Книги‎ > ‎

Македония

Македония и Българското възраждане

Автор: Симеон Радев
Издателство: Изток-Запад
Преводач: Гаяне Минасян
ISBN: 9786191522705
второ издание, 2013 год.
меки корици, 233 стр.

Братя! Над нашите глави се издига и се люлее една емблема. Това е светото знаме, което за първи път след дълга историческа раздяла хвърля своята сянка върху всички братя славяни; знамето, върху което са изрисувани ликовете на св. св. Кирил и Методий, апостоли и просветители на всички славяни без изключение. Никой не ще отрече, че това знаме е общ символ на славянството. Но да не забравяме, че тези апостоли, тези изобретатели на славянското писмо, са родени в Македония, че те са живели и пораснали между българи, чиито прадеди говореха същия този език, на който Кирил и Методий преведоха светите книги. От техните ръце получиха евангелието всички славянски племена, между които и русите. От тях и от техните ученици бяха хвърлени в просторната руска земя семената на славянската наука и на светата православна вяра, крайъгълен камък на културата в миналото, сегашното и бъдещето на руския народ.
Братя! Не е тук мястото, пък и време не би ми стигнало, да открия скрижалите, на които са написани историческите съдбини и деянията на българския народ. Аз още по-малко бих могъл да ви обясня какво място са заемали българите в историческото развитие на славянското племе и как чрез своите стари писания те са турили основата на славяноруската литература. Но аз чувствам свещена длъжност да заявя тук на руския народ, че в този час българите изнемогват под едно ненавистно иго.
Братя руси! Вие, които сте мощни по дух и сила, ще забравите ли нещастния български народ?
Райко Жинзифов
Дотолкова ние, българе, сме били ругани и презрени от всите народности, щото време е вече да се опомним. Като чете човек народните ни песни, дето всяка хубавица се нарича Гъркиня, неволно ще заключи, че клетото самопрезрение е знак на българщината. Време е да се покажем хора между хората. Българското трудолюбие рядко се намира в другите народи; то ни е облагородило; то е било, е и ще бъде наше спасение.
Григор Пърличев

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



110 години от Илинденско-Преображенското въстание и българската национална идея от Сан Стефано до Букурещ (1878-1913)

Автор: Съставители: Трендафил Митев, Александър Гребенаро
Издателство: Симолини-94
ISBN: 9789542903116
първо издание, 2014 год.
меки корици, 718 стр.
 
