Книги

 На тази страница ще се публикува информация за интересни книги свързани или описващи живота и делото на видни български революционери, възрожденци и участници във войните.
Представените книги не се продават. Страницата има само информационен характер.

Стоян Войвода

Автор: Зора Загорска
Издателство: Отечествен фронт
Година на издаване
Страници: 86
Размери: 20/14


Четата на Таньо войвода. В помощ на Априлското въстание през 1876 г.


Автор: Борис Илиев
Раздел: Османски период и Българско възраждане
Издателство: Културно-просветното дружество „Родно Лудогорие”
второ издание, 2010 год.
меки корици, 316 стр.
 
Априлското въстание е сред най-значимите събития в националната ни история. Отдавна, още в първите следосвобожденски години, въстанието трайно се е вписало в родовата ни памет не само като най-ярката и най-масова проява на борбата срещу чуждото агарянско иго, но и като символ на саможертвата и героизма. В случилото се през пролетта на 1876 г. откриваме пример за подражание, търсим упование за самочувствие и гордост, разпознаваме силата на духа, на вярата и надеждата. Затова и интересът към въстанието и към неговите герои няма и не може да стихне.
Убедени сме, че преработеното и допълнено второ издание на „Четата на Таньо войвода” ще намери своята нова читателска аудитория. Затова искрено вярваме, че авторът, Борис Илиев, ще получи заслужено признание, а на читателите, които разгърнат книгата пожелаваме да открият още един пример за това, как трябва да се обича свободата и как трябва да се борим за нея.

източник: knigabg.com, връзка към статията - линк


Пътя на четата на Таньо войвода

Автор: Николай Ликовски



По пътя на четата на Таньо войвода от 1876г.
От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско

По пътя на четата на Таньо войвода от 1876г.
автор: Борис Илиев
издава: Културно-просветно дружество "Родно Лудогорие" 1996г.

автор: Борис Илиев
издава: Културно-просветно дружество "Родно Лудогорие" 1996г.

книгата в електронен вид може да се достъпи от следната връзка - линк

..."Да  тръгнеш  с 28 души  да  воюваш  срещу  една  ИМперия,  въоръжена  с  най-модерното  за  тогава  оръжие,  да  се  промъкнеш  между  многобройните  по  онова време мюсюлмански села в Лудогорието и Поломието и да стреснеш така властта, че  за  всяка  поява  и  за  всеки  заловен  бунтовник  да  се  съобщава  чак  до  Високата порта,  това  наистина  е  подвиг.  А  да  се  запази  този  подвиг  в  съзнанието  на
потомците и да не изчезне в паметта на поколенията, това е безсмъртие!
Подвиг, извършен от Таньо войвода и другарите му, в името на свободата на България!
Безсмъртие, заслужено от шепата жертвоготовни родолюбци!

Четата на Таньо войвода, преминала само няколко часа преди Ботевата чета в България, в помощ на въстаналия народ, е един интересен, макар и малко проучен епизод  от  славната  Априлска  епопея  през  1876  г.,  който  хвърля  допълни  телна светлина върху изясняването на въпроса за тактиката и стратегията на Априлското въстание и за участието в него на някои от селищата на Североизточна България.
Четата  на  Таньо  войвода  е  организирана  едновременно  с  Ботевата  чета,  по план и идея на самия Ботев, с цел да се подсили въстанието от две страни, като се увлекат  нови  сили  от  селищата  по  пътя  на  четите  към  Западна  и  Източна  Стара планина,  а  турските  сили,  да  се  разединят.  За  изходен  пункт  на  тази  втора революционна емигрантска чета бил избран гр.Олтеница, За войвода бил поканен
сливенският  революционер,  избягалият  преди  една  година  от  Диарбекир  Таньо Стоянов Куртев."


Предшественикът
Биографичен роман за Никола Войводов


Предшественикът  Биографичен роман за Никола Войводов
Автор: Стоян Ц. Даскалов
Издателство:
Година на издаване: 1983
Брой страници: 382










Чавдар Войвода

Чавдар Войвода
Автор: Данко Димитров
Издателство: Отечествен фронт
Година на издаване: 1985
Брой страници: 199











Баба Тонка Обретенова. Портрет в сепия

Автор: Веселина Антонова
Издателство: Авангард принт
ISBN: 9789543371693
първо издание, 2013 год.
меки корици, 242 стр.

Името на Баба Тонка се нарежда сред 100-те най-влиятелни българи в нашата история.
Майката, станала още приживе прототип на художествени произведения, е извървяла твърде нетипичен житейски път, издигнал я на пиедестала на национална героиня и превръща името й в легенда. "Ако френската революция има своята г-жа Ролан, смелата апостолка на свободата, българската революция от 60-те и 70-те години на миналия век отбелязва с гордост като майка закрилница и вдъхновителка на героите Баба Тонка Обретенова" - пише през 1936 г. проф. Михаил Арнаудов.
В книгата си "Баба Тонка Обретенова. Портрет в сепия" Веселина Антонова възстановява, доколкото това е възможно, събитията в частния живот на Тонка Обретенова, неграмотната майка, която притежава безпогрешен женски усет за първостепенните общественозначими нужди, определящи развоя на цялото българско общество, и решимостта да върви с ритъма на историческите реалности на XIX век.

източник: knigabg.com, връзка към статията - линк


Житие на капитан дядо Никола

Житие на капитан дядо Никола
Автор: Слав Хр. Караславов 
Издателство: Профиздат 
Издадена: 1971 
Страници: 193 








Македонски войводи
Етюди из българските геройства в Македония. По разкази на живи свидетели

Автор: Антон Страшимиров
Издателство:
Година: 1900
Брой Cтраници:


Котел - крепост в Балкана

Котел - крепост в Балкана
Автор: Руси Русев
Издателство: Отечествен фронт
Година на издаване: 1975
Брой страници: 341










Пирински хайдути

Автор:Неделчо Димитров
Издателство:
Година: 1972
Брой Cтраници: 110


Български войводи

Български войводи
Автор: Нина Андонова-съставител
Издателство: Издателство на ОФ
Година: 1985
Брой Cтраници: 302














Четата от 1868 година

Зина Маркова - Четата от 1868 година
Автор: Зина Маркова
Издателство: БАН
Година на издаване: 1990
Страници: 197
Описание: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Зина Маркова "Четата от 1868 година", изд. "Б.А.Н." София. Книгата се посвещава на 150 - годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В нея е разгледан опита за въстанието на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и е даден списък на четниците. Включено е резюме на руски и английски език.








Ангел войвода

Ангел Войвода - Руси Димитров
Автор: Руси Димитров
Издателство: БЗНС
Година: 1986
Cтраници: 372














Георги Стойков Раковски

Автор: Христо М. Йонков
Издателство: Сиби
първо издание, 2005 год.
меки корици, 95 стр.

Христо Йонков е роден през 1927 г. в Севлиево. Завършил основното си образование в с. Душево, Севлиевско, и Севлиевската мъжка гимназия -1946 г. След военната си служба учителства една година в прогимназията на с. Столът. Учи и завършва Софийския университет по специалността история. Работи за кратко във Военноисторическия музей в София и до 1961 г. като гимназиален учител. От средата на 1962 г. до пенсионирането си работи в Института по история при БАН. През 1985 г. се хабилитира. Занимава се с проблемите на българското националноосвободително движение от втората половина на XIX в., епохата на Левски и Априлското въстание. От 1956 г. дейно сътрудничи на пресата. Написва и обнародва стотици статии и студии. Съставя и редактира юбилейни вестници. Интересува се от краезнание и генеалогия. Участва като автор, съставител, редактор и рецензент на редица сборници и книги. Сътрудничи на радиото и телевизията. Христо Йонков е изследовател-експерт на българските архивни фотографии. Изследва оригиналните фотографии на Раковски, Левски, Каравелов, Ботев и др. Участва в „Енциклопедия България", издание на БАН. Обнародва социологическия си труд „Числен, социален и класов състав на революционерите в Априлското въстание 1876 г.", 1993. Обнародва съвместно със Ст. М. Йонкова спомените на Михаил Греков, 1990. Написва и издава албуми и научни биографии: „Старозагорският революционер Кольо Ганчев", 1995 и „Братята на Левски", 1995, както и малката енциклопедия „Личности от Българското възраждане", 2001.

източник: knigabg.com, връзка към статията - линк


Александър Протогеров - генералът-войвода

Автор: Колектив
Раздел: Български мемоари и биографии, България след Освобождението до 1944г., Македония. Македонско движение
Издателство: Синева
първо издание, 2012 год.
меки корици, 236 стр.
Видният български революционер и военен деец, генерал-лейтенанта от пехотата Александър Николов Протогеров, е роден на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Завършва Военното училище в София и на 27 април 1887 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Като офицер от кариерата служи последователно във 2-ри и 9-и пехотни полкове и като началник на 32 полково военно окръжие. Участва активно в македоно-одринското легално и революционно движение. Първоначално е член на Върховния македоно-одрински комитет и като такъв е председател на Българското офицерско революционно братство. Протогеров е от видните офицери-войводи по време на Горноджумайското (1902) и Илинденско-Преображенското въстание (1903), като действа в Малешевско, Петричко и Поройско.
Протогеров участва във всички войни за национално освобождение и обединение (1912-1918). Той е един от създателите и командирите на Македоно-одринското опълчение и 11 Македонска пехотна дивизия. През Балканските войни (1912-1913) е командир на 3 македоно-одринска бригада в опълчението, а през Първата световна война (1915-1918) е командир на бригада в 11 Македонска пехотна дивизия и командир на Моравската военноинспекционна област. Освен като забележителен военен деец Ал. Протогеров се оказва и умел администратор след назначението му за началник на Дирекция Стопански грижи и обществена придвидливост (СГОП).
От писмата му до двореца е видно, че като велик майстор на Великата масонска ложа на България Александър Протогеров предлага идеи на престолонаследника и царя за излизането на България от Първата световна война.

източник: knigabg.com, връзка към статията - линк


Чипровското въстание 1688 г. 

Автор: Петър Чолов
Раздел: Османски период и Българско възраждане
Издателство: Тангра ТанНакРа
второ издание, 2008 год.
меки корици, 224 стр.

Специално издание с резюме на английски език, цветни илюстрации и карти!
" В серията от антиосмански въстания в българските земи след победата на християните край Виена Чипровското въстание заема особено място. В Чипровец, Копиловци, Железна и Клисура живее будно българско население. То има дълголетни връзки със свободния християнски свят, излъчва от своите среди видни представители на католическата пропаганда в Югоизточна Европа, ражда едни от първите български дипломати с разклонени връзки на Европейския континент. Хора като чипровчаните Петър Богдан и Петър Парчевич са били европейци по образование, по дух и по съдба, но в същото време са били пламенни български патриоти, посветили перото и живота си на каузата на българското освобождение..."
проф. дин Христо Матанов
" Очевидно немалко е писано и се знае за Чипровци и за Чипровското въстание от 1688 г., но липсата на едно цялостно разглеждане на темата затруднява обикновения читател. Необходими са популярни съчинения за въстанието, които да запознаят младото поколение с героизма на чипровчани и на хиляди други българи в края на XVII в.
Трябва да се търсят повече факти и документи за участието не само на българи католици, но и на българи с източноправославно вероизповедание във въстанието, независимо че то е било ръководено главно от католически дейци.
Необходимо е да се подчертаят големият териториален обхват на въстанието и многочислеността на въстаническите сили. Въстането е познато под името Чипровско, защото е било подготвено и е избухнало в Чипровци. Но това въстание не е било акция само на българите от Чипровци и околните 3-4 селища. Макар и наречено Чипровско, то обхваща голям район в Северозападна и Западна България.
Налага се корекция на схващането, че Чипровстото въстание е избухнало, продължило и било потушено само за една-две седмици през септември 1688 г. То е било подготвяно близо шест десетилетия от няколко поколения дейци. Подготовката му започва в Чипровци още от 1630 г. и само се е чакал най-подходящият момент за обявяването му, за да се осигури наистина успешният му край.
Все още не са проучени докрай и последствията от въстанието - политически, социални и др., както и броят на жертвите и съдбата на останалите живи, на прокудени далеч от родните си краища българи от селищата във въстаническия район.
Малко се знае за историята, бита, културата, икономиката на района по онова време. Ето защо определен интерес предизвикват всички публикации на тази тема...
Могат да се изтъкнат още немаловажни проблеми, свързани с Чипровското въстание от 1688 г., които трябва да бъдат не само по-пълно разкрити от българската историческа наука, но и популяризирани по подходящ начин, за да се запознаят с тях широк кръг читатели и особено младежта.
Въз основа на досегашните изследвания и открития на българската историческа наука за Чипровското въстание ще се опитаме да обобщим сведенията и резултатите от проучванията в популярна форма. Нашето дълбоко убеждение е, че това въстание е истинско патриотично дело на българския народ и че то не е само една отделна, епизодична проява, а забележително събитие от родната ни история. Чипровските въстаници записаха героични страници в тази история и за сетен път доказаха величието, подвига, вековните стремежи към свобода на изстрадалия под османско иго български народ..."
проф. Петър Чолов

източник: knigabg.com, връзка към статията - линк


Стоил войвода

Биографична повест
автор: Иван Василев
Издателство: Народна младеж
Година: 1966
Cтраници: 353


Калифер войвода

Калифер войвода  - Христо Рудински
Автор: Христо Рудински
Издателство: Народен младеж
Година: 1986
Cтраници: 141









БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872 – 1873

Автор: Крумка Шарова
Издателство: Гутенберг
ISBN: 9789546170217
първо издание, 2008 год.
меки корици, 256 стр.
 
Като използва пълноценно запазените протоколи от следствието в Тетевен, Орхание и София, друга официална османска документация, дипломатическата преписка и домашните извори, изследването реконструира картината на организационния живот в най-радикалната политическа организация на българите през Възраждането - БРЦК. Книгата е увлекателен разказ, чрез който, проследявайки хода на следствието по Арабаконашкия обир, читателят има възможност да се доближи до механизмите, по които властите постепенно разкриват комитетското дело. Детайлният подход внася съществени корекции в популярната представа, че всички заловени започват веднага да правят признания и дава възможност да се прецени както различието в поведението на отделните арестувани на различни етапи от процеса, така и мотивите, които от един момент правят невъзможно отричането от повечето от задържаните. Обект на интерес са не само причините, довели до провала в комитетската организация, но и многобройните данни, съдържащи се в следствените протоколи за различни събития и факти от живота и функционирането на комитетската мрежа в страната. Очертаната подробна картина на организационната структура на БРЦК в района на Орханийско-Тетевенско, както и извлечените от показанията на Д.Общи данни (от съвместните му обиколки с Левски) за цялата организация в Българско значително разширяват представите ни за БРЦК през 1871-1872 г. Един от най-приносните моменти в изследването е главата, посветена на заловените от османските власти архиви на комитетите в Тетевен и Орхание и намерените в тях документи.

източник: knigabg.com, връзка към статията - линк


Устав на Българският Революционен Централен Комитет


Автор: Съставител: Атанас Илиев
Издателство: СамИздат
първо издание, 2007 год.
меки корици, 64 стр.

Съдържание

1.Встъпителни бележки
2.Правила върху начина как да се ръководят горски чети (от Панайот Хитов)
3. Привременен закон за народните горски чети за 1867 л-то (от Георги Стойков Раковски)
4. Правилник за четите, образувани за извоюване свободата и независимост на България (от Иван Попхристов)
5. Българският революционен централен комитет до Българският народ
6. Нареда на работниците за освобождението на Българският народ(от Васил Левски)
7. Програма на Българския революционен централен комитет
8. Устав на Българският Централен Революционен Комитет
9. БРЦК-НОВ цели и задачи
10. Народна клетва (от Васил Левски)

източник: knigabg.com, връзка към статията - линк


корица на старо издание:
Устав на БРЦК


Политически идеи на тайния централен български комитет

Автор: Иван Стоянов
Издателство: Абагар
първо издание, 2002 год.
меки корици, 231 стр.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк








Българските въоръжени чети и отряди през XIX век

Автор: Петър Чолов
Раздел: Османски период и Българско възраждане
Издателство: БАН Марин Дринов
първо издание, 2003 год.
меки корици, 391 стр.

