Дупнишките опълченци

Паметник - Дупница

№1 АВРАМ НИКОЛОВ СОФИЕВ


Роден в Дупница през 1850 година.

На 12 май 1877 година постъпва в трета дружина, четвърта рота в БО. На 15 юни с.г. заедно с ротата е оставен за кадър на Втора серия. В действителност остава в трета дружина и взема участие в боя при Стара Загора на 19 юли 1877 година. На 7 октомври с.г. напуска Опълчението. След освобождението живее в Дупница. Последни сведения са за него от 1898 година.

Библиография:

НПМШБКс III.780.18      ПД         №870                   Я.Билярски стр.30



№2 АЛЕКСИ (АЛЕКСЕЙ) ИВАНОВ ЛАПЕВ


Роден в с.Рила. починал преди 1899 година

Зачислен е на 19 април 1877 годаша аъв втора дружина, втора рота. На 8 юли с.г. е назначен за санитар в помощ на превързочния пункт, който бил разположен в женския манастир край Казанлък. Уволнен на I юли 1878 година. След войната се завръща в родното село. Участва в подготовката на Кресненско Разложкото въстание през 1878-1879 година. Според пенсионното му дело №919, на жена му Петра Алексова и двете й дъщери е отпусната наследствена пенсия (опълченска) в замена на подарената на съпруга й държавна земя н парична помощ от 300 лв за обзавеждане.

 

Библиография:

НПМШБКс II.262.12       ПД №919 КРОНО  Я. Билярски по списъка №5



№3 АНАНИ КРЪСТЕВ

 

Роден в Дупница. Постъпил в Опълчението на 29 април 1877 година. Няма данни кога е уволнен.

 

Библиография:

Я. Билярски по списъка №20



№4 АНГЕЛ ГЕРЧЕВ (ГЕРЧОВ)

 

Роден в село Стърчаща, Неврокопско (днес в Гърция) на 27.IX. 1840 година, починал в София на 13.XI.1924 година. През 1870 година преследван от властта заради революционна дейност, емигрира в Русия, в началото в Одеса, а по-късно в Николаев. През 1877 година постъпва в Опълчението и служи в пета дружина, трета рота. Сражава се при Стара Загора, на Шипка и край Шейново. Носител на два пъти на Георгиевския кръст и ордена Света Ана. Произведен в чин като унтерофицер. Участва в Сръбсо българската война от 1885 година в Първа Казанлъжка дружина на 25 пехотен Шипченски полк. След войната живее в Асеновград, Дупница, София. След войната повече от 25 години е носител на Самарското знаме при особено тържествени случаи.


Библиография:

Почетни граждани на Габрово - Държавен архив. Записан в списъка стр. 29.

Уйкипедия - Свободната енциклопедия.



№5 АНГЕЛ ТАСЕВ


Е опълченец от Дупнишка околия. На груповата снимка - Опълченци от Шипка направена през 1902 година по случай 25 години от шипченските боеве се намира на трети ред, четвърти от ляво на дясно. В списъка приложен към снимката е №12.

 

Библиография:

 

Дупница и бележити дупничани през Възраждането Асен Меджидиев, Коментар с добавени материали от Тихомир Меджидиев.

По Я. Билярски на стр.31.



№6 АНГЕЛ ТЕРЗИ

 

Е роден и живее в Дупница. Според пенсионнотому дело №996 от колекция 47 при ВИА на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” е участвал в Руско-турската война от 1877-1878 година. Ранен от коршум на неприятеля в десния крак. Преминал в четата на Ильо Войвода. Участва в Кресненско Разложкото въстание.

 

Библиография:

ПД №996



№7 АНГЕЛ (ФИЛОВ) ХРИСТОВ ДЖУМАЛИИСКИ

 

Роден е през 1845 година в Дупница. Починал на 8 ноември 1905 година в Радомир.

На 3 май 1877 година постъпва като редник в шеста дружина, трета рота. На 12 юни с.г. е преведен в 12 дружина, първа рота. В първа серия като попълнение е изпратен на 28 юли 1877 година. На път за Никопол към позициите на Шипка групата за попълнение временно е зачислена на доволство в 10 дружина. На 4 август с.г. са отправени по назначението. На 7 август зачислен в пета дружина, първа рота. Уволнен от служба на 22 юни 1878 година.

През 1878-1879 година участва в Кресненско Разложкото въстание, след което се преселва в Дупница, а след това в Радомир.

 

Библиография:

НПМШБКс V.972.5 и X. 1052.1  ПД № 1-359       Я.Б от списъка №24.



№8 АНДОН КОМИТАТА

 

За късо време живее в Сапарева баня като заселник и опълченеца Андон Комитата. Знае се, че се оженил тук за красива българка от рода Руменкини, която била жена на богат турчин. Библиография:

Васил Коритаров „Сапарева баня” стр. 119.



№9 АНЙОН ХРИСТОВ

 

Според Яне Билярски е от четвърта дружина на БО и по списъка е №20. Никакви други данни няма за него.



№10 АНТОН ГЕОРГИЕВ

 

Е от Дупница. Постъпва в Опълчението във втора дружина, четвърта рота.

 

Библиография:

Крум Руменин - „Опълченците от нашия окръг”.



№11 АНТОН МИТОВ


Роден е в Дупница.

На 29 април 1877 година е зачислен в 6 дружина, 4 рота. На 12 юни с.г. преди ротата да бъде оставена за кадър в Свищов е преведен в първа рота. На 24 октомври 1877 година напуска самоволно със зачисленото му оръжие.

 

Библиографии:

НПМШБКс VI.385.14     KPОНO



№12 АНТОН (АТАНАС) ТАНЕВ

 

Е от село Каменик, Дупнишко. Постъпва в БО на 6 май 1877 година в пета дружина, трета рота.


Библиография:

Крум Руменин - Опълченците от нашия окръг.



№13 АНТОН ХРИСТОВ (АНАНИ КРЪСТЕВ, КЕРСТОВ)

 

Роден е в Дупница.

На 29 април 1877 година е зачислен в 4 дружина, 2 рота. На 20 юни с.г. е изключен от Опълчението поради негодност за военна служба.

 

Библиография:

НПМШБКс IV.953.33     КРОНО



№14 АТАНАС ДАНАИЛОВ (ДАНИЛОВ)

Е роден в село Белица, Разложко. Починал в Дупница през 1896 година. На 18 юни 1877 година постъпва в 6 дружина, 4 рота. На 21 юни е преведен във Втора серия и на 29 юни е зачислен в 12 дружина, първа рота. На 28 юли е изпратен за попълнение в Първа серия. По пътя към позицията временно е зачислен за доволствие в 10 дружина. Нa 1 август 1877 година е зачислен в 5 дружина, 1 рота. Изчезва безследно след боевете на Шипка на 11 август 1877 година. Завръща се в дружината на 20 август. Според дружинното свидетелство на опълченеца, съхранено в пенсионното му досие, службата му в пета дружина е от 2 май 1877 година до 21 юни 1878 година След Освобождението до смъртта си живее в Дупница.

