И днес говорим за цар Самуил, което само по себе си говори за непреходните послания на неговия живот и царуване

10.10.2014, интервю на Стояна Кирова

Историкът проф. Пламен Павлов написа книга за цар Самуил, която се казва „Векът на цар Самуил” и се появява точно 1000 години след смъртта на владетеля. Каква е същността й, какво е мнението на професора за становищата, че Самуил е македонски цар и има ли исторически автентични доказателства а това? По темата в интервю за Радио "Фокус" - Велико Търново разговаряме с проф. Пламен Павлов.

Водещ: Проф. Павлов, разкажете ни повече за книгата, която написахте за цар Самуил?

Проф. Пламен Павлов: В книгата става въпрос за епохата на цар Самуил, тази публикация в този й вид е самата 1000-на годишнина от нея, аз не обичам да казвам от смъртта на цар Самуил. Ние всички знаем тази знакова дата 6 октомври 1014г., когато Самуил при вида на своите ослепени войници получава сърдечен удар и след 2 дни умира. На 4 се случва и въпреки опитите на лекари да му помогнат, той си отива от този свят. Но за нас основното не е смъртта на този велик български владетел, а това са неговите дела, неговата епоха. Така че, аз, може и да звучи патетично, но мисля, че го казах неведнъж и виждам, че има добра възприемчивост в обществен план, че по-скоро ние отбелязваме едно безсмъртие. В крайна сметка и днес говорим за цар Самуил, което само по себе си говори за непреходните послания на неговия живот и неговото царуване. Самата книга не е нещо ново за мен, тъй като аз съм писал доста по тази тема поне от 20 години насам. Опитах се да дам един съкратен разказ на епохата, който да бъде максимално достъпен за най-широк кръг читатели. Разбира се, аз съм взел отношение по редица спорни въпроси, тъй като в тази неясни въпроси, разказал съм за времето на цар Петър, което е много важно, тъй като именно тогава се ражда и Самуил и неговите братя и тогава се формира въобще това българско общество, което виждаме, че е непреклонно пред византийската агресия в продължение на половин век. Но основното нещо, което трябва да запомним за епохата на цар Самуил това е тази жизненост на българската държава и на тогавашния български народ, тази борба за запазване на собствената независимост, която, по думите на гръцкия византолог Караянопулос, обхваща широки маси от въодушевление и дори от фанатизъм и в крайна сметка това е изконно българския характер на държавата по времето на цар Самуил. Не става само дума за отделна държава, само за западните български земи или само за Македония, става дума за цялото българско етническо пространство. Самуил действа на един много широк периметър, както е отбелязал още на времето проф. Петър Мутафчиев, ние го виждаме ту при делтата на Дунава, ту при брега на Адриатическо море, тоест, той в най-голяма степен се стреми да възроди мощта на България от времето на цар Симеон Велики.

Водещ: Какъв е вашият коментар относно становищата на Македония, че Самуил е македонски цар?

