Патриотичен календар

Януари

11 януари 1862 г. - В Цариград умира Димитър Миладинов – български възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. Роден е през 1810 г. в град Струга. Брат е на К. Миладинов.
11 януари 1878 г. - В хода на Руско-турската освободителна война на тази дата главната квартира на руската армия се установява в Габрово. Долнодунавският отряд преминава в настъпление. Освободен е Самоков. Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик. Автор е на очерци, портрети, произведения за деца. Някои съчинения са: "Аз и другият" (1928 г.), "Боят при Стара Загора" (1935 г.), "Любен Каравелов. Христо Ботев" (1935 г.), "Непобедимите" (1935 г.), "Хайдути" (кн. I, 1935 г.), "Хайдут Велко" (кн. II, с. г.), "Последният ден" (1936 г.) "Бачо Киро" (1937 г.), "Георги Войтех" (1939 г.), "Балканският цар. Из живота на легендарния Хаджи Димитър" (1941 г.), "В освободена Добруджа (пътни бележки)" (1941 г.), "Подир стоманените птици" (1942 г.), "Поп Харитон" (1943 г.) и др.
11 януари 1891 г. - Роден е Борис Митов - български художник-портретист, представител на академизма. Завършва гимназия и Художествено-индустриалното училище в София, учи в Париж. Професор е в Художествената академия в София.
11 януари 1905 г. - Роден е Светозар Димитров. Негов псевдоним е Змей Горянин. Той е български писател, автор на разкази, повести, романи и пиеси - най-често с историческа тематика.
11 януари 1925 г. - Родена е Свобода Бъчварова- българска писателка и сценаристка.
11 януари 1921 г. - Цар Фердинанд I получава помощ от германското правителство от 1 500 000 златни марки за поддържане на съюза с Централните сили по време на Първата световна война.
11 януари 1945 г. - Умира Стефан Стефанов – български политик, банкер. Завършва право и стопански науки в Берлин през 1901 г. Народен представител е в годините 1901-1911 г., 1913 г., 1927-1931 г. Стефанов е таен съветник на цар Борис III от 1918 г. до 1920 г.
11 януари 1978 г. - Умира Стоян Райнов – български художник. Учи графично и декоративно изкуство в Държавната художествена академия, където завършва керамичния отдел при Ст. Димитров (1928 г.). Учи в Чехия, в Дрезденската художествена академия, в Австрия. Носител е на много международни награди.


12 януари 1863 г.- Роден е Беньо Стефанов Цонев - български езиковед, един от основоположниците на българската езикова наука.
12 януари 1874 г. - Марко Балабанов започва да издава в Цариград седмичния вестник “Век”. От 1876 г. вестникът е преименуван на “ХIХ-и век”.
12 януари 1878 г. - По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) руска колона, командвана от ген. Криденер, освобождава Панагюрище.
12 януари 1889 г. - Влиза в сила Закон за пенсиите на учителите - въвеждат се първите държавни пенсии.
12 януари 1904 г. - Роден е Георги Славов Караславов – български писател белетрист, общественик.
12 януари 1908 г.- Обнародван е Закон за пенсиите на служащите при изборните учреждения - въвеждат се пенсии за общинските и окръжните служители.
12 януари 1908 г. — Влиза в сила указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Днес се чества като Ден на военното разузнаване на България
12 януари 1913 г. - Умира Стоян Димитров Топузов - военен деец, полковник. Роден е на 15 юли 1864 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София (1884 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 3-та рота от 2-ри пехотен Струмски полк. Участва в боевете при с. Колуница, Брезник и Суковския мост (2 – 6 ноември) и в овладяването на Пирот (14 – 15 ноември). След войната е в заговора за детрониране на княз Ал. Батенберг (1886 г.). Уволнен от армията; по-късно възстановен. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като командит на 10-ти пехотен Родопски полк.
12 януари 1915 г. - Роден е Петър Христов Увалиев (псевдоним Пиер Ув) – български теоретик на изкуството, критик, писател, публицист, семиолог; почетен доктор на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
12 януари 1920 г. - В София е основано Дружество на независимите художници.
12 януари 1925 г. - България настоява пред Обществото на народите за международна анкета, след като на 27 юли гръцките офицери Каламбакис и Доксакис избиват 17 арестувани българи от селата Търлис, Ловча и Каракьой (Търлиски инцидент). Докладът на Де Ровер и Корф от 2 май разобличава гърците и е приет от Съвета на Обществото на народите.
12 януари 1932 г. - Към читалище “Христо Ботев” в Смолян се създава Културно-просветна комисия за народностно осъзнаване на българите мюсюлмани с председател Наум Главинчев.
12 януари 1935 г. - Учредява се Висш съвет за народна отбрана начело с министър-председателя.
12 януари 1981 г. - В Питсбърг, САЩ е открита българска етнографска изложба, посветена на 1300-годишнината на българската държава.
12 януари 1995 г. - За председател на ХХХVІІ-мо Народно събрание е избран академик Благовест Сендов.
Академик Благовест Сендов е доктор на математическите науки. Специализира изчислителни методи в Московския университет и компютърни науки в Лондон. Професор е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 1968 г. Ректор е на същия университет (1973-1979 г.). Сендов е главен научен секретар (1982-1988 г.) и председател на Българската академия на науките (1988-1991 г.). Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Народен представител е от 1976 г. до 1989 г. и от 1991 г. до 2005 г. Кандидат е за президент в изборите от 1992 г. Председател е на ХХXVII-мо Народно събрание (1995-1997 г.) и заместник-председател на ХХXVIII-мо и XXXIX-то Народно събрание.

13 януари 1833 г. - В Рилския манастир избухва пожар, който унищожава значителна част от сградния фонд. Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски или според някои автори - от негови ученици, в Рила планина, край Рилска река. Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 28 септември 1378 г. хрисовул, подписан и подпечатан със златен печат, с който дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им.
В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо.
13 януари 1845 – роден е Васил Петлешков. Васил Ангелов Петлешков е български революционер, водач на Априлското въстание в Брацигово.
13 януари 1849 г. - Роден е Константин Анастасов Йованович - виенски архитект, българин по произход (син на графика Ан. Йованович). Завършва архитектура в Политехниката в Цюрих (1870 г.). Живее и работи във Виена и Белград. В България идва през 1880 г. Проектира сградите на Народното събрание (1884г.), гимназията в Лом (между 1880-1884 г.), I мъжка гимназия в София (1884 г.). Автор е на изследване за строежа на църквата "Св. Петър" в Рим, публикувано във Виена. Умира на 15 февруари 1923 г. в Цюрих.
13 януари 1851 г. — Роден е Тодор Кабешков. Тодор Лулчов Каблешков е български революционер, един от ръководителите на Априлското въстание в областта Румелия в Османската империя. Автор е на т.нар. Кърваво писмо, в което пише за обявеното на 20 април 1876 г. въстание.

13 януари 1864 г. - Умира Димитър Стефанов Мутев - български книжовник. Роден е на 4 септември 1818 г. в Калофер. Завършва гимназия и Ришельовския лицей в Одеса. Учи философия в Бон и Берлин. През 1842 г. защитава докторска дисертация по физика, написана на латински език. През 1859-1864 г. е директор на Болградската гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”. Основател и пръв редактор е на сп. “Български книжици”. Записва народни песни и пословици, превежда от английски език. Автор е на “Естествена история за първо запознаване с естеството”.

13 януари 1863 г. —Алеко Константинов Роден е Алеко Константинов. Алеко Иваницов Константинов е роден в град Свищов.  По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877). Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новорусийския университет в Одеса (1885).
След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев.
Нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в планината Рила, както и местността и туристически център Алеко на планината Витоша са именувани на Алеко Константинов.

До края на живота си създава над 40 фейлетона, повечето от които са отзвук на конкретни събития.
Известни негови творби са "Бай Ганьо", "До Чикаго и назад", "Страст","Честита Нова година", цикъла "Разни хора, разни идеали" и др.
Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа в пътеписите "Невероятно наистина, но факт...", "Какво? Швейцария ли?", "В Българска Швейцария" и др. Пътеписите му носят белези и на фейлетона, и на репортажа
Превежда произведения от А. С. Пушкин („Бахчисарайски фонтан“, „Полтава“, „Цигани“), М. Ю. Лермонтов („Демон“, „Беглец“), Н. А. Некрасов („Руските жени“, „Кой е строил железния мост?“), Молиер („Тартюф“), Фр. Копе („Отче наш“), В. Сарду („Партиите в Монако“) и др. Произведения на Константинов са преведени на около 30 езика.

13 януари 1878 г. — Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руският офицер Куликовски
13 януари 1878 – роден е Пейо Яворов.
Пейо Крачолов Яворов
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо
Увлича се от левите идеи, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО, като става редактор на редица техни издания. По-късно участва в четническото движение за освобождението на Македония и е един от сподвижниците на Гоце Делчев. В София Яворов е сътрудник и редактор на сп. Мисъл заедно с д-р Кръстев, П. П. Славейков и П. Ю. Тодоров. Библиотекар, а по-късно и драматург на Народния театър; на няколко пъти пътува в чужбина за "усъвършенствуване по литература" - в Нанси, Женева, Виена, Париж. Със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата привиква трудно. След бурна и драматична връзка с Лора Каравелова на 29 октомври 1914 г. поетът слага край на живота си. Публикува стихосбирките "Стихотворения" (1901; 1904 - с предговор на П. П. Славейков), "Безсъници" (1907), и антологичната "Подир сенките на облаците" (1910; 1914), на мемоарно-биографичните книги "Гоце Делчев" (1904) и "Хайдушки копнения" (1909), на пиесите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Един от зачинателите на символизма, Яворов е автор на метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения", поезия. С цялостното си творчество той се налага като емблематичен за българското мислене поет, като знакова фигура за българската модерност.

13 януари 1881 г. - Роден е Александър Василев Морфов - български композитор, брат на Б. Морфов и Хр. Морфова. Завършва Българската униатска гимназия в Одрин (1899 г.), където изучава музика. Завършва Военното училище (1902 г.) и служи като офицер в артилерията. Участва във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.). След като излиза в оставка (1922 г.), се отдава на музикално творчество. Основна цел на музикалната му дейност е обновяването на военната маршова песен. Поддържа идеята, че патриотичните и възторжени маршове укрепват бойния дух и повишават силата на армията. Автор е на около 30 маршови песни: “Ний ще победим”, “Настанал е вече боен час” (“Прощален марш”), “Изгрей, зора на свободата” (марш на македонските революционери от ВМРО), “Срещен марш”, “Войнишки хор”, “Стягайте се, момци храбри”, “Атака”, “Здравейте”, “На щрек”, “Вълшебният орляк”, “Напред за родна чест”, “Родна защита” (в съавт. с Г. Атанасов) и много други. Автор е на голяма част от текстовете на музикалните си творби и на либретото на операта “Запустялата воденица” от Г. Атанасов. Умира на 19 април 1934 г. в София.
13 януари 1915 г. — в столичното кино "Модерен театър" се е състояла премиерата на първия български игрален филм "Българан е галант" - творение на родоначалника на българското кино - режисьорът Васил Гендов. В немия черно-бял филм, разказващ за любовните неволи на бонвивана Българан, Васил Гендов е също сценарист и изпълнител на главната роля. Самият филм не е съхранен на лента до наши дни.
13 януари 1925 - Роден е Георги Тодоров Калоянчев (Калата),  български актьор. Участва в много театрални постановки и филми.
13 януари 1928 г. -
Мара Бунева
Мара Бунева застрелва управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич. Тя е деятелка на македоно-одринското революционно движение. Родена е в Тетово през 1902 г. Отказва се от материалната си обезпеченост и бъдещата педагогическа кариера и се включва в революционната борба на македонските българи. Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 г. на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и дори са заравяни живи. Целта на Бунева е да привлече вниманието на световната общественост към македонския въпрос и безправното положение на своите сънародници, изложени на жестокия терор от сръбските власти.
Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария мост на Вардар, след което стреля в гърдите си. Умира на следващия ден от раните си.
13 януари 1933 г. - Родена е княгиня Мария-Луиза Българска. Кръстена е по православния обряд на 15 януари въпреки протестите на Ватикана, който разпорежда името на царя да не се споменава при богослужение в католическите църкви в страната. Княгинята е дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна. Родена е в София. След референдума за премахване на монархията 1946 г. напуска България заедно с майка си, леля си Евдокия и брат си Симеон II и живее извън пределите на страната.

14 януари 1839 г. -
Йосиф Антонов Ковачев
Йосиф Антонов Ковачев – педагог, обществен и държавен деец, действащ член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е в Щип. Завършва Духовната семинария в Белград. По-късно със средства от Одеското българско настоятелство заминава за Киев, където завършва Духовната академия. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879 г.). От 1880 г. до 1887 г. заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи, член на Държавния съвет и е кмет на София. От 1887 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Издава първия български учебник по педагогика "Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи". Умира на 31 октомври 1898 г.







14 януари 1867 г. -
Найден Геров
Добродетелната дружина подготвя "Програма за политически отношения на сърбобългарите или на тяхното сърдечно отношение". В програмата се предвижда създаването на една голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За владетел на държавата е посочен сръбският княз Михаил Обренович.
Освен членовете на Добродетелната дружина в съставянето на програмата участват още Найден Геров и сръбският дипломатически агент в Букурещ Кота Магазинович. Основният замисъл на Програмата е с подкрепата на Русия да се създаде една югославянска държава (Българо-Сърбия) с общо народно събрание.
Българска добродетелна дружина, Комитет на "старите", е обществено-политическа организация на българската емиграция в Букурещ, изразяваща интересите на по-заможните кръгове в нея. През 1862 г. Попечителството се преименува в Българска добродетелна дружина или само Добродетелна дружина. Макар че приема формата на благотворителна организация, то фактически си поставя и определени политически цели. Както Попечителството, така и Добродетелна дружина в своята дейност се придържат към съветите на руската дипломация. Най-изтъкнати нейни основатели и ръководни дейци били братята Евлоги и Христо Георгиеви, д-р Г. Атанасович, Ив. Бакалоглу и др. По въпроса за освобождението на България от османско иго Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия. Дружината оказва материална помощ за формиране на четите на П. Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година подпомогнала също и организирането на Втората българска легия в Белград.

