Четници при Таньо войвода

СЪСТАВ НА ЧЕТАТА

Четата  на  Таньо  войвода  се  състояла  от  28  души.  Списък  никой  не  й  е правил  и  до  нас  са  достигнали  имената  на  23  четници,  които  ние  подредихме според йерархията, която са заемали в четата и според случките с тях по време на бойния поход.

Таньо Стоянов войвода

1.  ВОЙВОДАТА  ТАНЬО  СТОЯНОВ  КУРТЕВ,
наричан  още  Домусчиев,  Уйгунсуза  и Диарбекирски,  е  роден  на  5  април  1846  г.  в гр.Сливен в заможно, многочленно семейство. Баща му, Стоян Куртев, отглеждал в балкана, прекупувал и  търгувал  със  свине  и  дребен  добитък.  Той  имал трима сина и две дъщери: Курти – роден през 1842 г., Тона – през 1844 г., Таньо – през 1846 г., Димитър – през 1854г. и Рада – родена в 1856 г. Всички освен Таньо са дали поколение.

Велко Дачев Тишев
Велко Дачев Тишев

2.  ВЕЛКО  ДАЧЕВ  ТИШЕВ,  наричан  още Карловлията – знаменосец на четата. Роден през 1844  г.  в  с.Ердуван-лийски  чифлик  (Радево),
Новозагорско.  Още  19  годишен  тръгнал  с хайдушка дружина и по гурбети из Влашко. През 1866  г.  бил  с  четата  на  дядо  Жельо.  След  това скитал като градинар по градовете от Оршова до Галац, докато се установил в Олтеница. Тук бил сред  групата  момчета,  които  били  подготвени  и въоръжени  от  олтенишкия  комитет  и  се включили в състава на Таньовата чета. Като опитен революционер с хайдушки стаж бил определен за знаменосец на четата. Като такъв бил с нея до последното й сражение на 27 май. На 5 юни бил заловен при гр. Котел и като не можало да се установи дали е от четниците или от местните въстаници, откарали го в Одрнския затвор. След амнистията го пуснали и той отишъл в Кишинев, където се зачислил в Шеста опълченска дружина и бил с нея  до  края  на  войната.  След  това  се  оженил  в  Чирпан  и  се  заселил  в  с.  Вятово, Русенско, където оставил наследници и починал на 10 септември 1921 г.

Стефан Николов Заралията
Стефан Николов Заралията

3.  СТЕФАН  НИКОЛОВ  ЗАРАЛИЯТА,  член  на щаба,  доверен  човек  на  войводата  и  водач  на четата. Роден през 1850 г. в с.Хайнито (Гурково), но навсякъде  казвал,  че  е  от  Сливен.  Останал  рано сирак,  той  изучил  абаджилъка  в  Стара  Загора  и  в Цариград  и  решил  да  открие  своя  абаджийница  в родното  си  село.  Синът  на  бея  обаче  се  опитал  да обезчести  сестра  му  и  Стефан  го  убил,  след  което хванал гората и станал народен отмъстител. Хайдутувал в  Лудогорието  и  Тузлука, където се запознал с много местни революционни дейци.
Две години (до 1872 г.) бил с дружината на съселянина си дядо Никола Вираноолу, а след това за убийството на един бей бил осъден на 15 години затвор и затворен в Русе. В началото на февруари 1876 г. успял да избяга и отишъл в Турномагурели, където била сестра му. Тя. шила знамето на Таньовата чета- Стефан се сближил с войводата  и  станал  негов  доверен  човек. Когато се  прехвърляли  в  Олтеница,  той
придружавал  каруцата  с  оръжието.  След  преминаването  в  България,  Стефан  бил водач на четата и неин куриер до залавянето му в Побит камък на 19 май 1876 г. Бил откаран в Разград, а след това в Русе, където е съден и осъден на смърт. Обесен е в същия ден следобед. Въжето три пъти се късало и тълпата викала „милост“, но палачите го обесили.

