143 години след своето рождение Гоце Делчев олицетворява българското революционно наследство и българската политическа и идейна мисъл

4 Февруари 2015
Източник: Агенция "Фокус", връзка към цялата статия - линк

Фокус: Проф. Павлов, на 4 февруари се навършват 143 години от рождението на Гоце Делчев. Какво място заема личността му в българската история?

Пламен Павлов: Да се отговори на кратко за мястото на Гоце Делчев в българската история е практически невъзможно. Аз мисля, че все повече трябва да се говори за Гоце Делчев в българската история, да се оценява неговото място наистина в историята на България, а не само на българската област Македония. Става дума за един човек, който олицетворява именно българското революционно наследство и българската политическа и идейна мисъл. Земите на днешна Македония, не само днешната Република Македония, но и тези от състава на днешна Република Гърция - непрекъснато е взаимодействието със свободните български земи. Гоце Делчев е може би едно от най-ярките олицетворения на това българско единство, нещо което в Скопие не само се отрича, според мен дори вече не се и разбира. Причината е тези напластявания, тази безогледна пропаганда, която се развива в съседната ни едноутробна държава, вече в толкова десетилетия. Ако се вгледаме в биографията на Гоце Делчев, той много повече активно действа в самата България – било в София, било в Банско, било в други места. Самият той като живот, като съдба е обвързан изцяло с български образователни, военни и религиозни институции. Сравнението между Гоце Делчев и Васил Левски е може би най-естественото сравнение. Има изключително много съвпадения в житейския път на двамата, дори във възрастта, в която си отиват от този свят, е сравнително близка. Това е едно поколение, израснало в българска етническа среда. Знаем, че Гоце Делчев се ражда в едно здраво българско семейство в гр. Кукуш. След това учи в Униатското българско начално училище, което също е много солидно място за начално образование, после в Екзархистката прогимназия и накрая в Солунската мъжка гимназия, която по днешните стандарти би могла да бъде наречена университет. Става дума за едно образователно учреждение, където работят най-добрите учители българи в тогавашната наша действителност. Това е въпрос на чест, младите български интелектуалци да отидат да работят между поробените братя –да речем да отидат в Бесарабия. Отношението на българската интелигенция към националното, към идентичното за съжаление контрастира на днешното отношение към нещата, които виждаме. Тогава е било въпрос на дълг, на чест да учиш, да завършиш висше образование било, светско, военно или духовно, да помагаш на собствения си народ. Той живее в една такава среда – там се среща със своите най-близки приятели и съидейници, включително с Даме Груев и с Гьорче Петров и с Борис Сарафов. После го виждаме като учител в Ново село, Щипско, като юнкер във Военното училище в София. За известно време е в Банско, после в Бургас. Опитът днес в македонската литература и пропаганда да се откъсва Гоце Делчев от България е нелеп и кощунствен и просто противоречи на всяка здрава логика. Мен това най-много ме възмущава, когато видя описание от Скопие на тема: „Гоце Делчев”. То просто противоречи на цялата същност на Георги Николов Делчев, който винаги се е смятал за българин, за български офицер , за продължител на делото на българската национална революция.

Фокус: Необходимо ли е да се търси главната предпоставка за формиране на революционната идеология на Гоце Делчев в нерадостната социално-икономическа действителност в Македония след Берлинския конгрес през 1878 година?


Пламен Павлов: Несъмнено. Нашето население – българското в Македония, в Одринско, с което Гоце Делчев е толкова тясно свързан, то го смята за светец подобно на населението от Северна България и Тракия, която имаше същото отношение към Апостола на свободата Васил Левски. Това са тежките условия, в които живеят тамошните българи и най-вече в стремежа да бъдат едно цяло със своите събратя в свободна България. Подобно на Левски Гоце Делчев е бил и учител. Левски е карал легиите на Раковски, които са една военна школа. Той пък е следвал във военното училище в София. Виждаме го да създава комитети, четнически институт, да бъде реалният практически организатор на революционната организация, на нейните военни сили. Той така намира и смъртта си, както знаем на 4 май 1903 година при село Баница – в бой с противника. Става дума за една личност, която е българска по съдържание във всяко едно отношение. Съжалявам, че толкова често намесвам скопската пропаганда, но там виждаме един фалшив, лицемерен, изкуствен и абсолютно неверен култ към една личност, която няма нищо общо с това, което се пише за нея в Скопие, за един български революционер, за един български национален герой. Независимо дали е роден в гр. Кукуш, дори да беше роден в пределите на свободна България, щеше да бъде със същите цели и задачи в своя живот. Неговият много близък приятел и пръв биограф Пейо Яворов – велик поет и революционер, ако не беше роден в гр. Чирпан, а някъде в днешна Македония също щеше да бъде обявен за небългарин. Това е в дълбоко противоречие на всички. Може би заради неговото увлечение по социализма – по неговите идеи. Това го сближава донякъде с Христо Ботев. Самият Гоце Делчев е продукт на българската възрожденска култура. Той е учил за делото на Левски, чел е стихотворенията на Ботев. Знаем, че нашите българи от Македония и Албания по времето на екзархията дори по време на празник – битов, семеен са пеели: „… жив е той, жив е…”. Даме Груев е създавал комитети, четейки пред събралите се българи откази от „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Опитът да бъде разкъсана, да бъде отречена връзката на Гоце Делчев и неговото революционно поколение с предишните етапи на българската национална революция, той е обречен на неуспех, защото не отговаря на историческата истина. Той не може да даде реално обяснение на това, което той върши. Опитите в Македония да бъде присвоен и да бъде превърнат в някакъв фамозен култ са толкова нелепи.