 

Библиография:

НПМШБКс V.284.81 иХ.259.



№15 ВАСИЛ МАНОВ


Е роден в Дупница.

Доброволец е в Сръбско-турската война в 1 -ва линейна рота на Руско българския батальон.

На 29 април 1877 година е зачислен в БО във 2 дружина, 3 рота. Загива по време на августовските боеве на Шипка.

 

Библиография:

НПМШБКс II.426.19 КРОНО и по списъка на ЯБ е под №6



№16 ВАСИЛ НИКОЛАЕВ


Според Яне Билярски по списъка му е под №10 и е от село Загоричане - Костурско, заселен в Дупница. Постъпил в трета дружина на 28.IV.1877 година. Уволнен на 24.VI. 1878 година.



№17 ВАСИЛ ПАРАМАКОВ

 

По спомена на Никола Чолаков от село Долно Драглище, Разложко (командир от Балканската война), Васил Парамаков е бил член на революционния комитет в Горно Драглище. Влязъл в опълчението с другите членове.

 

Библиография:

Васил Коритаров „Сапарева баня” стр. 118.



№18 ВАСИЛ (ВЪЛЧО) ТОДОРОВ ГАЙДАРОВ - БАРУТЕВ

 

Е родом от село Долно - Дере кьой (днес Момчиловци - Смолянско).

Починал е в Дупница на 1 февруари 1920 година.

Учи абаджийски занаят в Гюмюрджина. По-късно заминава за Румъния. Работи като абаджия в Браила и Тулчанско.

На 4 май 1877 година постъпва в БО 3 дружина, 4 рота. На 12 юни с.г. е преведен във втора рота на дружината.

След Освобождението живее в Дупница, където е известен с фамилното име Барутев, прието от жена му.

 

Библиография:

НПМШБКс III.901.37.

 


№19 ВАСИЛ ХРИСТОВ


Е от седо Блатино - Дупнишко.

Постъпва в БО на 4 май 1877 година. Зачислен във 2 дружина, 2 рота.

 

Библиография:

Крум Руценин - Опълченците от нашия окръг.



№20 ГЕОРГИ ДОСЕВ НИКОЛОВ

 

Според Уйкипедия - Свободната енциклопедия е опълченец поборник и национал революционер. Участник е в Сръбско-турската война (1876 г) и Руско-турската (1877-1878 г).

Роден е през 1852 година в село Годлево, което тогава е било в Османската империя. През 1876 година е доброволец в Сръбско-турската война и се сражава в батальона на капитан Райчо Николов. Сдед войната преминава в Румъния, където влиза в редиците на революционната емиграция. След избухване на Руско-турската война се записва в IV опълченска дружина на БО. Има военно звание ефрейтор. Участва в боевете при Шипка и Шейново. След войната е стражар в Дупница. През 1906 година се премества а София, където работи в пивоварна фабрика.



№21 ГЕОРГИ ИВАНОВ


Е роден в Дупница.

За постъпване в БО е изпратен от българско благотворително дружество на 1 май 1877 година. Зачислен е в 4 дружина, 3 рота, По-късно преминава във 2 рота. На 14 май 1878 година е уволни като негоден за военна служба.

 

Библиография:

НПМШБКс IV.377.44     КРОНО ЯБ №14.



№22 ГЕОРГИ ИЛИЕВ


Е роден в село Умляне (Македония).

Живее в с. Рила.

На 27.VI,1877 година е зачислен в БО в 9 дружина, 3 рота. На 19.VIII.1877 година е произведен в ефрейтор. На 23.X.1977 година самоволно напуска дружината.

Доброволец е в СБВ от 1885 година в Македонската дружина. Записан е под №222 в списъка на 2 и 3 чети.

 

Библиография:

НПМШБКс IX.213.



№23 ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ НИКОЛОВ

 

Е от Метохия (Разлог). Двадесет годишен, хлебар, редник. 4 дружина, 5 рота. Постъпил на 28.V.1877 година, уволнен на 28.VI.1878 година.

 

Библиография:

Васил Коритаров „Сапарева баня” стр. 118.



№24 ГЕОРГИ МАЛИНОВ

 

Според пенсионното му дело е №650 от колекция 47 на ВИА при НБКМ, фотокопие от което с|намира в териториялния държавен архив в Кюстендил, е от Дупница. Има десет документа за участието му в четата на Ильо войвода и в Руско-турската война от 1877-1878 година



№25 ГЕОРГИ МИТЕВ

 

Е роден и живее в село Самораново. Няма сведения кога е постъпил в 9 дружина, 2 рота на БО, където е служил до 2 юли 1878 година. Участва в Сръбско българската война от 1885 година като доброволец в Македонската доброволческа дружина, в която е записан в списъка на 2 и 3 чети под №91.

 

Библиография:

РПМШБКС IX .402.47.



№ 26 ГЕОРГИ МЛАДЕНОВ

 

Е от Дупница.

На 29 април 1877 година постъпва във 2 дружина, 1 рота на БО.

Като ефрейтор загива на Шипка на 11 август 1877 година.

 

Библиография:

НПМШБКс II.434.27       КРОНО по ЯБ е №7 в списъка.



№27 ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ

Е роден в Дупница, племенник и възпитаник на Аверки п Стоянов. Бил е бунтарска натура. Преминал през емиграцията в Румъния I народното опълчение. След Освобождението е бил един от голе-мите хладилни техници в България. Занаята изучил в Германия Умира в забрава и нищо не оставил след себе си.


Библиография:

Асен Меджидиев - История на Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му....стр. 121.

Дупница и бележити дупничани през Възраждането стр. 124. Яне Билярски - Станке Димитров и краят ... стр. 31.



№28 ГЕОРГИ НИКОЛОВ СОФИЕВ

 

Живее в Дупница. Участва в Руско-турската война от 1877-1878 година. Зачислен в 3 дружина.

Библиография:

Пенсионно дело №5 от колекция 47 при ВИА на НБКМ.

Яне Билярски Станке Димитров и края ... стр. 30.



№29 ГЕОРГИ НИКОЛОВ МАРИН


Роден през 1842 година в Разлог. След ОВ живее в Сапарева баня. В опълчението служи от 12.VI. 1877 година до 4.VII. 1878 година.

Липсва в азбучния списък на дружината. Доброволец в СТВ от 1876 година.

 

Библиография:

Т III, стр.503 приложението на НПМШБКс.

Яне Билярски. Станке Димитров и края ... стр.30 и 31.



№ 30 ГЕОРГИ СТОИЧКОВ (СТОЙЧЕВ)


Роден и живее в село Пастух.

Редник е във 2 рота на девета дружина. Няма данни кога е зачислен. На 26 септември 1877 година самоволно напуснал дружината. През време на Сръбско българската война от 1885 година е доброволец в Македонската доброволческа дружина. Записан е в списъка на 2 и 3 чети под №191.