Проф. Пламен Павлов: Пропагандните спекулации в бивша Югославия и Република Македония не са нещо ново. Теорията, че Самуил не е български цар и че тази държава е някаква друга, че е македонска и че Самуил бил вдигнал въстание срещу българската власт това са едни грозни спекулации, които започват още от втората половина на 19 век. Те са изобретени от сръбската пропаганда на великосръбския шовинизъм от времето преди нашето освобождение от турско робство. Още тогава в духа на великосръбската стратегия, т.нар. начертания на сръбския министър Илия Гарашанин, който чертае едни планове как Сърбия ще стане хегемон на Балканския полуостров и разбира се Македония е важен прицел в тази стратегия за сръбска експанзия. Още тогава започват едни спекулации, че това царство може би не е българско, че то е някакво западно царство. Има един сръбски професор Стоян Новакович, който още в края на 19 век, виждайки, че българите от Македония няма как да станат сърби измисля тази „хватка”, грубо казано, те да бъдат превърнати в македонци. За съжаление, тази сръбска стратегия съвпада с начертанието на Коминтерна на македонска нация. Тук вече голяма роля има и предателската линия на Българската комунистическа партия, която възприема тази постановка, дори, както знаете, насилствено карат хората в Пиринска Македония след 9 септември да се пишат за македонци. Но тя е абсолютно ненанучна, тъй като всички паметници от епохата на Самуил, и не само, той е една фигура, която събира вниманието на автори от близки и далечни страни. Този грандиозен двубой между България и Византия е наблюдаван от по-далечни партньори, това е нещо, което разтърся тогавашния средновековен свят. Значи, тези извори, независимо дали са български, арменски, арабски, византийски, унгарски, италиански, пишат само за българи и за нищо друго. Друг аргумент, който е още по-важен, самият Самуил, който навсякъде е наричан Самуил българина. Неговият племенник Иван Владислав в битолския надпис как се определя – „Самодържец български, родом българин, построих за българите крепостта Битоля”. Всичко това, за да го отхвърля човек, както се прави в съвременната държава Македония, меко казано е кощунство и е едно грубо насилие над историческата истина. Това не прави чест на хората, които продължават да повтарят такива арогантни лъжи.

Водещ: Защо македонските учени историци, след като има безспорни доказателства, продължават да изкривяват историческата истина, според Вас?

Проф. Пламен Павлов: В Македония все още няма условия за обективна наука, това е тъжната истина. Т.нар. историци в Македония са хора, които вземат с пълни шепи от нашите изследвания. Те правят едно елементарно действие – там, където пише българи, те пишат македонци. Най-голямата за тях драма беше, когато един сръбски учен в 1997г. издаде книгата „Самуиловата държава” и това не е лична книга, това е дисертация, това е научен труд, който е издаден от Сръбската академия на науките и изкуствата в Белград. Там се казва, че държавата на Самуил е българска, не може да бъде друга. Друг е въпросът днес кой за какъв се смята. Това беше възприето изключително болезнено в Македония. Тук стигаме до това неприятно заключение, Сърбия, която е създала тази линия на интерпретация, вече има един отказ от подобна манипулация. В Македония това продължава най-вече в пропаганден план. И тук може само да се надяваме, че в недалечно бъдеще в Македония ще се появят истински възможности за свобода на мисълта, за свобода на изследванията, нещо, което вече е нормално за модерния свят. Така че, това, което се върши в Република Македония в момента само по себе си е жалко и за самите хора в Македония за историческата истина. Но там има много хора, които са наясно с нея и опитите на режима там да я подменят са обречени на неуспех.

Водещ: Мислите ли, че хора, които са със самосъзнание за македонци биха ли възприели това, че са българи?

Проф. Пламен Павлов: Лечението срещу невежеството е истината. Тези хора, които са зомбирани, които са недостатъчно грамотни, които не желаят да бъдат достатъчно интелигентни – това си е техен проблем. А в духа на тези либерални кръгове, че те по-добре знаели какви са, ние не им налагаме с пистолет в ръка какви да бъдат. Въпросът е, че ние искаме един диалог, в който да има аргументи и да има истина, а в един такъв диалог човек рано или късно ще достигне до истината, има много примери на подобно нещо. Отношенията между днешните държави България-Македония са деликатно нещо, в това няма никакво съмнение. Но ние няма да срещнем австриец, който да каже, че езикът му е австрийски и че историята на Австрия не е част общата история на германската нация. Минимум това можем да препоръчаме на нашите колеги от Македония и не веднъж сме го правили. Най-вече трябва да има диалог между хората, в това отношение аз искам да поздравя премиерът Близнашки и президентът Плевнелиев, че те за пореден път дадоха една добронамерена позиция за Македония, можеше заедно да бъде отбелязана паметта на цар Самуил, в крайна сметка той е общо достояние на двете държави.

източник:focus-radio.net, връзка към цялата статия - линк