Пламен Павлов: Свободата не ни е дадена даром от Русия

С историка проф. Пламен Павлов разговаря Румен Леонидов
източник:jivotatdnes.bg, връзка към цялата статия - линк

Проф. Пламен Павлов
Проф. Пламен Павлов е роден е на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където от 1984 г. преподава история на Византия и Балканите през Средновековието. Автор или съавтор е на повече от 250 студии, книги, учебници, справочници и две стихосбирки, консултант и сценарист е на документални филми. През периода 1998-2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. От 2003 г. е автор и водещ на предаването „Час по България“ по Национална телевизия СКАТ. Проф. Павлов е дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), а от 2012 г. е председател на Световния парламент на българите по света.


- Проф. Павлов, защо векове наред Османската империята е крайно неотстъпчива по „българския въпрос” в сравнение с позицията си към сърби, гърци и румънци?
- Причината е, че българските земи са в непосредствена близост до столицата и най-важните за съществуването на империята средища, пътища, стратегически направления. Така в края на 1877 г. остава само пътят на войната, който в конкретния момент съвпада с интересите на Русия.

- За тази Руско-турската война, освен като за освободителна, много по-често започна да се говори и като за завоевателна, целяща да установи руското влияние на Балканите... 
- Русия никога не се е отказвала от идеята да има силно влияние на Балканите и да създаде от България марионетка, покорна на нейните интереси. Александър II започва тази война, освен да постигне определени интереси, но и да покаже, че Русия може да носи свобода... С други думи, да подобри образа на Русия пред европейската общественост. На първо място обаче си остават имперските интереси…

- Това ли е причината след Освобождението България да остане с орязана територия, а част от населението й да се озове извън държавните й граници...
- Главното злощастие за нацията ни е Берлинският конгрес, според чиито решения изконни български земи остават или се оказват под чужда власт. Тази брутална разправа стъпва върху предварителните договорки между Великите сили, най-вече между Русия и Австро-Унгария.

- През годините на комунизма ни беше внушавано, че свободата ни е дадена, едва ли не, даром от Русия...
- Това е не само обидно, но просто не отговаря на истината. „Ахилесовата пета” на руската армия е логистиката. Тя е имала лошо снабдяване и в разгара на войната близо 60% от нуждите за изхранването й, отоплението в студената зима, лекарската помощ и т. н. са покривани със средствата на българските общини, от доставките, които са правили българските селяни. Всички знаем за решаващата роля на нашето опълчение, но наред с това с оръжие в ръка участват хиляди българи. Не трябва да се подценява и ролята на т.нар. милиции, които поемат защитата на съгражданите и съселяните си в Стара Загора, Казанлък, Карлово, Сопот, Габрово, Севлиево и др., борят се с башибозушки банди и мародери. В някои случаи тези сили броят над 1000 души. Въоръжени са предимно с трофейно турско оръжие. Имало е и доброволчески отряди, включително в Северна Добруджа. Във войната с оръжие в ръка участват не по-малко от 25-30 хиляди българи! Неизвестен, но значителен брой българи са в редовете на румънската армия. За какво „даром” става дума?!

- Какви задачи са изпълнявали четите на дядо Илю и на другите войводи...
- Наричали са ги „народни горски”, в смисъл „планински”, чети. Става дума за четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, дядо Илю и други „стари войводи”, които освен военни са изпълнявали и разузнавателни задачи. Отделно е имало разузнавачи към руските щабове, сред които са Григор Начович и Стефан Стамболов. Благодарение на българите руското командване има информация за всички възможни проходи, пътеки и пътечки из Стара планина, а и навсякъде. Това дава на русите стратегическо надмощие над противника, въпреки че същият този противник – Османската империя, владее тези земи векове наред!

- Какъв трябва да бъде историческият прочит на датата 3 март 1878 г.? - За няколко поколения българи идеалът за Санстефанска България е истинската доктрина за националното ни обединение. Трети март е българският блян, който ни е водил и трябва да ни води към бъдещето. Той е идея за национално единство, която съответства на мисленето на всеки народ с достойнство. Трети март не би следвало да е само национален, официален празник, а и ден за размисъл – кои сме, какви сме, защо сме такива и какви би следвало да бъдем...