 

Библиография:

НПМШБКс. IХ.570.



№31 ГЕОРГИ ТОДОРОВ ГРЪНЧАРОВ (ГЪРЧЕВ)

 

Е роден около 1840 година в село Баня, Разложко. След войната живее в Сапарева баня.

Участва в национално освободителното движение. През 1876 година преминава в Румъния. На 4 май 1877 година е зачислен в БО 4 дружина, 5 рота. По-късно преназначен в 4 рота. Уволнен на 4 юли 1878 година. Заминава за Самоков, а след това отива в родното си село. Участва в Кресненско Разложкото въстание от 1878-1879 година.

 

От м. септември 1882 година до м. октомври 1883 година служи в Драгунския полк в Кюстендилското окръжно управление.

 

Библиография:

НПМШБКс. IV.861.10, ПД № зп 97, Я. Билярски. „Ст. Димитров и ...” стр.30 и 31. Васил Коритаров „Сапарева баня” стр. 119 и „Маршрути ...” стр.312.



№32 ГЕОРГИ ТОНЕВ

 

Живее в село Самораново, Дупнишко.

Опълченец е във втора рота на 7 дружина. На 26 август 1877 година напуснал самоволно дружината.

Доброволец е в Сръбско българската война от 1885 година в Македонската доброволческа дружина, където е записан под №90 в списъка на 2 и 3 чети.

 

Библиография:

НПМШБКс. VII.493.5.

 

 

№33 ГЕОРГИ ЧОМАКОВ (ЧОЛАКОВ)

 

Е роден в Дупница през 1849 година, починал в родния си град през 1895 година.

Доброволец и в Сръбско турската война от 1876 година.

В Опълчението постъпва на 29 април 1877 година. Зачислен във втора дружина, първа рота. След Освобождението живее и работи в родния си град. Общественик с политически убеждения - либерал с Драган Цанков. Русофил. Обичан и уважаван от гражданството, на два пъти е избран за кмет на Дупница. Бил е помощник кмет. Награждаван с много от личия. Според Асен Меджидиев в „История на Станке Димитров (Дупница) и тн. на стр. 190 съобщава, че е взел участие в боевете при Шипка и Стара Загора.

 

Библиография:

НПМШБКс. II.808.3, КРОНО, Яне Билярски „Ст. Д-в...” на стр. 28 е осми в списъка.



№34 ДИМИТЪР АТАНАСОВ (АНАСТАСОВ)

 

Е роден в Дупница.      .

В опълчението постъпва на 23 април 1877 година. Зачислен е в 4 дружина, 2 рота. След войната живее в Горна Джумая. Участва в Кресненско Разложкото въстание. След това се премества в родния си град.

 

Библиография:

НПМШБКс. IV.12.12, КРОНО, по Яне Билярски е под №13 от списъка („Ст. Д-в ).

 

 

№35 ДИМИТЪР ИВАНОВ


Е роден в Дупница. Живее в Пастух.

На 6 юли 1877 година постъпва в първа рота на 12 дружина на опълчението. На 29 юли е изпратен за попълнение на личния състав на дружините от Първа серия. До 4 август се числи на доволствие в 10 дружина, 2 рота. На тази дата е изпратен на новото си назначение и на 7 август 1877 година е зачислен в 5 дружина втора рота. Заболява на 4 септември и на II август 1877 година е уволнен по болест.

По време на Сръбско българската война от 1885 година се е записал като доброволец в Македонската доброволческа дружина. В списъка на 2 и 3 чети е под №156.


Библиография:

НПМШБКс. Х.388.



№36ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ


(брат на Георги Лазаров) е от Разлог 4 дружина, 3 рота. Постъпва на 1 .V.1877 година.


Библиография:

Васил Коритаров „Сапарева баня” стр. 118.



№37 ДИМИТЪР ЛАЛЕВ

 

Според Ас. Меджидиев в „История на град Ст. Димитров ...”, стр.61 е председател на първото ПОД в Дупница, което е създадено на 3 май 1878 година.

В Казанлъжкия справочник под кодов № XI-112-3 фигурира под името Димитър Лелев (Лимов).

 

В БО се числи в обоза на Първа серия. Зачислен е в 11 дружина, 2 рота на 7.VII.1877 година. Напуска самоволно на 20.Х.с.г.

 

Библиография:

НПМШБКс. XI.112.3.



№38 ДИМИТЪР ПАНЧОВ


Е от Дупница.

Според пенсионното му дело е№ 1896 от колекция 47 при ВИА на НБКМ е участвал в Босненско Херцеговинското въстание от 1876 година и в Руско-турската война от 1877-1878 година.

 

Библиография:

1.Ас. Меджидиев .Дупница до Освобождението”, стр.128.

2. Ас. Меджидиев фототипно издание .Дупница и бележити ...” в списъка на стр.126 е отбелязан като Димитър п Панчев и че е участник в Априлското въстание и живее в Горна Джумая по това време умрял (така се води) и е под №14.

3. Яне Билярски: „Станке Димитров ...” е отбелязан на стр. 30.



№39 ДИМИТЪР ЯНЯКИЕВ РАДЕВ (РАДОВ)

 

Е роден в Дупница през 1855 година. Починал е в родния си град на 16.XI.1918 година. През юношеските години учи в гръцкото пловдивско училище. Там го принуждавали да повтаря „Аз съм грък”. Възмутен напуска училището. Заминава във Влашко сред българската революционно настроена емиграция. През 1876 година заминава като доброволец в Сръбско турската война, през предосвобожденските години е бил в Русия. В Кишинев се включва в БО - трета дружина, в която участва през целия й боен път. При Стара Загора участва при спасяването на Самарското знаме. Награден с най-високото бойно отличие за храброст „Георгиевския Кръст”. Произведен е в чин сержант, останало му прозвището „Сержант Радев”. Участва и при боевете на Шипка. Награден е с много бойни отличия. След Освобождението тринадесет години служи като старши полицейски сержант.

Деен общественик, привърженик на народняшката партия през цялото и управление (1894-1899 година е кмет на Дупница). Избран е на няколко пъти за народен представител, като представител на партията си. Председател е на ПОД. По време на кметуването му се построяват две големи училища: централното и „Евлоги Георгиев”. Тогава се залесява местността „Кулата”. Преследвал социалистите.

 

Библиография:

НПМШБКс. III.767.5. ПД №536, КРОНО, Уйкипедия, Ас. Меджидиев.

История ... стр.193, Д-ца до Освоб. стр.128, Д-ца и бележити ... стр.124, Я. Билярски по списък №11.



№40 ДИМО СИМОВ

 

Е от село Висока могила, Дупнишко.

 

Постъпва в БО на 20.VIII.1877 година в 8 дружина, 4 рота.