Петър Иванов Русков
Петър Иванов Русков

4. ПЕТЪР ИВАНОВ РУСКОВ, наричан след Освобождението  Комитата,  бил  наи-младият, 23  годишен,  в  четата.  Роден  е  през  1853  г.  в Сливен  в  заможно  семейство.  Бил
съмишленик  на  революционните  дейци. Заплашен  от  арест  през  1873  г.  избягал  в Румения  и  се  установил  като  търговец  в Браила. Там при него дошйл Таньо през 1875
г., а през апрул 1876 г. Петър отишъл при него в Турномагурели и се включил“ в четата. С четата бил до 23 май, когато паднал от скалите при с.Костанденец и се изгубил. Ца 27 май бил. заловен при с.Посабина, Поповско, докаран заедно с главите  на  трима  от  другарите  му  в  Разград  и  съден  в  Русе,  Осъден  бил  на  три години  затвор  и  откаран  на  остров  Родос.  След  Освобождението  се  заселил  в гр.Кубрат, където имал хан и кръчма. Оставил наследници – син и дъщеря. Починал на 9 септември 1926 г. Оставил е писма и автобиография, изясняващи бойния път
на четата.

5. ГЕНО ГРОША (ГЕНО СТЕФАНОВ ГРОШОВ) бил роден в с. Градец, но се преселил със семейството на баща си в Котел. Имал двама братя – по-голям и по-малък  от  него,  добри  стопани,  скотовъдци  и  земеделци.  Гено  обаче  бил  буен  и непокорен и забегнал в Румъния да търси свободен живот. През пролетта на 1873 г. той влязъл в четата на Йордан Стоянов и Стоян Велков Софийски, която скитала по балкана  и  била  разбита  при  с.  Зимевци,  Искрецко.  Йордан  паднал  убит,  а  Стоян Велков бил уловен и отровен в затвора. Останал жив само Гено и отново избягал в Румъния.  През  зимата  на  1875-76  г,  бил  в  гр. Болград,  отдето  бил  препратен  до Турномагурели и влязъл в четата на Таньо войвода, С четата е бил до 26 май 1876г.,  когато  е  убит  при  прегазването  на  р.  Черни  Лом,  при  моста  до  с.  Невски, Поповско.

Петър Неделчев Танев
Петър Неделчев Танев

6.  ПЕТЪР  НЕДЯЛКОВ  ТАНЕВ  -СВИЩОВЛИЯТА бил  родом  от  Свищов,  но  с брат  си  Димитър  се  били  изселили  отдавна  в Турномагурели  и  подпомагали  хъшовете  през
зимата  на  1875-76 г. Включил се в четата на Таньо  войвода  и  бил  с  нея  до  27  май  1876  г., когато загинал в последното сражение на Керчан баир при с.Априлово.

7. КАРА ПЕТЪР ТРЯВНАЛИЯТА. Както показва името му, бил родом от Трявна. Вероятно е бил от четниците, подготвени в Олтеница, Загинал на 27 май 1876 г. в последното сражение на четата на Керчан баир при с.Априлово. Главата му, заедно с тая на войводата и на Гено Гроша, е погребана в разградските гробища.

8.  ИВАН  ХРИСТОВ  АБРАШЕВ,  наричан  още  Охридлията и  Аркадаша,  е роден през 1844 г. в Охрид, където се научил на грамотност от баща си, който бил псалт  и  шивач  и  го  изпратил  на  учение  в  Темишвар,  Трансилвания.  После  Иван дошъл в Русе и се включил сред съмишлениците на революционния комитет, като същевременно се занимавал и с търговия. Застрашен от арест през есента на 1875 г. той избягал в Румъния, а след това прекарал  зимата  в  Белград.  Оттам  бил  препратен  на  24  април  1876  г. в Турномагурели и се включил в четата на Таньо войвода. С четата бил до разбиването й на 27 май 1876 г., след което бягали на изток заедно със Стоян Енев Шекерджията и стигнали до гр. Търговище. Абрашев влязъл в града за хляб, но бил предаден и заловен на 5 юни 1876 г., откаран в Разград, а после  в  Русе  и  осъден  на  заточение  в  Аккия,  отдето  се  върнал  след Освобождението. Станал адвокат в Тутракан. оженил се за сестрата на колегата си Д.  Чиплаков  и  оставил  наследници.  Сам  той се  включил  в  македонското  освободително  движение  и  заминал с чета за Македония. Оставил разказ за четата, записан от Н. Обретенов през 1883 г.

