Какво е 3 март без саможертвата на Ботев, Левски, опълченците

07.03.2015 Мила Гешакова

- Преди дни отпразнувахме 137 г. от Освобождението на България от османско робство. Какъв е всъщност българският принос, за да стигнем до тази дата?

- Приносът на българите съвсем не е малък и не бива да се подценява, нито да се забравя. Ако ги нямаше апостолите на Априлското въстание, ако го нямаше Левски, а преди това Раковски, ако я нямаше Ботевата чета, събитията в Батак и много други, нашите мъки нямаше да станат достояние на света. В 1876-1877 г. първите страници на всички световни вестници започват със събитията в България. А колкото до борбите на Великите сили, това са едни глобални въпроси, които имат отношение към съдбата на всички народи - и големите, и малките.

- Как да осмислим Трети март в контекста на днешните ни отношения с Русия и позицията ни спрямо конфликта с Украйна?

- Русия през 1877-1878 г. и Руската федерация в момента - това са две съвсем различни държави. Онази Руска империя включваше много народи и руската армия, която се сражаваше в България, беше съставена не само от великоруси, но и от украинци. В крайна сметка основа на цялата операция на Балканите бяха четирите южни военни окръга на територията на днешна Украйна. И без ни най-малко да целя да разпалвам конфликт Русия - Украйна и по този въпрос, ние сме освободени колкото от Русия, толкова и от Украйна, Беларус, Полша, Финландия, или от онази многонационална империя, която създаваше тогавашната армия. И от един генералитет, в който имаше много германци, финландци, поляци. Тоест става дума за една друга държава в друга реалност, която, между другото, не ни е освободила за черните ни очи, а преследвайки своите геополитически интереси.

- Имат ли основание опитите да се отрече Трети март?

- Винаги са ме дразнели приказките, че тази дата няма нищо общо с нас, че това е един договор между две държави - между Османската и Руската империя. Не бих твърдял, че е така. Българското участие е изключително масово. И не е само опълчението с двата му състава от 12-13 хиляди души. В Освобождението участват и много доброволци, имало е и така наречените народни милиции - военни отряди, някои от които по 1000 души. Участието на българите в Руско-турската война брои не по-малко от 30-40 хиляди души, а жертвите с големите кланета в Стара Загора, Любенова махала, в самото Средногорие надвишават по брой тези от Априлското въстание. И в никакъв случай свободата не ни е дадена даром - тя е следствие от съвпадението на нашите, българските, интереси с тези на Великите сили и най-вече на Русия.

- На 6 октомври 2014 г. се навършиха 1000 г. от смъртта на цар Самуил. А тленните му останки бяха открити през 1969 г. от проф. Муцопулос в Гърция. Защо чакахме близо половин век, за да направим постъпки да си ги върнем в България?

- В интерес на обективността такива постъпки са правени и по-рано, но на дипломатическо равнище и не са били широко огласявани. Решаването на подобен казус не е проста работа, защото става дума за археологически проучвания на чужда територия, извършени от учени от друга страна.

- Има ли стабилни доказателства, че намерените останки са именно на цар Самуил?

- Чест прави на проф. Муцопулос, че още по време на разкопките категорично свързва откритията си с цар Самуил и неговия гроб. И в книгата си за базиликата на остров Св. Ахил в езерото Мала Преспа, където са намерени тленните му останки, доказва на 100 процента, че става дума тъкмо за цар Самуил и за никой друг.
Наистина, там няма надпис, който да удостоверява, че това е точно той. Но самата технология, по която е изградена гробницата, редица артефакти от облеклото на погребания говорят, че става дума за царско погребение и то е именно на цар Самуил. Наблюдения и на български, и на гръцки антрополози също потвърждават това.

- Колко важен за оклюмалото ни национално самочувствие е Самуил?

- Той има сакрална сила за нас, българите. Самуил лично е ръководил войската си в тежки сражения, организирайки около себе си и други родолюбиви боляри. Противопоставил се е на византийската агресия за цели 50 г. С това Самуил става част от българската история и важна част от българската идентичност. А отношението към него и ослепените му войници, които са и мъченици на една справедлива кауза, са своеобразен “маркер” за българското!
Не може българин да остане равнодушен пред подобно страдание, и това не е само емоция.

- Самуил е бил военен пълководец, защо го наричаме цар?