Библиография:

Крум Руменин „Опълченците от нашия окръг”



№41 ДИМИТЪР ТАНЕВ

 

Е роден в Тулча - Румъния. След Освобождението живее в Дупница. На 23 декември 1877 година е зачислен в 12 дружина, 3 рота. На 10 юли 1878 година е уволнен. През 1899 година Военното министерство му издава удостоверение за службата му в Опълчението.

 

Библиография:

НПМШБКс. XII.624.




№42 ЗАХАРИ ПАВЛОВ ГРОЗДАНОВ ИЗВЕСТЕН КАТО ЗАШО БРАДАТА


Роден е в Дупница през 1847 година и починал през 1925 година в родния си град. Син е на дребен занаятчия, който бил заклан от турците. Захари извършил кърваво отмъщение и избягал във Влашко, където общува с български емигранти - хъшове. Участва в четата на Панайот Хитов. Като опълченец участва на Шипка и Стара Загора. След войната се прибрал в родния си град. Животът му протекъл тихо и скромно. Обичал да пее емигрантските хъшовски песни. Над леглото му винаги стояли закачени хъшовската сабя и опълченската кримка пушка. До старини проявявал бунтарски изблици на родолюбиви чувства. Останал голям русофил и почитал „Матушка Русия”. Гражданството му направило почетно погребение с военни почести и музика.

 

Библиография:

Асен Меджидиев: „История на град Станке Димитров (Дупница)стр.123.

Яне Билярски „Станке Димитров и края стр.31.

 

 

№43 ЗАХАРИ ДРАГАНОВ


Е роден в Дупница.

В БО постъпва като пристигнал от Браила. На 16 май 1877 година е зачислен в 1 дружина, 4 рота. Загинал в боя край Стара Загора на 19 юли 1877 година.

 

Библиография:

 

НПМШБКс I.315.57, КРОНО, в списъка на Яне Билярски е 3-ти поред.



№44 ЗАШО ДРАГОДАНСКИ


Асен Меджидиев в книгата си „Дупница и бележити дупничани през Възраждането” - фототипно юдание на стр. 124 споменава името му.

Яне Билярски ползва тази информация и го споменава в книгата си „Сганке Димитров и краят ...” на стр.31.

 

 

№45 ИВАН ГЕОРГИЕВ

 

Е роден в Банско, а живее в Дупница.

С това име в Казанлъшкия справочник са отбелязани девет опълченеца. Ето кодовите им номера: VШ.177, VШ.180, VШ.181, vШ.182, VШ.183, VШ.184, Х.182, Х.193 и ХII.103. Един от тях е роден в Банско и живее в Дупница.

 

По време на Сръбско българската война от 1885 година е постъпил като доброволец в Македонската доброволческа дружина. В списъка на 2 и 3 чета е записан под №145.



№46 ИВАН ДОСЕВ

 

За него Асен Меджидиев споменава, че е от Дупница в книгата си град Дупница -до Освобождението на слр.128.

Повторно във втората книга .Дупница и бележити дупничани...” прилага на стр. 124 снимка Опълченците от Шипка направена през 1902 година по случай 25 години от боевете при Шипка. Досев е във втория ред, третия от ляво. Яне Билярски също го споменава на стр.31.



№47 ДЯДО ИВАН КРЕКМАНОВ

 

Асен Меджидиев в първата си книга - цитирана по горе го споменава, че е от Дупница.

Във втората - на стр.124 е приложена цитираната снимка. Там Крекманов е на втори ред, втори от ляво.

Яне Билярски споменава за него на стр.31.



№48 ИВАН МИТОВ

 

Е роден и живее в.Рила. В Казанлъшкия справочник е записан като Иван Митев (Димитриев). На 16 май 1877 година е зачислен в Опълчението в 5 дружина, 4 рота. Временно се числи на  доволство към 1 рота, като болен. Сетне е преведен във Втора серия и на 15 август с.г. е зачислен в 8 дружина, 4 рота. С името Иван Митов на 1 .IX. е изпратен за попълнение на Първа серия, но вероятно поради болест е уволнен.

Доброволец е през време на Сръбско българската война от 1885 година. Записал се е в Македонската доброволческа дружина. В списъка на 2 и 3 чета на дружината е записан под №141.

 

Библиография:

НПМШБКс. VIII.617.87.



№49 ИВАН НИКОЛОВ (НИКОЛАЕВ)

 

Е роден в Дупница през 1848 година. Починал вероятно в София - 1901 година. Участва като доброволец в СТВ през 1876 година, зачислен в батальона на Райчо Николов.

На 1 май 1877 година е зачислен в 4 дружина, 5 рота. Участва в боевете на Шипка и при Шейново.

След войната живее в София. От 28 юли 1888 година до 12 юни 1901 година работи като водопроводчик и механик при Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията.

 

Библиография:

НПМШБКс. IV.584.14, КРОНО, ПД №1655, в списъка на Я. Билярски е 17.

Уйкипедия.

 

 

№50 ИВАН ТОДОРОВ 


Е роден в Тросково, а живее в Ресилово. С това име има записани в Казанлъшкия справочник

десет опълченеца: VI1.517, VIII.1039, IX.655.X.1005, X.1007, X.1009, Х.1010,ХII.607иХ11.612.

Един от тях е роден в Тросково и живее в Ресилово.

 

По време на СБВ през 1885 година се записва доброволец в Македонската доброволческа дружина. Записан е под № 119 в списъка на 2 и 3 чети.



№51 ИВАН РАДОВ

 

Е роден и живее в Бадино - Дупнишко.

Според справочника на НПМШБКс IX.546.10 е записан като Радев. Няма сведения кога е зачислен в 4 рота на 9 дружина. На 2 март 1878 година е командирован към 62 госпотал за прислужване. Заповед по дружината от 7 март с.г. е показан - заболел. Уволнен на 2 юли 1878 година. Записал се е като доброволец в Македонската доброволческа дружина зачислен към 2-3 чета под №104.

 

Библиография:

НПМШБКс. IX.546.10.



№52 ИВАНЧО ХРИСТОВ

 

Е роден и живее в село Рила (сега град). В Казанлъшкия справочник е записан като Иван. С това име фигурират седем опълченеца VIII.1128, VIII.1129, VIII.1130, IX.703, IX.705, IX.707 и IX.708. един от тях живее в село Рила.

По време на СБВ през 1885 година се записва като доброволец в Македонската доброволческа дружина, където в списъка на 2 и 3 чети е записан под №123.



№53 ИЛИЯ АРНАУТИНО

 

Е отбелязан в книгата на Асен Меджвдиев .Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането” на стр.124. Яне Билярски също отбелязва това (стр. 31).



№54 ИЛИЯ СТЕФАНОВ


E опълченец от Дупнишка околия.

 

Библиография:

Строители на съвременна Дупница 1877-2007, стр.З.



