Когато говорим за Левски, освен историците думата имат и писателите, и поетите

Проф. Пламен Павлов
18.02.2015
Историкът от ВТУ проф. Пламен Павлов, в интервю за Радио „Фокус“

Източник: , връзка към цялата статия - линк


Водещ: През годините всички сме се наслушали на най-различни митове и легенди за Апостола на свободата Васил Левски. Каква обаче е историческата истина, кой е Левски, защо тръгва по пътя на революцията, защо рискува живота си за свободата на България? Наш събеседник е историкът от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов. Кой е Левски, проф. Павлов?

Пламен Павлов: Да се разкаже накратко за Левски – сама съзнавате, че не е възможно в рамките на няколко минути, а може би и на няколко часа и няколко дни, тъй като става дума за една необятна личност.

Водещ: Така е.

Пламен Павлов: Тук освен историците, много често думата имат писателите и поетите, които много по-добре синтезират оценката за една личност, а тук оценките за Левски са дадени не от кого да е, а от Христо Ботев и Иван Вазов. Ботев написа едно от най-силните стихотворения – то е посветено именно на величието на Левски. Там той казва: „Твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила“ – на бесилото. „Един син“ тук в случая не е просто един от синовете на България, а най-големият син на България, в стилистиката на тогавашния български език. Вазов пък на свой ред казва, че „всяка възраст, класа, пол, занятие взема участие в предприятието“ – в това, което е започнал Левски. Той също казва, че и селяните са го наричали светец и това пък още веднъж поставя в един план усилията на днешната българска православна църква да му откаже да бъде светец по някакви си нейни самоцелни и смешни причини. Но не е въпросът в това дали ще го наричаме светец. Първо, той никога не е бил смирен монах. Той поема монашеството в една вече различна обстановка, тъй като в България във времето, когато той става дякон, после даже и йеродякон, пътят на религиозното чувство вече е свързан с националната идентичност, с борбата за утвърждаване на нашата нация като народ. Освен това много добре знаем, че това за него е бил един от пътищата да получи по-високо образование, така че този човек още от малък се е стремял към образованост и разбира се да се посвети на българската кауза. Това, между другото, не е възможно да го разберем, ако не кажем няколко думи за неговия род. Много често се говори за неговия род най-вече по линия на Караиванови – по линията на неговата майка Гина Караиванова, или Кунчева по мъж. Това е една много достойна карловска фамилия. Тя и днес има някъде може би над 1000 души, които съставят една такава неформална гражданска организация на родствениците на Васил Левски. Обаче той има и бащина линия. Баща му умира много млад, но негов чичо е Видол войвода – една от легендарните фигури в тази част на България, а може би и в по-голям мащаб. И близките на Левски казват, че той най-много е приличал на чичо си Видол, а чичо му Видол загива в бой с една турска потеря през 1837 г. в Троянския Балкан, като това може би е част от опита да се продължи завераджийското движение, започнало през 1835 г. с т.нар. Велчова завера. Така че той е расъл в една среда, която просто е много наситена с български дух, с повик към свободата. Така че смиреният монах е просто един от пътищата да служи на България - ако изобщо приемем, че е бил смирен монах. Виждаме, че този смирен монах взема взима коня на вуйчо си и отива и се записва в Първата българска легия на Раковски в Белград, което всъщност е и първата българска школа – вече политическа, военна, за постигане на свободата с модерни средства.

Водещ: Т.е. можем да приемем, че така, както го описва именно гениалният ни поет Христо Ботев, това е образът на Левски, реалният му образ?

