Превземането на Одринската крепост – триумф на българското военно изкуство

Анализът на военната обстановка в края на 1912 г. показва, че без овладяването на Одринската крепост не може да се очаква скорошно завършване на Балканската война. Българското командване заповядало на командващия ІІ армия генерал Н. Иванов да проведе рекогносцировка и прецени възможностите да се овладее Одрин с открита сила.

Одрин бил влиятелен център и кръстовище на пътищата от Европа към Близкия Изток. Поради неговото стратегическо място от най-дълбока древност, той бил превърнат в силна крепост, особено по време на Руско-Турската освободителна война. Главният фортови пояс се състоял от 17 стари и 3 нови форта.

Фортовете били високи от 3 до 3,5 м., с дебелина на стените до 6-7 м., обкръжени с ровове, дълбоки до 4 м. и широки 4-5 м. Около тях била изградена непрекъсната телена мрежа на 4-6 реда. Втората отбранителна линия била създадена на 1 до 4 км. зад главния фортови пояс. Тя се състояла от 4 стари форта. В навечерието на войната на 1-3 км. пред фортовия пояс била изградена и предна позиция от няколко стари и един нов форт „Маслака“.

За защитата на крепостта, комендантът Мехмед Шукри паша разполагал с 59 600 души, 524 оръдия, над 130 хил. снаряда и повече от 12 милиона патрони.

Връзката с Цариград се поддържала с две радиостанции. Теснолинейна ж.п. линия достигала до всички сектори, а за наблюдение на позициите имало 10 прожектора. Със 180 понтона се давало възможност да се маневрира с резервите.

Основно крепостта е изградена от Немски военни специалисти и се смятала за една от най-силните в цяла Югоизточна Европа. Султанският стратегически съветник фон дер Голц паша заявил гордо, че Одринската крепост може да се превземе единствено от пруската армия и то след шестмесечна блокада.

Не така мислело българското командване. Овладяването на крепостта било планирано да се осъществи в две денонощия, като през първото трябвало да се овладее предната позиция, а през второто – фортовият пояс и града. Това е първият в нашата нова военна история замисъл, за провеждане на нощна армейска настъпателна операция срещу голям населен пункт и силна крепост. Създадени били артилерийски групи, а за по-лесно управление обсадата се разделила на сектори.

Северозападният сектор се простирал между реките Марица и Тунджа срещу който действали Тимошката сръбска дивизия и 55-ти пехотен полк. Западният сектор се намирал между р. Арда и долното течение на р. Марица. Тук действала VIII пехотна тунджанска дивизия.

Най-важният сектор, където се предвиждало нанасянето на главния удар бил Източният, с командир ген.- майор Георги Вазов – брат на Иван Вазов. Той се простирал между р. Тунджа и долното течение на р. Марица. Тук действали 14 пехотни полка, или 58% от всички сили и средства. Общо за провеждането на Одринската операция командващият II армия, разполагал с 24 пехотни полка, 326 оръдия, 70 картечници и около 82 хил. души.

По предложение на артилериста майор Найденов, някои от оръдията за пръв път в световната практика били качени на подвижни лафети. Смелите български летци, поручиците Радул Милков, Христо Топракчиев, Таракчиев, подпоручик Младенов и др. първи в световната история извършили бойни полети и бомбардировки над гара Карагач.

А самарянката Райна Касабова е първата жена, летяла с боен самолет и пръскала позиви над Одрин. По указание на генерал Вазов били набавени ножици за рязане на телените мрежи, чували пълни със слама за преминаване през тях и запълване на вълчите ями, пироксилинови заряди за направа на проходи, стълби, железни щитове и др. Създадени били специални отряди на телорезачи, бомбиери и работни команди. Била разработена и специална инструкция за улесняване действията на войските.

Командващият II армия решил овладяването на крепостта да стане чрез нощен удар, за постигане на изненада, като атаката се проведе след продължителна артилерийска подготовка. За по-лесно управление на огъня на артилерията били създадени артилерийски групи в състав от 32 до 48 оръдия.

По негово указание били сформирани специални разузнавателни групи в състав по 50 войници с изпитана смелост, 10 решителни подофицери и по 5 назначени или доброволци офицери. Всички блестящи предмети, като копиета, кокарди, ножици, шашки и др. се обвивали с плат, или се намазвали с боя за спазване на светломаскировката. На офицерите било разрешено да облекат войнишки дрехи.