- Той приема короната едва през 997 г., когато умира легитимният цар Роман, синът на цар Петър. Имаме основания да смятаме обаче, че фамилията на комит Никола, неговите синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил са близки роднини на царската династия.
Първото българско царство е едно много аристократично общество, подобно по-скоро на обществата в Западна Европа, отколкото на това във Византия, където моделът е по-различен. Самият факт, че в Битолския надпис Никола и Рипсимия - бащата и майката на Самуил, са наречени “благоверни”, показва връзка с царския род - епитетът “благоверен” се е използвал само за представителите на династията. Затова в лицето на Самуил и наследниците му виждаме продължение на Крумовата династия.

- Защо Крумовата?

- Византийската принцеса и писателка Ана Комнина, далечна потомка на същата фамилия, правнучка на цар Иван - Владислав по майчина линия, казва, че Самуил е от династията на Крум. На свой ред и авторът на Българския апокрифен летопис от края на XI и началото на XII в. твърди, че цар Роман (признат и от Самуил за такъв), и самият Самуил са от едно и също “царско коляно”. И без да влизаме в спор с днешните псевдонаучни интерпретации в Македония, явно е, че става дума за абсолютно същата българска държава, а не за отделна “Самуилова държава” или за някакво Западно царство. Когато столицата Велики Преслав е окупирана първо от руския княз Светослав, а после от Византия, властта се премества в свободните земи - отначало в Средец, после в Скопие и най-накрая в Охрид. Затова Самуил олицетворява приемствеността в развитието на нашата държавност. Той не е някакъв периферен владетел, а живото продължение на държавната традиция, която започва още с Кубрат и Аспарух.

- Вярно ли е, че сега костите на Самуил се намират в едно мазе?

- Да, те са прибрани като археологическа находка и са част от инвентара на Солунския музей. Това, разбира се, е крайно несправедливо, тъй като става дума за човек християнин, владетел на християнска държава. Струва ми се дълбоко нередно те да бъдат третирани като археологически факт. Жест на приятелство и добросъседство ще е република Гърция да дари тези кости на България - те са светиня за нас, българите, а не за гръцката държава и народ.

- В хода на дебатите около мощите на Самуил се чуха и други гласове - че те трябва да останат на о-в Св. Ахил - там, където са намерени. Съгласен ли сте?

- В тази позиция има резон. Но, как да ви кажа, остров Св. Ахил сега се намира на три граници - между Гърция, Македония и Албания. Районът е рядко населен и отдалечен от големите центрове. Християнска традиция и през Средновековието, а и днес е светините да са достъпни за колкото се може повече вярващи. Затова съм дълбоко скептичен, че Гърция ще върне мощите на Самуил на о-в Св. Ахил, където в момента живеят 26 души...

- Инициативният комитет, в който сте и вие, има идея костите на цар Самуил да бъдат положени в саркофаг в столичната църква “Света София”, нали?

- Да, защото Средец е бил временна столица на Първото българско царство в онези драматични времена след 971 г. И нищо чудно самият Самуил да е роден в днешна София, щом управител на града е неговият баща комит Никола. Това означава, че фамилията му е дълбоко свързана със Средец.
Знаменитата битка в прохода Траянови врата през 986 г., на 17 август, е финал на “войната за Средец” - стратегическия център на свободните български земи. А мощите на нашия национален светец - свети Иван Рилски, са преместени от Рилския манастир в Средец през 992 г. с участието на Самуил и са били два века в София. Ето още едно доказателство колко дълбоко е бил свързан Самуил със Средец.

- Какво не знаем за цар Самуил?

- За него знаем повече в сравнение с други владетели. Дори и че този суров човек е бил твърде отстъпчив пред своите дъщери Мирослава и Косара с техните “любовни романи” Очевидно двете са наследили упорития му характер. Както е писал навремето проф. Петър Мутафчиев, цар Самуил е имал сърце, изпълнено с “твърде много човешки чувства”.

- Докъде стигна кампанията ви?

- Организацията на такива събития е трудна. За мен е много по-важно, че водещи имена сред българската интелигенция - историци, археолози, писатели, артисти и т.н., застават изцяло зад идеята “Да си върнем Самуил” и подкрепата за нея расте.

- Откриването на паметника на цар Самуил в близост до църквата “Света София” в столицата се отлага няколко пъти заради археологически разкопки. Кога ще е?

- В средата на март. Промяната се налага, защото мястото е богато на история и се наложиха спешни разкопки.

източник:24chasa.bg, връзка към цялата статия - линк