Теофан Райнов

Първият български двоен агент е Теофан Райнов

otbrana.com, 18.10.2013 г. , връзка към цялата статия - линк

 
Теофан Райнов
Като главен турски шпионин под прикритие той има за задача да разузнава настроенията всред българската революционна емиграция. Узнавайки  сведения за намеренията на турската власт, той  обаче своевременно ги предава на революционните дейци в румънската столица.
Д-р Петър Ненков

Теофан Райнов е роден в Карлово през януари 1837 г Баща му, учителят Райно Попович е родом от Жеравна, но намира в Карлово благодатно поле за изява. Майка му Анастасия Гешова е от големия карловски търговски род Гешови. През 1869 г. Райнов е връстник и съученик на Васил Левски.  Първоначално учи във взаимното училище и в гръкоеленическата школа при баща си. През 1851г. постъпва в училище „Св. Св.  Кирил и Методий”в Пловдив, което завършва през 1855 г. и заминава за Цариград, където започва работа  в търговската кантора „Братя Гешови”. През 1858 г. умира баща му и Теофан Райнов заминава за Виена при вуйчо си  Христо Д. Гешов. Тук се записва да учи във висшето търговско училище. Успоредно с това работи, като счетоводител  в търговската кантората. През 1860 г. умира вуйчо му и Теофан Райнов наследява крупната търговска фирма. През 1862 г. се среща с Раковски и се посвещава на революционното дело. През 1863 г. Райнов се жени за Елисавета Манова  от Казанлък. Две години по-късно при раждането на единствения ми син, тя почива . Не след дълго умира и детето.

Теофан Райнов се включва активно, като водач на българската емигрантска колония във Виена в  Плана на Раковски за освобождението на България. През 1862 г. той отпуска 1500 минца за закупуването на оръжие  и за окомплектоването на Първата българска легия в Белград. Въпреки проявения героизъм от легистите в избухналите боеве между турци и сърби,  на 7 септември 1862  по заповед на военния министър на Сърбия и в изпълнение на решенията на конференцията на  Великите сили Българската легия е разтурена.

През 1862г. Теофан Райнов е изпратен от Раковски в Италия, за да изучи тактиката на италианското национално-освободително движение. През същата година  Джузепе Гарибалди предприема  поход от остров  Малта  срещу Неаполитанското кралство . Всред волонтирите е Теофан Райнов. Той се проявява, като герой в боевете и получава званието капитан. След края на похода се завръща във Виена. През септември 1864 г. търговската кантора „Гешов-Райнов” обявила фалит.  Райнов е задържан от виенската полиция с мотива, че умишлено е  предизвикал фалита  и е даден  на съд. Въпреки блестящата му защитна реч, той е осъден и близо година лежи в затвора.  Научавайки  за  съдбата на сина си, във Виена пристига майка му и поисква аудиенция от  императора. Впечатлен от разговора си с нея Франц Йосиф  нарежда освобождаването на Теофан Райнов. Той се завръща в България  и  се установява в Пловдив.  През 1867  се отправя за Цариград където се включва в борбата за независима българска църква.

През 60  и 70-те години на  ХІХ век  българската революционна емиграция във Влашко организира няколко чети, които преминават Дунава и водят тежки боеве с турските потери. Това кара европейската прогресивна общественост да заговори за поробените българи с чувство на състрадание.   Разтревожен от тези факти през 1863 г. султан Абдул Азис разпорежда  на великия везир Али паша да се организира ефективна шпионска мрежа сред българската емиграция, която да информира турската полиция за всичко ставащо в нея. За целта Али паша  назначил адвокат Манол Иванов за шеф на разузнаването сред българите и му наредил да намери още доверени  хора за каузата . През есента на  1868 г. Манол Иванов предложил на  Теофан Райнов и д-р Миркович, живущи в Цариград, да станат турски шпиони. На срещата тримата се договорили,  вместо да предават българските емигранти  на турската полиция, да им помогнат да избегнат турското правосъдие!

