Четници при Таньо войвода

СЪСТАВ НА ЧЕТАТА

Четата  на  Таньо  войвода  се  състояла  от  28  души.  Списък  никой  не  й  е правил  и  до  нас  са  достигнали  имената  на  23  четници,  които  ние  подредихме според йерархията, която са заемали в четата и според случките с тях по време на бойния поход.

Таньо войвода
1.  ВОЙВОДАТА  ТАНЬО  СТОЯНОВ  КУРТЕВ,
наричан  още  Домусчиев,  Уйгунсуза  и Диарбекирски,  е  роден  на  5  април  1846  г.  в гр.Сливен в заможно, многочленно семейство. Баща му, Стоян Куртев, отглеждал в балкана, прекупувал и  търгувал  със  свине  и  дребен  добитък.  Той  имал трима сина и две дъщери: Курти - роден през 1842 г., Тона - през 1844 г., Таньо - през 1846 г., Димитър - през 1854г. и Рада - родена в 1856 г. Всички освен Таньо са дали поколение.


















2.  ВЕЛКО  ДАЧЕВ  ТИШЕВ,  наричан  още Карловлията - знаменосец на четата. Роден през 1844  г.  в  с.Ердуван-лийски  чифлик  (Радево),
Новозагорско.  Още  19  годишен  тръгнал  с хайдушка дружина и по гурбети из Влашко. През 1866  г.  бил  с  четата  на  дядо  Жельо.  След  това скитал като градинар по градовете от Оршова до Галац, докато се установил в Олтеница. Тук бил сред  групата  момчета,  които  били  подготвени  и въоръжени  от  олтенишкия  комитет  и  се включили в състава на Таньовата чета. Като опитен революционер с хайдушки стаж бил определен за знаменосец на четата. Като такъв бил с нея до последното й сражение на 27 май. На 5 юни бил заловен при гр. Котел и като не можало да се установи дали е от четниците или от местните въстаници, откарали го в Одрнския затвор. След амнистията го пуснали и той отишъл в Кишинев, където се зачислил в Шеста опълченска дружина и бил с нея  до  края  на  войната.  След  това  се  оженил  в  Чирпан  и  се  заселил  в  с.  Вятово, Русенско, където оставил наследници и починал на 10 септември 1921 г.










Стефан Николов Заралията
3.  СТЕФАН  НИКОЛОВ  ЗАРАЛИЯТА,  член  на щаба,  доверен  човек  на  войводата  и  водач  на четата. Роден през 1850 г. в с.Хайнито (Гурково), но навсякъде  казвал,  че  е  от  Сливен.  Останал  рано сирак,  той  изучил  абаджилъка  в  Стара  Загора  и  в Цариград  и  решил  да  открие  своя  абаджийница  в родното  си  село.  Синът  на  бея  обаче  се  опитал  да обезчести  сестра  му  и  Стефан  го  убил,  след  което хванал гората и станал народен отмъстител. Хайдутувал в  Лудогорието  и  Тузлука, където се запознал с много местни революционни дейци.
Две години (до 1872 г.) бил с дружината на съселянина си дядо Никола Вираноолу, а след това за убийството на един бей бил осъден на 15 години затвор и затворен в Русе. В началото на февруари 1876 г. успял да избяга и отишъл в Турномагурели, където била сестра му. Тя. шила знамето на Таньовата чета- Стефан се сближил с войводата  и  станал  негов  доверен  човек. Когато се  прехвърляли  в  Олтеница,  той
придружавал  каруцата  с  оръжието.  След  преминаването  в  България,  Стефан  бил водач на четата и неин куриер до залавянето му в Побит камък на 19 май 1876 г. Бил откаран в Разград, а след това в Русе, където е съден и осъден на смърт. Обесен е в същия ден следобед. Въжето три пъти се късало и тълпата викала „милост", но палачите го обесили.








