Проф. Пламен Павлов: Христо Ботев е много по-голям европеец от днешните претенденти за европейщина

Източник: Агенция "Фокус", връзка към цялата статия - линк

Проф. Пламен Павлов
Фокус: Проф. Павлов, на днешния ден е роден Христо Ботев - поет, революционер, публицист, какво ни спестяват в училище, когато изучаваме този национален герой и кога бунтарското в него се е проявило за първи път?

Пламен Павлов:Бунтарското в Ботев е нещо, което пронизва целия му живот. В неговото израстване като личност то постепенно придобива нови измерения. Трябва да помним, че става дума за един изключително млад човек, които си отива от този свят на по-малко от 28 години. Днес, той ни изглежда като исполин и наистина е такъв, но става дума за един човек, който отразява младостта на тогавашна България, страна, която все още се бори за статут на отделна държава. Повече от половината от населението на тогавашна България е било под 14-годишна възраст по времето на Освобождението, тоест тогава сме имали един млад народ. Това прави хора като Ботев, на по двадесет и няколко години, да изглеждат в очите на своите по-млади съвременници естествени лидери. Част от проблема на съвременна България е застаряването на населението. Възрастта на населението постепенно се увеличава и не се вижда обратната тенденция. Тогава става дума за една съвсем различна българска нация като „температура”, като някакви „рефлекси” и за един човек, който се е родил в точното време на точното място. Съвсем категорично това можем да кажем за Христо Ботев.

Фокус: Какво поведение има Ботев като ученик в Одеса и как се отнася кум суровите наказателните методи във Втора гимназия, където е „волнослушател”?

Пламен Павлов: Това са си негови бунтарски прояви, може би започнали много по-рано. Той е син на заслужилия възрожденски учител или „даскал”, както се е казвало тогава с максимална степен на уважение Ботьо Петков, от който той наследява много качества. Днес, Ботьо Петков се губи в сянката на своя велик син. Христо Ботев наследява качества, както от майка си Иванка Ботева, така и от самия Ботьо Петков. В духа на тогавашната педагогика, Ботьо Петков е един много строг човек. По-късно виждаме, че в крайна сметка малко или много той отстъпва на своя доста размирен като характер син. Разбира се във времето, когато Ботев е в Одеската гимназия Ботев, днес не е толкова познат. Знаем го главно от спомените на Киро Тулешков и от други откъслечни известия. Така че, този образ, който се е създал у нас, до голяма степен е формиран от Захарий Стоянов и от по-късните му биографии. Ботев не е могъл да издържа равнодушно тази желязна дисциплина в духа на пруската казарма, каквато е в руското училище. Ние виждаме един човек с много широки познания, независимо от това, че не е завършил училище. Той има изключително широки знания. Знае много прилично френски език, освен това познава изключително добре руския, за да се наеме да превежда и чете в оригинал руски класици. Според мен този период на неговото учение в Одеса може би трябва малко или много да бъде преразгледан. Разбира се, казармените методи на руската тогавашна педагогическа система не са съответствали не само на Ботевия характер, но и на много други българи, които са били там. Той не е чак толкова голямо изключение. Най-яркият пример на един свободен дух, който не може да стои в тази клетка е именно Христо Ботев. За да напусне образованието си независимо, че е имал сериозни намерения да продължи своето обучение повлиява самата обстановка и неговата отдаденост на българската кауза и в това няма никакво съмнение. Този титан на България Христо Ботев в никакъв случай не бива да го разглеждаме само през призмата на неговото школско образование. Ние го виждаме после да превежда учебници, да държи речи да не говорим за неговата журналистика и публицистика, които имат наистина новаторско измерение за онези времена. Това е научено в гимназията.

Фокус: Как Ботев решава да стане „волнослушател” на един от най-престижните университети за това време в Одеса - Императорския новорусийски университет?