Така се родила първата в България организация за шпионаж и контрашпионаж. Започнало драматичното надиграване с турското разузнаване. Теофан Райнов заминава за Румъния с агентурното си име  Иван. Като главен турски шпионин под прикритие той има за задача да разузнава настроенията всред българската революционна емиграция. Узнавайки  сведения за намеренията на турската власт, той  обаче своевременно ги предава на революционните дейци в румънската столица. Поддържа връзки с Раковски, Каравелов, Левски и Иван Касабов. Крупни суми, които му са дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той ги дарява за закупуване на печатница и издаване на вестниците “Дунавска зора, “Ле Етеоалд Ориент”, “Народност” и „Свободна България”. Освен това отпуска крупна сума за революционната обиколка на Левски в България. Същевременно с това изпраща в Цариград  рапорти до шефа на турското разузнаване, пълни с неверни факти за българската революционна емиграция в Румъния.  На 25 март 1869 г. Райнов участва в учредителната сбирка на БРЦК, на която се обсъжда положението у нас и се приемат план за революционни действия за освобождението на българския народ . На това събрание се взема решение да се изпрати  делегация от двама души,  за да се среше с видни революционери, живеещи в Западна Европа и да  потърси от тях съвет, по какъв начин да се извърши освобождението на българите. В изпълнение  на това решение през юни 1869г. Теофан Райнов заедно с Райчо Попгръблев заминават за Западна Европа. Те се срещат в Женева  с руските революционери Александър Херцен, Михаил Бакунин, Сергей Нечаев и Николай Жуковски.  Говорят с тях за революцията и бъдещата форма на държавното управление и обществена уредба на свободна България. От  Бакунин те получават  препоръчителни писма за Джезепе Мацини, за да ги приеме. Заминават за Лондон, където се срещат с  идеолога на “Млада Италия”, за да обсъдят въпроса за освобождението на поробения български народ. Мацини им връчил писмо от Гарибалди, в което той изразява готовност да се яви със своите волонтирски дружини в Балкана, щом българският народ се вдигне на бунт. Шефът на турското разузнаване узнал , че Теофан  Райнов е пребивавал в Женева и Лондон. И решава да изпрати във Влашко гърка Николаиди, за да го разконспирира и ликвидира. Теофан Райнов узнава за това и чрез Добри Войников нарежда на група хъшове да проследят гърка и да го ограбят и набият. Разкритият  Николаиди решил да не се оплаква в полицията и да се завърне в Цариград.  Съобразителният Райнов светкавично написал гневен рапорт до своя шеф в шпионската организация Манол Иванов и го помолил повече да не изпращат такива неопитни хора като Николаиди, които с безумното си държание ще компрометират шпионската му дейност сред българската емиграция във Влашко. Разбира се, този доклад бил предназначен за очите на ръководителя на турското разузнаване - Шнайдер. Затова и Манол Иванов мигновено препратил рапорта на Шнайдер в Цариград .

След предателство бил арестуван доктор Миркович, който е хвърлен в затвора и подложен на жестоки изтезания. Узнавайки за това Теофан Райнов заминал за Цюрих. Като разбрал за двойната игра на българските си шпиони, великият везир Али паша веднага разтурил шпионската организация. След смъртта му през  1872 г.  Райнов  заминава за Цариград.   През есента на 1872г. Теофан Райнов, чрез протекцията на няколко цариградски големци е назначен за главен управител на  Барон Хиршовата железница в Пловдив. На този пост той остава да 1877г. Използвайки служебното си положение той назначава на работа редица верни на революционното дело, лица, които укриват по гарите издирваните от турската полиция, апостоли от Старозагорското и Априлското въстания - Захари Стоянов, Георги Икономов, Панайот Волов и др. През пролетта на 1877 г. Теофан Райнов е заподозрян от турските власти за извършване на конспиративна дейност. Разбрал за готвения му  арест  той заминава за Триест. От там се озовава в Букурещ.  Взема участие в Руско-турската  война 1877-1978 г., като военен чиновник в канцеларията на руския императорски комисар, княз Черкаски.   

