Песни за войводи

Текстове на известни песни и препратки към видео и аудио записи.

Атланлъ Стоян войвода

Атланлъ Стоян войвода,
той си на Добря думаше:
- Добре ле, кючук байрактар!
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи овчарски,
че навий бели навои
и обуй чикма царвули,
засучи черни козяни,
нарами кука овчарска,
че ще та, Добре, провадя
на Стралджа село голямо,
на Стралджа на механата.
Когото, Добре, намериш,
хубаво да го почерпиш,
почерпиш и изпроводиш,
самси с бакалче остани,
бакалче младо, глупаво,
па си бакалче изпитай,
ходят ли тъдяс хайдути,
ходят ли, та виждат ли се -
Алтънлъ Стоян войвода
със Добря, кючук байрактар?
Че стана Добри, Добре ле,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи овчарски
и нави бели навои,
и обу чикма царвули,
засука черни козяни,
нарами кука овчарска,
че си на Стралджа отиде,
на Стралджа село голямо,
на Стралджа на механата.
Когото Добри завари,
се го хубаво начерпа,
начерпа и изпроводи,
самси с бакалче остана,
бакалче младо, глупаво,
че на бакалче думаше:
- Нещо ще да те попитам,
право ми кажи, не лъжи -
ходят ли тъдес хайдути,
ходят ли, та виждат лиса,
Алтънлъ Стоян войвода
със Добря, кючук байрактар?
Бакалче Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар!
Я дигни кука овчарска,
че си Стояна намери,
Стояна, млада войвода,
че са й потеря дигнало,
от девет села потеря,
десето село стралджани,
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския,
стояна да си бастисат,
Алтънлъ Стоян войвода,
със Добря, кючук байрактар.
Че стана Добри, Добре ле,
нарами кука овчарска,
че при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Алтънлъ Стоян войвода,
аз си бакалче попитах,
попитах и го разпитах -
тежка потеря дигнали,
от девет села потеря,
десето село стралджани,
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския,
да си Стояна бастисат,
Алтанлъ Стоян войвода
и Добря, кючук байрактар!
Алтънлъ Стоян войвода,
че къмто Стралджа погледна -
тежка потеря идеше,
най-напред върви султана,
султана Черкешлийския.
Стоян на Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар,
снеми си пушка от рамо,
че си султана помери,
султана Черкешлийския,
в челото между вяждите.
Че стана Добри, Добре ле,
че си сне пушка от рамо,
че си султана помери,
султана Черкешлийския,
в челото между вяждите,
помери и го удари.
Че се потеря разпиля,
едно с едно са не видя.

Атланлъ Стоян войвода

Атланлъ Стоян вайвода
той си на Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар!

Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи овчарски,
овчарски каракачански.

Пеша ша та проводя,
на Стралжа село голямо,
на Стралжа на механата.

Когото, Добре, намериш,
хубаво да го почерпиш,
почерпиш и изпроводиш,
сам си с бакалче остани,
бакалче младо, глупаво,
па си бакалче изпитай,
ходят ли тъдяс хайдути,
ходят ли, виждат ли се?
Алтънлъ Стоян войвода,
със Добря, кючук байрактар?
Че стана Добри - Добре ле,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи овчарски,
овчарски - каракачански.
и нави бели навои,
и обу чикма цървули,
засука върви козяни,
нарами кука овчарска,
че си на Стралджа отиде,
на Стралджа село голямо,
на Стралджа на механата.
Когото Добре завари,
се го хубаво начерпа,
начерпа и изпроводи,
сам си с бакалче остана,
бакалче младо, глупаво,
че на бакалче думаше:
- Нещо щъ да те попитам,
право ми кажи, не лъжи -
ходят ли тъдяс хайдути,
ходят ли, та виждат ли са,
Алтънлъ Стоян войвода,
със Добря, кючук байрактар?
Бакалче Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар!
Я дигни кука овчарска,
че си Стояна намери,
Стояна, млада войвода,
че са й потеря дигнало,
от девет села потеря,
десето село Стралджани,
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския,
Стояна да си бастисат,
Алтънлъ Стоян войвода,
със Добря, кючук байрактар.
Че стана Добри, Добре ле,
нарами кука овчарска,
че при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Алтънлъ Стоян войвода,
аз си бакалче попитах,
попитах и го разпитах -
тежка потеря дигнали,
от девет села потеря,
десето село Стралджане,
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския,
да си Стояна бастисат,
Алтанлъ Стоян войвода,
и Добря, кючук байрактар!
Че стана Стоян войвода,
че къмто Стралджа погледна -
тежка потеря идеше,
най-напред върви султана,
султана Черкешлийския.
Стоян на Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар,
снеми си пушка от рамо,
че си султана помери,
султана Черкешлийския,
в челото между веждите.

Че стана Добри, Добре ле,
че си сне пушка от рамо,
че си султана удари,

в челото между веждите,
Че се потеря разпиля,
един със един не видя.

Изпълнение на песента Вълкана Стоянова в Youtube можете намерите на този линк.

Песен за Васил Левски

Триста ми аскера тръгнале,
триста ми села сърдисале.
Да го терат баш комитата,
той дякона Васил Левски.

