Битката в Дряновския манастир

В решителния ден революционерите от Дряново се оказали без ръководители. А в същото време въстаниците от Мусина, Бяла черква и другите села, тръгнали на 28 април 1876 год., водени от поп Харитон, наближавали Дряновския манастир. Поп Харитон водел чета от 195 души: от Бяла чернова 101 въстаника, от с. Мусина – 33, от Михалци – 31, от Дичин – 12, от Вишовград – 6, от Ветринци – 5, от Голямо Яларе – 2, от Дряново – 2, от Каломен – 2, от Керека – 1 и др. На предварителното събрание на представителите на революционните комитети в Мусина било избрано ръководство на четата в състав: войвода поп Харитон, военен командир Петър Н. Пармаков, знаменосец – Димитър Ат. Русчуклийчето, съветници – Бачо Киро Петров, учител в Бяла черква, Тодор Лефтеров, учител в Михалци и др.

Без някакъв особен ред и предпазни мерки четата на поп Харитон тръгнала през нощта на 28 април за Балкана, за да се съедини с Дряновската чета, а после и с Габровската. Зората ги заварила до турското село Балван. Щом турците от това село видели множеството въстаници, те вдигнали тревога. Веднага организирали своя потеря и изпратили бързи конни куриери до Търново, Дряново, Севлиево, Габрово и околните турски села, че са се появили „комити“. От тези градове и села веднага потеглили редовни войски и тълпи башибозуци, за да преградят пътя на четата. А въстаниците, без да подозират нещо, вървели бавно, починали си в с. Балван махала (сега с. Ветринци). После минали през дряновските села и колиби Каломен, Плачка, Пейня. Обядвали в дъбравата край с. Ритя и пак продължили край селцата Геша и Цинга. Привечер на 29 април те достигнали Дряновския манастир. През цялото време на пътуването им по техните пети вървяла тълпа турци.

Неспокойно станало и в Дряново. Опустели улиците му, залостили се кепенци и порти. Турците се размърдали отвред. Задрънчало оръжие. Въпреки всички мерки, които взела турската власт, съзаклятниците от Дряново все още се надявали, че ще избухне общонародно въстание, затова им се искало на всяка цена да се съединят с четата на поп Харитон. Но градът също бил обкръжен от турците и въстаниците не могли да се измъкнат от него, за да отидат при братята си в манастира. В града и около него взело да гъмжи от войска и башибозуци. Така, без ръководство в решителния момент, почти обсадени в града, дряновските съзаклятници не можали да се вдигнат на въстание, не можали да помогнат на другарите си в манастира, обкръжени от всички страни. В четата на поп Харитон имало само двама дряновци, братя Нено и Панайот Ив. Джевреви, които се включили в нея, защото били на работа като бояджии в Бяла Черква. Според спомените и записките на брата на Иван П. Семерджиев – Христо Семерджиев, в четата на поп Харитон в Дряновския манастир бил и дряновецът Неделчо Марчев. От друг документ научаваме, че в тази чета е участвувал и Станю Събев от с. Керека, Дряновско, който успял да се спаси след битката и починал на 11. V.1919 год. на 60-годишна възраст.

За да се сплаши още повече населението в Дряново, когато дошел Фазлъ паша, по негова заповед в града били обесени двама души от заловените въстаници. Той довел още два полка, освен войската, която вече била обкръжила манастира. Както си спомня през 1967 год. 102-годишният дядо Стоян Павлов от близкото (на 1 км) до Дряновския манастир село Цинга, турците вървели в гъсти колони, войник до войник, а топовете им ги влачели по няколко коня.

Така, макар и против желанието им, дряновци останали безучастни свидетели на голямата битка, която се водела до самия град, около манастира. Тук била събрана значителна турска сила, около 3000 души редовна войска и към 2000 души башибозуци, подкрепени от 8 оръдия. Най-напред турците били командувани от Рейс паша от Търново, а после от свирепия Фазлъ паша от Шумен. Той отседнал в Дряново и стоял там до края на битката. По улиците на града кръстосвали непрекъснато патрули. Пашата накарал някои от по-видните дряновски чорбаджии насила да пишат писма на въстаниците в манастира. Това личи още от съдържанието на първото им писмо:


"Господиновци в манастира „Св. Арахангел“, Днес доде от Търново пашата Табор Агъсъ и Халил ага, които ни заповядаха (подч. П. Ч.) да ви пишем настоящето на български, защото може да не знаете да четете турски. Заповядва ви се от страна на правителството да се предадете, като сложите оръжието си долу и излезете от манастира. Такваз е царската воля. Аскерът царски нищо няма да ви стори, ако се предадете. Ако ли не, ще обърнат осемтях докарани топове срещу вас и ще съсипят вас и манастира. И ние от Дояново ви замолваме да се предадете."

Битката за манастира била наистина епична и неравна. Ден след ден тя траела цели девет дни. Шепата въстаници, ръководени от поп Харитон и помощниците му, се биели като лъвове с десетократно превъзхождащия ги многочислен и въоръжен до зъби неприятел. Те разбирали какъв ще бъде краят изходът от битката и все пак не се поддавали на внушенията да се предадат. Въстаниците в манастира дълго време се надявали за помощ, защото очаквали всеобщо народно въстание. Такава не било възможно да им се даде в тоя момент. Не успели да им помогнат и въстаниците от Трявна, където на 5 май 1876 год. се вдигнало въстание под ръководството на Христо Патрев от Шипка, Тодор Кирков от Ловеч и Станю Гъдев. Тяхната чета след четири дни също била разгромена до с. Ново село, Габровско, без да може да помогне на поп Харитон и момците му в Дряновския манастир.

