Книги‎ > ‎

Априлското въстание

Известия на държавните архиви № 91 - 130 години от Априлското въстание 1876

Автор: Колектив
Издателство: ГУ на архивите при МС/Държавна агенция „ Архиви”
първо издание, 2006 год.
меки корици, 440 стр.

СЪДЪРЖАНИЕ
130 години от Априлското въстание 1876
Дойно Дойнов - Отново за Гюргевския комитет и историческото му дело
Пламен Митев - Априлското въстание 1876 г. (историографски предизвикателства на времето)
Документи
Емил Димитров - Митрополит Симеон и Априлското въстание
Владимир Балчев - Новооткрити писма за дейността на Пловдивската митрополия след потушаването на Априлското въстание
Наташа Михайлова - Априлското въстание от 1876 г. в документите на Архива на външната политика на Руската империя и Централния исторически архив на Москва
Мариана Дечева - Френски документи за Априлското въстание
Светла Левакова - Австро-унгарски дипломати в Европейска Турция за националните стремления на българите по време на Априлското въстание
Людмила Маринкева - Италианският консул в Русе Е. Де Губернатис за Априлското въстание.
Петър Петров - Отвличания и ислямизации през 1876 г.
Пенка Николова - Непубликувани писма на Хаджи поп Георги Тилев
Сашка Жечева - Капитан Дагоберт Енглендер и параходът "Радецки" в документи от ЦДА
Дневници и спомени
Цочо Билярски - Дневник на Марко Балабанов за българската дипломатическа мисия през 1876 г
Ива Бурилкова - Спомени на Велчо Велчев за Априлското въстание
По пътя на книгата - възпоминание за Априлското въстлние Ружа Симеонова - Неизвестни документи за написването на "История на Априлското въстание"
Отзиви и рецензии
Цочо Билярски - Спомени за Априлското въстание и за революционните борби през Възраждането

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


История на Априлското въстание

Автор: Димитър Страшимиров
Издателство: БАН Марин Дринов
второ издание, 1996 год.
твърди корици, 460 стр.

С настоящата книга Академично издателство „Проф. М. Дринов" продължава своята утвърдена вече поредица „Минало и личности", от която досега излязоха осем труда.
Този път поводът е съвсем конкретен - 120 години от Априлското въстание 1876 г. Самата книга отдавна вече е библиографска рядкост - появила се за първи път в началото на века (1907), а я преоткриваме наново почти в неговия край (1996).
С нейното преиздаване издателството смята, че ще отговори на една насъщна потребност не само на историци и специалисти, но и на по-широк кръг читателска аудитория, която може би сега има най-много нужда от такава книжнина, пресъздаваща в критичен план панорамата на българското националноосвободително движение в края на XIX в., надеждите за свобода и независимост, мечтите за изграждането на нов модерен свят.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


История на Априлското въстание 1876

Автор: Колектив
Издателство: БАН Марин Дринов
поредно издание, 2006 год.
меки корици, 521 стр.