Книгата е първото у нас документално и научно изследване за въоръжените български формации: доброволчески, волентирски, народни, революционни, въстанически и други чети, отряди, дружини, легии и пр., организирани през XIX в. Целта им била да водят борба срещу петвековното османско робство над отечеството и народа ни. Издирени са над 600 такива формации и са посочени имената на хиляди българи, участвали в тях от 1801 до 1900 г., както и родните места на много от тях, воювали с поробителите с надеждата, че България ще бъде освободена. Разгледани са: участието на българи в самостоятелни бойни единици по време на няколко руско-турски войни, в сръбско-турските сблъсъци, в Сръбско-българската война от 1885 г.; преминаването на четите през Дунава с националноосвободителни задачи; численият им състав, по възможност — поименно; движението и военните действия на доброволческите ни въоръжени формирования; дават се сведения за съдбата на множество народни борци, загинали в боевете или преминали през турските затвори; кои са били предводителите (войводите) на четите и отрядите, времето, през което са водили своите чети и пр. Изтъква се воеводската храброст и постоянството на редица български дейци, като: Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Ильо Марков, Жельо Чернев и други, предвождали през своя живот от 4 до 9 чети.
Изследването документално илюстрира непрекъснатата борба на българите за освобождението им и приноса на стотици наши селища, в които са се родили и оттам са поели пътищата на кървавата борба хиляди български мъже.
Плод на многогодишен труд, книгата е ценен справочник за музеите, библиотеките, научните институти, медиите, училищата, университетите, за всички, които изучават своя род и роден край.
Петър Иванов Чолов е роден през 1923 г. в с. Умаревци, Ловешко. Завършил е Юридическия факултет в Софийския университет и Библиография и библиотекознание в Държавния библиотекарски институт. Работил е в Министерството на просветата, като съветник на Министъра на образованието и културата в Мозамбик, професор в Университета в гр. Комрат (Молдова) и др. Автор или съавтор е на около 40 книги, като: "История на гр. Дряново" (1969 г.), "Народните читалища в България" (т. 1, 1972 г.; т. 2, 1979 г.), "Българско краезнание - историческа библиография" (1974 г.), "Българските историци" - биографично-библиографски справочник (1981 г., 2000 г.), "Чипровското Въстание 1688 г." (1988 г.), "Родът на Христо Ботев" (2001 г.), "Древните българи - библиография" (2002 г.) и др.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Жените в Априлското въстание



Автор: Катя Зографова
Издателство: Изток-Запад
ISBN: 9789543219254
първо издание, 2011 год.
меки корици, 32 стр.

Тази малка книжка има амбицията да открие и разтълкува оскъдните и разпръснати документални, мемоарни, художествени и историографски свидетелства, за да напише историята на жените в Априлското въстание. Стремежът й е не само да назове поименно Вазовата героиня от „Епопея на забравените”, но да възкреси и уплътни с премълчавани или неизвестни факти биографичните силуети на десетки храбри „априлки” – от христоматийната Райна княгиня, през забравените батачанки Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова, до напълно неизвестната Мина Балиндрекова от Панагюрище... Силен акцент е поставен върху женски фигури, останали извън националния пантеон - като спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова или „черната сватбарка” от Клисура Анка Козинарова, самоубила се заедно с четирите си деца... Очертани са над десет типа женски проявления във въстанието. Преосмислено е мястото на баташките и новоселски новомъченици, чийто тих подвиг убедително се съимерва с този на поборничките. Така се гради една нова епопея на забравените (българки) от лето 1876.

източник: knigabg.com, връзка към статията - линк


Генерал Иван Колев добруджанският герой, част 1 и 2

Автор: Съставител: Цочо Билярски
Издателство: Анико
ISBN: 9789548247016
първо издание, 2008 год.
твърди корици, 902 стр.

Генерал-лейтенант Иван Колев - легендарният добруджански герой, прославеният командир на непобедимата българска конница, спасителят на гр. Добрич, кошмарът на румънските войски и руските казаци от битките за освобождението на Добруджа през 1916-1917 г., съвсем доскоро беше почти напълно забравен. Името на генерала бе изтрито от всички учебници, паметници и най-важното - от паметта на повечето българи. Училищата, носещи славното му име бяха преименувани, а събраните пари за паметник на генерал Колев в гр. Добрич похарчени за партизански паметници и монументи на червената армия.
И всичко това е направено, само защото генерал Иван Колев е бранил до последна капка кръв своето Отечество България от чужди посегателства — тези на румънски агресори и техните верни съюзници - руските полкове и дивизии, С тези два тома, събрани от големия български документалист Цочо Билярски, се надяваме да възкресим спомена за прочутия български кавалерийски генерал, от когото са треперели и бягали панически в Добруджа румънските, сръбските и руските войници и офицери.
Да възкресим спомените и гордостта от славните битки за Отечеството и никога вече да не забравяме както името и подвизите на прославения генерал Иван Колев, така и имената на всички български войници и офицери, дали своя живот, за да я има нашата мила Родина, красивата и неповторима България!
Никола Григоров

Сборникът за ген. Иван Колев излиза но случай 90 години от смъртта на Добруджанския герой, който е един от творците на Добруджанската епопея, когато са разгромени нашествениците румъни, руси и сърби, след като са прогонени и натъпкани в река Дунав и е освободена цяла Добруджа.
В сборника са включени всички биографии на ген. Ив. Колев, както и десетки спомени и статии за него от негови другари по оръжие, близки, политици и роднини, сред които са подполк, Н. П. Николаев, полк. Ив. Стойчев, майор П. Пеев, полк. Р. П. Славейков, ген. Ст. Тошев, ген. Д. Николаев, ген. Т. Кантарджиев, ген. Н. Жеков, ген. Д. Кацаров, ген. Т. М. Марков, ген. П. Бананов, ген. Ал. Кисьов, ген. К. К. Соларов, ген. д-р М. 3. Рачов, ген. Ал. Т. Марков, ген. Л. Босилков, ген. К. Д. Живков, ген. Авг. фон Макензеи, Вл. Дякович, Гр. Василев, А. Ляпчев, С. Кикименова, майор Хр. К. Ботев, а включените документи допълват празнотите в биографиите и спомените.
Подвигът на генерала е възпят в творчеството на Ив. Вазов, Л. Бобевски, И. Йовков, Н. II. Николаев и Н. Агънски, които са част от съкровищницата на нашата художествена литература. Включени са и много снимки, карти и документи, издирени от ген. Ал. Кисьов и полк. Ив. Стойчев, както и част от запазените писма на генерал Иван Колев до неговата достойна съпруга София Колева.
Цочо Билярски

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Въстанието в Северозападна България от 1850 година, Том I - Документи

Автор: Съставител: Пламен Трифонов
Издателство: ПАЛ
първо издание, 2005 год.
меки корици, 257 стр.
 
ПРЕДГОВОР
През 30-те и 40-те години на XIX в. подвластното християнско население в района на Нишко, Пиротско, Радомирско, Белоградчишко, Кулско, Ломско, Видинско подема открита и въоръжена борба, изразила се в организирането на поредица от масови бунтове и въстания. В основата на продължителния конфликт между местното българско население и турските власти съвременната историческа наука откроява четири по-важни фактора: 1. Запазването в тези райони на системата на т.нар, господарлъци, при която селяните, освен държавните данъци, плащали наем за земите си и на местните аги; 2. Засилването на злоупотребите, насилието и рушветчийството от страна на турските чиновници; 3. Политическите брожения на Балканите във връзка с революционните събития в Европа през 1848-1849 г.; 4. Целенасочената политическа пропаганда осъществявяна от нарочно действащи сред българското население сръбски емисари, които чрез провокиране на брожения по сръбско-турската граница целяли да създават възможности за укрепване и разширяване автономния статут на сръбското княжество, както и за евентуални териториални придобивки на Белград за сметка на българите.
Сред всички въоръжени надигания в споменатите райони най-ярка следа в освободителните борби на българския народ оставя въстанието от 1850 г. Това въстание е не само най-масовото, най-мащабното и най-добре организираното. То видимо се откроява и по своя международен отзвук, и по ефекта, който предизвиква върху реформената политика на самото турско правителсто. Началото на новото българско съзаклятие било поставено в Белоградчик, като начело на заговора застанали Цоло Тодоров, Вълчо Бочов, Божил бакалинът, Лило Панов.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Българи Гарибалдийци

БЪЛГАРИ ГАРИБАЛДИЙЦИ
Автор: Георги Нешев
Издателство: Нардона Просвета
Издадена през: 1965
Брой страници: 86







Иконостас на първите

Автор: Георги Хинчев
Издателство: Орбел
ISBN: 9789544961008
първо издание, 2010 год.
меки корици, 462 стр.

Иконостас на първите:
Първите български възрожденци-просветители;
Първите строители на новобългарския език;
Първите радетели за самостоятелна българска църква;
Първите български поети;
Първите наши журналисти и издатели;
Първите борци за свободата и независимостта на България;
Едни от първите български дейци на науката;
Първите български дипломати;
Първите български белетристи и драматурзи;
Първите български държавници.
Подобно на знаменитото произведение "Българският Великден или страстите бълтарски", в което Тончо Жечев показва драматизма на борбата за независима българска църква в нейния епицентър - столицата на Османската империя Цариград, в своята книга "Иконостас на първите" Георги Хинчев проследява легендарния път на част от най-великите българи, тръгнали да възраждат пробудилото се за нов живот Отечество от най-изявения "наш" образователен център извън българските земи - някогашната южноруска столица Одеса. В нея се разкриват широк кръг от епохални явления и събития през целия деветнайсети век и на този фон - съдбите и народополезната дейност на двайсет и четири исторически личности, застанали в първата редица на борбата за формиране на българската нация, а след това - и за нейната духовна, културна и политическа независимост.
Книгата на Георги Хинчев "Иконостас на първите" е един вълнуващ документален разказ, в който едновременно с възпяването на епичната борба на водачите на нацията срещу османските нашественици, със завидна сила е показано, че след като устояват на тоталния натиск на руското самодържавие да служат безропотно на неговите имперски и панславистки стремежи да превърнат отечеството ни в руска губерния, в една или друга степен посвещават живота си на отстояването на независимостта на България и след нейното освобождение.
Георги Хинчев е роден през 1936 г. в Плевен, но израства и получава образование в Луковит. Завършва УНСС в София и близо 30 години работи във вестник "Земеделско знаме", където последователно извървява цялата йерархична стълбица от окръжен кореспондент до главен редактор. След демократичните промени в България през 1989 г. той е избран за народен представител в Седмото Велико народно събрание, където участва в работата на постоянните парламентарни комисии по културата и духовните ценности и по радиото и телевизията. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите български писатели. "Иконостас на първите" е неговата шеста художествено-документална творба.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Кой кой е сред българите XV-XIX в

Автор: Колектив
Раздел: Османски период и Българско възраждане
Издателство: АНУБИС
първо издание, 2000 год.
меки корици, 312 стр.

Справочникът представя българската история през периода на османското владичество чрез най-видните й личности. По този начин се надяваме, че ще я доближим до естествените й пропорции, колорит и занимателност, които тя бе загубила през преходните пет десетилетия. Заедно с това представите на любознателната читателска публика ще бъдат разширени и обогатени с най-новите постижения на българската наука.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Капитан Симо Соколов


Автор: Николай Илиев
Издателство: Пропелер
първо издание, 2000 год.
меки корици, 158 стр.

Капитан Симо Соколов • Трънското въстание 1877 г.
Доктор Николай Илиев, по потекло трънчанин от село Родово, е роден на 25 март 1929 г. в гр. Велико Търново. Завършва Втора Софийска мъжка гимназия "Г. С. Раковски" (1947 г.) и ветеринарна медицина във ВВМИ - София (1958 г.). Работи като участъков и главен ветеринарен лекар, завеждащ "Ветеринарно дело и животновъдство" при Националния селскостопански музей и директор на Екарисаж - София. Публикувал е над 140 статии и научни разработки по ветеринарна медицина, животновъдство, краеведческа история и археозоология. Съставител е на книгата "Из спомените ми" за баща му о.з. подполковник Стоян Илиев ("Военно издателство" С. 1993 г.). През 1999 г. са издадени книгите му "Звезди над Руй" (краеведчески легенди от Трънския край) и История на столичната ветеринарномедицинска служба 1878-1992 г."
Под печат е книгата му "Трънският манастир "Св. Архангел Михаил". Откупен е трудът му "История на Националния селскостопански музей 1828-1988 г." и предстои неговото отпечатване.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Истинската история на Освобождението 1860-1878

Автор: Божидар Димитров/Bojidar Dimitrov
Раздел: Османски период и Българско възраждане
Издателство: Фондация КОМ
първо издание, 2006 год.
меки корици, 202 стр.

Един траен мит се е настанил в общественото ни съзнание около възстановяването на българската държавност през 1878 г. Този мит прокламира, че България е възстановена само и един¬ствено в резултат на Руско-турската война 1877-1878 г. Едва ли има историк или дори само логично мислещ човек, който да не се сеща, че възстановяването на една изчезнала от политическата сцена (и то преди 500 г.) държава не става по метода «деус екс махина». Възстановяването на българската държава, първо, не е и не може да бъде еднократен акт и, второ, няма начин да стане без участието на българския народ или на българското общество. Един дори бегъл поглед върху историята на българското общество в първите три десетилетия от втората половина на XIX век ще ни убеди, че Освобождението не е еднократен акт, а процес. Този процес има няколко фази и включва: първо - създаването от Васил Левски и съратниците му на общобългарска революционна организация; второ - заявка за международно признание на българския народ като обособена етническа категория; трето - международно признание на българския народ като обособен етнос и очертаване на границите на етническата му територия чрез Фермана за Българската екзархия от 1870 г.; четвърто - решителна заявка за държавна независимост, направена от българския народ чрез Априлското въстание от 1876 г.; пето - Цариградска конференция на Великите сили. И едва на шесто място идва Руско-турската война от 1877-1878 г.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Освобождението (1877-1878)

Автор: Константин Косев, Стефан Дойнов
Раздел: Османски период и Българско възраждане
Издателство: БАН Марин Дринов
второ издание, 2003 год.
меки корици, 231 стр.

За разлика от всички минали руско-турски войни, мотивирани с традиционната експанзивна руска стратегия в Източния въпрос, войната от 1877—1878 г. е лишена от агресивна насоченост. Нещо повече. До последния момент царското правителство прави всичко възможно да предотврати нежелания сблъсък. И ако все пак се решава на подобна стъпка, то не е заради някаква драматична промяна в своите мирни политически начинания след Кримската война (1853—1856), а преди всичко поради размаха на българската национална революция.
Разлистим ли хрониката на тези съдбоносни събития, пред съвременния читател изникват множество въпроси, върху които историографията все още не разисква ясно и открито. Един от тях е защо Русия обявява война на 12 (24) април 1877 г., а войските й дебаркират на българския бряг 3 месеца по-късно, давайки възможност на противника да изгради своята отбрана, което довежда до гибелта на десетки хиляди руски войници.
Как да си обясним факта, че 40 дни след „Манифеста" на император Александър II и 16 дни преди форсирането на Дунав в Главната квартира нямат окончателен план за воденето на войната? Чудно ли е тогава, че вместо 130 000 щика, с които според руските стратези трябва да се напредва в посока на главния удар, в Предния отряд на ген. И. В. Гурко настъпват едва 12 500 души и 10 пъти по-малко артилерия?
Защо Русия подписва двустранния Санстефански мирен договор на 19 февруари (3 март) 1878 г., след като предварително се бе ангажирала да реши въпроса единствено и само със съгласието на своите партньори от Съюза на тримата императори или с участието на останалите Велики сили?
Защо и на кого бе нужна грандиозната политическа комедия, разиграна в дните на Берлинския конгрес, когато пратеници на Великите държави знаеха вече как ще се прекрои картата на Балканите в тяхна изгода?
Най-сетне не е ли време да се утвърди схващането, че тъкмо динамичното взаимодействие между руската военна сила и българското националноосвободително движение определя дълбокия демократичен и освободителен характер на последната руско-турска война?
Авторите на тази книга, която е второ издание на обнародвания им труд „Възкресението на България през 1878 г.", се надяват, че проучването на посочените въпроси освен интереса на широк кръг читатели, ще привлече и вниманието на изследователите, ръководили се дълго време от емоционално-романтични мотиви в изучаването на това най-голямо събитие в новата българска история.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Кърджалийско време


Автор: Вера Мутафчиева/Vera Mutaftchieva
Раздел: Османски период и Българско възраждане, Балканска история
Издателство: БАН Марин Дринов
второ издание, 1993 год.
меки корици, 415 стр.

„Кърджалийско време" е трийсетгодишен период, по своему характерен за историческото развитие на Балканите. През този период се пресичат действията на голям брой сили, не само различни, но и противоположни, макар в цялостта си те да образуват нещо единно: голямата анархия. Един обществен хаос, който въвежда Османската империя в нейната мъчителна и дълготрайна, в крайна сметка съдбоносна криза.
Задачата и приносът на авторката е в това, че тя разкрива институциите и явленията, създали предпоставките за хаоса. Че изследва действията на разнородните сили, които го завихрят. Че уточнява етапите, а оттам и мислената крива на развитието на този хаос, който, преминавайки през невъобразими перипетии, започва да се структурира. За да изведе в последна сметка поробените балкански християни до състояние, напълно различно от онова, с което те са навлезли в хаоса.
Кърджалийско време е създало почва за личности и явления така ярки, че те до днес присъствуват в историографията, литературата и легендата на всички балкански страни. Неговите рецидиви продължават да ни изненадват като състояние на духовете тук до днес.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Известия на държавните архиви № 91 - 130 години от Априлското въстание 1876

Автор: Колектив
Издателство: ГУ на архивите при МС/Държавна агенция „ Архиви”
първо издание, 2006 год.
меки корици, 440 стр.