След Освобождението е назначен за окръжен управител на Карлово.  През 1879 г. е издигнат за префект на  Пловдив. В следващите години последователно е назначаван на редица високи длъжности . От октомври  1882 г. до януари 1883 г е  помощник кмет на София. След това е  околийски управител на   Омуртаг, окръжен управител на Хасково, Бургас, Силистра, Видин, Свищов, Разград, Трън, Севлиево, Пазарджик и Кюстендил. За приноса му за изграждане на българската държавност през 1890 г. е награден с орден „Св.Александър”- 5-та степен с грамота .

След своето пенсиониране, през 1889 г. се завръща в Карлово. Включва се активно в обществения живот. Първият български двоен агент умира на 18 септември 1910 г. на 73 годишна възраст.
------------------------------

Теофан Райнов (януари 1837–18 септември 1910) - може би най-добрия български разузнавач за всички времена.

Роден в Карлово, син на видния възрожденски учител Райно Попович и съученик и приятел на Левски.

Теофан Райнов
Получава завидно високо образование — учи при баща си, при Найден Геров в Пловдив, в Цариград и висше търговско училище във Виена. В столицата на Австрия наследява и доразвива крупната търговска фирма на вуйчо си Христо Гешов, но той не се задоволява да бъде богат търговец. Непримиримо свободолюбив, в 1862 г. воюва под знамето на Гарибалди за освобождението на Неаполитанското кралство и остров Малта. Същата година се свързва с Раковски и от тогава участвува непрекъснато в революционните борби. В 1867 или 1868 г. постъпва на работа в турското разузнаване и изпратен от него в Букурещ, играе „двойна игра“ — уж шпионира Българския централен революционен комитет, а на практика съобщава на БРЦК всичко, до което се е добрало турското разузнаване (поддържал е връзки с Раковски, Каравелов, Левски и Ив. Касабов). Стига дотам, че крупни суми, дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той предава на БРЦК за организиране революционните маси, за издаване революционни вестници („Дунавска зора“ на Д. Войников) и за закупуване на оръжие (този факт, както читателят вече знае, е използуван в книгата). Като пратеник на БРЦК пътува в Европа и установява връзки с някои от най-видните революционери на епохата — Херцен, Бакунин, Мацини, Нечаев, Кошут. Провален, той е принуден да търси спасение в Швейцария, но после се връща отново в Цариград и продължава „двойната игра“.
Такъв е първообразът на човека, прототип на героя от книгата „Човекът без сянка“.

По-горе се каза, че „авторът го е преместил да действува в друго време и друга обстановка“. Това също трябва да се приеме условно. В същност Теофан Райнов наистина си е издействувал длъжността началник на железницата в Пловдив; от едно писмо на Левски до Каравелов от 30. Х. 1872 личи, че това е станало със съгласие или даже по съвет на Левски. Никола Славчев, най-добрият и като че ли засега единствен обстоен биограф на Т. Райнов, установява („Теофан Райнов като революционер и възрожденец“, София 1940), че е заемал тази длъжност до 1877 година — следователно е бил в Пловдив по време на Априлското въстание (а Елена Георгиева го нарича „Активен участник в Априлското въстание“) и преди и след него е използвал положението си, за да укрива революционни дейци — не е случайно, че Баронхиршовата железница е давала убежище на хора като Захари Стоянов, Икономов, Волов и др.