Триста ми юнаци хванале,
в темни зандани мачиле,
да го кажат дей комитата,
дей дякона Васил Левски.

А товарил кюмюр дякона,
смъкмил се като кюмюрджийче,
не се плашиш баш комитата,
и си водил врано конче.

Тъй без страх от турски потери,
шетал ми Левски сред народа
да го учи, да го разбуни,
да се бори за свобода.

СИТЕ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО

Текст и Музика: Никола Григоров
Изпълнение на песента от Иван Андонов в Youtube можете да изгледате от този линк.

БОРЯНА ВОЙВОДА
/Българска народна песен/

Бре, де се е чуло, видяло
мома войвода да бъде
като мома Боряна.
Събра си мома Боряна
до триста млади юнаци
все с накривени калпаци.
Че ги Боряна поведе
из това поле широко.
Стигнали гора зелена,
сред гора пъстра поляна,
сред нея дърво буково,
под дърво бистро изворче
Боряна дума момчета:
- Момчета, млади юнаци,
аз ще си гердан отвържа,
на бука ще го привържа,
за нишан да го сторим:
който си нишан улучи,
той ще ни стане войвода.
Всички си нишан мерили
и по дваж, и потретили –
никой не го е улучил.
Кат се Боряна прицели,
пукнала пушка бойлия,
право в гердана удари.
А че се гердан разпръсна
из тази гора зелена.
Боряна стана войвода
на триста млади юнаци.

Бояна войвода

Де са е чуло, видяло
мома войвода да бъде
като ми мома Бояна?
Девет е години ходила
със млади момци войвода,
на десетата година
Бояна се е годила
за Мирча млада войвода.
Много й придан дадоха:
дванайсе върви алтъни,
тринайсет върви рупове
и девет оки коприна.
Като се е оженила
Мирчо Бояни направи
тънка ми хурка сребърна
и добро златно вретенце,
тънки дарове да преде,
юнаци да си дарува.
Седна Бояна да преде
копринени, бре, дарове,
а Мирчо в гора отиде.
Там са го турци хванали,
ръцете му назад вързали,
синджир му на врат турили
на крака му тежки букаи,
че го към Търнов водяха.
Отде ги срещна търговче.
Мирчо търговче думаше:
- Търговче и базиргенче!
Скоро у дома да идеш
и на Бояна да кажеш,
че ма са турци хванали,
главата ще ми отрежат.
Търговче с коня замина,
та при Бояна отиде,
още Бояни думаше:
- Бояно, млада войводо!
Мирча си турци хванаха
и го във Търнов караха
да му главата отрежат.
Я стани,  та си турците
срещни и Мирча отърви.
Това като чу Бояна,
хвърли си хурка сребърна
и добро златно вретенце,
облече мъжка премяна,
препаса сабя френгия,
забучи чифте пищове
и зема пушка бойлия.
Че стана, та турци срещна
отдалек им се поклони,
отблизо им селям даде.
Турци Бояни думаха:
- Бояно, млада войводо!
Я седни, холам, Бояно,
да едем, още да пием.
Бояна турци думаше:
Ой ми ма вази,сердари!
Не дойдох да ям, да пия,
но дойдох бой да се бия.
Доде са турци усетят,
Бояна турци изколи.
Тогази Мирча отърва,
отърва, още изваади
от железните синджири
и от тежките букаи.
Мирчо Бояни думаше:
- Бояно млада войводо!
Халал да ти е войводството
и моето, бре, мъжество:
че ми живота отърва
от тия клети душмани.

източник: folk.bg, връзка към статията - линк


Къде се чуло видело (песен за Сирма войвода)
/Българска народна песен/                                  

Каде се чуло, видело
мома войвода да биде
на седумдесет дружина
на тия гори зелени /2
На тия води студени!
Сирма на дружина говори
това со лутина не бива,
ке върземе пръстен на бука
пукайте редум на нишан,
кой ке ми пръстен прониже
той ке ни биде войвода!
Сите си редум пукия
никой ми пръстен не удари,
Сирма си вели говори
подайте на мене пушката,
пукна ми пушка от ръка
падна ми пръстен на бука!
Пак Сирма ми вели говори
ке фърламе камен, дружина
кой ке ми камен надфърли
той ке ми бъде войвода /2
на седумдесет дружина.


СЛИВЕНСКА ПЕСЕН ЗА ТАНЬО ВОЙВОДА

Таньова мама думаше:
-  Таньо льо, синко Таньо льо,
кандисах, мама, бактисах
от бащини ти кахъри,
от бащини ви ядове.
Той си в балкана отиде
по пусти тежки кярове,
а мене клета остави
със две ми малки дечица.
Гледах ви, мама, гледах ви –
на две съм люлки дрямала,
на две съм люлки плакала
догде ви мама порасти,
догде ви мама отгледа,
тебе и Курти двамата.
Сега големи станахте
и вий балкана хванахте,
пък меня клета оставихте
да гледам, мама, балкана,
да гледам, мама, да плача.
Жал ми е, мама, жал ми е,
не се на снахи нагледах,
не се на внуци нарадвах.

Изпята от Мария Драганова Комитова 58 годишна, от
гр.Генерал Тошево на 11 април 1994 г.