14 януари 1873 г. - Специалната следствена комисия в София изготвя заключителния протокол, в който предлага Васил Левски да бъде осъден на смърт.
14 януари 1878 г. - Български чети водят сражение за освобождаването на Кюстендил. Освободени са Чирпан и Дупница. Сюлейман паша изтегля турските части от Пазарджик.
14 януари 1891 г. - Приема се Закон за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство - държавни пенсии за изслужено време и инвалидност.
14 януари 1897 г. - Иван Димов - български драматичен и филмов актьор. Учи в драматичната школа към Народния театър, от 1922 г. до 1961 г. е в трупата на Народния театър. В киното работи от 1931 г. Участва във филмите "Безкръстни гробове" (1931 г.), "Страхил войвода" (1938 г.), "Изпитание" (1942 г.), "Калин Орелът" (1950 г.), "Под игото" (1952 г.) и др.
14 януари 1901 г. — В София потегля първият електрически трамвай
14 януари 1926 г. - Васко Абаджиев – български цигулар виртуоз. Получава признание на 6 години, наричан е "дете чудо" и "Паганини на ХХ век".
14 януари 1928 г. — Умира българската революционерка Мара Бунева
14 януари 1930 г. - Жителите на Скопие Димитър Шалев, Григор Атанасов и Димитър Илиев връчват петиция на главния секретар на ОН Ерик Дръмонд за защита на българите във Вардарска Македония. През май те и унгарецът от Войводина Емерих Прокопи основават в Женева Бюро на малцинствата в Югославия.
14 януари 1948 г. - Арестуван е о. з. ген. Димитър Томов - активен участник в завземането на властта на 9 септември 1944 г., член на БРП (к), заемал отговорни длъжности във Военното министерство. В обвинителния акт от 23 май му се приписват "престъпления" като "предателство", "саботаж във войската" и "лично облагодетелстване". Така на практика започва да се прилага Сталиновата формула за "врага с партиен билет". Смъртната присъда е изпълнена на 25 август 1948 г.
14 януари 1988 г. - На тази дата умира Камен Калчев – български писател. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца.
14 януари 2002 г. - умира Дечо Таралежков - български композитор, кларнетист, алтсаксофонист.  Директор е на дирекция “Забавно изкуство” и директор на фестивала “Златният Орфей” (1984-1989 г.). Аранжира шлагерите от 60-те години на ХХ в. “Сън сънувах”, “Закъснели срещи”, “Една българска роза”. Автор е на музиката към театралните спектакли и ТВ мюзикъли “Криворазбраната цивилизация”, “Вражалец”. В началото на 80-те години на ХХ в. сътрудничи на групите “Сигнал” и “Фоноекспрес”. Носител е на орден “Кирил и Методий” I ст.
14 януари 2009 г. - умира Димитър Манчев - български актьор. Той е роден на 17 юли 1934 г. в София. Изиграва над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Снима се в 12 български игрални филма.

15 януари 1878 г. — Пловдив е освободен от турско робство

17 януари 1878 г. — Ямбол и Сливен са освободени от турско робство
17 януари 1880 – Роден е генерал Георги Вазов – героят от Одрин. Български и руски офицер. Той е сред организатори на проруския преврат от 1886. На неговия участък по време на балканската войа са превзети първите фортове от Одринската крепост.
17 януари 1959 г. —Извършена е реформа на административното разделение на България — разформировани са административните окръзи и околии и са създадени 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28

18 януари 1956 г. — Влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив

22 януари 1878 г. —Открити са първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово

22 януари 1905 г. — Поставя се началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд

24 януари 1878 г. — Карнобат е освободен от турско робство
24 януари 1944 г. — Англо-американската авиация извършва бомбардировки върху Враца и селата Кунино и Беглеж, при което загиват общо 124 души

25 януари 1879 г. — Основана е Българска народна банка
25 януари 1935 г. — С указ на цар Борис III е създадено Българско национално радио

27 януари 1878 г. — Освободени са Добрич и Омуртаг

29 януари 1765 г. — Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на "История славянобългарска".
29 януари 1878 г. — Освободен е Търговище
29 януари 1898 г. — Умира Христо Иванов Крачулов, известен като Големия – близък другар на Васил Левски, участник в две Български легии в Белград, деен член на Търновския частен революционен комитет, участник в Априлското въстание, Руско-турската война и Сръбско-българската война.

30 януари 970 г.— Умира българският цар Петър I
30 януари 1856 г. — В Свищов е създадено първото българско читалище

Февруари

1 февруари 2011 г. — Датата започва да се отбелязва в България като Ден за почит към жертвите на комунизма

1 февруари  1834 г. - Роден е Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски книжовник, фолклорист. Редовен член на БДК (1900 г.). Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си А. Стрезов. През 1854 г. заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856-1859 г.), Охрид (1859-1960 г.), Прилеп (1861-1865 г., 1872-1873 г.), Кукуш (1865-1872 г.), Битоля (1873-1874 г.). Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. Учителства в Кукуш (1881 г., 1882 г.), след което се установява в Солун. През 1884 г. е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887 г.) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (дн. Ботевград, 1888-1892 г.). Сътрудничи на в-к “Македония”, “Право”, на сп. “Читалище” и други периодични издания. Най-значителният му труд е сборник “Български народни умотворения” (ч. I-III, 1891-1894 г.), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Някои съчинения: “Българский буквар” (1866 г.), “Кратко землеописание за малички детца …” (1868 г.), “Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина, “Сборник от народни старини” (1885 г.) и др. Умира на 18 март 1909 г. София.
1 февруари  1865 г. - В Цариград умира митрополит Авксентий Велешки (1798 - 1865). Роден е през 1798 г. в Самоков. Активен участник в борбите за църковна независимост от `50-те години на ХІХ век. След Великденската акция от 1860 г. се отрича от Вселенската гръцка патриаршия, заради което е лишен от църковен сан на църковния събор в Цариград през февруари 1861 и заточен заедно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия. Преди смъртта му пратеници на патриарха му предлагат да се покае, за да бъде вдигнато от него низвержението, и така да може да бъде погребан с всички почести на архиерей. Авксентий отхвърля предложението и в завещанието си отбелязва, че умира, верен на своя народ и непоколебим в убежденията си за българската църква. Погребан е в двора на българската църква "Свети Стефан" в Истанбул.
1 февруари  1868 г. - Васил Левски пише на Найден Геров в Пловдив, обръщайки се към него с молба за помощ. "Макар [за] 25 дена да си дода по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо." Мнозина изследователи възприемат писмото на В. Левски до Н. Геров като доказателство за настъпващата промяна във възгледите на Апостола, който постепенно възприема идеята за самостоятелно българско въстание.
1 февруари  1869 г. - В Букурещ е отпечатан първият брой на сатирично-хумористичния вестник "Тъпан". Редактор на вестника е Иван Мънзов, негов уредник до брой 8 е Киряк Цанков, с материалните въпроси се занимава Димитър Ценович, отговорник за вестника е Бр. Велешки, а карикатурите са дело на Хенрих Дембицки. Изданието е пръв печатен орган на формиращата се революционна партия сред българската емиграция в Румъния. Съдържанието му е разнообразно - остро написани сатирични статии, фейлетони, прегледи, хумористични сценки и диалози, стихотворения, дописки, информации, телеграми, известия, бележки, гатанки, пословици, поговорки, съновник, много карикатури. На вестника сътрудничат Христо Ботев, Иван Кършовски, Тодор Икономов, Д. Великсин, Иван Касабов, Пантелей Кисимов.
1 февруари 1878 г. - Четите на Панайот Хитов и Жельо Войвода водят бой с башибозушки групи край с. Садово, Сливенско.
1 февруари 1882 г. - Роден е Владимир Димитров–Майстора - виден български живописец и график. Завършва Рисувалното училище в София. Посещава почти всички европейски галерии и Ню Йорк. На фона на цветя и овощни дървета пресъздава образи на девойки, предимно от Кюстендилско. Член е на Световния съвет за мир. В творчеството си формира своеобразен национален-декоративен стил. Рисува десетки автопортрети, цикъл "Сватба", "Белят платно", "Циганка", "Кози", автопортрет, "Жътва", пейзажи от Рим, Цариград, множество рисунки. Владимир Димитров умира през 1960 г.
1 февруари 1892 г. - Франция възстановява дипломатическите си отношения с България, прекъснати по повод експулсирането на журналиста Гастон Шадурн. Шадурн е арестуван и експулсиран в Сърбия на 8 ноември 1891 г. В последвалия дипломатически скандал Българското правителство се налага с подкрепата на Англия и на Турция. В резултат Франция къса дипломатически отношения с нашата страна.
1 февруари 1902 г. - Откуп от 104 кг. злато е изплатен на Яне Сандански. На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая (днешен Благоевград) четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Целта на отвличането е набиране на средства за закупуване на оръжие за ВМОРО. Опитът на турските власти да открият четата завършват без успех. Междувременно аферата придобива все по-голяма известност и под натиска на международната и особено на американската общественост турското правителство предоставя 14 500 златни турски лири. Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на свобода, те изнасят поредица от сказки в Европа и САЩ, с които популяризират делото на ВМОРО.
1 февруари 1903 г. - Членовете на двата Върховни македоно-одрински комитета са арестувани и интернирани, след като под натиска на Русия българското правителството разтуря комитетите.
1 февруари 1940 г. - Към 5-ти бомбардировъчен отряд в Пловдив се формира предупредителна рота за подготовка на кадри, с което се поставя началото на Въздушно-предупредителната служба.
1 февруари 1941 г. - Подписана е спогодбата Нойбахер. Спогодбата е между хитлеристкото и българското правителство за финансиране и снабдяване на германските войски в България. Наречена е на името на германския представител, който я подписва. Предвижда Българската народна банка да предостави средства за покриване нуждите на хитлеристките войски в България срещу финансовите задължения на страната към Третия райх, а ако такива няма, покриването на тези разходи да се осъществява чрез заверяване на клиринговата сметка на БНБ при Дойче Феррехнуунгскассе. Спогодбата предвижда още снабдяването на хитлеристките войски с храни и фуражи да се извършва от Германия, а покупките на тези артикули в България да става само в рамките на определените квоти. Клаузите на спогодбата не се спазват от хитлеристка Германия. Вместо предвидените 500 млн. лв. до септември 1944 г. тя изтегля от БНБ 7,039 млрд. лв. А от изкуствено поддържания висок курс на марката (32,50 лв. вместо 9,43 лв.) ощетява България с още 5,9 млрд. лв. Нарушава се и клаузата за снабдяването на германските войски с хранителни стоки, като вместо от Германия то се извършва от България. Не е спазено и изискването да не се изнасят стоки от България. Спогодбата престава да действа след преустановяване на официалните отношения между двете страни през септември 1944 г.
1 февруари 1945 г. - Изпълнени са смъртните присъди срещу осъдените от върховните състави на т.нар. Народния съд. Той има 4 върховни и 64 областни състава, заседаващи от декември 1944 г. до април 1945 г. Образувани са 135 процеса с общ брой на подсъдимите в страната 11 122 души. Оправдани са 1516, 451 делата са спрени или прекратени. По дело № 1 осъдените на смърт са 2730 души и сред тях са тримата регенти, 22-ма министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и 4-ма от кабинета на Иван Багрянов), 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На всички осъдени са наложени глоби, конфискации на имуществото и лишаване от определени права. През 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдата, по която са осъдени на смърт царските регенти, министри и съветници.

Богдан Филов
1 февруари 1945 г.
- Умира Богдан Димитров Филов - български историк, политик, регент (9.09.1943 г. - 9.09.1944 г.), министър-председател (16.02.1940 г. - 9.09.1943 г.), министър на народното просвещение (1938-1942 г.), министър на външните работи и изповеданията (1942-1943 г.). Роден е на 28 март 1883 г. в Стара Загора. Председател е на БАН (1937-1944 г.; през 1992 г. Общото събрание на БАН посмъртно възстановява членството му). Син е на Д. Филов. Учи класическа филология и сравнително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.), в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.); докторска дисертация “Легионите в провинция Мизия” (1906 г.). Професор по археология в СУ (1920-1944 г.). Декан на Историко-филологически факултет (1924-1925 г.). Ректор на СУ (1931-1932 г.). През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа филология в Бон, Париж и Рим. Професор по археология в СУ. Директор на Български археологически институт с музей (1920-1944 г.). Известен специалист по средновековна история и археология. Чл. на мн. научни дружества в Европа. Филов се оказва начело на българската държава в трудните години на II световна война. Правителството му обявява война на САЩ и Великобритания (дек. 1941 г.). Член е на Регентството (9.09.1943 г. - 8.09.1944 г.). Осъден е на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото, отнето му е званието “академик” от Народния съд и е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. Трудове: “Антични паметници в Народния музей”, “Археологически паралели”, “Софийска църква, Св. София”,
“Старобългарско изкуство”, “Римско владичество в България”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра” и др.

Александър Станишев
1 февруари 1945 г.
- Умира Александър Станишев - държавен деец, лекар-хирург, професор. Роден е в Кукуш през 1886 г. Завършва Солунската българската мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Следва една година естествена история в СУ "Св. Климент Охридски", след което завършва медицина в Мюнхен. Известно време работи в различни болници в Германия. През 1912 г. се завръща в България и по време на Балканските войни и Първата световна война е хирург във военните болници. След войните заминава отново за Германия, специализира в Мюнхен и Хайделберг. От 1920 г. е редовен доцент, а по-късно (1927–1944 г.) – професор, ръководител на катедра по клинична хирургия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Декан на факултета (1930–1931 г., 1937–1938 г.) и ректор на университета (1938–1939 г.). Създател и пръв ръководител на Хирургическата клиника. Станишев е член, а през 1938 г. подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Привърженик на идеята за по-тясно културно и политическо обвързване на България с Германия. Отстоява тази позиция като министър на вътрешните работи в правителството на Ив. Багрянов (1 юни–2 септември 1944 г.). Публикува над 50 научни труда и статии, по-важни от които са: "Пластично възстановяване на анкилозирана коленна става", "Пластично възстановяване на горна устна чрез трансплантация от долната", "Волево движение на изкуствената ръка, Зауербахова операция, собствена метода и техника на протезата" и др. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд.


