Няма 25 години преход, има 25 години грабеж

04.11.2014

И Стамболов е вземал комисиони, но е мислил и за държавата

- Как историята ще оцени периода от 1989 г. досега, който наричаме преход, проф. Димитров?

- От историческа гледна точка целият този период не може да бъде наречен преход, защото преходът от една обществена система към друга се извършва за две-три години. Под думата "преход" някои се опитват да оправдаят несъвършенствата, казано най-меко, а иначе казано - грабежа на българското население. Не може да има 25-годишен преход, има 25-годишен грабеж, при който новосформираният политически елит поради липса на нещо друго организира система за грабеж на собствения си народ.

- След като не може да има 25 години преход, кога завърши преходът, започнал на 10 ноември 1989 г.?

- Наистина започна от 10 ноември като начало на смяната на политическата система на България от тоталитарен обществен ред при прякото ръководство на една партия и планова държавна икономика от типа държавен капитализъм. От него се премина към общество с демокрация и пазарна икономика и всичко, което следва от тях. Свободата на словото например, нещо, което на мен много ми харесва. Сега мога да говоря и да пиша това, за което дори не бих си помислял преди 10 ноември.
Преходът завърши с приемането на новата българска конституция, по която и сега живеем.

- Разглобяването на стария модел и създаването на новия, извършването на приватизацията все пак не приключиха ли по-късно?

- Конституцията е правовият ред, въз основа на който следва всичко останало. Така приватизацията, извършена по български, намери своето законно оправдание, като продажбата на "Балкан" с всичките му самолети, представителства, хангари и т.н. за 150 000 долара - цената на два апартамента, а "Кремиковци" - за един долар.


- По време на Третата българска държава има няколко периода на преход. Те могат ли да бъдат сравнявани?

- Това, което стана след 10 ноември, е обратното на това, което стана през 1946 г. Преход се извършва и през 1877 - 1878 г. - тогава в България бе извършено преразпределение на частната собственост, държавни турски земи бяха заграбени, а частните турски земи в по-голямата си част бяха изкупени на безценица от емигриращите турци. През 1946 г. чрез национализацията се извърши конфискуване на частната собственост - промишлени предприятия, банки и т.н., а земята беше кооперирана.

- Може ли да се говори за един и същи почерк в извършването на тези икономически преобразувания, след като говорите за грабеж и тогава, и сега?

- Различава се почеркът на една и съща партия. И в двата случая България беше в ръцете на велики сили, които ни диктуваха. През 1946 г. бяхме в ръцете на Съветския съюз, който напълно контролираше страната и нейния политически елит. Безмилостно бяха отстранявани несъгласните. Не забравяйте, че имаше и комунисти в лагерите - като Славчо Трънски, и разстреляни и обесени като Трайчо Костов. След 1989 г. разпадащият се Съветски съюз просто ни изостави и ние минахме в ръцете на САЩ. Бяхме поели и задължения. От наше име Горбачов пое задължението страните от източния блок, които бяха под контрола на Москва, да създадат пазарна икономика и партиен плурализъм. В същото време той пое и задължението това да извършат по-младите в комунистически елити. Нямаше кой друг да я извърши, стихийното възникване на партии най-вероятно щеше да доведе до кървави размирици. И точно партийните елити на по-младите партийни членове създадоха и политическата система, и извършиха и приватизацията.

- Как си обяснявате носталгията по времето на социализма? Само за обикновената жалба на възрастните по тяхната младост ли става дума?

- Не, не, не. Един таксиметров шофьор ми даде отговора на този въпрос, когато започнах да защитавам новата система. Много хора не се интересуват от свободата на словото и правото на свободно партийно сдружаване. Интересуват се от това да имат работа, а по времето на социализма всички имаха работа. А тогава въпреки затворената система и ограничаването на свободата на придвижване хората можеха да си плащат тока, парното и хладилникът им да е пълен. Този таксиметров шофьор в упор ми зададе въпроса дали си спомням колко съм плащал за ток и парно. Честна дума, не се сетих - идваше една жена, звънеше на вратата и казваше протяжно - лев и дванайсет стотинкииии за тока, или дванайсе лева за парно...

- Историците как ще оценят периода след 1989 г.? Времето на Симеон Велики например наричаме Златен век. Но надали селяните, водени от война на война, са били много щастливи.

- Не бива да се правят такива сравнения. Само ще припомня, че в резултат на страха, който Симеон вселява у съседите ни, следва 45-годишен мирен период при цар Петър. Затова в следващите 200 години всички царе при коронацията си получават името Петър. Явно народът е оценил възможността 45 години да живее в мир.
Сегашният период не знам как ще бъде оценен, може би положително в този смисъл, че сме минали на едни нормални човешки отношения и ценности, от които най-важното е егото. Че човек може да задоволи егото си. Ние не сме еднакви. Докато при комунизма имаше уравниловка. Но все пак трябва да има и някаква мярка, т.е. егото по какъв начин ще придобие богатствата си. Нека ги спечели с честен труд в продължение на години. А не като сега - видяхме как едни хора си лягаха с пробити джобове, а на сутринта се събуждаха милионери.

- Каква оценка може да се даде на политическия елит, който беше формиран през последните 25 години?


- Ще отговоря риторично. Каква оценка може да се даде на елит, който е допуснал за 25 години българите да получават средна месечна заплата 300 евро, най-ниската заплата в ЕС.

- Кое трябва да е най-важното качество за един елит по време на преход?

- Елитът не е елит само за да живее добре и да забогатее, но и за да помисли, че е там, за да подобрява непрекъснато живота на народа, който го е избрал. Когато това стане, той наистина ще бъде един национален политически елит. Това е правено в България по времето на Стамболов например. И Стамболов е получавал комисиони, но е строял железопътни линии, шосета, болници, казарми, училища, пристанища. Стамболов е влязъл в парламента с два пробити джоба, след управлението си е имал 144 000 златни лева и много имоти. Но България е имала 1000 км железопътни линии в най-важните направления, имала е шосета и е можела да се развива като модерна държава.

източник:trud.bg, връзка към цялата статия - линк