източник: "От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско
По пътя на четата на Таньо войвода от 1876г." - Борис Илиев


Сидер войвода и черен арапин


Появил се е грозен юнак,
на бял кон, черен арап
сред Дунавско равно поле
кого срещне-сече и коли.
не смей пътник да замръкне
нито птичка да прехвръкне,
селяните не домуват
гражданите не търгуват,
плачат, викат и се молят:
- Боже мили помогни ни
от арапинът отървини!
От къде ги зачу хайдут Сидер
па нахлупи голям калпак
оръжи се с дрянов кривак,
че запретна руси биволи.
Бучат бури, ечат гори,
хайдут Сидер не се бои,
че намери черен арап,
че хвана дрянов кривак.
Хайдут проговаря:
─ Дръж се сега черен арап,
да примерем нашите сили,
а на руси биволи дума:
─ ако падне хайдут Сидер
ще помогат руси биволи.
Започна се страшна битка
хайдут Сидер тихо дума:
─ Огъвай се дрянов кривак,
огъвай се, не чупи се,
докато падне черен арап.
Най-накрая падна чер арап.

Песента е записана от информатор Мария Калчева. Родена на 28. VІІІ. 1926г. в м. Цвеклювци (кметство Тодювци), общ. Елена . Живуща в с. Буйновци, общ. Елена, обл. В. Търново.
Източник: http://www.bg-history.info/Sider-voivoda-i-cheren-arapin-225.html


Песен за Гълъб войвода

в изпълнение на Иванка Луканова можете да намерите в Youtube от този линк


Песен за Генчо Войвода

Развесели се гората,
гората и планината,
и в гората птичките,
птичките песнопойките,
запяха песни радостни,
радостни песни юнашки,
заради Генчо Войвода-
и негова отбор дружина.
Генчо дружина думаше:
"Юнаци мои другари,
устрети ханджари ножови,
чистете кубур пищови,
пушките кремаклииките
Та чи ша идем на гости
в Мехрем бей село голяму,
на Аенските чифлици,
на Аенските конаци,
при Аенските синове.
Ръце им назад ша вържим,
в планината ша ги отведем,
главите ша им отрежим,
като на агне гергьовче,
като на пиле петровче.
да знай турчин душманин,
душманин проклет изедник,
че можем да му отсъдим,
отсъдим да му отмъстим
в планинските усои,
дето кракът му не ходи,
ни ходи, ни мой да стъпи.

Песен за Радон войвода

Глуха е доба потайна,
месец йе грейнал над село,
де джиди санце айдушко,
де джиди санце айдушко.

От друм дружина минува
край село кротко, заспало,
де джиди село комитско,
де джиди село комитско.

Жална им баба насрешча мило си пита дружина:
Кам ви, дружина, млад Радон, дека, баби, остана моето чедо перинско ?
Млад Радон, бабо, остана горе ми горе на Рила, на Годлевската плaнина.
Кам му, дружина, чепето, три годин го баба четила, милото чепе комитско ?
Остана, бабо, остана горе ми горе на Рила, на дива коза легало.
Кам му, дружина, пушката, пушката, баби, дружката, дружина мила на баба ?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, на бор столетен, вековен.
Кам му дружина сабята, сабята чичовaта му, дружина мила на баба ?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, низ тия диви пържари, де джиди зрели ягоди.

Жална ми бабо, послушай,
кога нощ страшна настане,
завият влъци, лисици,
забухат птици злокобни,
бухайте птици кръвнишки !
когато ревне гората,
ой горо, море, зелена,
Радон от гробо излазе,
откача пушка от боро,
препасва сабя френджия,
намета чепе комитско,
по гори броди самотен,
чичо си Благо да траси.

Кам ви, дружина, млад Радон,
млад Радон, ваша войвода,
моето чедо перинско,
моето чедо перинско. 

източник: http://zelas.blog.bg/
връзка към статията - линк

Изпълнение на песента в Youtube можете да намерите от тези връзки - линк1 и линк2

Мануш войвода
(Народна песен)

Доста сме яли, яли и пили,
тлъсти агнета, вино червено.
Развивай байряк,
ти Мануш войводо, леле ле!
Нашите майки черни кърпи носят,
черни кърпи носят, все за нази питат.
Развивай байряк,
ти Мануш войводо, леле ле!
Нашите бащи небричени ходят,
небричени ходят, все за нази питат.
Развивай байряк,
ти Мануш войводо, леле ле!
Нашите сестри неплетени ходят,
неплетени ходят, все за нази питат.
Развивай байряк,
ти Мануш войводо, леле ле!
Нашите деца у турци роби ходят,
у турци роби ходят, все за нази питат.
Развивай байряк,
ти Мануш войводо, леле ле!
Хайде да разсипем тая турска ордия,
и да откупиме наши дребни деца.
Развивай байряк,
ти Мануш войводо, леле ле!

Изпълнение на песента от Малин Домозетски във Vbox7 можете да намерите от този линк.

Песен за Ильо Войвода

Дълги векове под робство наш народ страдал
не един юнак бунтовен гордо е паднал
В село Берово хайдушко, Малешевски край
чедото на Крали Марко Ильо се родил

Де мори де, Ильо войвода,
чедото на Крали Марко Ильо се родил /2

Кога е пораснал Ильо робството познал,
за народ да отмъщава дружина събрал
В легиите на Раковски в Белград е ходил,
на въстанието в Кресна сам душа е бил

Де мори де, Ильо войвода,
на въстанието в Кресна сам душа е бил /2

Много време манастира в Рила планина
от неверници душмани зорко е бранил
Във войната на Русия за България
своите левенти-юнаци смело в бой водил

Де мори де, Ильо войвода,
своите левенти-юнаци смело в бой водил /2

Изпълнение на песента от Юри Крумов във Vbox7 можете да изгледате от този линк.

Ангел войвода

(Народна песен)

— Дали си имаш висока кукя, Ангеле де?
Дали си имаш висока кукя, войводо де?
— Мойта е кукя зелена букя, дружино де!
Мойта е кукя зелена букя, юнаци де!
— Дали си имаш стара майчица, Ангеле де?
Дали си имаш стара майчица, войводо де?
— Мойта е майка Стара планина, дружино де!
Мойта е майка Стара планина, юнаци де!
— Дали си имаш стар бял бащица, Ангеле де?
Дали си имаш стар бял бащица, войводо де?
— Моят е баща сабля френгия, дружино де!
Моят е баща сабля френгия, юнаци де!
— Дали си имаш мили сестрици, Ангеле де?
Дали си имаш мили сестрици, войводо де?
— Мойте са сестри чифте паласки, дружино де!
Мойте са сестри чифте паласки, юнаци де!
— Дали си имаш мила булчица, Ангеле де?
Дали си имаш мила булчица, войводо де?
— Мойта е булка дългата пушка, дружино де!
Мойта е булка дългата пушка, юнаци де!
— Дали си имаш дребни дечица, Ангеле де?
Дали си имаш дребни дечица, войводо де?
— Мойте са деца дребни фишеци, дружино де!
Дето ги прата, работа вършат, юнаци де!

Песен за Ангел войвода - У Недини равни двори

,,У Недини равни двори '' е българска народна песен от тракийската фолклорна област на България в която е възпят Ангел войвода. Изпълнението е на Даниела Величкова, Христина Ботева и Елена Йордакиева. Танцът е на ансамбъл ,,Гоце Делчев'' от град София.
Линк към видеоклип с изпълнението - тук


Кара Танас

(Народна песен)

Янка през гора вървеше,
със крушев листец свиреше
и на гората думаше:
— Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена!
Вижда ли, горо, хайдути,
Кара Танаса войвода,
из тебе, горо, да ходи
и мойто братче да води?
Птичка изпище в осойе:
— Янка ле, булка хубава!
Защо си толкоз хубава,
кога си така глупава?
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не би тя крила хайдути
под своя бука зелена!
Още пиленце пееше,
ето че иде дружина;
Кара Танас я водеше,
Иванчо байряк носеше;
дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки
и двойки пъстри пищови —
не можеш да ги познаеш
кой им е юнак войвода!
Янка си отри сълзите,
па ми се викна-провикна:
— Горо ле, горо зелена!
Я развий листе широко,
изкарай клоне високо,
направи сянка дебела,
че имам братец хайдутин
под твойте сенки да ходи,
отбор юнаци да води,
да сече наши душмани
и цариградски султани!

Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.

Страхил

(Народна песен)

Атмаджа дума Страхилу:
— Страхиле, страшна войводо!
Защо си толкоз посърнал,
посърнал, още повехнал?
Дали ти пушка дотегна,
или ти пътя омръзна,
или ти булче домиля,
или ти старост потропа?
Страхил Атмаджи думаше:
— Нито ми пушка дотегна,
нито ми пътя омръзна,
нито ми булче домиля,
нито ми старост потропа…
Снощи на пътя замръкнах,
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Там ми се дремка додрема,
па легнах и си позаспах
на пушка, на табанджата.
Страшен си сънчец сънувах —
отдолу иде потеря,
до седемдесет татаре,
до седемдесет читаци
със седем сини байраци.
Атмаджа дума Страхилу:
— Страхиле, стара войводо,
и туй ли да те науча!
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи просешки,
наложи калпак мечешки,
препаши сабя френгия,
нарами дреха просешка,
па земи блюдо божешко,
и иди долу на пътят,
на пътят, на кръстопътят.
На мермер камък да седнеш
под тая сянка дебела
до водицата студена,
при тая бука зелена;
там ще потеря да мине,
секи ще хвърли по пара;
най-подир върви войвода,
той ще ти хвърли пет пари,
па ще те тихо запита:
„Че видял ли си Страхила,
Страхила страшна войвода?“
Докат си дума издума,
а ти на крака подскочи,
извади сабя френгия,
па се наляво завърти;
дор се надясно обърнеш —
сам ще войвода остане.
Страхил на крака подскочи,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи просешки,
наложи калпак мечешки,
препаса сабя френгия,
наметна дреха божешка,
зема си блюдо просешко,
па слезе долу на пътят,
на пътят, на кръстопътят.
На мермер камък поседна,
положи блюдо просешко
на зелената морава
под тая бука зелена,
под тая сянка дебела,
при тая вода студена.
Чакал ми малко, ни много,
тъкмо ми три дни, три нощи;
погледнал Страхил надолу —
то не ми била потеря
от седемдесет юнаци
със седем сини байряци;
на ми е била потера
колко на небе звездите,
колко на поле тревите,
колко на гора листето.
Всеки си хвърлил по пара,
най-подир върви войвода,
той му е хвърлил пет пари,
и си Страхила попита:
— Видя ли нейде Страхила,
Страхила, страшна войвода?
Докат войвода издума,
Страхил на крака подскочи,
извади сабя френгия,
па се наляво завъртя;
дор се надясно обърнал,
сам си войвода остана!
Страхил войводи думаше:
— Войводо, турска баницо,
иди си търси Страхила,
Страхила, страшна войвода!

