Велико Търново почете героите на Велчова завера

Автор:Здравка Христовав-к Десант, брой 303

ансамбъл Българе
На 4 април се навършиха точно 180 години от един от най-значимите опити за създаване на националноосвободително движение срещу турските поробители. Велико Търново тържествено отбеляза 180 години от Велчовата завера - един от най-значимите опити за българско национално освобождение през първата половина на XIX век. Честването на 4 април беше организирано от старопрестолната община в партньорство със сдружение “Пазители на българщината” и фондация “Българе”. На площад „Велчова завера” бяха поднесени венци и признателност към паметта на героите. Шествие, водено от духовия оркестър на Националния военен университет “Васил Левски” и ансамбъл “Българе”, премина през старата част на Търново и стигна  до историческия хълм Царевец.

“Този опит за създаване на национално-освободително движение през 1835 г. не е прецедент, а продължение и ярка демонстрация на несломимата воля на търновци в борбата им за свобода. Велчова завера не се появява на празно място. Тя е продължение на Първото Търновско въстание от 1598 г. и на Второто Търновско въстание от 1686 г. При всяко раздвижване на международния политически ред, при всяка възможност за борба за свобода нашите славни и достойни предци са вземали оръжието и са поемали по пътя на саможертвата”, каза пред препълнения площад кметът на Велико Търново Даниел Панов.
Тази битка е неравна и обречена. Въпреки всичко предците ни завещават блестящ образец на това как се воюва за род и родина. Как дори в най-непрогледния мрак трябва да се търси изход в името на България.

Преди 180 години в Търново смели и достойни мъже затварят дюкяните си. Скриват жените и децата и тръгват с кремъклийките против империята. Обричат на гибел себе си и близките си, защото гордостта на Търново и надеждата за България стоят за тях над всичко.
Велчова завера ни учи и днес, че свободата не е подарък. Свободата е състояние, за което трябва да се полагат усилия и грижи. Свободата е резултат само от общите и задружни усилия.

Плаковският манастир

Днес всички ние свеждаме глави на признателност пред Велчо Атанасов - Джамджията, Никола Гайтанджията, Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата, игумена на Плаковския манастир отец Сергий, учителя Андон Никопит, Георги Мамарчев, пред техните съратници и сподвижници. Прекланяме се пред тези светли личности, пробили мрака на робството с кладата на своята саможертва.За годишнина от историческата завера във Велико Търново се събраха и членовете на сдружение “Пазители на българщината”. Новите воеводи положиха клетва за вярност сред блясъка на факлите и целунаха трибагреника.

“Тук сме съвременните български воеводи. Патриоти, които приемаме за наша кауза съхранението на българската история, традиции и най-богатия фолклор в света - българския”, каза председателят на Управителния съвет на “Пазители на българщината” и създател на ансамбъл “Българе” Христо Димитров (интервю с него на стр. 33).  Стотици българи се хванаха редом до танцьорите от ансамбъл “Българе” на кръшни и безкрайни хора в подножието на крепостта Царевец. Звучаха любими народни песни, които цялото множество пееше преди кулминацията на вечерта - аудио-визуалния спектакъл “Царевград Търнов- звук и светлина”, който тази година чества три десетилетия от създаването си.


Паметникът “Велчова завера” във Велико Търново
Паметникът "Велчова завера" във Велико Търново е на едноименния площад, построен на мястото, където се е намирала къщата на Велчо Атанасов - Джамджията. Открит е тържествено заедно с мемориала “Майка България” на 6 май 1935 г. Проектът е дело на архитект Иван Васильов, а автор на скулптурната част е Мина Иванов. Монументът е каменен обелиск, висок 8,50 м, върху квадратен постамент. На източната страна релефно са изобразени символите на заверата - кръст, меч и евангелие, а под тях ръце, стремящи се към меча. На паметника са изписани имената на участниците в заверата.

Няколко години след Одринския мирен договор започва подготовката на ново въстание в България, което става известно по името на един от инициаторите - Велчо Атанасов, като Велчова завера. Замисълът се свежда до организиране на масово надигане на населението и освобождаването на старата столица Търново, след което тържествено да се обяви възстановяване на българското царство.
Според изработения план въстанието трябвало да се подготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпростре и върху останалите български земи. Велчо Атанасов трябвало да бъде провъзгласен за български княз.

Под предлог че набира работници за поправката на Варненската крепост, Димитър Софиянлията трябвало да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети били мерки и за укрепване на старопланинските проходи. В случай на неуспех инициаторите разчитали на помощ от страна на Русия.

Но точно тук те допускат грешка. Още през 1833 г. руската дипломация се възползва от затрудненията на Високата порта във връзка с отцепническите действия на египетския паша и срещу предоставената на султана помощ успява да получи правото да контролира Проливите. Това обстоятелство, неотчетено от Велчо Атанасов и Георги Мамарчев, обрича на предварителен неуспех усилията на българите да предизвикат намесата на Русия.
През 1834 г. търновските завераджии изграждат широка мрежа от съзаклятници в Търновско, Еленско, Лясковско, Габровско, Дряновско. По места се събира оръжие, организира се военно обучение на бъдещите въстаници.

През пролетта на 1835г., непосредствено преди самото обявяване на въстанието, еленският чорбаджия Йордан Кисьов извършва предателство и турските власти арестуват ръководителите на заверата. Следва набързо организиран съд, който изпраща на бесилото Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата, Иван Кюркчи и Никола Гайтанджията. Като руски поданик Георги Мамарчев е съден в Цариград, след което е изпратен на заточение на остров Самос. През 1935 г. по повод 100-годишнината от Заверата в Плаковския манастир “Св. пр. Илия" край Велико Търново е поставена голяма мемориална плоча под манастирската камбанария.
източник:desant.net, връзка към цялата статия -линк
 
 На снимките:
Плаковският манастир, където за 100-годишнината от Велчовата завера е поставена паметна плоча под камбанарията
Паметникът “Велчова завера” във Велико Търново, построен на мястото, където е била къщата на Велчо Атанасов - Джамджията
С ентусиазма и патриотизма си ансамбъл “Българе” увлече великотърновци