Проф. Божидар Димитров относно издигането на паметници в Македония

Публикувано от: Днес-24 на април 10, 2013

Проф. Божидар Димитров
Проф. Божидар Димитров говори относно издигането на паметници в Македония, около моста „Око” на Вардар в столицата Скопие. Интервюто на проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, е за Агенция Фокус и в него той говори за издигането на паметници от македонците на личности от българската история.

Фокус: Проф. Димитров, как ще коментирате списъка на новите 33 скулптури, които македонското правителство издига около моста „Око” на Вардар в столицата Скопие?

Божидар Димитров: Преглеждайки списъка на новите 33 скулптури, които македонското правителство издига около моста „Око” на Вардар в столицата Скопие, прави впечатление, че те са разделени приблизително по равно на две – антични македонски военачалници и царе, и български светци, князе и царе. Нямам бележки по първата част от паметниците. Съвременните македонци решили, че са наследници на античните македонци – тяхна си работа, да се оправят с Гърция, която ги смята за част от гръцкото културно-историческо наследство. Имам само една малка бележка – паметник номер 12 е на Аврелий Кратет Птолемеев. Не ми е ясно защо фамилията на този виден охридски интелектуалец от III век трябва да се образува по законите на българския език. За да бъде съгласно законите на македонския език, би трябвало Аврелий Кратет да бъде Птолемейски или Птолемейоски. А така съзирам пъклен заговор на някой скрит българин, който е решил, ако мине, да нарече фамилията на този виден интелектуалец да бъде Птолемеев.

Фокус: Как стоят нещата със скулптури на български герои?

Божидар Димитров: Като махнем светците Свети Гаврил Лесновски, Свети Прохопчински и т.н., чиято единствена заслуга е, че са се родили на днешната македонска земя и там са основали своите манастири (всъщност манастирът на Прохопчински днес е на територията на Република Сърбия), то това е единствената им заслуга да бъдат обявени за македонски светци, тъй като отдавна е известно, че в православния календар те фигурират като български светии. Те са такива и за гръцката, сръбската, руската, румънската и останалите православни църкви.

Най-весело е положението с Иван Владислав, който е обявен за македонски владетел. И при реставрирането на Битолската крепост, вероятно през 1017 г., той ни е оставил един надпис, в който три пъти се е нарекъл българин, сякаш е предчувствал, че ще бъде денационализиран през XXI век. Т. нар. Битолски надпис на цар Иван Владислав гласи следното: „Аз, Иван Владислав, самодържец български, българин родом, построих крепостта Битоля за спасение на живота на българите.

Интересен е случаят с Георги Войтех, за който византийски, а не български източници съобщават, че той бил от рода на кавханите, което е втората по ранг титла в българската държавна йерархия и според българските закони не е могъл да стане цар на България. Затова въстаниците под негово ръководство повикали „сръбското князче” Константин Бодин и го провъзгласили за български цар под името Петър, тъй като той имал някаква родствена връзка с династията.

Фокус: Какво мислите за случая с Добромир Хръз?

Божидар Димитров: Много e весел случаят с Добромир Хръз, обявен за средновековен македонски владетел. В действителност е бил български феодал в една крепост в Македония, която е била нещо като столична област. За него византийците пишат, че това е най-противният българин, който са виждали някога в живота си – редовно пиел, биел жена си-византийка, а византийските пратеници ги слагал в едно буре и ги пускал да плават по река Вардар. Що се отнася до Свети Йоан Кукузел – известния средновековен композитор, известно е, че той е написал едно съчинение, което се нарича „Полиелей на българката”, посветено на неговата майка, тоест майка му е била българка. Каква е връзката му с македонската нация – не е ясно, но нищо. Щом са решили да му правят паметник – да му правят.

Много е интересно, че вдигат паметник на Волкашин, който е обявен за македонски крал, татко на Крали Марко. А защо не и на Крали Марко? Той се е наричал български крал, но какво от това? Както виждаме, това не притеснява скопските ръководители. Настоявам веднага да се построи паметник не само на Волкашин, но и на Крали Марко.
Яница Танева

източник:dnes-24.com, връзка към цялата статия - линк