СЪДЪРЖАНИЕ
130 години от Априлското въстание 1876
Дойно Дойнов - Отново за Гюргевския комитет и историческото му дело
Пламен Митев - Априлското въстание 1876 г. (историографски предизвикателства на времето)
Документи
Емил Димитров - Митрополит Симеон и Априлското въстание
Владимир Балчев - Новооткрити писма за дейността на Пловдивската митрополия след потушаването на Априлското въстание
Наташа Михайлова - Априлското въстание от 1876 г. в документите на Архива на външната политика на Руската империя и Централния исторически архив на Москва
Мариана Дечева - Френски документи за Априлското въстание
Светла Левакова - Австро-унгарски дипломати в Европейска Турция за националните стремления на българите по време на Априлското въстание
Людмила Маринкева - Италианският консул в Русе Е. Де Губернатис за Априлското въстание.
Петър Петров - Отвличания и ислямизации през 1876 г.
Пенка Николова - Непубликувани писма на Хаджи поп Георги Тилев
Сашка Жечева - Капитан Дагоберт Енглендер и параходът "Радецки" в документи от ЦДА
Дневници и спомени
Цочо Билярски - Дневник на Марко Балабанов за българската дипломатическа мисия през 1876 г
Ива Бурилкова - Спомени на Велчо Велчев за Априлското въстание
По пътя на книгата - възпоминание за Априлското въстлние Ружа Симеонова - Неизвестни документи за написването на "История на Априлското въстание"
Отзиви и рецензии
Цочо Билярски - Спомени за Априлското въстание и за революционните борби през Възраждането

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Чавдар войвода

Чавдар войвода
Автор: Данко Димитров
Издателство: Издателство на Отечествения фронт
Година на издаване: 1985
Брой страници: 199














Американският свидетел


Автор: Джанюариъс Макгахан
Раздел: Османски период и Българско възраждане
Издателство: Стрелец
първо издание, 2002 год.
меки корици, 230 стр.
 
Допреди да излезе книгата "Макгахан 1844-1878, биография, документи, материали" през 1977 г., подготвена от Теодор Димитров, делото на Макгахан за нас беше легенда. След нея ние се убедихме, че истината е много по-силна и по-пленителна от легендата, защото макар и да знаехме за Макгахан, не го познавахме. А той е от ония велики духове на човечеството, които не позволиха пролятата от народа ни кръв през 1876 г. да отиде напразно, да изчезне без следа и възмездие.
Макгахановите репортажи от България наистина ни бяха много необходими. Те са изключително дълбок извор за нашето национално самопознание. Те са повече от литература, защото са истина, и повече от история, защото са самата история.
Да се върнем след повече от 125 години назад. Отминал е пожарът на въстанието. Грамадите от български кости стърчат над Батак и Перущица, а живите не чакат милост нито от небето, нито от земята. Европа и този път не знае нищо за станалото. Османската империя отново е спокойна, защото има силни приятели и гледа с нескрита ирония на случилото се. Но тя се излъга. Защото именно тези грамади от кости се оказаха пропастта, от която щеше да се строполи. Истината не може да бъде скрита. Или както пише в своя първи репортаж от България специалният пратеник на лондонския вестник ,Дейли нюз", американският журналист Джанюариъс Макгахан: „Съществуват факти, които в момента на установяването карат кръвта да кипне гневно, а .мускулите да се контрактират във внезапен гняв. Съществуват неща, които са повече от ужасни, за да позволят спокойна анкета: неща, чиято грозота окото не може да понесе, и за които разумът отказва да мисли. Съществуват факти, които отвращават и възбуждат: факти, между които пристъпиш ли, бият по лицето. Такава е природата на фактите, които дойдох да обследвам."

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Именник на българските князе /ханове/

Именник на българските князе /ханове/
Година на издаване: 2012
Автор: Стефан Чурешки
Издателство: Сиела
Брой страници: 192
ISBN: 9789542811268

Описание
Именникът на българските ханове (князе) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, като се включва и времето, когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан (кан) не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици, е княз. Според Стефан Чурешки в Именникът на българските князе, имената на българските князе (ханове) низхождат към сарматската именна традиция на Боспорското царство от първите години след Христа, което се обяснява с факта, че Стара Голяма България включва територия и сарматско население на Боспорското царство с неговите най-важни градове Херсонес, Олбия и Фанагория. Например владетелското име Оумор в края на Именника присъства сред имената на царете от Боспорските надписи във формата Омарос. Родово име Ерми се среща в надписите на Боспорските царе като Ерм. Родовото име Дуло намира близко подобие в царското име Дулас от Боспорските надписи. Възможно е да има връзка на рода Дуло с неславянското племе Дулеби от района на Долен Днестър, както и на рода Уокил (Вокил) с другото подобно неславянско племе угличи (уличи). Неслучайно тези две неславянски племена са населявали район, по-късно известен като Онгъл (Огъл), централния район на Аспаруховата държава.

източник: emag.bg, връзка към статията - линк


Банско през Възраждането. Събития и личности

Автор: Екатерина Бояджиева
Раздел: Български мемоари и биографии, Османски период и Българско възраждане
Издателство: АРС Милениум МММ
ISBN: 9789549237023
първо издание, 2009 год.
твърди корици, 286 стр.

Нашите възрожденци са обгърнати с любовта и преклонението на признателните българи заради родолюбивите им дела и подвизи. Защото те създадоха началото на новия живот на България, стояла векове под гнета на турското робство. Защото те помогнаха нашата родина да се включи в общоевропейското развитие, да се извърши промяна в съзнанието на българина.
Още в началото на XVIII век се забелязва засилен духовен подем в Европа. Под влияние на Просвещението, една от най-значимите епохи в духовната история на човечеството, се поставя началото на развитие в националната, стопанската и социалната сфера и в отдалечената европейска част на Отоманската империя, завоювала Балканския полуостров. Разбира се, това развитие не протича еднакво. Напротив, то е силно диференцирано поради различното ниво на съзряване на духовните и социалните условия сред отделните балкански народи. Така и по българските земи просвещенските идеи намират почва според обективните предпоставки, затова е трудно да се определи категорично времето и мястото на българското културно-историческо развитие в рамките на общоевропейското. От началото на XVIII век отражението на просвещенските идеи и техните проявления се забелязват все по-ярко, особено към средата на века, когато икономическите фактори започват да се открояват като неоспорима движеща сила. По този начин Българското възраждане постепенно застава на Здрава материална- и идейна база.
Настоящото проучване е насочено главно към живота и бита на българите от онова време — предимно към южните райони на Балканския полуостров и в по-тесни граници - към Разложко. Както съобщава Константин Иречек, значителен брой пътешественици от Европа, и Близкия изток, преминавайки тогава през нашите земи, споделят своите наблюдения и описания и по този начин днес разполагаме до известна степен с достоверни сведения за живота и бита на тогавашните българи. Необходимо е да се отбележи, че попаднала под турска власт през XIV век българската държава загубва политическата си самостоятелност, но народът продължава да съществува – запазва своя език и националното си чувство, стреми се при създадените условия да съхрани българската си идентичност. Този стремеж се изразява най-ярко сред населението от селищата разположени предимно в подножието на Балкана, Средна гора, Пирин и Родопите- Котел , Жеравна , Копривщица, Панагюрище, Чипровци и др. Сред тях Банско е селището, където са живеели само християни без турски и гръцки пришълци.
Банско запазва през годините своята етническа еднородност, което се дължи и на труднодостъпното му разположение – закътано между Рила и Пирин...

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Възрожденецът Йосиф Дайнелов (1839-1891)

Автор: Иван Марков
Издателство: Данграфик-Варна
първо издание, 2006 год.
меки корици, 230 стр.

В памет на дейците на Българското Възраждане, по повод 115 години от смъртта на Йосиф Дайнелов и 185 години от рождението на Георги Раковски.
Иван Марков. Възрожденецът Йосиф Дайнелов (1839-1891). Варна: Данграфик, 2006, 230 с, илюстр. Цена 7 лв. Книгата е първо по рода си изследване на живота и дейността на възрожденеца Йосиф Дайнелов (1839-1891), другарят на Раковски и участник в църковно- националната борба, а по-късно - активен деец на Русенската община. Заслугите му към българската литература са свързани с утвърждаването на диалога като жанр на възрожденската книжнина (, Драматургични диалози").
Авторът Иван Марков (р. 1941 г.) не е професионален историк, но изследването му, грижливо следващо всички правила на професионализма, е образцово от гледна точка на пълнотата на използваните извори и подхода към предмета. Книгата е придружена от допълнителни „екстри" - подробен именен показалец, схема на родословното дърво, илюстрации. Полезно четиво, добра историческа проза.


източник: knigabg.com
връзка към статията - линк





Д-р Стоян Чомаков /1819-1893/ - живот, дело, потомци. Част 1 - Изследване

Автор: Илия Тодев
Издателство: БАН Марин Дринов
първо издание, 2003 год.
твърди корици, 638 стр.

Книгата е пръв опит за написване научно-изследователска биография на д-р Стоян Чомаков - крупна, спорна и слабо проучена фигура от епохата на Възраждането. Това означава още пренаписване историята на Църковния въпрос през 60-70-те години на 19 век, тъй като двете теми почти съвпадат. Сърцевина на труда са третата и четвъртата глава. Те изследват дейността на Чомаков през 1861-1878, когато той е в Цариград и играе ролята на мирски водач на борбата за отделна българска йерархия. Неговата голяма заслуга е, че съумява да принуди руската и турската политики да приложат спрямо Църковния въпрос националния принцип, в резултат на което през 1870 е създадена Екзархията и на българите е признат статус на милет (нация).
Илия ТОДЕВ е Доктор на историческите науки, ст.н.с. Ръководи секция История на българския народ през 15-19 век в Института по История при БАН. Издал е книгите:
1. Българско национално движение в Тракия 1800-1878. С, Акад. изд. Професор Марин Дринов, 1994.
2. Триъгълник на надеждата. Студии и есета по Българско възраждане. С, Изд. Век 22, 1995.
3. Тракия през Възраждането. Спомени. С, Унив. изд. Св.Климент Охридски, 1996. (съст, увод, коментар).
4. Галабер, В. Дневник. Т. 1 (1862-1866); Т. 2 (1867-1869). С, Унив. изд. Св.Климент Охридски, 1998, 2000 (увод, коментар, редакция).
5. Към друго минало или пренебрегвани аспекти на Българското национално възраждане. Сбирка от опити и изследвания. С, Изд. Вигал, 1999.
6. Кой кой е сред българите 1396-1878. 501 имена от епохата на османското владичество. С, Изд. Анубис, 2000 (увод, редакция).
източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Д-р Стоян Чомаков /1819-1893/ - живот, дело, потомци. Част 2 - Документи

Автор: Илия Тодев
Издателство: БАН Марин Дринов
първо издание, 2003 год.
твърди корици, 638 стр.
 
Бих искала да благодаря на д-р Илия Тодев, който сериозно се зае да напише пълна биография на д-р Стоян Чомаков в светлината на нови документи. И наистина, крайно време е да се установи истинската роля на д-р Чомаков.
Без съмнение, д-р Чомаков не винаги е бил разбиран и това му е носело разочарования. Той и неговите съратници са се борили за създаването на независима Църква, която е била от основно значение за формирането на българската нация. Той е бил обвиняван, че е туркофил, тоест враг на самостоятелната българска държава. Това не е истина.
Д-р Чомаков е бил противник на революционните методи, тъй като смятал, че при тогавашните обстоятелства много повече може да се постигне по легален начин и с одобрението на Османската империя... - Соня ПЕТРОВА-ЧОМАКОВА
Поради ограничените възможности на историографския момент и поради самия характер на изследвания обект, в настоящата част 2 авторът се ограничава в една умерена в обема си подборка по значимост на съдържанието, която обаче да покрива всички съществени епизоди от живота и делото на д-р Чомаков. Към архивните материали са добавени и редица слабо, или напълно не-, познати, но важни за разкриване на неговите идеи и действия вестникарски публикации, някои от които с неустановено досега авторство. Включени са и по няколко текста за и от неговите потомци. Документите не са разпределени равномерно във времето. Най-много са от седмото десетилетие на 19 век - тъй като това са най-важните години в живота на д-р Чомаков. По този начин, без претенция за поначало невъзможната абсолютна изчерпателност, авторът се надява да предложи един цялостен пакет от първична информация по предпоставената тема. Отпечатваните тук извори са не само илюстрация или аргументация към част 1 - те, както обикновено, ще могат да подхранват и нови изследвания.
източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Захари Княжевски - един от първите

Автор: Лиляна Минкова
Издателство: Фама
ISBN: 9789545974373
първо издание, 2012 год.
меки корици, 188 стр.

ЗАХАРИ КНЯЖЕСКИ (1810 - 1877) е сред най-ранните и заслужили дейци на Българското възраждане. Получил образованието си в Русия, притежаващ лично обаяние и дар слово, той е приет много добре от видни руски учени и общественици, както и от дейци на православната църква. Така той успява да извоюва стипендии за много български младежи в руските висши учебни заведения, да събере хиляди книги от най-различни области на знанието и да създаде с тях библиотеки в десетки български училища. Той е сред първите, които запознават руското общество с миналото на България - в Москва излизат четири негови книги за българската история и обичаи.
В България Княжески издава книги — практически ръководства в различни области — особено необходими за времето си. Всеобщо признати още приживе са неговите заслуги за женското образование. Княжески е няколко години преводач в руското консулство в Търново и Русе. През това време се занимава усилено със земеделие. Мечтае да бъде открито земеделско училище. Както мечтае и за откриването на българска духовна семинария. Негов неосъществен проект е създаването на свещоливница. Дългогодишна мечта на Княжески е откриването в Стара Загора на общодостъпна голяма централна библиотека.
Осъществени и неосъществени, замислите на Княжески говорят за голяма далновидност и прозорливо разбиране за основните насоки, в които трябва да се развиват в България образованието, земеделието, занаятите.
ЛИЛЯНА МИНКОВА е родена в София през 1932 г. Завършила е руска филология в Софийския университет. След аспирантура по украинска литература работи до пенсионирането си в Института за литература при БАН. Авторка е на книгите: „О. М. Бодянски и Българското възраждане", „Български възрожденци в Русия", „Ръкопис на Константин Миладинов в архива на И. И. Срезневски". Работата й се опира на писма и документи от редица руски архиви. Превежда от руски, украински и френски.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Възрожденският учител и книжовник Райко Блъсков

Автор: Николай Жечев
Издателство: Вулкан-4
ISBN: 9544880585
първо издание, 2001 год.
меки корици, 137 стр.

Тази книга е разказ за живота и дейността на възрожденския учител, книжовник и общественик РАЙКО ИЛ. БЛЪСКОВ - неуморим народен будител и радетел за духовното и политическо освобождение на отечеството си. Той отдава силите си на няколко големи и възвишени цели:
- да буди и просвещава народа си; да всажда любов към учението и труда, към доброто, новото и полезното;
- да се труди за избавление на страната си от гнета и домогванията на чуждото фенерско духовенство;
- да насажда у младите поколения обич към България и към земята ни; да изгражда у тях искрени родолюбиви чувства и добродетели, които да са опора в нелеката им историческа съдба.
А нима това не е достатъчно името и делото на възрожденеца Райко Блъсков да се съхрани в паметта на потомството и в страниците на историята ни?
Николай Жечев е роден в 1929 г., професор, д-р на историческите науки. Работил е в Института по история към БАН. Автор на книгите "Браила и българското културно национално възраждане" (1970), "История на Априлското въстание 1876 г." (1976 г., съавт. К. Косев и Д. Дойнов), "Велчовата завера 1835 г." (1985 г.), "Българската емиграция в Румъния XIV век - 1878 г. и участието и в стопанския, обществено-политическия и културния живот на румънския народ" (1986 г., съавт. В. Трайков), "Букурещ - културно средище на българите през Възраждането" (1991 г.), "Хр. Ботйов. Летопис за живота и дейността му" (1997 г.) и др., както и на десетки студии и статии. Съставител и редактор е на много документални, мемоарни и изследователски сборници.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Момчил юнак

Автор: Стоян Райчевски/Stoyan Raichevsky
Издателство: Тангра ТанНакРа
ISBN: 9789543780822
първо издание, 2013 год.
твърди корици, 102 стр.

СЪДЪРЖАНИЕ
Пътят на българите до нашествието на османските турци в Европа и подвига на Момчил
Момчил и неговото време
Произход и родно място на Момчил
Момчил се намесва в междуособните борби на балканските владетели
Момчил унищожава турска флота в Бяло море
Независим владетел на Родопите и на Беломорска Тракия
Решаващата битка с войските на Умур бег и Кантакузин
Момчил - защитник на християнството в героическия епос на българите
Момчиловата крепост при с. Градът Смолянска община
С името на Момчил
Литература

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Димитър Злочести и войводата Патрев

Христо Патрев
Христо Патрев
Автор: Анчо Калоянов
Издателство:
Година на издаване: 1987
Брой страници: 134







Комитетите "Единство" • Второ комитетско десетилетие 1878-1885 г.

Автор: Дойно Дойнов
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”
второ издание, 2006 год.
меки корици, 344 стр.
 