На 11 март 1913 г. към 13:00 часа цялата българска артилерия открила огън. Турската артилерия отговорила на огъня и започнал страшен артилерийски двубой с участието на повече от хиляда оръдия. Привечер артилерията спряла огъня си и турците решили, че започва настъплението. Такова не последвало и тяхната бдителност намаляла.

Настъплението започнало след полунощ на 12 март. Българските войници тръгнали напред при пълна звукомаскировка, без вик „ура“ и без стрелба към предния край на турската отбрана. Изненадата била пълна. Противникът разбрал за атаката, когато телорезачите започнали да правят проходи в телените заграждения и открили огън, който бил безреден и се оттеглили. Някои дори недочакали удара по предната позиция и се оттеглили. Други се опитали да задържат българското настъпление и се стигнало до тежък ръкопашен бой. В ръцете на 23-ти шипченски, 10-ти родопски, 32-ри загорски и 29-и ямболски полк, паднали три батареи, хребетите Кушеле, Карабаир и фортът Маслака, с което предната позиция била овладяна. В плен попаднали няколко турски офицери, над 800 войници, 6 тежки картечници и 20 оръдия.

В следобедните часове започнала подготовката за ново нощно настъпление за овладяване на главната позиция. В заповедта на ген. Вазов се казвало: „…Трябва да се помни, че тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чакат слава и мир, а назад – безславие и смърт!“

След направата на проход в телената мрежа, започнала устремна и неудържима атака. До сутринта те сломили противниковата съпротива и овладели форта Айджиолу. За пръв път българските артилеристи приложили подвижен огневи вал за спиране на противниковите контраатаки и поддържане настъплението на нашата пехота.

Исторически факт е, че когато артилеристите докладвали на генерал Вазов, че боеприпасите за оръдията привършвали, той заповядал: „…да се усили огънят на артилерията!“. Бойците от 32-ри и 23-ти полк атакували фортовете Айвазбаба и Топчиолу. Бойните действия около Айвазбаба се затегнали, противникът провел решителни контраатаки, започнал щиков бой в окопите. Командирът на 23-ти полк поискал разрешение да отстъпи, но вместо това последвала категорична заповед: „Полковник Пашинов лично да поведе резервните роти в атака!“.

Под звуците на тържествен марш и под развято бойно знаме, войниците се понесли в стремителна атака. Турците не издържали и изоставили фортовите съоръжения. Шипченският полк си спечелил прозвището „лудият полк“.

До сутринта и останалите полкове овладели определените им обекти. Над други се появили бели знамена. Младши сержант Михо Стоянов Георгиев и още няколко бойци от 29-ти ямболски полк се промъкнали през бойния ред на противника, достигнали до прочутата турска джамия „Султан Селим“ и издигнали пред едно от минаретата трицветното българско знаме. Като го видели нашите бойци активизирали действията си. Целият фортови пояс се разкъсал и турските войници панически побягнали към града. Били пленени 33 хил. души, 413 оръдия, 12 236 пушки, 46 тежки картечници и над 10 млн. патрони. Действията на войските на главния удар били подпомогнати от успешното настъпление и по останалите направления и преди всичко на VІІІ тунджанска дивизия.

Шукри Паша се предал с целия свой щаб. Той предал сабята си на българския командващ, с което признал поражението си. Общо били пленени 80 хил. турски войници и 524 оръдия. Новината за победата на българската армия и за овладяването на Одринската крепост се разнесла като мълния по света. Телеграфните агенции я отразили в своите съобщения като изключително постижение на българското военно изкуство. В-к „Таймс“ пише „…след всичко казано, истински герой на деня е българският пехотен войник… на него преди всичко се дължи сполуката в победата.“ Френският полковник Мондезир пише за победата при Одрин: …Превземането на Одрин стои напред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи.“

За да изучат бойния опит на българската армия, в района на бойното поле пристигнали много военни делегации от Англия, Франция, Холандия, САЩ, Япония, Италия и др.

Победата при Одрин бе постигната благодарение на мъжеството и героизма на българския войник, правилния избор на главният удар, добрата подготовка на настъплението, добре организираното взаимодействие между пехотата и артилерията. Решителна роля изигра и справедливият характер на войната.

Тодор Чомпалов

източник:kambana.net, връзка към цялата статия - линк