Турските сериали и ислямизацията на България

Автор : Стоян Георгиев, в-к Десант, брой 68

Несъмнен факт е вече нахлуването на исляма по всички направления в българския обществен, политически и културен живот. Колкото и нашите управници и набедени интелектуалци да си завират главите в пясъка като щрауси и да се правят на разсеяни, фактът си е факт. При това изключително горчив и неприятен. Защото да се опитваш от една православна цивилизация да направиш анадолски вилает е не само отвратително и нагло, но и страшно, и потресаващо. Ще се получи нещо, образно казано, като великия храм „Света София” в Истанбул, осакатен с четирите минарета около него. Струва ми се, че доста хорица у нас нямат ясна представа за надвисналата над отечеството им опасност, а патриотичните медии и преса като една отчаяна Касандра и правят отчаяни опити да освестят заспалия и изнемощял народ. Докато политиците ни отдавна са грабнали ибриците и са коленичили в робска поза, повтаряйки като мантра единствената своя мъдрост под небето: „Преклонената главичка остра сабя не сече”. Но забравят, че ятаганът някога е сякъл всякакви „главички”.

Ако проследим пътя на исляма към сърцето на българската държавност и духовност, можем да забележим няколкото основни стожера на тази кога прикрита, кога нагла, кога подмолна, кога агресивна инвазия. Телеграфически тя би ни прозвучала по следния начин: терористични актове и убийства през 80-те години – т. нар. Възродителен процес, предизвикан от вълната на тероризъм и сепаратизъм – възстановяване на имената на мюсюлманите от плиткоумните ни демократи - основаване на ДПС – издигането на безброй джамии - „Кървавата чешма” в село Трънак – текето на Енихан Баба на връх Свобода в Родопите – нахалната Шеншибар Али - турските театри и читалища – агресивната и тъпа чалга – мода на шалвари и фереджета – новини на турски език – предателството на АТАКА - провокациите на откачените братя Юзеирови – надупените мюфтии и имами пред бюста на Левски в Кърджали - измишльотините на Йълдъз Ибрахимова, за които й дават награда – гилотината на Веждито Рашидов над българската култура – „Влакът на дружбата” – безброй турски сериали и т.н, и т.н.

Защо обаче поставяме в тази поредица от престъпни и разсипващи държавата ни актове и турските сапунени сериали? Нима е забранен културният ни обмен със съседите? (Интересно е, че родните журналисти вече поголовно използват турцизма „комшии”; явно се подготвят за новото ориенталско „присъствие”, според „прозорливия” Димитър Луджев). Не, разбира се, ако имаше в него някаква мяра и не беше поредното очевадно предизвикателство към удивителното българско търпение и толерантност. Набедените интелектуални проституки, които се подвизават под червените фенери на т.нар. Червена къща, не пропуснаха да помъдруват и да раздиплят изтънко и този деликатен въпрос.

Там се изстъпиха такива умници като Александър Михайлов и Карсимира Владимирова, според които културата била просто един пазарен продукт, както сиренето и салама, така че „успехът” на турските сапунки се разбирал от само себе си. „Ерудираният” Веселин Босаков пък ни разкри с няколко мъгляви фрази граничната ситуация между модерно и традиционно, в която киснел съвременният българин и не можел все още да се запъти към постмодернизма, та затова си оставал при вмирисаните чорапи на съседите, които леят кърви и сълзи край Босфора. Милена Якимова пък подхвърли, че е време да се направи най-сетне сапунка и по ”Гераците”. По-глупаво нещо не бях чувал. Елин Пелин вероятно ще се обърне в гроба от подобно кощунствено дебелоочие. Социологът пък Деян Кюранов, като един езуитски възпитаник, ни хвърля в недоумение, заявявайки, че ако не гледаме турски сериали би трябвало да гледаме ВИП Брадър. А защо трябва да гледаме ВИП Брадър остава неясно и тъмно. Не би ли било по-разумно да гледаме научно-поплярни или класически игрални филми, вместо анадолската боза и безмозъчните реалити шоута? Единствено социологът Калоян Методиев възразява и говори за експанзията на Турция, но кой ли ти слуша гласа на здравия разум в Червената къща?