Фокус: Какъв е нашият съвременен прочит на посланията на Гоце Делчев?

Пламен Павлов: Нашият съвременен прочит трябва да бъде в съзвучие с този на съвременниците му, на неговите последователи и продължители на неговото дело. То е безспорно да се отстоява българското национално единство. Политическият и революционният елит тогава се стреми към извеждане на своята родина България, на всички българи и в българската държава и извън нея на един европейски път, на един демократичен път, на един път на просперитет. Неслучайно Гоце Делчев, който не е имал време да се занимава с писателска дейност, има такива изречения, които сами по себе си говорят за една дълбока култура и за фундаментални познания върху съвременния свят. Желае най-доброто на своя български народ и е в дискусия с просперитета на цялото човечество. Знаем, че той е изключително толерантен към другите националности на територията на поробените български земи. Той е един образец за следване и мисля, че тук известна вина има българската култура, особено по времето на комунистическия режим. През 1946 година неговите мощи бяха предадени напълно в разрез с неговата собствена воля на режима в Скопие, тогава под контрола на Тито. После тази линия беше едно самостоятелно разглеждане на Македония и Одринско като нещо отделно, а става дума за цялостния български политически живот. Хаджи Димитър и Стефан Караджа не са герои само на Тракия и на Добруджа, а на цяла България, така Христо Ботев не е само на Калофер и на Ботевата чета, или Георги Бенковски само на Панагюрище. По същия начини Георги Николов Делчев е национален герой на цялата българска нация, а не само на Македония, не само на Тракия. В македонските писания много често съзнателно или не, се игнорира и не се обяснява особено охотно какво търси той в Бургас, пропуска се неговото приятелство с Михаил Герджиков, неговата загриженост за българите в Одринска Тракия. Това показва единството на българския национален организъм. Възгледите на Гоце Делчев са съзвучни с реалната картина - българите извън територията на своето Отечество, хората от интелигенцията, към които безспорно принадлежи Гоце Делчев и военната интелигенция, към която той също принадлежи се стремят да направят всичко възможно, за да подобрят участта на българите и да постигнат националния идеал за едно целокупно българско отечество. Това е обединение на всички земи, в които живее българинът, както го е казал Левски - Северна България, Тракия и Македония.

Фокус: Защо днес край р. Вардар смятат, че Гоце Делчев е македонец и е един от стълбовете на Македонската национална идентичност?

Пламен Павлов: Това, което се прави край р. Вардар е една политическа демагогия – това е една огромна лъжа. Мисля си, че България трябва да развива най-приятелски, най-добросъседски, сестрински и майчински връзки със Скопие и с политическия елит в Македония. Има истини, които са фундаментални и не подлежат на никаква преоценка. Македонският президент Георге Иванов, който почете паметта на покойния Желю Желев „Бог да го прости”, дори и в този момент имаше невъзпитания според мен донякъде изказ да каже, че трябва да се признават реалностите. България винаги е предавала реалностите. България призна и то именно в лицето на д-р Желю Желев Македония за свободна, независима държава, когато самия македонски народ не беше наясно в себе си. Никога д-р Желев не е признавал, че имаме македонска нация. Става дума за част от българския народ, който има дълга съдба и история, но реалностите са това. Днешните македонски държавници – включително и президентът Георге Иванов, какоти и днешните македонски преподаватели по история, политолози, журналисти и т.н. трябва да признаят реалностите. Те са факт, те са дадени не от някой друг, а от Гоце Делчев. Нека да се вгледат в биографията на Гоце Делчев, нека да махнат тази „черна магия на македонизма” в главите и в душите им и да видят истината. Става дума за български национален герой, за обща история, става дума за един разделен народ. Разделен тогава, при Гоце Делчев и още по-разделен за съжаление днес.