4. ПЕТЪР ИВАНОВ РУСКОВ, наричан след Освобождението  Комитата,  бил  наи-младият, 23  годишен,  в  четата.  Роден  е  през  1853  г.  в Сливен  в  заможно  семейство.  Бил
съмишленик  на  революционните  дейци. Заплашен  от  арест  през  1873  г.  избягал  в Румения  и  се  установил  като  търговец  в Браила. Там при него дошйл Таньо през 1875
г., а през апрул 1876 г. Петър отишъл при него в Турномагурели и се включил" в четата. С четата бил до 23 май, когато паднал от скалите при с.Костанденец и се изгубил. Ца 27 май бил. заловен при с.Посабина, Поповско, докаран заедно с главите  на  трима  от  другарите  му  в  Разград  и  съден  в  Русе,  Осъден  бил  на  три години  затвор  и  откаран  на  остров  Родос.  След  Освобождението  се  заселил  в гр.Кубрат, където имал хан и кръчма. Оставил наследници - син и дъщеря. Починал на 9 септември 1926 г. Оставил е писма и автобиография, изясняващи бойния път
на четата.









5. ГЕНО ГРОША (ГЕНО СТЕФАНОВ ГРОШОВ) бил роден в с. Градец, но се преселил със семейството на баща си в Котел. Имал двама братя - по-голям и по-малък  от  него,  добри  стопани,  скотовъдци  и  земеделци.  Гено  обаче  бил  буен  и непокорен и забегнал в Румъния да търси свободен живот. През пролетта на 1873 г. той влязъл в четата на Йордан Стоянов и Стоян Велков Софийски, която скитала по балкана  и  била  разбита  при  с.  Зимевци,  Искрецко.  Йордан  паднал  убит,  а  Стоян Велков бил уловен и отровен в затвора. Останал жив само Гено и отново избягал в Румъния.  През  зимата  на  1875-76  г,  бил  в  гр. Болград,  отдето  бил  препратен  до Турномагурели и влязъл в четата на Таньо войвода, С четата е бил до 26 май 1876г.,  когато  е  убит  при  прегазването  на  р.  Черни  Лом,  при  моста  до  с.  Невски, Поповско.

ПЕТЪР  НЕДЯЛКОВ  ТАНЕВ
6.  ПЕТЪР  НЕДЯЛКОВ  ТАНЕВ  -СВИЩОВЛИЯТА бил  родом  от  Свищов,  но  с брат  си  Димитър  се  били  изселили  отдавна  в Турномагурели  и  подпомагали  хъшовете  през
зимата  на  1875-76 г. Включил се в четата на Таньо  войвода  и  бил  с  нея  до  27  май  1876  г., когато загинал в последното сражение на Керчан баир при с.Априлово.















7. КАРА ПЕТЪР ТРЯВНАЛИЯТА. Както показва името му, бил родом от Трявна. Вероятно е бил от четниците, подготвени в Олтеница, Загинал на 27 май 1876 г. в последното сражение на четата на Керчан баир при с.Априлово. Главата му, заедно с тая на войводата и на Гено Гроша, е погребана в разградските гробища.

8.  ИВАН  ХРИСТОВ  АБРАШЕВ,  наричан  още  Охридлията и  Аркадаша,  е роден през 1844 г. в Охрид, където се научил на грамотност от баща си, който бил псалт  и  шивач  и  го  изпратил  на  учение  в  Темишвар,  Трансилвания.  После  Иван дошъл в Русе и се включил сред съмишлениците на революционния комитет, като същевременно се занимавал и с търговия. Застрашен от арест през есента на 1875 г. той избягал в Румъния, а след това прекарал  зимата  в  Белград.  Оттам  бил  препратен  на  24  април  1876  г. в Турномагурели и се включил в четата на Таньо войвода. С четата бил до разбиването й на 27 май 1876 г., след което бягали на изток заедно със Стоян Енев Шекерджията и стигнали до гр. Търговище. Абрашев влязъл в града за хляб, но бил предаден и заловен на 5 юни 1876 г., откаран в Разград, а после  в  Русе  и  осъден  на  заточение  в  Аккия,  отдето  се  върнал  след Освобождението. Станал адвокат в Тутракан. оженил се за сестрата на колегата си Д.  Чиплаков  и  оставил  наследници.  Сам  той се  включил  в  македонското  освободително  движение  и  заминал с чета за Македония. Оставил разказ за четата, записан от Н. Обретенов през 1883 г.

