Независимо, че във военно отношение Априлското въстание търпи погром, в политическо е една успяла революция

1 Май 2015

Фокус:Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил в Копривщица. Бихте ли ни разказали, каква е неговата роля в българската история?

Пламен Павлов: Това е българската национала революция – „морална и с оръжие”, така, както я виждат създателите на БРЦК и независимо, че във военно отношение Априлското въстание търпи погром, в политическо на практика, то е една успяла революция, тъй като предизвиква изостряне на Източната криза, предизвиква Цариградската посланическа конференция и в крайна сметка Руско-турската война, която води до освобождението на България. Политическата цел, която си поставят организаторите на въстанието, на първо място Георги Бенковски, реално погледнато е изпълнена.

Фокус:Как протича самата организация и ходът на въстанието?

Пламен Павлов: Ще се опитам в синтезиран вид да припомня някои от основните акценти на подготовката. Подготовката за въстанието протича в много кратко време, което е крайно недостатъчно за изграждане на някаква по-голяма свободна територия. Първоначално идеята на апостолите е да се вдигне въстание в четири или дори пет революционни окръга. Това да доведе до обособяване на свободна територия и вече до намесата на Великите сили. Тези млади момчета – апостолите от Гюргево, на практика са най-младата и най-радикална генерация от българското революционно движение, същевременно са били достатъчно далновидни и наясно с обстоятелствата. Те не са вярвали, че едно импровизирано въстание може да доведе до военна победа срещу една империя, която е на три континента, има модерна армия с най-модерното оръжие –стрелково и артилерия, но те са разчитали на това да предизвикат европейското обществено мнение и това да доведе поне до автономия на България и разбира се до освобождение. Това е тяхната цел. Знаем, че комитетът на апостолите следва Старозагорското въстание. Всъщност тази година имаме юбилей именно от Старозагорското въстание – през септември 1875 г. Тогава БРЦК в последния си състав, в който участва много активно и Христо Ботев, решава да вдигне едно масово въстание в няколко революционни кръга, като за най-важен център на бунта се смята Стара Загора. За съжаление, поради различни причини, от една страна - недостига на време, от друга бойкота, който руската дипломация осъществява в една или друга форма, Старозагорското въстание няма особен ефект, макар че то също не бива да бъде подценявано. Край Стара Загора се събират някъде над 500 селски чети, но поради лоша организация не могат да се координират и на практика апостолът Стефан Стамболов се налага да бяга със своите хора на север от Балкана. Освен това не бива да забравяме Червеноводска чета в Русенско, която също е едно много интересно явление. Такива опити са правени и на други места, но във времето е много кратко. Провалът на Старозагорското въстание от есента на 1875 г. води до разков в БРЦК, Ботев напуска, на практика комитетът престава да действа и тогава най-младите от революционните дейци, това са Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, докато от по-младите са Георги Обретенов, Георги Бенковски, независимо, че на възраст е по-голям от другите, на практика е по-непознат, но в официален план е от по-младите апостоли. Те се събират в една къща в Гюргево, която е запазена и до днес – има паметна плоча, и са финансирани от Врачанския комитет. Това е т. нар. „казарма”. Там те заседават в продължение на около 2 месеца, до Коледа 1875 г. и решават да вдигнат масово въстание, тоест да подновят пропадналата акция от есента на 1875 г. За съжаление, за да не стане провал и да не изтече информация, не се водят протоколи, всичко тече в пълна конспирация и затова можем да съдим за плановете на въстанието единствено по спомените на някои от оцелелите участници – на първо място в книгите на Никола Обретенов и Стоян Заимов. След Коледа, най-вече през януари и февруари, апостолите се прехвърлят в България и заемат своите места и това са тези 5 революционни окръга, които от начало са планирали. Първият от тях е Търново, който играе ролята в бъдеще на нещо като главен щаб, където главен апостол е Стефан Стамболов – най-авторитетната фигура от младата генерация. Той има и неколцина помощници, като измежду тях е Георги Измерлиев – Македончето, който пък е и с военна подготовка. Вторият революционен окръг е Враца, на него се е разчитало много. Там реално погледнато главен апостол е Стоян Заимов, но той не свършва нещо кой знае какво поради различни причини, независимо че подготовка има. Третият окръг е Сливен, с главен апостол Иларион Драгостинов. Там също има големи затруднения, поради несъгласие на местните дейци, които са впечатлени от провала на Стара Загора през есента. Там главната роля на дееца с Иларион Драгостинов играе също така месният деец Стоил Войвода срещу Георги Дражев от Ямбол и разбира се Георги Обретенов, най-младият син на баба Тонка. Той е военния инструктор на окръга. Четвъртият окръг, на който се е гледало до известна степен като спомагателен е Пловдивският. Там за главен апостол е определен Панайот Волов, а за негов помощник е именно Георги Бенковски. По-късно там отива и Георги Икономов, който преди това е бил към третия окръг. По някакво стечение на обстоятелствата и поради будния дух на населението в Пловдивско, на практика това е най-успешния окръг. Неговият център се премества в Панагюрище, тъй като в Пловдив опасността от провал е много голяма. Тук именно в Средногорските български градчета – Панагюрище, Копривщица, Клисура, Стрелча и околните села на практика се извършва най-усилената подготовка. Имало е идеи за пети окръг, който е трябвало да обхваща София и Северна Македония. За негов главен апостол е бил предвиждан Никола Славков, който обаче е арестуван при един провал в Орхание, днешния Ботевград. Той се спасява, тъй като е руски поданик, но на практика няма време да се организира този окръг. Въпреки всичко обаче българските дейци в Македония са знаели или поне по някакви канали е достигала информация до тях, затова се формира един Солунски център, който също събира привърженици и в хода на въстанието имаме неговия отзвук и в част от българските земи в Македония. Това е въстанието, което вдига Димитър Попгеоргиев Беровски в едни по-локални мащаби. Времето за подготовката е крайно недостатъчно. Става дума за не повече от 2-3 месеца. През това време се шият усилено униформи, правят се фишеци, събира се оръжие, правят се дори и тренировки на събралите се младежи. Тоест има една много активна дейност, особено в Четвърти окръг, но тя не бива да се подценява и в Първи окръг, където в Бяла черква и района на Павликени достойният български учител Бачо Киро подготвя над 100 човека. Подготовката е била доста усилена, но за съжаление е подценен факторът време. Разбира се, това не се дължи само на някаква прибързаност и лекомислие на апостолите, а най-вече, за да не стане провал и да не се повторят събитията от есента на 1875 г. с провала в Стара Загора. Въстанието избухва преждевременно. Тук, обаче на 20 април в Копривщица при опит да бъдат арестувани местните дейци начело с помощник апостола Тодор Каблешков, местните дейци се вдигат на оръжие, Георги Тиханек дава първия изстрел, написано е „кървавото писмо”. Това са неща, които са известни на всеки грамотен българин, надявам се. Това преждевременно избухване няма как да бъде критикувано, тъй като при един провал е щяла да пропадне цялата организация. То обаче се отразява сравнително неблагоприятно на останалите революционни окръзи, тъй като докато от Четвърти окръг се пратят „кървави писма” в Търново, Враца, Сливен и на други места, турската власт, която разполага с телеграф, тоест с най-модерната техника, вече е предупредила и затова в другите окръзи има арести и провали. Въпреки всичко мащабът на въстанието в никакъв случай не бива да се подценява. Нека да припомня само, че има над 1000 души въстаници в Панагюрище, в Батак, има големи военни части и това е изумително, тъй като при липса на всякаква последователна военна традиция и на българска държава виждаме, че с импровизирани средства само за няколко месеца на практика апостолите създават една военна сила, която е не по-малко от десетина хиляди души, активно въоръжени, с тенденцията да се вдигнат и други, което за съжаление не се осъществява. Не бива да пропускаме в никакъв случай, че подготовката и самото въстание имат най-добър успех именно в Четвърти окръг, където е най-силна комитетската мрежа на Васил Левски. Захари Стоянов и другите апостоли открито говорят и признават, че на практика самите селяни им казват: „Така говореше Дякона”. Те стъпват на една все още не напълно изградена, но много активна структура. Там, където комитетите са понесли по-големи загуби, както е в Северозападна България в резултат на Арабаконак и Димитър Общи, там въстанието и организацията са по-слаби. Един от големите участници във въстанието, без да е между живите, е Апостолът на свободата Васил Левски, един от големите организатори. Независимо, че апостолите не спазват всички правила на Левски, всички негови предписания за въстанието, в крайна сметка се чувства неговият дух и подготвената почва навсякъде. Левски се оказва много прав, че без една последователна подготовка не може да се случи нещо значимо в поробените български земи. На практика тук, когато говорим за въстанието винаги трябва да си спомняме за Васил Левски и неговите комитети, които са създадени само няколко години по-рано. Разбира се, на нещо друго бих искал да обърна внимание - това е, че въстаниците и техните водачи, особено Георги Бенковски, който заема първото място, Волов така да се каже му го отстъпва, тъй като качествата на Бенковски очевидно са по-сериозни от гледна точка на организационни умения, качества на лидер и държавник дори, искам да кажа, че те държат на статистика на хората. Те събират оръжия. Правят различни доставки за военни такива от чужбина. Примерно Ботевата чета се е появявала в резултат на това, че във Врачански окръг няма достатъчно оръжия. Там е направена една много сложна операция от двама врачански дейци, за да се купи оръжие. На практика ахилесовата пета на въстанието е липсата на модерно оръжие, затова се прибягва до импровизирани черешови топчета и до най-различни други хитроумни методи за борба, но те не могат да противостоят на въоръжената до зъби модерна османска армия. Въпреки всичко обаче в продължение на повече от един месец в България има активни бойни действия на много места. Последните отгласи на въстанието са не само Ботевата чета и тази на Таньо Стоянов, но и някои от четите от избухналата през юли Сръбско-турска война, които смятат, че в България има въстание и проникват към Ново село и към връх Ком. Османската империя е разтърсвана в продължение на близо три месеца от въстаническите действия на българите. В никакъв случай не бива да гледаме на това с някакво снизхождение. Става дума за едно огромно усилие на нацията, което се извършва в изключително трудни условия. Много по-трудни, отколкото при от останалите балкански народи.