Фокус: Какво трябва да направи България като европейска държава с 1 300- годишна история да защити истината и да не се допуска попълването на македонския пантеон с български национални герои?

Пламен Павлов: България трябва да защитава истината. Не може да има никакво отстъпление от истината, по каквито и да е било конюнктурни причини. Това би било посегателство върху паметта на самия Гоце Делчев, на неговите съмишленици и хиляди последователи, всички от които са били българи. Техните потомци няма какви да бъдат освен българи и да имат различна съдба и различен паспорт. Стремежът за получаване на българско гражданство в днешна Република Македония и от хора от български произход от целия свят е един естествен процес. В момента, тече конкурс за председател на Агенцията за българи в чужбина, около полемиката аз видях много изказвания против даването на българско гражданство. Всяко неправомерно даване на българско гражданство трябва да бъде наказано с цялата строгост на закона. Моделът на предоставяне на българско гражданство на наши сънародници е единственият правилен път за тяхното приобщаване. Може би е и един от най-верните подходи към тях. Какво би казал Гоце Делчев, ако видеше тези изказвания - че хората от Македония вземат българско гражданство, защото са меркантилни хора, които изобщо не се чувстват българи. Не е вярно това. В голямата си част те чувстват България като родина на своите деди, имат своите роднинства в България, имат някакво българско чувство и с това не бива да се прекалява. Заветите на Гоце Делчев, това което ни завещаха със самата си съдба Гоце Делчев, Даме Груев, Борис Сарафов – големите герои на българското македоно-одринско национално освободително движение са стремежът към единство, истина и справедливост, към просперитет за българския народ в неговата цялост,без да се дели на области, на отделни вилаети или нещо подобно.

Фокус: Вие си спомняте, че на покрива на македонското Външно министерство беше поставена статуя на Симеон Радев като пръв създател на македонската дипломация и на легендарния воевода Борис Сарафов. Как ще коментирате това?

Пламен Павлов: Също към тях да включим и паметникът на Тодор Александров, който е поставен в Скопие и пропагандните филмчета, които вървят в момента по македонските телевизии, където Тодор Александров – един от най-верните последователи и приемници на Гоце Делчев е представен като македонец и като човек, който няма почти никаква връзка с България. Не е спестено да се каже, че той е убит неизвестно от кого, явно от българите. По този начин е пренаписана биографията и на Гоце Делчев, на Даме Груев и на всички големи личности от българската история на днешна Вардарска, Егейска Македония, Одринска Тракия, когато скопската пропаганда протегне нечистите си ръце към техните биографии. България в нашата наука и култура има едно ясно и категорично отношение към истината, каквато е тя. Аз не мога да приема как по някои национални медии продължава да се говори за македонци, правят се преводи от български на български по някои телевизии. Всичко това е недопустимо. Един народ, който уважава себе си и своите национални герои, един от коитое е Гоце Делчев, не би могъл да има самоуважението да прилага подобни подходи. Общият път на България и на Македония няма алтернатива. България не може без Македония и Македония не може без България. Това трябва да бъде разбрано от политическия елит , от културните дейци и от обществото от двете страни.
Необходим е един цивилизован и модерен подход. В никакъв случай не може ние да ставаме съпричастни с лъжата и пропагандата, която продължава да се лее от македонска страна. Ако пак цитирам президентът ГеоргеИванов на опелото на президента д-р Желю Желев, че сме един народ, който може от части да има различна съдба, да имат някакви периоди, в които не са живели заедно, то промяната към европейски и демократични правила и човешкото отношение – хуманният подход към миналото, настоящето и към бъдещето, е да се търси единството и да се работи за него. Гоце Делчев е живял и загинал в името на това единство.

Фокус: Нуждае ли се България от ново българско Възраждане?

Пламен Павлов: Много се спекулира с термини като „ново” и „старо” националното възраждане. Това е един период, който си има своето място в историята. Във Вардарска Македония в Егейска Македония – в неосвободените земи, в Одринска Тракия, в Беломорието този период е продължил по-дълго, поради специфичните условия. Ние не знам дали се нуждаем от ново българско Възраждане и трябва да бъдем верни на идеите му, свързани с европейското бъдеще на България. Ние се осъзнаваме като народ още в древни времена, именно през периода на Възраждането. Необходимо е да се намери достойното място на българите като народ сред другите европейски народи, такава каквато е била и дълбоката вяра на Гоце Делчев.

Любомира НИКОЛОВА