СТОЯН  ЕНЕВ  ШЕКЕРДЖИЯТА (ПЕНЬО ЕНЕВ ЕНЕВСКИ)
9.  СТОЯН  ЕНЕВ  ШЕКЕРДЖИЯТА (ПЕНЬО ЕНЕВ ЕНЕВСКИ). Роден през 1830г. в с. Хамзаларе (Зелениково), Пловдивско, В четата  бил  сред  възрастните  четници -  46 годишен.  Бил  неграмотен,  мълчалив  и  не чувал  добре. Имал двама братя - Недялко, убит от турците,  и Кольо,  избягал със семейството си в  Румъния. Пеньо също избягал през  1873г. в Румъния, като оставил жена  и  дъщеря,  нарекъл се Стоян и започнал производство  и  дребна търговия със захарни изделия.
През декември 1875г. бил в Белград и прекарал зимата на разноски на местния комитет, който през април 1876г. го препратил в Турномагурели. Там Стоян Енев се включил в четата на Таньо Стоянов. С четата бил до разбиването й на 27 май 1876 г., когато се заделили с Иван Охридлията и стигнали до Търговище, Когато Охридлията влязъл в града за хляб, Стоян Енев напразно го чакал. Забелязали го и го заловили на 7 юни 1876г. Закарали го в Разград, после в Русе, дето го осъдили на 15 години затвор в окови. Откарали го в Аккия, отдето се върнал след Освобождението и останал в Русе пак като шекерджия.
През  1907г. се разболял и трябвало близките му да дадат съгласие за операция. След оздравяването му той си отишъл в родното село, но след това се върнал в Русе да ликвидира сладкарничката си, разболял се отново и умрял на 4 април 1909 г.










10.  ЦОНКО  КЪНЕВ  ПЕТРАНОВ  (ДЯДО  ЦОНКО БАЛКАНСКИ), наричан още Котленченина и дядо Цоню стар хъш, е роден през 1817 г, в Котел и в четата е бил най-старият, на 59 години. Ходил на училище в родния си град, после се изселил  в  Румъния.  През  1867  г. бил повикан за войвода на подготвяната от Ст.Карджа в Тулча четица, наречена „Златна надежда". На 28 април същата година преминал  като  подвойвода с четата на П.Хитов и когато стигнали на Стара планина, той бил оставен с 8 души около Котел. После отново се върнали в четата на П.Хитов и като преминали по цялата Стара планина, през август се върнали в Сърбия.
После отишъл пак в Румъния. Пролетта на 1876г. изглежда го заварила в Олтеница и той влязъл в четата на Таньо войвода. Бил с нея до последното й сражение, после се скитал из горите, докато през юли 1876г. го заловили в Котленско и го изпратили в Търновския затвор. След амнистията бил пуснат. След Освобождението е оземлен с ниви  в с.Медово, Поморийско, където умира през 1905 г. Бил е женен и имал син, който живеел с майка си, вероятно в Провадия.

11. ВЕЛЬО ВАСИЛЕВ от Нова Загора. За него Д. Чиплаков пише, че купил от Браила плата, ресните и пискюла за знамето, по поръчка на Таньо и ги отнесъл в Олтеница на  племенничките на Русан Хр.Мирчев, Елена и Ванка Мирчеви. Те обаче живеели в дома на един румънски полицай, който можел да забележи какво шият. Тогава Вельо отнесъл плата в Турномагурели на Ника Николова и Стефка Стоянова, които били сестра и племенничка на Стефан Николов Заралията. Те ушили знамето.
От Турномагурели в Олтеница Вельо дошъл заедно с Тотьо Колев Колимечката. С четата бил до разбиването й на 27 май 1876 г. След това, както се вижда от една телеграма на османпазарския (омурташкия) каймакамин, Вельо бил заловен на 6 юни при с. Касъргалар (Трескавец) и след разпит изпратен в Търново. Според  Чиплаков той бил препратен в Одринския затвор и след амнистията освободен. По-нататьшната му съдба е неизвестна.