110 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ - ЗА ОБЩОТО И РАЗЛИЧНОТО
Александър Гребенаров
ОРГАНИЗАЦИЯ И СЪСТАВ НА ВЪСТАНИЧЕСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ 1903 ГОДИНА
Тодор Петров
ТАЙНИТЕ ОФИЦЕРСКИ БРАТСТВА В ПОДГОТОВКАТА И ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
Светлозар Елдъров
ЗНАМЕНА ОТ ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ И ВЪСТАНИЯТА В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКА ТРАКИЯ
Иван Иванов
БЕЛГИЙСКИЯТ ВЕСТНИК „LA REFORME” ЗА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1903 г.
Виолета Костова
БЪЛГАРСКОТО ЦЕНТРАЛНО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ОБЩЕСТВО И НАРОДНИЯТ СЪБОР В БУКУРЕЩ (НОЕМВРИ 1876 г.)
Даниела Вичкова
ПРИНОСЪТ НА ГЕНЕРАЛ МИХАИЛ Д. СКОБЕЛЕВ ЗА ПОБЕДИТЕ НА РУСКАТА АРМИЯ В РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА (1877-1878)
Трендафил Митев
РУСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ГОРНА ДЖУМАЯ ПО ВРЕМЕ НА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА (1877-1878)
Иван Петров
БОРЧЕСКИЯТ ДУХ НА ГОДЛЕВЦИ В РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА И РОЛЯТА НА ЦЪРКВАТА
Христина Манова
ПОЛУЗАББ1ТБ1Е ИМЕНА: БУФСКИЙ СВЯЩЕННИК - ВОЕВОДА КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖСКОГО ВОССТАНИЯ
Марина Фролова
КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДАСКАЛ АТАНАС ОТ БАНСКО
Лизбет Любенова
НЯКОИ ДРАМАТИЧНИ СЪБИТИЯ В ГРАД МЕХОМИЯ (ДН. РАЗЛОГ), ЗАПОЧНАЛИ В НАЧАЛОТО НА 1879 г.
Илия Тантилов
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ - ПЕРИОДИЗАЦИЯ, ПРОБЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Димитър Тюлеков
ЗАЩО МАКЕДОНИЯ?!
Весела Трайкова
ЖЕНСКОТО ВЪОРЪЖЕНО УЧАСТИЕ В ПРОЯВИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО И ПОСЛЕДВАЛИТЕ ВОЙНИ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ (1877-1913)
Георги Туртуриков, Тоня Туртурикова
ПОЛИТИКАТА НА ВМОРО СПРЯМО ОБЩЕСТВЕНИЯ МОРАЛ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ НОРМИ (1893-1912)
Елена Александрова
ПОДПОРУЧИК ТОДОР ХРИСТОВ - НАЙ-МЛАДИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО ОФИЦЕРСТВО В ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1903 г.
Снежана Радоева
УЧАСТИЕ НА ВОЙВОДАТА ПЕТЪР ЮРУКОВ В ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1903 г.
Петър Ненков
ДВАМА ВИДНИ КОПРИВЩЕНЦИ, УЧАСТНИЦИ В ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
Райна Кабпешкова
ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ И ПЕРУЩИЦА Неизвестното за известната личност на Никола Равашола и сред перущинци дори, родовата им памет
Креса Стоянова
ПОСРЕЩАНЕ НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО ВЪВ ВАРНЕНСКО ПРЕЗ 1903-1904 т.
Генади Генадиев
НЯКОИ ПОПРАВКИ ОТНОСНО СЪДБАТА НА КОСТУРСКАТА ЧЕТА НА ВОЙВОДАТА ХРИСТО ЦВЕТКОВ И УЧАСТИЕТО Й В СРАЖЕНИЕТО НА НОЖОТ И ВПОСЛЕДСТВИЕ
Марио Цветков
ЧУЖДИ ФИНАНСИ И ИНВЕСТИЦИИ - ПРИМЕРИ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА БАЛКАНИТЕ (1878-1913)
Сия Никифорова
СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИ МАКЕДОНСКИ КОМИТЕТ В САЩ ПРЕЗ 1904 г.
Светлана Дяконова
ОБЩИНСКОТО ДЕЛО В СОЛУН (1904-1906) ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА EВТИМ СПРОСТРАНОВ
Рoсица Пелъова
РАННИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС
Петър К. Петров
БАЛКАНСКИЕ ВОЙНБ1 И РОССИЙСКАЯ ЛЕВОРАДИКАЛЬНАЯ МБ1СЛБ
Игор Гребенкин
БЪЛГАРИЯ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ХОДОВЕ НА РУСИЯ И АВСТРО-УНГАРИЯ ПРЕДИ И ПО ВРЕМЕ НА МИРНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ В БУКУРЕЩ ПРЕЗ 1913 ГОДИНА
Ярослав Рубаха
БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА БАЛКАНСКА ВОЙНА СПОРЕД РЕПОРТАЖИТЕ НА ВЕСТНИК „ПОЗНАНСКИ ДНЕВНИК” (ЮНИ - АВГУСТ 1913 ГОДИНА)
Анджей Малиновски
БАЛКАНИТЕ И ГОЛЕМИТЕ ФАКТОРИ В ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА ПО ВРЕМЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912-1913)
Кирил Алексиев
ОСМАНОТУРСКИ ВОЕННИ КАРТИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
Румяна Донева
ПРОПАГАНДАТА И ВОЙНАТА ОТ 1912-1913 ГОДИНА
Иванка Петкова
БЪЛГАРСКАТА ОФАНЗИВА В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1912 г. - РЕАЛИЗАЦИЯ И ПРОПУСНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Слави Славов
БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА СЕДМА РИЛСКА ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ПО ВРЕМЕ НА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ВОЕННИЯ КОРЕСПОНДЕНТ ГЕОРГИ ТАКОВ ПЕЕВ
Георги Радославов
УЧАСТИЕТО НА СЕДМА РИЛСКА ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ В МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1913 г.
Иван Хаджийски
ЕПОПЕЯТА НА 12-И ПЕХОТЕН БАЛКАНСКИ ПОЛК ПРИ МАСИВА ПОВИЕН ПРЕЗ МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА
Ангел Динев
СПОМЕНИ НА ЕВТИМ ЯНКУЛОВ ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ И ОХРИДСКО-ДЕБЪРСКОТО ВЪСТАНИЕ (1912-1913)
Георги Н. Георгиев
ДОКУМЕНТИ НА АНДРЕЙ МАЦАНОВ - УЧАСТНИК В ЧЕТАТА НА ТОДОР ОРОВЧАНОВ В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
Красимир Петров
МЕЖДУ НАПИСАНО И ПРЕЖИВЯНО: ДНЕВНИК-ТЕТРАДКА НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР КОНСТАНТИН ЖОСТОВ, ВОДЕН В ПЕРИОДА 16 МАРТ 1913 - 12 МАРТ 1914 г.
Снежана Захариева, Кирил Алексиев
ВНУТРЕННЯЯ МАКЕДОНО-ОДРИНСКАЯ РЕВОЛЮЦИОННАЯ ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАСПУТЬЕ: ПОИСКИ ПУТЕЙ РЕШЕНИЯ БОЛГАРСКОГО НАЦИОНАЛЬНОГО ВОПРОСА В МАКЕДОНИИ
НАКАНУНЕ ПЕРВОЙ МИРОВОЙ ВОЙНБ1
Дмитрий Лабаури
БЪЛГАРСКИЯТ КИНОЛЕТОПИС ОТ НАЧАЛОТО НА XX ВЕК - „ЕДИН ВИСОК ПАТРИОТИЧЕН ЖЕСТ” КЪМ КУЛТУРНАТА И НАЦИОНАЛНАТА НИ ИСТОРИЯ
Михаела Василева
«СЪВЕСТТА НА МАНЧЕСТЪР” - АНГЕЛ ЙОСИФОВ ОТ ВАРНА И БОРБИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ (1903-1913)
Ани Златева
УЧАСТИЕТО НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКА БЪЛГАРИЯ
Златина Чорева
ПРОСЛАВЕНИ БЪЛГАРСКИ ГЕНЕРАЛИ,
СВЪРЗАНИ РОДСТВЕНО С ВЪЛЧАН ВОЙВОДА
Тодор Билчев, Надежда Цветкова, Никола Бенин
СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ В ПЕРИОДА 1878-1919 г.
Виктор Рогозенски
БЪЛГАРИЯ И ЮЖНИТЕ ПРИМОРСКИ ОБЛАСТИ ПРЕЗ ВТОРОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА XX ВЕК - НАЧИН НА УПОТРЕБА
Румен Караганев
СЪДБАТА НА ФИЛМА „МАКЕДОНИЯ” (1923-1924)
Петър Кърджилов
ФОТОГРАФСКИ МАТЕРИАЛИ ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА ПОЛКОВНИК ПЕТЪР ДЪРВИНГОВ, СЪХРАНЯВАНИ В НАУЧНИЯ АРХИВ НА БАН
(Съставяне на частичен опис за периода от 1892 г. до 30-те години на XX век)
Ружа Симеонова, Чавдар Ветов
СПОМЕНИ, СНИМКИ И ДОКУМЕНТИ ЗА ИЛИНДЕНСКОТО И КРЪСТОВДЕНСКО ВЪСТАНИЕ, СЪХРАНЕНИ ВЪВ ФОНДА НА ОБЩИНСКИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГР. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Спаска Паскова