1 февруари 1945 г. - Умира Иван Русев - военен, политически и държавен деец, ген.-майор. Роден е в Шумен през 1872 г. Първоначално учи във Военното училище в София, а след това заминава за Русия и завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург. Завръща се в България и взема участие в Балканските войни и в Първата световна война. След това минава в запаса. Включва се активно в дейността на Военния съюз и Народния сговор. Русев е един от главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г.. В правителството на Ал. Цанков (9 юни 1923–4 януари 1926 г.) е министър на вътрешните работи и народното здраве. Като такъв носи голяма отговорност за организирания бял терор в страната. Дълги години е народен представител – от 1923 до 1934 г. и през 1940–1941 г. След държавния преврат на 19 май 1934 г. с част от деветоюнците образува крило, което подкрепя управляващите среди. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд.
1 февруари 1945 г. - Умира Иван Бешков - обществен и държавен деец. Роден е в с. Долни Дъбник през 1896 г. Брат е на народния художник Ил. Бешков. Завършва Търговска гимназия в Свищов и следва финансови и стопански науки в Лайпциг, Германия. След Първата световна война записва право в СУ "Св. Климент Охридски", но се отказва и продължава образованието си по финансови и стопански науки в Лайпциг. След завръщането си в България е учител в родното си село (1922–1924 г.) и директор на местната земеделска кооперация (1924–1926 г.). Един от основателите на кооперация "Българска захар" и член на управителния й съвет (1926–1936 г.). Главен директор на Общия съюз на българските земеделски кооперации (1938–1943 г.), администратор на Българската земеделска и кооперативна банка (1934–1938 г.). Член на БЗНС от 1923 г. Депутат в ХХII (1927–1931 г.), ХХIII (1931–1934 г.) и ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър на земеделието и държавните имоти (14 септември 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, осъден на смърт и разстрелян в София.
1 февруари 1945 г. - Умира Добри Божилов - политически и държавен деец, финансист. Роден в Котел през 1884 г. След завършване на основно образование в родния си град продължава да учи в търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 г. работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е неин управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (днешен Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. е министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като шеф на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян.
1 февруари 1945 г. - Умира Добри Божилов - политически и държавен деец, финансист. Роден в Котел през 1884 г. След завършване на основно образование в родния си град продължава да учи в търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 г. работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е неин управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (днешен Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. е министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като шеф на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян.
Първан Драганов
1 февруари 1945 г. -
Умира Първан Драганов - военен и държавен деец, дипломат. Роден в Лом през 1890 г. Завършва Военното училище в София, а след това и Военна академия в Германия. След края на Първата световна война е назначен на служба в двореца като офицер от свитата на цар Борис III. От 1932 г. преминава на дипломатическа работа. Назначен е за военен аташе в Берлин, а от 1935 г. е съветник в българската легация в Париж. През 1936-1937 г. е пълномощен министър във Виена, а от 1938 до 1942 г. заема същия пост в Берлин. Допринася за въвличането на България във Втората световна война като съюзник на държавите от хитлеристката ос. От 1942 г. до 1 юни 1944 г. е пълномощен министър в Мадрид, след което е включен в кабинета на Ал. Багрянов като министър на външните работи и изповеданията, на който пост остава до 2 септември същата година. След 9 септември 1944 г. е задържан, осъден на смърт от Народния съд и разстрелян.




1 февруари 1945 г. - Умира Тодор Павлов Кожухаров - български журналист и публицист, известен повече с псевдонима си Федя Чорни и щабскапитан Копейкин. Роден е на 23 юли 1891 г. в Станимака, дн. Асеновград. Завършва Военното училище в София (1917 г.) и участва във войните като артилерийски офицер. От 1926 г. е директор на в-к “Слово”; министър на съобщенията в кабинета на Андрей Тошев (1935 г.). Обявява се против създаването на Отечествения фронт и партизанското движение в България. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд. През 1996 г. Върховният съд го признава за невинен.
1 февруари 1945 г. - Умира Иван Иванов Багрянов - български общественик и политик. Роден е на 27 ноември 1891 г. в с. Воден, Разградско. Адютант на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Като министър-председател (1.06.1944 г. -2.09.1944 г.) и министър на земеделието и държавните имоти в кабинетите на Г. Кьосеиванов и Б. Филов (1938-1941 г.) прокарва закон за социално осигуряване на селяните-земеделци. Външният натиск на Съветския съюз и вътрешните размирици, провокирани от комунистическата партия, не позволяват на правителството му да предприеме радикални действия за спасяване на България. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд и разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г.
1 февруари 1945 г. - Умира Иван Киров Вазов - юрист, военен и държавен деец. Роден в Севлиево през 1892 г.. Завършва Военното училище в София. Участва във войните 1912–1913 г. и 1915–1918 г. и достига до чин майор. След края на Първата световна война напуска по собствено желание военната служба и завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира държавни и правни науки в Лайпциг, Германия. Работи като адвокат. Депутат е в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър на търговията, промишлеността и труда (14 април 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, осъден на смърт и разстрелян.
1 февруари 1947 г. - По силата на изтърпяната присъда, произнесена от т.нар. Народен съд, са възстановени гражданските и политическите права на Димитър Гичев, Атанас Буров и Никола Мушанов
1 февруари 1949 г. - Роден е Михо Димитров Михов - български генерал от авиацията (1991 г.). Началник на Гл. щаб и командващ ВВС (1992-1997 г.); началник на ГЩ на Българската армия от 1997 до 2002 г.
С указ на президента от 2002 г. ген. Михо Михов е освободен от длъжността началник на ГЩ на БА и е назначен на длъжността съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България по военната сигурност на страната. На 11 юни 2002 г. ген. Михов получава орден "Стара планина" първа степен с мечове. С президентски указ ген. Михо Михов е назначен за посланик на Република България в Македония през 2005 г.
1 февруари 1950 г. - Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател, кабинетът остава в същия състав. Преизбрани са и тримата подпредседатели на Министерския съвет - Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков.
1 февруари 1957 г. - Открива се Постоянният цирк в София.
1 февруари 1991 г. - Цените на основните стоки са освободени от контрол и формирането им минава на пазарен механизъм. Това довежда рязък скок. По повод на поскъпването, премиерът Димитър Попов произнася фразата: "За Бога, братя, не купувайте!".

2 февруари 1854 г. - В Одеса се създава Одеско българско настоятелство (ОБН) – емигрантска политическа организация, поставяща си за цел да работи активно за разрешаването на българския въпрос. В ръководството на настоятелството влизат влиятелни одески българи – главно търговци и църковни дейци: Стефан Д. Тошкович, Никола Х. Палаузов, Никола М. Тошков и Константин Н. Палаузов и др. В годините на Кримската война (1853-1856 г.) Одеско българското настоятелство (ОБН) изиграва важна роля за сформирането на българските доброволчески отряди. След 1856 г. Одеско българското настоятелство (ОБН) развива благотворителна дейност в подкрепа на просветното и църковното движение. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. взема участие в почти всички по-ярки прояви на освободителните борби на българския народ.

2 февруари 1870 г. - По инициатива на Мариола Доспевска в Пазарджик се основава женско дружество.

2 февруари 1873 г.- В Свищов се създава ученическо дружество "Плод".

2 февруари 1883 г. - Основава се взаимоспомагателното Българско типографско дружество в София.
Българското типографско дружество е първата работническа професионална организация в България. Основната й цел е да подпомага материално членовете си и да им съдейства за повишаване на професионалната им квалификация. В него членуват главно работници от Държавната печатница. Създава първите международни връзки на българските работници (1886-1887 г.). През 1907 г. се обединява с Работническото печатарско дружество и се създава Типографско работническо дружество, което през 1908 г. влиза в състава на Типографския работнически съюз, създаден през същата година.

2 февруари 1884 г. умира Иларион Ловчански и Кюстендилски (светско име - Иван Иванов) – висш български духовник и патриот. Роден е през 1800/1801 г. в гр. Елена. Учи в Елена и в Капиновския манастир, където прекарва дълги години. Монах е от 1819 г. Служи при търновските митрополити като дякон, йеродякон, архимандрит и протосингел. Епископ е от 1849 г. или 1850 г. През март 1852 г. е назначен за епископ на Ловчанската епархия. Подпомага развитието на новобългарското училище. Отрича се от Цариградската патриаршия през декември 1868 г., присъединява се към българските архиереи и отива в Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е назначен за председател на Привременния синод. Български екзарх е от 1872 г. Кюстендилски митрополит е от 1872 г. до смъртта си.

2 февруари 1896 г. - Престолонаследникът княз Борис III Търновски преминава в православното изповедание с кръстник руският император Николай II. Обредът се е извършва в катедралата "Свети Крал" в София от екзарх Йосиф I.

2 февруари 1911 г.- Историкът Александър Бурмов се ражда в семейството на Мария и Колю Бурмови в село Бяла Черква, Община Павликени. Той сътрудничи на вестниците „Павликенски глас”, „Звънче”; „Борба”; „Трезва мисъл”; „Българска реч” където се публикуват неговите статии, разкази и стихове. Първият му научен труд, които излиза, когато е бил на 19 години, е „Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско”. По негова инициатива и с активното му участие се състояли и големите тържества по случай 100-годишнината от рождението на Бачо Киро в Бяла черква през 1935 г. Две години по-късно (1937) Александър Бурмов и Стойко Стойков издават сборника „Бачо Киро Петров, материали и документи”, който се съхранява във фонда на Историческия музей. В този ценен исторически труд в четири дяла са събрани съчиненията на Бачо Киро, писма от и за него и ръкописните му бележки. Този сборник с материали и документи ни дава ясна представа за личността, за съдбата и делото на скромния селски учител, трудолюбив писател и революционер Бачо Киро. През 1946 г. е редовен доцент и ръководител на Катедрата по История на България. В периода 1947 - 1965 г. Бурмов е професор по история на България и история на Византия в СУ. Той е един от основателите на списание „Исторически преглед” и на „Българското историческо дружество”.Научните му интереси са насочени съм средновековна българска история и история на българското Възраждане. По важни негови трудове са:„Български революционен централен комитет. 1868-1877”, издадена през 1943 г. „История на България през време на Шишмановци”- 1947 г.; „Към въпроса за произхода на прабългарите”- 1948г.; „Христо Ботев през погледа на съвременниците си”,; „Христо Ботев и неговата чета”; През 1958 г. Бурмов е избран за член-кореспондент на БАН. Александър Бурмов е събрал около 400 народни песни, 450 приказки по говора на Бяла черква, 20 песни и 600 гатанки, пословици, басни. Родната къща на проф. Александър Бурмов се намира в Бяла черква, ул.„Бачо Киро” №47.

2 февруари 1922 г. - Стоянка Константинова Мутафова – българска театрална и филмова актриса. Завършва Консерваторията по изкуствата в Прага, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Класическа филология” и Държавната театрална школа в София. Работи в театър в Прага (1946-1949 г.), в Народен театър “Иван Вазов” (1949-1956 г.). Един от основателите е на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”, където работи до пенсионирането й (1956-1991 г.). Стоянка Константинова Мутафова е безспорен комедиен талант, реализиран в много запомнящи се роли в киното и театъра. Носител е на награда “Паисий Хилендарски” (2001 г.); орден “Стара планина”, I ст. (2002 г.) и др.

2 февруари 1926 г. - След проведената през октомври 1925 г. във Виена учредителна конференция на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.)) към организацията се присъединява групата на серчани (Временен организационен комитет – от 19 юли 1925 г.).

2 февруари 1941 г. - В Предел (Румъния) е подписан протокол между щаба на войската и командването на 12-а германска армия. Най-важната клауза в него е, „че българската армия няма да бъде употребена за нападателни действия срещу Гърция или Турция".
2 февруари 1941г. - умира Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти. Роден е на 24 септември 1860 г. в Шумен. Учи в Русия и след това в Германия, в Лондон и в Париж. Протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъскване между съюзниците. През Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България. Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.), прокарва осемчасовия работен ден. Изпълнява различни дипломатически мисии в чужбина. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), ХII (1902-1903 г.), ХV-ХIХ (1911-1923 г.), ХХI-ХХIII (1923-1934 г.) Народно събрание. След Деветнадесетомайския преврат (1934 г.) е в легалната опозиция. Автор е на книгите “Цезаризъм или демокрация” (1903 г.), “Българите в своята история” (191 г.) и др. Бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България. Съчинения: “Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти” (1906 г.), “Против монархията - в защита на републиката” (1946 г.).

2 февруари 1976 г. - на тази дата умира художника Златьо Бояджиев (1903 - 1976). Роден е на 22 октомври 1903 г. Завършва Художествената академия в София в класа на Цанко Тодоров. Работи в областта на портрета и пейзажа. Творчеството му се характеризира с два периода. Създава битовите картини "Брезовски овчари", "Есен", "На нивата" (1943 г.), "Свинарка" (1945 г.) и др. Портретите - "Портрет на баща ми" (1940 г.), "Майка ми" (1940 г.), "Автопортрет" и др. През 1951 г. прекарва тежко заболяване; получава парализа на дясната ръка. След няколко години започва да рисува с лявата ръка, с нов стил и нови изразни средства. Първата изложба от новия период организира в Пловдив (1958 г.). Някои от творбите през новия период са "Село Брезово" (1959 г.), "Към кланицата" (1960 г.), "На трапезата" (1967 г.) и много други. Негови картини притежават Националната художествена галерия, София, Пловдивската художествена галерия, много галерии в България и Европа и частни колекции.

3 февруари 1873 г. —  потвърдена смъртната присъда на Васил Левски. Султан Абдул Азис потвърждава присъдата без да се е запознал с материалите по делото, които все още пътували към Цариград.

3 февруари 1878 г. - Части от Долнодунавския отряд освобождават Балчик и Провадия.
През 1877 - 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

3 февруари 1882 г. - роден е Писателят Добри Харалампиев Зарафов с псевдоним Добри Немиров, розом от Тутракан, но веднага след раждането му, семейството му се установява в Русе. Впоследствие, Русе е отбелязван като родно място на писателя от неговите биографи. През 1902 година започва да публикува в периодичния печат разкази с псевдонима Добри Немиров. През 1914 г. издава първата си книга „Разкази“, с която бързо си печели славата на талантлив белетрист. По време на Първата световна война Немиров служи във военните редакции на списание „Отечество“ и „Военни известия“, вследствие на което издава книги с военни разкази - „Нови дни“ и „Разкази на редника“, в които рисува душевния потрес у българския войник от материалната и духовна разруха на страната. Добри Немиров става „един от ратниците“ за установяване на добросъседски отношения между българския и румънския народ на почвата на културата.

3 февруари 1883 г. - роден е Стоян Пеев Дринов български поет, автор предимно на детска литература. Той е племенник на Марин Дринов. Сътрудничил е на списания „Веселушка“, „Детска радост“, „Другарче“ и „Светулка“ и е издал няколко книги — „Кукувица кука“, „Весели случки“, „Изворче“,„Верни-неразделни“, „Хорце“ и други. Редактор е на детското вестниче „Люлка“ (1921-1922), Завършва история в Софийския университет. През 1905 г. е учител в с. Баня, Пазарджишко. Работи като военен кореспондент по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

3 февруари 1921 г. - Харалампи Джамджиев зарегистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името “Бързолет”. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили. Харалампи Джамджиев е роден на 3 юли 1875 г. във Велико Търново. Основоположник е на българската авиационна наука. Харалампи Джамджиев е първият български авиоконструктор, първият българин, който изобретява летателна машина (1895 г.). Патентова във Франция летателен апарат (1911 г.). Конструира още орнитоптер с парен двигател, но той експлоадира. През 1902 г. Джамджиев строи друг орнитоптер с пружина вместо двигател. Този апарат прави големи параболични скокове. Орнитоптерите на Джамджиев са с подвижни криле, които извършват сложни движения. През 1903 г. Хараламби Джамджиев стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията. На 16 февруари 1911 г. патентова самолета си в Париж под номер 26244.

3 февруари 1947 г. - Роден е футболистът Христо Бонев. От дете започва да тренира футбол в “Локомотив” - Пловидв. В “А” група той има 408 мача и 183 отбелязани гола. Офанзивният полузащитник има 98 мача в националния тим на България, за който е отбелязал 47 гола, капитан в 42 срещи. Участва на финали на световните първенства през 1970 г. и 1974 г. През 1969 г., 1972 г. и 1973 г. е избран за Футболист на годината в България.

