Пламен Павлов: Остана и да се извиним, че сме били под турско робство

Автор : Интервю на Севдалина Пенева
в-к Десант Брой 160

Връзка към цялата статия - линк

Книги като „Пътеводител за Османска България“ отправят опасни послания към съвременните поколения както у нас, така и в Турция, казва историкът и водещ на предаването „Час по България“ по СКАТ ТВ

- Тези дни на български книжен пазар излезе второ издание на скандалното четиво „Пътеводител за Османска България“. Въпреки споровете около съдържанието, авторите на книгата продължават да убеждават българските читатели, че в нашите земи има безценно османско наследство, но информацията за него е била умишлено прикривана. Така ли е в действителност?

- Тази книга на колегата Христо Матанов излезе миналата година, от вас научавам, че вече има второ издание. Категорично съм против подобно заглавие, защото звучи политически натоварено и то в един несъобразен с нашите национални интереси дух.

Пред мен е книгата на сръбския професор и световно признат ориенталист Дарко Танаскович „Неоосманизмът. Турция се връща на Балканите“. В нея той прави задълбочен разрез на външната политика на южната ни съседка и аргументирано доказва, че тя е изцяло неоосманистка. А инструментът, който използва, се нарича „културен обмен между добросъседски държави“.

Случайно или не, появата на този пътеводител съвпада с една тревожна тенденция. Нека да припомним, че само преди няколко дни се стигна до международен скандал. Армения, Грузия и България бяха опетнени като държави от едно мултимедийно помагало, разпространено от турски организации като учебно пособие. Където в „нова карта на Балканите“ наша територия е „попаднала“ в границите на Турция, а Армения пък изобщо я няма. Засегнатите държави реагираха много остро. От страна на българското правителство – никаква реакция.

Чухме говорителката на външно министерство Весела Чернева да отбягва въпроса и да казва, че нашите отношения с Турция били добросъседски. Какво добросъседско има в това да внушаваш на младите поколения, че части от съседните държави ти принадлежат!? Така че повторното натрапване на този пътеводител на българската публика е изключително смущаващо и неприятно. Сега е редно авторите му да се замислят върху това съвпадение.

- В предговора авторите пишат, че „книгата е предназначена да вдъхновява и насърчава по-доброто развитие на българската идентичност“. Възможно ли е според вас един български историк да вярва на подобно нещо? 

- Българската идентичност може да бъде насърчена, само ако бъде показано, че тези паметници имат някаква връзка с българската култура и с българския народ. Каквато те обаче нямат. По-голямата част от обектите, включени в този пътеводител и особено джамиите, са символ на разделението в онези времена. Както и символ на отказ от българската идентичност.

Не искам да припомням стотиците свидетелства и на чужди пътешественици, и на наши документи, че когато се помюсюлманчва българското население, християнските храмове се събарят и на тяхно място се строят джамии.
Най-известният случай е с църквата „Света София“ в Константинопол. Чухме, че в Турция напоследък има някаква вълна тя да се превърне в джамия. Ако това стане, южната ни съседка трябва завинаги да се откаже от напъните да внушава на света, че е модерна държава и че има някакви претенции да влиза в Европейския съюз.

В предговора се казват и други неща. Например, че тези паметници били в разруха и това се подчертава едва ли не като вина на съвременната Българска държава. Натрапват се повърхностни изводи, правят се елементарни намеци.
Такъв пътеводител може да вдъхновява единствено турските туристи и мюсюлмански групи, които ще идват в България.
Аз не видях в книгата да е показано достатъчно ясно, че някои от тези паметници са строени от български майстори.

Което автоматично ги изважда от контекста на аморфно определената османска култура. Да не забравяме, че наши майстори са участвали даже в изграждането на Тадж Махал в Индия, пратени са били там като помощ от османската държава.
За мен най-опасното е, че Турция, казвайки османско наследство, го смята за свое. Не, то е на една държава, която днес не съществува и в която са участвали най-различни етнически компоненти.

- Каква е целта на подобно издание, след като не носи достоверна и коректно поднесена информация?

