Генерал–лейтенант Петър Марков Тантилов

Генерал–лейтенант Петър Марков Тантилов
Петър Марков Тантилов е роден на 15 ноември 1861г., в Карлово. Той е между първите 4 българи от командата на ”волно определящите” (Пловдив, 30 август 1878г.), които са повишени в офицерски чин още преди откриването на военното училище. Завършва първия випуск на Софийското военно училище (1879), артилерийска школа в Царское село, Русия (1884), Генералщабна академия в Италия (1908). Като младши офицер е зачислен в 1-ва Софийска пеша батарея (1880-1883), след това е капитан-адютант на началника на артилерията. През Сръбско-българската война (1885) е командир на 5-та батарея от 1-ви артилерийски полк, която се проявява при отбраната на левия фланг на Сливнишката позиция.
След войната с чин майор е назначен за бригаден командир и Инспектор на артилерията (1887), както и началник на артилерията (1889). На 2 август 1891г. е произведен в чин подполковник, а през следващата заради конфликт с княз Фердинанд излиза в запаса. През 1898г. отново е назначен на действителна служба, но на по-ниска длъжност-командир на артилерийски отдел. По-късно е повишен в командир на планински артилерийски полк (1898-1904) и командир на 4-ти артилерийски полк (1906). На 1 януари 1904г. е произведен в чин полковник и назначен за Инспектор на въоръжението (1904-1912).
През Балканската война (1912-1913) е началник на артилерията в 3-та българска армия. Взема участие в настъпателните операции при Лозенград, Люлебургас и Бунархисар. По време на Междусъюзническата война (1913) се сражава със сръбската армия при Трън. През следващата година е произведен в чин генерал-майор (1914).
По време на Първата световна война (1915-1918) е последователно началник на 1-ва Софийска дивизионна област (1915), началник на Нишкия укрепен район (1915-1916), началник на Главното тилово управление (1916) и инспектор в Главната квартира. След това става български представител при военното управление в Румъния (1916-1918), а по-късно и началник на Македонската военна област (1918). Същата година е произведен в чин генерал-лейтенант и е зачислен в запаса. Умира на 3 май 1937г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл., ордена „Св. Александър” III ст. без мечове, IV ст. с мечове по средата и „За военна заслуга” ст. на обикновена лента.

Агенция „Фокус” представя поредицата „Забравените герои на България”. Целта й е да допринесе за популяризирането на войнските достойнства – чест, родолюбие, патриотизъм. В нея читателите ще открият интересни и малко известни факти от биографиите на едни от най-значимите фигури, допринесли за извоюването свободата и независимостта на България.
Любомира НИКОЛОВА

източник:focus-news.net, връзка към цялата статия - линк
източник на изображението - bg.wikipedia.org