4 февруари 1880 г. -Гоце Делчевроден е Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Гоце Делчев е роден в Кукуш, в днешна Гърция. През 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви, като неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО. Завършва българско униатско начално училище, а след това българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година. В Щип Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи. От есента на 1896 той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско.
4 февруари 1880 г. - роден е Венелин Генев - политически и държавен деец, юрист, професор. Завършва право в Женева (Швейцария) и след завръщането си в България постъпва на преподавателска работа във Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Кл. Охридски"). През 1908 г. е избран за доцент, през 1913 г. - за извънреден професор, и през 1918 г. - за редовен професор. Занимава се с проблемите на общата теория на държавата и правото.  От май до октомври 1919 г. е министър на правосъдието. Участва в състава на българската делегация за изготвянето и подписването на Ньойския мирен договор 1919 г., след което до май 1920 г. е български пълномощен министър в Париж. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. преминава в редовете на Демократическия сговор, но през есента на 1925 г. го напуска и минава в опозиция на сговористкия режим. В следващите години постепенно се оттегля от активна политическа дейност. След 9 септември 1944 г. заедно с Цв. Бобошевски и Т. Павлов е включен в състава на Регентството 1944-1946 г. По-късно минава в опозиция на отечественофронтовската власт, за която е преследван и интерниран вън от столицата.
4 февруари 1885 г. - в Хасково е роден Асен Златаров - химик органик и биохимик, учен демократ и хуманист. Асен Златаров е основоположник на биохимията в България.
Следва химия в СУ "Св. Климент Охридски", завършва обучението си в Женева. По-късно специализира химия на храненето и хранителните продукти в Мюнхен. От 1910 г. е асистент в катедрата по органична химия и частен доцент (1920 г.) по физиологична химия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". От 1920 г. е и частен доцент по биохимия, а след това и редовен доцент по химия на храненето при катедрата по органична химия, извънреден и редовен (1936 г.) професор в същата катедра на Физико–математическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". От 1929 г. до смъртта си е председател на Съюза на химиците в България.
Изследва състава, калоричността и начина на приготвяне на храните от българската национална кухня. Открива специфична реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Изключително продуктивен, Асен Златаров изнася стотици научни съобщения и доклади, издава редица трудове.
Асен Златаров умира на 22 декември 1936 г.
4 февруари 1901 г. - умира Димитър (Мицо) Николов Делчев - български деец на македонско-одринското революционно движение, брат на Г. Делчев. Като ученик в Солунската българска мъжка гимназия се включва в революционно-освободителното движение, участва в терористични акции. От лятото на 1900 г. е в четата на Хр. Чернопеев.
4 февруари 1923 г. - Извършен е неуспешен атентат на ВМРО срещу премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър.
4 февруари 1952 г.- В София е създадена Българска търговска палата като обществена организация за развитие на икономическите връзки и сътрудничество на България с чужбина.
4 февруари 1992 г. - умира Христо Христов - български историк, академик (1974 г.). Завършва Историческия факултет на Софийския университет през 1940 г. От 1953 г. е професор по нова и най-нова история на България в Софийския университет. От 1963 г. е директор на Института по история към БАН. Негови съчинения са: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948 г.), “Революционната криза в България през 1918-1919 г.” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните държави (1876-1878 г.)” (1968 г.), множество публикации и др. Съавтор е на колективния труд “История на България” (т. 1-3, 1961-1964 г.).
4 февруари 1997 г. - председателят на БСП Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за съставяне на Правителство на България, признавайки провала на управлението си. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир. В периода януари и началото на февруари 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза.

5 февруари 1871 г. - Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
5 февруари 1889 г. - С указ № 28 на княз Фердинанд се дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за армията.
5 февруари 1890 г. - роден е Първан Драганов - български офицер, дипломат и политик. Завършва Военното училище в София (1909 г.) и Военната академия в Германия. След Първата световна война е на служба в двореца като офицер от свитата на цар Борис III (1915-1918 г.); флигел-адютант (1920-1932 г.), военен аташе в Берлин (1932-1935 г.), съветник в българска легация в Париж (1935-1936 г.), пълномощен мин. във Виена (1936-1938 г.), в Берлин (1938-1942 г.) и Мадрид (1942 - 1.06.1944 г.). Министър на външните работи и вероизповеданията в кабинета на Ив. Багрянов (1.06. - 2.09.1944). Осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Присъдата е изпълнена на 1 февруари 1945 г. Реабилитиран през 1996 г.
5 февруари 1909 г. - Русия, първа от Великите сили, признава независимостта на България.
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 г. с политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878 г.), според който Северна България става васално и трибутарно на султана Княжество България; Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана; Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили);
След Младотурската революция (1908 г.) се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина.
5 февруари 1920 г. - родена е Леда Гео Милева - българска поетеса и преводачка. Дъщеря на Г. Милев. Учи в Американския колеж в София (1938 г.). Завършва Института за детски учителки в София (1940 г.). Отговаря за детските радиопредавания в БНР след 9 септември 1944 г., редактор в издателство “Народна младеж” (1951-1956 г.), главен редактор на сп. “Дружинка” (1956-1960 г.), директор на БНТ (1966-1970 г.). Работи в Културния отдел на Министерството на външните работи (1970-1972 г.). Постоянен представител на България при ЮНЕСКО от 1972 г. Председател на Съюза на преводачите (1979-1989 г.), главен редактор на сп. “Панорама” (1980-1990 г.). Член е на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО (1984-1992 г.). В поезията дебютира през 1940 г.. Публикува много детски произведения, публицистика, преводи от руски и английски език, участва в редакцията на произведенията на своя баща.
5 февруари 1927 г. - умира Никола Илиев Рибаров – български офицер, генерал-лейтенант (1918 г.). Роден е на 01 май 1859 г. Завършва Военното училище (1880 г.), щаб-офицерски курс (1890 г.) и курс за командири на полкове (1891 г.). През Сръбско-българската война (1885 г.) участва в боевете при Сливница и Пирот. През Балканската война (1912-1913 г.) командва бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия и участва в боевете при Чаталджа. През I световна война командва 3-та пехотна дивизия.
5 февруари 1933 г. - роден е Неделчо Милев - български кинокритик и теоретик, проф. Старши научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН. Дългогодишен сътрудник на специализирания филмов печат, най-изявеният български теоретик на киното (завършва театрознание и специализира във ВГИК). Основател (1973 г.) на Филмовия факултет във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) и завеждащ Катедра по теория на киното (проф. от 1981 г.). Автор е на редица трудове и книги с основополагащо значение за развитието на българска научна филмова мисъл.

6 февруари 1858г. - роден е Христофор Георгиев Хесапчиев - български офицер, генерал-майор (1912 г.), български офицер, генерал-майор (1912 г.). Действащ член е на БАН (1920 г.), професор. Завършва военното училище в София (1879 г.), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември 1885 г.). Началник е на военното училище (1885-1893 г.), началник е на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания, командир е на VI пехотен полк (1896-1898 г.). Военен аташе в Белград (1899-1904 г.), дипломатически агент в Белград (1904-1905 г.), дипломатически агент и пълномощен министър в Букурещ (1905-1911 г.). Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография. Умира на 15 май 1938 г. в София.

6 февруари 1871г. - Васил Левски изготвя образец за писмо позив, адресирано към заможните българи, с което се приканват да подпомогнат материално борбата срещу Високата порта.

6 февруари 1878г. - В хода на Руско-турската освободителна война руски отряд под командването на ген. Лермонтов освобождава Бургас. На следващия ден е учредена Бургаската община, която е първата българска градска община. За кмет е назначен Нико Попов.

Драган цанков
6 февруари 1882г.
- Драган Цанков е изпратен на заточение във Враца, където е обявен за "луд" със съдебно постановление. Драган Цанков е обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е на 28 октомври 1828 г. в Свищов. След разгрома на Априлското въстание 1876 г. Драган Цанков заедно с М. Балабанов обикаля европейските държави, за да ги запознае с жестокостите, извършени от турските власти, и със стремежа на българския народ за свобода. След Освобождението Цанков е вицегубернатор на Търново. Народен представител е в Учредителното събрание 1879 г., където се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата като министър-председател (24 март–28 ноември 1880 г.), в правителството на П. Каравелов е министър на вътрешните работи (28 ноември–17 декември 1880 г.). По време на режима на пълномощията 1881–1883 г. се обявява за възстановяване на конституцията, но е склонен на компромис с умерените консерватори. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Драган Цанков поставя начало и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Като русофил Драган Цанков се обявява срещу външната политика на Регентството и правителството на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там ръководи дейността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 г. Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII ОНС (1902–1903). Редактира вестниците - "България", "Източно време" и "Независимост". Публикува "Кратка българска история".
Драган Цанков умира на 11 март 1911 г.

6 февруари 1903 г. - умира Петко Каравелов. Той е роден на 5 април (24 март стар стил) 1843 г. в Копривщица в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Каравеловият род води началото си от средата на XVIII век. Политическата му кариера започва след Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България. Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режима на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884). След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-1886). На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на България. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 г. Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев, но през 1894 г. е амнистиран. През 1896 основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия. Петко Каравелов умира през 1903 г. в София и е погребан в двора на църквата „Свети Седмочисленици“.

6 февруари 1911г. - За своята теория „Нова система аероплан" българинът Харалампи Джамджиев получава в Париж бревет (писмо, диплом) заведено под номер № 26224.

6 февруари 1928г. - роден е Илия Хараламбиев Конев - български литературовед. Депутат е във ВНС (1990 г.), министър на науката и висшето образование (1990 г.), председател е на фондация “Ив. Вазов” (от 1991 г.). Основните му изследвания са в областта на сравнителното литературознание, разглежда въпроси и писатели от епохата на Българското възраждане - Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Ил. Блъсков, Хр. Ботев и др.

6 февруари 1944г. - умира Велико Вълков Йорданов - български писател, изследовател на народното творчество, старата българска литература, Възраждането, с принос към учебното, библиотечното и музейно дело, литературен критик.

6 февруари 1944г.- умира Кирил Ботев - брат на Хр. Ботев. Роден е на 20 април 1856 г. в Калофер. Учител е в Белово и Гюргево (Румъния). През 1876 г. се включва в четата на Хр. Ботев, а след нейното разбиване е заловен и пратен на заточение. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор. Постъпва в новооткритото Военно училище в София като кавалерист и завършва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Командир е на Първи конен полк. Началник е на Военното училище (1891-1895 г.), командир е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г). Участва в Балканската война (1912-1913 г.). Заместник-министър на войната (1913 г.).

6 февруари 1954г. - С Указ № 26 се създава Министерство на културата, в което се обединяват Комитетът за наука, изкуство и култура, Комитетът за кинематография, Комитетът за радиоинформация, Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения и Главно управление на трудовите резерви. Министерството ръководи висшето образование, научните и културните институти.

6 февруари 2012 г.
- Пропуква се стената на яз. „Иваново” и залива околните населени места. Най-много са пораженията в с. Бисер, обл. Хасково. Има редица материални щети, като потопът взема и 10 жертви.

7 февруари 1878 г.  - жители на Горна Джумая връчват на руския военен губернатор в София молба за изпращане на отряд, който да освободи града. След Берлинския договор Горна Джумая остава в пределите на Турция.. Градът е освободен на 5 октомври 1912 г., по време на Балканската война. През 1950 г. градът е преименуван на Благоевград.

7 феруари 1894 г. - в София умира революционерът Георги Бабаджанов.
Подпомага формирането на Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година. При избухването на Руско-турската война в 1877 година подпомага руските войски.
По време на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета, действаща в Малешевско. По време на Сръбско българската война е войвода на 3 доброволческа чета на македонските българи. За героизъм е награден с орден „За храброст“ І степен.

7 февруари 1900 г. — Умира Капитан Петко войвода - български войвода, революционер и национален герой.

7 февруари 1914 г. - е изработен правилник за раздаване на помощи за бежанците от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор.  До избухването на Балканската война броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Нов, още по-голям приток от български бежанци приижда от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война и Първата световна война.

7 февруари 1921 г. - В сградата на Народното събрание е открит Вторият църковно-народен събор, в състав от 280 делегати (128 духовници и 152 миряни), в който участват и 75 представители на епархиите, останали извън границите на държавата. Правителствен представител е Недялко Атанасов с помощник Христо Стоянов. Продължава на сесии до 14 февруари 1922 г. и изработва проект за нов Екзархийски устав.

ген. Георги Василев Агура
8 февруари 1853 г.
- в Чушмелия (Бесарабия) е роден ген. Георги Василев Агура. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София.
През Сръбско-българската война е командир на Княжевския (Владайския) отряд, който получава задача да заеме и отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града.
През периода 1886-1901 г. преподава закони и етика във Военното училище. През 1900 г. Агура написва текст за националния химн, който да замести „Шуми Марица“. Въпреки натиска, оказан от цар Фердинанд I новият химн не е приет, но царя решава да го направи дворцов химн. Така се появява „Химн на Н.В. Царя“
По време на Балканската война генерал Агура е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.




полк. Петър Вариклечков8 февруари 1861 г. - роден е полк. Петър Иванов Вариклечков. По време на Руско-турската освободителна война Вариклечков е доброволец в руската армия и се сражава в битката при Шипка. След войната завършва Елисаветградското военно училище в Русия.
При избухването на Сръбско-българската война поручик Вариклечков командва полубатарея от 1-ви артилерийски полк, с който участва в Сливнишкото отбранително сражение (5-7 ноември 1885), а при контранастъплението и в Пиротското сражение (14 - 15 ноември).
От 1911 година полковник Вариклечков командва 6-ти артилерийски полк. С полка си взема участие в Балканската и Междусъюзническата война, като в последната е тежко ранен и напуска армията.
През Първата световна война отново е мобилизиран и назначен за началник на артилерията на 4-та армия. Командва отбраната на Беломорието.



8 февруари 1868 г. - в Солун е проведено "народно събрание", в което участват представители на местните български еснафи и на всички български махали в града. По предложение на Георги Динков събранието решава да се създаде самостоятелна българска община в Солун.

8 февруари 1878 г. - в хода на Руско-турската война през 1878 генерал Николай Игнатиев пристига в Одрин, за да ръководи руската делегация в преговорите с Високата порта.

Георги Баждаров
8 февруари 1881 г.
- в Горно Броди (дн. Гърция ) е роден революционерът, учител и деец на ВМОРО Георги Баждаров. Член е на Демирхисарския околийски революционен комитет. След 1901 година е четник при Яне Сандански, от май 1902 до октомври 1903 година е секретар в четата на Илия Кърчовалията, а по-късно е в четата на Атанас Тешовски. През лятото на 1903 година е делегат от Серско на конгреса на Серския революционен окръг.Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
След Междусъюзническата война в 1913 година се изселва в София. От 1913 до 1915 година е учител във Варна, а от 1915 - 1916 и от 1918 до 1920 - в София. Автор е на „Революционната борба в Македония“, издадена в 1917 година. Убит е като поддръжник на Александър Протогеров на 19 септември 1929 година във Варна, като единиях от охранителите му също загива, а двама са ранени.