- Преди време се оказахте замесен и в дискусиите за гробовете на Левски и на Хаджи Димитър...
- През 1882 г. в пловдивския в. „Марица” се появява несръчно написана дописка, в която се твърди, че гробът на Хаджи Димитър е под връх Кадрафил в Средна гора, близо до Свежен, тогава село Аджаp. Излиза, че войводата не е загинал на Бузлуджа, а тежко ранен е укрит на това място. Местни хора, чиито имена се помнят до днес, се грижат за него, но той умира и е бил погребан там. В крайна сметка, костите са извадени и предадени на майката на войводата (тя ги разпознава по един счупен зъб!) и отнесени в Сливен. По-късно тази история е отречена, включително от историци, но според мен отхвърлянето й няма основания. От години се опитвам да убедя Сливенския музей, където се пазят костите, че те трябва да бъдат изследвани. Засега отговор няма, а не става въпрос за сензации или фетишизъм, а за национален герой и мъченик!

- И относно гроба на Левски споровете продължават...
- Големият писател Николай Хайтов, който имаше страст към историята, се опита да докаже, че Левски е погребан в църквата „Св. Петка Самарджийска”. Според други данни следите водят към българското гробище в София.

- Българското гробище?
- Да, защото през 1870 г. в Османската империя, колкото и да е била назадничава, влизат някои европейски норми. Определени са парцели за християнско, мюсюлманско, еврейско гробище. Християнското е върху един имот, подарен от чорбаджийката Марийка Киртошева. Днес на същото място е Министерството на земеделието. Там според свидетелства на съвременници е бил погребан Левски.

- Тази теория не е от най-популярните...
- Тя също има слаби страни, но още по-парадоксалното е, че през 1927-28 г. се прави нов градоустройствен план, гробището се премахва, строи се сградата на Сметната палата, сега на Министерство на земеделието, а при ликвидирането на гробището е намерен скелет на мъж на приблизителната възраст на Левски. Открита е и глава до него, като се твърди, че тя е на Бенковски, която наистина е занесена в София…

- Какво става с тези тленни останки?
- Някакъв офицер, отговарящ за военните гробища, е прибрал намерените кости в чувал, и толкова… Един художник ми беше казал, че през 60-те години старшина, служител във Военноисторическия музей, сочел на войниците един сандък и твърдял, че в него са костите на Левски. Питал съм колеги, работели тогава там, но според тях има някакво объркване. По-голямата драма за мен обаче е защо сме загубили тези свети кости?! Скелетът от „Св. Петка Самарджийска” е затрит от археологическия екип на Стамен Михайлов. Престъпно нехайство е проявено и със скелета от софийското гробище...

- Като историк, смятате ли, че Гърция е в правото си да не приема името Р Македония, тъй като го смята за „свое”, за „антично”…
- Древното Македонско царство не е гръцка, а тракийска държава, подобна на онези на одрисите и гетите. При Филип II това тракийско царство става хегемон в „елинския свят”, а Александър III Велики завладява „световната империя” на персите, Египет, стига до Индия, и т.н. Всичко това не прави античните македонци нито гърци, нито перси, нали? Днес „античният македонизъм“, създаден от престъпни фигури като Мелас и Каравангелис, e приспособен за свои цели от управниците в Скопие. Това буди отвращение... В „международното” име БЮРМ – Бивша югославска република Македония, има не само парадокс на историята, но и горчива истина – днес няма „по-югославска” република от Македония, дори и в Сърбия отношението към режима на Тито е променено, да не говорим за другите бивши републики...

- Днешната БЮРМ води истинска битка с историята на няколко фронта...
- Което е абсурд на абсурдите – и не само с българското си минало, но дори и с европейската история, затъвайки все по-неспасяемо в собствените си лъжи. Убеден съм, че югоносталгията не вълнува обикновените хора, особено младото поколение. Тя обаче е налагана като идейна матрица от самата държава, от образователната й система, от медиите, дори от църквата, както и от македонските „историчари”, езиковеди, писатели и „уметници” (художници)… Като стана дума за Опълчението, в него се записват над хиляда македонски българи! Да не говорим за онази българщина в Македония, която е водещата сила след 1878 година!

- Какво, според нас, трябва да бъде името на  бившата югорепублика...
- Най-нормалното е в него да се съдържа пояснението „българска” предвид историята, езика и традиционната култура на мнозинството от населението – те са български, като такива ги възприема и световната наука.

- Като шегата с абревиатурата БЮРМ – „Българска югозападна република Македония”...
- Това е добронамерена задявка в интернет-пространството, но тази шега е максимално близо до реалностите! А защо да не е  „Охридска България”, което вярно отразява връзката с цар Самуил? Как обаче поклонниците на „теориите” на Коминтерна, на кървавия комунистически диктатор Тито да се вълнуват от християнските ценности на своите деди? Съмнявам се, че за управниците в република Македония истината е ценност…