Няколко думи за по-нататъшната съдба на Теофан Райнов:
Заподозрян от турците, през 1877 г. той избягва през Триест в Букурещ и участвува в Освободителната война в службата на генерал княз Черкаски. След Освобождението заема различни административни длъжности, главно в родния си град и Пловдив. (Освен споменатата книга на Н. Славчев, за Теофан Райнов виж още статиите: Ангел Танев — „Теофан Райнов — революционер и възрожденец“, в. „Отечествен глас“, бр. 6971/14. ІV. 1967; Иван Шабанов — „Един живот — борба, един идеал — свобода“, в. „Раб. дело“, бр. 140/20. V. 1970; Елена Георгиева — „Един живот за Отечеството (личен приятел на Левски; под маската на шпионин; активен участник в Априлското въстание)“, в. „Карловска трибуна“, бр. 38/18. ІХ. 1970.)
 
Теофан Райнов е една от светлите личности на българските борби за национално освобождение, името на когото заслужава да се съхрани в признателната памет на българина!
 
...В един определен момент през ХІХ век българите твърде шумно, дори скандално поставиха пред Европа и света исканията за свои права. Полузабравеният народ настоятелно изискваше да бъде забелязан от световната дипломация и политиката.

Наистина цяла поредица от събития сочеха настоятелно, че всред българите нещо се готви. През 1867г. в пределите на отоманската империя нахлуха четите предвождани от Панайот Хитов и Филип Тотю, последва сензационното убийство на Никола Войводов и Цветко Павлович в парахода “Германия”. На следващата година в България нахлу четата на Хаджи Димитър. Упорито се говореше за някакъв дякон, който обикалял българските земи и подготвял размирици, бунт и революция.

Обезпокоеният султан Абдул Азис разпореди на великия везир Али паша да се организира ефективна шпионска мрежа сред българите, която да информира за всичко ставащо. Светкавично бяха отпуснати 40 000 турски лири, а за шеф на шпионажа срещу българите бе назначен Шнайдер ефенди, цариградски евреин от австрийски произход. Негов помощник стана друг евреин, Жйоли, той пък от полски произход. Шнайдер събра около себе си полски емигранти и арменци, които трябваше да проникнат сред българите и да докладват за настроенията и идеите, властвуващи сред тях. Целта бе не само да се установи какво мислят българите в империята, но и да се проникне сред емиграцията ни в Румъния и Сърбия и да я държат под око. Скоро станало пределно ясно, че проникването сред българи могат да постигнат само техни сънародници. Шпионите трябва да са българи, решили в Истамбул. Тогава великият везир Али паша покани един българин – адвокатът Манол Иванов и го назначи за шеф на разузнаването сред българите.

Манол Иванов без колебание оглави шпионската централа срещу своите сънародници и като начало поискал от великия везир 3000 турски лири, които да му бъдат предадени. Но както повелява този древен занаят да не му си изисква отчет за какво ги е похарчил. Великият везир разбиращо кимнал в знак на съгласие, така се организира мрежа, машалла, погладил си брадата. Е, има и риск, но пък нали всеки шпионин се наблюдава от друг шпионин…И се разпоредил да се предадат парите.

Така Манол Иванов се сдобил с цяло едно богатство и сега не му оставало нищо друго освен да действува, което и направил.

Поканил двама свои приятели – учителят Теофан Райнов и лекарят Миркович и заедно обсъдили ситуацията. Всъщност Иванов взел своето решение още преди срещата с приятелите си и сега го формулирал пред тях под формата на въпрос:”Не е ли по-добре вместо да предаваме българските младежи да им помогнем?”. Това наистина звучало типично по български и патриотично. Двамата – Райнов и д-р Миркович, прегърнали идеята на на Манол Иванов, оставало само да я реализират.
Така се родила първата в България организация за шпионаж се превърнала в мрежа за контрашпионаж. Замисълът бил двойна игра с османската полиция, а залогът, поставен на масата – животът на играчите.

Започнало драматичното надиграване .
В него Теофан Райнов трябвало да отговаря за доставянето на информация от Румъния, а другите двама негови партньори - за българските земи. Манол Иванов броил на двамата си сътрудници възнагражденията – на Т. Райнов 600, а на д-р Миркович –800 турски лири. Част от парите трябвало да получат истинските борци срещу империята и Манол Иванов предал на Теофан Райнов още сто лири. Те били предназначени за Добри Войников, за да подпомогнат издаването на вестник “Дунавска зора”. Следващата помощ била предназначена за редакторите на вестник “Народност”, Иван Богоров и Иван Касабов, които трябвало да купят печатница, да започнат издаването на вестник “Свободна България” и брошури срещу османската власт. Парите получил Касабов.