Пламен Павлов:Тогавашната образователна система е била по-различна от днешната и подобни явления не са много често срещани, но не са и невъзможни. При всички положения Ботев е могъл да стане един голям просветител, голям учен, една истинска фигура на интелектуалец. Той става такъв въпреки, превратните условия, в които живее. Без да звуча патетично и тържествено казвам, че той наистина е отдаден на каузата на България. Ние това го виждаме от всичките му стъпки от знаменитото сбиване в Браила с една група от местни турски рибари. Някои на пръв поглед изпълнения изглеждат детински. Той тогава е бил изключително млад, но неговата отдаденост на каузата, съкровена мечта да види България свободна и да даде живота си за България, не са празни думи. Това е едно верую на няколко поколения тогавашни българи. Ако се вгледаме във Възрожденските спомени има българчета, които са бягали във Влашко само, за да се запишат в някои чета и да загинат за България. Днес, това ни звучи абсурдно. Повечето средства за масова информация, изключвам вашата медия, внушават по цял ден на нашата младеж, че трябва да напусне България и да търси непременно чужбина. Напротив, тогава мечтата на българчетата е да се върнат от чужбина. Това продължава и след Освобождението, виждаме го в Сръбско-българската война, в Балканската война. Това е един манталитет, който ние само трябва да се стремим в една или друга степен да възродим. Нека това да не изглежда толкова архаично. Ако ме чуят някои съвременни български интелектуалци сигурно ще ми се изсмеят, но това наистина е като обичта към майката, към семейството, към децата. Това е едно естествено човешко чувство. Както казва Раковски, учителят на всички наши революционери: „Любовта към отечеството е най-висшата световна добродетел”.

Фокус: Каква е връзката между Христо Ботев и театъра, участвал ли е той в театралните постановки и прекратил ли е тези занимания заради сбиване с група турци в парка?

Пламен Павлов: Тези неща са известни от спомените на Киро Тулешков, както и от преразказаните и романизираните истории, с които ни е закърмено съзнанието от прочита на Захарий Стоянов.
Сега в тях наистина може да има доза преувеличение, може да има някои неточности. Така или иначе Ботев има изключителна склонност към изкуството и към всяка форма на облъчване на хората с информация. Съвсем логично е, той наистина да е участвал в тези постановки. Той е човек с изключителни таланти и това е забелязано от всички негови съвременници. Тук може би, не бива да забравяме ролята на Любен Каравелов, с когото те са изключително близки независимо от това, че в крайна сметка през 1875 година, се превръщат в непримирими врагове. Въпреки всичко школовката, която Ботев има при Любен Каравелов е изключително важна. Каравелов също е един изключителен интелектуалец, който ние днес малко или много сме забравили, незаслужено. Става дума за фигура, която наистина е смайваща с мащабите на своята ерудиция и талант.

Фокус: Какво свързва Ботев и руския революционер Меледин? Има ли данни, че двамата правят опити да изнудват за пари заможен браилски българин, извършват ли обири в Галати, правят ли опити да фалшифицират пари? Всичко това в името на освободителната кауза ли е?

Пламен Павлов: Разбира се, каузата несъмнено е Освобождението на България. Тези истории за неговите връзки с руските нихилисти, както са ги наричали тогава, всъщност става дума за руските анархисти, както по-късно ще бъдат наречени, е ясна. Това е каузата за социална справедливост, за бунт срещу тиранията, тя е била изключително близка до Ботев. Той в един момент несъмнено е бил силно повлиян от тези идеи - на Бакунин, на Прудон. Не бива да се остава с впечатлението, че той остава в тази точка на развитие. Напротив, Ботев се развива много последователно. На кораба „Радецки” ние го виждаме като един завършен политик, който не се колебае да кореспондира, макар и виртуално с граф Андраши - кайзерът на Австро-Унгария. Ботев постепенно израства като истински политик, като човек, който има изключителни възможности за еволюция в най-добрия смисъл на думата.
Тези неща – обири, фалшификации на пари, не са доказуеми. Ние знаем, че Ботев е задържан в затвора във Фокшани. Там отива Димитър Ценович, една друга фигура на изключително честен и почтен българин и дребен търговец. Той плаща гаранцията на Ботев, тогава той е освободен и повече не е търсен от полицията. Това означава, че не е имало доказателства за участието му в този планиран обир. Този метод на експроприация се използва и от по-късните поколения анархисти. Ако прочетете спомените на Петър Манджуков, това е един метод, който е използван за набиране на средства и за нашето Национално-освободително движение в Македония. В него не се виждало нищо нередно. Така че, ние не бива да гледаме със съвременните понятия, не бива да сме с тесногръди разбирания за това. В крайна сметка всичко е в името на българската кауза и на въоръжаването на чети.
Аз искам да подчертая, че Ботев не е останал в този наивно-юношески период. За броени години той израства до истински политик от европейски мащаб. Нека да не звучи толкова гръмко, но в него има потенциал и той е голям български политик.
Един от големите грехове на нашата комунистическа пропаганда, даже не бих казал историография е, че противопоставяше диаметрално Ботев на Стамболов. Ние знаем, че те са много близки приятели. Там във всяко отношение по-старши е Ботев. Не искам да разсъждавам контрафактуално, но тогава това се правеше с идеята да се внуши, че ако Ботев беше видял българското освобождение щеше да бъде пръв бунтовник. Напротив, той щеше да бъде бунтовник за по-добро развитие на България, но в никакъв случай, той не би стоял встрани от политическия живот, колкото и фантастично да звучи на пръв поглед. Ние го виждаме в 1876 г като войвода на четата, като един завършен политик, който мисли трезво и има много перспективни идеи. Жалко, че загива толкова млад и България се лишава от един гениален не само поет, но и от един човек с качества на политик и държавник.

