Скуката е духовна чума

Елена Кръстева

- Г-н Цанев, кога да очакваме продължението на "Български хроники"?

- Ако съм жив и здрав, до Нова година би трябвало да стигна до края на 2006 година, издателите предвиждат издаването на втория том към края на март месец.

- Кои грешки в историята си повтаряме непрекъснато? Защо?


- Подражанието, по-скоро раболепието пред големите държави. Това предварително раболепие ражда надеждата - все някой друг да ни освобождава, все някой друг да ни спасява. И все късно съзнаваме, че всяко чуждо освобождение или спасение е всъщност поробване. Левски го е казал изумително точно: "Който ни освободи, ще ни зароби, казвам ви!"

- Тази книга е сред бестселърите, имате ли представа как я приемат и младите читатели? Доколко я четат учениците?

- Младите я приемат като предизвикателство срещу рутинната скука. Някои училища вече я предлагат на учениците си като алтернативен учебник. Други учители я посрещат на нож - тя нарушава вековния им кеф да преподават цял живот по един и същи начин. Надявам се министерството на просветата да не я забрани.

- Какъв е вашият коментар на факта, че в един от учебниците за пети клас по български език децата се обучават на пунктуация и граматика с примери, взети от вицовете за блондинки и борци?

- А, стига бе! Да не би това да е виц, съчинен от някоя блондинка?

- Откъде дойде насилието в българското училище?

- От телевизията преди всичко, телевизията се превърна в училище за престъпници. Във всеки дом мержелее този син прозорец, от телевизията спасение няма! Особено за един беден народ, който има само едно безплатно зрелище ­ телевизията. Многобройните телевизионни канали воюват ден и нощ срещу подплашената нравственост на българския народ, давейки в пошлост объркания му вкус, доразрушавайки и без това рухналата му психика, тъпчат очите и душите ни с кървища и трупове, с насилия и изнасилвания, с побоища и обири, с перверзни чудовища, с потни полови актове, насилието и цинизмът се представят за мъжествена нравственост. Защо се чудим откъде и на какво се учат децата ни?

- Мнозина десни избиратели видяха в балотажа Първанов-Сидеров връщане на еднопартийната система. Вие как тълкувате този вот?

- Че Първанов е преизбран за президент - няма страшно. Лошото е, че всички власти се съсредоточиха в ръцете на една партия - и президентът, и председателят на Народното събрание, и министър-председателят, и главният прокурор. В нощта след изборната победа видях нездрав победоносен блясък в очите им. Властта на БСП става неконтролируема, би трябвало всички там да са ангели, за да не сбъркат от прекомерно самочувствие. Като говорим за поуките от историята - няма защо да се връщаме чак толкова назад, само преди 10 години друга една политическа сила бе превзела всички власти - не си ли спомнят днешните победоносци как завършиха предишните им колеги?

- Как Ви изглежда България 17 години по-късно? Кои са днешните главни герои?

- Разочарованите идеалисти и преуспелите богаташи. Капитализмът не е мечтата на интелигентната част от човечеството, социализмът - още по-малко. Това, че капитализмът е по-жизнен от социализма не оправдава неговата хищност. Навремето един велик човек - Андрей Сахаров, говореше за трета система, конвергенция на доброто от предишните две. Може би бъдещите поколения ще се върнат към тази идея.

- Как ще изглеждат България и българите в общия Европейски дом?

- Като "Факултето" в София. Шегувам се, разбира се...

- Тази година и за Вас, и за съпругата Ви Доротея Тончева е юбилейна. Годишнината повод ли е за равносметка? За какво не стигат 70 години?

- За нищо не стигат 70 години. Както казва моята героиня от "Животът - това са две жени": различно показват часовниците - някои хора за ден навъртат два живота, други за цял живот я навъртят два дена, я не. Лошото е, че проиграваме времето си като на футболен мач - мотаем се прахоснически по игрището на живота и чак като видим, че остават 10 минути до края, чак тогава започваме да играем на пълни обороти.

- Още ли вярвате, че "Животът - това са две жени"?

- Че без майка няма живот - това го знаят всички, но че без любов животът не е живот - в това аз продължавам да вярвам напук на нашето пазарно, трезво, меркантилно и разумно време.

- Какво научихте от читателите си през годините?


- Че трябва да се пише интересно. Скуката е духовна чума. Тя ерозира личностите, убива любовта, разрушава семействата, искаш ли да убиеш и най-красивата идея - говори за нея скучно, цели държави пропадат поради скуката, която витае в тях. Може да звучи несериозно и неисторически, но една от причините за пропадането на комунизма бе скуката - скуката ни обвиваше като мухи в паяжина, появеше ли се нещо ново и интересно, беше обявявано за упадъчно явление, за идеологическа диверсия, за опасно чуждо, западно, империалистическо и не знам какво още влияние...

- С какво е по-различно новото поколение читатели?

- То е по-интелигентно, знае езици, интернет превърна света в свят без граници, новият читател ни сравнява с писателите по света. Преди си живеехме щастливо като в глуха провинция, сравнявахме се един с друг, обявявахме се за таланти, за гении - тази романтика свърши. Вече сме на световната литературна стъгда, няма национални привилегии, няма снизхождение, няма милост.

- А с какво е по-различна литературата?

- Дали е по-различна - не знам, но трябва да стане по-различна, ако не искаме да си останем глуха провинция, каквато бяхме. Днес нямаме друг избор: или си световен писател - или никакъв.

- Променена ли е мисията на човека на изкуството? Преди интелектуалците бяха съвестта на нацията, каква е ролята им сега?

- Може да звучи старомодно, но аз продължавам да смятам, че изкуството има само една мисия: да спасява душите на хората. В природата не съществува само изкуството, изкуството е съпротивата на човека против естественото, против природата ни, която е животинска, против инстинктите ни за алчност, самосъхранение и йерархия, изкуството се мъчи да издигне духа на човека над полезното и необходимото - и в това е великото му безсмислие, както казва другата ми героиня в "Животът - това са две жени".

- Триумфът на духа възможен ли е в наши дни? Не е ли илюзия, че изкуството може да промени човека и да го превърне от разрушително в градивно същество?

- Струва ми се, че ние не дооценяваме влиянието на изкуството - и доброто, и лошото му влияние. Сещаме се за това влияние, когато то е лошо - както в случая с телевизията, превърнала се в училище за престъпници. Виновна е не телевизията, а филмите, проповядващи насилие, сиреч - виновно е изкуството. От друга страна, ако има нещо добро в човека, нещо, което го различава от животните - това се дължи на изкуството, като се започне от детските песнички, първото букварче със стихотворенийца и разказчета, игрите, които също са изкуство, филмите, театърът - всичко това формира личността на човека, съблазнява го да бъде по-друг, по-красив, по-възвишен... Рядък случай са идиотите, които искат да подражават на червеите или на прасетата.

- Българските интелектуалци често сравняват житието ни с пътя на Исус към Голгота. Защо наблягаме предимно на страданието?

- Това е славянското разбиране за живота. Една рускиня ми каза на времето: "Ненавиждам щастливите хора!" Вцепених се. Трябва да гледаме философски на живота, той е едно любопитно приключение без право на повторение и е глупаво да не го изживеем колкото се може по-интересно, ако е възможно - и весело.

източник:big.bg, връзка към цялата статия - линк