Книги‎ > ‎

Яне Сандански

Яне Сандански - спомени

Яне Сандански - Спомени
Автори: Ива Бурилкова, Цочо Билярски
Издателство: Синева
Издадена: 2007 г.
Страници: 296

Десетилетия вече личността и делото на българския революционер Яне Сандански вълнуват нашата и чуждестранна общественост. Името му се използва като знаме на антибългарската пропаганда, дължащо се на непознаването не само на делото му, но и на неговите спомени, както и на спомените на неговите съратници. Освен единични документи няма по-голяма публикация от документалното му наследство.






Утопиите на Яне Сандански

Утопиите на Яне Сандански
Автор: Христо Георгиев
Издателство: Синева
Издадена: 2013 г.
Страници: 208

Авторът поднася и анализира за читателите над 70 оригинални документа, събрани от десетки източници в продължение на години.

Христо Георгиев е роден в зодия близнаци на 1951 г. в град Кресна и първите си седем години живее в с. Горна Брезница.
Завършва средното си образование в гимназия "Яне Сандански" в град Сандански и българска филология в "СУ Климент Охридски".
Работил е като учител в с. Джигурово, в МК "Кремиковци" и Окръжния съвет за култура в Благоевград. От 1980 до 1991 год. е редактор и журналист в Културния отдел на в. "Народна армия", а след това е главен редактор на няколко централни периодични издания - вестниците "България", "Лабиринт" и сп. "ХРБ Свят".
От 1994 до 2000 год. работи в Съюза на българските писатели - председател на Творческия фонд на ЦБП, главен редактор на изд. "Български писател" и управител на съюзната фирма за книгоиздаване и разпространение "Парнас - 96".
В 2000-та год. създава Издателска къща "Синева" с чиято дейност си убива времето и до днес.
Автор е на няколко стихотворни и белетристични книжлета между които "Вест за раждане", "Един ден, една нощ", "Пастирът на пчелите" и др.
От десетина години си живурка в къщата, вдигната от майка му Радка и баща му Георги в някогашното селце Смилово. В нея се пръкна хобито му да чете и понаписва от време на време исторически изследвания върху новата история на България.
източник book.store.bg, връзка към страницата - линк


информация за книгата от статия в fakel.bg, връзка към цялата статия -линк

Не е за вярване, но повече от сто години името Яне Сандански се мята между осанна и разпни го, т.е. между одобрението и отрицанието. Едва ли има друг българин, който да е отричан с такова ожесточение. И възхваляван е също, но като че ли добрите думи за него днес бледнеят пред лошите.

За да улесня читателите реших композицията да се състои от две части – „Социалните утопии на Яне Сандански” и „Революционните утопии на Яне Сандански”. Това разделение е условно, защото те са свързани по съвсем естествен и неделим начин. Както двете страни на човешкото лице. Може би затова в съжденията си прескачам често от едните утопии в другите.
В първата част се спирам на образователните, културните, социалните, икономическите и съдебно-наказателните утопии на Яне Сандански в Серски революционен окръг.
Втората част е посветена на неговите революционни утопии и на няколкото нашумели по цял свят въоръжени акции, които той замисля, проектира  и ръководи.