Фототипно издание • Автори: Константин Косев, Николай Жечев, Дойно Дойнов
"История на Априлското въстание" се появява през 1907 г. През следващите години интересът към тази тема още повече нараства. Тя е обект на проучване в множество публикации - монографични трудове, научнопопулярни очерци, студии и статии, в които се изясняват едни или други страни на въстанието. Десетилетия наред много автори - професионални историци, ентусиазирани любители родолюбци, политици и общественици от всички поколения, дават своя принос в това отношение. По-известни обобщаващи трудове, специално посветени на това събитие, са публикациите: на Г. Бакалов - "Априлското въстание и Бенковски" (1938 г.); на Хр. Гандев - "Априлското въстание 1876 г." (1956 г.) и второто издание през 1974 г.; на К. Косев и Н. Жечев - научнопопулярният очерк "Априлското въстание 1876 г." (1966 г.); сборникът с доклади и съобщения от юбилейната научна сесия в София през 1966 г. по случай 90-годишнината от въстанието - "Априлското въстание 1876-1966" (1966 г.); на К. Косев, Н. Жечев и Д. Дойнов монографията "История на Априлското въстание 1876" (1976 г. и 1986 г.); на И. Митев "История на Априлското въстание 1876", т. I (1986 г.) и т. II (1988 г.) и др.
Отделни моменти и редица проблеми, свързани пряко или косвено с въстанието, се разглеждат също в трудовете на Д. Благоев, Ж. Натан, Т. Павлов, Ив. Хаджийски, Ал. Бурмов, Хр. Христов, Д. Косев, Ив. Унджиев, Н. Тодоров, Г. Тодоров, Кр. Шарова, Н. Генчев, Хр. Йонков и много други.
В порядък на най-обща преценка може да се каже, че направеното до този момент за изясняване на Априлското въстание като крупно събитие в новата ни история е огромно по обем и богато по съдържание. Ала същевременно прави впечатление, че главните приноси имат ясно изразена емпирична насоченост и се отнасят преди всичко до неговата фактологическа характеристика. В литературата се срещат обаче и редица принципни въпроси, свързани с обяснението на отделни проявления и цялостното осмисляне на събитието, които все още не са обосновано и убедително изяснени. Става дума например за такива възлови проблеми, свързани с причините, характера, движещите сили и политическите му резултати, по които се изразяват различни и дори често пъти разнопосочни становища. Дискусията по тези проблеми се дължи на съществуващите различия в подхода към темата и начините на нейната интерпретация. Пъстротата на изразените становища е до голяма степен обяснима, защото трактовката на подобно сакрално историческо събитие е винаги тясно свързана и неизбежно е обременена от идейно-политическите пристрастия, от равнището на професионалната историческа квалификации и от патриотичната романтично-емоционална нагласа на всеки автор.
...
Въпросът за политическите резултати от Априлското въстание е пряко свързан с неговите международни измерения, т. е. с вписването му във водовъртежа на "голямата политика". Това е също един от проблемите, който не е достатъчно изяснен в историческата литература.
Сравнително малко са национално-освободителните въстания от този тип в новата история на човечеството, които биха могли да се похвалят с подобни резултати. Известни са например злополучните въстания на поляците през 1831 и 1863 г., на унгарците през 1848 г. и много други, които въпреки сравнително силната им въоръжена изява не постигат политическите си цели. Такъв е случаят и с нашето Илинденско-Преображенско въстание през лятото на 1903 г. То по нищо не отстъпва на Априлското въстание във военно отношение и дори може би го превъзхожда, но се оказва безперспективно в политическо отношение и завършва като трагедия.
Ясно е следователно, че политическият успех на такова въстание не зависи само от неговата военна интензивност, а главно от начина, по който се вписва в "голямата политика" на международната арена. В това отношение нашето Априлско въстание се оказа щастливо. Неговата кауза е печеливша, въпреки относително скромните му въоръжени възможности за изява. То попада в зоната на мощния циклонален политически вихър над Централна Европа в края на 60-те и началото на 70-те години на XIX в., който оказва силно въздействие върху политическия барометър на Балканския полуостров. Под влияние на този именно циклонален вихър настъпва рязка дестабилизация в европейското статукво. Динамизацията в международните отношения е свързана с напористите действия в Прусия за създаване на обединена германска държава в центъра на Европа. Появата на обединена Германия и нейното утвърждаване като велика сила на международната арена разрушава дотогавашните съюзни структури и предизвиква радикални промени в политическата конфигурация между силите. Това неизбежно се отразява и върху Източния въпрос. Традиционните съперници на Балканите за наследството на "болния човек" край Босфора са сериозно смутени от растящата мощ на новопоявилата се велика сила и нейните дръзки претенции за лидерски позиции на стария континент.
...
Настоящото ново издание на нашата монография за Априлското въстание е подготвено по повод неговата юбилейна 130-годишнина. Целта ни е да освежим спомена за това съдбовно събитие в нашата нова история, като се опитаме да разширим, обогатим и уплътним още повече неговата цялостна панорамна характеристика. С оглед на това тук са систематизирани и обобщени всички резултати от проучванията на множество изследователи на въстанието през последните години. Същевременно наред с фактологическите допълнения и редица уточнения на някои детайли правим опит за една нова интерпретация в осмисляне то на това крупно събитие, като се постараем да превъзмогнем вкоре¬нените шаблонни представи и преднамерени тенденциозни становища по редица важни въпроси от принципно естество. Надяваме се, че пред¬ложената трактовка на въстанието ще спомогне за по-адекватното му възприемане и ще стимулира бъдещи изследвания.
София, 14.02.2006 г.
Константин Косев