12.  РУСАН  ХРИСТОВ  МИРЧЕВ,  наричан  още  Руси,  бил  родом  от С.Сухиндол, Търновско. Бил буден и грамотен младеж, един от дейните членове на читалището в селото. Патриотичната и революционна закалка получил от учителя си  Васил  Неделчев.  През  лятото на 1875г. заминал като градинар в гр.Галац, където се срещал с Ботев. През  зимата попаднал в Олтеница, където живеели племенничките му Еленка и Ванка  Мирчеви. Тук се включил в четата на Таньо войвода. След разбиването й той се отправя на запад и заедно с другаря си Васил Стоянов стига до родното си село. Близо два месеца се крият из горите, докато на 22 юли 1876 г. били забелязани и оградени от потеря. В завързалата се престрелка Русан паднал убит.


ВАСИЛ  СТОЯНОВ  МИХИЛСКИ
13.  ВАСИЛ  СТОЯНОВ  МИХИЛСКИ  е роден в с.Михилци, Карловско. В родната му къща често отсядали Левски и куриерът Минчо Хаджинедев. Левски харесал безстрашния левент
момък и го направил подкуриер за района, като му подарил за писмата една кожена чантичка с две дъна - за официалната и неофициалната поща. След гибелта на Апостола и разкритията през 1873г. Васил Стоянов избягал в Румъния. През 1876г. се включил в четата на Таньо войвода. След разгрома на четата заедно с Русан Хр.Мирчев се добрали до Сухиндол и се крили около два месеца из горите. В схватка с потеря на 22 юли 1876г., при с.Красно градище, Русан бил убит, а Васил заловен и откаран в Севлиево, а след това в Търновския  затвор. След  амнистията бил освободен. След Освобождението станал куриер в щаба на княз Александър Батенберг и като такъв, с чантичката, подарена от Левски, участвал през Сръбско-българската война в 1885г, в сраженията при Сливница. По-късно взел участие в борбите за освобождението на Македония.












14. ДЯДО СТОЙКО ОТ ХАЙНИТО е упоменат единствено от Иван Хр.Абрашев в разказа му, записан от Н. Обретенов. Името му показва, че е бил на възраст над 50 години и е участвал преди това в други чети. Презимувал е в Белград, откъдето е дошъл в Турномагурели.

15. НИКОЛА ОТ КАЗАНЛЪШКА ОКОЛИЯ също е известен единствено от разказа на Абрашев, с когото заедно презимували в Болград и заедно дошли до Турномагурели, където постъпили в четата.

16. СТОЯН БИНКУГЛИЯТА. Така е записан на паметната плоча в Разград. В писмата на Петър Иванов е наречен Бинкузлията. Бил е родом от с. Бинкос, Сливенско. Като сливнелия вероятно е бил от окръжението на войводата още в Турномагурели. Както и за предходните двама, повече нищо не се знае за него.

17. КОСТА ГЕОРГИЕВ, родом от Котел, бил приятел на Раковски и сътрудник на вестника му "Дунавски лебед". В Турномагурели живеел в една фурна заедно с Цанко Петранов Тюфекчията и заедно се включили в четата на Таньо войвода.

18. ЦАНКО ПЕТРАНОВ ТЮФЕКЧИЯТА живеел в Турномагурели и правел и поправял пушки и пищови. Известно време живели заедно с Таньо при Марин Христов Куру Мустафа, родом от Търново, а през зимата отишъл при Коста Георгиев. Таньо го взел за оръжейник в четата, защото времето било дъждовно и променливо и пушките лесно се повреждали. Останал жив и след Освобождението и работил като оръжейник.