СТОЯН ЕНЕВ ШЕКЕРДЖИЯТА (ПЕНЬО ЕНЕВ ЕНЕВСКИ)
Стоян Енев Шекерджията (ПЕНЬО ЕНЕВ ЕНЕВСКИ)

9.  СТОЯН  ЕНЕВ  ШЕКЕРДЖИЯТА (ПЕНЬО ЕНЕВ ЕНЕВСКИ). Роден през 1830г. в с. Хамзаларе (Зелениково), Пловдивско, В четата  бил  сред  възрастните  четници –  46 годишен.  Бил  неграмотен,  мълчалив  и  не чувал  добре. Имал двама братя – Недялко, убит от турците,  и Кольо,  избягал със семейството си в  Румъния. Пеньо също избягал през  1873г. в Румъния, като оставил жена  и  дъщеря,  нарекъл се Стоян и започнал производство  и  дребна търговия със захарни изделия.
През декември 1875г. бил в Белград и прекарал зимата на разноски на местния комитет, който през април 1876г. го препратил в Турномагурели. Там Стоян Енев се включил в четата на Таньо Стоянов. С четата бил до разбиването й на 27 май 1876 г., когато се заделили с Иван Охридлията и стигнали до Търговище, Когато Охридлията влязъл в града за хляб, Стоян Енев напразно го чакал. Забелязали го и го заловили на 7 юни 1876г. Закарали го в Разград, после в Русе, дето го осъдили на 15 години затвор в окови. Откарали го в Аккия, отдето се върнал след Освобождението и останал в Русе пак като шекерджия.
През  1907г. се разболял и трябвало близките му да дадат съгласие за операция. След оздравяването му той си отишъл в родното село, но след това се върнал в Русе да ликвидира сладкарничката си, разболял се отново и умрял на 4 април 1909 г.

10.  ЦОНКО  КЪНЕВ  ПЕТРАНОВ  (ДЯДО  ЦОНКО БАЛКАНСКИ), наричан още Котленченина и дядо Цоню стар хъш, е роден през 1817 г, в Котел и в четата е бил най-старият, на 59 години. Ходил на училище в родния си град, после се изселил  в  Румъния.  През  1867  г. бил повикан за войвода на подготвяната от Ст.Карджа в Тулча четица, наречена „Златна надежда“. На 28 април същата година преминал  като  подвойвода с четата на П.Хитов и когато стигнали на Стара планина, той бил оставен с 8 души около Котел. После отново се върнали в четата на П.Хитов и като преминали по цялата Стара планина, през август се върнали в Сърбия.
После отишъл пак в Румъния. Пролетта на 1876г. изглежда го заварила в Олтеница и той влязъл в четата на Таньо войвода. Бил с нея до последното й сражение, после се скитал из горите, докато през юли 1876г. го заловили в Котленско и го изпратили в Търновския затвор. След амнистията бил пуснат. След Освобождението е оземлен с ниви  в с.Медово, Поморийско, където умира през 1905 г. Бил е женен и имал син, който живеел с майка си, вероятно в Провадия.

11. ВЕЛЬО ВАСИЛЕВ от Нова Загора. За него Д. Чиплаков пише, че купил от Браила плата, ресните и пискюла за знамето, по поръчка на Таньо и ги отнесъл в Олтеница на  племенничките на Русан Хр.Мирчев, Елена и Ванка Мирчеви. Те обаче живеели в дома на един румънски полицай, който можел да забележи какво шият. Тогава Вельо отнесъл плата в Турномагурели на Ника Николова и Стефка Стоянова, които били сестра и племенничка на Стефан Николов Заралията. Те ушили знамето.
От Турномагурели в Олтеница Вельо дошъл заедно с Тотьо Колев Колимечката. С четата бил до разбиването й на 27 май 1876 г. След това, както се вижда от една телеграма на османпазарския (омурташкия) каймакамин, Вельо бил заловен на 6 юни при с. Касъргалар (Трескавец) и след разпит изпратен в Търново. Според  Чиплаков той бил препратен в Одринския затвор и след амнистията освободен. По-нататьшната му съдба е неизвестна.

