Скуката е духовната чума на нашия век

Комунизмът ни направи страхливи и лицемерни

Петър Петров, 14.11.2008

Стефан Цанев
- От миналата година БНТ започна да излъчва документален сериал за поредицата ви "Български хроники". Не идва ли в повече постоянното обръщане на страниците назад в миналото, това вглеждане в митологията на един народ?

- Този ала Дискавъри ченъл подход не ме е интересувал, когато пишех. Просто исках да преразкажа историята на България като драматург, чрез изграждане на образи, а не само чрез изреждане на събитията. Съдейки по делата им, чрез дедукция могат да се открият не само характерите, но и физическите образи на личностите.

- Какво ви костваше това "разузнаване" на отминалите исторически епохи? Не мислите ли, че на голяма част от обществото му втръснаха патосът,  лозунгите, с които си се самолюбуваме тук, на Балканите?

- Съжалявам, ако инерцията ме хвърля в гмежа на патоса. През очите на миналото човек по-ясно вижда себе си. Човек  без минало, без спомени е половин човек, по-малко даже, казано направо - такъв човек е идиот. Дори кучетата имат памет. Историята е паметта на всеки човек. Не бива да се хвалим с историческата си амнезия.

- В момента довършвате третия том от "Хрониките". До кой исторически период стигнахте?

- Третият том завършва със смъртта на цар Борис. Тази история - от Освобождението до 1943 г. - е била пренаписвана и нагаждана  към политиката на Българската комунистическа партия до такава степен, че може спокойно да се каже, че историята на БКП се представяше за история на България. Вършено е това без никаква милост към фактите: сложните ни отношения с царска Русия, тълкованията на различните събития, преценката на личностите. Всичко е така изопачено, така фалшифицирано, така уйдурдисано, че за да се ориентираш що-годе сред мистификациите, често се налага да четеш тази история наопаки. Ако се говори за диктатура - значи става дума за демокрация. Ако пише терор - чети свобода. Слава ли пише - чети позор. Позор значи слава. Предател значи герой. Герой значи убиец. Победата е погром, погромът - победа и т.н. Така се стигна до обратната крайност, до обратно извращаване на историческите факти. Стигна се до оглупяване от омраза. Правя опит да възстановя истината.

- Противоречиви ли са отзивите за вашите интерпретации? Поддържате ли обратна връзка с читателите?

- Толкова ругатни и толкова похвали не съм получавал за нищо друго досега. Обратната ми връзка с читателите е твърде пряка и рискована - аз съм пешеходец.

- Не е ли отвикнал съвременникът да се зачита в исторически романи или да гледа филми, в които се инсценират възлови моменти от миналото, за да се хвърляте в подобна кауза? Изисква се особена концентрация и доза риск?

- Рискът ме амбицира. А самото ровене в хиляди книги ме забавлява, самото писане - още повече. Надявам се и читателят да се забавлява, да му е поне интересно. Скуката е духовната чума на нашия век.

- Апатията у хората не ги ли отблъсна прекалено много от преговарянето на уроците по история?

- Целта ми е да наруша тази апатия. Познаването на историята може да ни научи, ако не на нещо друго, то поне да не повтаряме миналите глупости.

- Потулихте се като че ли от публичната сцена. Предпочитате усамотението пред медийната арена ли?

- Е, човек има нужда от разнообразие. Тишината и анонимността са добра почивка. А нататък - каквото каже Господ.

- Не се ли нароиха прекалено много декоративни политици през последните години - без някой да им опонира упорито и последователно?

- Ако ми намеквате, че аз трябва да им опонирам - омръзна ми, не заслужават. Но все пак им обещавам, че ще им се „отплатя" в последния четвърти том на „Хрониките" - там ще стигна до наши дни.

- Какво ви е отношението към мемоарите? Някой вече се захванаха да описват житие-битието си том след том…

- Моите мемоари са стиховете ми. Трудно позволявам на чужди хора да надничат в личния ми живот. Така че няма да доставя удоволствие на клюкарите сам да си отворя прозореца…

- Още ли сте на мнение, че "България прилича на гробище от скръстени ръце"? Толкова ли е трагично и травмиращо положението у нас?

- Да, за съжаление. И погрешно е убеждението, което съм изразявал и аз, че за сегашното окаяно духовно състояние на българския народ е виновно петвековното турско робство. Напротив - от робството ние излизаме надъхани с надежди и оптимизъм, енергични и единни, вдъхновени от един общ национален идеал. Духовната трагедия се случва по-късно. Двете национални катастрофи от 1913-а и 1918-а разсипаха България не само икономически, не само оръфаха територията й, това бе по-малката беда - пречупен бе духът на българския народ. Няма я предишната вяра в собственото му възкресение. Убита бе вярата в собствените му сили. Рухнаха идеалите му. Залязъл бе оптимизмът и стремежът му към щастие. Помръкна веселостта. Погребан бе смехът. Отгоре на всичко комунизмът ни направи страхливи и лицемерни… И българският народ стана народ мрачен, зъл и жесток, склонен към братоубийство, скептичен и инертен, безразличен към собствената си съдба, болен народ, изпаднал сякаш в кома, в дълъг летаргичен сън, от който вече век не може да се събуди…

източник:politika.bg, връзка към цялата статия - линк