Тази книга ни предлага основания, прекалено скъпи и мили, много от тях забравени или загубени по пътищата на времето, които вдигат главите ни като народ, повишават самочувствието ни, показват ни силата на онези свети думи, изписани на нашия многоезичен и разно езичен за съжаление парламент "Съединението прави силата".
Проф. дфн Марко Семов
В труда се разкриват главните причини, характерът, движещите сили и социално-икономическата и идейна база на обединителното движение. Авторът разглежда същността, етапите в развитието и значението на създадените след Освобождението комитети "Единство", тяхната еволюция, идейните им и програмни виждания и задачи, огромната им обществено-политическа и организационна роля за Съединението.
Чрез задълбочен анализ в труда се достига до извода за ръководната роля на комитетите "Единство" в борбата за обединение, завършила с акта на Съединението от 1885 г., за участието на най-широките маси в движението, показано като общонационално дело.
източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Бележити българи, том 06: Българското възраждане - пътят към свободата


Автор: Колектив
Издателство: Световна библиотека
Народност: българска
първо издание, 2012 год.
твърди корици, 160 стр.

В тази богато илюстрирана енциклопедична книга пред вас ще оживеят вълнуващи портрети на най-значимите личности от епохата на Възраждането, които ни смайват със своята идейна и нравствена сила. Личности като "невъзможния" политически водач и идеолог Георги Раковски - човекът, за когото най-висшата добродетел е любовта към Отечеството, като Любен Каравелов - "душата на младите поколения", като най-свидния син на България и апостол на изстраданата ни свобода Васил Левски, като огнения поет, публицист и харизматичен бунтар Христо Ботев... И разбира се, "първостепенний войвода" Панайот Хитов, "хвърковатият" Филип Тотю, митичните Хаджи Димитър и Стефан Караджа, организаторът с желязната воля Георги Бенковски... Имена, чието верую е кратката и ясна формула "Свобода или смърт!" Ще откриете съвременната гледна точка за тези знакови фигури от нашето мирало и цялостна оценка и преоценка на ролята им в многовековната ни история. Ще се запознаете с личностите, които трябва да познава всеки българин.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Иван Михайлов – отвъд легендите, Том І

Автор: Д-р Иван Гаджев
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”
първо издание, 2007 год.
твърди корици, 924 стр.
 
Д-р Иван Илиев Гаджев
Роден е в гр. Неврокоп (днешен гр. Гоце Делчев) през 1937 г. Завършил е гимназиално образование в града през 1954/55 г. Служил е в трудова повинност през 1956/57 г. Отказано му е да следва във висше учебно заведение по политически причини. Едва през 1960 г. успява да стане курсист в техникума за вете¬ринарни техници в гр. Стара Загора. Завършил е ветеринарно¬медицински институт в гр. София през 1967 г. Изпратен е за лекар на три ТКЗС-та със шестнадесет села в Гоце Делчевско. Нелегално минава българо-гръцката граница край с. Годешево и става политически емигрант от 3 юли 1968 г. Пристига в САЩ на 22 декември 1968 г. и се установява на постоянно местожител¬ство в гр. Детройт, щата Мичиган. Дипломира се като първия ветеринарен лекар в Северна Америка през 1972 г. с диплом да практикува в САЩ и Канада. Бил е активен член на българската емигрантска колония в Северна Америка. Дългогодишен пред¬седател на МПО „Татковина" в гр. Детройт. Бил е и секретар на МПО за Северна Америка (САЩ и Канада) и Австралия. Собстве¬ник на модерна болница за домашни животни в гр. Детройт от януари 1972 г. до декември 2002 г., когато се пенсионира.
Създава и ръководи Македонския научен институт „Св. Климент Охридски" в гр. Детройт през 1976 г. След разпа¬дането на Югославия и признаването от България на Република Македония на 16 януари 1992 г, институтът се преименува и разраства като ИНСТИТУТ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В СЕВЕРНА АМЕРИКА „ИЛИЯ ТОДОРОВ ГАДЖЕВ".
Това, което България, Славянският комитет в София и Коми¬тетът за българите в чужбина не можаха или не поискаха да направят, го направи семейството на д-р Иван Ил. Гаджев -новопостроена триетажна модерна сграда в центъра на гр. Гоце Делчев за преместването и функционирането на Института по история на емиграцията „Илия Тодоров Гаджев".
Всички средства за построяването и функционирането на института са предоставени от семейство Гаджеви. Само така до сега е запазена политическата независимост в работата и изследванията на института.
Д-р Иван Ил. Гаджев е написал и публикувал редица книги, както е и спонсорирал множество автори, засягащи историята на България, Балканския полуостров и историята на българската емиграция в Северна Америка.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Иван Михайлов – отвъд легендите, Том ІІ, част 1 и 2 + CD

Автор: Д-р Иван Гаджев
Издателство: Гутенберг
ISBN: 9789546170774
първо издание, 2009 год.
твърди корици, 2304 стр.
Том 2 Иван Михайлов и МПО - Част 1: Документи 1918-1970 г.
Том 2 Иван Михайлов и МПО - Част 2: Документи 1971-2006 г.
Издателство: Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев”, Гутенберг
Д-р Иван Илиев Гаджев е роден в гр. Неврокоп (днешен гр. Гоце Делчев) през 1937 г. завършил гимназиално образование в града през 1954/55 г Служил е в трудова повинност 1956/57 г. Учил в техникум за ветеринарни техники в Стара Загора. Завършил Висши институт по ветеринарна медицина в София през 1967 г За кратко е главен ветеринарен лекар на три ТКЗС-та шестнадесет села в Гоце Делчевско - районите на Сатовча Кочан и Слащен.
Става политически емигрант, след като на 3 юли 1968 г минава нелегално българо-гръцката граница. Пристига САЩ на 22 декември 1968 г. и се установява в гр. Детройт щата Мичиган. Дипломира се като първия български ветеринарен лекар в Северна Америка през 1972 г. Женен о" 1973 г. и има пет деца. Собственик на модерна лечебница за домашни животни в гр. Детройт от 16 януари 1974 г. де декември 2002 г., когато се пенсионира.
Бил е активен член на българската емигрантска колония в Северна Америка. Бил е член на ЦК на МПО за Северна Америка, Австралия и Европа и председател на МПО „Татковина" в гр. Детройт.
През 1976 г. създава и ръководи Македоно-български научен институт „Св. Климент Охридски" в гр. Детройт. След признаването на Република Македония от България на 16 януари 1992 г. институтът се преименува и разраства като Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев".
Това, което България, Славянския комитет в София, Комитетът за българите в чужбина и Държавната агенция за българите в чужбина не можаха или не поискаха да направят, го прави семейството на д-р Иван Илиев Гаджев - специално построена триетажна сграда в центъра на гр. Гоце Делчев през 2001 г. За нуждите на института, д-р Гаджев премества от САЩ натрупания огромен архив в новопостроената триетажна сграда на института в гр. Гоце Делчев, включващ хиляди автентични документи, ценни научни книги наброяващи 45 000 тома, хиляди фотоси, стотици магнетофонни записи със спомени на стари български емигранти в Северна Америка свързани с бита, политическата и обществена атмосфера, оформила облика на първите български емигрантски колонии в Новия свят, както и видео филми от 1920 г. до наши дни от политическите демонстрации, конгреси и вечеринки на българите в САЩ. Всички средства за построяването и функционирането на Института са предоставени от семейство Гаджеви. Само така досега е запазено политическата независимост в работата на института.
Д-р Иван Гаджев е написал и публикувал 12 книги. Написал и публикувал много статии в българските вестници след 10 ноември 1989 г. Участвал е в много телевизионни интервюта и дискусии. Спонсорирал е множество автори изследвали историята на България, Балканския полуостров и историята на българите в Северна Америка.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Българите и съседните народи в публицистиката на Раковски, Каравелов, Ботев


Автор: Съставител: Иван Николов
Издателство: Македония прес
първо издание, 1996 год.
меки корици, 144 стр.

Похвален е онзи, който може да принесе една настояща и явна полза народу си, а еще по-похвален е онзи, който предупреди едно тайно зло, кое се за в бъдущност приуготовлява с ласкателство и измама народу му. - Георги РАКОВСКИ
Бъдещите поколения ще се извръщат назад изумени - ако тоя народ оцелее. Гледката на нашето настояще ще представлява за тях едно невероятно минало. Българи - шепа хора... застанали против целия свят. Съдбата ни е изправила на кръстопътя на непримирими интереси. Ние воюваме против Азия и Европа - против Мохамеда, който никога не се насити на кърви - и против Христа, който стана през вековете по-сребролюбив и от Юда... - П. К. ЯВОРОВ

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Ениджия – една България, останала в миналото



автор: Симеон Лазаров Стойков
издател: Баш Клисе, 2002.
302 страници

Информация за книгата можете да немерите от следния линк.
Снимки на кориците на книгата можете да отворите от този линк.


Филчо войвода. Очерк.

Никола Константинов
"Тракия",  1926.


Васил Петлешков

Васил Петлешков
Автор: Георги Крънзов
Издателство:
Година на издаване: 1969
Брой страници: 276


Въстание и война за освобождение на България

Автор: Йордан Венедиков
Издателство: Анико
ISBN: 9789548247214
първо издание, 2012 год.
меки корици, 320 стр.

За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният тека на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото
договорът гласи, че България ще бъде ОКУПИРАНА за ПРИБЛИЗИТЕЛНО ДВЕ ГОДИНИ от ПЕТДЕСЕТХИЛЯДНА руска армия, е всички разходи за окупационните войски ЩЕ БЪДАТ ИЗЦЯЛО ЗА СМЕТКА НА ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ, че
на България се отнемат Северна Добруджа и Нишкият регион, които се подаряват на Румъния и Сърбия и че с Руско-турската война започва разпокъсването на българското землище, както геноцидът срещу българския народ, През 1927 г. послучай 1000 години от смъртта на цар Симеон Велики Министерството на народното просвещение в София едно мащабно и неповторимо юбилейно ние - „България 1000 години 927-1927 г"! В това издание голямо място е отделено на двете книги на големия български военен деец и голям разказвач генерал Йордан Венедиков - за Априлското въстание и за Руско-турската война! В тези книги прочутият и много уважаван тогава от всички българи генерал се проявява като изключителен сладкодумец и стриктен последовател на историческите факти - такива каквито са, без преувеличения, без излишни украшения, без угодничество и зависимост. Тези две книги, днес почти неизвестни за българския народ, предлагаме с това издание.
Разбира се, с настоящата книга искаме и да отдадем закъснелите, но напълно полагащи се почит и уважение на големия български патриот, заслужилия военен деец в битките за национално обединение на българския род, на неповторимия военен разказвач - истинския български генерал Йордан Венедиков, който и във военно, и в мирно време винаги е служил всеотдайно и предано на своето
Отечество България. Никола Григоров

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Забравени изображения от Руско-турската война 1877-1878 / Images oubliees de la russo-turque 1877-1878

Автор: Колектив
Издателство: Фондация „Млада България”
първо издание, 2009 год.
меки корици, 88 стр.

"Забравени изображения от Руско-турската война 1877-1878 г." е луксознен каталог, издаден под ръководството на Иво Хаджимишев. Той е посветен на 130-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Франция. „Каталогът показва освен различните фази на Руско-турската война и това как тя се е следяла в Европа. Затова го смятам за много ценен, и в същото време силно вълнуващ" - обобщи френският посланик г-н Етиен дьо Понсен
Каталогът представлява внимателен подбор на повече или по-малко известни или дори забравени фотографии и гравюри от онова време. За съставянето му са използвани руски, френски и румънски архиви. "Повечето от тези скъпи за всички нас късчета визуална памет, отпечатвани навремето като гравюри, са създадени по фотографии, които преоткриваме едва сега".


източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Янка войвода
Отбрани приказки.

Автор Богдан Овесянин
ил.В.Лазаркевич
година на издаване: 1944



Европейски измерения на освободителната война 1877 – 1878

Автор: Андрей Пантев, Христо Глушков
Издателство: Абагар
първо издание, 2008 год.
меки корици, 240 стр.
 
АНДРЕЙ ПАНТЕВ е завършил висше образование по специалност „История" в СУ „Св. Климент Охридски". Защитава кандидатска степен с тема „Англо-руските отношения 1879-1894 г." Доктор на историческите науки става с дисертация „Българският въпрос в Англия и САЩ 1856-1903 г." От 1985 г. е професортитуляр по нова обща история в СУ „Св. Климент Охридски". Основател и пръв председател на българската асоциация по американски изследвания и учредител на българското дружество за британски изследвания. Автор на голям брой книги, научни трудове и монографии, свързани с историята на Европа и САЩ.
ХРИСТО ГЛУШКОВ е завършил специалност „История" в СУ „Св. Климент Охридски". През 1968 г. е назначен за асистент по нова и най-нова обща история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий". Професор Глушков е лектор по български език и история в Университета в град Страсбург от 1985 до 1989 г. Автор на учебник по нова история на Европа и САЩ (в съавторство), на учебни пособия и монографиите: „Евлоги и Христо Георгиеви. Живот и дейност" „Френската революция -1789-1799 г." „Френската дипломация на Балканите - 1875-1886 г". Чете лекции по нова история и история на Франция.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 - 1913

България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 - 1913
Година на издаване: 2012
Автор: Проф. Георги Марков
Издателство: Захарий Стоянов
Брой страници: 568
ISBN: 9789540907253

В предлаганата на вниманието на любознателния читател книга се разкриват водещото място на България в Балканския съюз и нейният решаващ принос за победата над Османската империя. Външнополитическата дейност е представена чрез проследяване отблизо отношенията със съюзниците, Румъния и Великите сили. Подобаващо внимание е отделвено на прякото и косвеното влияние на меродавния "Европейски концерт" /Тройното съглашение - Великобритания, Франция, Русия; Тройният съюз - Германия, Австро-Унгария, Италия/ върху развитието на конфликта в югоизточния кът на континента. Дипломатическите отношения с Високата порта са разгледани до скъсването им, но и след обявяването на войната не са пропуснати нито преговорите за примирие и мир, нито тайните мисии около тяхното уреждане. Сложните ходове са предадени без повърхностно опростителство, поради което не са спестени нужните обяснения. Стратегическият разбор на военните операции е направен в тясна връзка със състоянието на международните отношения. Преди всичко авторът се стреми да избегне еднопосочното търсене на истината за коалиционната война. Като започва от управляващите кръгове в България, той се обръща за сравнение с действията на другите балкански държави и преминава към балканската политика на "Европейския концерт".

източник: emag.bg, връзка към статията - линк


Американски пътеписи за България през XIX век
Автор: Колектив
Раздел: Извори и документи, Османски период и Българско възраждане
Издателство: Планета 3
Народност: американска
първо издание, 2001 год.
меки корици, 224 стр.

Съставители: Филип Шашко, Бети Гринберг, Румен Генов
На корицата : Гравюра на Дж.Ф.Кларк "Изглед от Филипопол" (1870)
"Изгледът на тази гравюра е от минарето на джамия на левия бряг на Марица. На нея се вижда най-важната част от града, разположена на северозападния склон, който е извит на северозапад на 60°. Противоположната страна на този хълм, която, гледана откъм Одрин, е стръмна, е заета отчасти от къщи, отчасти - от отвесно издигащи се канари. Покривът на къщата, която мисионерското семейство използва повече от десет години, и училището могат да се видят под малкото дърво над дългата църква (неукрасената сграда без камбанария) в горната част на гравюрата, малко по-нататък от края на моста, а вляво от покрива (както се вижда на картината) има тънко минаре.
... Къщите обикновено са изградени върху здрава рамка, запълнена с изсъхнала кал и тухли, а отвън и отвътре са измазани с кал, смесена със слама. Ако стопаните са заможни, измазват къщите с хоросан и ги боядисват. Покривите обикновено са с извити керемиди, но понякога и с ламарина. Повечето къщи са на два етажа, на по-богатите и на повече, а по-бедните имат само по един етаж."

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



България и нейният народ под османска власт. През погледа на англосаксонските пътешественици (1586-1878)

Автор: Мишел Лео
Издателство: Тангра ТанНакРа
ISBN: 9789543781065
първо издание, 2013 год.
меки корици, 400 стр.

Интересен е фактът, че френският автор се ориентира към сведенията на англосаксонски пътешественици, прекосили Балканите през османския период. Подбудите му са свързани с факта, че френскоезичните текстове от изминалите векове са били повече познати отколкото англоезичните. Поради отдалечеността на Англия, те понякога нямат допирни точки с останалите пътеписи от Западна Европа.
Следва да се отбележи, че в том VII от поредицата „Чужди пътеписи за Балканите", посветена на английските пътеписи (1987 г.), книгата на Мишел Лео се посочва като единствен труд по тази тема, дело не на друг, а на един французин, който дава подробен преглед на информацията за историята на българите под османска власт, факт е, че с това начинание се отваря една страница, която изворознанието за Балканите ще подкрепи едва през 70-80-те години на XX век.
Проф. д.им. Рая Заимова

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Българската освободителна кауза през горнилото на Източния въпрос


Автор: Акад. Константин Косев
Издателство: Захарий Стоянов
ISBN: 9789540906942
първо издание, 2012 год.
меки корици, 72 стр.