12.  РУСАН  ХРИСТОВ  МИРЧЕВ,  наричан  още  Руси,  бил  родом  от С.Сухиндол, Търновско. Бил буден и грамотен младеж, един от дейните членове на читалището в селото. Патриотичната и революционна закалка получил от учителя си  Васил  Неделчев.  През  лятото на 1875г. заминал като градинар в гр.Галац, където се срещал с Ботев. През  зимата попаднал в Олтеница, където живеели племенничките му Еленка и Ванка  Мирчеви. Тук се включил в четата на Таньо войвода. След разбиването й той се отправя на запад и заедно с другаря си Васил Стоянов стига до родното си село. Близо два месеца се крият из горите, докато на 22 юли 1876 г. били забелязани и оградени от потеря. В завързалата се престрелка Русан паднал убит.

Васил Стоянов Михилски
Васил Стоянов Михилски

13.  ВАСИЛ  СТОЯНОВ  МИХИЛСКИ  е роден в с.Михилци, Карловско. В родната му къща често отсядали Левски и куриерът Минчо Хаджинедев. Левски харесал безстрашния левент
момък и го направил подкуриер за района, като му подарил за писмата една кожена чантичка с две дъна – за официалната и неофициалната поща. След гибелта на Апостола и разкритията през 1873г. Васил Стоянов избягал в Румъния. През 1876г. се включил в четата на Таньо войвода. След разгрома на четата заедно с Русан Хр.Мирчев се добрали до Сухиндол и се крили около два месеца из горите. В схватка с потеря на 22 юли 1876г., при с.Красно градище, Русан бил убит, а Васил заловен и откаран в Севлиево, а след това в Търновския  затвор. След  амнистията бил освободен. След Освобождението станал куриер в щаба на княз Александър Батенберг и като такъв, с чантичката, подарена от Левски, участвал през Сръбско-българската война в 1885г, в сраженията при Сливница. По-късно взел участие в борбите за освобождението на Македония.

14. ДЯДО СТОЙКО ОТ ХАЙНИТО е упоменат единствено от Иван Хр.Абрашев в разказа му, записан от Н. Обретенов. Името му показва, че е бил на възраст над 50 години и е участвал преди това в други чети. Презимувал е в Белград, откъдето е дошъл в Турномагурели.

15. НИКОЛА ОТ КАЗАНЛЪШКА ОКОЛИЯ също е известен единствено от разказа на Абрашев, с когото заедно презимували в Болград и заедно дошли до Турномагурели, където постъпили в четата.

16. СТОЯН БИНКУГЛИЯТА. Така е записан на паметната плоча в Разград. В писмата на Петър Иванов е наречен Бинкузлията. Бил е родом от с. Бинкос, Сливенско. Като сливнелия вероятно е бил от окръжението на войводата още в Турномагурели. Както и за предходните двама, повече нищо не се знае за него.

17. КОСТА ГЕОРГИЕВ, родом от Котел, бил приятел на Раковски и сътрудник на вестника му „Дунавски лебед“. В Турномагурели живеел в една фурна заедно с Цанко Петранов Тюфекчията и заедно се включили в четата на Таньо войвода.

18. ЦАНКО ПЕТРАНОВ ТЮФЕКЧИЯТА живеел в Турномагурели и правел и поправял пушки и пищови. Известно време живели заедно с Таньо при Марин Христов Куру Мустафа, родом от Търново, а през зимата отишъл при Коста Георгиев. Таньо го взел за оръжейник в четата, защото времето било дъждовно и променливо и пушките лесно се повреждали. Останал жив и след Освобождението и работил като оръжейник.