8 февруари 1890 г. - в Белица, е роден Владимир Томов Поптомов български политик. Той е един от водачите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), както и на Българската комунистическа партия, като заема длъжностите министър на външните работи и подпредседател на Министерския съвет в правителствата на Васил Коларов и Вълко Червенков.

8 февруари 1903 г. - великите сили одобряват програмата за реформи в Македония, т. нар. Пъдарски реформи.

Константин Нунков
8 февруари 1905 г.
- в сражение е убит революционерът и деец на ВМОРО Константин Нунков. През 1900 година влиза с чета в Горноджумайско (днес Благоеврградско). На Пловдивския конгрес през 1902 година му е възложена организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко. Прави неуспешни опити за атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание. През юли 1904 година става войвода в Кумановско, където се бори срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година е делегат на скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.
На 8 февруари 1905 година край село Кутлибег в битка с турски аскер Коста Нунков загива заедно със седемчленната си чета и четирима милиционери от съседните села.










Булаирският бой
8 февруари 1913 г.
- (26 януари стар стил) се провежда Булаирският бой - това е битка между българската Седма пехотна рилска дивизия под командването на генерал-майор Георги Тодоров и османските Дивизия Мюретеби и Двадесет и седма пехотна дивизия под командването на Фети бей образуващи 10 турски корпус. Боят се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе. Той завършва с победа за България. В негова чест е написан маршът "Булаир".
Към 8 ч. на 8 февруари в настъпление преминава и 27-ма турска дивизия, която съсредоточава силите си по крайбрежието на Мраморно море. Създавайки превъзходство на силите, турците овладяват чифлика Доган Арслан и започват да обхващат левия фланг на 22-ри пехотен полк. Командването на 7-ма дивизия реагира незабавно, при което 13-ти рилски пехотен полк провежда контраатака в предпозиционното пространство, отхвърля дивизията „Мюретеби“ и възвръща Разрязаната могила.
Изненадания от решителните действия на българите и виждайки срещу себе си 4 дружини от 22-ри тракийски пехотен полк, турците се стъписват. Артилерията на 7-ма дивизия насочва огъня срещу чифлика Доган Арслан.
Към 15 ч. 22-ри тракийски пехотен полк контраатакува левия фланг и започва кратък, но ожесточен ръкопашен бой - " на нож ", в който дясната колона на османците не издържа и започва бързо отстъпление. Голяма част от бягащата турска армия бива посечена или улучена с точните изстрели на артилерията. Българските войски преминават в настъпление, като отхвърлят и лявата вражеска колона.
Към 17 ч. османските табори подновяват настъплението срещу центъра, но биват отблъснати, като претърпяват огромни загуби.
В боя при Булаир предните части на турската войска губят половината от числения си състав и оставят почти цялата си техника на бойното поле.

ген. Христо Паков
8 февруари 1941 г.
- в София умира ген. Христо Паков. През 1879 г. завършва в първия випуск на военното училище в София. През септември 1885 година е зачислен в 6-ти пехотен търновски полк и е произведен в чин капитан. На 15 септември 1885 г. е назначен за командир на 4-та дружина от 6-и пехотен търновски полк.
През Сръбско-българската война с дружината си участва в овладяването на Драгоманския проход на 10 ноември и височината Остра чука. На чело е на нощната атака проведена на 10 срещу 11 ноември при с. Драгоил, като дружината му успява да плени 80 офицери и войници. За участието си във войната е награден с орден „За храброст“ IV степен.
Участва в преврата на 9 август 1886 г. и по-късно е уволнен от армията. През 1898 г. командва последователно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк.
През Балканската война е командир на 2-ра бригада на 6-та пехотна дивизия.


8 февруари 1966 г. - роден е Хрсито Стоичков, известен още като Камата, е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Той е най-успелият български футболист, носител на най-престижните футболни награди (Златна обувка, Златна топка), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.
Христо Стоичков е трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания.

9 февруари 1839 г. - Роден е Илия Рашков Блъсков (Райков) - български възрожденски писател-белетрист и публицист, учител и виден педагог. Книжовната му дейност започва след Кримската война с нравствено-дидактически съчинения и статии. Превежда религиозни съчинения. След Освобождението издава поредици с "общодостъпна книжнина". Създава ценни мемоари: "Из дневника на един стар учител" (1885 г.), "Материали по историята на нашето Възраждане" (1907 г.), "Спомен из ученическия, учителския и писателския ми живот" (1907 г.), "Спомени из народния живот" (1912 г.) и др. По-важни съчинения: "Изгубена Станка" (1865 г.), "Злочеста Кръстинка" (1870 г.), "Пиян баща, убиец на децата си" (1879 г.). Умира на 13 август 1913 г. в Шумен.

9 февруари 1840 г. - Роден е Симеон Варненски и Преславски (светско име Одисей Попниколов) - български висш духовник, действащ член на БАН (1884 г.; доп. чл. 1881 г.). Завършва гръцко богословско училище на о-в Халки (1863 г.), след което е учител в Цариград (1864 г.) и Бургас (1865-1869 г.). Приема духовен сан (1869 г.), става протосингел на екзарх Антим I. На 21 октомври 1872 г. е избран за митрополит на Варненско-преславската епархия. Проявява се като изключително способен и авторитетен духовен водач, помага много за развитието на просветата и учебното дело, за утвърждаване на българското влияние в епархията. Постоянен член на Светия синод (1874-1913 г.) и негов председател (1888 г., 1902-1905 г.). Подпредседател на Учредителното събрание (1879 г.), народен представител в I (1879 г.) и II (1881 г.) ВНС и във II и III НС (1880-1883 г.). Участва в организацията и уреждането на Българската православна църква в Княжество България. Превежда от гръцки език редица извори за българската история и за общата история на Църквата. Заема най-дълго време епархийска катедра в историята на Българската православна църква след 1872 г. Умира на 23 октомври 1937 г. във Варна.

9 февруари 1878 г. - По време на Руско-турската война, войските на Източния отряд навлизат в Русе.

9 февруари 1895 г. -  Провежда се първо заседание на правописната комисия под председателството на просветния министър Константин Величков, която изработва общонационален правопис през 1899 г.

9 февруари 1897 г. - в родното си село Черешница умира Димитър Ангелов, известен като Хаджи поп Димитър или Черешничкият поп български свещеник, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.

9 февруари 1920 г. - Умира Екатерина Димитрова Ненчева – първата българска поетеса след Освобождението. Родена е на 1 май 1855 г. в гр. Троян. Започва да пише стихове от 14-годишна възраст. Следва славянска филология в София, след което се омъжва за видния политик и общественик И. Харизанов. Издава стихосбирката "Снежинки" (1909 г.), "Избрани стихотворения" (1941 г., под редакцията на В. Ханчев).

9 февруари 1934 г. - В Атина Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват гаранционен Балкански пакт, насочен против България и Албания, валиден за 7 години. Въпреки англо-френския натиск България отказва да влезе в него и предлага сключване на двустранни гаранционни договори с всички съседи, но най-напред с Югославия и Турция.
Балканският пакт (1934 г.) (Балканско съглашение, Балканска антанта) е договор между Турция, Гърция, Румъния и Югославия, с който се цели да се запази статуквото на Балканите, създадено след Първата световна война (1914–1918 г.). Пактът е сключен под егидата на Франция, която иска да намали влиянието на Италия и Германия в балканските страни. България не се присъединява към пакта, защото се стреми към ревизия на Ньойския мирен договор (1919 г.). Извън пакта под натиска на Италия остава и Албания. Първа стъпка към унищожаването на пакта е подписаният българо-югославски пакт (1937 г.). Балканският пакт (1934 г.) окончателно престава да съществува след нахлуването на Германия в Югославия и Гърция (април 1941 г.).

9 февруари 1990 г. - Излиза първи брой на вестник "Демокрация" – първият демократичен ежедневен вестник в България след 1989 г.

9 февруари 1998 г. — Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада

9 февруари 1999 г. - В Бенгази са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията. По тези обвинения либийското законодателство предвижда смъртна присъда. Срещу българските медици са повдигнати и други обвинения, сред които са: прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. Обвиненията срещу българите официално са повдигнати на


10 февруари 1879 г. — В Търново е открито Учредителното събрание
10 февруари 1883 г. — Влиза в сила първият Закон за печата, приет в България
10 февруари 1885 г. — В Пловдив е сформиран БЦТРК, който подготвя Съединението
10 февруари 1947 г. — В Париж е подписан договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
10 февруари 1953 г. — Народното събрание приема изменения в Наказателния кодекс и предвижда смъртно наказание за измяна на Родината.

11 февруари 1211 г. — Цар Борил свиква в Търново църковен събор срещу богомилите.
11 февруари 1515 г. — умира Георги Софийски Нови, български светец (* 1497 г.)
11 февруари 1866 г. — роден е Иван Бележков, български революционер. В 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от Гоце Делчев революционен комитет в Мехомия, където е учител през 1896 - 1897 година. След това заминава като учител в Неврокоп, където остава до 1900 година. Там става член на околийския революционен комитет и разширява революционната мрежа. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на революционния граничен пункт в Лъджене. Сменен е в Лъджене от Неделчо Гарванов.След общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 - 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в родното си село в 1944 година.
11 февруари 1934 г. — роден е Евстати Стратев, български актьор.
11 февруари 1940 г. — роден е Веселин Вълков, български актьор.
11 февруари 1947 г. — родена е Миряна Башева, българска поетеса.
11 февруари 1962 г. — умира Никола Станимиров, български офицер. Участвал е в редица кавалерийски атаки, включително и в тази при Кочмар през 1916 г. След военния преврат от 1923 г. е началник на жандармерията и зам. инспектор на пограничната стража. Награждаван е многократно с различни отличия във война и мирно време.Носител на награди:
    Военен орден „За храброст“ III и IV степен
    Княжеский орден „Св. Александър“ III и IV степен
    Народен орден „За военна заслуга“ III и V степен
    Орден „За заслуга“
    Германски „Железен кръст“ 2 клас
    Руски орден „Св. Анна“

12 февруари 1854 г. — роден е Стефан Стамболов, министър-председател на България. Бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Апостол на Вътрешната революционна организация, през 1875 и 1876 година той ръководи подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението на България се издига в средите на Либералната партия. С действията си по време на Съединението и в кризата след преврата от 1886 допринася за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от руското влияние. Критикувано за диктаторските методи, управлението му начело на Регентския съвет от 1886 до 1887 и правителството от 1887 до 1894 (най-продължителното управление на български министър-председател след Станко Тодоров и Тодор Живков) поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Основава и ръководи Народнолибералната партия (стамболовисти) до смъртта си.

12 февруари 1854 г. — роден е Михаил Маджаров, български политик

кап. I ранг Димитър Добрев
12 февруари 1868 г.
— роден е Димитър Добрев, български офицер. Като доброволец участва в Сръбско-българската война (1885 г.), а като юнкер – в детронирането на княз Александър I Батенберг. Димитър Добрев става последователно началник на Морското училище (1906-1908 г.), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера "Надежда". Уволнен е от флота през 1911 г.
През Балканската война (1912-1913 г.) е върнат на служба като началник на подвижната отбрана. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 г. атакува успешно турски крайцер "Хамидие".
След войната капитан I ранг Димитър Добрев напуска флота и дълги години работи като адвокат във В. Търново.





Георги Шкорнов
12 февруари 1873 г.
— роден е Георги Шкорнов, български революционер. В 1896 година завършва българската католическа гимназия в Солун. Служи като дякон в българската църква в румънската столица Букурещ, но в 1903 година е привлечен към македонското освободително движение от Даме Груев и се включва в четата на Борис Сарафов.
Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание, като след потушаването му остава в Македония и заедно с Даме Груев обикаля Битолския и Солунския революционен окръг.
През 1906 - 1907 година е околийски войвода в Ресенско. През 1908 година е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.
През Балканската война дякон Евстатий е войвода на партизанска чета (взвод) №29 на Македоно-одринско опълчение, съставена от 14 души. Навлиза в Македония с четата на Григор Джинджифилов и водят сражение на връх Чавките. Поред освобождават Сборско (14.X), Кронцелево (18.X), Почеп (24.X) и други, а до 28.X прочистват от турски части Мъглен. Успява да се спаси от новоустановената гръцка власт и през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.

12 февруари 1877 г. — роден е Кръстьо Асенов, български революционер. Племенник е на легендарния войвода Хаджи Димитър и по-малък брат на революционера от ВМОРО Йордан Асенов. Завършва гимназия във Варна и става учител. По-късно постъпва във Висшето училище в София (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“). Включва се в борбата за освобождение на Македония и Одринско под влиянието на Гоце Делчев. Запознава се с Яне Сандански, докато учителства в село Лешко. Взема дейна роля в аферата „Мис Стоун“. През 1902 година действа в района по десния бряг на Струма.
Преди началото на Илинденското въстание в 1903 година е войвода на Кукушката сборна чета и води сражения при Арджанското езеро на 6 юни, където загива Милан Делчев, и при село Постол на 16 юни. Поради зачестилите сражения и големите потери в района се прехвърля в Паяк планина. На Илинден в село Корнишор четите на Кръстьо Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода, Трайко Гьотов и Иван Карасулията се обединяват.
Убит е от Мицо Големанов както е инструктиран от Гоне Бегинин. И двамата получават смъртни присъди. Присъдата на физическия убиец е изпълнена. Гоно Бегинин е заловен в края на годината в София и смъртната му присъда е препотвърдена, но не е изпълнена по желание на брата на Кръстьо Йордан Асенов

12 февруари 1882 г. — роден е Иван Ангов, български революционер. През 1901 година влиза във ВМОРО, в която членуват баща му и двамата му братя и става куриер. Тодоровият хан - собственост на фамилията е свърталище на всички революционни дейци в Петричко. От 1905 до Младотурската революция в 1908 година лежи в солунския затвор Едикуле. През 1910 година открива училище в село Никудин. През същата година е избран за член на ръководството на Петричкото околийско учителско дружество.

През октомври 1912 година Ангов става член на околийското управление в новоосвободения Петрич , а в 1914 година е секретар бирник на Петричката община. През същата година е сред основателите на местното читалище „Братя Миладинови“ и член на първото му настоятелство. Многократно е избиран за член на общинския съвет в града.