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Македонска голгота

Автор: Иван Бабев
Издателство: Тангра ТанНакРа
Народност: българска
ISBN: 9789543780501
първо издание, 2009 год.
меки корици, 752 стр.

Спомени и изповеди от Ениджевардарско.

Ениджевардарско е слабо познат и не напълно проучен български край. Това се дължи на отдалечеността му от централните български области, а днес и от географските граници на България. Намирайки се в далечната периферия на българското етническо пространство, този край заедно със Солунско, Верско, Кайлярско и Костурско са своеобразна южна граница и на европейското славянство. Най-ранните писмени сведения за тези изконни български краища са още от времето на ранното средновековие. Намираме ги в средновековните извори, свързани със заселването на славяните по тези земи и честите войни на племената сагудати и друговити срещу Византийската империя за владеенето на град Солун. След края на VII век съгласно византийските извори такива опити вече предприемат и заселилите се наблизо Куберови българи, с които Византия била принудена да се съобразява. Процесът на сливане на двата етноса, сходен с този в Дунавска България, значително се ускорил след IX век, когато части от този район отпадат от територията на Византия и са включени в пределите на средновековната българска държава.
Въпреки че в многовековното си съществуване населението от Ениджевардарския край през повечето време се е намирало под властта на византийските императори и османските султани, то е съхранило своя народен език, традиционна култура и чувството си за принадлежност към българската общност. Дългите векове на чуждо владичество и отдалечеността от българските държавни територии е консервирало в душевността и в наречието му такива реликти от старобългарския език, които ни пренасят във времето отпреди Йоан Екзарх. Това не е убягнало от погледа на първите изследвани, проучвали традиционната култура, бита и диалектите на населението в Южна Македония. Ето какво е отбелязал по този повод Ст. Романски в „Долновардарският говор": „Долновардарската област малко е променила етническия си образ, известен от седмо столетие... Въпреки разместванията на българско население... към Солунското поле, тукашното население, общо взето, е запазило стария си характер."
Намиращо се в Централните Балкани на един истински кръстопът, където са се преплитали различни културни влияния, в своята традиционна култура ениджевардарското население е съхранило и някои реликти, наследени от заварения народностен субстрат, които науката още не е изследвала. Някои от тях толкова дълбоко са се вкоренили в народната душевност и традициите на ениджевардарци, че биха коригирали формираните представи за далечното ни минало.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк