страхил, Лозан, четвърти Стоян, Татунчо, Радул, друг Велко, Нснчо, Манол, Никола и Милан, пети Стоян, Дамян, Чакър Неделчо, Ралчо, Вълчан, Нашо, Димитър Калъкчията, Златан, Кара Събе, Алтънлъ Стоян, Кара Танас, Кара Андрся, Трифон и Добре, Ангел, Дончо, Панайот, Ильо, Дeлю, Петко, Страти, друг Вълчан, Бабаджан Филип, седми Стоян, Драгия, осми Стоян, Гълъб, Владин, Даскал Иванчо, Панайот Хитов, пак Стефан, девети Стоян, трети Вълчан, друг Радул, Чолак Неделчо, друг Дамян, Лалчо, Нягол, Бальо, Радослав, Куман, Никола, Сребрьо, Косер, Михаил, Мануш, Богоя, Тодор, Семо, десети Стоян, Войно, пак Богдан, Георги, Йорго, трети Стефан, Мануш, Първан, пак Михаил, Бою, Сирхатлия, единайсети Стоян, Бойчо, Марко, Юван, Дамянчо, Киро, трети Богдан, Вълко, Бан байрактар, Кара Мустафа, дванайсети Стоян, Марин, Либен, Геро, Нейко;

възпети са и 17 жени войводки: Еленка, Рада, Димка Безимка, Сирма, Бояна, Бойна, Пена, Гроздена, Розданка, Грозда, Еленка Дервентджийка, Енка или Янка, Стояна, Богдана, Драганка, Ирина, Маламка (жена да води дружина от мъже - странна носталгия по матриархата!).

Според чужди източници освен споменатите в султанската заповед Димитър Стале, поп Димитьр, Матьо Никола, Стоян Пейо и поп Яко, които върлували край Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Алажда Хисар (Крушевац), Сатока, Градешница, Белище, Старавина и из цяло Прилепско, край Пуста река, Априльово, Крушево, Белушино, Ди-вяци и Отлуккьой вилнеели Райко Драгомела, Недко Досен и Неделко Нико, а Петко Ильо - край Пасарел и Пейо Иванов - около Кремиковци;

попът на Черна река водел дружина край Видин, Лом и Орехово, саби препасали и монасите от Търновския манастир, от манастирите „Св. Яким Осоговски“ и „Св. Гавраил Лесновски“;

прочутият Чавдар войвода хайдутувал из Кожух планина, Страхил войвода из Пловдивско и Пазарджишко, Карпош из Доспат;

войводата Лошан водел дружина из Битолско, байрактарят Тале от село Чарли - из планината Куновица между Ниш и Пирот, Чокан шетал из Видинско, а дружините на Балчо и Алагьоз - из Скопско и Косово;

със свои дружини излезли Петре Дундар от село Бе ранци, Емануил Христов от Бер, Марко от село Боища, Бел че, Илия и Митре от с. Гявато, Папазоглу от с. Орехово;

разни пътешественици, минали през българските земи през XV, XVI и XVII век, пишат в пътеписите си, че срещали хайдути край Видин, Свърлиг, Ниш и Пирот, край Скопие, Велес, Щип, Радовиш, Струмица и Петрич, край Прилеп, Охрид, Лерин, Костур и Воден, край Брод, Цер и Магарево, край Дупница, Кюстендил, Самоков и София, край Хасково, Харманли, Лозенград, Бунар Хисар и Одрин, край Неврокоп, Мелник, Драма и Сяр, край Габрово, Търново, Шумен, Плевен и Русе;

из Тетовско, Струмишко, Тиквешко, Врапско и Прищин-ско, из Леринско, Прилепско, Велешко и Костурско, край Скопие и Битоля;

хайдути причаквали керваните в Качанишкия проход и Траянови врата, из планините около Виза, из Делиормана и старопланинските проходи — списъкът е безкраен.

Българско народно творчество Т.2 1961

източник: Български хроники: 1453-1878
Подстраници (62): Преглед на всички