Полковник Борис Дрангов

Полковник Борис Дрангов
Полковник Борис Дрангов е един от най-обичаните и уважавани офицери, участвали във войните за национално обединение. Този горд македонски българин буквално посвещава целия си живот на отечеството. За полковник Дрангов с пълна сила може да се каже, че е оставил наистина незабравима следа в народната памет. Неговите героизъм, мъжество и родолюбие могат да бъдат пример за всеки българин, но освен всичко друго той е останал в съзнанието на подчинените си не като техен командир, а по-скоро като втори баща и истински приятел. Народът и до днес помни фрази като "Има Дрангов, има хляб.", които съвсем не са лишени от смисъл - веднъж Дрангов излял тенджерата във врата на готвача заради немарливостта, с която подготвял войнишката гозба.

Борис Стоянов Дрангов се ражда на 3 март (15 март нов стил) 1872 година в будния български град Скопие. Баща му Стоян е богат търговец на дървен материал (съдружник е с бащата на друг виден българин - Гоце Делчев). На петте си деца старият Стоян не завещава голямо богатство (голяма част от имуществото си дарява на Скопски черкви), а им повтаря че трудолюбието е най-ценното, което човек може да притежава.

Учението си започва в местното педагогическо училище, което завършва с отличен успех. От малък мечтата на Борис е да стане военен и за негово щастие през 1891 е приет във Военното училище в София. Още там бъдещият офицер показва буйната си и търсеща справедливост натура. След спор със по-висш офицер Дрангов е разжалван и освободен от училището. Пет месеца по-късно наказанието бива отменено и младият родолюбец продължава образованието си. Това ще е едва първият от поредица скандали на Дрангов с по-висшестоящи. Той разбира войнската чест и достойнство по по-различен начин от останалите офицери. За него редовият войник не е просто пешка и лишено от собствена воля пушечно месо, което е направлявано от командира си, а мислеща натура със собствено самочувствие, достойнство и ярко изразено чувство за дълг към отечеството. Желязната дисциплина според Дрангов не трябва да се превръща в тормоз над обикновения войник, а напротив - правилата трябва да важат за всички и командирът да дава пример чрез своето поведение на подчинените си. Именно така ще се държи Дрангов със своите войници през цялата си кариера и често ще рискува много, за да защити живота и достойнството им пред по-висшестоящи.

След като завършва Военното училище Борис Дрангов води различни военни части в Пловдив и Лом и се издига в офицерската йерархия. По време на службата му в Лом (започнала през януари 1893) се запознава и със съпругата си - Райна Денкова Попова. Тя е дъщеря на видния бунтовник Денко Николов Попов, участвал в освободителното движение, Илинденско-Преображенското въстание и Балканската война като опълченец. Денко, виждайки дълбокия патриотизъм на Борис, дава благословията си за бъдещия брак.

Родолюбието си Дрангов има възможност да докаже на дела през 1903. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание той напуска военната си служба и се включва в борбата за Освобождение на Македония. Той събира чета от около 120 души и воюва успешно с аскера в планината Плвица, Кратовско.

Дрангов като четник през 1903
Дрангов като четник през 1903

На 17 август изпраща писмо до съпругата си, в което обяснява своите мотиви:

"Мойта невеста,
Ти отлично знаеш как стоят работите в нашата родна земя. Там юнашка кръв се обилно лей. Никога по усилно време за майка Македония не е било. Аз отлично чувствам това и като нейн мил син, не мога да не се притека на мъченическия й зов.
Аз заминавам, мойта драга невеста!
В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая,
поставям Отечеството по-високо от семейството,
неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага.
Не тъжи за мен. Предопределеното от горе с тъги не можеш измени. След Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят. Бъди разумна, живей економично, тури си за цел в живота- да отгледаш децата- и ти ще намериш в това щастието си.
Целувам теб и децата най-горещо.
Борис"


Това писмо странно наподобява написаното от Ботев до неговата съпругата Венета Рашева. Две различни епохи с еднакво чисти и високи идеали!