19. ДИМИТЪР КАЗАКОВ бил отчетниците, включени в Олтеница. По поръчка на олтенишкия комитет ходил заедно с Йовчо Кеяпенчев до разградските села и се свързали с комитетските дейци в Побит камък преди минаването на четата. В последното сражение бил ранен, но се спасил. След Освобождението работил и живял в София.

Йовчо Кеяпенчев
Йовчо Кеяпенчев

20. ЙОВЧО КЕЯПЕНЧЕВ, родом от с. Караарнаут (Голям извор), Разградско, бил деен член на революционния комитет в селото, основан от Сидер Грънчаров. По време на обучение по стрелба бил заловен с въстаническия си калпак и предаден на мюдюра в Разград. Селските чорбаджии, приятели на мюдюра, се застъпили за него: „Момчето е много добро!“ „Момчето е добро, но калпакът му е много мръсен!“,- казал мюдюра, но за хатър на чорбаджиите го освободил.
Йовчо веднага избягал във Влашко, в Олтеница, и се поставил на разположение на комитета, по чието поръчение ходил до с. Побит камък и се свързал с кмета Пеньо Недков Пулето, който обещал да се присъединят към четата 8 души. В четата Йовчо вероятно е бил един от познавачите на местата и водач през горите, заедно със Стефан Николов Заралията. В четата бил до 21 май, когато през нощта се загубил в гората около с.Каменово с още един другар и се добрали до Румъния.

Христо Димитров Пържинов
Христо Димитров Пържинов

21. ХРИСТО ДИМИТРОВ ПЪРЖИНОВ бил роден през 1847 г. в Охрид и се падал братовчед на Иван Христов Абрашев, Дядо му Христо бил свещар (мумджия). При една свада убил събирача на данъци и го тикнал във врящия казан с восък „да се изпържи и да не вампирясва“. Оттам дошъл прякорът Пържинови. Преди да влезе в четата бил файтонджия
в Румъния. След разбиването на четата Христо се спасил и за да премине през моста на една река, който бил охраняван от стража, се превързал под една селска кола, но го забелязали и арестували. В затвора лежал заедно с Тотьо Колимечката. След амнистията го освободили и той се включил в първа рота на Първа дружина от опълчението. След Освобождението работил като файтонджия в София, станал съдружник на фурна и собственик на мандра в с.Столнж. Умрял в 1927 г. Оставил дъщеря и двама сина.

22. ТОТЬО КОЛЕВ КОЛИМЕЧКАТА бил от четниците, включени още в Турномагурели. В Олтеница дошъл заедно с Вельо Василев, вероятно преди другите четници, за да не правят впечатление. След разбиването на четата го заловили и намерили у него кесия с жълтици. Помислили, че е касиерът на четата и го били жестоко, като му избили и едното око, да каже къде са другите пари. Съдбата му след Освобождението не е известна.

23. ИЛИЯ ОТ С.АРБАНАСИ. Същият, според спомен на дядо Дживизли Стояно от с.Водица, Поповско, бил в група от 8 души, на които той дал хляб в края на май 1876 г., а три години по-късно се срещнали при преследване на турски шайки и Илия му напомнил за срещата през 1876 г..

Останалите 5 души от четата са с неизвестни имена. Двама от тях са загинали между Калакоча и гр. Попово, а един е убит и заровен в местността „Гроба“ при с.Марчино.

Както и в Ботевата чета, четниците били от трите части на България – от Мизия, Тракия и Македония.
По възраст се разпределят от 23 до 59 години, като основната част са били между 25 и 30 години – възраст, най-подходяща за бойна дейност.
По-голямата част от тях били грамотни. По занятие били дребни търговци, прекупвачи, абаджии, градинари и наемни работници.

източник: книгата „От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско
По пътя на четата на Таньо войвода от 1876г.“
автор: Борис Илиев


Информация за Капитан Дядо Никола е налична и в следната статия – линк

Повече информация за Таньо войвода е налична в секция Войводи – линк


Информация за Капитан Дядо Никола е налична и в следната статия – линк

Чета на Таньо войвода (Таньо Стоянов Куртев) от
„Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“ с автор Петър Чолов е налична на следната сраница – линк


Информация за Капитан Дядо Никола е налична и в следната статия – линк