поп Минчо Кънчев

поп Минчо Кънчев
(Минчо Кънчев Стоянов)

Забележителен деец на националноосвободителното движение, съратник на Левски, народен будител и автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги "Видрица".

През 1836 година на 6-ти август, в едно малко село на юг от тогавашната Ескизаара, носещо името Арабаджиево, /днешно Коларово /се ражда Минчо Кънчев Стоянов, потомък на Кольо Нейковия род. Род славен, прочут, а хората му все дръзки, своенравни и бунтари.

Бащата на Минчо Кънчев е роден между 1797 и 1799 година и умира през 1900 година като столетник.

Майката на поп Минчо е родена в село Ахиево /днешно Бъдеще / през 1788 или 1789 година. Била известна като певица на народни песни, особено хайдушки. Родила и отгледала 10 деца.

Неизвестният по онова време Минчо Кънчев, жаден за знания - наследил дарбите на рода си. Завършил основното си образование в родното си село, а след това продължава да се образова в известното по това време мъжко училище в Стара Загора, където учител му е Даскал Атанас Иванов, а съученик самият Апостол на свободата – Васил Левски.

Разностранната дейност на поп Минчо започва с най-истинското му призвание – учител. От 1856 до 1862 г. Минчо Кънчев е назначен за учител в родното си село Арабаджиево. Годината 1862 е повратен момент в неговата биография. На 1 юли същата година след завършване на свещенически курсове, Минчо Кънчев е ръкоположен за свещеник в Търново.


Съдбата е белязала живота на поп Минчо Кънчев с безброй превратности, с магическия огън на всички възрожденски люде, които милеели за българщината.
През 1868 година по настояване на Господин Славов, вече поп, Минчо Кънчев е назначен за училищен инспектор на Старозагорската кааза.

През ноември 1872 г. поп Минчо е избран за спомагателен член на създадения в Стара Загора Окръжен революционен комитет.

След появата на “Тракийското съзаклятие” и драматичните последици от неуспешния опит за спасяването на Васил Левски през 1873 година, поп Минчо и още 22-ма “тракийски съзаклятници”, са изпратени на “вечно заточение” в Диарбекир.

След Руско - турската освободителна война 1878 година, по силата на обща амнистия поп Минчо Кънчев е освободен от заточението.

След Освобождението и до края на живота си поп Минчо Кънчев активно участва в политическия живот на родния си край. От 1879 година е постоянен инспектор на учебното дело в Стара Загора. По същото време е избран за член на Старозагорския окръжен съд. Когато почти всички млади мъже са били мобилизирани по време на Сръбско - българската война, поп Минчо временно бива избран за кмет на родното си село Арабаджиево.

Човек от друга епоха, но образован и надарен, поп Минчо се е ползвал не само от майчиния си език, но добре се е ползвал и от познанията си по турски и гръцки език.

Като заточеник в Диарбекир през 1873 г. поп Минчо старателно записва своите спомени. През 1901 г. събира старите си бележки и записки и ги оформя живописно. В резултат на това се появява неговото уникално съчинение “Видрица” - 2072 страници удивителен фактологически материал, по-голямата част, от които написани на ръка. Написването на “Видрица” е венецът на неговия живот – “Книга – Вселена” като самия автор, своеобразна Библия, безценен ръкопис, огромен калейдоскоп за миналото, насочен към бъдещето, наръчник на свободолюбивите, за това на какво е способен един народ за да извоюва свободата си.

Неговите послания към поколенията са удивително искрени, човешки, мъдри, запомнящи се и много български.

Изтичници:  soupmk.com, връзка към цялата статия - линк
                    starozagorskinovini.com, връзка към цялата статия - линк
------------------------------

Повече информация за книгата "Видрица" можете да откриете в секция Книги, Видрица.
връзка към страницата - линк
------------------------------


паметник поп Минчо Кънчев
паметник в СОУ "поп Минчо Кънчев" гр. Стара Загора
източник на изображението - soupmk.com


Село Коларово - паметника на поп Минчо Кънчев
Паметник на поп Минчо Кънчев в родното му село Коларово
източник на изображението  - panoramio.com, връзка към оригиналното изображение - линк
------------------------------


Показват личното оръжие на поп Минчо Кънчев

На 21 октомври от 17:30 ч на IV експозиционно ниво в Регионален исторически музей - Стара Загора, ще бъде открита веществено-документална изложба по повод 110-годишнината от смъртта на поп Минчо Кънчев - забележителен деец на националноосвободителното движение, съратник на Левски, народен будител и автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги "Видрица".

Ще бъдат показани интересни предмети от музейната сбирка "Поп Минчо Кънчев", с. Коларово - знамето на революционния комитет, личното му оръжие - хладно и огнестрелно, негови богослужебни книги и акварелна рисунка.

Акцент в изложбата ще бъдат оригиналните документи (диарбекирските спомени, писма и паметни бележки, писани от поп Минчо), съхранявани във фонда на Държавен архив - Стара Загора.

Източник: starozagorskinovini.com, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


Вдигат паметник на поп Минчо Кънчев

Авторът на възрожденската животопис „Видрица” с мономент в Стара Загора 

сряда, 16 януари 2013 Автор: Матей Бонев

Паметник на поп Минчо ще бъде издигнат в Града липите по инициатива на местната организация на партия "Нова зора”. Монументът трябва да бъде до октомври догодина, когато се навършват от 110-годищнината от смъртта на големия възрожденски просветител, обявиха в сряда инициаторите. Старозагорският поет Таньо Клисуров е председател на инициативния комитет, който трябва да съгласува идеята с общинските власти и да стартира дарителската кампания.

Поп Минчо Кънчев е автор на възрожденската животопис „Видрица”, която много историци и изследователи нареждат „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. В родното село на поп Минчо има скромен бюст-паметник, който е единствения  благодарствен жест на потомците към големия възрожденски будител.
Източник: kmeta.bg, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


Поп Минчо оставил 1800 потомци

Родословното дърво на семейство Нейкови от някогашното с. Арабаджиево (сега Коларово) включва общо 1811 имена.

Уникалният документ с размери 2,40 на 1,40 метра ще бъде показан на изложбата “Моето родословие – кои са дедите ни?”, която отваря врати в края на месеца в Националния исторически музей.
Автор на фамилното изследване е Жельо Тенев. “Знам си корените до девето коляно”, хвали се с усмивка 69-годишният краевед от старозагорското с. Коларово. А сред предците му е и авторът на “Видрица” поп Минчо Кънчев.

източник:nobilitybg.blog.com, връзка към цялата статия - линк