В двете части се опитвам да отговоря с  документи и на въпроса откъде иде и защо е толкова голяма омразата към Яне Сандански. Защо се стигна дотам, че някои видни отвсякъде люде  предлагат да бъде изличено името на град Сандански и да се възстанови старото му име Свети Врач. Лошо няма, Свети Врач е наистина чудесно и дълбоко символно име, което съществува от векове, но едно не разбирам: Защо привържениците на тая промяна се опитват да изтъкнат  като основна причина  не този аргумент, а мнението си, че Яне бил дребна фигура в македонското освободително движение, бил пладнешки разбойник, кокошкар, братоубиец, жесток, отмъстителен, користолюбив и продажен човек, с две думи – престъпно неморален и градът не заслужавал да носи едно толкова опетнено име. В кой дол  намират аргументите  си отрицателите му като не са прочели, убеден съм в това, дори и малкия сборник със спомени и документи от него и за него и от които може да се добие и една по-различна представа от тяхната? Да не говорим, че има издадени и десетки други книги, съдържащи спомени и изследвания за живота на  Яне Сандански, сред които се откроява внушителния том  „За свобода и съвършенство” на Мерсия Макдермот. Ако бяха дори само минали покрай тях, то щяха да се позамислят заради мерналите се пред очите им подробности от пейзажа.
Искам да им припомня, че името Яне Сандански носят десетки училища, предприятия и улици в цялата страна. Тях как ще покръстят? Дали пък не са  решили като приключат с  град Сандански, да тръгнат по България и да преименуват всичко наред?!
Стигнах до извода, че някои отрицатели на Яне са изградили своето категорично мнение, облягайки се не върху обективни факти, а върху емоции от родовата си памет. И как да бъде другояче, ако дядото е разказвал на внука, че е имал парички, но оня вагабонтин и кокошкар Яне Сандански му ги е отнел насила и ги е профукал по софийските шикарни ресторанти и кабарета. Чак в парижките шантани  пил шампанско с френски девойчета, да не казвам по какъв начин, че ще наруша благоприличния тон на своето изложение.
Нека не забравяме и още нещо. Някои сред нас  са израсли с болката и гнева от факта, че Яне е екзекутирал лично, или поне се е разпоредил, техните дядовци.
По правилниците на ВМРО всяка една присъда се е решавала от съдебните органи на организацията. Сандански определя специална комисия за смъртните присъди, в която влизат Чудомир Кантарджиев, Александър Буйнов и Георги Казепов и без тяхното разследване и одобрение никой не може да си позволи да извърши каквато и да е екзекуция. Иначе незабавно заплащал със своята глава. Особено пък когато става дума за значими личности и най-вече за съратници от освободителното движение. Но никаква милост не са могли да очакват предателите, независимо дали са християни или иноверци. Да не говорим пък за подръжниците на турската власт. В това отношение и върховистите  не са се отличавали с хуманност и великодушие. Но в няколко върховни момента Яне надмогва личните си емоции и в името на Македония се бие срещу агаряните рамо до рамо, съвместно със своите смъртни врагове от Върховната организация в София, „забравил”, че  се е стрелял до вчера с тях по пиринските чукари.
Но все пак ми се струва, че основната причина за омразата към него, както преди сто години, така и сега, се крие не в личните грехове и грешки на Яне, каквито той навярно, като всеки един друг български революционер, е допускал, а в идейните му различия с върховистите. Различия не за това как да се направи някоя далавера, както тъй лековато се опитват да обясняват спора някои стари и нови негови врагове, а за начина по който да се освободи Македония. И от кого и от какво да се освободи.
Ще стане ясно по-долу, че за разлика от повечето войводи, Яне се е борил не само за национално освобождение, по-далече от което враговете му не са отивали, но и за социално.
И друг „грях” има и той е, че образоването на народа счита за  задължително, още преди да се извоюва свободата. Яне го поставя наравно със, и дори над, въоръжената борба понякога. Изповядвал е веруюто, че революцията не може да успее, ако не се извърши и такава в главата на всеки един човек поотделно. Революция, която минава през промяна на икономическите условия на живот във всяко едно селце и махала. През коренна промяна и на нездравословния начин на живот и хигиенните навици на пиринските туземци, които към края на 19 и началото на 20 век не са се променяли съществено поне от 500, ако не и от 1000 години. През ограмотяването на всеки един човек. На тая революция Яне се отдава докрай, също като на другата срещу  турското робство, и това го довежда често, особено в началото, до челен сблъсък с някои упорити неграмотни селяни. Има разцепление и в самите чети, в които понякога се  създава  нетърпимост между прости четници и даскали.
В същата безпросветност и неграмотност, в същия скотски живот, в какъвто са живели техните предци преди стотици години, са потънали нашите деди в началото на 20 век, когато тъй младата държава САЩ вече е построила първите си небостъргачи, а лондонското метро съществува от над 30 години, още от 1868 година, 10 години преди освобождението на България от турско робство. Айфел пък е построил в Париж своята уникална кула от метални конструкции, която е най-високата постройка в света тогава...
Яни е човек със „звезда”. Няма друг български революционер, а навярно и не само български,  който да е сбъднал своите утопии още приживе. Твърдя го не само заради факта, че неговото пиринско „царство”, се освобождава от турско и не попада под сръбско или гръцко робство, както другите краища на Македония, а се присъединява към майка България. Яне Сандански осъществява и революцията в бита и в живота, най-вече на обикновените хора в Мелнишка околия. Не на последно място с няколкото тъй известни по цял свят акции, като отвличането на мисионерката Мис Стоун, той заема челно място в историята  на световния тероризъм. Макар така да не му приляга думата тероризъм.
Заради „звездата” над главата му той си плаща с нея. Взета е не от чужди, а от свои.
Лаская се от мисълта, че тази книга ще има значение, ако не за друго, то поне заради събраните на едно място важни документални свидетелства, общо 73,  за дейността и живота на Яне Сандански в някогашната Мелнишка околия, сега община Сандански. Те бяха пръснати в десетки източници и някои от тях цитирам в пълния им вид за пръв път.
Реших да не се спирам на лютия комшийски спор дали Яне е българин или македонец. Какъв е отговаря самият той в документите, и то помежду другото. Който се интересува, добронамерено или не, ще им хвърли от пътечката на нашето пътешествие поне един по-внимателен поглед и ще разбере сам какъв е.
И още едно съвременно измерение. Според мен книгата  ще е интересна не само за днешните измъчени люде от община Сандански и Пиринския край, които страдат от безчинствата на новото родно и вносно производство чорбаджии, но и за хората от  другите региони на България. Защото по някои показатели тоталната мизерия, в която нашите предци живяха преди малко повече от сто години, днес се завръща в живота ни по най-брутален начин. Защото случващото се сега в България е сравнимо само с периода на турското робство. И това прави социалните и революционните утопии на Яне Сандански, колкото и странно да е, отново актуални.
Проф. Илия Манолов ми каза, че за Яне Сандански се пеят над 80 народни песни.  Това негово твърдение ми се стори преувеличено, но се оказа, че е прав и издирените и включени от мен текстове в приложението на книгата са 87, само 3 от които са създадени в  наши дни. Десет от тях цитирам в по два варианта. Включил съм и 5 къси народни разказа. 
С народните песни и народната проза, посветени на него, Яне присъства осезаемо и днес в българския фолклор. А и в онова нещо, наречено народна душа.  