№55 ИЛИЯ СТОЙЧЕВ (СТОЙЧОВ, СТИЧКОВ) ПАСТУШАНСКИ

 

Роден е в село Пaстух през 1846 година. Починал през 1940 година в Дупница. Преди да постъпи и Опълчението пребивава в Плоещ - Румъния. Зачислен е и БО на 16 май 1877 година в 3 дружина, 4 рота. През месеца януари 1878 година, вероятно поради нараняване се намира в етапното комендантство в Сливен. Уволнен е на 26 юни 1878 година.

 

След войната живее в Дупница. Занимава се с кръчмарство и бакалия.

 

Библиография:

НПМШБКc. III.840.59, KPOН0, в списъка на Я. Билярски е №12.

Ас. Меджедиев  „Град Дупница до Освобождението стр.128.

„Дупница и бележит дупничани през епохата на Възраждането” на стр.123 и 124 има списък и снимка на опълченци от Шипка. В списъка е под №1 ,а на снимката е на първия ред, първия от ляво. Снимката е направена през 1902 година по повод 25 години от Шипченските боеве.

 

 

№56 КОСТА АТАНАСОВ

 

Е опълченец от дупнишката околия.

 

Библиография:

Строители на съвременна Дупница (1877-2007 г), стр.З.



№57 КОСТАДИН ГЕОРГИЕВ

 

Е роден в Банско, а живее в Дупница.

Според Казанлъшкия справочник на името на Коста Георгиев са записани двама опълченци с кодови номера: VIII.169 и IX.113. Един от тях е от Банско и живее в Дупница.

По време на СБВ през  1885 година се записва като доброволец в Македонската доброволческа дружина, където в списъка на 2 и 3 чети е записан под №139.



№58 КОСТА МАНОВ

 

Е роден в Дупница.

На 29 април 1877 година постъпва в БО в 6 дружина, 5 рота. Преномерован на 23 юни в 4 рота. На 28 март с.г. заболява. От 1 юни се лекува в Плоещката болница до края на войната. На 7 август 1878 година е уволнен.

 

Библиография:

НПМШБКc. VI.412.41.



№59 КРЪСТЮ ПАРМАКОВ

 

Роден в село Горно Драглище - Разложко. След войната живее в Сапарева баня.

Отбелязан е в списъка на опълченците в книгата „Строители на съвременна Дупница" (1877-2007 г) стр 3. Яне Билярски в книгата си „Станке Димитров и краят...” на стр.31 твърди, че в материали съхранявани в музея в град Сганке Димитров има данни за седем опълченеца между тях и Кръстю Пармаков. Стр 31.

Васил К. Коритаров в книгата си „Сапарева баня” стр. 119 отбелязва, че е награден с високи ордени.



№60 ЛАЗАР ГЕОРГИЕВ

 

Е от Разлог и е опълченец. След Кресненско Разложкото въстание се преселил в Сапарева баня.

 

Библиография:

Васил К. Коритаров „Маршрути с легенди ...” стр.312.



№61 ЛАЗАР ИВАНОВ

 

Е роден в Падеш, а живее в Ресилово.

Опълченец е от 9 дружина, 2 рота. Със заповед на дружината е посочен „оздравел” (18 юли 1877 г). I На 1 октомври 1877 година е уволнен.

През време на СБВ през 1885 година се е записал като доброволец в Македонската доброволческа дружина, където в списъка на 2 и 3 чети е записан под №120.

 

Библиография:

НПМШБКс. IX.275.70.



№62 ЛАЗАР СТОЯНОВ

 

Е опълченец от дупнишка околия.

 

Библиография:

Строители на съвременна Дупница (1877-2007 г), стр.3.

 

 

№63 МАРКО ИВАНОВ ИЛИЕВ

 

Е роден в Разлог. Починал преди 1905 година в Сапарева баня. Доброволец е в Сръбско турската война в трета рота на трети Руско български батальон. Служи от 26 август 1876 година до 2 април 1877 година.

 

На 29 април 1877 година е зачислен в 6 дружина, 4 рота на БО. На 12 юни, преди ротата да бъде оставена за кадър в Свищов, е преведен в 1 рота. На 26 юли 1878 година е уволнен. След уволнението живее в село Сапарева баня, Дупнишко.

 

Библиография:

НПМШБКc. VI.308.57. ПД 11 от кол.4 на ВИА при НБКМ.

Яне Билярски „Станке Димитров и краят … стр. 31.



№64 МАРКО ИЛИЕВ ПАШОВ  

 

Е от Разлог. След неуспешното Кресненско Разложко въстание в Сапарева баня се преселват опълченци от Разложко. Между тях и Марко Пашов. Той е редник в 6 дружина, 4 и 1 рота. Постъпил па 20.VI.1877 година, уволнен на 26.VII.1878 година.

 

Библиoграфия;

Васил К. Коритаров „Маршрути с легенди ...” стр.312 и „Сапарева баня” стр.118.



№65 МИТЕ ИВАНОВ

 

Според Казанлъшкия справочник е записан като Димитър.

Роден е и живее в село Бадино, Дупнишко.

В БО е зачислен на 3 август 1877 година в 8 дружина, 3 рота. На 1 септември 1877 година е преведен в 5 дружина, 2 рота, като попълнение на Първа серия. Уволнен на 22 юни 1878 година. През време на СБВ през 1885 година се е записал като доброволец в Македонската доброволческа дружина, където в списъка на 2 и 3 чети е записан под №102.


Библиография:

НПМШБКc. VIII.421.84.



№66 НИКОЛА БАБА АНИН       


Отбелязан е като опълченец от Ас. Меджидиев в книгатаДупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането” на стр.124.

Споменава го и Яне Билярски „Станке Димитров и краят … стр. 31.



№67 НИКОЛА ВАСИЛЕВ

 

Е роден в Дупница.

Доброволец е през време на Сръбско турската война от 1876 година в бригадата на генерал Черняев. Зачислен е в първа линейна рота на Руско българския батальон. На 3 април 1877 година  от Кладово заминава за Русия. На 29 април постъпва в БО. Зачислен е във 2 дружина, 2 рота. По време на службата е произведен като ефрейтор. Убит при отбраната на Шипченския проход на 12 август 1877 година.

 

Библиография:

НПМШБКс. II.75.11, КРОНО

Яне Билярски по списъка №4.



№72 НИКОЛА ИЛИЕВ

 

Е роден и живее в Дупница.

В Казанлъшкия справочник под това име като опълченци са записани трима души: VIII.381, IX.447 и КС (конна стража) 373. Един от тях е роден и живее в Дупница.

Доброволец е и през време на СБВ през 1885 година, когато се записва в Македонската 1щЛ волческа дружина, където в списъка на 2 и 3 чети на дружината е записан под №173.


 

№73 НИКОЛА КОСТОВ

 

Е роден в село Бобошево, Дупнишко.

За постъпване в Опълчението е изпратен от българското благотворително дружество  „Дружба” в Браила. На 8 май 1877 година е зачислен в 4 дружина. Липсват повече сведения за протичане на службата му.

 

Библиография:

НПМШБКс. IV.460.37, КРОНО, По списъка на Яне Билярски е №15.