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Априлското въстание в 1876 година

Априлското въстание в 1876 година
Автор: Захарий Стоянов
Издателство: Христо Ботев
Година:
Брой страници: 112
ISBN  9789544459123

Съдържание:
Великото народно събрание в Оборище
Въстанието в 1876 г. - Панагюрище
Четата на Бенковски по селата (Мечка, Поибрене, Мухово и махалите)
Осветявание на Панагюрското знаме
Четата на Бенковски в Петрич, Еледжик, Сестримо и Белово
Потъпквание на въстанието
По Стара планина
Убийството на войводата Бенковски

Източник: book.store.bg, връзка към цялата статия - линк


Великото народно събрание на Оборище 1876година – начало на българската парламентарна демокрация

Автор: Христо М. Йонков
Издателство: Бул-корени
първо издание, 2007 год.
меки корици, 520 стр.
 
130 години от Априлското въстание 1876 г. в България

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк





Априлкото въстание

Автор: Недко Д. Каблешков
Издателство: Симелпрес
ISBN: 9789542918165
първо издание, 2011 год.
меки корици, 62 стр.
 
Той е роден на 9 май 1867 г. в Копривщица и семейството на Дончо Николов Каблешков. Баща му е предприемчив и буден човек. Занимава се с джелепчийство и с труд и постоянство придобива добро имотно състояние. Дядо Дончо взима участие във всички народополезни начинания - помага със средства на училището, читалището и еснафските сдружения. По време на дългите си и чести пътувания между Одрин, Цариброд и Копривщица, той служи за връзка по събитията, свързани с развоя на цьрковнонационалните борби. Млад, но уважаван и почитан сред населението. Съвременниците му ризказват легенди за хубавите арабски коне, които язди, за неговите чифте пушки, сребърни пищови и шити дрехи от коприна и сърма.
Дончо се оженва за Неделя Рашкова Павликянска и през 1869 г. купува от тъста си Рашко Павликянски къща в Средна махала на Копривщица. Освен Недко в семейството се раждат още три деца: Рашко, Андона, Парашкева.
Турците не могат да търпят българин като Дончо да ходи гордо и със самочувствие. Решават да го погубят. При едно от пътуванията му за Пловдив през 1875 г. го отравят с кафе в с. Черпелий /дн. Труд/. Останали сираци под грижите на майката децата израстват сред неволи, лишения и изпитания, но намират своето място в живота. Майка им Неделя преживява до дълбока старост и умира на 96 години.
С Павликянската къща е свързано детст-вото на малкия Недко, оставило незаличими спомени в съзнанието му. Къщата е най-старата в Копривщица, датирана в края на XVII век, останала по чудо незасогната от кърджалийските набези и пожари, запазени и до днес, обявена за Национален архитектурен паметник.
Деветгодишен Недко става очевидец на Априлското въстание, за което по-късно пише в свежите си и искрени спомени от онези паметни дни.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Времена съзаклятни 

Автор: Кольо Ангелов
Раздел: Българска съвременна проза, Османски период и Българско възраждане
Издателство: Земя
първо издание, 2005 год.
меки корици, 144 стр.

Хроника на бунтовните години

Има едно предание, според което през 1864 г. Мидхат паша отивайки да възглави администрацията на Дунавския вилает, пренощувал в Шумен. Там рано сутринта бил събуден от звъна на казанджийските и железарските чукове. Когато пашата запитал, кой вдига толкова голям шум, му било отговорено, че това са българските занаятчии, които започват рано работа. "А кога турците започват работа?" - запитал отново Мидхат паша. Отговорено му било, че турците не практикуват занаяти. Нишо друго повече не казал бъдещият турски реформатор, освен че "няма дълго да властвуваме над българите".
Не било далеко това време. Народният гняв и жажда за национална свобода достигат своя връх през тревожния и съдбовен АПРИЛ на 1876 г. Но той е предхождан и от други народополезни дела, довели до най-благоприятни условия, за да бъде извършен величавия подвиг на априлци.
Това време е отминало, но документалната му картина е пресъздадена в редица исторически произведения. Посредством тях ние се пренасяме и в други не по-малко значими събития и революционни дейности, участниците в които заемат достойно място в Пантеона на безсмъртието. Такава участ, въпреки малката си известност, се отрежда и на дейците от Русенския революционен комитет и въстаниците от Червеноводската чета "КАРАН". Самият факт, че под нейното знаме през следващата 1876 г. са били честити да се закълнат юначните момци
на Ботев е оше едно ярко доказателство за самоотвержената им бунтовническа изява.
Всяко време ражда своите герои. Периодът по време на Руско-турската война и след Освобождението на България също има своите имена. Към техния списък се числят много знайни и незнайни герои, животът и делото на които не трябва да се забравят.
Годините ще отмерват човешкото летоброене, ше идват нови поколения, а родовата ни памет ще продължава да съхранява патриотичната вяра и нравствен пример на онези, които обезсмъртиха живота си, пренасяйки го в саможертва за свободата на Отечеството.
Автора
източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Жените в Априлското въстание