Няма да описваме целия развой на забележителното сражение за Дряновския манастир. Любознателният читател би могъл да научи всички подробности за тази битка от други книги (напр. „Отбраната на Дряновския манастир“ от Андрей Цветков, „История на 9-тях дни“ от Христо Марков, „На борците в Дряновския манастир“ от Ал. Н. Жеков, „Дош­ло е време“ от Денчо Марчевски и др.). Само ще отбележим, че това сражение наистина поизплашило турците и им създало много тревоги. За това свидетелствува и фактът, че чак от Русе тръгнали войски за евентуална помощ на дошлия от Шумен Фазлъ паша. Девет дни наред тук се водила битка на живот и смърт. Девет дни поп Харитоновите момци, начело с войводата си и помощниците му Петър Пармаков, Бачо Киро, Тодор Лефтеров и други, отстоявали с цената на живота си манастира, съкрушавали напора на многочислените пълчища башибозуци и редовната турска войска. Девет дни българското население от Дряново треперело за своя живот, очаквайки не само изхода на битката, но и своята съдба. Съвсем малко останало да се повтори и в Дряново кървавата разпра с Батак и Перущица, да се пролее и тук невинна българска кръв. Тези девет дни от 29 април до 7 май 1876 год. са историята на една Голгота. Но те са и историята на българския дух, проява на неговата невиждана издръжли­вост и величие, на саможертвата, която българите от онова време били готови да дадат за разчупване оковите на робст­вото. Загинали един след друг ръководителите на четата и над 130 души въстаници. Тодор Лефтеров бил съсечен пред самия Фазлъ паша. Бачо Киро успял да се измъкне, но в Бяла черк­ва бил предаден, после осъден и обесен във В. Търново. В съда той се държал с достойнство и даже издекламирал на турски последното си стихотворение, че отишъл в Дряновския манастир да търси правдата на своя народ.

Каква е била съдбата на войводата поп Харитон?

Сведенията за неговата смърт са оскъдни. Тук няма да се спираме на смешното твърдение на някои автори (Д. Балутов, Петър Япов и др.), че поп Харитон бил останал жив след битката в манастира, като успял да се спаси в една бъчва, пусната в реката и уж после живял до дълбока старост в Атонския манастир. Повече историци пишат, че ослепелият войвода бил оставен жив в манастира, при последния опит на четата да се измъкне от обкръжението, и намерил смъртта си след нахлуването на турците в манастира. Но наскоро се запознахме с изнесеното от Трифон Ц. Трифонов, роден в Дряново през 1866 год., после учител и писател. В книгата му „Сбирка от съчинения, проза и поезия“, кн. I, отпечатана в Русе през 1893 год. е поместен един негов автобиографичен разказ, озаглавен: „Из ехтежа на миналото, или Под стария бряст“. (Детински спомени). В тоя документален разказ Трифон Ц. Трифонов описва подробно положението в Дряново през въстанието и отгласа на битката за Дряновския манастир. Тук Трифонов описва и смъртта на войводата.

Преди последния щурм на обкръжените въстаници, за да се измъкнат през нощта от манастира, раненият и ослепял от барута поп Харитон им казал:

- Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!“

Въстаниците се разплакали, простили се с него, завели го до входа на манастира и тръгнали на излаз. Всички напуснали манастира. Останал само войводата с меч в ръка при входа и там загинал. Но загинал като герой в неравна борба с турците, върху грамада от вражески тела, жертви на последния му подвиг, с които заприщил входа на манастира. Тук той се бил като истински демон, като разярен лъв и накрая бил намушен на турските щикове и също прострян в локвата турска кръв.

Героичната съпротива на въстаниците в манастира завършила с разгром на четата. Тук загинали като герои и двамата братя дряновци Нено и Панайот Джевреви. Турците разграбили манастира и си заминали. Надвисналата опасност за „бастисване“ на града от турския башибозук отминала. Това струвало много сиромашка пот и мъка, защото чорбаджиите не бръкнали само в своите кесии, за да събират подкупа за пашата и неговата свита.

Костите на загиналите въстаници останали да се белеят дълго време в манастира и по околните ридове, без някой да смее да ги прибере. Те останали там до тогава, докато дошла международната комисия от представители на няколко държави, за разследване на турските зверства. В комисията, която посетила Дряново и Дряновския манастир, влизали Евгени Скайлер, американски консул в Цариград, княз Церетелев – втори секретар на руското консулство, Макгахан – кореспондент на американски вестници, и други. Придружавали ги като водачи българите Тодор Димитров и Стою Стоянов, дряновец, завършил Роберт колеж в Цариград. Несъмнено, посещението на тази комисия тук както и на други места, видяното от нея в манастира и другаде, ужасите, за които чула от устата на българското население, са изиграли голяма роля за решителната намеса на Русия и други държави за спиране на турските зверства.

източник: дряново-да-бъде.com, връзка към цялата статия - линк