Това наистина бил изумителен със своята дързост план – да се финансира с османски средства борбата срещу империята!
През 1869 г. вече виждаме Теофан Райнов в Румъния, неговото агентурно име било Иван. Доктор Миркович се установил като градски лекар в Лом-паланка, шпионския му псевдоним бил Мирчо. Великият везир Али паша се погрижил за своите шпиони и изпратил писмо до видинския управител в което препоръчал Мирчо като предан на империята човек и разпоредил да му се оказва всяческа помощ. Подобно писмо получил и турския консул в Букурещ, той пък да подпомага усилията на Теофан Райнов.

Теофан Райнов предал сумите по предназначение и изпратил първия си рапорт – донесение в Цариград. Скоро след това отпътувал за Женева, стоял една седмица при Михаил Бакунин от когото получил препоръчителни писма за Мацини и Гарибалди. След броени дни го виждаме в Лондон да разговаря с двама италианци, които го посъветвали да не се обръща към Лайош Кошут, който преживявал като турски пенсионер рахата си, защото най-вероятно ще разкрие пред османските власти за революционните български замисли.
Един от хората, на които Теофан Райнов предаде пари за закупуване на печатници и издаване на вестници бе Иван Касабов. Но когато след месец и половина Т. Райнов се завърна от Женева и Лондон такъв човек вече нямаше. Иван Касабов се бе преобразил в Йон Касабиян, а турските лири му бяха послужили за да си уреди животеца си благатко.  Така българските контраразузнавачи претърпяха вътрешен провал – и то сред своите, забележете!

Всяка уважаваща себе си шпионска централа се опитва да следи работата на своите агенти, това е аксиома.

Шнайдер узнал по своите канали, че агентът с псевдоним Иван, тоест Т. Райнов е пребивавал в Женева и Лондон. И реши да се провери дейността на тримата български агенти. Проверката трябваше да се извърши от три различни лица. И разпореди агент Иван /Т.Райнов/ за бъде инспектиран от гръка Николаиди, агентът Мирчо /д-р Миркович/ от Леонис ефенди, а шефът им Манол Иванов - от Жйоли.

Теофан Райнов узнал, че Николаиди е изпратен от Шнайдер и решил да действува. Чрез Добри Войников на група хъшове било наредено да проследят Николаиди, да го ограбят и пребият. Какво оставало на Николаиди освен панически да избяга от Румъния? Райнов светкавично написал гневен рапорт до своя шеф Манол Иванов и го помолил повече да не изпращат хора като Николаиди , които с безумното си държание ще компрометират шпионската дейност сред емиграцията във Влашко. Разбира се, този доклад бил предназначен за очите на Шнайдер. Манол Иванов мигновено препратил рапорта-жалба на Шнайдер и той бил получен преди Николаиди да успее да формулира своето схващане по въпроса. Решението, което последвало било - Николаиди в тридневен срок да напусне пределите на Османската империя.
Така Теофан Райнов доказал, че е предан служител на османската шпионска централа.

Леонис ефенди, който пък инспектирал д-р Миркович, изпратил доклад и възторжено констатирал , че българинът е влязъл в дирите на страховито съзаклятие срещу отоманската държава и скоро то ще бъде в ръцете на местната полиция.

Жйоли докладвал за Манол Иванов, пред великия везир Али паша, че той е изключително верен агент на държавата.
Шнайдер все пак останал със съмнения и разпоредил на полския емигрант и професионален турски шпионин д-р Станкеевич за контролира лично делата на Теофан Райнов и Манол Иванов. Но Станкеевич бе разбрал какво може да го сполети след случката с Николаиди. И прехвърлил задължението за контрол на двамата български агенти и шпиони на Георги Живков, бъдещ български министър , а тогава учител в училището на Митхад паша в Русе.