Жените в Априлското въстание
Автор: Катя Зографова
Издателство: Изток - Запад
Година: 2011
Брой страници: 32

ISBN  9789543219254

Тази малка книжка има амбицията да открие и разтълкува оскъдните и разпръснати документални, мемоарни, художествени и историографски свидетелства, за да напише историята на жените в Априлското въстание. Стремежът й е не само да назове поименно Вазовата героиня от „Епопея на забравените”, но да възкреси и уплътни с премълчавани или неизвестни факти биографичните силуети на десетки храбри „априлки” – от христоматийната Райна княгиня, през забравените батачанки Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова, до напълно неизвестната Мина Балиндрекова от Панагюрище... Силен акцент е поставен върху женски фигури, останали извън националния пантеон - като спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова или „черната сватбарка” от Клисура Анка Козинарова, самоубила се заедно с четирите си деца... Очертани са над десет типа женски проявления във въстанието. Преосмислено е мястото на баташките и новоселски новомъченици, чийто тих подвиг убедително се съимерва с този на поборничките. Така се гради една нова епопея на забравените (българки) от лето 1876.

Източник:book.store.bg , връзка към цялата статия - линк


Април 1876 - спомени

Автор: Сборник
Издателство: Български писател
Народност: българска
първо издание, 1976 год.
твърди корици, 926 стр

Сборникът е посветен на 100-годишнината от Априлското въстание.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк




Неизвестни спомени за Априлското въстание 1876 г.

Автор: Борис Йорданов Николов
Издателство: Звезди
първо издание, 2000 год.
меки корици, 116 стр.
 
БОРИС ЙОРДАНОВ НИКОЛОВ е роден на 27 ноември 1941 г. в гр. Сливен. Детството и юношеството си прекарва в Стара Загора. След средното си образование в 1960 г. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1971). Работи като журналист на свободна практика и посвещава цялото си свободно време в изучаване борбите на българите в Македония и Тракия за национално освобождение и обединение. Съавтор е на книгата "Искри от жертвената клада на Македония и Тракия", 1996 г. и автор на научното изследване "ВМОРО псевдоними и шифри", 1999 г.
източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Спомени за бунтовното време 1876 година

Автор: Иван Соколов, Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Ангел Телийски
Издателство: Изток-Запад
Година: 2012
ISBN:   9786191520879
Страници: 296
Корици: меки

Анотация 
В това издание са събрани спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г. Те рисуват по интересен начин живота на дейците в предосвобожденската епоха и началните им стъпки в революционно-освободителното движение до и по времето на Васил Левски и най-важното събитие – въстанието през 1876 г., неговата подготовка, провеждане, разгром и последвалите след това репресии от страна на турските власти над участниците и над беззащитното мирно българско население.
Съставителството, редакцията, бележките и подбора на фотографии са делo на Стоянка Йонкова и Христо Йонков.

Ревю 
Спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г.
Въпреки че и петимата са участвали по едно и също време в едно и също събитие, за което разказват, прочетеното не е скучно, тъй като освен че разкриват съдбите на отделни личности, виждането им в известна степен е различно, още повече че по социална принадлежност се различават – двама са заможни търговци, Филип Щърбанов – градски и Ангел Телийски – селски.
Братята Найден и Пейо Дринови са занаятчии и дребни търговци. Иван Соколов е представител на българската възрожденска интелигенция – учител, с най-високо образование, придобито в
 чужбина (гимназия в Загреб и военно училище в Белград – Втората българска легия, 1867–1868 г.). Най-сетне, макар и написани по-късно от събитията, спомените носят „аромата“ и героичния дух, помисли и вълнения на своето забележително време – 70-те години на романтичния XIX в. Из Въведение
 Съставителството, редакцията, бележките и подбора на фотографии са делo на Стоянка Йонкова и Христо Йонков.
Издателство Изток-Запад

източник: www.books.bg
връзка към статията - линк


Свобода и суверенност в Априлското въстание

Автор: Тодор Христов
Издателство: Изток-Запад
ISBN: 9786191520916
първо издание, 2013 год.
твърди корици, 504 стр.