12 февруари 1905 г. — във Враца е роден Мистер Сенко, български илюзионист. Неговото истинско име е Евстати Христов Карайончев. За илюзията „Сваляне на главата“ той получава през 1961 в Индианаполис специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. По изрично настояване показва „Сваляне на главата“ и в Холивуд пред звездите на американското кино. Демонстрацията е заснета за кинохрониките, и така той става популярен.
Мистер Сенко е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Френското сдружение на илюзионистите му връчва най-високото отличие — ордена „Робер Худен“. Почетен гражданин е на Париж и София, а също така е почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му.

12 февруари 1927 г. — умира Атанас Илиев, български просветен деец.

12 февруари 1932 г. — роден е Иван Абаджиев, български треньор по вдигане на тежести. От 1969 г. е треньор на националния отбор, който води близо 30 години с известни прекъсвания.
През 1990 г. избран за народен представител във 7 Велико Народно събрание, което напуска в същата година по своя молба.
Получава високи държавни награди. Доктор хонориус кауза на Националната спортна академия. Обявен е шест пъти за най-добър треньор на България, а през 2001 г. е обявен за треньор на страната на ХХ век.
Президентът на Международната федерация по вдигане на тежести Готфрид Шодел с възхищение казва за него: „Стана ясно - родил се е треньорът на света!“. През 2013 г. е удостоен с орден „Стара планина“, I степен.[1]
12 февруари 1963 г. — роден е Борислав Михайлов, български футболист, вратар, дългогодишен страж на вратата на Българският национален отбор по футбол, полуфиналист от Световното първенство по футбол САЩ 1994, Президент на БФС и член на Изпълнителното бюро на УЕФА.
12 февруари 1997 г. — Президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски.

13 февруари 1864 г. - Роден е Стоян Иванов Брънчев - български лесовъд, член на БКД (1900 г.). Един от организаторите на горското дело в България. Редактира 14 години сп. "Лесовъдна сбирка" (1899-1913 г.); пише редица книжовни трудове, между които: "Изкуствено и естествено развъждане на горите" (1894 г.), "Лесоустройство" (1896 г.), "Горите и горското стопанство в България" (1918 г.). Умира на 4 април 1940 г. в София.

13 февруари 1865 г. - История Роден е Тодор Генчов Влайков (псевд. Веселин Здравков) - български писател и общественик, редовен член на БАН (1900 г.). Възприема и прилага в България народническите идеи. Съставя читанки за I, II, III и IV отделение, оценени твърде високо и преиздавани многократно. Един от основателите и председател (1898 г.) на Българския учителски съюз. Активен политик и член на Демократическата партия (1900 г.). Заедно с Н. Цанов създава Радикалдемократическа партия (1905 г.); главен редактор на нейния орган сп. "Демократически преглед" (1902-1928 г.). Депутат в ХI и ХVIII НС (1901 г., 1919-1920 г.). Председател на Съюза на българските писатели. Окончателно се оттегля от политическия живот през 1931 г. Умира на 28 април 1943 г. в София.

13 февруари 1878 г. - Започват преговорите за сключване на мирен договор между Русия и Турция след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

13 февруари 1887 г. - История Умира Леандър Франсоа Рьоне Леге – френски дипломат, общественик, приятел и защитник на българския народ. Роден е на 11 септември 1833 г. Френски вицеконсул в София е от 10 октомври 1874 г. до 26 юни 1877 г. Информира обективно и безпристрастно френското правителство за събитията в България по време на Априлското въстание 1876 г. и след него. Защитава осъдените участници във въстанието и съдейства за спасяването на много от тях. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) има съществен принос за създаване на обществено мнение в Западна Европа в подкрепа на българския народ и неговата кауза. След 1878 г. за кратко време е френски вицеконсул в Бургас.

13 февруари 1925 г. - История Умира Никола Илиев Милев - български историк и публицист. Роден е на 20 май 1881 г. в с. Мокрени, Костурско. Учи в Галатасарайския лицей в Цариград (1902 г.). Завършва история в София (1909 г.). Специализира във Виена; професор по българска история и история на балканските народи в СУ. Член на ВМОРО от 1898 г. Депутат в ХХI ОНС (1923 г.). Редактор на в-к “Слово” (1922-1925 г.). Убит от комунистически терористи. Трудове: “Известия за състоянието на Турция в края на ХVIII в.” (1913 г.), “Католическа пропаганда в България през ХVII в.” (1914 г.), “Факторите на Българското възраждане” (1920 г.) и др.

13 февруари 1939 г
. - История Стартира първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.

13 февруари 1942 г. - История Умира Христо Николов Луков - български офицер, генерал-лейтенант (1938 г.). Роден е през 1887 г. във Варна. Завършва Военното училище (1907 г.), участва в Балканската война. Създател и началник на Артилерийската стрелкова школа (1924-1928 г.) и на учебното отделение в Артилерийската инспекция към Министерството на войната (1928-1934 г.). Един от организаторите на Военния съюз и преврата на 19 май  1934 г. През 1934-1935 г. е командир на III и II дивизия. Министър на войната (1935-1938 г.). Уволнен от армията през 1938 г. Убит от комунистическа терористична група в София.

13 февруари 1944 г. - Около устието на река Места, започват четиридневни боеве между български части и гръцки партизани.

13 февруари 1948 г. — Авиокомпания „Дирекция въздушни съобщения” открива първата българска редовна международна въздушна линия по маршрута София - Белград - Будапеща – Прага. Полетите се извършват със самолет Ли-2п

13 февруари 1954 г. - С постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП бившите царски дворци "Врана", "Бистрица", "Ситняково", "Саръгьол", "Кричим", "Евксиноград", "Баня" - Карловско се предават за ползване от обществени и държавни организации.

13 февруари 1990 г. - Умира Васил Стоилов (В. С. Антонов) - български живописец, народен художник (1947 г.). Роден е на 29 февруари 1904 г. в София. Завършва живопис в Държавната художествена Академия в София (1927 г.) при Ц. Тодоров. Специализира в Париж (1929-1932 г.), участва в Есенния салон (1929 г.) и в Салона на френските художници (1930 г., 1932 г., 1935 г.), получава почетно отличие за картината “Човекът със стомната” (1932 г.). През 1931 г. урежда самостоятелна изложба в Париж. Професор (1960 г.) във ВИАС. Рисува портрети, фигурални композиции, пейзажи, битови сцени: “Тодора” (1928 г.); “Баба с шал” (1928 г.); “Българска мадона” (1940 г.); “Копачки” (1942 г.); “Селянка” (1953 г.); “Момиче със синя забрадка” (1945 г.); “Зима в Кричим”, “Пейзаж” (1933 г.) и др. Орден “НРБ”, II ст. (1974 г.), орден “Г. Димитров” (1984 г.).

13 февруари 2003 г. - Умира Димитър Николов Мишев - български радиоинженер, професор, доктор на техническите науки, академик на БАН.
Димитър Мишев участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникативната техника. Главен създател на цветната телевизия у нас. Основател и ръководител на дистанционните изследвания на Земята от Космоса – научно направление с което страната ни е със световен авторитет.

13 февруари 2004 г. - Българския кораб "Хера" плаващият под камбоджански флаг, натоварен с 11 000 т. въглища, потъва при буря край Босфора. На борда има 17 българи и двама украинци екипаж.

13 февруари 2013 г. - С решение на Министерския съвет е закрито с. Каменско, намиращо се в Югоизточна България, Община Сунгурларе, Област Бургас.

14 февруари 869 г. – Умира Константин-Кирил Философ, един от създателите на славянската азбука

15 февруари 1950 г. –  В Ловеч отваря врати първата езикова гимназия у нас

16 февруари 1900 г. – Обнародван е първият Закон за празничните дни в България

17 февруари 1371 г. – Умира българският цар Иван Александър
17 февруари 1925 г. – Убит е българският политик и депутат Тодор Страшимиров, брат на писателя Антон Страшимиров и историка Димитър Страшимиров

18 февруари 1873 г. – В покрайнините на София е обесен Апостола на свободата Васил Левски. Официално годишнината се чества на 19 февруари

19 февруари 1882 г. – С указ на княз Александър Батемберг град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич
19 февруари 1886 г. – (стар стил) Сключен е Букурещкият¬ договор между България и Сърбия

21 февруари 1864 г. — Вселенският патриарх Софроний III свиква в Цариград църковен събор по българския църковен въпрос

22 февруари 1928 г. — С постановка на спектакъла „Копелия” се поставя началото на българския балет
22 февруари 1945 г. — Вселенската патриаршия в Цариград отменя схизмата против Българската православна църква и провъзгласява нейната автокефалност

24 февруари 1878 г. — Освободен е град Горна Джумая (дн. Благоевград)

25 февруари 1204 г. — Папа Инокентий III изпраща в България кардинал Лъв, който да коронова за крал цар Калоян

27 февруари 1870 г. — Със султански ферман е учредена Българската екзархия, която бива възприета като официален представител на българския народ в Османската империя
27 февруари 1864 г. — В Хънтсвил, Алабама, на 83-годишна възраст умира българският изобретател Петър Петров. Негово дело е първият дигитален ръчен часовник, наречен „Пулсар”, в който стрелките са заменени с цифри. Последните му думи са „Много обичам България!” Той създава и първия в света безжичен сърдечен монитор, различни телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити и множество други апарати и авторски методи.
27 февруари 1897 г. — В Русе се състои първата кинопрожекция у нас, която е наблюдавана от 200 зрители

28 февруари 1872 г. — Видинският митрополит Антим I е избран за първи екзарх на Българската екзархия
28 февруари 2008 г. — Във влака София – Кардам избухва пожар, при който трагично загиват 9 пътници, сред които и археолога Рашо Рашев


Март

1 март 1875 г. — Умира Матей Преображенски – български възрожденец, монах, просветител и националреволюционер, близък приятел и довереник на Васил Левски

2 март 1861 г. — Роден е ген. Никола Иванов, командвал превземането на Одрин по време на Балканската война

3 март 1878 г. — Подписан е прелиминарният (предварителен) Санстефански мирен договор, с който се слага край на войната и на практика се полага началото на Третата българска държава

4 март 870 г. — На Осмия вселенски събор в Константинопол бива призната автокефалността на Българската православна църква
4 март 1881 г. — Роден е видният деец на ВМРО Тодор Александров

5 март 1872 г. — След като бива ограден от турската полиция в русенското пристанище, помощникът на Апостола Ангел Кънчев слага край на живота си, за да не бъде заловен жив. Последните му думи са: „Да живее България!"

6 март 1945 г. — Българската армия започва Дравската операция

8 март — Международен ден на жената

9 март 1230 г. — Състои се Битката при Клокотница, при която българският цар Иван Асен II разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин
9 март 1854 г. —В Букурещ е създадено Средоточното българско  попечителство „Епитропия” — бъдещата Добродетелна дружина, основана от българи-емигранти с цел да възглави освободителното движение на българския народ. Дейността й обаче се ограничава до набирането на български доброволци в помощ на руската армия по време на Кримската война
9 март 1985 г. — Протурски терористи извършват атентат на гара Буново, при който загиват 7 души

11 март 1739 г. — Роден е Софроний Врачански

12 март 1860 г. — За пръв път е отслужена църковна служба на български език

13 март 1913 г. — По време на Балканската война българските войски превземат считаната за непревземаема Одринска крепост

18 март 1947 г. — Умира българският революционер Михаил Герджиков, един от ръководителите на подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание

19 март 189 г. — В София започва конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него
19 март 1945 г. — Завършва Дравската операция на Първа българска армия

20 март 1880 г. — Роден е Никола (Кольо) Коев Николов, известен като Мамин Колю –  български революционер, войвода на ВМОРО, борец за свободата на българите в Македония и Тракия

21 март 1921 г. — Роден е Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) –  български писател, хуморист и драматург, известен най-вече с поредицата „Приключенията на Лиско“ и сценариите на филмите „Петимата от „Моби Дик“ и „Бягство в Ропотамо”

22 март 1918 г. — Умира Панайот Хитов

23 март 1869 г. — Петко Славейков основава към българското читалище в Цариград Българско благодетелно братство „Просвещение“
23 март 1907 г. — Умира войводата Филип Тотю

24 март 1201 г. — Цар Калоян превзема Варна, с което градът преминава от Византийската империя в България

26 март 1950 г. — В София е проведен първият мач от българския турнир по аматьорски бокс "Странджа"
26 март — Ден на Тракия

28 март 1887 г. — Роден е поетът Димчо Дебелянов

29 март 1986 г. — Римският наказателен съд издава оправдателна присъда срещу несправедливо обвинения за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ българин Сергей Антонов
29 март — Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения. Чества се от 2005 г.

30 март 1922 г. — Със заповед на военния министър Константин Томов е учреден почетен знак „За спасяване на знаме“, от който са отсечени само 100 броя
30 март 1944 г. — Англо-американската авиация бомбардира София, Враца, Лом и Фердинанд (дн. Монтана). В операцията взимат участие 600 самолета

31 март 1878 г. — На базата на Опълчението се създава Българска земска войска, която по-късно става Българска армия


Април

2 април 1962 г. — Отбелязано е раждането на 8-милионния българин

3 април 1860 г. —  По време на великденската църковна служба в цариградския храм „Св. Стефан“ епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх, с което на практика Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия
3 април 1879 г. — Провелото се в Търново Учредително събрание – първото народно събрание след освобождението на страната ни от турско робство, избира София за столица на Княжество България

5 април 1962 г. — ЦК на БКП приема на пленум мерки против турчеенето при някои малцинства — цигани, татари и помаци.

6 април 1909 г. — Турция признава Независимостта на България с Цариградския българо-турски протокол.
6 април 1941 г. — В отговор на германската инвазия в Югославия по време на Втората световна война, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и Кюстендил, при което в София има 8 загинали, а в Кюстендил жертвите са 67, а ранените – 90 души.

8 април 2001 г. — Оповестени са резултатите от официалното преброяване в България –  населението  възлиза на 7 799 000 души.

10 април 1866 г. — Основано е българско читалище в Цариград.