Георги Живков, получил агентурното име Жак и започнал работа. Безспорно тънко и интересно занятие, тъй като трябвало да се следи работата на тайни агенти. Първо агент Жак се срещнал с Райнов в Букурещ и му разкрил своята мисия. Райнов играл ва банк – разкрил пък всичко пред него. Договорили се, че ще работят според указанията на Манол Иванов, тоест външно ще служат на османската империя, но всъщност ще се борят за българската идея. Агент Жан изпратил за Цариград своето донесение, в което потвърждавал информациите на агент Иван /Райнов/.
Следващата парична пратка на Манол Иванов в Румъния чрез агент Иван била за Мирчо войвода и наброявала 500 лири.
Точно в този момент цариградската преса съобщила за смъртта на Манол Иванов. Малко вероятно е тази смърт да е била естествена. Но по правилата на шпионския занаят тя не е и трябвало да бъде шумна или показна. Просто смърт. Така изчезват от света разкритите шпиони.

Парите за Мирчо войвода станаха причина за разкриване на първата българска мрежа за контрашпионаж. Сумата бе изпратена от Цариград в Букурещ, а оттам тя трябваше да замине по истинското си предназначение. Парите пренесе Васил Ганчев, който отиде в Лом-паланка и се яви пред Мирчо – д-р Миркович. Докторът го препрати в манастира “Свети Архангел”, - Берковско. Миркович допусна за придружител на приносителя на парите Брайко, телохранителя на врачанския митрополит Доротей,което бе фатална грешка. Войводата Мирчо получил парите и наредил на Васил Ганчев да напусне манастира. Но Ганчев поискал своя пай за пренасянето – оценил го на сто лири. Войводата броил исканата сума за да се отърве от досадника и му ги проводил чрез телохранителя Брайко. Васил Ганчев обаче премислил и отказал да ги получи като заявил, че е дошъл не пари да печели, а бунт да вдига. Докато траяли тези разговори-преговори ,Брайко разказал всичко на своя началник – врачанския митрополит Доротей. Митрополитът веднага докладвал на пашата във Видин. Пашата действувал светкавично - преоблякъл двадесет души свои стражари в шопски дрехи и под прикритието, че са хайдути ,нахлули в манастира. Васил Ганчев бил заловен, отвлечен и направил пълни самопризнания. Така била разкрита двойната игра на агент Мирчо – доктор Миркович. Внезапния арест и обиск на жилището му снабдили турците с досатътъчно доказателства, че той съдействува за революционното движение на българите. Миркович бил хвърлен в тъмница. Агентите Иван и Жак напуснали веднага Румъния. Иван - Теофан Райнов заминал за Цюрих, а Жак –Георги Живков отседнал във Виена.
Когато групата арестанти с Никола Обретенов през 1876г. пристигна в затвора в Цариград на път за Сен Жан Д Акр, там срещнали Жйоли. Това бе агентът, който трябваше да инспектира шпионската дейност на Манол Иванов и бе докладвал, че служи всеотдайно на негово величество султана.

След Освобождението доктор Миркович се завърна в родния си Сливен и там умря. Отказа се от политиката и прегърна медицината, стана страстен любител на окултното.

Агент Жак – Георги Живков направи блестяща кариера на политическата ни сцена – депутат, регент, министър, един от тези, които Симеон Радев назоваваше “строители на съвременна България”. Той е брат на Вела, съпругата на създателя на партията на тесните социалисти Димитър Благоев.

Така приключи първата в новата ни история операция по организирането на мрежа за контрашпионаж. Това бе един дуел , в който хладнокръвието на българите успя, но мрежата пропадна поради предателството на митрополит Доситей.
                        
Стоян Вълев

източник: bven.blog.b, връзка към цялата статия - линк
------------------------------