Фокус: Какъв е приносът на Христо Ботев за БРЦК и каква светлина носи Ботев в историята на България?

Пламен Павлов: Ботев се включва малко късно в революционното движение. Това се дължи на редица причини, включително и от битов характер. Сред тях са трудното намиране на работа във Влашко, тогава вече Румъния и от неговото учителстване на различни места. Той не през цялото време е бил в Букурещ, където е центърът на тези движения или в Браила, който е град, достатъчно населен с българи и с голям революционен потенциал. Тук заслугата за неговото привличане към движението, несъмнено се дължи на обстоятелствата и на неговия характер, дължи се разбира се и на дружбата му с Любен Каравелов. Сега много се спори дали те са се познавали лично с Васил Левски. Напоследък има тенденция да се отрича неговото лично познанство и цялата история с Вятърната воденица, както казва тогава, т.е. вятърната мелница в околностите на Букурещ. Възможно е по време и по обстоятелства да не съвпада всичко, но несъмнено те са в много близки и несъмнено са живели заедно. Иначе не можем да са обясним това култово отношение, което има Ботев към Васил Левски. Нека да не забравяме, че тогава малцина от съвременниците оценяват гения на Левски. Това, че той го поставя в центъра със стихотворението „Обесването на Васил Левски” доказва, че неговата връзка с Левски е категорична. Не случайно той малко или много следва идеите на Левски. От друга страна Ботев търпи определена критика, тъй като воден от своите леви, анархистични убеждения смята, че в народа има един инстинкт, той разчита на българските общини. Тук влиянието на Прудон и Бакунин е много силно. Но въпреки всичко в 1876г. вече го виждаме, че той е преболедувал тези болести или поне доколкото имаме информация, можем да съдим, че е така. Ботев е принуден да се оттегли от ръководството на БРЦК след неуспеха на Старозагорското въстание, но нека да не забравяме, че руската агентура в тогавашна България и дори генерал граф Игнатиев, който е посланикът в Цариград, хвърлят страшна енергия, за да разубедят българите да вдигат това въстание. Въстанието наистина е подготвено много набързо, но все пак има и много сериозна външна намеса, която не бива да се забравя.

Фокус: Какви са били последните дни, в които Ботев приживе се бори за свободата на България, как точно умира, къде е погребан?

