Защо Съветският съюз окупира България

Автор : Доц. Йордан Василев, д-р по история,  в-к Десант, брой 275

 
Червената армия влиза в София
След разгрома на германо-румънската групировка „Южна Украйна“ в края на август 1944 г., войските на Трети украински фронт стигат до Дунави спират, защото нямат указание какво да правят. Отвъд Дунав е една държава, която е скъсала съюза си с Германия и е изгонила нейните войски от своята територия – България. Тя не е обявила война на Съветския съюз и поддържа дипломатически отношения с него.  Командващият фронта маршал Толбухин смята, че по всяка вероятност ще получи заповед да тръгне към Югославия, където има значителни германски военни части.
Но август минава, идва септември, а никаква заповед не пристига. На 2 септември изпраща запитване до маршал Жуков, но не получава отговор. Тава е така, защото и той не знае какви са намеренията на Сталин и няма никакво указание по този въпрос.
Впрочем в този момент и самият генералисимус не е решил как да постъпи. Само той знае, че на срещата в Техеран през миналата година са се договорили с Чърчил да си поделят зоните на влияние в Европа и България се е паднала на Съветския съюз. На как на практика да стане това?
Както обикновено, вечерта на 31 август той е в обкръжението на най-близките си сътрудници – Берия, Молотов, Жданов, Маленков, Калинин. Настроението е приповдигнато, защото Съветската армия жъне успехи по всички фронтове. Но Сталин е неспокоен, защото няма решение за казуса с България. Въпреки че вече е 1 ч. след полунощ, нарежда на един от секретарите си да доведе Георги Димитров в Кремъл.
Когато той пристига,  го въвеждат в малкия кабинет и там Сталин иска мнението му за създадената ситуация. Димитров е подготвен. Казва, че поддържа редовни връзки с Отечествения фронт и предлага по официален път Съветският съюз да поиска разрешение за преминаване на негови войски през България, като по-пряк път за влизане в Югославия, където се намират германски военни части. Възползвайки се от тяхното присъствие, Отечественият фронт ще извърши преврат.
На Сталин тази идея му се струва разумна, но казва, че ще помисли. Когато в 11,30 ч. на 1 септември става от сън, нарежда да извикат Молотов, който му е външен министър. Запознава го със ситуацията и му съобщава мнението на бившия генерален секретар на Коминтерна. Вячеслав Скрябин, това е истинското му име, а Молотов (на български Чуков) е псевдоним, като този на Сталин. Той никога не е харесвал Георги Димитров, а покрай него и България. Смята го за националист, както и всички балканци, и според него зад идеята му се прикрива стремеж България да запази своята независимост и присъствието си в Македония и Егейска Тракия.
Затова на царството незабавно трябва да се обяви война и войските на Трети украински фронт да влязат в него. Регентите и правителството да бъдат арестувани и да бъдат доведени в Москва, където да ги съдят като военнопрестъпници, защото години наред са снабдявали германската армия, която е воювала със Съветския съюз. Златният и валутният запас на България също следва  да се изпрати в Москва. И не е необходимо Отечественият фронт да прави преврат, защото той ще бъде осъществен от съветските войски.
Сталин се съветва и с все още смятания за негов най-близък съратник – Берия, въпреки че той постепенно губи влияние и доверие. Без да знае какво е казал Молотов на вожда, той доразвива неговата идея. Да, на България трябва да се обяви война, съветските войски да я завземат и да се назначи комисар, който да подготви страната за присъединяване към Съветския съюз като Задунайска република. Това стъписва дори Сталин, който има планове за създаването на Балканска федерация, в която се включват Югославия, България, Албания и Северна Гърция, която е под контрола на партизаните на комунистическата партия. Но сглобява всичко казано му от Георги Димитров, Молотов, Берия и накрая взима рещение. На 5 септември Съветският съюз обявява война на България и на следващия ден войските на Трети украински фронт преминават Дунав.
 
източник:,връзка към цялата статия -линк