След погрома на въстанието Дрангов не се отчайва, а решава да се учи на висше военно изкуство и да дочака момента, в който ще се върне в поробена Македония. От 1904 до 1907 следва в в Николаевската генералщабна академия в Петербург, която завършва с отличие. Видните руски пълководци Драгомиров и Суворов са идоли за младия офицер. През 1907 се завръща в родината и е назначен за командир на различни полкове. През 1910 е произведен в чин майор и е назначен за преподавател във Военното училище в София. Школници на Дрангов са Чудомир, Крум Кюлявков, Стойчо Мушанов, Андро Лулчев, Йордан Бадев и други видни представители на българското обществто. По това време започва да се занимава и с военна публицистика.

С избухването на Балканската война е назначен за е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Участва в едни от най-славните сражение през войната - при Гечкинли (22 октомври 1912), Чаталджа (17 ноември 1912), Одрин (13 март 1913), Селиолу, Ескипол и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с Орден „За храброст“ IV степен. При едно тържество по случай победите от Балканската война самозабравилите се генерали приписвали успехите на себе си и на цар Фердинанд, а Дрангов станал и заявил:
"Не нам, господа офицери, не Вам, Ваше Величество, а на обикновения български войник се дължат чутовните победи."

През Междусъюзническата война воюва срещу сърбите. През 1914 заради критика към висшето военно командване в печата е даден под военен съд. Дрангов е оправдан на два пъти (и при преразглеждането на делото), но конфликтът оставя петно върху кариерата му и от този момент винаги бива пренебрегнат при повишенията. На 19 февруари 1915 получава последното си повишение приживе - произведен е в подполковник. През септември 1915 е назначен за началник на 5-и македонски полк.

Семейството на Дрангов непрестанно се мести от град на град според назначенията на офицера. Естествено четирите деца са страдали от това, но баща им ги възпитавал изключително строго. Държал да спят на дъски с обикновени одеала.
"Не може бъдещите войници на България да спят в пухени завивки."
- казвал. Веднъж дванадесетгодишния му син Кирил накарал ординареца на баща си да му лъсне обувките. Когато Борис разбрал за това, изпратил ординареца с писмо до Военното училище (пътят до там бил доста кален). След като ординарецът се върнал, Дрангов накарал сина си да лъсне ботушите на войника,като казал на сина си:
 "Правя това, за да разбереш, че трябва да се трудиш и че не бива да унижаваш с нищо обикновения войник."

Възпитателните методи на офицера явно са имали ефект, защото синът му Кирил не просто се превръща в родолюбив българин, но и един от известните дейци на ВМРО. Самият Борис Дрангов също е поддържал връзки с организацията, но след братоубийствените борби в движението, той се отдалечава от него. Въпреки това до края на живота си остава приятел с един от водачите на ВМРО - генерал Протегеров.

    През Първата Световна война Борис Дрангов успява най-ярко да докаже своя талант на педагог,публицист,писател и войн! Той воюва на Добруджанския фронт и в родната Македония. Успява за кратко време да превърне своя полк, съставен от необучени македонски българи, в ефективна бойна единица, която печели не едно сражение. През май 1916 мобилизираните в армията нарастват изключително бързо, а офицерският състав търпи загуби, поради което Дрангов е назначен за началник на Скопската школа за запасни офицери. Випускниците там са предимно български учители в Македония и веднага след обучението си заминават на фронта. Кабинетът си нарочно оставя без пердета, за да може школниците да наблюдават работата на командира си. Мебелировката е съставена от маса, стол, войнишки креват и библиотека. Школниците през целия си живот помнят примера на Дрангов и разказват с умиление за обучението си. През 1916 Дрангов издава в Скопската общинска печатница една легендарна книга:
“Съвети за строеви офицери” , по-известна като "Помни войната".Младите офицери научават в продължение на години от тази книга не само полезни съвети за водене на военни действия, но и уроци по родолюбие и чест.

През цялата си военна служба Дрангов мотивира войниците си с личен пример. Когато се форсира река, той пръв нагазва във водата. Изминава походите пеша редом до войниците, а коня си предоставя на ранените. Обикаля окопите, насърчавайки подчинените си.

    “Всеки началник да бъде глава, пример във всичко, сиреч пръв да направи това, що изисква от подчинените си. Началникът трябва да бъде образец и пример на твърда дисциплина и ред, що дават непоколебима сила и създават безсмъртни дела.”

