С влизането на Сърбия в ЕС фактически си връщаме Западните покрайнини

23.04.2013

Влизането на Сърбия в ЕС има и положителни, и отрицателни страни за България в геополитически план. На първо място от София до Ламанша и Гибралтар няма да има граници и митници, ограничаващи свободното и безпрепятствено движение на българските граждани, стоки и капитали. Това заяви пред Фокус директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Древният европейски път Виа Милитарис, свързващ земите ни с Рим, Париж и Виена, отново ще бъде безпрепятствено проходим, както във времената на Римската империя. Още повече, че в момента се строи автомагистрала в участъка Ниш - София, която ще ликвидира „тапите" в дефилетата на Нишава, Пирот и Драгоман. Ще напомня, че този път е с 270 км по-къс до центъра на Европа, отколкото през Дунав мост-2, обясни Димитров.

Според него втората положителна страна е фактическото връщане на Западните покрайнини на българската икономическа, културна и образователна общност.

„От София тези покрайнини са само на 60 км, а от Белград на близо 400 км. Само границите спираха превръщането на София в естествена метрополия на региона, а ждрелото на Ерма в новата вилна зона на София. Всъщност наченки на подобни процеси има и сега. Цели випуски на гимназиите в Босилеград и Цариброд се записват в софийските университети, а къщи по селата около двете градчета се изкупуват от софиянци и кюстендилци", посочи проф. Димитров.

„От друга страна безусловно влизането на Сърбия в ЕС ще ограничи или дори може да спре процеса на ребългаризация на националното съзнание в Македония. Нека не се заблуждаваме. В политическо, но и за съжаление в културно и духовно отношение Македония си е една сръбска провинция и стимулът, който досега тласкаше т.н. македонци към България, ще изчезне или по точно ще се обърне към Белград. Развитието на Балканите след 1989 г. ни даде исторически шанс за решаване на македонския въпрос, но той за пореден път бе пропилян от българския политически елит. Така както стана в 1913, 1915-1918, 1941-1944 г. Затова политиката на кабинета Борисов трябва да продължи. В тази политика се състои вече малкия шанс да постигнем нещо по въпроса", заяви проф. Димитров.

„Картите, излизащи в Турция напоследък - това е доста тревожно. Очевидно в Турция има кръгове, които разбират доста буквално идеите на Давутоглу за възстановяване под някаква форма (икономическа, културна) на Османската империя. Засега сигурно ще приемаме с облекчение заявленията на турските държавни мъже, че не се касае за териториални претенции, но... нека си имаме едно наум", пропомни Божидар Димитров.

източник:trud.bg, връзка към цялата статия - линк