- Тези хора навсякъде повтарят нещо много смущаващо. Че България е била 500 години „в състава на Османската империя“, като че ли говорят за днешния Европейски съюз. България е била завладяна. Тя е била под турско робство. Подобни евфемистични изрази като „присъствие“ и т.н. не са приемливи за българската публика. Може би за турската или за тази от Саудитска Арабия, но да се каже, че България е присъствала в рамките на една империя, това исторически не е вярно.

Авторите повтарят тенденциозно и една друга лъжа, как тези паметници били твърде малко и неизвестни. Пропуска се, че Българската държава се е грижила винаги за тези обекти и най-знаковите са запазени. Томбул джамия в Шумен е един ясен пример.

Не мога да си обясня и защо при представянето на книгата участват някакви турски лица. Те каква роля имат в изготвянето на изданието? Или имат мисия да следят как се обслужват претенциите на Турция към това наследство. Защото това не е първата подобна книга, а авторите на „пътеводителя“ обещават още такива да изкарат на пазара.

- Има ли някакви доказателства, че римските пътища в Родопите всъщност били турски, както се казва в изданието?

- Точно турският калдъръм на практика е една от илюстрациите на изостаналостта на османската империя по това време. Защото са били толкова калпави, че няма пътешественик, обикалял тези земи, който да не се е оплаквал от тях. Римските пътища са си римски.

- Голяма част от българските медии обаче публикуват възторжени оценки за „Османска България“. Откъде идва този интерес?

- Да, четох. Че у нас имало, видите ли, неподозирано османско наследство, което не било проучено и малко се знаело за него. Ами тези обекти наистина са твърде скромни, на фона на 500 години турско робство. Всички сме били знаели за възрожденските български къщи от онова време и за Кольо Фичето, обаче за турските - не. Нормално е, повечето ни паметници са от Възраждането и те се свързват с предприемаческият дух на българина, който тогава започва да се пробужда.

Къде ще се сравнява ненадминатия майстор Кольо Фичето и неговите ученици с безплодната османска школа. По това време Османската империя далеч не е блестяла с някаква особена култура. Опитите да бъде разглеждана като продължение на арабския халифат и неговия наистина огромен културен разцвет през 10 век са нелепи.

В една такава книга би трябвало да се изтъкне участието на българската архитектурна школа като изпълнител на подобни поръчки на държавата. По тоя начин се вижда, че всъщност не става дума за това, което е писано в пътеводителя.
И защо не са включени обекти от Македония като част от някогашните български земи например, ами всичко в пътеводителя се свежда до днешната скромна територия на Република България.

- Има една спекулация, че ако не сме били част от Османската империя, нямало да оцелеем като нация?

- В историята вечно се казва, че въпросът „ако“ не бива да се задава. Какво означава, че не сме участвали във войни. Ами през тези векове ние изостанахме с 500 години в сравнение с останалите европейски държави и трябваше народът ни през 19 век да наваксва това изоставане със светкавични темпове.
И как не сме воювали през този период, като ние на практика сме ги хранили тези войски.

Всичко това, което се насажда днес, означава изобщо да се отрече турското робство. Всички знаем България как пада под турска власт. Това в никакъв случай не става с доброволни жестове, а с насилие, реки от кръв и разруха.

- Какво бихте посъветвали колегите си историци, които така заиграват с българската идентичност? 

- Те трябва да се обърнат към собственото си научно мислене, към националната си култура. Писането на такива книга до голяма степен е и някакъв комерсиален проект.

В момента аз самият работя върху една поредица за бележити българи и също съм упрекван, че това е комерсиален проект. Обидна ми е липсата на реакция от старана на цялата българска интелигенция за това, че аз и група мои колеги се опитваме да дадем една нова преоценка на личностите в българската история. А ето виждаме, че към такива неща, които не са свързани с нашата национална съдба, интересът като че ли е по-силен. Това за мен е странно.

Бях обвинен, че съм фантаст, шовинист, а тук очевидно има много по-добра възприемчивост към подобни внушения, каквото е самото заглавие „Османска България“. Надявам се, че колегите ще го променят на някакъв бъдещ етап, ако правят ново издание. Една европейска страна не може да бъде наричана османска. Това съвпада с мантрите на неоосманистите, в които няма симпатия към нас.