Тези му убеждения го довеждат и до смъртта му при завоя на Черна на 26 май 1917. Дрангов и в това сражение е държал да бъде близо до войниците, вместо да се укрива в окоп. След артилерийски обстрел той е тежко ранен и умира. Погребан е с почести в черквата „Свети Димитър“ в родния си град Скопие. По-късно сърбите преместват костите му в градското гробище. Посмъртно е произведен в чин полковник. Неговите съвипускници и школници по това време вече получават генералски звания, но поради честите си конфликти с ръководството на армията, както вече споменах, Дрангов е пренебрегван при повишението. Въпреки това, както прочетох наскоро в един интернет форум, връстниците на Дрангов може да са станали генерали, но единствено той се превръща в легенда.

Макар и загинал едва на 45 години Дрангов оставя огромно наследство. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката. Както споменахме вече той е и отличен педагог и публицист. Освен всичко друго неговите цитати винаги ще бъдат настолни слова за българските офицери:

"Човек е роб на свойта воля, но господар на свойто дело."

"България има насъщна нужда от сърцати юнаци и честолюбиви войници, които не от смърт, а от позор се боят."

"Работи спокойно, отчетливо, разумно и толкова по-спокойно, колкото опасността е по-близо".

"Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!"


"Няма умирачка по-достойна за човека, от юначната смърт на бойното поле. Няма заслуга, по-висока от тая — да сложиш живота си за благото на родната земя."

"За да победим врага, трябва не да разрушим веществената му сила, а да убием духа му."

"Нападай неприятеля всякъде, където го срещнеш; щастието се усмихва само на смелите."

"В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре за България."

Полковник Дрангов полага своя живот на олтара на отечеството и завещава на идните поколения своя чист и фанатичен патриотизъм, мъдростта си, войнската си чест и преклонението пред обикновения български войник.
На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Македония и местни македонски българи.За това доколко народът е оценил големият офицер свидетелстват многобройните места, кръстени на Дрангов. Котата, на която пада убит се преименува в в „Подполковник Дрангов“. В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика. През 2007 в Пловдив (в градинката до хотел "Санкт Петербург") в негова чест бе издигнат паметник, на който е изписан една от вечните фрази на Дрангов : "Две смърти няма, а без една не може!" .

паметник Полковник Борис Дрангов
    паметник na Полковник Борис Дрангов

източник:narodnapamet.com, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


Да си спомним за полковник Борис Дрангов. Бъди възторжен идеалист, влюбен в България до фанатизъм

На 26 май се навършват 93 години от героичната смърт на командира на 9-ти пехотен Пловдивски полк полковник Борис Дрангов, близо до кота 1050 в Завоя на река Черна.
Три села в границите на днешна България носят името на полковник Борис Дрангов Дрангово, Петричко, Дрангово, Кърджалийско и Дрангово, Пловдивско.
Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също носят името Полковник Борис Дрангов.
Прекръствани са неведнъж, с оглед на политическите събития, моментната конюнктура и прищевките на поредния строител на съвременна България. Така софийската улица Полковник Дрангов на три пъти става Броненосеца Потьомкин и на три пъти се връща паметта на легендарния български офицер. Поне до следващият опит.
Дрангови са скалите на Беласица, където войнишки нож е изписал през пролетта на 1916 г. Аз служих при Дрангов!
С Дрангов е свързано най-страшното войнишко признание Има Дрангов има хляб!

Дрангови са 432 градски комитета, създадени в България между двете световни войни. Унижената, но непобедена България е имала нужда от образи, от герои, които да обединяват, а не да разделят. Защото войници и школници на Дрангов са министри, общественици, журналисти, генерали, лекари и писатели. Сред Дранговите възпитаници ще намерим имената на Чудомир, Андро Лулчев, Стойчо Мушанов, на археолога Владимир Сис, на литературния критик Йордан Бадев, убит без съд и присъда след 9 септември 1944 г., както и на левия журналист и комунистически деятел Крум Кюлявков, тук са Тодор Кожухаров, известен като Щабскапитан Копейкин, Ангел Букурещлиев, Теодосий Даскалов, Христо Минков, Иван Стойчев, Дионисий Поппанев ...