Кара Мустафа

(Народна песен)

Болен ми лежи, море, Кара Мустафа;
де гиди болен Кара Мустафа!
Болен ми лежи, море, та ке да умрит;
де гиди болен Кара Мустафа!
— Кой ке ти носит, море, дългата пушка?
Де гиди болен Кара Мустафа!
— Нека я носит той хайдут Велко,
защо йе болье юнак од мене.
— Кой ке ти носит, море, острата сабя?
Де гиди болен Кара Мустафа!
— Нека я носит той хайдут Велко,
защо йе болье юнак од мене.
— Кой ке ти ява та врана коня?
Де гиди болен Кара Мустафа!
— Нека я ява той хайдут Велко,
защо йе болье юнак од мене.

Стоян

(Народна песен)

Мама Стояна люляла,
люляла и му пяла:
— Нани ми, синко Стоене,
да растеш, да си порастеш,
царството да си отървеш,
царството и боярството
от тези ръце душмански,
че царство ти е бащино,
бащино, още майчино!
Стоян мами си думаше:
— Майно ле, мила майчице,
като ми рече таз дума,
много ми сърце нарани;
като ме тъкмиш, майно ле,
царството да си отърва
от тези ръце душмански,
че ми е било бащино,
бащино, още майчино —
имам ли пушка бойлия,
и остра сабя френгия
и чифте кобур пищове?
Мама Стояну думаше:
— Всичко е, синко, готово,
току си расти, порасти;
като си, синко, порастеш,
отбор дружина избери,
в зелени гори заведи,
по планини ги нареди,
сардисай всички боази,
пресечи царски друмове,
заварди Стара планина,
не давай птичка да мине,
камо ли поща и хазна…

Стефан

(Народна песен)

Отдолу идат сеймене,
сеймене, билюк-башие,
юнашка глава носеха,
засукале й мустаци,
разчесале й перчеме.
Мало-големо вървяло
юнашка глава да гледа,
никой си глава не позна;
най-подир дойде бабичка,
тя си главата познала.
Викна бабичка да плаче:
— Синко Стефане, Стефане,
тъй ли е мама мислила,
кога е тебе родила?
Сеймене баби думаха:
— Я стой, бабо, не плачи,
не плачи, бабо, не жали,
юнак си сина родила!
Дорде сина ти хванеме,
шестдесетмина паднаха.
Машалла, бабо, машалла,
юнак си сина хранила!
Дорде му ръце вържеме,
още шестдесет паднаха.
Машалла, бабо, машалла,
юнак си сина хранила!
Дорде му глава вземеме,
сам билюк-башия падна.
Машалла, бабо, машалла,
юнак си сина хранила!

Вълко

(Народна песен)

Вълко, Вълко, Вълко баш байряктар
свивай байряк, дъжд да не го вали!
— Нек го вали, огън да го гори!
Ние бехме деветина брата:
осемтина под байряк измрле
добър господ и заради мене!
Още Вълко това не изрекъл,
пушка пукна из гора зелена,
та удари Вълка в клето сърце;
Вълко викна, та гората екна:
— Ей ви вазе, ви вярна дружино,
несете ме и занесете ме,
занесете ме на път, на кръстопът,
на крака ми байряка побийте,
за байрякът коня ми вържете.
Кой е младо — коня да возседне,
да возседне тая враня коня,
да понесе тоя кръстат байряк,
да спомене Вълка баш байряктар.


Песни включени в Том II на поредицата Българско народно творчество в дванадесет тома. Заглавията на песните представляват линкове към страницата на http://liternet.bg/. Тази страница е използвания източник на книгата в електронен вид.