През дългите години на османското владичество българският народ оказва отчаяна съпротива на завоевателите. Известни са много бунтове, въстания и заговори, които имат регионално проявление и стихиен характер, без системна подготовка и организация. Съпротивителните възможности както на българите, така и на другите балкански народи са твърде ограничени, за да се противопоставят успешно на нашествениците. За това те отправят взор с надежда за външна подкрепа. Най-напред очакванията им са насочени към Австрия, а от началото на XVII век - главно към Русия. Руските монарси съзнателно стимулирали тези надежди. Още през XVI век цар Иван Грозни открито огласява освободителната мисия спрямо балканските източноправославни християни, като заявява недвусмислено, че целта му е да освободи Цариград от игото на полумесеца. На тази основа възниква и се разпространява известната мълва за Дядо Иван. Същата насоченост на руската политика се откроява още по-ярко при Петър I и Екатерина Велика, които многократно увеличават руската мощ и още повече засилват натиска върху Османската империя.


източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



България през XIV и XV век – лекционен курс

Автор: Васил Златарски
Издателство: Изток-Запад
първо издание, 2005 год.
меки корици, 314 стр.

Съставители: Валери Кацунов, Тодор Попнеделев
"...И когато Кантакузин [Йоан Кантакузин] видя, че не може да прехранва войниците по катъргите [корабите], понеже не достигаше хляб и свинско месо, а и самата съкровищница всекидневно се изпразваше и дукати, и сребро недостигаха, обмисли това и изпрати пратеници в Търново при българския цар Александър да му помогне за прехраната на морската войска, за да пазят брода. Българите обаче, когато чуха това, насмяха се и поругаха гърците, като не само ги обидиха, но ги напсуваха на жена и майка и ги отпратиха празни. Когато видя това, Кантакузин се нажали много и изпрати пратеници и при сръбските господари Урош, деспот Углеш и крал Вълкашин да помогнат за морските войски. И тези, като чуха това, се надсмяха и поругаха гърците, не само ги обидиха, но ги напсуваха на жена и майка и ги отпратиха празни. Когато Кантакузин чу това, той се нажали много и недоумяваше що да стори. Тогава Кантакузин изпрати при българските царе и при сръбските господари и им рече: "Не пожелахте да ни помогнете, обаче после ще се каете."
Те обаче никак не обърнаха внимание на тези думи, а отговориха: "Когато турците дойдат против нас, ние ще се браним от тях." Тогава Кантакузин се споразумя с Амората [Мурад I]. Положиха клетви и си дадоха един другиму писма, които се пазят и до днес, да не увреждат турците в нищо на гърците навеки, нито в Романия. нито в Македония [източните части на Балканския полуостров по онова време]. Турците обещаха да спазват тези неща и тогава Кантакузин даде на турците да преминат Галиполи..."
Така в "Българската анонимна хроника" от началото на XV в. е представено началото на османското нашествие в Европа. За около петдесет години вследствие на балканското неразбирателство и политическо късогледство османците завоюват българските земи. Заедно с това през втората половина на XIV в. българската средновековна култура достига своите върхове - от управлението на цар Иван Александър до творчеството на патриарх Евтимий. Този изключително интересен период от нашата история е разказан живо и увлекателно от големия български историк Васил Златарски. В зората на XX в. проф. Златарски, подобно на своя неизвестен предшественик от преди пет века, ни запознава с идейната безизходица и търсене на нещо ново в православието; с политиката на балканските владетели пред лицето на растящата от югоизток османска заплаха; със залеза на най-бляскавия град на Средновековна Европа - Константинопол.
Всъщност това е разказ за "сблъсъка на цивилизациите" в неговия средновековен вариант - тук в нашите земи преди повече от шестстотин години. Кризата на Балканите изглежда фатална и непреодолима, но четейки известния френски историк Жак Льо Гоф разбираме, че тя е само сегмент от общата криза на европейската средновековна цивилизация.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Българи, България, Български съдби

Автор: Светлозар Елдъров
Издателство: Парадигма
ISBN: 9789543261185
първо издание, 2010 год.
меки корици, 484 стр.

Книгата е съставена от три части, които оформят нейното заглавие: „Българи”, „България”, „Български съдби”.
Първата, биографична част, чрез портретите на Георги Бенковски, Дамян Груев, Борис Сарафов и Яне Сандански, генерал Иван Цончев, полковник Стойчо Гаруфалов, д-р Йероним Стамов, митрополит Стефан и академик Ефрем Каранфилов разкрива зараждането, проявлението и развитието през различни исторически епохи и условия на един ярък характерологичен тип – революционният или духовният водач, командирът, творецът, лидерът изобщо. Обединяващата идея в биографичните портрети е ярката индивидуалност на представените личности и заедно с това тяхното вътрешно сходство като продукт на общ национален генотип, съчетал в себе си най-добрите черти на българската народопсихология.
Втората част съдържа 15 статии, есета и очерци, които хвърлят повече светлина, дават нова интерпретация или просто поглеждат от различен зрителен ъгъл към иначе познати факти и събития от историята на българите в Македония и Одринска Тракия и войните за национално освобождение и обединение. Сред тях са усилията на Българската екзархия за съхраняване на българщината в различни периоди и условия, взаимоотношенията между българската държава и македоно-одринското революционно движение, ролята на уличния натиск върху съдбоносните решения в навечерието и по време на Балканската война, народопсихологическите корени на българския боен дух при Одрин и Дойран. Нови щрихи към историята на Българския национален календар добавят статиите за Празника на Победите и Деня на Независимостта. Студията за приноса на Българската православна църква в спасяването на българските евреи не само откроява могъщата сила на християнските ценности, които с векове са се наслагвали в съзнанието на народа, но и насочва погледа към необходимостта по-задълбочено да се изучават корените на расизма и антисемитизма.
Третата част обхваща осем статии и представя българската история видяна, преживяна или споделена от чужденеца. България, българите и българските въжделения се превръщат в част от личната съдба и житейския път на руския учен и общественик Александър Александрович Башмаков и хърватския издател и книгоразпространител Крунослав Херуц. Хърватските педагози и френските успенци са съпричастни към българското образование и възпитание, защото вярват, може би дори повече от българите, в просперитета и величието на България. Славянската солидарност и кирилометодиевската идея привличат вниманието на хърватите към българските проблеми много повече, отколкото досега сме предполагали.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Българите срещу сръбското проникване в Македония (70-те години на XIXв.)


Автор: Елена Хаджиниколова
Раздел: Османски период и Българско възраждане, Балканска история, Македония. Македонско движение
Издателство: Фабер
първо издание, 2003 год.
меки корици, 383 стр.

Въпросът за българската съпротива срещу сръбската пропаганда в Македония през 70-те години е важен, защото пропагандата не замира през тези години. Тя избухва отново с нова сила през 80-90- те години на XIX в. и продължава да съществува по-късно. Този въпрос е актуален, защото е първопричина за откъсването на областта Македония от българските земи.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк






Български възрожденци в Русия

Автор: Лиляна Минкова
Издателство: Карина М
първо издание, 2005 год.
меки корици, 350 стр.

С Русия са свързани годините на учение на мнозина дейци на Българското възраждане. Повечето проявяват още там дарбата си на поети и белетристи, публицисти и учени. С трудолюбието и патриотизма си, със стремежа си да са полезни на своя народ те печелят симпатиите на руската общественост. На хора известни, но и на други, чиито имена не откриваме в енциклопедиите, но които са правили живота на младите българи по-лек.
Любен Каравелов остава десет години в Москва. Свободолюбивият му дух не го оставя равнодушен към политическите и социалните проблеми в страна, в която едва през 1861 г. е отменено крепостното право. Приятел, съмишленик и сътрудник той намира в лицето на революционера демократ Иван Гаврилович Прижов, завършил живота си в заточение. С негова помощ Каравелов навлиза в света на украинското народно творчество и литература, става първият българин, запознат толкова отблизо с миналото и настоящето на Украйна. Архивът на Каравелов и този на Прижов дадоха възможност да се напишат нови страници за българо-украинските връзки през XIX век: за сътрудничеството на двамата при издаването на „Памятники народного бьiта болгар", за съставената от тях докладна записка до Московския славянски благотворителен комитет, озаглавена „С какво може да е помогне на българите", и работата им над превода на Шевченковата поема „Неофити". С пътя на Каравелов като белетрист и публицист са свързани статиите за двете редакции на първите му повести и за творбите на Тарас Шевченко, вплетени в неговата публицистика, за преводите му из творчеството на Марко Вовчок и нейните уроци, отразени в най-зрелите му повести.
Това е все градивен материал за една бъдеща монография за Любен Каравелов - с подробно навлизане в отделни проблеми и желание да се преодолеят неточности и пресилени изводи. Надявам се тези статии да допринесат един ден за осъществяването на замисъл, вълнувал Иван Шишманов - да се напише цялостно изследване „Украйна и Българското възраждане".
Най-доброто в събраното тук е, че е опряно на немалко използвани за пръв път писма и документи. Намерени са в Архивния отдел на Руската държавната библиотека в Москва, в Държавния исторически музей в същия град и Московския Архив за литература и изкуство, а също и в архивния отдел на библиотеката „М. Е. Салтиков-Щедрин" в Санкт Петербург, на Държавния исторически архив и Архива на Руската академия на науките в този град. Много писма и документи, свързани с български възрожденци, учили в Москва, открих в архива на професор Осип Максимович Бодянски в Архивния отдел на Института за литература при Украинската академия на науките в Киев. На сътрудниците във всички тези архиви и библиотеки дължа искрена благодарност за помощта, която ми оказваха.
Работата в архивите изисква по-продължително пребиваване в страната, упоритост при разчитането на трудни почерци, добро познаване на езика. Разбира се, и късмет в това злототьрсачество. Този род занимания не привлича младите изследователи и това също ме подтикна да направя откритото в руските архиви по-широко достъпно. Вече са издадени много намерени там ценни писма и документи, но и непубликуваните ценни документи за Българското възраждане са все още немалко и дано също видят бял свят.
Не съм внасяла промени в работите, публикувани през 60-те и 70-те години. Не исках да бягам от допуснати наивни и необективни твърдения. Те са дан на времето.
Някои от работите хвърлят нова светлина върху живота и дейността на възрожденци, за които е писано малко. За Захари Княжески архивите дават материал за книга. Само най-важното от намерено в тях е включено в казаното тук за Николай Катранов, Сава Филаретов, Спиридон Палаузов.
Естествено е по-голямото внимание към възрожденци, създали поетически, белетристични и научни творби, но не трябва да сме неблагодарни и към личности като Иван Денкоглу, направил толкова много за българите, учили в Русия, с щедрите си дарения направил възможно издаването на паметници на старобългарската книжнина. На мнозина възрожденци, учили в Русия, продължаваме да сме длъжници. На Константин и Андрей Петкович, Иван Шопов, Константин Геров, Васил Караконовски, на мнозина от училите в Одеса и Киев.
Много бих искала разказаното за живота на българските възрожденци в Русия да убеди, че въпреки ограниченията, налагани от правителството, въпреки всички трудности, те са срещали и искрени доброжелатели, подкрепа и разбиране. Намирали са ги в различни среди - и сред разночинци, и сред аристократи. Защото светът не е останал без добри хора - както казва мъдрата руска поговорка.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Да положиш душата си за народа


Автор: Панайот Маджаров
Издателство: Ваньо Недков
Народност: българска
първо издание, 2007 год.
меки корици, 174 стр.

Да положиш душата си за народа • Български свещенослужители учасници в освободителното движение на одринско (1895-1913)
"Българската екзархия има свой дял в успеха на революционната пропаганда сред народа ни в Тракия, нейните учители и свещеници бяха най-добрите пионери на делото."
Иван П. Орманджиев
... Жандаре дошли в селото,
редум попове да сбират,
попове и учителъля,
сбират хи, да хи убясят ...
Странджанска народна песен
"Да положиш душата си за народа (Български свещенослужители участници в Освободителното движение на Одринско (1895-1913)" е опит да се възкреси част от имената на свещенослужителите, обрекли се в името на свободата на бащината си земя.
В основната си част това са възпитаници на Българската семинария в Цариград и българските средни училища в Одрин, Солун, Битоля, Скопие, Серес. Минали през легална и нелегална борба, те са в центъра на делото за освобождение на българите и земите им, останали отново в робство след Берлинските решения през 1878 г.
Няма българско селище обхванато от борбата за освобоЖдение от турска робия, в което свещениците да не са Взели дейно участие. Всичките тия мъже не са се поскъпили да поднесат пред олтара на Отечеството най-скъпия дар -живота си.
Книгата стигна до БЯЛО ВИДЕЛО благодарение на моралната и материална помощ на:
Сливенския митрополит Йоаникий, Веселин Райков Маджаров, Василка Иванова, Юлия Михайлова, Калоян Атанасов, ХристанХристанов, Калоян В. Чакъров - неуморен Радетел за тракийската идея.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Записки от терсханата 1868-1878


Автор: Стоян Заимов
Издателство: Парадокс
първо издание, 1999 год.
твърди корици, 406 стр.

Съставителство, редакция, коментар и справочници: Клавдия Заимова и Кета Мирчева
Предговор: Кета Мирчева
Публикуваните тук спомени, или по-точно документални разкази по сведения на други лица, Стоян Заимов е записал от участниците в Априлското въстание и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа по време на тяхното заточение в османските затвори, непосредствено след събитията и в условията на все още липсваща българска държавност.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Именник на българските князе /ханове/

Именник на българските князе /ханове/
Година на издаване: 2012
Автор: Стефан Чурешки
Издателство: Сиела
Брой страници: 192
ISBN: 9789542811268

Описание
Именникът на българските ханове (князе) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, като се включва и времето, когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан (кан) не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици, е княз. Според Стефан Чурешки в Именникът на българските князе, имената на българските князе (ханове) низхождат към сарматската именна традиция на Боспорското царство от първите години след Христа, което се обяснява с факта, че Стара Голяма България включва територия и сарматско население на Боспорското царство с неговите най-важни градове Херсонес, Олбия и Фанагория. Например владетелското име Оумор в края на Именника присъства сред имената на царете от Боспорските надписи във формата Омарос. Родово име Ерми се среща в надписите на Боспорските царе като Ерм. Родовото име Дуло намира близко подобие в царското име Дулас от Боспорските надписи. Възможно е да има връзка на рода Дуло с неславянското племе Дулеби от района на Долен Днестър, както и на рода Уокил (Вокил) с другото подобно неславянско племе угличи (уличи). Неслучайно тези две неславянски племена са населявали район, по-късно известен като Онгъл (Огъл), централния район на Аспаруховата държава.

източник: emag.bg, връзка към статията - линк


Еничарите в българските земи

Автор: Цветана Георгиева
Издателство: Наука и изкуство
първо издание, 1988 год.
твърди корици, 240 стр.

В книгата са разгледани проблемите на еничарското присъствие в нашите земи и отражението му върху живота на прадедите ни. Разкрита е еволюцията на османската платена пехота от нейното създаване при Мурад I до ликвидирането й в началото на XIX век, на нейната организация и функциите, които изпълнява, дава се социална характеристика на еничарството.
Изследването е направено въз основа на разнообразни източници — османотурски документи, свидетелства на европейски дипломати и пътешественици, български писмени паметници, както и творби на народното ни творчество. Осветляването на ролята на еничарите в историческото битие на българския народ дава възможност да се обяснят както важни аспекти от процеса на насилственото им ислямизиране, така и общата атмосфера, в която са живели нашите предци в епохата на османското владичество.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк




Година на война 1877-1878. Дневник на руския кореспондент.

Автор: Василий Немирович-Данченко
Издателство: Солвек
Преводач: Екатерина Шишова
ISBN: 9789549217414
първо издание, 2008 год.
меки корици, 656 стр.

Книгата “Години на война – 1877 – 1878 г” от Василий Иванович Немирович – Данченко е изключително ценен документ за Руско-турската освободителна война. Тя е в три тома и е един прецизно воден дневник от руския кореспондент по време на войната. Позната е на тесен кръг специалисти и историци, но към нея има голям интерес. Досега са превеждани само откъси, свързани с военните действия.
Съдържа очерци и кореспонденции, които писателят е изпращал по време на войната във вестник “Новое время” и които по-късно в преработен вид е издал в тази книга. Съществен факт е това, че в нея са възстановени изхвърлените от военната цензура пасажи, които на моменти са доста скандални.
И в трите тома има богат документален материал, който обогатява познанията ни за войната и ще бъде полезен както за научните дейци в областта на историята, етнологията, военното дело, дипломацията, литературата, така и за по-широката аудитория.
В том І Данченко като очевидец разказва подробно за преминаването на Дунав от руските войски, за епичните събития на Шипка през месец август, за боевете и обсадата на Плевен.
Том ІІ включва интересни подробности за падането на Плевен, за зимния преход през Балкана, за последните боеве за Шипка и за победата, за похода към Одрин, за дипломатическата дейност на Русия, Турция и Западна Европа, за действията на Мраморно море и сключването на примирието. И още – размисли за българите и руснаците, за Албания и албанците, за българската литература и периодичен печат, спомени за Макгахан.
В том ІІІ авторът се спира по-подробно на някои моменти и лични впечатления от войната когато първите впечатления са улегнали и на преден план изпъква личната позиция, отстоявана със словото на ярък публицист и писател, която при това не винаги съвпада с официалното мнение. В него се говори за създаването на Българското опълчение, за минните заграждения на Дунав, за бомбардировката на Гюргево, за дейността на военните кореспонденти, за румънците – съюзници в тази война, за злоупотребите и корупцията в армията.
Като цяло в неговия дневник се усеща атмосферата и настроението по време на Руско-турската освободителна война, в която наред с героизма на руските войници и офицери авторът показва съществуването и на тъмните страни на войната и не спестява факти за злоупотреби с продоволствието, неуредици в болничното обслужване, корупция, жестокост, безсмислени понякога жертви заради грешки на командването, при това документирани и разказани от очевидец. Участва лично в боевете за Шипка и Плевен, в зимния преход през Балкана и е носител на войнишкия “Георгиевски кръст за храброст”. Но най-голяма известност са му донесли блестящите и колоритни кореспонденции, които е изпращал в “Новое время” от театъра на военните действия по време на Руско-турската война от 1877-78 година, по-късно издадени в преработен вид с възстановени изхвърлените от военната цензура места под заглавие “Година на война”.

