Иван Панов Семерджиев (Пановчето)

Иван Панов Семерджиев (Пановчето) е роден на 18 ноември 1854г. в Търново. Първоначалното си образование до 5-ти клас завършва в родния си град, където са съученици с Иларион Драгостинов и Стефан Стамболов. Учил в Духовна семинария в Одеса, след което продължава образованието си в Одеския университет. Но зарязва учението там, за да се върне в България и да се включи в революционната борба.
След завръщането си в България става учител в Горна Оряховица. По спомени на последователя му Атанас Бендерев: „Иван Панов беше най-буйният революционер в Г. Оряховица, та че и в целия окръг - беше голям оптимист, надъхан със страшна омраза към турците, която не скриваше пред никого. Той беше най-екзалтираният пропагандист на идеята за въстание, той пое върху си обряда на съзаклятниците в своята стая, пред две кръстосани сабли с произнасяне приетата формула на клетвата”.
След обесването на Васил Левски, Иван Панов Семерджиев активно възстановява дейността и подпомага и революционния комитет в Дряново. Разгръща активна дейност при подготовката на Априлското въстание през 1876г. Тогава центърът на Първи търновски революционен окръг е Горна Оряховица. Възглавява местния революционен комитет и подпомага дейността на Стефан Стамболов. Участва в разработването на плана на въстанието в пределите на окръга.

След предателство турските власти успяват да обградят и арестуват Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други местни дейци, като за да прекратят съпротивата им е обещано да не ги осъждат на смърт. Затворени са в Търновски затвор, след което са изправени на съд и са осъдени на смърт чрез обесване въпреки дадените обещания.

По спомени на Христо Панов Семерджиев (брат на революционера) при извеждането от затвора към бесилката буйният и непокорен Иван Семерджиев успява да се отскубне и с веригите си да прибие до смърт едно заптие за отмъщение на турското вероломство. За това си деяние е бит жестоко през целия път до бесилката.

Въпреки издевателствата, на бесилката с примка на шията успял да държи реч пред множеството, в която казва и: „Ний отиваме, но Велика Русия ще ни подири и ще освободи народа от тия зверове”. Иван Панов Семерджиев е обесен заедно с Бачо-Киро при днешния Паметник на обесените на 28 май 1876г - само на 21 години и половина.

След обесването му тялото се завъртяло на север, а това според мюсюлманите било много лошо предсказание, затова турските стражи, а по-после и ханъми постоянно въртели повисналото му тяло да гледа на юг. Обаче като че ли напук тялото все се обръщало на север. Говори се още, че през нощта над бесилката паднал метеор, или както го казвали небесно кандило, което силно изплашило турската стража.

На другия ден след обесването е разпоредено телата да бъдат погребани на бунището над тогавашния квартал „Варуша”. Но под предлог да не вампирясат (от което турците като фанатици много се страхували) е позволено да бъде извършено опело в храм „Св.Атанасий” (сега храм „Св.Св. Кирил и Методии”). На мястото на тогавашното бунище, където са погребвани поборниците за българска свобода сега е издигнат Поборнически паметник.

източник: strannik.bg, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


Паметник на Иван Панов Семерджиев (Пановчето)

Паметникът на Иван Панов Семерджиев се намира в западния край на историческата улица „Генерал Гурко” в град Велико Търново, в ляво от входа на механа „Тихия кът” и е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България. От там нагоре започва и една от типичните за Стария град стръмни улици, кръстена на героя от националноосвободителното движение на България.

източник: strannik.bg, връзка към цялата статия - линк
------------------------------


Пълни спомени на Христо Панов Семерджиев за последните дни на Ив.П.Семерджиев - електронна книга

Пълното заглавие на ръкописа е: «Записки по въстанията в Търновския окръг и особено това през 1876 г. (Априлското въстание). Моите спомени и
изучвания от Христо Панов Семерджиев, запасен полковник. 1922 година, Търново».

------------------------------