БЪЛГАРСКО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО В ДВАНАДЕСЕТ ТОМА

ТОМ ІІ: ХАЙДУШКИ ПЕСНИ
=============================

Съставител: Димитър Осинин

Когато пролет позове
  1. Хайдушка песен
  2. Бог да бие сива кукувица
  3. Запяло е кукувиче
  4. Добрю войвода
  5. Стар Димо
  6. Стоян отива бунтовник
  7. Калиновата майчица
  8. Мама Стояну думаше
  9. Майка и син
  10. Димо из гора ходеше
  11. Каква се й пролет задала
  12. Иванка копнее за войводство
  13. Севдице, пиле
  14. Кара Георги хайдутин
  15. Стоян и Месечко
  16. Стоил по двори ходеше
  17. Тонко булко Тонко
  18. Чавдар през гора вървеше
  19. Роден за хайдутин
  20. Заплакала е гората
  21. Песен за Индже войвода
  22. Този ми Кара Колю
  23. Богдан събира хайдути
  24. Юначе и Страшил
  25. Жени ме майко
  26. Диман войвода
  27. Чавдар става хайдутин
  28. Задлъжнял Петър
  29. Млад девер буля думаше
  30. Не искат жена войвода
  31. Минчо и дружината му
  32. Рада войвода

Песни за вехти войводи
  33. Обир на царска хазна
  34. Велко войвода и арапче
  35. Драган и Стефан
  36. Чавдар войвода и Лалуш
  37. Стратил и потеря
  38. Страхил войвода
  39. Стратил страшна войвода
  40. Страшил и Плевенския кадия
  41. Лозан юнак
  42. Лозан войвода
  43. Лозанчо войвода в Букурещ
  44. Стоян и дружината му
  45. Стоян и потеря от Търново
  46. Татунчо войвода
  47. Рaдул войвода
  48. Хайдут Велко и Умер паша
  49. Хайдут Велко и турска войска
  50. Ненчо войвода си отмьщава
  51. Ненчо войвода оздравя
  52. Ненчо войвода и Радан
  53. Манол войвода и сестра му
  54. Никола и Милан
  55. Стоян войвода и Будимския кадия
  56. Дамян войвода и Пандаклийския султан
  57. Чакър Неделчо и Керима арапка
  58. Неделчо хайдутин и потеря
  59. Ралчо войвода и хазна
  60. Вълчан войвода
  61. Наню и Герче
  62. Нано юнак
  63. Димитър войвода
  64. Димитър Калъчлията и Пейо
  65. Димитър калъчлията и Злати
  66. Златан войвода - Кокарчооглу
  67. Кара Събе войвода
  68. Хай гиди Стоян, Стоене
  69. Алтънлъ Стоян и Кула
  70. Алтанлъ Стоян и Добри байряктар
  71. Кара Танас
  72. Кара Андрея войвода
  73. Трифон и Добре
  74. Трифон войвода
  75. Ангел на майка думаше
  76. Ангел войвода
  77. Дончо войвода
  78. Панайот Бойки думаше
  79. Пaнайот обира хазната
  80. Караджа дума Русанки
  81. Заръки на Хаджи Димитър
  82. Че стана Хаджи Димитър
  83. Ильо войвода
  84. Делю хайдутин
  85. Капитан Петко войвода
  86. Смъртната дружина
  87. Страти войвода

Моми хайдутки, войводки
  88. Димка Бизимка и Вълчан Войвода
  89. Сирма войводка
  90. Бояна войводка
  91. Мирче и Бояна
  92. Бойна войвода
  93. Пена избива хайдути
  94. Пенка дарява юнаци
  95. Пенка си разгонва сватбата
  96. Гроздена войвода
  97. Грозданка обира хазна
  98. Гроздо ле, мома хубава
  99. Еленка Дервентджийка
  100. Море хей, Енке
  101. Снощи е Янка във село влезла
  102. Янка и хайдути
  103. Стояна хайдутка
  104. Богдана войвода
  105. Драганка обира хазна
  106. Ирина хайдутка
  107. Маламка войвода

Пустата Стара планина
  108. Пустата стара планина
  109. Стоян през гора вървеше
  110. Драгия войвода и Курти
  111. Стоян мами си думаше
  112. Сестро Лилянко
  113. Ловешките кадии и Ахмед
  114. Стоян и заптии
  115. Гълъб войвода си отмъщава
  116. Владин хайдутин в София
  117. Даскал хайдутин
  118. Кара Танас и Мусокожалийският султан
  119. От три касаби хайдути
  120. Че са се сбрали, прибрали
  121. Обир на хазна при Ичера
  122. Стефан кючук Караджа
  123. Цоцка високо плачеше
  124. Стоян войвода помага на сиромаси
  125. Вълчан и Стайко
  126. Радул и Стайко
  127. Чолак Неделчо обира сливенския паша
  128. Тодорка и Ахмед
  129. Тодорка и Чакър Неделчо
  130. Дамян войвода и сестра му
  131. Лалчо войвода и Кирима кадъна
  132. Нягол войвода и Керима кадъна
  133. Стоян и Недка
  134. Откак се село засели
  135. Бальо хайдутин и Банка
  136. Радослав войвода и Момяна
  137. Хайдути отвличат мома
  138. Майка - юнак над юнаци
  139. Дена и звезда Зорница
  140. Турците делба делили
  141. Сребрьо войвода и Русанка
  142. Милица и Косер войвода
  143. Байко и Стратил
  144. Греховен хайдутин
  145. Нено и Михаил войвода
  146. Мануш убива брата си
  147. Янкул и Богоя
  148. Тодор хайдутин и Одринския паша
  149. Босол влечи-цървули
  150. Семо войвода и Босол
  151. Заженил се Воин
  152. Мама Грозданка ожени
  153. Богдан и Грозданка
  154. Булка и гора
  155. Настас чорбаджи
  156. Георги хайдутин
  157. Хайдути убиват джандарче
  158. Йорго хайдутин
  159. Харамийска посестрима
  160. Ей месече, царев невернико
  161. Отвлечена мома
  162. Хайдути улавят Елена
  163. Манучкината майчица
  164. Хайдутин закопнял за мома
  165. Седнали ми са, седнали
  166. Яна цвете брала
  167. Дей гиди, сърце юнашко
  168. Бена и войвода
  169. Бою войвода
  170. Юнак сирхатлия
  171. Болен Гьорги
  172. Янка и Стоян
  173. Хайдути на сватба