Пламен Павлов: Не е имал за цел Ботев да описва Левски, да пише негово житие писание. Може би ако беше живял повече Ботев, който също загива за България твърде млад, щеше да го направи. Но в първата биография на Левски, дело на Захари Стоянов, много ясно са показани тези черти. И разбира се цялата ни историческа наука, пък и цялата ни хуманитаристика, показва всъщност, че става дума за една личност, която пак Вазов сравнява един вид с българския Христос, с един аналог на самия Спасител, което не е пресилено в случая и не е кощунствено, тъй като става дума за голяма фигура. Освен това не бива да забравяме, че става дума за един съвсем жив човек, за един нормален човек, а не за някакъв образ от литературата. Напоследък, както виждаме, има някакъв опит да бъде канонизиран Левски, да бъде превърнат в една икона, да го закачат нашите политици зад гърбовете си зад своите тежки кресла, да се кълнат в него и пет пари да не дават, че всъщност най-често изобщо действат в кардинално противоречие с идеалите на Левски, които бяха идеалите на посветените българи тогава. Левски не е самотен от друга страна. Той може да изпъква като един феномен, като една фигура от първа величина, но той не би бил възможен без своите помощници, без своите сподвижници, а там виждаме изключително широка гама от хора наистина от всички съсловия – от хора, които са от богатите предприемачески кръгове и които много често са го подпомагали. Дори първата му обиколка Димитър Ценович му дава тези 30 турски лири. Димитър Ценович, разбира се, е по-скоро от средната категория буржоазия, ако използваме този модел. Но именно Левски беше чужд на радикалните идеи на ХІХ век. Той е бил модерен човек, но същевременно той е наистина този, който се опитва да мобилизира цялото българско общество. Той казва за българското общество в Одеса, че това е нашият комитет в Одеса. Става дума за една организация на хора, които днес бихме нарекли олигарси, милионери, и същевременно да работи изключително добре с бай Иван Арабаджията от Расово, т.е. с хора от низините. И същевременно да бъде много близък с такива оригинални, днес за съжаление позабравени, но много силни образи като отец Матей Преображенски, като… мога да посоча тук много хора, които днес са останали като част от местната история, фактически те са големи фигури. Христо Иванов-Големия, разбира се - може би най-близкият му приятел. Тук аз бих цитирал един мой колега – проф. Милко Палангурски, който написа една серия книги за ситуацията след Освобождението. Всъщност сподвижниците на Левски участват много активно в политиката. Те са всъщност гръбнакът на партията на Стамболов, но и не само на нея. Т.е. виждаме, че това, което той е създал, не е просто една конспиративна организация за борба срещу турската тирания, а на практика един проект, както е модерно сега да се казва, за изграждането на една модерна, просперираща държава. Така че Левски, който никога не е ходил някъде далеч по света, не е бил в Париж, Лондон или някъде другаде, същевременно е едни много модерно мислещ човек и това е може би най-шокиращото в бързото израстване на този обикновен карловски младеж на първо време. Той наистина има едни хоризонти, които надхвърлят онези на един образован човек като Каравелов, който несъмнено е и писател, и журналист, който като никой друг може би развива в най-перспективна посока идеите на неговия учител Георги Стойков Раковски, който също не бива да бъде забравян. Това също е една голяма фигура, на която всъщност до известна степен Левски дължи първоначалния тласък и мащабите на своята мисъл – именно на тази необятна интелектуална мощ на Георги Раковски.

Водещ: Мотивът за предателството е много ярко застъпен, когато говорим за Левски. Предателството на Димитър Общи, известен като поп Кръстьо, дори се сравнява с предателството на Юда спрямо Исус Христос. Какво казва историята по този въпрос?

Пламен Павлов: Да, сега това с поп Кръстьо – то пак се дължи на митове и затова ние до днес не можем да се освободим от тази матрица, че непременно поп Кръстьо Никифоров е предал Левски, че той е по-страшен от Юда и т.н. Науката показа, че поп Кръстьо реално погледнато не е предател на Левски, но това не означава, че поп Кръстьо едва ли не е антипод на Левски и че едва ли не пък е по-важен от Левски, защото и такива неща с появиха – че той е някаква фигура от ранга на Левски. Поп Кръстьо е един български свещеник, един човек образован, един човек, който има самостоятелно мислене. Той има конфликти с Левски – това е факт и то е използвано срещу него от неговите критици. Същевременно обаче няма доказателство, че той изобщо има нещо общо със залавянето на Левски. Залавянето на Левски според мен се дължи на една серия от нещастни обстоятелства. Левски е конспиратор, той не е бил толкова познат, както днес се мисли, него са го познавали в българските градове минимален брой хора – то и така трябва да бъде. И всъщност в един момент той е заловен, без да има предателство - предателство няма в момента на залавянето му. Неслучайно той от Ловеч е закаран в Търново. Той казва „Аз съм от Търново“ и го карат в Търново. Вече тук, в Търново, е идентифициран. И ако някой тук има роля на предател, това до известна степен е едрият… индустриалец е силно казано, но един от богатите хора – Стефан Карагьозов. Към него водят следите, че е дал снимката на Левски. Но ето, виждаме пък, че тогавашната османска, турска държава може да е била изостанала, тиранична, мракобесна в много отношения, но що се отнася до тайните служби и армията, тя е била много модерна. Това, което е правил Левски, е все едно в момента някой да прави комитети, мога да ви кажа без да се замисля, тъй като има телеграф, има фотография, на практика няма само телевизия и интернет може би – има бързи комуникации, има жп линии. Така че това, което прави Левски, е изумително. Той с едни съвсем минимални средства постига изграждането на държава в държавата. Неговата голяма цел е не да вдигне непременно въстание, и то, както го призовава Каравелов – спонтанно, с някакъв патос, а да бъде подготвена една паралелна власт, която да може просто да постави Османската империя в невъзможност да се справи с българското движение. Той е смятал, че въстание може да има в по-далечна перспектива – когато всичко е подготвено, когато комитетите имат оръжие, когато има изградена една паралелна армия и полиция. И това, което Левски не е успял да направи, тъй като е заловен и екзекутиран и няма историческото време, го прави Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Това, което прави Гоце Делчев, това, което прави Дамян Груев и всички други апостоли от Македония и Одринско, на практика са стъпките на Левски. Затова в голям грях е днешната пропаганда в Македония – тя се опитва да откъсне дървото от корена, а коренът е Левски и българската революция. Това е революцията на македонските българи.

Ева БРАНИМИРОВА