№74 НИКОЛА МИХАЙЛОВ (МИХАЛКОВ)

 

Е роден и живее в Дупница.

Владее турски, гръцки и италиански езици.

През месец април на 1877 година е зачислен към почетния конвой на главнокомандващия. На З май се числи към командата на вещевия склад на БО. В последствие, поради не добро здравословно състояние е преведен в 10 дружина, 4 рота. На 4 август с.г. е определен за попълнение и зачислен отново в 4 дружина. Уволнен от трета рота на дружината на 15 юни 1878 година Заминал за родния си град.

 

Библиография:

НПМШБКс. IV.513.17 и Х.616, КРОНО, По списъка на Яне Билярски е №16.



№75 НИКОЛА ПЕТРЕВ

 

Е роден и живее в Крайници.

На 15 август 1877 година постъпва в 8 дружина, 2 рота на БО. На 1 септември с.г. е определен за попълнение на Първа серия и е преведен в 5 дружина, 2 рота. Напуска опълчението на 21 септември 1877 година.

През време на СБВ през 1885 година се е записал като доброволец в Македонската доброволческа дружина. В списъка на 2 и 3 чети е записан под №171.


Библиография:

НПМШБКс. VIII .780.



№76 ПАВЕЛ (ПАВЛОВ) ИВАНОВ


Е роден в Неврокоп през 1836 година. Живее в Дупница, починал след 1897 година.

На 18 юни 1877 година постъпва в 6 дружина, 4 рота. На 21 юни с.г. е преведен за кадър във Втора серия и зачислен в 12 дружина, 1 рота. На 29 юни с.г. е изпратен за попълнение в Първа серия. Вероятно това е същият опълченец, който този ден е изпратен за попълнение на 4 август и на 7 август е зачислен в 5 дружина, 1 рота.

 

Библиография:

НПМШБКс. V.403.80 и Х.404, ПД №447, Яне Билярски стр.30.



№77 ПАВЕЛ ИЛИЕВ

 

Е роден в село Пастух, Дупнишко.

За постъпване в Опълчението е изпратен от българското благотворително дружество „Дружба” в Браила, Румъния. На 8 май 1877 година е зачислен в 4 дружина, 4 рота. По-късно преномеруван в 3 рота. През месец февруари 1878 година боледува. На 1 март е изпратен в 10 дружина, I рота, където е на продоволствие. Уволнен на 10 юни 1878 година.

След войната се завръща в родното си село. Последни сведения за него са от 1899 година.


Библиография:

НПМШБКс. IV.365.32, КРОНО.



№78 ПАНАЙОТ АТАНАСОВ

 

Е роден през 1833 година в Дупница. Починал на14 юни 1923 година в родния си град.

Пристигнал в лагера на Опълчението от Браила. На 16 май 1877 година е зачислен в 1 дружина, 2 рота. Уволнен на 1 юли 1878 година. След уволнението живее в Дупница.

 

Библиография:

НПМШБКс. 1.37.37, ПД №283, на снимката от 1902 година е на втория ред първият от ляво.



№79 САВА ЦЕНКОВ


Е опълченец от Дупнишка околия.

 

Библиография:

Строители на съвременна Дупница (1877-2007 г) стр.З.



№80 СПИРО МИХАЙЛОВ

 

Е от село Рила и е участвал в СТВ от 1876 година и в Руско турската война от 1877-1878 Бил е зачислен във втора дружина.

 

Библиография:

ПД №218 (ВИА при НБКМ)



№81 СТЕФАН ПЕТРОВ

 

Е от Дупница и е участвал в Руско турската война от 1877-1878 година. Служил е в първа дружина.

 

Библиография:

ПД №1256 (ВИА при НБКМ). Я. Б. стр.30.



№82 СТОЯН ДИМИТРОВ

 

Е роден в Дупница.

На 29 декември 1877 година е зачислен в 12 дружина, 1 рота. На 20 февруари 1878 година напуснал самоволно дружината.

 

Библиография:

НПМШБКс. XII.195.45, КРОНО, Я. Б. по списъка е №25.



№83 СТОЯН ЗАХАРИЕВ

 

Е роден през 1846 година в село Рила, Дупнишко.

За постъпването в Опълчението пристига от Галац. На 14 май 1877 година е зачислен в 6 дружина, 2 рота. На 12 юли 1878 година е уволнен. През месец септември 1878 година участва в подготовката на Кресненско Разложкото въстание. След войната живее в Дупница.

Пребивавал е и в Бараково.

 

Библиография:

НПМШБКс. VI.247.5, КРОНО, Я. Б. по списъка е №22.


№84 ТОДОР ПАВЛЕВ ПАРМАКОВ (ТОДОР ХАЙДУТИНА)


НА ПАМЕТНАТА ПЛОЧА В РОДНОТО МУ СЕЛО Е ЗАПИСАНО:

„Тодор Павлов Пармаков борец за свободата на Родината 25 години, хайдутин, участник в Априлското въстание 1876 година, Българското опълчение 1877 година, Враненската буна 1878 година".

 

Роден е в село Горно Драглище - Разложко през 1834 година.

Според краеведа на Сапарева баня Васил К. Коритаров, Тодор като дете е учил в килийно училище в родното си село. Като пораснал баща му го изпратил за ратай в турски чифлик, край Бяло море. Той се опитва да спаси от харема на чифликчиета млада българка. Неуспешния опит го принуждава да търси спасение из планините. Става хайдутин — защитник на неоправданите от икономическия и физически терор на поробителя. Като хайдутин из Рила планина се укрива в Рилския манастир. Тук се е срещал с Ильо Войвода и с Георги Раковски. При неколкократното му попадане в ръцете на преследващите го турци е бил жестоко измъчван. Многократно е успявал да избяга от арестите. При подготовката на Априлското въстание се озовава сред въстанниците. Сражавал се е заедно с Бори мечката (и двамата снажни и силни високи мъже). Участвал е в хвърковатата чета на Георги Бенковски. След потушаване на въстанието се озовава в Румъния - постъпва в Българското опълчение. Успешният изход от Освободителната война завършва със злощастния Берлински договор. Тодор пак е на разположение в борбите за обединение. Родният му край остава подвластен на поробителите. Участва в Кресненско Разложкото въстание. Несполучливият изход от него принуждава да търси закрила в свободната част от родината му. Сапарева баня става второто му родно място. Така живота и дейността на Тодор от хайдутството до тайните революционни комитети е част от наи-съкровените мечти на просветените и родолюбиви българи за свобода и обединение на Родината.

 

Библиография:

Васил К. Коритаров: „Маршрути с легенди в рая на планините - 150 години от рождението на легендарния хайдутин и революционер Тодор Пармаков” от стр.301 до стр.312.

От същия автор „Сапарева баня” стр. 118-120. Строители на съвременна Дупница (1877-2007) стр.3



№85 ТРАЙКО СИМЕОНОВ


Е от Дупница.