Вийте се, вийте, два орла
  174. Вила се й гора
  175. Всички дръвье, мале ле
  176. Юнак яралия
  177. Юнак помак
  178. Ранен Бойчо
  179. Гарван грачи на висока елха
  180. Стоян и сокол
  181. Болен Стоян и три кукувици
  182. Разболял се млад Стоян
  183. Ситна ми, дребна Росице
  184. Разболял се Марко
  185. Разболял ми се Никола
  186. Хабер по славейче
  187. Ранен юнак на Пирина
  188. Вятър духа из гора зелена
  189. Киро болен лежи
  190. Разболял ми се млад Стоян
  191. Богдан войвода
  192. Откакто се зора зазорило
  193. Вълко баш байрактар
  194. Бан байрактар
  195. Сама е пушка пукнала
  196. Пушка пукна
  197. Кара Мустафа
  198. Хайдут Велко умира
  199. Разтъжила се й гората
  200. Раняване на Индже войвода
  201. Прочу се Индже войвода
  202. Инджето са го ранили
  203. Индже войвода умира
  204. Момче чирпанче
  205. Никола и Лалка
  206. Хайдутин отива на бесило
  207. Хайдутин и бесило
  208. Хей гиди Стоян, Стояне
  209. Стоян хайдутин обесен
  210. Хайдутин набит на кол
  211. Стоян войвода посочва имане
  212. Стоян мами си думаше
  213. Викат ме, мамо
  214. Обесването на Марин войвода
  215. Ох, кажи, кажи
  216. Хайдушка глава
  217. Тодор и земски сеймени

Прощавай, горо зелена
  218. Стоян и джандари
  219. Либен войвода
  220. Любен се с гора прощава
  221. Васил Димитру думаше
  222. Геро войвода си разпуска дружината
  223. Хайдут Нейко
  224. Я свивай байрак, Мануш войводо
  225. Есенна слана паднала

© Димитър Осинин, съставителство
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006. Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.


Ако умра ил загина

 Ако умра ил загина,
 немой да ме жалите,
 напийте се с руйно вино,
 скършите ги чашите.

 Еее ей верни другари,
 песна запейте мене спомняйте.
 Еее ей верни другари,
 песна запейте мене спомняйте.

 Ако умра ил загина,
 поп не мой да викате,
 вии на гроб да ми дойде,
 оро да заиграте.

 Еее ей верни другари,
 песна запейте мене спомняйте.
 Еее ей верни другари,
 песна запейте мене спомняйте.

 Ако умра ил загина,
 ке останат спомени,
 що съм лудо лудовало,
 на младите години.

 Еее ей верни другари,
 песна запейте мене спомняйте.
 Еее ей верни другари,
 песна запейте мене спомняйте.


Яничари ходят, мамо

Яничари ходят, мамо,
от село на село.
Мъжки рожби вземат, мамо,
яничари правят /2

Взели, кого взели, мамо,
взели и Стоила.
А Стоил си беше, мамо,
едничък на майка /2
 
Плакала е много годин'
Стоилова майка...
Все за Стоил тя си мисли,
дребни сълзи рони /2

Плакала е много годин' -
три пъти по седем.
Коси вече побелели,
очите й изтекли /2

Изпълнение на песента от Иван Пановски в Youtube можете да изгледате от този линк.


Море сокол пие   
   
 Море, сокол пие
 вода на Вардаро.
 Море сокол пие
 вода на Вардаро.

 Припев:
 Яне, Яне ле бело гърло,
 Яне, Яне ле кротко ягне.

 Море, ой, соколе,
 ти юнашко пиле,
 море, не виде ли
 юнак да помине.

 (Припев)

 Море, не виде ли
 юнак да помине,
 юнак да помине
 со девет лути рани.

 (Припев)

 А десета рана
 со нож е прободена,
 а десета рана
 со нож е прободена.

 (Припев)

 От девет лути рани
 много го боли,
 от десета рана
 ке да загине.

Изпълнение на песента от Костадин Гугов в Youtube можете да изгледате от този линк.

Морен сокол пие
/Българска народна песен/

Морен сокол пие
вода на Вардаро.
Морен сокол пие
вода на Вардаро.
Пр.(2) Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко ягне
Морен ой, соколе,
ти юнашко пиле,
морен не види ле,
юнак да помине
Пр. (2)
Морен не види ле,
юнак да помине,
юнак да помине
со девет лути рани.
Пр. (2)
А десета рана
со нож е прободена,
а десета рана
со нож е прободена.
Пр. (2)
От девет лути рани
много го боли,
от десета рана
ке да загине.
Пр. (2)

Кой уши байрака

Айде провикна се
турския паша от Панагюрище:
“Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода?

Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода? (х2)

Нито я колете,
нито я бесете,
Жива ми я доведете.
Аз да я питам,
питам и разпитвам
Кой уши байрака?

Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода?

Айде провикна се
Райна Попгеоргиева от Панагюрище:
“Щете ме колете, щете ме бесете
Аз съм Райна Попгеоргиева.
Аз уших байрака, аз му турих знака:
"Смърт или свобода".
Аз съм Райна Попгеоргиева.

Изпълнения на песента можете да видите във Vbox7 от следните линкове:
изпълнение на Гуна Иванова - линк
изпълнение на Ива Давидова - линк
изпълнение на Глория - линк


Три синджира роби

- Горо льо, горо зелена,
Що съхнеш горо, що вехнеш?
Дали те слана ослани,
Или те жара ожари?
Гората дума Стояну:
- Стоене, добър юначе,
Нито ме слана ослани,
Нито ме жара ожари -
Вчера минаха, Стоене,
Дор три синджира робини.
Първия синджир, Стоене,
Се млади отбор юнаци,
Втория синджир, Стоене,
Се отбор млади невести,
Третия синджир, Стоене,
Се млади отбор девойки.
През гора зелена вървяха,
Викнали, та заплакали.
Първия синджир плачеше:
- Де гиди, руси биволи,
Де гиди, черни угари!
Втория синджир плачеше:
- Де гиди, дребни дечица,
Къпани, недокъпани,
Гледани, недогледани!
Третия синджир, Стоене,
Се млади руси девойки,
Викнали, та заплакали:
- Ах гиди, наште майчици!
Де гиди, цвете хубаво!
Де гиди, наште герани,
Дето за вода ходехме!
Като, Стоене, плачеха,
Плачеха, та нареждаха,
Сълзите ме събаряха
И ми листите сипеха.
Затуй, Стоене, посърнах,
Посърнах, та си повяхнах!


Търновска Царица
/Българска народна песен/

Сънувала сънувала търновска царица (x2)
През среда се, (x2) небе препукало
Ситни звезди (x2) на земя паднали.
Ясен месец (x2)кървав ми е огрял (x2)
А по него (x2) звездица Деница
и тя ми е (x2) кърваво огряла.
Ой Шишмане, цар Иване,що съм сънувала?
Отговаря(x2) цар Иван Шишмана
Ой царице, хубавице, съня ти е на зло.
Дето се е (x2) небе препукало
Ще да падне(x2) българското царство
Ситни звезди - ще загине българската войска
Ясен месец- ще да падне сам Иван Шишмана
Мина време, писмо дойде от Костина града
Писмо пише и нарежда- войска загинала
на Софийско равно поле паднал и загинал
паследния български цар - Цар Иван Шишмана.
Слушай, как шумят шумите
/Българска народна песен/
Слушай как шумят шумите, буките (х2)
Слушай как шумят шумите, плачат за войводата, капетанот. (х2)
Другари верни, другари, другари
Кога през село минете, пойдете
Кога през село, минете со коне да не тропате, ама тропате.
Со коне да не тропате, со пушки да не фърлате, ама фърлате.
Да не ве чуе майка ми, старата (х2)
Да не ве чуе майка ми, ке ве праша за мене, ама за мене (х2)
Каде е син ми, Костадин, Костадин (х2)
Каде е син ми, Костадин, Костадин войводата, капетено (х2)
Син ти се, бабо, ожени (х2)
Син ти се, бабо, ожени за една македонка, поробена (х2)



Аудио  албум  

Песни за Войводи (2014)

01. Николай Славеев - Райна Попгеоргиева
• текст и музика : народни, аранжимент : Димитър Петров
02. Силвия - Миле Попйорданов
• текст и музика : народни, аранжимент : Светослав Лобошки
03. Джена - Песен за Даме войвода
• текст и музика : Джена, аранжимент : Светослав Лобошки
04. Иван Дяков - На 4 май
• текст и музика : народни, аранжимент : Здравко Георгиев
05. Христо Косашки - Песен за Гоце Делчев
• текст, музика и аранжимент : Христо Косашки
06. Райна - Кога падна над Пирина
• текст и музика : народни, аранжимент : Светослав Лобошки
07. Славка Калчева - Песен за Индже войвода
• текст : Стефка Ангелова, музика : Славка Калчева, аранжимент : Владимир Великов
08. Иван Дяков - Послушайте, патриоти
• текст и музика : народни, аранжимент : Здравко Георгиев
09. Джена - През гора вървяха
• текст и музика : Джена, аранжимент : Владимир Великов
10. Николай Славеев - Стар Димо, стара войвода
                                                                                        • текст и музика : народни, аранжимент : Петър Лазаров-Житела
                                                                                         11. Силвия - Свидни рожби
                                                                                        • текст и музика : Димитър Янев, аранжимент : Димитър Петров
                                                                                        12. Иван Дяков - Ако умрам, ил загинам
                                                                                        • текст и музика : народни, аранжимент : Здравко Георгиев
                                                                                        13. Славка Калчева - Песен за апостола
                                                                                        • текст : народен, музика : Славка Калчева, аранжимент : Димитър Петров