За свобода и съвършенство,биография на Яне Сандански

За свобода и съвършенство
Автор: Мерсия Макдермот
Издателство: Наука и изкуство
Издадена: 1987
Страници:








Истинският лик на Яне Сандански

Истинският лик на Яне Сандански
Автор: Стоян Г. Бояджиев
Издателство:
Издадена:
Страници:

информация за книгата от статия в macedonia-history.blogspot.com, връзка към цялата статия -линк

..."Така бе създадена една романизирана биография, добила вид на научен труд. По този начин в съзнанието на по-младите български поколения се изграждаше митът за един български революционер, прогресивен политически, който се бори за свободата на поробените българи в Македония, а личният му живот е борба за свобода и съвършенство...
    Краят на тоталитарния режим даде възможност на редица млади историци да използуват свободните си пера и да направят интересни научни открития, които тотално демитологизират Яне Сандански и го представят такъв, какъвто е в действителност. През последните години излязоха издания на Македонския научен институт - София, които в обемисти томове съдържат исторически документи, хвърлящи пълна светлина върху историческия отрязък от нашата история, засягащ борбите на македонските българи в края на миналия и началото на настоящия век. Ще споменем най-напред „Дневник, дипломатически рапорти и писма" на българския дипломат Атанас Шопов. В продължение на 15 години Атанас Шопов като български генерален консул в Солун (1897-1912 г.) най-зорко следи живота на българите в Турската империя. Докладите и рапортите му до българското правителство са извънредно ценни за нашата история за споменатия период, фундаментални са и двата труда на проф. Величко Георгиев и доц. Стайко Трифонов „Гръцката и сръбската пропаганда в Македония в края на XIX и началото на XX век" и „Македония и Тракия в борба за свобода - края на XIX - началото на XX век. Нови документи". Тези обемисти трудове разкриват също така съдбоносни страници от най-новата ни история. От публикациите в периодичния печат като най-добър познавач на събитията около Борис Сарафов се явява понастоящем доц. Румен Пасков. Статиите му във „Военноисторически сборник", кн. 2/1996 г., „Убийството на поручик Борис Сарафов" и „Борис Петров Сарафов - 1872 -1907 г.", кн. 2-3/1992 г. съдържат неизвестни досега материали, особено външнополитическите фактори, намесени в убийството на Сарафов. Представлява интерес и работата на н. с. Светлозар Елдъров „Яне Сандански по стръмния път на възхода и падението" (сп. „Македония", бр. 9/1994 г.).
    Въз основа на тези и други източници, по-съществени от които ще бъдат посочвани по-надолу, ще бъде представен истинският лик на Яне Сандански, идеологическите му зиг-заги и провали и пълната несъстоятелност на т. нар. „санданизъм", потвърден и от последните исторически събития на Балканите понастоящем."


Яне Сандански

Автор: Миладин Апостолов
Издателство: Народна младеж
Издадена: 1967
Страници: 339