Нека оставим македонските историчари да търсят несъществувалата македонска държава и несъществувалия македонски народ

28.07.2014

Нека оставим македонските историчари да се гърчат в дебрите на историята, търсейки несъществувалата македонска държава и несъществувалия македонски народ. Това заяви за Агенция „Фокус” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. „Видни македонски историци в интервю за официоза „Нова Македония” ни дадоха право да честваме 1000-годишнината от битката при Беласица и смъртта на цар Самуил. Според тях българите като останали без цар си избрали комитопулът македонец Самуил да им ръководи държавата. Отдъхнах си. Представете си какво щеше да стане, ако не бяха ни разрешили. Язък на парите, които вече са отпуснати”, каза той.
„Е, остават някои въпроси чисто исторически. Комит на старобългарски значи областен управител. Та интересно е на коя област го виждат македонските историчари и в коя държава е била тази област. Изворите сочат като първоначална резиденция на Самуил град Видин. Там е и коронясан за цар от Самуил цар Роман, пряк потомък на Преславската династия. И той е цар на България до 997. През цялото това време /17 години/ Самуил е само „гулям”, т.е. главнокомандващ българската армия. Той става цар едва в 997 г., тъй като починалият Роман не оставя потомство. И за известно време столица му е Средец /София/, където пък резидира като областен управител брат му Аарон. В Охрид Самуил се оттегля по военностратегически причини към края на управлението си”, обясни проф. Димитров.
„Но да оставим македонските историчари да се гърчат в дебрите на историята, търсейки несъществувала македонска държава и несъществувал македонски народ. Да се върнем при себе си. Отбелязването на голямата дата ще бъде белязана от много събития – научни конференции, паметници, изложби. Едно от събитията естествено ще бъде и поклонението на Самуиловата крепост в подножието на Беласица. Това е добре, загиналите и ослепените българи заслужават нашето уважение”, допълни той. Проф. Димитров уточни: „Но нека се разберем – ще отбелязваме едно поражение. А поражения в световната история не се честват. Освен на Балканите, където всички народи се чувстват исторически фрустрирани. Сърбите са първенци – те честват толкова помпозно поражението при Косово поле през 1389 г. Защо да ги следваме? Още повече, че битката при Беласица е само едно локално сражение. Там отряд опълченци защищава една стена /дена/, която има на всеки проход. И са били 1500, а не 15 000. Отдавна е известно, че византийските автори слагат по една нула повече в броя на победените при редките си победи. Редовната българска армия я няма в тази битка. Иначе още през тази 1014 г. България щеше да падне под византийска власт, а не след 4 години”, обясни проф. Божидар Димитров.
„Тази българска редовна армия малко време след Беласица напълно разгромява византийската армия като Гавраил Радомир лично убива главнокомандващия, който пък е любовник на гея Василий ІІ. Това е и причината за бързото оттегляне на Василий ІІ, като полудял от мъка по убития любовник ослепява пленените 1500 опълченци”, каза още проф. Димитров.
„Само на 40 км от София в момента се възстановява крепостта „Траянови врата”. До 6 октомври тя ще бъде напълно реставрирана. В тази крепост е бил щаба на Самуил в битката на 17 август 986 г., когато е разгромена цялата армия на Византия – една блестяща българска военна победа, сравнима с битката при Ахелой. След тази битка България става по-голяма дори и от тази България на Симеон Велики и Иван Асен ІІ. Предлагам там да бъде основния пункт на честванията, без разбира се, да забравяме и Беласица. Да честваме победите, а не пораженията”, обясни проф. Божидар Димитров

източник:svobodnoslovo.eu, връзка към цялата статия - линк