18 април 1877 г. — Командването на българското опълчение се поема от ген. Николай Столетов

19 април 1332 г. — Състои се сватбата на Стефан Душан и Елена Българска
19 април 1944 г. — Под могилен насип войници, копаещи окоп в североизточната част на Казанлък, случайно откриват Казанлъшката гробница
19 април 2007 г. — С държавни почести в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново тържествено е препогребан цар Калоян

20 април 1856 г. — Роден е ген. Кирил Ботев, брат на Христо Ботев
20 април 1876 г. — Избухва Априлското въстание, насочено срещу османското владичество в България

22 април 1876 г. — В Панагюрище е осветено въстаническото знаме на Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня
22 април 1915 г. — От засада край Мелник е убит Яне Сандански

23 април 1856 г. — По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище
23 април 1876 г. — В рамките на Априлското въстание въстава и Перущица

24 април — Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. с ареста и депортирането на стотици видни арменци в Константинопол (дн. Истанбул) започва геноцидът над арменците в Османската империя

25 април 1902 г. — Тържествено е открита Българската болница в Цариград

26 април 1963 г. — Открита е първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив

27 април 1866 г. —Роден е Пенчо Славейков

28 април 1867 г. — Панайот Хитов преминава от Румъния в България с чета, на която знаменосец е Васил Левски

29 април 1877 г. — Създадено е Българското опълчение


Май

1 май 1869 г. — Васил Левски започва втората си обиколка из България, по време на която създава революционни комитети

2 май 907 г. — Умира българският цар Борис I

4 май 1872 г. — Завършва първото общо събрание на БРЦК, на което инициатор е Васил Левски
4 май 1903 г. — Четата на Гоце Делчев е обкръжена от турска войска край село Баница (Серско) и в сражението загива самият войвода

5 май 1876 г. — При потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане
5 май 1925 г. — Със закон в България са създадени първите държавни трудови борси и са предвидени временни компенсации при безработица

6 май 1869 г. — Роден е Апостол войвода

9 май  — Ден на Европа
9 май 1913 г. — Подписан е Петербургският протокол, с който България предава на Румъния Силистра и 3 км около града

10 май 1840 г. — Роден е Хаджи Димитър

12 май 1876 г. — В Тетевенския Балкан при засада е убит Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание

15 май 1867 г. — Четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски преминава в България през река Дунав край Свищов
15 май 1892 г. — Стоян Михайловски написва стихотворението "Кирил и Методий", което през 1901 г. с музиката на Панайот Пипков се превръща в химна „Върви, народе възродени"
15 май 1941 г. — Войски на Българската армия влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море
15 май 1942 г. — Основан е Институт за български език към Българската академия на науките, който се занимава с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език

16 май 1915 г. — Антантата връчва първа нота на България по време на Първата световна война, като й предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия

17 май 1555 г. — Мюсюлмански фанатици убиват в София с камъни Никола Мартинов (канонизиран като свети Николай Софийски Нови), решил да се върне към християнската вяра
17 май 1913 г. —  Подписан е Лондонският мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) от една страна, и Османската империя – от друга, с който се слага край на Балканската война
17 май 1956 г. — България е приета за член на ЮНЕСКО
17 май 1976 г. — (стар стил) Четата на Таньо Стоянов, по-известен като Таньо войвода, преминава Дунава и слиза на български бряг
17 май 2006 г. — Жертвите на Баташкото клане са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква и стават известни като Баташките мъченици


18 май 1905 г. — В София отваря врати Народният музей, днес Национален археологически институт с музей
18 май 1872 г. — Роден е Яне Сандански

19 май 1876 г. — След 9-дневни кървави сражения башибозукът и османската войска превземат обсадения от тях Дряновски манастир, отбраняван героично от четата на Бачо Киро и поп Харитон

21 май 1865 г. — В жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която, освен него, взимат участие Стефан Караджа, Хаджи Димитър и други видни български революционери

23 май 1900 г. — В Дуранкулак избухва бунт против натуралния десятък

24 май — Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
24 май 1851 г. — В Пловдив се честват за първи път св. св. Кирил и Методий

26 май 1876 г. — След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния и загива при опит да премине буйните води на р. Янтра

27 май 927 г. — Умира българският цар Симеон I
27 май 1850 г. — Населението в Белоградчишко се вдига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание
27 май 1866 г. — В Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК
27 май 1925 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Европа — обесване на извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал“ (дн. „Св. Неделя”) Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев
27 май 1985 г. — В Рим започва скалъпеният процес срещу Сергей Антонов и задочно — срещу Тодор Айвазов и Жельо Василев, обвинени за съучастие в атентата срещу Йоан Павел II

28 май 1805 г. — Роден е Ильо войвода
28 май 1876 г. —  Обесен е  Бачо Киро
28 май 1920 г. — В Царство България е приет Закон за трудовата повинност, с който се задължават младежите над 20 години и девойките над 16 години да упражняват общественополезен труд

29 май 1876 г. —Четата на Христо Ботев се качва на парахода „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй

30 май 1876 г. — Четата на Христо Ботев води сражение на Милин камък
30 май 1913 г. — Подписан е Лондонският мирен договор, с който се слага край на Балканската война

31 май 2001 г. — Маршът „Велик е нашият войник” официално е обявен за химн на Българската армия


Юни

1 юни 1876 г. — След сражение с части на османската армия във Врачанския Балкан е прострелян смъртоносно Христо Ботев. Паметта му се чества официално на 2 юни

2 юни — Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

4 юни 1880 г. — Второто Обикновено народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк

9 юни — Международен ден на приятелството

10 юни 1871 г. — В румънския град Браила излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”, издаван от Христо Ботев
10 юни 1964 г. — Създаден е Шуменският университет, първоначално като Висш педагогически институт — филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

12 юни 1842 г. — Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841-1843 г.)
12 юни 1953 г. — Първото техническо висше училище в България – Държавната политехника в София (до 1945 г. – Висше техническо училище), се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (BИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институ (ВХТИ)

13 юни 1865 г. — Чета, в която влизат Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Йордан (Юрдан) Йорданов — Инджето, Петър и Тодор Шиварови, преминава река Дунав

14 юни 1934 г. — В Царство България с наредба-закон са забранени политическите партии

15 юни 1253 г. — Българският цар Михаил II Асен сключва договор с Дубровник, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I
15 юни 1969 г. — По време на вътрешната премиера на пиесата на Георги Марков „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър представлението е спряно и забранено. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната, за да избегне преследване

16 юни 1913 г. — Започва Междусъюзническата война

17 юни 1913 г. — Започва битката при Брегалница
17 юни 1988 г. — Приключва успешно съветската космическа мисия Союз ТМ-5, сред екипажа на която е вторият български космонавт Александър Александров

18 юни 1854 г. — Георги Раковски напуска тайно Цариград и начело на чета се отправя към Стара планина

19 юни — Ден на дарителя и Празник на Националния музей “Земята и хората” - На този ден през 1987 г. музеят отваря врати за първите си посетители. Наречен е Ден на дарителя, тъй като музеят дължи съществуването си на хората, предоставили личните си колекции и вложили средства и труд за неговото изграждане и обогатяване

20 юни 1954 г. — Дунав мост, свързващ България и Румъния, е официално пуснат в експлоатация

22 юни 813 г. — Състои се Битката при Версиникия, при която българската войска, предвождана от кан Крум, побеждава византийската армия край днешното ямболско село Маломирово

24 юни 1241 г. — Умира българският цар Иван Асен ІІ, при чието царуване границите на България отново опират до три морета

25 юни 1909 г. — Роден е писателят Димитър Димов

26 юни 1913 г. — По време на Междусъюзническата война се състои Битката при Брегжалница, която приключва с победа на сърбите и отстъпление на българската 4-та армия


Юли

6 юли 1868 г. — Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав и навлиза в България край село Вардим

7 юли 1345 г. — В ожесточена битка с турци и византици загива Момчил войвода, независим феодален владетел в Родопите и Беломорието
7 юли 1877 г. — По време на Руско-турската война (1877-1878) Предният отряд от руската армия, начело с генерал Гурко, влиза в Търново
7 юли 1879 г. — Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България
7 юли 1835 г. — Роден е българският просветител и революционер Бачо Киро

9 юли 1850 г. — Роден е Патриархът на българската литература Иван Вазов

12 юли 1945 г. — В Царство България със закон е въведен гражданският брак и на следващия ден в София е сключен първият граждански брак

13 юли 1878 г. — Подписан е Берлинският договор, който урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война

14 юли 1877 г. — В църквата „Св. вмч. Георги“ в село Любенова махала е извършено едно от най-големите кланета в българската история, при което 1013 души намират смъртта си в църковния двор и в храма

15 юли 1895 г. — Бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и три дни по-късно умира от раните си

17 юли 813 г. — Българската войска, предвождана от кан Крум, обсажда столицата на Византия Константинопол
17 юли 1279 г. — Войските на Ивайло разбиват в Котленския проход 10-хилядна византийска армия на император Михаил VIII Палеолог
17 юли 1393 г. — След дълга обсада от войските на османския султан Баязид I пада столицата на Втората българска държава Търново

18 юли 1332 г. — В Битката при Русокастро българската армия, начело с цар Иван Александър, нанася поражение на византийската войска, ръководена от император Андроник III Палеолог
18 юли 1837 г. — Роден е Васил Левски
18 юли 2012 г. — На летище Бургас е извършен бомбен атентат срещу автобус с израелски туристи, при който са убити 7 души и 32 са ранени

19 юли 1879 г. — В Цариград, Белград и Букурещ са открити първите български дипломатически представителства и са назначени първите български дипломатически агенти
19 юли 1880 г. — Учреден е първият български медал „За Освобождението 1877-1878 година”

20 юли 791 г. — Българската армия, командвана от кан Кардам, побеждава византийската армия, командвана от император Константин VI, в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат)
20 юли 1903 г. — Избухва Илинденско-Преображенското въстание

21 юли 1789 г. — Роден е Васил Априлов

24 юли 1974 г. — В енергийната мрежа на България е пуснат първият електрически ток, произведен в АЕЦ Козлодуй

26 юли 811 г. — В Битката при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е убит.

27 юли 916 г. — Умира Климент Охридски, първи български епископ
27 юли 1878 г. — Руските войски навлизат във Варна и освобождават града от османска власт

28 юли 1330 г. — В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи поражение от сръбската войска. Начело на 300 каталани, Стефан Душан разгромява царската татарска гвардия, а пленен, Михаил Шишман умира три дни по-късно (на 31 юли 1330 г.) от раните си
28 юли 1879 г. — Излиза първият брой на Държавен вестник
28 юли 1913 г. — Сключен е Букурещки мирен договор, с който се слага край на  Междусъюзническата война

29 юли 1014 г. — Българската войска претърпява в Битката при Беласица поражение от войските на византийския император Василий II. При вида на 15 000 осакатени военнопленници цар Самуил умира
29 юли 1856 г. — (стар стил) В Търново Капитан дядо Никола обявява въстание
29 юли 1885 г. — На заседание на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в село Дермендере (дн. Първенец) се взима решение за обявяване на въстание за съединението на Княжество България с Източна Румелия

30 юли 1868 г. — На връх Бузлуджа османски редовни войски разбиват четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

31 юли 1878 г. — В Битката при Стара Загора войските на Сюлейман паша превземат и опожаряват града
31 юли 1997 г. — Приет е настоящият герб на България, изработен по проект на Николай Гогов и Георги Чапкънов, в който има 3 лъва и 4 корони


Август

1  август — Ден на градинаря
1  август 1208 г. — В Битката при Пловдив армията на Втората българска държава е разгромена от рицарите на Латинската империя , при което българите са изтласкани от Тракия
1  август 1879 г. — Създадена е Дунавската военна флотилия, с което се поставя началото на българските ВМС
1  август 1885 г. — В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева

3  август 1903 г. — По време на Илинденско-Преображенското въстание в град Крушево, Република Македония, българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република, която съществува само 10 дни
3  август 2001 г. — Ражда се първото бебе в България, заченато по метода ин витро от замразен ембрион

6  август 1903 г. — Умира войводата Георги Кондолов, водач на Преображенското въстание

7  август 1877 г. — В рамките на Руско-турската война започва преместването на Главната квартира на руската армия от село Тръстеник (днес вече град) в село Горна Студена, Търновско
7  август 1981 г. — В околоземна орбита е изведен първият български изкуствен спътник „Интеркосмос-България-1300”

8 август 1946 г. — В България е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите

9 август 1920 г. — Влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война

10 август 1868 г. — На връх Бузлуджа е убит Хаджи Димитър
10 август 1913 г. — Подписан е Букурещкият договор, който слага край на Междусъюзническата война
10 август 1915 г. — Осъществен е успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов

11 август 1877 г. — Водят се най-ожесточените и решаващи боеве при Шипка в Руско-турската война

12 август 1875 г. — На заседание на Българския революционен централен комитет е взето решение за организиране и избухване на Старозагорското въстание
12 август 1879 г. — Създаден е Българският военен флот

13 август 1912 г. — Провежда се първия полет на български военен самолет над София. Пилот е поручик Симеон Петров, излетял със самолет Blériot XI

15 август 1002 г. — Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (дн. Одрин)
15 август 1856 г. — В Шумен е изнесено първото театрално представление в България — пиесата „Михаил Мишкоед” от Сава Доброплодни

17 август 986 г. — Самуил разгромява византийците в Битката при Траянови врата. Император Василий II Българоубиец успява да избяга.
17 август 1946 г. —  От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). 22-ма души - бивши дейци и симпатизанти на ВМРО, са обвинени "за образуване на терористични групи за събаряне на властта". Двама от тях са осъдени на смърт

19 август 1903 г. — В рамките на Илинденско-Преображенското въстание въстава  Одрински революционен окръг

20 август 917 г. — Българските войски, предвождани от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при Ахелой

22 август 1879 г. — От 22 до 31 август в София се състои събор на митрополитите и духовенството по уредба на църквата в Княжество България

23 август 1877 г. — Води се най-тежкият бой по време на битката за Шипченския проход (11 август стар стил)

25 август 1938 г. — Родена е народната певица Янка Рупкина

26 август 1886 г. — Княз Александър Батенберг е принуден да абдикира от българския престол.
26 август 1896 г. — Роден е Иван (Ванче) Михайлов, виден деец на българското националноосвободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация
26 август 1934 г. — Открива се Паметникът на свободата на героичния връх Шипка

27 август 1895 г. — На Черни връх в планината Витоша се полагат основите на Български туристически съюз под ръководството на писателя Алеко Константинов
27 август 1916 г. — По време на Първата световна война Българската армия осъществява втория етап на Леринската операция на Македонския фронт

30 август 1040 г. — Избухва въстанието на Петър Делян
30 август 1881 г. — В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия
30 август 1924 г. — Осветен е православният храм-паметник „Свети Александър Невски” в София
30 август 1984 г. — При бомбен атентат, извършен от протурски терористи на жп гара в Пловдив, загива една жена, а 42-ма души са ранени
30 август 1987 г. — Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см., който до ден днешен не е подобрен


Септември

3 септември 1877 г. — Руските войски превземат Ловеч за втори път

4 септември 1916 г. —Войскови части, командвани от генерал Тодор Катранджиев, освобождават Добрич по време на Първата световна война
4 септември 1916 г. — Трета българска армия, командвана от генерал Пантелей Киселов, започва атака за овладяване на крепостта край град Тутракан

5 септември 1881 г. — В София се провежда първото заседание на Българското книжовно дружество (днес БАН)

6 септември 1885 г. — Съединението на България. През нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил)
6 септември 1959 г. — В България за първи път се провежда автомобилно рали

7 септември 1886 г.  — Княз Александър I абдикира от престола и окончателно напуска страната
7 септември 1913 г. — Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония

9 септември 924 г.  — Състои се среща между цар Симеон и император Роман I Лакапин при стените на Константинопол, която завършва със сключване на примирие
9 септември 1944 г.  — С помощта на настъпващите в България сили на Червената армия е проведен Деветосептемврийският преврат
9 септември 1971 г. — Българската национална телевизия излъчва първо цветно предаване — деветосептемврийската манифестация