„Преди 130 години, около 17,00 часа на паметния за всички българи 3 март 1878 г., в отстоящото само на 12 км от султанската столица градче Сан Стефано, ген. Николай Игнатиев и Савфет паша поставят подписите си под предварителния мирен договор, с който се слага край на поредната руско-турска война. След 313 дни на върховни усилия и драматични изпитания, на изнурителни походи и кървави сражения, на разрушения и сълзи, на невиждана радост и на много, много надежди, дългомечтаната свобода на българския народ става най-после реалност. И въпреки че самият Санстефански договор има прелиминарен характер и само след няколко месеца той ще бъде изцяло прекроен по волята на големите европейски държави, едва ли някой би се осмелил да оспори, че тъкмо този извоюван с огромни жертви договор, позволява на българите да възродят своята държавност и да поемат най-сетне в собствените си ръце съдбините на своето отечество.
Поредната Руско-турска война представлява повратен момент в историята на Балканите и Европа. Тежката политическа криза, възникнала в резултат на въстанията от 1875 и 1876 г. в Босна, Херцеговина и България, както и последвалият сръбско-турски конфликт, изправят великите сили пред необходимостта да се намесят в търсенето на трайно решение на големия Източен въпрос. Но докато правителствата на Англия, Германия, Австро-Унгария и Франция изчакват и лавират за да защитят по-добре собствените си интереси, Александър ІІ и княз Горчаков, съобразявайки се с всеобщата подкрепа, която българи и сърби получават от всички слоеве на тогавашното руско общество, решават да действат. След провала на Цариградската посланическа конференция и след отхвърлянето на Лондонския протокол от март 1877 г., единственият възможен път за Петербург остава войната и руското правителство не се поколебава да организира мащабна военна кампания на Балканите и в Кавказ. Още тогава, някои наблюдатели се опитват да обяснят действията на Александър ІІ като опит за реванш за преживяната в годините на Кримската война катастрофа. Други обвързват поведението на Русия с нейните амбиции да затвърди ролята си на хегемон в района на Проливите. Трети се осъмняват, че активността на Петербург се дължи на стратегическите планове за създаване на голяма Задунайска губерния. Каквито и оценки да предизвикват подбудите на руската дипломация обаче, обективният прочит на случилото се през 1877-1878 г. показва, че Руско-турската война изиграва решаваща роля за освобождението на България и за постигане на независимостта на Сърбия и Румъния.
Отчитайки опита от предходните войни срещу Османската империя и съобразявайки се с политическите и военните реалности, руското командване замисля кампанията на Балканите като едно устремно настъпление на юг, което в рамките на 3-4 месеца ще принуди Високата порта да приеме изработените от Цариградската конференция проекти за решаване на Източната криза. Бляскавият план на ген. Обручев за съжаление не успява да се осъществи и след първите успешни действия на юг от р. Дунав руската армия е изправена пред сериозни изпитания. Стара и Нова Загора, Шипка и Плевен, Ловеч, Горни и Долни Дъбник са само част от имената, превърнали се в символи на драматизма и саможертвата, на мъжеството и страданията на руските войници и офицери. Тези имена показват, че пътят към Одрин и Цариград не е само една поредица от славни победи и триумфално настъпление. По този път бяха допускани и грешки, налагаха се и отстъпления, правеха се и ненужни компромиси. Достатъчно е да се отбележи, че въпреки че Освободителната война беше сред най-краткотрайните руско-турски конфликти (само 10 месеца продължи тя), жертвите от страна на Русия бяха изключително високи. На двата фронта – Кавказкия и Дунавския, руската армия даде десетки хиляди убити и починали от раните си и от болести. Над 35 хил. души се завърнаха от бойните полета като инвалиди, а изразходваните в бойните операции средства от бюджета на Русия надхвърлиха над 1 млрд рубли. Последните изследвания пък показват, че за десетте месеца на войната раждаемостта в Русия спада с 8%, смъртността се повишава с 10%, а естественият прираст на населението намалява с 48%.
Великолепно описание на тези именно други, по-малко познати лица на войната, ни предоставя известният руски писател от последните десетилетия на ХІХ в. Василий Иванович Немирович-Данченко. В историята на руската литература неговото име се свързва преди всичко с талантлавите му пътни очерци за различни райони на Русия, Германия, Холандия, Испания, Далечния изток, както и с няколкото завладяващо написани романи “Гроза” (1880), “Вперед” (1883), “Цари биржи” (1886), “Кулисы” (1886), “Монах” (1889), “Семья богатырей” (1890) и др. За нас българите обаче, Василий Немирович-Данченко (брат на талантливия руски театровед Владимир Немирович-Данченко, с който нерядко е бъркан), остава като автор на едни най-подробните и най-блестящи кореспонденции за събитията по време на Освободителната война. Получил възможност да наблюдава отблизо действията на руските отряди на юг от р. Дунав, той успява да придаде на разказите си неподправена автентичност. С живия си изказ и с откровеността си Василий Иванович печели читателската аудитория и неусетно я превръща в пряк участник в събитията, за които разказва. От неговия поглед не убягват и най-малките детайли от ежедневието на войната. Силните му и грабващи слова ни вкарват във вихъра на сраженията, прави ни съпричастни на болката и състраданието, разкрива ни ужаса на смъртта и на насилието, откроява героизма на едни и заклеймява страха на други, разобличава некадърността, корупуцията и парвинющината на трети. Неговите, понякога твърде подробни, но винаги аналитични описания, ни предлагат една съвсем различна от традиционната учебникарска книжнина картина на войната, картина, в която всеки щрих ни предлага нови и нови, при това твърде често неочаквани свидетелства, позволяващи ни да реконструираме отминалите вече събития по един много по-цялостен и по-отчетлив начин. Тази прочее многопластовост, е и истинската причина царската цензура да се намеси в работата на кореспондента и когато той решава да отпечата впечатленията си от войната под общото заглавие “Год войны”, текстовете му излизат преработени и сериозно осакатени.
Настоящото издание представлява първия опит за цялостно представяне на труда на Василий Немирович-Данченко на български език и искрено се надявам, че българският читател по достойнство ще оцени неговия талант и смелостта му да разкрие истинското лице на войната.”
доц. д-р Пламен Митев

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Голяма книга - героите на България

Голяма книга - героите на България
Автори: Цанко Лалев, Румен Савов, Станчо Пенчев, Любомир Русанов
Издателство: Пан
Година: 2014
Брой страници: 256
ISBN  9789546605108

Тази книга разказва за живота на най-големите български герои от Средновековието и Възраждането.
Описаните подвизи на десетки смели мъже - потомци на царски родове, хайдушки войводи, революционери и въстаници, доказват на света, че България не е получила даром своята свобода.

Детска литература/Детски енциклопедии



Дядо Иван мит или действителност

Автор: Асен Димов
Раздел: Османски период и Българско възраждане, България след Освобождението до 1944г.
Издателство: Абагар
първо издание, 2004 год.
твърди корици, 223 стр.

Тази книга би могла да се озаглави и по друг начин. Но едва ли и тогава отправилият взор към нея ще предугади какво е накарало автора да се заеме с нейното написване. Та нали всичко около чудната легенда за Дядо Иван, превърнала се в символ на българската надежда за национално избавление, отдавна е застинала по страниците на историята.
Дори и днес, когато българското обществознание е навлязло в своята зряла фаза, всеки опит да се докосне, нежели да се преодолее историческият романтизъм, ще срещне в най-добрия случай учудването на читателя. Нима е възможно тази красива легенда, произнасяна векове с упование и благодарност, да се окаже твърде, твърде илюзорна. Нали не друг, а Дядо Иван през онази паметна 1877 г. премина Дунава и дойде да освободи своите поробени братя. (Друг е въпросът, че и до тогава той неколкократно бе преминавал великата славянска река, но винаги бе оставял след себе си само пепелища и страдания.)
Странно защо, но всички опити с един по-верен и критичен тон да се преосмисли този исторически феномен завършват с неуспех. Какво от това, че първостроителят на организираното революционно движение Г. С. Раковски нарече през 1861-во лято политиката на благородния старец "убийствена за българите", а девет години по-късно, по-повод на последното българско преселение в южно-руските степи Любен Каравелов ще се провикне от страниците на в. "Свобода": "Русия е можела да ни направи добро, но досега ние не сме видели от нея нищо повече, освен зло - това е факт."
Очевидно за да покажат своето дълбоко разочарование от някои стъпки на руската дипломация, много народни дейци сгъстяват боите на своето негодувание. Но какъвто и да е бил ефектът от техните слова, легендата за Дядо Иван се оказва по-жилава от всяко друго гледище, от всяко научно дирене. Затова куражът на автора да се насочи към изследвания на дълбоки, често пъти незабележими на повърхността явления и процеси заслужава адмирации. Видял тъкмо в масовите преселвания на север от Дунав грубо погазване на българските национални интереси, той отрича повтаряни до втръсване обяснения за "търсене на по-добър и свободен живот" и с мислите на видни възрожденци въстава срещу въдворяването в изоставените селища на десетки хиляди татари и ногайци. С колко печал и отчаяние са изпълнени използваните от него вестникарски статии, разкриващи зейналата пропаст между руските обещания за охолен живот и тънещите в мизерия и бездуховност измамени бежанци.
Нещо повече. Удавили в груб селски консерватизъм и непозната суеверна религиозност просветните български амбиции, официалните руски власти забраняват българския език в училищата и поемат открито курс на денационализация. Не стига това, но в желанието си да запази единството на източното православие официална Русия се обявява и срещу борбите на българския народ за църковно-национална самостойност. За пълно подчинение на цариградските фанариоти се обявява и "големият българофил" генерал Н. П. Игнатиев. И когато султанът обявява фермана за учредяване на Българската екзархия, той остро протестира срещу прокламирането на чл. 10 от документа, според който всички области с преобладаващо българско население преминават под диоцеза на Екзархията. Какъв по-тежък удар над българщината в Македония и Беломорска Тракия, където гръцки духовници налагат гръцки език не само в църквите, а горят български книги и преследват езика ни в училищата.
Разбира се, верен на историческата истина, авторът не забравя да спомене и за онези руски прояви, дали плът и кръв на българското духовно възраждане. На основата на взаимни политически интереси срещу общия неприятел Османската империя, Русия подпомага българската култура. Десетки млади българи учат в руски гимназии и университети, носят по обратния път към Отечеството религиозни и светски книги, разпространяват чужди вестници и списания. И тъкмо по този начин Русия дава своя принос за трансформирането на българската етническа култура в национална култура. А всичко това, в крайна сметка, осигурява една нова, динамична връзка с триумфиращата европейска цивилизация.
Едва ли представата ни за този труд ще бъде завършена, ако не споменем проучването на още един проблем, засягащ фундамента на руската политика спрямо българския род и България - руския панславизъм. Кой знае защо, този въпрос дълго време остава встрани от интересите на съвременната историография. Смея да твърдя, че във връзка с неговото осъществяване авторът привежда обилна фактология. Сравнява тази великоруска културнополитическа доктрина, налагаща хегемония на руския език, на целия славянски свят, със сръбския панславизъм и с немския пантефтонизъм, нямащи нищо общо с благородната идея за общо славянско културно творчество. Така, отговорил макар и със закъснение от почти 150 години на една открита духовна агресия, А. Димов завършва своя труд с основната мисъл, че по отношение на българите и България Русия винаги е действала в пълна хармония със собствените си егоистични интереси. Поне в течение на цялото, деветнадесетото столетие.
проф. дин. Стоян Дойнов

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи

Автор: Д-р Иван Касабов
Издателство: Синева
ISBN: 9789549983333
първо издание, 2009 год.
меки корици, 280 стр.

Предговор и съставителство Цочо Билярски
Когато през 1905 г. излизат спомените на д-р Иван Касабов те изведнъж променят начеващата българска историография и дават нова насока на революционната мемоаристика, тъй като до тогава много факти свързани с революционното движение на българите през Възраждането и с биографиите на Георги С. Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. или са премълчавани, или са били неизвестни. Казаното от Захари Стоянов и Стоян Заимов не само е допълнено, но и конкретизирано с напълно неизвестни факти от периода не само на „Комитетското десетилетие", но и на зараждането и развитието на революционните идеи сред българската емиграция в Сърбия и Влашко. Като че ли неговите мемоари отприщват мисълта и спомените и на други негови съвременници, за да бъдат уточнени и редица важни моменти и детайли от епохата на революционните борби до Руско-турската война (1877-1878). Макар, че тази малка книжка никога повече не беше препубликувана и днес е библиографска рядкост, тя става един от основните извори на всички изследователи на този период Но кой е д-р Иван Касабов и кои са основните моменти от неговия живот и дейност ще припомня накратко пред читателите на тази книга, въз основа на станалото известно досега.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Мечтата на хилендарския монах

Автор: Калоян Манолов
Издателство: Макрос
първо издание, 1999 год.
меки корици, 163 стр.
 
Тази книга разкрива страници от живота на Паисий Хилендарски. Използвани са важни исторически факти, докоснати са прочути исторически личности като епископ Партепий Павлович, отец Йосиф Брадати, Историка Йован Раич и др. Сътворен е увлекателен разказ за създаването на История славяноболгарская. Пред читателя постепенно израства образът на човека Паисий, на твореца Паисий, на историка и писателя Паисий. Очертава се творческият път на този скромен монах, чието дело го нарежда в пантеона на най-великите българи - родолюбци и радетели за българщината.
Събитията в повествуванието са плод на творческото въображение на автора, но фактите са исторически верни, което се подкрепя от приведените в края на книгата цитати от исторически документи и от научни изследвания на наши изтъкнати историци.
Днес отпечатването стана възможно благодарение на отзивчивостта, която проявиха проф. дтн Ст. Данчев, разрешил предпечатната подготовка да се осъществи във ВИХВП, инж. Н. Спаски, оказала безценна помощ при компютърния набор и оформление и инж. Д. Илиев, подпомогнал подготовката на илюстрациите. На тях авторът изказва своята най-дълбока благодарност.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Йорданка Филаретова. Госпожата

Автор: Христо Цеков
Издателство: Златен змей
ISBN: 9789547760097
първо издание, 2009 год.
меки корици, 284 стр.

Книгата се основава на архивни документи от годините на Възраждането и след Освобождението. Историята на националната революционерка, сподвижничка на Апостола и съпруга на народния будител Сава Филаретов е опит да бъде описана нелеката съдба на една истинска българка, която посвещава живота си на каузите на отечеството си и милостта към бедните и нуждаещите се. Христо Ценов ни прави съпричастни на изключително интересната кореспонденция на Филаретова с патриоти като Найден Геров, Марин Дринов, Сава Стоев. Благодарение на изданието ставаме съпричастни и на респектиращата дарителска дейност на Йорданка Филаретова.
Книгата на Христо Цеков трудно може да се впише в познатите ни литературни жанрове - тя не е нито есе, нито пък романизована книга за известната патриотка; в известен смисъл тя не е и само биография на Йорданка Филаретова. Авторът, който дълги години работи в архиви и библиотеки, ни поднася новоиздирени материали за дом и семейство, за софийски родословия и граждански учреждения, за национални събития и лични съдби, за обществени борби и произшествия в новата столица на Третата българска държава. Важен дял в труда е отделен и на богатата кореспонденция, която Филаретова води с такива бележити българи като Найден Геров, проф. Марин Дринов, Христо Стоянов, а приложеният архивен масив за училища, благотворителни дружества и домове е своеобразно допълнение към познатата ни история на възникването на софийското училищно и благотворително дело.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк




Казимир Ернрот в историята на България

Автор: Венелин Цачевски
Издателство: Изток-Запад
ISBN: 9786191522606
първо издание, 2013 год.
меки корици, 500 стр.