Пламен Павлов: Ние навлизаме тук в цяла каскада от спорове и от загадки. Ботев, разбира се, се жени за Венета, ражда се Иванка, той, така да се каже, влиза в нормалното русло, не на хъш вече, а на един домовладика, на един човек, който отговаря за деца, за семейство, той има и доведен син, както знаем. Но това не му попречва ни най-малко да се отзове на повика на част от организаторите на Априлското въстание, да оглави една чета, подготвена от врачанските дейци, на която преди това са отказали да станат войводи хора като Филип Тотю и може би Панайот Хитов. Фактически като водач на четата, той не е войвода, не бива да се разбира в смисъл на военачалник на четата. Такъв там е Никола Войновски, човек, който е руски офицер по образование. Така че по-скоро Ботев е политическият водач на четата, фактически той е, така да се каже, държавникът в четата, човекът, който е бъдещият ръководител на освободените земи, ако се беше стигнало до там до освобождението на Врачанския окръг. Виждаме, че Ботев непоколебимо се хвърля в тази кауза. Не мисля, че той е бил толкова наивен да смята, че с едно такова действие ще се разруши господството на Османската империя. Въпреки всичко, ние виждаме той да го прави като не пропуска в тези напрегнати дни, когато се въоръжава четата, да издаде вестник „Нова България” . По този начин да се опита във всяко едно отношение да продължи и тази чисто политическа дейност, освен чисто военната, с която се е заел. Що се отнася до похода на четата, нека да не забравяме, че става дума за едни млади хора в голямата си част, много млади – под 20-годишни, които нямат и кой знае каква военна подготовка. Това са ратайчета от български или румънски чифлици във Влашко, голяма част от тях са градинари. Неслучайно маскировката, че градинари отиват някъде със своите инструменти – лопати и мотики, не буди никакво подозрение във властите, румънските, а също и в капитана на парахода. И въпреки всичко с тази чета той само за няколко дни стига до Балкана, реално погледнато четата изпълнява своята мисия и то пестейки патрони, водейки успешни сражения с многократно по-добре въоръжени и по-голям като численост противник. Така че в никакъв случай не може да не отбележим неговите способности, ако не на пълководец, то на човек, който ръководи една общност от млади български патриоти. Ние нямаме ясна представа за обстоятелствата на неговата смърт, тъй като единствено спомените на Никола Обретенов са възприети и представляват в някаква степен свидетелство за това. Иначе в старите книги, да речем в „Ботевите четници разказват” на Стефан Каракостов, в други извороведски търсения има предлагани какви ли не хипотези. На мен ми е особено неприятно, че има една тенденция и тя се възприема от много хора, включително и от писатели, и много техни читатели, разбира се, че Ботев непременно е убит от българин. Тази линия започва много отдавна, започва скоро даже след смъртта му може да се каже, като са хвърлени обвинения според мен напълно незаслужени към Никола Обретенов, към Петър Симеонов или българинът от Македония, от Велес, който е един от хората от щаба и нещо като заместник-войвода; Войновски, разбира се, е подозиран в подобни скарвания с Ботев и съответно се смята смъртта му едва ли не за политическо убийство. В крайна сметка правени са експертизи още в края на 19-ти и началото на 20-ти век от военни, от артилеристи, от всичко обаче което можем да направим като равносметка за мен е най-правдоподобна е версията, че той е убит от черкезите и то от техен, така да се каже снайперист, тогава няма оптически мерници, но има хора, така наречените нишанджии, които стоят в засада, които се ориентират кой е ръководителят, кой е командирът и убиват точно него. От описанието, което имаме от Никола Обретенов, пък и от някои други обстоятелства, от едни спомени на един черкезин, които е записал пък Боян Пенев, е почти сигурно, че Ботев е убит от противника и то по един коварен начин – от засада.

Фокус: А има ли някъде останки от него?

Пламен Павлов: За съжаление, няма яснота.

Фокус: А има ли тогава данни, че неговата глава е била занесена във Враца и кога неговите останки се губят?

Пламен Павлов: Има такива данни, има различни версии – че той е погребан в Литаково, че е затрупан в някаква пропаст. Включително жителите на Скравена са убедени, че в местния Пантеон, който бих препоръчал на всички, които пътуват през Скравена, да видят. Там в един малък мавзолей са положени черепите на избити Ботеви четници от групата на Георги Апостолов. Част от местните хора обаче са убедени, че една от тези глави е на Христо Ботев. И аз не мога да се наема да твърдя, че те са прави, но не мога да го отхвърля на 100%. Затова ми се струва, че нашите антрополози все пак би следвало да направят някои измервания, ако не са го направили вече и да огласят тези резултати. Според мен гробът на Ботев остава неизвестен. Разказът на Никола Обретенов като цяло е достоверен с изключение на това, че най-накрая те се прощават с войводата, едва ли не има някакъв церемониален характер. Много по-логично е, попаднали под обстрел, щабът на Ботев да са напуснали мястото, грубо казано, да са избягали и той да е останал там, за което ние не можем да ги виним. В този момент Никола Обретенов спестява от неудобство част от истината. Навремето Стефан Влахов-Мицов, една куриозна фигура в нашата съвременна култура, даже и политика написа една книга „Кой уби Ботев”, внушавайки от първата страница до последната, че непременно е убит от българин. Дори да беше така, аз не мисля, че това променя нито нашата оценка за българската нация, нито за Христо Ботев. Според мен един такъв мазохистичен поглед е напълно погрешен. Както казах, всички свидетелства, за голямо съжаление те са преди всичко косвени, все пак показват, че той е убит от черкезката потеря, от нейни съгледвачи, от нейни хора в засада.