10 септември 1872 г. — Васил Левски създава първия революционен окръг в България  с център село Голям извор

11 септември 1978 г. — В Лондон умира българският писател и дисидент Георги Марков, отровен четири дни преди това с напоена с рицин сачма

13 септември 1943 г. — Над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък се провеждат англо-американски бомбардировки
13 септември 1996 г. — Оригиналът на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон (Света гора), но по-късно е върнат обратно там

16 септември 1875 г. — Избухва Старозагорското въстание, организирано от Българския революционен централен комитет в Букурещ и ръководено от Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов
16 септември 1907 г.  — Основан е Съюзът на запасните офицери в България

17 септември 2008 г. — 40 Народно събрание на България приема Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, която осъжда нацистките и комунистическите тоталитарни режими

19 септември 1918 г. — Части на Българската армия спират настъплението на английската армия в битката при Дойран

21 септември 1378 г. — Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения

21 септември 1843 г. — Роден е Георги Бенковски

22 септември 1872 г. — Извършен е Арабаконашкият обир
22 септември 1908 г. — Обявена е Независимостта на България, с което страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор (стар стил)
22 септември 1921 г. — Умира народният поет Иван Вазов

23 септември 1902 г. — Избухва Горноджумайското въстание
23 септември 1912 г. — С указ на цар Фердинанд I е формирано Македоно-одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов
23 септември 1918 г. — Умира Софроний Врачански

24 септември 1918 г. — Подписан е Берлинският протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България

27 септември 1877 г. — В щаба на руската армия пристига генерал Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен
27 септември 1962 г. — С Постановление №162 в Търново е основан Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“, който по-късно прераства във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"

28 септември 1913 г.  — Подписан е Цариградският договор между Царство България и Османската империя
28 септември 1918 г. — Подписва се Солунското примирие между Царство България и Антантата

30 септември 1879 г. — Провеждат се първите парламентарни избори в България


Октомври

1 октомври 1888 г. — Основан е Софийският университет „Св. Климент Охридски“

3 октомври 1918 г. — Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България

4 октомври 1903 г. — Роден е Джон Атанасов

5 октомври 1878 г.  — Избухва Кресненско-Разложкото въстание
5 октомври 1912 г. — Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) обявява война на Османската империя, като отговор на навлизането на турски войски в Черна гора в края на септември (стар стил)
5 октомври 1944 г.  — В Крайова е сключено споразумение между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия

6 октомври 1014 г. — В Преспа умира българският цар Самуил
6 октомври 1916 г. — Започва битката при Черна, завършила с овладяване на Битоля от страна на Антантата

8 октомври 927 г. — С тържествена сватбена церемония в Константинопол е сключен бракът между византийската принцеса Мария Лакапина и българския цар Петър I
8 октомври 927 г. — Българската църква е обявена за автокефална и за първи български патриарх е избран Дамян — архиепископ на Дръстър (дн. Силистра)
8 октомври 1958 г. — Умира големият български детски писател и преводач Ран Босилек

9 октомври 1849 г. — В Цариград е осветен българският параклис, на чието място по-късно е построена така наречената Желязна църква

10 октомври 1994 г. — В 10:51 часа в ТЕЦ „Марица изток 3” се случва най-голямата промишлена авария в България — гръмва цистерна с вряла вода, при което се образува вълна, висока над два метра, загиват 21 души –  6-ма на място и 15 по-късно в болница

13 октомври 1990 г. — Американският президент Джордж Буш награждава Джон Атанасов с националния медал за техника и технологии с думите: "Професор Джон Атанасов, който винаги е подчертавал българския си произход и се гордее с него, е пример за всички". Това е най-голямото отличие в живота на бащата на компютрите!

14 октомври 1896 г. — В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на днешната Национална художествена академия). Негов първи директор е Иван Мърквичка
14 октомври 1915 г. — Царство България обявява война на Кралство Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили
14 октомври 1971 г. — Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван във Великотърновски университет „Кирил и Методий“

15 октомври 1204 г. — Кардинал Лъв, пратеник на папа Инокентий ІІІ, пристига в Търново, за да миропомаже архиепископ Василий за примас на българската църква и да провъзгласи от името на папата Калоян за крал
15 октомври 1937 г. — Умира големият български писател Йордан Йовков

16 октомври — Ден на българските военновъздушни сили
16 октомври 1912 г. — Българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин

17 октомври 1810 г. — Започва битката при Ловеч
17 октомври 1915 г. — Започва битката при Криволак с участие на войски на Франция и България, която завършва с отстъпление на французите на 21 октомври

18 октомври 1795 г. — Обесена е Злата Мъгленска, след като е измъчвана зверски от османците заради отказа й да приеме мохамеданството. Канонизирана е за светица
18 октомври 1918 г. — Във Владикавказ е убит българсикият генерал  Радко Димитриев

19 октомври 1897 г. — Роден е Владо Черноземски, деец на ВМРО
19 октомври 1925 г. — Започва гръцко-българският пограничен конфликт, останал в историята с името Петрички инцидент, при който след убийство на гръцки нарушител гръцки части нахлуват на българска територия и окупират десет български села.

20 октомври 1915 г. — В Божурище е открито първото в България училище за пилоти

21 октомври 1912 г. — В битка при Кърджали българите от Хасковския отряд, предвождан от полковник Васил Делов, нанасят поражение на османците и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към Царство България

22 октомври 1912 г. — Начало на Лозенградската операция по време на Балканската война
22 октомври 1916 г. — Български военни части овладяват Кюстенджа (Румъния) по време на Първата световна война

23 октомври 1893 г. — В Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)
23 октомври 1915 г. — В хода на Нишката операция, Девета плевенска пехотна дивизия на Първа армия освобождава Ниш

24 октомври 1872 г. — След Арабаконашкия обир турската полиция арестува Димитър Общи
24 октомври 1912 г. — Лозенградската операция завършва с победа за България

25 октомври 1859 г. — Княз Никола Богориди поставя в Цариград основния камък на Желязната църква
25 октомври 1878 г. — В Сливен е учредено първото в България дружество на Червения кръст (националната организация е създадена през 1885 г.)

26 октомври 1185 г. — Избухва въстанието на Асен и Петър
26 октомври 1989 г. — Народната милиция разгонва със сила активистите на Независимо сдружение „Екогласност“, които в градинката пред ресторант „Кристал" в центъра на София събират подписи срещу проекта на водностопанския комплекс Рила-Места

28 октомври 1828 г. - в Свищов е роден Драган Цанков.
28 октомври 1912 г. —Начало на Люлебургазко-Бунархисарската операция

29 октомври 1912 г. — Български самолет бомбардира старата гара Караагач на Одрин, която е първият бомбардиран обект със стратегическа цел в историята
29 октомври 1395 г. —Умира българският цар Иван  Шишман

31 октомври 1869 г. — Основан е Българският революционен централен комитет


Ноември

1 ноември — Ден на народните будители

2 ноември 1912 г. — Победа на българските войски в Люлебургаско-Бунархисарската операция

5 ноември 1885 г. — Започва битката при Сливница по време на Сръбско-българската война

6 ноември 1915 г. — В бой с френски части край село Криволак, Щипско, загива Христо Чернопеев – виден деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, ръководител на Струмишки окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
6 ноември 1920 г. — На основание на Ньойския мирен договор, армията на Сърбия окупира Западните покрайнини (площ 1555 кв. км, население тогава 65 000 души). В България е обявен 3-дневен национален траур
6 ноември 1943 г. —Англо-американската авиация бомбардира Пловдив по време на Втората световна война

7 ноември 1834 г. — Роден е българският писател, журналист и революционер Любен Каравелов
7 ноември 1885 г. — Българските войски удържат победа над сръбската армия в Битката при Сливница по време на Сръбско-българската война
7 ноември 1959 г. — Започват емисии на Българската телевизия по първия тв канал в България, днес известен като БНТ1

9 ноември 1880 г. — Роден е Йордан Йовков

10 ноември 1444 г. — Състои се Битката при Варна, при която кръстоносците, предвождани от крал Владислав III, претърпяват поражение от османците на султан Мурад II, а Владислав е убит
10 ноември — Ден на свободата на словото в България
10 ноември 1989 г. — Ноемврийският пленум на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков, след 35-годишното му управление на Народна република България като генерален секретар на ЦК на БКП. Датата символично се приема за начало на демократичния преход у нас.

11 ноември 1850 г. — Роден е големият български революционер Ангел Кънчев

13 ноември 1863 г. — Роден е изтъкнатият български просветен деец и общественик от епохата на Възраждането Сава Филаретов
13 ноември 1912 г. — Българските войски влизат в Дедеагач

14 ноември 1866 г. — Роден е големият български историк Васил Златарски
14 ноември 1878 г. — По силата на Санстефанския мирен договор в Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление
14 ноември 1885 г. — Започва Сръбско-българската война
14 ноември 1943 г. — Провежда се първата бомбардировка на София от британско-американската авиация

15 ноември 1990 г. — 7 Велико народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България

17 ноември 1912 г. — Начало на Чаталджанската операция

18 ноември 1989 г. — Българската опозиция провежда първия си масов митинг на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в столицата

19 ноември 1885 г. — Състои се Битката при Гургулят, с която се осигурява левият фланг на българската армия, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление

20 ноември 1872 г. — Баба Неделя Петкова основава в Солун женското дружество „Възрождение“, което дава начало на девическото образование в България

23 ноември 1877 г. — Роден е бългаският революционер Никола Карев, ръководител на Крушевската република, създадена по време на Илинденско-Преображенското въстание

24 ноември 1943 г. — Провежда се втората бомбардировка над София от британско-американската авиация

25 ноември 1982 г. — Служителят на БГА „Балкан“ в Рим Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу Йоан-Павел ІІ, извършен на 13 май 1981 г.
25 ноември 2007 г. — Тържествено са уволнени последните войници от наборната служба в българската армия, която от този момент става стопроцентово професионална

26 ноември 1878 г. — В София е открито първото военно училище
26 ноември 1913 г. — Българският екзарх Йосиф І премества седалището на Българската православна църква от Цариград в София
26 ноември 1956 г. — Състои се премиерата на първия български цветен филм „Точка първа”

27 ноември 1916 г. — Първа софийска дивизия овладява румънския град Гюргево по време на Първата световна война
27 ноември 1919 г. —  Александър Стамболийски – по това време министър-председател на България, подписва унизителния за страната ни Ньойски договор

28 ноември 1878 г. — В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

30 ноември 1944 г. — С освобождаването на сръбския град Нови пазар от Първа армия завършва първата фаза от участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция


Декември

1 декември 1347 г. — Българският цар Иван Александър се жени за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора
1 декември  1972 г. — С извеждане в космоса на българска апаратура на съветския спътник „Интеркосмос 9 България“ е вписана като 18-ата космическа страна в регистъра на ООН

2 декември  1375 г. —  Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва

3 декември  1912 г. — Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия, влизащи в състава на т. нар. Балкански съюз
3 декември 1949 г. — Умира Елин Пелин

4 декември  1852 г. —  Роден е Сава Муткуров, първият български генерал
4 декември  1904 г. — С подкрепата на тогавашния министър Иван Шишманов в София е открито първото музикално училище в България, което през 1913 г. става държавно, а през 1921 г. е преобразувано в музикална академия
4 декември  1908 г. — В София е открит първият киносалон в България, който е втори в Европа

5 декември 1916 г. — Части от български военни подразделения влизат в румънската столица Букурещ

6 декември — Никулден, Ден на моряците и рибарите, банкера и дарителя
6 декември 1844 г. — Роден е Капитан Петко войвода

8 декември 1204 г. — Кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата примас
8 декември 1903 г. — За първи път в България тази дата е чествана като празник на Софийския университет и като студентски празник

9 декември 1885 г. — В Пирот е сключено примирие, с което се слага край на Сръбско-българската война
9 декември 1927 г. — Подписана е спогодбата Моллов-Кафандарис за размяна на население между България и Гърция

10 декември 1877 г. — След 3-месечна обсада руските войски превземат Плевен
10 декември 1878 г. — В София е основана  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий"
10 декември 1943 г. — Състои се третата бомбардировка на София от британско-американската авиация

11 декември 1868 г. — Васил Левски започва първата си организационна обиколка из страната
11 декември 1881 г. — В Пловдив е създаден първият в страната професионален театър

12 декември 1859 г. — Роден е Васил Делов, освободителят на Кърджали

13 декември 1879 г. — Основано е първото българско земеделско училище „Образцов чифлик” край Русе
13 декември 1880 г. — Със закон се поставя началото на преброяванията на населението в Княжество България
13 декември 1878 г. — Родена е актрисата Адриана Будевска, чието име днес носи театърът в Бургас

14 декември 1955 г. — България е приета за пълноправен член на ООН заедно с Албания, Австрия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, Йордания, Лаос, Португалия, Румъния и Испания

16 декември 1920 г. — България става член на Обществото на народите
16 декември 1934 г. — Официално са завършени и осветени сградите на ректората и библиотеката на Софийския университет
16 декември 1888 г. — Роден е авиаторът Христо Топракчиев. Заедно с колегата си Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. В началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., поручик Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Два дни по-късно той загива при злополука, ставайки първата жертва на българската военна авиация.

17 декември 1883 г. —  След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, екзарх Йосиф І е приет от султан Абдул Хамид ІІ и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално

18 декември 1860 г. — В Цариград се подписва акт за възстановяване на българската автономна църква под върховенството на папата

19 декември 1879 г. — Подписан е Мемоарът на българи от Македония - обръщение на 102 македонски българи към Великите сили

20 декември 1927 г. — Правителството на България пренебрегва някои клаузи на Ньойския мирен договор и започва възстановяването на редовна и боеспособна българска армия
20 декември 1943 г. — Британско-американската авиация извършва четвърта бомбардировка над София, при защитата на която загива българският летец Димитър Списаревски
20 декември 1944 г. — В България започват заседанията на така наречения Народен съд
20 декември 1968 г. — Българската православна църква възстановява (след прекратяване през 1916 г.) поправения Юлиански календар, с което се въвежда празнуването на Рождество Христово на 25 декември
20 декември 1977 г. — Завършва първото българско околосветско плаване на яхтата „Кор Кароли” с капитан Георги Георгиев

21 декември 2001 г. — В софийската дискотека „Индиго” загиват седем деца

23 декември 1880 г. — Приет е първият избирателен закон в България
23 декември 1906 г.  — Умира Даме Груев

25 декември — Рождество Христово (Коледа)




Използвани източници:
Части от статии и публикации от страниците на
liternet.bg
slovo.bg
Информационна агенция "Фокус"  - www.focus-news.net
calendar.dir.bg
desant.bg
"Български исторически календар" Community група във Фейсбук.
kras.net
bg.wikipedia.org