Казимир Ернрот (1833–1913) е финландец и руски генерал. Той участва в Руско-турската война през 1877–1878 г., в резултат на която България е освободена от петвековното oсманско владичество. През 1880–1881 г. е военен министър, а от 4 април до 1 юли 1881 г. e министър-председател на Княжество България. В книгата е изследван приносът на Казимир Ернрот за възстановяването и укрепването на българската държавност, формирането на армията и отстояването на интересите на България в отношенията с другите държави. Значимо място е отделено на разкриването на неговата роля в установяването на режима на пълномощията на княз Александър I Батенберг през 1881 г.
Казимир Ернрот принадлежи на Финландия, но той е също част от историята на България. Ето защо неговото име е било и ще остане като един от историческите символи в българо-финландските отношения.
Венелин Цачевски е професор и доктор на науките в областта на политологията, регионалната и глобалната икономика. Публикувал е десетки книги и научни изследвания, които са посветени на развитието и външната политика на България, международните отношения и икономическото сътрудничество на Балканите, европейската интеграция и др. Участвал е в научни проекти в Белгия, Унгария, Русия, Германия, Финландия, Швейцария и Япония. Бил е стипендиант на престижната Японска фондация. Преподавал е в Хелзинкския университет. Работил е като съветник в Министерството на външните работи, бил е посланик на България във Финландия и Естония.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Картини от Опълчението

Автор: Траянополский епископ Иларион
Издателство: ПИК- Велико Търново
първо издание, 2001 год.
меки корици, 64 стр.
 
Испанският художник кореспондент Хосе Луис Пелисер, непосредствен наблюдател на военните действия през Освободителната война, с художествената си четка прекрасно илюстрирал много моменти, някои от които тук са отразени и дават пълна представа за ужасите на войната. В тях е отразен истинският лик на османските мусюлмански потисници, които са задушавали всеки религиозен и патриотичен порив у българина, нещо което е подтиквало народа към гигантската борба за религиозно-политическа свобода.
Всичко това ми дава кураж да се опитам отчасти в 9 картини да представя религиозно-патриотичното въодушевление на българското опълчение по време на Освободителната война, отразяващо самата действителност.
С тия думи пожелавам читателите на следващите страници, със снизхождение към моето скромно историко-поетичко перо, да подсилят обичта си към Църква и Родина.
От автора

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Из спомените ми от турско време • Съединението

Автор: Иван Андонов
Издателство: БАН Марин Дринов
второ издание, 1995 год.
твърди корици, 163 стр.

Във връзка с 110-годишнината от Съединението на България Академично издателство "Проф. Марин Дринов" предлага на своите читатели второ фототипното издание на мемоарите на Иван Андонов, които отдавна са библиографска рядкост.
Името на Иван Андонов се знае от малцина. Той преживява 24 години в условията на турското робство и 60 години споделя възторзите, драмите, надеждите, възхода и падението на младата българска държава. Като смесва биографичния разказ с размисъла, описанието на фактите с преценката за историческата им значимост, авторът ни прави съпричастни към цяла една епоха, към историческите събития, към бита и нравите на хората, към живота на известни личности, оставили трайни следи в българската история.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Войните на България за национално обединение 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1939-1945 

Автор: Божидар Димитров/Bojidar Dimitrov
Издателство: Уникарт/ Unicart
ISBN: 9789549253078
второ издание, 2010 год.
твърди корици, 192 стр.

В книгата историкът описва Сръбско-българската война през 1885 г., Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. В предговора на книгата авторът пише: „Главната историческа задача пред българския народ и неговите обществени водачи след възстановяването на българската държава стана освобождението и обединението на всички земи, населени с българи в границите на Отечеството. Тази задача бе приоритетна за българската политическа мисъл до 1944 г. и два тогава бе изместена от други обществени идеи поради коренно променените реалности в Европа и в Света”.
„Развитието на общоевропейските процеси промени изцяло концепцията на националните доктрини на всички държави от Стария континент. Създаването и разширението на Европейския съюз, който в обозримо бъдеще ще обхване всички държави от Атлантическия океан до Урал, несъмнено в нашия пък случай ще доведе не само до духовно, но и до териториално обединение с оцелелите български общности в днес „близката чужбина” (Украйна, Молдова, Румъния, Сърбия, Македония, Албания, Гърция). Защото, защо да се лъжем – Европейският съюз си е една нова държава не са без икономически, но и без политически граници, строго спазваща при това националната идентичност на всеки народ и на всеки индивид. И така се стига до парадокса – авторът на тези редове, работил десетилетия и на научното поле, и в българското разузнаване срещу интересите на околните балкански държави, днес да е горещ привърженик на приемането на всички тези страни, включително и Сърбия, Македония и Албания в Европейския съюз. Защото това е единственият начин да постигнем стопроцентово целите си, за които проляхме морета от кръв (своя и чужда) в долуописаните пет войни през XIX и XX век.”

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


първо издание, 2006 год.
меки корици, 240 стр.
източник: knigabg.com
връзка към статията - линк











Военна история на България 681-1945

Автор: Велин Аргатски
Издателство: Витал
ISBN: 9548259400
първо издание, 1999 год.
меки корици, 268 стр.

Настоящият труд е предназначен за обучаемите във ВВУЗ, а така също за широк кръг читатели, обичащи българската военна история. Иамисълът е на базата на променящите се обществено-икономически и политически условия в България да се обхванат войните, които определят по-нататъшното развитие на военното дело и допринасят правилно да се разберат закономерностите във военната история.
Разгледани са основни въпроси, отнасящи се до армията, като начините й за попълване, организация, командване, въоръжение и обучение. Във войните и сраженията са обхванати въпроси от областта на стратегията, оперативното изкуство и тактиката, а така също и приносът на Българската армия за развитие на световното военно изкуство.
Включените многобройни примери на масов и индивидуален героизъм, себеотрицание, мъжество и издръжливост ще окажат патриотично въздействие при изграждане на воински добродетели за защита на независимостта и свободата на Отечеството.
Да се изучава българската военна история означава да се разкрие една напрегната и динамична част от нашето историческо минало, изпълнено с героизъм и страдания. Едва ли има народ, който тъй дълго и упорито да се е борил за своето оцеляване, за запазване на свещеното си право да живее, да се труди, да твори.
Авторът


източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Владетели на България • Ханове, царе, държавници

Автор: Колектив
Издателство: Кибеа
четвърто издание, 2003 год.
твърди корици, 68 стр.
 
ВЛАДЕТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ представя чрез оригинални илюстрации и есеистични очерци водещи фигури в историята на българската държавност от епохата на хан Кубрат и хан Аспарух до наши дни. Включени са 32 исторически личности - ханове, князе, царе и държавници, доказали своята власт и влияние върху съдбините на България. Проследявайки родословното дърво на българската държавна власт, книгата подрежда в една галерия от образи, наред с Владетели от Средновековието, и по-спорни фигури от новата и най-новата ни история.
ВЛАДЕТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ е илюстрована хроника за възхода и падението, за славата и драматизма на управляващите и управлението на една държава, оцеляла тринадесет столетия в съседство с две империи, възкръснала два пъти от вековен колапс, с вечната надежда да стане "обетованата земя" на всички българи. Изработени с високо професионално майсторство, илюстрациите съживяват лица и сцени, приковават погледа с финия си рисунък, колорит и реалистично внушение, съобразявайки се с критериите за достоверност и правдоподобност.
ВЛАДЕТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ е албум, достоен за лавицата на всяко българско семейство, изящна книга за бащите на българската държавност, ценен източник на знание и неповторимо визуално преживяване не само за всички поколения българи, но и за приятелите на България от цял свят.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Българските царици: Владетелките на България VII-XIV век

Автор: Веселин Игнатов
Издателство: Милениум
първо издание, 2008 год.
меки корици, 152 стр.

Коя е жената на хан Аспарух?
Продала ли е България Мария, вдовицата на цар Иван Владислав?
Изневерила ли е жената на цар Калоян с император Бодуен?
Интригантка и прелюбодейка ли е царица Мария Палеолог?
Защо Ирина Комнина премахва цар Калиман Асен?
Как жената на цар Смилец дава родината в зестра на Сърбия?

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк





Бунтари и авантюристи в Средновековна България

Автор: Пламен Павлов/Plamen Pavlov
Издателство: ИПК Св. Евтимий патриарх български
първо издание, 2000 год.
меки корици, 200 стр.

В тази, първа по рода си българска книга, макар и в научнопопулярен вид, се поставя нетрадиционният, но много важен въпрос за бунтарството и авантюризма в историята на средновековна България. В тези седемнадесет статии или очерци се представя на българския читател една своеобразна панорама от личности и събития, някои от които са слабо познати понякога дори и на тесните специалисти. Не претендирам за изчерпателност, нито пък за теоретична прецизност, особено в една книга с предимно популяризаторски задачи.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Алманах на българските национални движения след 1878 г.

Автор: Колектив
Издателство: БАН Марин Дринов
първо издание, 2005 год.
твърди корици, 639 стр.

Алманахът е посветен на 110-годишнината от създаването на най-голямата българска националноосвободителна организация -ВМОРО, наследена от ВМРО, и на 100-годишнината от най-яркото и паметно събитие е нейната история — Илинденско - Преображенското въстание от 1903 г. Той е първи опит за многоаспектно представяне на българския национален въпрос от неговото възникване през1878 г. до наши дни. Добре илюстрираният енциклопедичен труд няма аналог по своя тематичен и хронологичен обхват. В него са разгледани всички исторически възникнали и съществуващи български общности, населяващи Добруджа, Тракия, Македония, Западните покрайнини и Моравско, както и проблемите на българската диаспора в другите части на Европа, в Америка и Австралия. Централно място в Алманаха е отделено на българските националноосвободителни организации и на най-изявените участници в тях. Представени са плеяда църковни, културни, просветни, научни, стопански и политически личности, както и множество родолюбиви формации, отстоявали националната кауза. Включени са и редица външнополитически събития, организации и дейци, оказали влияние върху българския национален въпрос. Алманахът е мащабно научно-справочно издание, дело на известни български и чуждестранни изследователи, които продължават една народополезна книжовна традиция в съвременните й измерения.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Българските бойни знамена. За честта и славата на България

Автор: Сборник
Издателство: Студио „Витамин Арт”
ISBN: 9789549245011
първо издание, 2009 год.
твърди корици, 224 стр.

Истинските духовни граници на Отечеството ни са изписани с победните щикове на бойните ни полкове, с костите на загиналите ни герои.
Да сведем глава пред бойните знамена !
Пред честта и славата на България!
Пред нейната памет !
Защото тези бойни знамена всъщност са България и застанали пред бойният им строй, те караха мъжете на България да умират без страх ...
Книгата обхваща организацията на Българската армия от края на XIX век до 40-те години на XX век. Присъстват всички полкове с кратки исторически данни за тях, командирите им, великите им битки и прекрасните им знамена. Ето част от предговора, който съдържа цялото богатство от чувства и мисли, предизвикани от величествения, тържествен и скъп на всеки българин вид на бойните знамена: "Тези знамена накараха да треперят минаретата на Одрин и хлъзгавите от кръв стени на Тутракан, те покориха сипеите на Мека црев, Булаир и Завоя на Черна, рововете на Кубадинската позиция и настръхналите от дула укрепления на Лозенград и Люлебургас. Те удивиха света с безпримерния героизъм на мъжете, полетели под тях с едничкото име “България”.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


България след Съединението

Автор: Джузепе Мордрич
Издателство: Сиела
Народност: италианска
Преводач: Дария Карапеткова
ISBN: 97895432804598
първо издание, 2009 год.
меки корици, 74 стр.

Тази уникална книга излиза на български език точно 120 години след своето появяване в италиански оригинал. Понякога подобни закъснения, както в този случай, наистина са за добро: за България, която доскоро се бори и за административното потвърждаване на своята европейска общностна принадлежност, едва ли можеше да има по-подходящ момент да получи насърчително свидетелство за това как е изглеждала при един обективен поглед от Запад в зората на своето самостоятелно прохождане.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Финансиране на българското национално-революционно движение 1868 – 1875 г.

Автор: Антоанета Кирилова
Издателство: БАН Марин Дринов
първо издание, 2008 год.
меки корици, 212 стр.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк






50-те най-влиятелни жени в българската история


50-те най-влиятелни жени в българската история
Година на издаване: 2014
Автор: Цветана Кьосева
Издателство: Репортер 7
Брой страници: 288

В тази книга са описани животът и делата на 50 жени от последното хилядолетие. Сред тях има светици, бунтовнички и терористки, царици, държавнички и общественички, писателки, актриси, певици и спортистки, лечителки и гадателки. Всички те са оставили диря в нашата история - кога достойна за следване, кога не. Подредени са по дълбочината на тази диря - добра или лоша. И понеже става дума за жени, заедно с фактите ще се срещнете с много емоции и с любопитни подробности. Ще узнаете кой е спасил Боянската църква от разрушаване преди 100 години, защо Ванга става единствената в света врачка на заплата, коя наша писателка е била предлагана четири пъти за Нобелова награда, колко мъже са си откраднали Дора Габе и Елисавета Багряна, каква е била пенсията на баба Тонка и баба Неделя, коя е първата българка, прибегнала към услугите на пластичните хирурзи, защо турски офицер спасява знамето, ушито от Райна Княгиня, как то е загубено заради МВР и много други интересни случки, които едновременно образоват и забавляват.

източник: emag.bg, връзка към статията - линк

Хаджи Иван(чо) хаджи Пенчович

Автор: Иван Марков
Издателство: Логис
ISBN: 9789548289092
първо издание, 2013 год.
меки корици, 288 стр.

Може да изтеглите книгата безплатно в PDF-формат.

Наследник на заможна българска фамилия, Хаджията получава в родния си град добро първоначално образование. Под влияние на носещите се по Дунав европейски идеи за нова материална и духовна култура той заминава за Париж, където в продължение на четири години (1841-1845) следва юридически науки. Във френската столица той бързо се сближава с голямата европейска култура, усвоява идеите на либерализма, демокрацията на парламентаризма, възгледите за свобода на печата и словото... накратко казано принципите, върху които следва да се гради бъдещият свят. От значение за по-сетнешната му обществена дейност се оказва и тясното общуване с групата български студенти и специализанти, играли значителна роля в размаха на националното ни възмогване: Петър Протич, Димитър Кирович, Теохар Пиколо, Гаврил Кръстевич, Александър Екзарх, Стоян Чомаков и мнозина други. От това време датира и познанството му с редица турски интелигенти, проявили интерес преди всичко към основните институционални модели на развитие в европейските общества.
Завърнал се в България, Ив. X. Пенчович постъпва на работа в търговската къща на своя баща и заедно с друг едър търговец полагат основите на фирмата „Кличан, Пенчевич и Син".

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Обречени на безсмъртие

Обречени на безсмъртие
Автор: Константин Дуфев
Издателство: Христо Данов
Година на издаване: 1976
Брой страници: 166










Помни войната

Помни войната
Автор: Полковник Борис Дрангов
Издателство: Нова България
Година на издаване: 2013
Брой страници: 92
ISBN: 9789548425162

Книгата на полковник Борис Дрангов – “Помни войната” се е превърнала в библия за много поколения български офицери.
Тази книга трябва да се прочете от всеки българин, още повече от всеки войник, офицер и националист. Един от големите проблеми на нашето време е, че сме започнали да забравяме за съветите на полковник Дрангов, загинал в бой на завоя на река Черна, през Първата световна война.
Борис Дрангов е бащата на българската военна психология и педагогика. Както днес така и по онова време също е имало реформа в Българската армия и точно поради тази причина всичко, което е написал е напълно актуално и днес. Българите са били същите хора, каквито сме и сега. Въпреки недостатъците си, сме побеждавали във всички битки, които сме водили, точно защото сме имали командири и родолюбци като полковник Дрангов. Дали някога тези времена ще се върнат, няма как да знаем. Но едно е сигурно, ако искаме това някога да се случи, то задължително минава през прочита и осмислянето на неговите завети!

"Бъди възторжен идеалист: смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване."
Полковник Борис Дрангов

Книгата е налична в електронен вариант и може да бъде прочетена на следната страница - линк


Из записките ми 


Автор:  Илия Цанов 
Издателство:  Сиби
Страници  264 
Илия Цанов - Из записките ми

Описание: 
По въстанието във Видинско, Кулско, Белоградчишко и Ломско
Из бележките ми по съденето на преживелите войводата Ботева 
Из бележките ми по Съединението
източник: booksinprint.bg, връзка към цялата статия - линк


Установяване на конституционно управление в България

Автор: Сирил Блек
Издателство: Отворено общество
Народност: американска
Преводач: Румен Генов
ISBN: 9545200715
първо издание, 1996 год.
меки корици, 276 стр.
 