Според  Яне Билярски има пенсионно досие в Народната библиотека, (стр.30).



№86 ТРАЙКО СТАМЕНКОВ (СТАМЕНОВ) СЛАВКОВ


Е роден в Дупница на 5 април 1856 година. Починал в София на 8 октомври 1932 горива.

Участва в СТВ от 1876 година. Служи във 2 рота на 4 батальон в Доброволческата бригада от 16 април 1876 година до 3 януари 1877 година.

На 29 април 1877 година постъпва в БО и е зачислен във 2 дружина, 4 рота.

Уволнен на 28 юни 1878 година.

След Освобождението се заселва в София. На 7 февруари 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово.

 

Библиография:

НПМШБКс. II 704.75, Държавен архив Габрово - почетни граждани стр. 16.



№87 ФИЛИП ИВАНОВ ЧЕЧЕВ (ЧОЧОВ)


Е роден в село Горно Драглище, Разложко, а според азбучния списък на Опълчението е Горна Джумая или Дупница. Починал в село Сапарева баня, Дупнишко (след 1923 година). Постъпва във 2 дружина, 4 рота на 4 май 1877 година. Уволнен от БО на 1 юли 1878 година. След участието му в Кресненско Разложкото въстание се установява на постоянно местожителство в Сапарева баня. Занимава се със земеделие.

 

Библиография:

НПМШБКс. II. 331.81. КРОНО, ПД №30, Я. Б. стр.31.



№88 ХРИСТО АЛЕКСОВ (АЛЕКСЕЕВ, АЛЕКСИЕВ) ДЯКОВСКИ


Е роден през 1851 година в село Дяково, Дупнишко. Починал на 16 април 1928 година в Дупница. Още преди Руско турската война от 1877-1878 година отива в Дупница, където се отдава на мутафчийски занаят. Известно време работи в Цариград от където се прехвърля в Румъния. На 28 април 1877 година е зачислен в 1 дружина, 2 рота на БО. Уволнен е на I юли 1878 година. След Освобождението до края на живота си живее в Дупница.


Биографията на опълченеца се допълва от спомените на най-малкия му син Иван. Написана е през 1963 година. Минали са повече от 35 години от смъртта на баща му.

Христо е бедно селско момче. От рано работи без бащини грижи. Учи занаята мутафчийство в Дупница. Около 1865 година заминава за Цариград, който е притегателен център не само за по-добро препитание. По това време тук кипи борбата за църковна свобода. Младия човек не е бил безпристрастен към нея. Заподозрян от турската власт, търси спасение в Румъния. Тук попада в средата на българската революционна емиграция. Заминава с български доброволци в Сръбско турската война, а след несполучливият й завършек наново е в Румъния. Записва се в 1 дружина на БО. Участва в най-тежките боеве, които води опълчението при Стара Загора, Шипка и Шейново. До тук всичко е логично в биогрфията му и съвпада с официалната информация за бащата. Неубедително е как попада в Пловдив, а от тук в отряда на генерал Щакелберг по долината на река Струма и участва при освобождението на 2 януари 1878 година на Дупница, а след това и на Горна Джумая на 12 февруари с.г. Синът за да бъде убедителен се позовава на спомени на анонимен очевидец от Горна Джумая. Според Атанас Бендерев, автор на книгата „Българското опълчение 1877-1878 година” написа през 1930 година след Шейновската операция Опълчението е било изпратено да охранява Котленския проход.

 

Библиография:

НПМШБКс. I. 18.18, КРОНО, ПД №207, Я. Б. стр.28 в списъка е под №1.

джидиев: „Град Дупница до Освобождението” стр.128. „Дупница и бележити дупничани…”  стр.123, 124, 126. Строители на съвременна Дупница стр.2.



№89 ХРИСТО БЛАГОЕВ


Роден в село Драглище, а живее в село Рила.

Участва като доброволец в Сръбско българската война от 1885 година, записан е под №144 в списъка на 2 и 3 чети на Македонската доброволческа дружина.

 

Библиография:

Тодор Димитров „Кюстендилци в Съединението и Сръбско българската война от 1885 година” стр.73.



№90 ХРИСТО ИВАНОВ ДЮКМЕДЖИЕВ

 

Е роден на 6 октомври 1847 година в Дупница. Починал в Самоков през 1905 година. От ранни години помага на баща си в леярството. 12 годишен е чирак дюкмеджия (леяр) в Самоков. През 1875 година е в Русе, където участва в подготовката на въстание. Същата година емигрира в Румъния – Гюргево, където отваря леярска работилница. На следващата година заминава за Сърбия. Доброволец е в СТВ в четата на Христо Македонски. За постъпление  в БО пристига от Букурещ. На 26 май 1877 година е зачислен в 6 дружина, 3 рота.  На 21 октомври с.г. е произведен ефрейтор. На 12 юни 1878 година е уволнен Заминава за Тулча. След Освобождението живее в Пловдив. Занимава се с леярство и се |отдава на политическа дейност. Участва в подготовката за Съединението. По време на СБВ от 1885 година е доброволец и участва в боевете. Награден е с орден за храброст. От 1886 до 1893 година е депутат и квестор в третото и четвъртото ВНС. Народен представител е и в петото и седмото ОНС. От 20 ноември 1887 година до 17 октомври 1890 година е кмет на Пловдив. По-късно е кмет и на Самоков. Един от основателите е и ка ПОД в Пловдив. От декември 1899 година е председател на ПОД в Самоков. Автор е на брошура със стихове с историческа и патриотична тематика.

 

Библиография:

НПМШБКс. VI.260.10, Строители на съвременна Дупница (1877-2007 г) стр.3.



№91 ХРИСТО КРЪСТОВ (КРЪСТЕВ) ИВАНОВ


Е роден в село Горно Драглище, Разложко през 1848 година живее в село Сапарева баня Дупнишко.

На 3 май 1877 година е зачислен в БО в 3 рота, 5 дружина. Уволнен на 22 юни 1877 годана заминава за Горна Джумая. Според дружинното му свидетелство е награждаван със знака за отличие на военния орден за храброст „Св. Георги” 4 степен №16178.

 

Библиография:

НПМШБКс. V.370.47, ПД №286, Я. Б. стр.30.



№92 ХРИСТО ЛАЗАРОВ

 

Е от село Баланово, Дупнишко и живее в същото село.

Четник е в Македонската доброволческа бригада и е зачислен в списъка на 2 и 3 рота под №201.

С името Христо Лазаров има опълченец от 7 дружина, 2 рота на БО. На 29 юли 1877 година е изпратен за попълнение в Първа серия. При придвижване за новото назначение до 1 август 1 се числи в 8 дружина. На тази дата и отчислен от нея като отправен в Първа серия. Вероятно не е заминал, защото в дружината от тази серия няма зачислен по това време опълченец с това име. Може да се приеме, че по някаква причина е върнат в 7 дружина и на 6 август 1877 година отново е зачислен в нея, 3 рота.