Фокус: А точно място можете ли да кажете, точно в коя част е убит?

Пламен Павлов: Ами това е съвсем близо до днешния паметник на Околчица в местността Йолковица. Натрупани са доста грешки, защото когато Никола Обретенов води хора там, ние не можем да очакваме от него да има фотографска памет и да помни нещо, което се е случило преди доста години в един непознат за него район и то в едни екстремални обстоятелства, когато те преследват и стрелят по теб. В общи линии това е мястото, където се събират хиляди българи с най-чисти намерения, водени наистина от родолюбие всяка година на 2 юни.

Фокус: Какво според вас е днешното отношение към Христо Ботев и справедливо ли е то?

Пламен Павлов: Бих обърнал внимание на факта, че напоследък Ботев някак се премълчава. Това което апелирам към българските политици и хора дейци на културата и към всички българи е, че ние трябва да преоткрием Ботев. Трябва да върнем Ботев на това място, на което му се полага. Не, че той днес е забравен, в никакъв случай не е. Иначе днес нямаше да го водим този разговор. Въпреки всичко през годините на така наречения преход започна една тенденция да бъде издиган Левски на пиедестал. Левски несъмнено е най-свидната жертва на българския народ, но в никакъв случай това не бива да се отразява на другите ни национални герои. Така, че Ботев не бива да бъде поставян на втори план. Напротив, това е една от най-големите ни фигури в цялата ни многовековна история. Той не принадлежи нито на леви нито на десни. В крайна сметка става дума за национален герой, който в най-висша степен отразява националния ни характер и въжделенията на тогавашния българин. Неговите стихове увличат милиони българи. Ще ви припомня един епизод от документален филм, в който албански българи от село Връбник казваха как от времето на Българската екзархия, а и по-късно, когато имало големи тържества, булката се взимала с „Жив е той, жив е”. Има много такива свидетелства, които показват, че Ботев има изключително съкровено място в нашата национална памет, че той е един от нашите маркери за национална идентичност, за самосъзнание и самочувствие като българи. Навремето са казвали: „Долу ръцете от Ботев”, а аз бих казал, че днес ние трябва да възстановим във висша степен нашето обективно и съвсем модерно отношение към нашите национални герои. Това не са просто хора от някакви архаични пластове на историята. Става въпрос за хора, които са били далновидни и както е модерно днес да се наричат визионери, които са виждали далеч напред в бъдещето. Те в никакъв случай не биха били щастливи и особено Ботев от това, което е днес България. Ние сме в дълг пред тези хора и изключително пред Христо Ботев.

Фокус: Какъв пример могат да вземат младите хора на България от Ботев, предвид ролята му в историята на България, какво реално могат те да почерпят от спомена за него?

Пламен Павлов: Средата не се е променила чак толкова драстично в чисто социални аспекти. От него трябва да вземат наистина този хъс към живота и към свободата, неговата отдаденост на каузата, неговата много висока култура независимо от незавършеното му образование. Достатъчно да прочетем неговата публицистика, за да видим какъв широкоскроен и мащабно мислещ човек имаме пред себе си и разбира се, верността пред България. Това е водещото. В никакъв случай днешният век не е на отрицание на нациите и на отечествата. Напротив, всичко показва, че ние ще бъдем европейци, ако сме преди всичко българи. Мисля, че Ботев е един много по-голям европеец от днешните претенденти за европейщина, които много често повтарят мантрите на Брюксел като „Светая Светих”, а всъщност имаме един много голям европеец, който е такъв, защото е българин и е водач на българската революция.

Ива САПУНДЖИЕВА