Изданието разглежда въпроса за началото на конституционното управление в България в три основни насоки. Първата се отнася до степента, до която българският народ е готов да поеме управлението на своята страна през 1878 г. Вторият аспект на проблема засяга конституцията от 1879 г., обявявана широко като една от най-либералните в Европа за времето си. Третата насока е свързана с действителния курс на конституционното правителство през периода 1879 - 1885 г. Книгата е интересна за историци, политици, журналисти.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Турски Гамбит

Автор: Борис Акунин
Издателство: Еднорог
Година на издаване: 2003
Страници: 240
Годината е 1877, мястото на действие - България. Руските войски са минали Дунава. Арената на бойните действия не е място за жени - особено когато жената е млада, хубава, и пътува сама, преоблечена като мъж. Варя е независима госпожица с напредничави убеждения, твърдо решена да открие годеника си, който е заминал като доброволец на фронта. Разбира се, едва озовала се в пределите на османската империя, Варя изпада в затруднено положение, от което я спасява появил се изневиделица загадъчен сънародник. Мълчаливият, преждевременно състарен господин Фандорин, пътува със секретно поръчение към генералния щаб на руските войски. След като има нахалството да спаси напредничавата госпожица, залагайки я на комар срещу едно магаре, Фандорин я отвежда успешно до щаба. Обстоятелствата принуждават Варя да стане секретарка на Фандорин. Двамата биват въвлечени в международни интриги и шпионаж, естествено съпътстващи хода на войната, която засяга интересите на великите сили.

Започва обсадата на Плевен. Защо се протака толкова мъчително тази операция, от която зависи и изходът на войната? Чуждестранните журналисти и амбициозните висши офицери следят с напрежение събитията край Плевен, ухажват Варя, залагат легендарни суми на комар - но може би някои от тях се занимават и с друга дейност? Началникът на руските тайни служби подозира диверсия, а Ераст Фандорин и госпожица Варенка трябва да разберат как така Осман паша узнава предварително намеренията на руското командване.

Започва напрегната шахматна партия между Ераст Петрович и незнайния му противник, в която нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, а залогът е обсаденият Плевен - и крайната победа.


Български манастири

Автор: Георги Чавръков
Издателство: Хайни
Народност: българска
първо издание, 2000 год.
меки корици, 271 стр.

Близо десет века манастирите по българските земи са най-важните средища за книжовна дейност, просвета и култура. През турското робство те са единствените училища, а монасите - единствените учители на поробените българи. В тях никога не загасва българският народностен дух, не замлъква българският език. И ако не бяха българските манастири, които предпазиха народа ни от асимилация и загиване, днес нямаше да има свободна и демократична България. Преживели пожарища, разрушения и опустошения, те са ценни паметници на историята, културата, изкуствата на българския народ.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



Последните дни на Ангел Кънчев

Последните дни на Ангел Кънчев
Автор: Хачик Лебикян
Издателство: Фабер
Година на издаване:
Брой страници:








Кн. 2 - 100 неща, които трябва да знаем за историята на България: Вековете на Османското робство

Автор: Пламен Павлов/Plamen Pavlov
Издателство: Световна библиотека
Народност: българска
ISBN: 9789548615819
първо издание, 2008 год.
меки корици, 82 стр.

• Сто статии за всичко най-важно от налагането на османската власт до Освобождението
• Изключителни илюстрации, които ще ви преведат визуално от недрата на робството, през Българското национално възраждане до бленуваната свобода
• Ценен справочник за най-широк кръг читатели и отлично помагало за учениците
В тази богато илюстрована енциклопедична книга ще намерите вълнуващи свидетелства за тежкото положение на дедите ни в сянката на азиатската деспотия, за връзките им с християнска Европа и за надеждите им за възстановяване на погиналото царство. Ще откриете величието на възрожденската епоха, безпримерния героизъм
на борците за национално освобождение и страстта на радетелите за независима църква и просвета. Ще научите повече за града и селото, стопанството и всекидневния живот на българите през дългите векове на робството, за тяхното общество и вяра, въжделения и саможертви. Ще знаете това, което трябва да знае всеки българин.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк


Мехмед Синап, Людмил СтояновМехмед Синап

Автор: Людмил Стоянов
Издателство: София
Издадена през: 1945
Брой страници: 150






Мехмед Синап, Людмил СтояновМехмед Синап

Автор: Людмил Стоянов
Издателство: Христо Г. Данов
Издадена през: 1970
Брой страници: 158








Мехмед Синап, Людмил Стоянов
Мехмед Синап

Автор: Людмил Стоянов
Издателство: Военно издателство
Издадена през: 1979
Брой страници: 150





Мехмед Синап, Людмил Стоянов
Мехмед Синап


Автор: Людмил Стоянов
Издателство: ДВИ
Издадена през: 1958
Брой страници: 203





Из живота и положението на българите във вилаетите 

Автор: Атанас Шопов
Издателство: Изток-Запад, Факел
ISBN: 9786191522699
трето издание, 2013 год.
меки корици, 312 стр.

Атанас Шопов e български общественик, писател, член на Българското книжовно дружество от 1884 г. Учи в руско медицинско училище. Следва право в Париж и Петербург. Участва в Руско-турската война (1877–1878). След Освобождението е секретар и редактор в Българската екзархия в Цариград, консул в Солун. През 1887 и 1891 г. предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава проучванията си в трудовете: „Народността и езикът на македонците“ и „Из живота и положението на българите във вилаетите“. Сътрудничи на сп. „Читалище“, вестниците „Право“, „Ден“, „Век“ и на други периодични издания. Автор е на статии по педагогически въпроси и на стихотворения. Превежда от гръцки и френски език. Издадени съчинения: „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк





Монети на християнските храмове в България

Автор: Христо Харитонов
Издателство: Абагар
Народност: българска
ISBN: 9789544279028
първо издание, 2010 год.
меки корици, 334 стр.

През XVII до началото на XX век българските християнски храмове секат собствени монети. Предназначени са да облекчат вътрешнохрамовите разплащания. Осигуряват постоянен приход за издръжката на храма. Получава се от разликата между производствената цена и номиналната стойност. Крайно интересна е вторичната им функция.
Установено е монетосеченето на двайсетина християнски храма. Всички монети са каталогизирани. Разпределени са в класификационни групи. Показват се в 350 фотоснимки и 480 графични рисунки.
Изследването полага основите на нов, самостоятелен клон на българската нумизматика.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк





Контрасти и конфликти 

Автор: Сборник
Издателство: Гутенберг
ISBN: 9549943550
първо издание, 2003 год.
меки корици, 480 стр.
 
Изследователският сборник обединява усилията на шестима автори - специалисти по българска история от довъзрожденския и ранновъзрожденския период. Плод на това сътрудничество са поместените в сборника десет студии с разнородна проблематика, подчинена на една основна цел - да поставят акцента върху обекти, явления и процеси, останали донякъде "зад кадър" поради относително по-голямата си дистанция от основните и най-интензивни изследвани досега противоречия в рамките на българската история за периода XV-XVIII в., а именно конфликта завоеватели-подвластни и мюсюлмани-немюсюлмани.
Сборникът има за цел да оползотвори и въведе в научно обръщение внушителен като съдържание и като обем необнародван и неизползван досега изворов материал, в това число и труднодостъпни в оригинал османотурски и други документи от наши и чужди архиви.
Студиите и статиите съзнателно се стремят да поднесат материал по начин, който да привлече вниманието не само на специалистите-историци, но и на значително по-широка читателска аудитория.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



България въ образи

Автор: Ив. В. Мърквичка
Издателство: Симелпрес
Народност: българска
ISBN: 9789542918097
първо издание, 2011 год.
меки корици, 60 стр.

Фототипно издание на български, английски и френски език.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк



55-те най-големи атентата в българската история

55-те най-големи атентата в българската история
Година на издаване: 2013
Автор: Крум Благов
Издателство: Репортер
Брой страници: 352
ISBN: 9789548102735


Атентатите са кръстовища, на които историята понякога поема по други пътища. Какво щеше да се случи, ако покушението срещу Хитлер през 1944 г. беше успяло? Щяха ли България и цяла Източна Европа пак да бъдат окупирани от Съветския съюз? Ами ако Стефан Стамболов беше оцелял? Щеше ли да позволи на цар Фердинанд да хвърли България в Междусъюзническата война? Поякога отстраняването на определена личбност наистина променя хода на историята. Втази книга са събрани и описани онези заговори, покушения и мистерии, които са имали за цел да тласнат България по друг път. Мястото им в книгата зависи от това доколко са успели.


източник: emag.bg, връзка към статията - линк



Райхът и царството: Германското присъствие в България 1933 - 1940 г.

Райхът и царството: Германското присъствие в България 1933 - 1940 г.
Година на издаване: 2014
Автор: Владимир Златарски
Издателство: Авангард Прима
Брой страници: 416
ISBN: 9786191602551

На базата на богат материал от германски и български архиви автентично тук е разказана многоликата история на българо-германските отношения в годините след идването на Хитлер на власт в Германия. Това е време на интензивни контакти, на дипломатически, стопански, военни и културни връзки между България и Третия Райх. "Райхът и царството" е написана увлекателно, на лесно достъпен език, пълна е с малкоизвестни, а и любопитни факти, с анализи и оценки за хора и събития от онези години. Книгата е илюстрирана с 40 снимки, повечето непубликувани досега. Те са допълнение към пресъздадената богата галерия от образи - политици и офицери, банкери и финансисти, дипломати и шпиони, културни дейци и оперни звезди. Пред читателя оживява епоха на романтични представи и напрегната действителност. В нея разплитането на българския Гордиев възел, заплетен от нишката на копнежа към отхвърляне на Ньойския договор, от нишката на желанието за бързо и съвременно превъоръжаване на армията, от нишката на безизходността от все по-едностранно икономическо обвързване с Германия, от нишката на опита за запазване на връзките с либералните държави и най-сетне от нишката на стремежа за съхраняване на независимостта на решенията се оказва сложна задача за цар Борис и правителствата. Обиктивно наложилото се от обстоятелствата разширяване на всестранното германско присъствие в България постепенно се трансформира във влияние. И всичко това се случва в среда, в която, макар и с леко потрепване, но като цяло неумолимо национално-политическите и военно-икономическите стрелки сочат към Германския райх. Когато към тях се прибавят и разнообразните социокултурни процеси на свързване с Германия, постепенно се забърква всеобхавтната амалгама на един държавнически безалтернативен съюз.

източник: emag.bg, връзка към статията - линк


Войната такава, каквато беше. България в Първата Балканска война 1912-1913 г.

Войната такава, каквато беше. България в Първата Балканска война 1912-1913 г.
Година на издаване: 2012
Издателство: УИ "Св. Климент Охридски"
Брой страници: 248
ISBN: 9789540734132

Идеята за появата на този албум беше дадена от професор Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Поводът - навършването на 100 години от началото на Първата Балканска война. В днешното пацифистко време възкресяването на спомена за една война неизбежно би предизвикало противоречиви реакции както у нас, така и у нашите съседи, които имат своето участие и своята истина за нея. Ето защо в екипа, който се зае с реализацията на идеята, дълго мислихме за начина, по който войната да бъде представена. Като професионални историци изкушението ни бе да покажем безпристрастно и обективно съвременната оценка за причините, характера и последиците на войната един век след нейното начало. Но това би представлявало пореден опит да се разкаже за Балканската война от гледната точка на нейните изследователи, което крие много подводни камъни, свързани най-малкото с необходимостта да се разкрие защо, кога и как се променя тяхната оценка. Тогава решихме да променим подхода и да покажем войната „такава, каквато беше". За нас това означаваше да дадем възможност на съвременника да се пренесе назад във времето и сам да „види" причините, предизвикали войната, главните участници в нея, дипломатическата й подготовка, хода на военните операции и резултатите от тях. Едновременно с това да се срещне и с „другото лице на войната", свързано с жертви, лишения, болести, прекършени човешки съдби. Постарахме се да направим това чрез многобройни автентични фотоси, картини, илюстрации, карикатури, запечатали духа на времето. На второ място, решихме да отнемем думата на историците и да я дадем на преките участници в събитията. Целия илюстративен материал допълнихме с исторически документи, спомени, дневници, наблюдения, обобщения, оценки на войници и офицери, командващи армии и министри, на свещеници и добровол ци, които са и хлябът, и солта на онова време и за които напълно важат думите на големия български интелектуалец Боян Пенев: „Ние страдахме много... Нито над една наша мечта не гря слънце... Желал бих нашите потомци да си спомнят не за завършените ни и незавършени дела, а за волята, вложена в тях..." Допълнихме „вътрешния поглед" с този на чужди военни наблюдатели и кореспонденти, които са били свидетели на случващото се. Този скромен опит да се покажат делата на нашите предшественици такива, кавито са били, е израз и на нашата почит и признателност към тях. Огромната част от снимковия материал в албума е от личния архив на Любомир Юруков. Благодарим и на колегите Даниела Ташева, Ренета Маринова и Глория Стоева за издирените ценни снимки и техническата помощ, както и на Университетското издателство „Св. Климент Охридски", което облече в естетична форма нашите идеи. От съставителите: Доц. д-р Веселин Янчев Гл. ас. д-р Владимир Станев Гл. ас. д-р Светослав Живков Любомир Юруков

източник: emag.bg, връзка към статията - линк


Балканските войни

Балканските войни
Година на издаване: 2012
Автор: Еджидио Иветич
Издателство: Сиела
Брой страници: 204
ISBN: 9789542812029

Двете балкански войни от 1912-1913 г. обикновено се смятат за предвестник на Първата световна война. През 1912 г. България, Сърбия, Гърция и Черна гора се изправят срещу Отоманската империя и я побеждават в Тракия, Македония, Косово и Албания. Но през 1913 г. противоречията при разделянето на македонските земи възпламеняват втори конфликт, този път между България и бившите й съюзници. През цялото време кризата е съпътствана от желязната схватка между дипломациите на Австро-Унгария и имперска Русия. Това усилва съперничеството сред всички Велики сили и ускорява въоръжаването в Европа. Този труд представя точно ситуацията на Балканите в периода 1878-1912 г. и сложния сценарий, в който назряват двата конфликта. Войните са описани както в техния стратегически и тактически аспект и дипломатическо азвитие, така и откъм драматичното им въздействие върху цивилното население и особено върху мюсюлманите от европейска Турция. Това е исторически опит с дългогодишни последствия върху политическите и културните взаимоотношения между балканските държави. Белезите и спомените от него не спират да обременяват европейските интеграционни процеси в региона. Еджидио Иветич е роден в Пула /Хърватия/. Научните му изследвания са в областта на историята на югоизточна Европа, Венецианската република, Адриатика и Балканите.

източник: emag.bg, връзка към статията - линк


Български загадки 2

Български загадки 2
Година на издаване: 2013
Автор: Григор Николов
Издателство: Сиела
Брой страници: 320
ISBN: 9789542813507

Разказите в книгата показват, че в историята ни твърде често има борба на идеи, отколкото на личности, а в тази борба за жалост, но и като правило, у нас жертвите са именно личностите. Втората част на "Български загадки" съдържа 42 откъса за популярни събития и личности от българската история, които осветляват по нов начин събития и факти. Макар доста от нещата да звучат чудато, в книгата не е търсена евтината сензация, а обективната истина - такава, каквато е останала в документите. Събирането на данните и писането на материалите за книгата е с идеята, че в историята, за щастие особено в българската, нещата никога не са еднопосочни - изцяло добри или изцяло отрицателни. В центъра на сюжетите е обикновено личността - с нейната героика, отдаденост на идеята, непримиримост. Но и с човешките грешки и заблуди, но пък не е ли именно заради това значим историческият човек с присъствието си?

източник: emag.bg, връзка към статията - линк
 
 

Повторени сънища. Фотописи от мистична България
 
Автор: Николай Нинов
Издателство: Сиела
Година на издаване: 2015
Брой страници: 140
ISBN: 9789542816843

Мистична България, каквато никога не сте виждали и навярно никога няма да я видите със собствените си очи. Уникални фотоси на изумителни места от всички краища на страната са поместени в новата книга на Николай Нинов „Повторени сънища. Фотописи от мистична България”.
Ще видите шеметни панорами, зъбери, пропастни пещери, каньони, храмове и светилища, тунели, кули, гробници, светилища и долмени, слънчеви дискове и часовници, култови знаци и символи. Представени са сакрални пространства, оцелели хилядолетия край села и махали, забравени от Бога, четем в анонса към книгата. Освен изумително красиви и впечатляващи снимки, Николай Нинов е подготвил и текстове за всяко заснето място - истории, легенди, преживявания.
Николай Нинов е роден е през 1955 в Червен бряг.
Завършил е френска филология във ВТУ "Кирил и Методий". Работил е като главен редактор на сп. "Хай клуб" и сп. Story, като заместник-главен редактор на в. "1000 дни" и в. "Стандарт", отговорен редактор на в. "Неделен Стандарт" и на сп. BusinessWeek България.
Основател на журналистическата мрежа към Програма „Достъп до информация“. Носител на Годишната награда на СБЖ (1996).
Автор на няколко книги: публицистичната „Лихва за лятото” (1987), документалната „Девет мъжки драми” (1991), романа „Жиголо” (2000), а „Без папийонка в Нощта на Сезарите” (1994) е плод на срещите на Николай Нинов с артистичния елит на Париж, допълненото й издание излиза със заглавие "Френска връзка” през 2007 г.
източник: emag.bg, връзка към статията - линк
http://www.helikon.bg/books/89/-%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%B0.-%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_192862.html#book_info
Подстраници (21): Преглед на всички