 

Библиография:

НПМШБКс. VII.271.3, Тодор Димитров: „Кюстендилци в Съединението и в СБВ от 1885 година"стр. 73 в списъка на 2 и 3 чета е записан под №201.



№93 ХРИСТО СТОЙЧЕВИЧ (СТОЙЧЕВ)


Е роден в село Рила около 1840 година, починал в същото село 1923 година (или 1928 година).

Завършва килийно училище в родното си село, след което получава четвъртокласно образование в Румъния, където живее брат му. През време на СТВ от 1876 година се записва в четата на Ильо Марков, а в последствие преминава в Руско българската доброволческа бригада. На 3 май 1877 година се записва в БО - 6 дружина, 2 рота. Служи до 22 май 1878 година.

След Освобождението живее в Рила. Занимава се със земеделие.

 

Библиография:

НПМШБКс. VI.575.10, КРОНО. ПД №66, Я Б, в списъка е под №23.



№94 ЦВЕТКО ДРУНЧИЛОВ

 

Е от село Горно Драглище - Разложко.

Участва в революционния комитет в селото по подготовката на Априлското въстание. Заедно със земляците си от комитета, след разгрома на въстанието се озовава в Румъния и там се включва в Опълчението.

 

Библиография:

Васил К. Коритаров в киш ата си „Сапарева баня” стр.118.



№95 ЯНАКИ (ЙОНАКИ, ЕЧО) НЕНКОВ


Роден е в Дупница.

На 16 май 1877 година постъпва в БО в 5 дружина, 4 рота. Убит в боя при Зелено дърво -габровско на 20 август с.г.

 

Библиография:

НПМШБКс. V.636.45, КРОНО.

 

№96 ЩЕРЮ МИХАЙЛОВ ЦИГУДЕВСКИ


Според Уикипедия е български революционер. Роден е през 1856 година в Дебър (дн. Македония). Починал е на 27 декември 1911 година в село Рила, Дупнишко.

Щерю Михайлов наричан Щерю Влаха или Спиро е опълченец-поборник,  деец на българското национално-освободително движение в Македония. Той е един от организаторите на подготвяното въстание в село Разловци през 1876 година (Разловското - 1876 г).

Доброволец е в избухналата по-късно през същата година СТВ. През 1877 година влиза като доброволец в БО и се сражава през време на война от 1877-1878 година. Опълченец е в 4 дружина, 4 рота. За проявена храброст е произведен във военно звание унтерофицер и е награден с „Георски кръст".

След Берлинския договор, оставил Македония в Османската империя, по време на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на сборната чета в село Долно Драглище. като се проявява в сраженията.

 

През 1885 година е доброволец в СБВ от 1885 година, в която получава орден „За храброст”.  След войната се установява в село Рила и подпомага четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

 

Библиография:

Асен Меджидиев в книгите си: „Дупница до Освобождението” стр.128, „Дупница и бележи ти...” стр.126, №11(че е от арнаутлуко)

ПД №218, ЯV БV стр.31, Уйкипедия - свободната енциклопедия. Строители на съвременна Дупница (1977-2007 г) стр.3



№97 ЯНАКИ ЙОНОВ

 

Е роден през 1844 година в село Стоб, Дупнишко. Участва кото доброволец в СТВ от 1876 година и е зачислен в трети руско български батальон. В БО постъпва на 28 април 1877 година, зачислен е в 3 дружина, 3 рота. Уволнен от служба на 28 юни 1878 година.

Взема участие в СБВ от 1885 година като доброволецв Севлиевската доброволческа чета. Известно време живее в Дупница. През 1896 година се премества във Варна. Последните сведения за него са от същата година.

 

Библиография:

НПМШБКс. 111.396.106, в списъка на Я. Б. е под №9.

 


ДУПННШКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ В КРЕСНЕНСКО РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ

 

1878 -1879 ГОДИНА

 

Погромът над Сан Стефанска България извършен от Великите сили, които не са участвали във войната от 1877-1878 година, но са се облагодетелствали от нея с подписването на Берлинския диктат на 1 юли 1878 година, предизвиква остри протести на недоволство сред населението от Сан Стефанска България. Комитетите „Единство” организират масово въстание но долините на реките Струма и Места. В началните дни на месец септември 1878 година на съвещание в Рилския Манастир се събират видни дейци от югозападна България: владиката Натанаил Охридски, Ильо Войвода, Димитър Берковски заедно с окръжните управители на Кюстендилския и Горноджу майския окръзи - Овсянин и Шевченко. Двата окръжни центрове, както и Дупница са центрове, където се събират стари войводи, бивши опълченци, млади родолюбци. В този революционен кипеж се включват и дупнишките опълченци: Ангел Джумалийски, Георги Тодоров, Никола Терзи, Димитър Атанасов, Стоян Захариев и Филип Чочов. Щерю Михайлов е войвода на сборна чета в село Долно Драглище (Уйкипедия), Васил Пармаков, Георги и Васил Лазарови (братя), Лазар Георгиев.

 

 

ДУПНИШКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ В ЗАЩИТА НА СЪЕДИНЕНИЕТО И УЧАСТИЕТО ИМ В СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1885 ГОДИНА

 

Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 година предизвиква всенародна радост, но и тежки грижи за ръководителите на страната. Очаква се нападение от страна на Турция. Провежда се обща мобилизация в страната. Армията свиква под знамената запасите си. Неслужилите „опълченци” се организират в доброволчески дружини Окръжният управител на Кюстендил, Никола Славков с помощта на известния Ильо Войвода организират Македонска доброволческа дружина. Нарича се македонска заради участието в нея предимно на бежанци от останалата под робство Македония, живущи предимно в Кюстендил и Дупница. Дружината участва през време на Сръбско-българската война в бойните действия в Крайще. Завистливите сръбски шовинисти управляващи страната, подтиквани политически и икономически от Австро-Унгария, поради свои интереси, нападат България. В списъка на 2-ра и 3-та чети, намираме имената и на дупнишките опълченци: Георги Илиев, Георги Митев, Георги Стоичков, Георги Тонев, Димитър Иванов, Иван Георгиев, Иван Тодоров, Иван Христов, Костадин Георгиев, Лазар Иванов, Мите Иванов, Никола Илиев, Христо Лазаров,и Никола Петров. Освен тях във войната са участвали и Ангел Герчев, Христо Иванов Дюкмеджиев, Янаки Йонов и Щерю Михайлов.

Накрая макар и не по същото време трябва да припомним и за участието на дупнишките опълченци в четите на известните войводи: Захари Павлов Грозданов в четата на Панайот Хитов, Христо Стойчев и Ангел Терзи са четници на Ильо Войвода, Димитър Радев е в Първа Легия на Раковски, а Димитър Панчов е участник в Босненско- Херцеговинското въстание от 1875 година.



източник: Опълченците на Дупница, автор д-р Венцислав Аракчиев,