Човечеството разчита на нестандартните хора

18.12.2013

Стефан Цанев
 "Човечеството разчита само на нестандартните хора. Като виждам трагичното състояние, в което се намира държавата, Народното събрание, имам чувството, че гледам лош филм. Разделението е при политиците, не при народа. Ако трябва да бъда конкретен - с турците сме свикнали да живеем приятелски. Дядо ми едно време казваше: турчин да ти е комшия, а ДПС със своята алчност прави всичко възможно народът да намрази турците. Това е пример как лошата политика върши лошо за България".

Това заяви писателят Стефан Цанев по време на среща със студенти от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив.

"Подкрепям протестиращите студенти гласно и негласно, те ме изпълват с радост, че има такива деца на свободата. Техният протест не е на социално-битово ниво, не защото са гладни, нито е за власт - те воюват за чистотата на нравите".

"Сигурно ще загубят битката, но, както богомилите са се борили за чистота в църквата, така и нашите млади хора ще променят статуквото. Дори да не спечелят, те ще бъдат други хора, ще променят и самата власт, колкото и да се съпротивлява. Спомнете си притчата за Мойсей - като извел евреите от Египет, ги въртял 40 години в пустинята, докато умре и последният човек, роден в робство. Стефан Стамболов казва нещо още по-страшно след Освобождението: Добро дело ще извърши онзи, който отрови всички над 20 години. Вие сте родени на свобода и няма да приемете това, с което ние сме закърмени. Калявайте характера си, моят девиз е: "Съпротивлявайте се повече, подчинявайте се по-малко", споделя още Цанев.

Ако аз съм държавник, признава той, ще направя нещо общо между България и Финландия. Там премиерът и министрите не ходят с охрана. Дъщеря ми Яна избра да живее във Финландия и ми разказва. Премиерът пътува с трамвая и ходи по магазините. Веднъж, както пазарувал, към него се затичал мъж и започнал да крещи нещо. В това време от джоба му изпаднал нож. Оказало се, че е луд. Парламентът се събрал по спешност и предложил да се назначи охрана на премиера. Той обаче отказал с думите: Нашето общество се крепи върху взаимното доверие между властта и народа. Ако си позволя охрана, ще наруша двустранното доверие.

Този инцидент не е достатъчно основание да подлагаме на съмнение доверието. "Мечтата ми е да срещна и у нас министър на тротоара, без охрана, който се разхожда свободно и не де налага да го пазят от любимия народ. А при нас позорната гледка - камионетки около Народното събрание, все едно е Гестапо", казва още писателят.

"През живота си мога да се похваля, че вътрешно не бях съгласен с много неща и, слава Богу, че имам дарбата да пиша и да говоря. Произлизам от фамилия, около която не всичко бе мирно и тихо. Сестрата на майка ми участваше в съпротивителното движение през 50-те години на т.нар. горяни. Тя беше един от ръководителите и я разстреляха на 22 години. Още четирима души от моята фамилия са били по лагерите и затворите. Как с тази биография да завърша гимназия? Завърших благодарение на заверата между учителите ми от Русе. Не ми дадоха златен медал, защото бях дете на враг на народа, но с грамотата успях да вляза в Софийския университет. Спряха спектакъла ми "Любовни булеварди", Тодор Живков беше вбесен, че едно момиченце пита: Какво стана с идеалите, какво стана със свободата? Изгониха ме от София и трябваше да отида в Кърджали, но Светлин Русев успя да ме уреди да дойда в Пловдив. Тук срещнах хората, които ми станаха най- добрите приятели - Георги Божилов, Начо Културата, Димитър Киров", признава Стефан Цанев.

Начо ми даде къщата с кулата в Стария град и там останах 7 години - до началото на 90-те. И написах най-хубавите си творби. Така че ми накривиха шапката. Миналата година се качих в Стария град - там всяка къща, всяка улица ми говорят. Ужасно е, когато загубиш приятелите си", разказва той.

"Сега пиша пиеса, но още не съм наясно със заглавието, споделя още писателят. Един кораб претърпява корабокрушение, пада мълния. 10 души от екипажа се спасяват и попадат на остров. Постепенно установяват, че са оглушели. И десетимата говорят, но не се чуват един друг. В момента обществото ни е глухо, а пиесата е метофара за положението, в което се намираме. Чисто професионално ми е много трудно и работата върви бавно, защото, когато хем трябва да спазвам принципа, че актьорите не се чуват, хем на сцената трябва да става нещо. Ако успея да се справя, ще се получи смешна пиеса на абсурда", обещава Стефан Цанев.

източник:presa.bg, връзка към цялата статия - линк