Фокус: До какви последици довежда вдигането на това въстание?

Пламен Павлов: Въстанието на практика води до едно крайно изостряне на Източната криза и до възобновяване на българската държава след Руско-турската освободителна война. Преди това разбира се до Цариградската посланическа конференция в края на 1876 година, в която Великите сили имат силно влияние. Те казват, че в България трябва да има автономия. За да се намери някакъв баланс, замислят две автономни области с християнско-българско управление - едната със столица Търново, другата със столица София, т.е. на практика почти цялата територия на Българската екзархия. Създават се две български автономни провинции, които биха били основата на една в бъдеще обединена българска държава. Това обаче не е прието от Османската империя, затова се стига до военно решение.

Фокус: Смятате ли, че днес, 139 години по-късно, жертвата на въстаниците, дали живота си за България не е забравена и се пази в българските спомени?

Пламен Павлов: Въстанието не е забравено и това в никакъв случай не може да стане. Има много потомци в Панагюрище, Батак, Клисура, Копривщица, Кръвеник, севлиевските села, Ново село - има наследена патриотична традиция. Но в държавно-обществен план мисля, че то е до известна степен подценено и обикновено се стига до едни протоколни тържества. Много често самото колебание на датата по нов и стар стил води до допълнителни случаи на игнориране, а това е едно изключително голямо събитие в нашата национална история, може би основополагащото събитие, без което нас нямаше да ни има. На практика големият български историк Димитър Страшимиров, автор на най-обемната история на Априлското въстание, той си задава дори и въпроса, който се смята за еретически в историческата наука, но не се свени да го зададе и казва, че независимо от едни други критики към свършеното от апостолите, това е било възможното и няма как да не сме им благодарни, признателни и да не изпитваме преклонение пред това, което са свършили дейците на Априлското въстание. Разбира се, става дума и за хилядите българи, които участват в него. Не бива да забравяме и за жертвите, които тогавашните наблюдатели дават - между 25 и 40 хиляди души. За такива кървави събития като Батак, Бояджик, Ямболско и много други случаи на насилие от страна и на башибозуците, но и на редовната турска армия, което води до потрес в целия свят. Тук не може да не стигнем до идеята, че българският въпрос за първи път излиза категорично на международната сцена. Нашите предци събират симпатиите на целия цивилизован свят. В защита на българите се надигат най-свелите умове на човечеството. Това са хора като Виктор Юго, Гарибалди, руската интелигенция в лицето на такива грандиозни, световни личности като Фьодор Достоевски, Лев Николаевич Толстой, Иван Тургенев, Верещагин, големият учен Менделеев, художници, писатели, изобщо една масова вълна в тогавашната руска империя, тоест на територията на днешна Русия, Украйна и Беларус. Освен това в Чехия има много силен отзвук. Тогава излиза и книгата на младия Константин Иречек – „История на българите”. По съвпадение излиза 1876 г., но това има много голямо значение. Тя излиза на немски, защото се вижда, че българите не са някакво племе на Балканите, а една древна цивилизация, една древна държава, която заслужава да се появи отново на политическата карта. Не бива да забравяме Макгахан, Юджийн Скайлър и всички тези хора, било кореспонденти или консули на чужди държави. На практика световното обществено мнение е на българска страна. Помощи за България са събирани в целия свят, включително дори и в Нова Зеландия. Тоест става дума за един невероятен отзвук на това въстание. Не бива да забравяме и това, което прави Ботев с „Радецки” какъв огромен отзвук има. Общо взето нашите политически дейци тогава са сложили на преден план борбата за освобождение. Не са жалили живота си, не са правили никакви дребни сметки и са успели да постигнат нещо, което на пръв поглед изглежда невъзможно. Все още сме в дълг пред въстанието. Разбира се, българската историческа наука е направила много изследвания, има много подробни книги - на академик Константин Косев, българската литература, записките на Захари Стоянов, участник и апостол във въстанието, на много други личности. Не искам да кажа, че трябва да живеем непременно с поглед в миналото, но то ни дава много упование и за бъдещето. То показва един млад и много качествен български елит, много често с европейско възпитание, хора, които са с много висок социален статус. Иларион Драгостинов например е бил човек с една богата фамилия, която е имала кантори във Виена и Лондон. Също така от изключително богато семейство е бил Тодор Каблешков. Това са момчета, завършили престижно образование и въпреки всичко те са смятали, че главното е да освободят своя народ. Така че нашият политически елит в момента трябва да се засрами на фона на това, което са правили тези млади българи в онази далечна 1876 г.
Нека да се поздравим като българи с една дата, която е от една страна изпълнена с трагизъм, но изпълнена и с много героика и с вяра в бъдещето на нас българите като народ.

Деница Стоилова

източник:focus-news.net, връзка към цялата статия - линк