Книгата представя резултатите от едно критическо изследване на изкуствата да се говори за свобода. Тъй като за радост съществуват много такива изкуства, изследването описва начините, по които се говори за свободата като суверенитет в Априлското въстание и в по-късните исторически, литературни, популярни, мемоарни, юридически разкази за него. Тъкмо Априлското въстание, защото то се намира на границата на два режима на суверенитет и вследствие на това позволява да се покаже как свободата може да бъде артикулирана по друг начин, различен от тези, които схващаме като естествени, по начин, който би могъл да обясни защо днес се завръща жаждата за пълна свобода, изгорила живота на въстаниците.
Съдържание
ПРЕДГОВОР (Димитър Вацов)
УВОД
Глава първа
Суверенитетът
Глава втора
Робството
Глава трета
Свободата
Глава четвърта
КОМИТЕТЪТ
Глава пета
ВЪСТАНИЕТО
Глава шеста
ВИНАТА
Глава седма
НАЦИОНАЛНИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Литература

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Априлското въстание - прелюдия към Освобождението

Априлското въстание - прелюдия към Освобождението
Автор: Константин Косев
Издателство: АИ "Проф. Марин Дринов"
Година: 2000
Брой страници: 104
ISBN  9544307370

По териториален обхват и степен на организация, по брой на участниците, по своите политически резултати и значение Априлското въстание през 1876 г. е безспорно най-крупната изява на българското националноосвободително движение в епохата на Възраждането. Това събитие предизвиква основателно изключителен обществен и научен интерес, поради което присъства без прекъсване в историографията като обект на проучване. Книгата ни въвежда в историографските проблеми на подхода към темата, материалните и духовно-интелектуалните предпоставки, появата на идеята за общобългарско въстание, както и в превръщането Ј в политическа стратегия. Описани са също така политическата криза в Османската империя, създаването на Гюргевския революционен комитет, началото и ходът на бойните действия, международният отзвук и политическите резултати от въстанието.

 

Историографски проблеми на подхода към темата

·         Априлското въстание като продукт и кулминация на Българското национално възраждане

·         Причините, характерът и движещите сили на Априлското въстание

·         Военните и политическите аспекти на въстанието

·         Международните измерения на въстанието

Материални и духовно - интелектуални предпоставки

·         Развитието на буржоазнопазарни отношения

·         Демографският растеж

·         Българската национална самоидентификация

·         Социалната опора на националната революция

Поява на идеята за общобългарско въстание

·         Първите опити за реализация на националноосвободителната идея

·         Българската освободителна кауза в тресавището на Източния въпрос

·         Политическа стагнация в освободителното движение

Превръщане на идеята за всенародно въстание в политическа стратегия

·         Преходът към организирано националнореволюционно движение

·         Изграждането на Вътрешна революционна организация (ВРО)

·         Българският революционен централен комитет (БРЦК)

Начало на нова политическа криза в османската империя

·         Източният въпрос под напора на германското обединение

·         Източният въпрос и френско - германският конфликт

·         Началото на източната криза (1875-1878)

·         Курсът към въстание в България

Гюргевски революционен комитет

·         Вземане на решение за въстание (пролетта на 1876 г.)

·         Непосредствената подготовка на въстанието

·         Събранието на Оборище

Начало и ход на бойните действия

·         Преждевременното обявяване на въстанието

·         Драматични сражения в страната

·         Четническата акция на Христо Ботев

Международен отзвук

·         Априлското въстание и реакцията на европейската общественост

·         Отзвукът на Априлското въстание в Русия

Политически резултати

·         От военнто поражение към политическата победа

·         Глобалната политическа радикализация на българското общество

·         Българският въпрос на Цариградската конференция