подофицер Михо Стоянов

Михо Стоянов
На 13 март 1913 година подофицер Михо Стоянов от 29-ти Ямболски пехотен полк, окачва българското знаме на едно от минаретата на "Султан Селим джамия" в Одрин. Награден е с орден за храброст.

        Подофицера Михо Стоянов, роден в Гючбейлер (с. Добрич), Ямболска област.

        Избухването на Балканската война сварило Михо Стоянов като младши подофицер в 11-а рота на Трета дружина на 29-и Ямболски полк с командир полковник Кръстьо Златарев.

         След ожесточени боеве полкът овладява форта Ялдъз табия, командването поставило пред 11-а рота на полка задачата да проникне и овладее квартал Къеп, в който се намирала "Султан Селим джамия", и да издигне над нейното минаре националния трибагреник като знак за сутрешната атака на полка. За целта командването на полка определило четирима храбреци, между които и Михо Стоянов. Връчили им по едно национално знаме със задача да го издигнат над минарето на джамията. Пълзешком те преминали незабелязано край трите военни поста и стигнали до оградата на джамията, която била висока около три човешки боя, и успели да я преодолеят, качвайки се един върху друг. Последен се качил Михо Стоянов и със знамето в ръце скочил невредим в двора на джамията, отворил портата и около четири часа сутринта четиримата влезли в двора. По това време ходжата, който по всяка вероятност се готвел да произнесе утринната си молитва, препречил пътя на Михо Стоянов и му изкрещял: "Гяур, как смееш да стъпваш на тая светиня!" Но той успял да го преодолее и бързо се изкачил по стълбището към покрива на минарето. Тъй като дръжката на знамето била дълга и му пречела да се движи, той я счупил на две и продължил пътя си. Въпреки че джамията била пълна с мохамедани, които търсели в нея спасение и сигурност, Михо Стоянов стигнал до покрива и успял да забие знамето на високото 52 метра минаре. Като видели това, турците започнали да бягат и преследвайки ги, българските войски навлезли в града.      

           Днес малцина знаят, че този подвиг, сътворен от Михо Стоянов Георгиев... е с огромно съдържание. Издигането на знамето на покрива на една известна сграда като символ на една победа. 

"Ний, Ямболци сме с дивна мощ.

   По дълг се бихме ден и нощ

   И увенчахме с лаври пак

   Чела си над коварний враг."

Из Марша на 29-ти Ямболски полк

източник:yambol-life.com, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


Българският Кантария

За подвига на подофицера Михо Стоянов при превземането на Одрин на 13 март 1913 г.

Иван Славов,
д-р по история

През изминалото столетие са публикувани стотици изследвания и популярни статии, посветени на хода, характера и значението на Балканската война. Едно от първите изследвания е "Освободителната турско-българска война през 1912-1913 година", излязло от печат още през 1915 г. Никога обаче не са публикувани толкова много научни изследвания и популярни статии, както през изтеклата 2012 юбилейна година, в които се изнасят нови факти за героизма на българската армия, учудила с подвизите си, а и днес учудваща както изследователите и читателите, така и световната общественост.
За мен като краевед от Ямболския край особен интерес предизвика статията на Йордан Данев "Славният 29-и пехотен ямболски полк". С неудовлетворение обаче посрещнах факта, че в нея някак си между другото се споменава за подвига на подофицера Михо Стоянов, роден в Гючбейлер (Добрич), Ямболска област. Още по-изненадан съм от това, че в статиите на проф. Божидар Димитров - бележит познавач на нашата нова история, този подвиг е описан неточно, а в беседите си по БНТ за Балканската война той изобщо не го споменава. Дълбоко съм убеден, че причината за това се крие не в недооценяването на неговото значение, а в липсата на подробни данни за неговата същност. Затова в следващите редове ще разкрия накратко сведенията за този подвиг, оставени от внучката на самия герой Янка Димитрова, по мъж Брънкова, от Ямбол, вече покойница, така, както ги е запомнила от разказите на дядо си. Споменът носи дата 14 февруари 1989 г. и освен семейството й, по един екземпляр от него се съхраняват в Регионалния исторически музей и Териториалния държавен архив в Ямбол. Публикации за този подвиг се съдържат в статии, публикувани в местните вестници в Ямбол и Елхово.
...Избухването на Балканската война сварило Михо Стоянов като младши подофицер в 11-а рота на Трета дружина на 29-и Ямболски полк с командир полковник Кръстьо Златарев. След като след ожесточени боеве полкът овладява форта Ялдъз табия, командването поставило пред 11-а рота на полка задачата да проникне и овладее квартал Къеп, в който се намирала "Султан Селим джамия", и да издигне над нейното минаре националния трибагреник като знак за сутрешната атака на полка. За целта командването на полка определило четирима храбреци, между които и Михо Стоянов. Връчили им по едно национално знаме със задача да го издигнат над минарето на джамията. Пълзешком те преминали незабелязано край трите военни поста и стигнали до оградата на джамията, която била висока около три човешки боя, и успели да я преодолеят, качвайки се един върху друг. Последен се качил Михо Стоянов и със знамето в ръце скочил невредим в двора на джамията, отворил портата и около четири часа сутринта четиримата влезли в двора. По това време ходжата, който по всяка вероятност се готвел да произнесе утринната си молитва, препречил пътя на Михо Стоянов и му изкрещял: "Гяур, как смееш да стъпваш на тая светиня!" Но той успял да го преодолее и бързо се изкачил по стълбището към покрива на минарето. Тъй като дръжката на знамето била дълга и му пречела да се движи, той я счупил на две и продължил пътя си. Въпреки че джамията била пълна с мохамедани, които търсели в нея спасение и сигурност, Михо Стоянов стигнал до покрива и успял да забие знамето на високото 52 метра минаре. Като видели това, турците започнали да бягат и преследвайки ги, българските войски навлезли в града. В края на описанието авторката заключава: "Днес малцина знаят, че този подвиг, сътворен от Михо Стоянов Георгиев... е с огромно съдържание".
Случайно попаднах във в. "Нова зора" (15.V.2007 г.) на статия на о.з. полк., д-р по история Добри Желев, посветена на подвига на прославените съветски герои Михаил Егоров и Малиган Кантария, забили 32 години по-късно съветското знаме над Райхстага в Берлин, с което възвестили края на най-кървавата война в човешката история - Втората световна война. Това ме наведе на мисълта да сравня тези два подвига. Без да преувеличавам значението на този на Михо Стоянов, трябва да констатирам, че между двата подвига има немалко общо. Преди всичко както съдържанието, така и целите им напълно се покриват - издигане на знамена на покрива на една известна сграда като символ на една победа, макар че едната е със световно, а другата - с регионално значение. Знаменателен е също фактът, че и двата подвига са извършени от обикновени воини. Но докато подвигът на Егоров и Кантария е известен в цял свят, този на Михо Стоянов и до днес - 100 години след извършването му, е неизвестен както в страната, така и в Ямболския край. Както отбелязва в своя спомен Янка Брънкова - само в родното му село на 22 септември 1983 г. е открит барелеф по случай 30-годишнината от смъртта на героя, а главната улица в селото е кръстена на него. Убеден съм и настоявам подвигът на скромният български подофицер да бъде направен достояние на нашия народ.

20.02.2013

източник:duma.bg, връзка към цялата статия - линк