19. ДИМИТЪР КАЗАКОВ бил отчетниците, включени в Олтеница. По поръчка на олтенишкия комитет ходил заедно с Йовчо Кеяпенчев до разградските села и се свързали с комитетските дейци в Побит камък преди минаването на четата. В последното сражение бил ранен, но се спасил. След Освобождението работил и живял в София.


ЙОВЧО КЕЯПЕНЧЕВ
20. ЙОВЧО КЕЯПЕНЧЕВ, родом от с. Караарнаут (Голям извор), Разградско, бил деен член на революционния комитет в селото, основан от Сидер Грънчаров. По време на обучение по стрелба бил заловен с въстаническия си калпак и предаден на мюдюра в Разград. Селските чорбаджии, приятели на мюдюра, се застъпили за него: „Момчето е много добро!" „Момчето е добро, но калпакът му е много мръсен!",- казал мюдюра, но за хатър на чорбаджиите го освободил.
Йовчо веднага избягал във Влашко, в Олтеница, и се поставил на разположение на комитета, по чието поръчение ходил до с. Побит камък и се свързал с кмета Пеньо Недков Пулето, който обещал да се присъединят към четата 8 души. В четата Йовчо вероятно е бил един от познавачите на местата и водач през горите, заедно със Стефан Николов Заралията. В четата бил до 21 май, когато през нощта се загубил в гората около с.Каменово с още един другар и се добрали до Румъния.















ХРИСТО ДИМИТРОВ ПЪРЖИНОВ
21. ХРИСТО ДИМИТРОВ ПЪРЖИНОВ бил роден през 1847 г. в Охрид и се падал братовчед на Иван Христов Абрашев, Дядо му Христо бил свещар (мумджия). При една свада убил събирача на данъци и го тикнал във врящия казан с восък „да се изпържи и да не вампирясва". Оттам дошъл прякорът Пържинови. Преди да влезе в четата бил файтонджия
в Румъния. След разбиването на четата Христо се спасил и за да премине през моста на една река, който бил охраняван от стража, се превързал под една селска кола, но го забелязали и арестували. В затвора лежал заедно с Тотьо Колимечката. След амнистията го освободили и той се включил в първа рота на Първа дружина от опълчението. След Освобождението работил като файтонджия в София, станал съдружник на фурна и собственик на мандра в с.Столнж. Умрял в 1927 г. Оставил дъщеря и двама сина.












22. ТОТЬО КОЛЕВ КОЛИМЕЧКАТА бил от четниците, включени още в Турномагурели. В Олтеница дошъл заедно с Вельо Василев, вероятно преди другите четници, за да не правят впечатление. След разбиването на четата го заловили и намерили у него кесия с жълтици. Помислили, че е касиерът на четата и го били жестоко, като му избили и едното око, да каже къде са другите пари. Съдбата му след Освобождението не е известна.

23. ИЛИЯ ОТ С.АРБАНАСИ. Същият, според спомен на дядо Дживизли Стояно от с.Водица, Поповско, бил в група от 8 души, на които той дал хляб в края на май 1876 г., а три години по-късно се срещнали при преследване на турски шайки и Илия му напомнил за срещата през 1876 г..

Останалите 5 души от четата са с неизвестни имена. Двама от тях са загинали между Калакоча и гр. Попово, а един е убит и заровен в местността „Гроба" при с.Марчино.

Както и в Ботевата чета, четниците били от трите части на България - от Мизия, Тракия и Македония.
По възраст се разпределят от 23 до 59 години, като основната част са били между 25 и 30 години - възраст, най-подходяща за бойна дейност.
По-голямата част от тях били грамотни. По занятие били дребни търговци, прекупвачи, абаджии, градинари и наемни работници.



източник: книгата "От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско
По пътя на четата на Таньо войвода от 1876г."
автор: Борис Илиев