И защо всичките тези безхаберници са решили, че българският народ е някакво дебилно добиче, което трябва да си мълчи, когато го зарибяват с некачествена стока или изкуство, докато интелектуалните му паяци си плетат въздушните ефирни мрежи от празнословие и едва прикрит келешлък? И докато те си чешат езиците и се упражняват в красонречие, отечеството ни бавно и неусетно попада под сянката на полумесеца. Турските тайни служби и дипломати са хитри лисици. Те добре познават папагалските умове на нашенските майкопродавци и много умело се възползват от глупостта им. Докато накрая удари пак страшният миг на поробването и ислямският фанатизъм започне да взема своите кървави жертви, така както ги взема всеки ден в съседна Турция – нещо, за което сиропираните сапунки и дума не обелват.

Ние, българите, сме извесни със своето чуждопоклонство. Някога гледахеме ежедневно съветски филми. После дойде ред на американските екшъни. Сега сме се завъртяли на 180 градуса към Ориента. И все се дивим, и все се възхищаваме на разни чуждоземни звезди, а своите оставяме да умират в нищета и мизерия. Вероятно само ТВ СКАТ дава родни български филми. Всичко останало е хукнало да става европейци, космополити и не знам какво още. Дори и нашумелите ни филми говорят за това. Вижте само названията им: арабизмът «Дзифт», което на български си е чисто и просто черна смола. Или пък «Мисия Лондон». Или пък «Източни пиеси», в който пак спасяваме турски семейства. Не може ли да се направи един автентичен български филм, в който българинът да не е показан като изрод или пишман-европеец, а като изконен балкански човек, както в «Козият рог» например, най-добрият ни и касов филм.

Тук няма да говоря за манипулациите с «Откраднати очи» и «Гори, гори огънче», където толерантният български народ беше представен като банда от изверги. А сега го заляха с помията на «1001 нощи», «Перла», «Брак с чужденец», «Пътища на съдбата», «Гордата Аси», «Завинаги заедно», „Цената на живота”, „Мечтатели”, Вярна на себе си”, „Листопад”, „Сълзи край Босфора” и др.

Вълната на турските сериали е поредният подстъп към ислямизирането на народа ни. И това непрестанно бълване на такива сериали от антинационалните телевизии BTV и NOVA съвсем не е случайно, нито пък е само рожба на пазарните механизми. Тук има явна и жестока агресия към ориентализирането на родната ни култура и бит. Който е слепец и не вижда, си е негова работа, но защо трябва да се лъже народа. За миг си представете по телевизионните канали в Израел да се дават нон-стоп сериали във възхвала на Третия Райх, или пък в Япония - на американския военен флот и ядрените им оръжия. Какво ли ще се случи? Едва ли ще има дебати в Червената къща. А у нас, където само звукът на турската реч дразни националното ни чувство и е противен на всеки българин, ни тровят с блудкавите истории на разни Шехеразади, Онуровци, Османовци, Инджита, играни от новоизлюпени истанбулски звезди. Предпочитам «Капитан Петко войвода» и «Записки по българските въстания». Омръзнало ми е, да ме правят на турчин, на циганин или на евроатлантик. В крайна сметка, аз съм българин и предпочитам родната си култура. И се надявам, че и у нас ще дойде време пак да се създават стойностни филми, каквито се създаваха някога.

А на заблудените ни и подквасени с безумие интелектуалци, ще ми се да кажа: «Слезте по-близо до своя народ, дами и господа, и не служете само на чуждестранните си кукловоди, защото слугите никой не ги обича, особено господарите им!». Надявам се, че ще им бъде полезно да си припомнят следните стихове от «Кино» на Никола Вапцаров, писано за подобен род сапунки:

И на шосето,

точно на завой

се срещат две луксозни лимузини.

Това е нашият герой

и нашта героиня.

След удара

излиза джентълмен

и взема във ръцете си челични

като перце примрялото момиче.

Един размазан Джон

целува сластно Грета.

По устните му –

сладострастна лига...

С т и г а!

Къде е тука нашата съдба?

Къде е драмата?

Къде съм аз? Кажете!

Наистина, къде е нашата съдба и нашият живот в нескопосаните и захаросани турски сериали? Интересен въпрос!

източник:desant.net, връзка към цялата статия - линк