Сред Дранговите приятели, близки колеги и съмишленици ще открием Йордан Йовков, Андрей Протич, Елин Пелин, генерал Никола Жеков, генерал Александър Протогеров, генерал Климент Бояджиев, Христо Силянов ...
Елитът на България между двете световни войни.

...Малко известно е, че в един и същи взвод във Военното училище в София през 1892 г. учат Дрангов, Гоце Делчев и Тефиков, помак от Родопите. На изпитите по стрелба, където Дрангов е носител на отличие, двамата с Гоце Делчев стрелят в мишената на Тефиков, за да не получи слаба оценка и да не бъде откомандирован от училището. По-късно Тефиков става юзбашия на полицията в Драма и води операцията по обкръжаването на четите в село Баница на 4 май 1903 г. В сражението загива Гоце Делчев Ахил, апостола на свободата на българите от Македония и Одринско. Разказва го съвипускникът на Дрангов и Делчев, офицерът Стаматов.

...Почти стогодишният през 1992 г. участник в Първата световна война Гарабед Печиян, сега покойник, разказваше, че запомнил Дрангов с грижата за войниците. Нощем обикалял спалните помещения и завивал войниците, сам пробвал от храната им, а когато закъсали за пари им услужвал, защото служили в неговото Скопие.

....Офицерите и войниците от 9-ти пехотен Пловдивски полк разказват, че в края на май 1917 г., когато всички били покрусени от гибелта на командира си, а клепалата на селските църквички отмервали часовете на печал и болка, върху телените мрежи на загражденията открили съболезнователни писма от френските офицери.

... Андро Лулчев разказва, че в началото на март 1917 г., когато завършва обучението на школниците от Скопската школа за запасни офицери, за около 20 протежета на щабни офицери, се обадили от Щаба на действащата армия и вместо на фронта им отредили служба в софийските канцеларии. Началникът на школата подполковник Борис Дрангов строил школниците и отделил тези, които нямало да воюват. Разговарял само с останалите, на които пожелал успешна и вярна служба. Протежираните до един отишли и поискали назначения в бойните полкове. Така повече от 700 запасни подпоручици заминали по фронтовете, разпрострели си от делтата на Дунав до планините на Албания.

... Разказват за просълзените му очи, с които защитава командира на 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия полковник Никола Желявски в спор с генерал с Стефан Тошев.

Легендите и разказите за Дрангов живеят почти век след смъртта му.

Като думите на песента за 5-ти пехотен Македонски полк.

Гордей се майко, Българийо,

Със своите синове герои

И Ниш и Пирот преминахме,

Пред нас е Солун. Трепери.

Със нас е подполковник Дрангов,

Прочут и наший вожд, вожд

И той с револвер във ръката,

Командваше : Напред! На нож!


Днес песента за 5-ти Македонски полк има и македонски вариант, като много други неща в българската история. По кръчмите от Кавадарци и Градско до Прилеп и Битоля , по местата където някога воюваше полковник Дрангов, се пее Гордей се, майко Македонийо... Това не трябва да ни притеснява. Защото за полковник Борис Дрангов Македония и България винаги са били едно и също.

Песента за 5-ти пехотен Македонски полк, от 11-та пехотна Македонска дивизия, датира от бурните есенни дни на 1915 г. След началото на войната и сраженията при Страцин и Куманово, 11-та пехотна Македонска дивизия, съставена от 34 475 войници, подофицери и офицери, родени в Македония и Одринско, води тежки боеве край Велес за форсирането на река Вардар.

Командир на дивизията е генерал Кръстьо Златарев роден в Охрид

Командир на Първа пехотна бригада и началник-щаб е полковник, по-късно генерал Александър Протогеров роден в Охрид.

Командир на 5-ти пехотен Македонски полк е майор Борис Дрангов, роден в Скопие.

За времето прекарано от Дрангов в състава на 11-та пехотна Македонска дивизия полковник Протогеров ще напише  Мечтая за времето, когато ще служа под командването на Дрангов!.

Дрангов е педагог, командир, възпитател, войсководец, войвода в Македония в смутните дни на Илинден 1903 г. Книгата му Помни войната е смятана за български военен катехизис.

Бъдещият министър на войната генерал Никола Жеков ще напише на Дрангов на 28 декември 1912 г. от Мерхамлъ Паша : Любезни Дрангов, Благодаря ви за сърдечния привет от брега на Мраморно море и за пожеланията ви за по-скорошното падане на Одрин. Удара беше тъй бърз и неочакван за противника, че надмина очакванията ни. Доблестните синове на Отечеството ни се показаха достойни за възвишения завършек на идеала ни за пример, на който живяхме и служихме, ще живеем и ще служим.

Заради статията му Не наливайте ново вино в стари мехове е подведен под съдебна отговорност през 1914 г. Оправдателната присъда на Пловдивския военен съд става повод българските офицери да могат да пишат под истинските си имена във вестниците на България.

А военните постулати на Дрангов ще живеят докато има армия:

Две смърти няма, без една не може!

Важно е не да живеем дълго, да живеем честно.

Живота не се мери по дължина, по години, а по дела, по подвизи.

Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!

Конете не разбират от патриотизъм, искат ечемик!

Всеки началник да бъде глава, сиреч пример във всичко, което заставя да правят подчинените му.

За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати.За да побеждава България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци. Ново вино не се налива в стари мехове/ Евангелие на Матея Глава 9:17/ Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски –б.р. /Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно , чисто метете стълбата само отгоре надолу!

А иначе македонецът Дрангов кротко ще напише на корицата на книжката Помни войната, издадена в Скопската общинска печатница през 1916 г. своето символ верую:


Бъде възторжен идеалист, честен до самопожертване, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм!

След края на кампанията 1915 г. подполковник Дрангов е назначен за началник на Скопската школа за запасни подпоручици. През тази школа преминава духовният елит на България бъдещи министри, офицери, генерали, лекари, писатели, инженери Стойчо Мушанов, Чудомир, Крум Кюлявков, Йордан Бадев, Андро Лулчев. След малко повече от 20 години част от тях ще станат комунисти, други ще бъдат заклеймени като фашисти. През бурната есен на 1916 г. те са войниците на Дрангов, школниците, гордостта на Скопие.

През зимата на 1917 г. Дрангов поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк на нейно Царско Величество княгиня Клементина.

Като командир на полка загива на 26 май 1917 г. в Завоя на река Черна на Кота 1050.

Същата Кота 1050, близо до село Паралово, на която по ирония на съдбата на 23 март 1906 г. загива с цялата си дружина учителят по български език и литература в Битолската гимназия, войводата Георги Сугарев.

В дневника на Щаба на Действащата армия ще бъде записано Слаб артилерийски обстрел в района на река Черна.

По обяд Дрангов обядва с офицерите от полка. Напуска щабната землянка и обикаля позициите. Артилерийският обстрел на французите покрива разположението на 9-ти полк. въпреки призивите на младшите офицери да се прикрие, Дрангов продължава да обикаля в пълен ръст окопите, траншеите и блиндажите. Така както са го правили преди него Скобелев и Драгомиров. Същият генерал Драгомиров, командвал първата дивизия, слязла на Свищовския бряг по време на освободителната война. Драгомиров, с когото в продължение на години Дрангов води лична кореспонденция.

Един от френските снаряди, които обсипват позицията на 9-ти полк пада непосредствено до Дрангов. Подполковникът е ранен тежко. Шрапнел разкъсва крака му. По-късно се оказва, че е засегнал артерия. Ранена е и ръката му. Но Дрангов не губи съзнание. Търпеж му е майката! обяснява той на полковите санитари. Командирът отказва всякаква извънредна грижа, която да го транспортира до дивизионния лазарет. Каквото за всички войници, това и за мен...- заявява Дрангов. Въпреки обезболяващите инжекции отпада бързо. Кръвозагубата е голяма. Последните думи на полковия командир са: Колко много исках още да служа на България... Вечерта на 26 май 1917 г. Борис Дрангов умира. И както пише писателят Федя Чьорни или Щабскапитан Копейкин, осъден в последствие от Народния съд ...във всички бедни македонски църквици по линията на фронта, разпрострял се от Албанските планини до Беласица, отекнаха камбаните като предчувствие.

Дрангов е погребан в родното му Скопие. Старите скопяни твърдят, че Скопие помни две погребения. Дранговото и това на Велимир Прелич, сръбския сатрап, зарекъл се да разплаче дете в майка, затова че е българче. Прелич го изпратили, за да са сигурни, че си е отишъл. Дрангов, защото всички го обичали...

През 1917 г. Борис Дрангов е погребан в двора на скопската църква Св. Димитър. Църквата най-тясно свързана с борбата за българската екзархия и самостоятелността на българската църква.

Гробът на Дрангов става мястото, което винаги посещават оцелелите му възпитаници от Скопската школа. След раняване, след отпуска, преди отпътуване за дома...

Години след това сърбите и сърбоманите изравят костите на полковника и ги преместват на градското гробище. На мястото на Дрангов е заровен монаха Доситей, заслужил за македонската църква. Гробът на Дрангов и днес е на скопските гробища Бутел. Там на една паметна плоча е написано Тома Дранго и Полковник Борис Дрангов. Всъщност те са братя. Добре поне, че Дранго не е Дрангович, както е било в началото.

През 1991 г. урна с пръст от двора на Св. Димитър бе погребана на Военния мемориал-костница в София.

При тези над 7 444 български офицери, загинали за свободата и обединението на България, начело на своите войници.

Същата тази България, пред която Дрангов така благоговееше...


Песни за полковник Борис Дрангов


Гордей се майко , Българийо


Гордей се майко, Българийо,

Със своите синове герои

И Ниш и Пирот преминахме,

Пред нас е Солун. Трепери.


Повторение: И Ниш и Пирот преминахме,

Пред нас е Солун. Трепери.


Французи, англичани бягат,

Не чакат нашето Ура

Оставят техните окопи,

Покрити с телени мрежи


Повторение: Оставят техните окопи,

Покрити с телени мрежи


Победоносно преминахме

Вардарските долини


Със нас е подполковник Дрангов,

Прочут и наший вожд, вожд

И той с револвер във ръката,

Командваше :Напред! На нож!


Навсегде врага победихме

Сега се връщаме дома, дома, дома.

Там дето наште майки чакат

Своите синове герои, герои, герои!



Гордей се майко, Българийо,

Със своите синове герои

От Пети, Пети Македонски полк!


На завоя на Черна

Ясен месец изгрея

На Завоя на Черна

На Завоя на Черна

На 1050

На Завоя на Черна

На 1050

Бой започна

Бой ужасен

Между сърби и българи

Между сърби и българи,

Англо-френци и германци

Между сърби и българи,

Англо-френци и германци

Майорът го раниха

Фелдфебелът го убиха

Останаха младите

Да командват ротата

Останаха младите

Да командват ротата

Дръжте се братя

Още валко

Ето помощ я иде

От кай Белото море

Ето помощ я иде

От кай Белото море

източник:boiniznamena.com, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


Забравени страници от българската литература: Последната реч на полковник Борис Дрангов към школниците

Скопска школа. Брой единствен.

По случай повишението на школниците в кандидат-офицери и подофицери, полковник Борис Дрангов като началник на школата, произнесе следната прощална напътствена реч:

„Господин генерал, драги съграждани, другари по чувства и оръжие!
В тия велики дни, когато се коват светли народни бъднини, България се нуждае от знанието, силите, труда и кръвта на всички свои достойни синове. Те са опората й. Те са върховната й надежда. Те са животът, те са славата й.
Днес България зове вас, служители верни, на победните си бойни редове. И вие отново хвръквате, за да защитите най-милото на света – светата бащина земя и чест, за да принесете на родината жертва от най-висока любов – живота си – за ближните си.
макар и краткотрайна, бойната ви подготовка е здрава и надеждна.
вчера изпитани и калени борци, днес вие сте жизнена мощ на победоносната родна войска, готови и неудържими водачи на волните, буйни и горди български деца!
Тоя бляскав успех се дължи: първо, вам, родолюбиви и дейни сътрудници. Вие възвисихте сърдцата, закалихте тълпата, изострихте окомера на възпитаниците си.
Погледнете незаменими труженици, благородния плод на предаността си, на трудовете ви: около... силни и жизнерадостни българи – цвят на рода ни, основа на силата ни – утре се вливат в железните редове, за да ги сгъстят, за да ги подкрепят, за да ги възпламенят с свещения жар и чудодейната вяра на безкористната и честна младина!
Честит съм да ви предам, че нашият доблестен и любим главнокомандуващ възторжено споделя вашата радост, безуморни ковачи на острия български меч, и от все сърдце ви благодари за благотворната ви дейност!
Второ, вие добросъвестни и високопросветни възпитаници, всецяло вложихте в общото дело сърдцето си, ума си, силите си и напълно оправдахте възлаганите вам надежди!
Главнокомндуващият се възхищава от вашата бодрост, твърдост и увереност в себе си!
Той от душа ви поздравлява с великолепния венец на благородния ви труд!
Той ви изказва искрена сърдечна благодарност за похвалната ви ревност и ви произвежда: свършилите по първи разред – кандидати, свършилите по втори – старши подофицери!
Той е уверен, че мъже, способни да служат тъй усърдно в мир, ще бъдат чест и гордост на полковете на война!
Той е убеден, че народ, чиято младеж живее, расте, цъфти в величав дух на беззаветно служене без друго ще осъществи напълно копнежите си вековни!
Сърадвам ви другари, с високото и скъпо доверие, що главнокомндуващият питае към вас. И дълбоко съм уверен, че както всякога вие с дела ще покажете, че сте достойни за него.
Юнаци! Утре всеки от вас става началник – глава на 50 – 60 мъжествени отечествени защитници. Всеки от вас подема стръмния път и понася тежкото бреме на най-възвишено и най-чисто обществено служене!
За да служиш достойно и полезно, отречи се от себе си.
Самоотвержеността прави най-лютото иго благо, най-тежкото бреме – леко и приятно!
Вярвай началниците си и ги слушай бързо, точно, съзнателно, самодейно, почитай другарите си и бъди всякога готов да се пожертваш за тях.
Пази и почитай войника! Влизай в най-малките му нужди но с твърдата ръка на закона наказвай за отстъпки от военните длъжности и здраво дръж в ръце.
Бъди строг, но най-първо и най-много към себе си!
Изисквай от себе си всичко, що дълга ти заповядва да изискваш от него!
Решавай бързо, безповратно, заповядвай кратко, точно и властно; действай дръзко и упорно – тъй и за тебе да няма средина между победа и смърт, и твърдо бъди уверен, че ще излезеш с чест от срещата, с която и да е войска на света!
Само оня ще победи, сиреч врага ще срази, който безвъзвратно се реши глава си да сломи.
Да знаеш да умираш – ето разковничето на победата!
Като е така:
Напред сега с чувства и мисли!
Последната делба да делим!
Да изпълним дума заветна!
На смърт, братя, на смърт да вървим!
За България, обединена, мощна и честита; за възвишения ни Държавен глава, за юначната и победната ни войска, за вас – буйна и крилата младина – гръмогласно сърдечно войнишко ура!

източник:focus-news.net, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


Помни войната

Помни войната
Автор: Полковник Борис Дрангов
Издателство: Нова България
Година на издаване: 2013
Брой страници: 92
ISBN: 9789548425162

Книгата на полковник Борис Дрангов – “Помни войната” се е превърнала в библия за много поколения български офицери.
Тази книга трябва да се прочете от всеки българин, още повече от всеки войник, офицер и националист. Един от големите проблеми на нашето време е, че сме започнали да забравяме за съветите на полковник Дрангов, загинал в бой на завоя на река Черна, през Първата световна война.
Борис Дрангов е бащата на българската военна психология и педагогика. Както днес така и по онова време също е имало реформа в Българската армия и точно поради тази причина всичко, което е написал е напълно актуално и днес. Българите са били същите хора, каквито сме и сега. Въпреки недостатъците си, сме побеждавали във всички битки, които сме водили, точно защото сме имали командири и родолюбци като полковник Дрангов. Дали някога тези времена ще се върнат, няма как да знаем. Но едно е сигурно, ако искаме това някога да се случи, то задължително минава през прочита и осмислянето на неговите завети!

"Бъди възторжен идеалист: смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване."
Полковник Борис Дрангов

Книгата е налична в електронен вариант и може да бъде прочетена на следната страница - линк